Бог – милващ и осъждащ

Съкровищата на Синайския манастир „Св. Екатерина”

Велислава Дърева

Той е благ и строг, всеопрощаващ и осъждащ, милосърден и суров. Едновременно. Лицето на Иисус Христос Вседържител е разделено на две части: едната излъчва сияние, светлина, покой, умиротворение, състрадание и опрощение; от другата половина ни гледа изпитателно строг съдник с тъмни и твърди черти. В лявата ръка държи Евангелие, с дясната благославя, одеждите са пурпурни, нимбът златен, фонът -  топъл и златист.

В очите на Христос няма отражения и бликове, защото сам  Той е източникът на светлината: „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало”(Символ на вярата)

Изображението изглежда асиметрично, но всъщност въплъщава двойнствената същност на Христос – Божествената и човешката.

Иконата е висока 85 см. и широка 45 см., изпълнена е по  енкаустичната (восъчна) технология, при която благодарение на разтопения восък цветовете са ярки и трайни.           

Така един неизвестен константинополски зограф е видял Иисус Христос през VІ в. Зографът не е и подозирал, че създава най-древното и най-знаменитото изображение на Христос, нито че слага началото на православната изобразителна традиция.

До Шестия Вселенски събор, който ще приеме първите иконописни канони, има един век. До ерминиите (това са всички правила, напътствия, описания и съвети към зографите), които йеромонах Дионисий ще напише в Света гора Атон, има 12 века.

Зографът от Константинопол рисувал без канони, без правила и без образци. И не само защото е нямало образци. А защото е рисувал с душата си и тази икона е свидетелство за неговата силна и жива вяра.

Така зографът изпълнил заръката на император Юстиниан. А императорът принесъл иконата в дар на манастира „Св. Екатерина” в планината Синай.

Има още една невероятна икона в Синайския манастир, наречена „Иисус Христос – най-старият по дни”. Тя е от VІІ в., най-древната икона с този сюжет. Христос е изобразен като старец в бели одежди и снежнобяла коса. Според виденията на пророк Даниил и св. Йоан Богослов така изглежда Христос при Второто пришествие.   

Тъкмо тук, в Синай, се срещат Бог и човек: „Веднъж (Мойсей) откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление защо къпината не изгаря..., и извика към него Бог изсред къпината и рече Мойсее! Мойсее! Той отговори: Ето ме, Господи! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:1-5)

Божията планина Хорив е Синайската планина. Неизгарящият храст ще бъде наречен Неопалимата къпина. Още в III в. около планината Хорив, в оазиса Фаран, започнали да се заселват монаси. Те живеели отшелнически из близките пещери, вкусвали храна 1-2 пъти в седмицата, в празнични дни се събирали около Неопалимата къпина за съвместно богослужение, причастявали се, беседвали и се поощрявали взаимно за високи подвизи, както пише св. Нил, ученик на св. Йоан Златоуст. 

При управлението на император Константин, в 330 г., е построена кула, която да пази монасите от всякакви набези, а до Неопалимата къпина е издигната малка църквица, посветена на св. Богородица. Те са там и днес - и църквицата, и Неопалимата къпина, и иконата от ХІІ в., която изобразява първата среща на Мойсей е с Бога. Параклисът е построен точно върху корените на къпината. Всички опити неизгарящият храст да бъде присаден някъде другаде, завършват безуспешно.

През VI в. по заповед на император Юстиниан са построени крепостни стени и църква (те съществуват и днес). Освен знаменитата икона на Иисус Христос Вседържител, императорът, по думите на Прокопий Кесарйски, изпратил в Синай един гарнизон, който да защитава монасите от нападенията на варварите-сарацини. Отделно Юстиниан заселил в Синай 200 семейства от Анатолия и Александрия, които да бъдат в помощ на монасите.  

Тук, в Синай, е и мястото на Завета – на свещения договор между Бога и човека. Тук Мойсей получава Свещените скрижали: „А планината Синай беше цяла в дим, защото Господ беше слязъл върху нея в огън... и цялата планина силно се тресеше; и тръбният глас ставаше все по-силен” (Изх. 19: 18-19)... „Слизайки от планината, Мойсей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него... и ето, лицето му светеше” (Изх. 35: 29-30).

През VІ в. чудо споходило монасите – дошли ангели и им възвестили,  че са пренесли на най-високия връх на Синайската планина мощите на св. Екатерина, родена в Александрия през 287 г. и посечена от император Максимин през 305 г.

И монасите тръгнали към най-високия връх с всички кандила и свещи, и се появил ангел, и ги извел по зъберите, и взели те светите мощи, и с песни и псалми ги пренесли в манастира, и ги положили в мраморен саркофаг, където са и днес, и нарекли манастира на нейното име. Само 18-годишна била св. Екатерина, но познавала творбите на всички древни писатели, поети и философи, трудовете на Асклепий и Хипократ, била превъзходен оратор и полиглот. „С добродетели като със слънчеви лъчи си просветила невярващите мъдреци; и като пресветла луна на ходещите нощем тъмата на неверието си прогонила” – така започва тропарът в нейна чест.

Даже мюсюлманите не посегнали на манастира. Като юноша Мохамед пътувал по тези земи с търговски керван, монасите го приютили, а по-късно, в 625 г. издал ферман, според който мюсюлманите ще пазят манастира, а монасите няма да плащат данъци. „Да не бъде разрушена ни една от църквите и да не се употребява нищо, което принадлежи на църквите, за построяването на джамии или мюсюлмански домове”, гласи  ферманът, написан върху кожа от газела и скрепен с отпечатък от ръката на Мохамед.

Манастирската библиотека съхранява над 3 300 ръкописи и книги на 11 езика. От тях 48 са на славянски, на глаголица и на кирилица. Иконите са повече 2000. Но най-невероятна, сякаш неръкотворна, е иконата на Иисус Христос Вседържител: благ и строг, ласкав и суров. Христос, който милва, Христос, който съди...   

24 Часа 02.01.2011; прочитания: 1431 пъти, коментари: 6

Заглавие на редакцияа: Прочутата икона на "двуликия" Исус

Петък, 24-ти Декември 2010

Райнхард: Ако БОГ е в сърцето ти,заклейми публлично ,отречи се комунизма(сатанизма).....

Петък, 24-ти Декември 2010 Кирил Данов: Таз пък и тя, кога от комунист стана и вярваща???? Аман от религиозни глупости покрай тъпите религиозни празници. Никой от вас не се сети да каже че 25 декември е рождения ден на Исус от Назарет ами на Митра - просто християнството като всяка религия натрапник краде от другите религии. А истината е толкова проста - НЯМА БОГ, НЯМА БОГОВЕ, НЯМА АНГЕЛИ, НЯМА ЗАДГРОБЕН ЖИВОТ и т.н.

Сряда, 22-ри Декември 2010 tintiri na mintiri: TİNTİRİ NA MİMTİRİ E VSİÇKO TOVA

Сряда, 22-ри Декември 2010 Учудена: Г-жо Дърева, мога само да похваля Рождественския дух, който явно Ви е завладял! Но... дотук с похвалите! Извинете, но абсолютно нищо не разбирате от християнска иконография и статията Ви е меко казано наивна и лаишка. Толкова много сгрешена фактология и наивно преписани неща има в текста Ви, че просто се удивих! А заглавието на статията е дивашки неграмотно - няма такова нещо в тълкуванието на тази икона! Който Ви е подвел, според мен се е изгаврил жестоко с Вас.

Сряда, 22-ри Декември 2010 Има ли значение?: Асиметрията в лицето на Исус само показва гениалността на зографа, който е забелязал, че по начало човешкото лице е сякаш съставено от две различни половина. Някакъв дуализъм има по природа заложен у човека. Заглеждайте в хорските лица. У едни тази асиметричност е по-силно изразена, у други - не толкова. Може би зографът е работил от модел, но кой да ти разкаже?

Сряда, 22-ри Декември 2010 Димитър Делийски: Велиславо, пак сгафи! Няма славянски език, има славянски езици. Ръкописите на глаголица и кирилица в Синайския манастир са на СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК, набий си го в главата!