петък, 5 август 2011 г.

Записки по маншетите Кроул в море от народна любов

Велислава Дърева

Не познавам нито един образован български гражданин, който да питае възторг към Б.Б., подопечното му правителство и персоналното му депутатство.

Не познавам нито един културен български гражданин, който да се прехласва и захласва пред Б.Б., Tzv.Tzv. и пред властта на ГЕРБ – това стълпотворение от титани на наглата посредственост и неудържимата полицейщина.

Не познавам нито един интелигентен български гражданин, който да излъчва възхита и преклонение към Б.Б. и чутовната му безпросветност.

Не познавам нито един човек на духа в България, който да облива Б.Б. и ГЕРБ с любов – нежна, страстна, изпепеляваща.

Не познавам нито един просветен български гражданин, който да таи в душата си милиграм уважение към Б.Б., Tzv.Tzv. и ГЕРБ.

Не познавам нито един почтен български гражданин, който да припада от нежни чувства към Б.Б., ГЕРБ, „родната полиция” и прочее.

Нито един.

Сигурно се движа в неподходяща среда.

Така излиза.

Според НЦИОМ умните, образованите, интелигентните, жителите на големите градове - те обожават Б.Б., вярват Му, искат Го, почитат Го и Го либят най-чистосърдечно, безкористно и себеотдайно, боготворят Неговата богата мутренска същност и душевност, изучват жадно Неговото вдъхновено слово, следят трепетно всяка Негова дума и всяка серпантина на Неговата дълбока и широка мисъл, възпяват Неговата премъдрост, друсат чалга в Негова чест, мерят с педи широкия му гръб и с влажни и блажни очи изпиват Неговата осанка, бицепс и трицепс. Именно те, висококултурните люде, възхваляват съсипването на българската духовност, възпяват полицейското унижение и политическото омаскаряване, и приветстват войната на Б.Б. и ГЕРБ срещу всеки, що мисли с главата си, а не с някакви други антомични подробности.

А неинтелигентните, необразованите, некултурните, неграмотните, бездуховните, тая орда маргинали, тъпаци, простофили, селяндури и провинциалисти, тая сган боклуци безмозъчни – те никак не обичат, не харесват и не подкрепят Б.Б., не му вярват, не го искат, не го търпят, присмиват му се, глумят се над него и даже го презират по всички правила на сатирата, иронията и сарказма, които те, тъпанарите, очевидно владеят изтънко. Дори четат Уилийкс и Конгрешънъл куотърли в оригинал.

От което следва, че Б.Б. е свидна рожба, скъпоценен екстракт на интелекта, духовността и просвещението, а всички останали – грозни и тъпи изчадия на „некачествения мат`рял” и даже – негови символи, метафори и предводители.

Така излиза.

Според НЦИОМ.

В пълен душевен смут надниквам плахо през прозореца и – ах!

Ширнало се едно море от всенародна любов, а посред морето – Б.Б.! Шумно плува кроул, вдига водни фонтани като кита Голиат и сред този плисък и плясък се носи, ехти и кънти неговия могъщ, победоносен вик:

- Болгар! Болгар!

А ехото отвръща:

- Конгретюлейшънс, дженерал!

argumenti-bg.com, "Дума", 2 юни 2011
Comments (8)



Болкобер — 24.07.2011 11:55

Ако на човек му минават през главата същите мисли, дали е изпаднал в истерия? О,да! Ода за титана генерал!

2. Николова — 20.07.2011 20:12
Дърева жива ли е още?

3. Никола Николов — 07.06.2011 23:51
Браво Каке, изкефи ме. Какъвто стил повикал, такъв му се обадил. А като “ревностен” почитател на Боко Тиквата ти предлагам на НЦИОМА да им го кажем направо и по ботевски: – А вий, вий сте идиоти!

4. Ех, Драгане — 04.06.2011 22:44
Титане на мисълта, нямам думи просто пред твоя въйпиюц проблясък! Хвала ти, чедо!

5. Е.Христова — 04.06.2011 11:58
Истината, истината и само истината. Такава е гражданската позиция на Велислава. А истината, написана от блестящо публицистично перо,се преврща в страшно оръжие, от което мнозина неистово се страхуват, а за много повече, това оръжие е жизнено необходимо.

6. Драган — 03.06.2011 23:52
Ефектно, но цинично. Според истеризиралата Дърева някъде около половината българи, които симпатизират на Б.Б. са глупаци, нецивилизовани, неграмотни и непросветени. Такъв си беше Бойко през 2009, когато го избрахме, такъв си е сега. Познавахме го и като главен секретар на МВР и като кмет, но въпреки това го избрахме. С това “съчинение” Дърева прати половината българи в помийната яма на безпросветността и лакейщината. Дърева е типичен пример за парвенюшката интелигенция, която винаги се стреми да бъде оригинална по този начин, защото няма друг.

7. В. Шопова — 03.06.2011 21:29
Тя винаги се движи по нишката на истината! Знае кога и за кого точно да каже! Приветствам Ви! И дано хората разберат накъде ги води Генерала.

8. Иван — 02.06.2011 9:14
Констатацията на Велислава Дърава лесно може да се превърне в реалност, не само според НЦИОМ. Който не харесва ББ, ЦЦ и други подобни същества, се лишава от българско гражданство. Няма граждани – няма проблеми!

четвъртък, 4 август 2011 г.

Записки по маншетите Декретите на г-н Tzv.

За правното безсъзнание на един вицепремиер

Велислава Дърева

Адвокатите „винаги са били в противоречие на това, което се внася като обвинителна теза от страна на прокуратурата”, възмути се г-н Tzv. оня ден за пореден път.

Следователно:

Адвокатите са гадни, вредни и престъпни.

Защото:

Адвокатите винаги противоречат на прокуратурата.

Адвокатите винаги оспорват обвиненията на прокуратурата.

Адвокатите се пречкат на прокуратурата.

Адвокатите мътят водата на прокуратурата.

Адвокатите правят въртели на прокуратурата.

Защитата не подкрепя обвинението.

Защитата не подпомага обвинението.

Защитата не сътрудничи на обвинението.

Защитата не е подчинена на обвинението.

Защитата защитава обвиняемия.

Защитата не защитава обвинението.

Защитата работи срещу обвинението.

Обвинението – това е държавата.

Следователно:

Защитата работи против държавата и нейните интереси.

Обаче:

Държавата – това е ГЕРБ и неговите интереси.

Държавата – това е Б.Б. и неговите интереси.

Държавата – това е Tzv.Tzv. и неговите интереси.

Адвокатите противоречат на Б.Б. и на Tzv.Tzv. Персонално! На техните лични интереси и беззакония.

Адвокатите саботират титаничните усилия на Б.Б. и на Tzv.Tzv. в ловитбата на октоподи, скариди, омари и други политически опоненти.

Адвокатите крадат болтове и бурмички от багера, с който Tzv.Tzv. денонощно копа трупове, разглобяват го винт по винт и гайка по гайка, дават го на вторични суровини, или направо го взривяват. На юридически език действието „Разглобяване на багера” означава да оспориш, обориш, опровергаеш, разобличиш и отхвърлиш обвиненията като несъстоятелни, нищожни, недоказани, фалшиви, монтирани, манипулирани, спекулативни, противозаконни и/или противоконституционни.

Адвокатите маскарят Б.Б. пред Европол, Интерпол, ЦРУ, ФБР, МИ-5 и прочее, срамят Tzv.Tzv., позорят държавата, а после Б.Б. вика, че Tzv.Tzv. бил луд за връзване, щото умора не знаел, а само се потял, и а-ха да пипне политическа бронхопневмония.

Адвокатите са подривници, диверсанти и саботьори.

Каква дързост!

Адвокатите говорят.

В съдебната зала.

И с журналистите.

Какъв ужас!

Адвокатите са групирани в организирани престъпни групи, които престъпничат организирано, групово, съучастнически и в условия на постоянно продължаващо тежко престъпление срещу Б.Б. и Tzv.Tzv.

Нетърпимо!

С цел предотвратяване на по-нататъшни бойкопротивни, цецоподривни и антидържавни провокации, на недопустим антигербизъм, антибоковизъм и антицецовизъм, г-н Tzv. издаде следните два декрета:

Декрет № 1:

1. Забранява се на адвокатите да общуват с медиите по какъвто и да било начин.

2. Забранява се на медиите да общуват с адвокатите.

3. Забранява се на адвокатите да говорят в съдебната зала и извън нея.

4. Забранява се достъпа на адвокатите до съдебната зала.

5. ДАНС, БОРКОР, МВР, барети и качулки, под личното предводителството на г-н Tzv. да предприемат масирана акция „Адвокатите” под девиза „Тъй като сте абсолютни престъпници – на колене!”.

6. Адвокатурата се разпуска, разформирова, разфасова и демонтира.

7. Въвеждат се трибунали и чрезвичайки, известни със своя демократичен принос в правосъдието.

Декрет № 2:

1. Забранява се на президента да говори с журналистите.

2. Забранява се на министрите да говорят с журналистите.

3. Забранява се на депутатите да говорят с журналистите.

4. Забранява се на магистратите да говорят с журналистите.

5. Забранява се на военните, полицаите и пожарникарите да говорят с журналистите.

6. Забранява се на духовниците да говорят с журналистите.

7. Забранява се на целокупната държавна администрация да говори с журналистите.

8. Забранява се на всички кметове, съветници и областни управители да говорят с журналистите.

9. Забранява се на лекарите, учителите, академиците, професорите, преподавателите, артистите, режисьорите, поетите, писателите, певците, танцьорите, художниците, сценографите, музикантите, архитектите, историците, физиците, химиците, биолозите, математиците, еколозите, археолозите, филолозите, философите, икономистите, изкуствоведите, литературоведите, театроведите, киноведите, библиотекарите, книжарите, металурзите, миньорите, шофьорите, ватманите, машинистите, пилотите, стюардесите, строителите, тютюнопроизводителите, животновъдите, лесовъдите, ковачите, готвачите, велосипедистите, мотоциклетистите, скейтбордистите, сърфистите, пешеходците, децата, учениците, студентите, абитуриентите, секретарките, машинописките, чистачките, гардеробиерите, коафьорите, сервитьорите, барманите, маникюристките, мажоретките, масажистите, сладоледаджиите, таксиджиите, бояджиите, зарзаватчиите, семкаджиите, билетопродавачите, дресьорите, блогърите, грънчарите, подводничарите, часовникарите, шивачите, лютиерите, младоженците, бременните, бебетата и всички останали да разговарят с журналистите, както и помежду си.

10. Забранява се на журналистите да говорят с журналистите.

11. Забранява се на журналистите да говорят, когато разговарят с Б.Б. и Tzv.Tzv.,

12. С журналистите имат право да говорят само Б.Б. и Tzv.Tzv., когато, където, както и за каквото Б.Б. и Tzv.Tzv пожелаят.

13. Б.Б. и Tzv.Tzv. не разговарят с никого. Освен със себе си.

Декретите не подлежат на обсъждане.

аrgumenti-bg.com, "Дума", 20 май 2011

Записки по маншетите Горкото дете!

Велислава Дърева

Те Го хванаха, завързаха Му насила червена връзка, стегнаха позорния червен възел до задушаване, надянаха Му червения инквизиторски оглавник, впримчиха Го в престъпната си червена примка, опорочиха крехкото Му детство, поквариха невинната Му душа, оскверниха чистото Му сърчице, развратиха девственото Му съзнание, обезчестиха светлите Му мечти, омърсиха целомъдрената Му същност, попариха и стъпкаха всичко красиво у Него.

Те Го угнетяваха, тормозеха, изтезаваха, газеха, тъпчеха, мачкаха и потискаха, малтретираха Го, тероризираха Го, инквизираха Го по най-подъл начин. Тъпчеха Го с филии с мас и с 12 яйца на закуска, от най-ранна възраст Го осъдиха на тежък, принудителен труд - да гледа едно прасе с червена панделка. Унизиха Неговото избуяващо мъжко достойнство и Му подариха колело без рамка, та да не може едно моме да повози низ мегдана. Не Му даваха да чете и криеха под миндера книгите, че да Си остане необразован и простак.

И Той, отчаян, сплашен, обезокуражен, с едната ръка ядеше филия с мас, с другата тичаше и риташе футбол със скъсани гуменки, с третата хранеше прасето, с четвъртата караше колело, с петата режеше ленти (но това стана по-късно). И през цялото време срамната червена връзка не Му даваше да диша. А баща Му, милиционерският полковник, гледаше безучастно, но строго. А майка Му, директорката на училището, тайно Го жалеше и оплакваше.

После с червено коварство и комунистическа перфидност Го измамиха, примамиха и подмамиха, сложиха белезници на ръцете Му и букаи на краката Му, а очите Му вързаха с един червен парцал, опряха до туптящото Му слепоочие хладното дуло на един „Макаров”, и преко волята Му, и под надвисналата угроза за живота Му, връчиха Му една червена книжка, вмъкнаха я в сърцето Му и така Го вчислиха в позорната своя кохорта на соц-ком-чудовищата. И Го направиха безмозъчно чудовище. Те! Деградираха Го, осакатиха Го, извратиха Го, скапаха Го – напълно и безвъзвратно.

И колчем Се погледне в огледалото, червената връзка Го блъска в лицето. Кикоти Му се насреща, подгавря се с Него, срами Го, а Той все не може да я махне от себе Си. Стои си там червената връзка върху черната мутренска тужурка, помахва своите червени крила върху генералските пагони, трепти, току-що изгладена, върху премиерските рамене.

И колчем Се огледа, що да види – седи край елипсовидната маса целокупното правителство, а червената връзка подава крайчец изпод всеки министерски ревер, наднича издайнически от всяко министерско джобче и трови атмосферата със своята дълбинна порочност, поквара и сквернота.

Какво сборище от деграданти!

Горките деца!


argumenti-bg.com, 22 april 2011, Comments (17)


superwoman — 27.04.2011 17:36

Дърева, що не си прочетеш портрета на Бойко, писан през 2005 г., когато бе кандидат-кмет? По-слагачески материал за Б.Б. аз лично не помня, май беше във “Всеки ден”, ?

3. Diana Rudzka — 27.04.2011 12:10
Великолепно казано!Поздравления!

4. ironic90 — 26.04.2011 20:22
:) Някои не са чували за алегория, жалко..поздрави на авторката за тези редове..а който разбрал, разбрал..всеки влак си има пътници

5. анализатор — 26.04.2011 15:38
Лъжите бойкови край нямат.Нито се срамува,нито се съобразява,че сме малка държава и всички се познаваме.Той се мъчи да се отърве от своето минало и това на родителите ,но не става.Постоянно говори за дядо си че е убит от комунистите,а дали е верно НЕ? Питайте ветераните от войнота в Банкя и те ще ви кажат как е бил пребит от тях като куче защото е задирял жените им. А за другия си дядо той дума не обелва защото е комунистически функционер. За баща си също нищо не казва.ЗАЩО? защото е полковник он милицията и след това завеждащ отдел в ГК на БКП в София. Как стана курсант в полицийската академия,а пожарникар защото турците казват “узун адам аптал адам”Кой беше комондир на батальона при възродотелния процес в окр.Силистра. И още много неща могат да се кажат за героя ББ които той крие и демагогски завоалира с лъжи.Честит да ни е.Хайде гласувайте да го направите и президент та да ни се смее целия свят.

6. Angelina — 24.04.2011 11:20
pozdravleniq za g-zha Dareva!Ne moga da proumeq samo kak mozhe da ima hora s tolkova kasa pamet,tolkova golemi licemeri,renegati i predateli.

7. мм — 24.04.2011 10:48
егати наглостта и безочието на бившите чавдарчета,пионерчета и комунисти……

8. Кузмо — 23.04.2011 23:34
Ако малко момченце има малък пенис, това е съвсем нормално и дори умилително забавно. Но ако момченцето расте, а пишлето – не, ето тогава става наистина страшно. Сега вече разбирате отчаяната нужда на премиера ни да се докаже като мъж, и защо толкова много обича да си играе с маркучи, предполагам?

9. tereza — 23.04.2011 22:21
Drugarko Dareva,dobre ,4e ti ne si prosta4kata…pri drugo vreme,pri drug ministar ,i drug rejim,stiaha da ti zatvoriat ustata ,ili o4ite…. po-drug na4in….No Blagodaria na BOIKO BORISOV. Bog e s vas ,i s nas.

10. гравитон — 23.04.2011 1:23
Най-лошото е, че “горкото дете” си е останало с манталитета и интелигентноста на дете! Идват избори – нека го оставим да си сади картофите!

11. Бети — 22.04.2011 23:38
Г-н Велислав Дърев отново в обичаен безвкусен халтурен стил изпада в оргазъм в дребнотемието си. Що да не се срамува човека, ма? И аз се срамувам, че ни произвеждаха пионери и комсомолци без право на избор. Че комунистическата партия, нахално преименувала се в социалистическа, съсипа родината ми, съсипа нормалните хора. Останаха уродите, крадльовците, мошениците-червени партократи и държавата заприлича на Мутроландия. В комунистическия ДС-арски Абсурдистан се вихри и псавдописателят В. Дърев. Кичозен сурогат на любимата си партия. Също като пола му…

12. Славка Красимирова — 22.04.2011 22:26
Милият ТОЙ…как не се е сетил още и за осквернените нови години.Ами нали тогава Дядо Мраз потропваше не с какви да е,ами с червени ботушки…,а и защо ли,на Дядо Коледа още не са посинели ботушките?!?

13. Напомняща — 22.04.2011 21:32
Деградация е удобен термин, но хората предпочитат такъв, на който крайчеца на връзката му се подава, пред тези, които са си я вързали и днес на вратовете и напоеността и с кръв, не е причина за тях, да не си я разнасят с гордост. Пред тях, този- с крайчеца, е направо еволюция на човешкото.

14. Лора — 22.04.2011 20:04
Ами какво да кажем ние чавдарчетата…Нашето детство трябва да е опорочено от сините….Как пък не сме ги осетили тези предатели тогава….Че те всичките бяха червени…!!!!:))))))

15. Rahgel Dimov — 22.04.2011 16:32
Казано е за деградиралите ренегати и предателите-дорде трети петли пропеят,три пъти ще се откажеш.. и от миналото си, и от близките си,особенно от тези,които са искали да направят от говедата-човеци!Лошото е, те се стремят да превърнат нас в добитък-затова трябва да ги спрем овреме!

16. ангел истилянов — 22.04.2011 16:13
Госпожо Дърева:Те мутрите са си мутри,хем тъпи,хем прости!Но мен повече ми е мъчно,че май и народа ни е мутренски и харесват,простотите на тази отвратително нагла мутра!Не знам,просто незная какво мога да направя!

17. Megi — 22.04.2011 16:12
Mnogo tochno i asno e opisano ot nahata talantliva gurnalistka g-ga Dureva,bravo

Фокус-Бокус!

Велислава Дърева

Фокус-Бокус-Бокофокус! – извика Барбойко, предводителят на барбароните.

И първом се превърна в един голя-я-ям телевизор, и влезе в телевизора, забърбойства и забърбуйства от телевизора, взрян в телевизора. А барбароните барбаронеха възхитено. После се превърна на вестник и всяка сутрин се разлистваше лист по лист и се четеше задълбочено.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И се превърна на голя-я-ямо огледало, огледа се в себе си - отпред и отзад, отляво и отдясно - и откъдето и да се погледнеше, възклицаваше: „Прелест! Отвякъде прелест! Просто прелест! Наистина, неповторимо!”. Даже измери с педи изящно наедрелите си плещи. А барбароните ръкоплещеха вдъхновено, и настана голямо натискане, бутане, дърпане и настъпване, понеже жадуваха да се доредят до огледалото - и те да се лицезрят и огледат във вълшебния му лик, обаче бидоха натирени - „Къш! Чиба! Сус!”.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И за всеобща радост се разпльоска и преобрази на един голя-я-ям гьол, и се гмурна в себе си чак до бездънното си дъно (толкова бездънно, че Марианската бездна изглежда като една мижава изпъкналост), преплува се всякак (кроул, бруст и бътерфлай) от единия до другия си безкраен край, от единия до другия свой безбрежен бряг, пляскаше шумно, вдигаше кални гейзери, пухтеше като кита Голиат и фонтани изумителни изригваше. А подире му, въодушевени, наскачаха всичките барбарони, барбаронки и малките им барбарончета, намяткаха се в гьола – да се поплацикат и те.

Обаче той внезапно промени своя облик, и от презрян гьол се преобрази на един гигантски модел на ядрения синтез, нещо като Атомиума в Брюксел, само че Протониум Неутроникус. И като му се обясни в най-изначална и най-вековечна любов на ядрения синтез, остави барбароните да бълбукат на сухо, а един, с очилца и бретонче, окъснял, недочул, недоразбрал и недокомуникирал, се бухна в празното, и насмалко да се претрепе, разбие, размаже и убие на място. Което и стана.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И за нула време изобрази последователно бицепс, трицепс и бухалка, като слънчице огря (все на картоф мязаха, ама то, човещинка), после прие формата на багер, обаче Цв.Цв. тутакси го възседна и оцвъка, та багерът нервно изтръска от гърба си тоз цвъкалник.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И всички замряха в трепетно ожидание. Следваше любимото превъпръщение. Кулминацията на абракадабрата! Изви се той като Юго-Южна дъга, източи се, като магистрала се проточи, блесна, грейна, засия, и предоволен от себе си, извади една лента и една ножица, сряза си лентата и се самооткри сред бурни, нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации.

„Правим си първи копки, след това си откриваме и си имаме биография”, рече мъдро той. И заключи - „Във всяко сако бъркам и вадя лентички, като фокусник съм”.

А доскоро от една кутийка вадеше листчета и учеше думички на английски. И като стигна до „конгречюлейшън”, спря.

Ми за к`во му е да знае повече!

argumenti-bg.com, 15 april 2011

Възгледите на г-н Картоф

Въпросът "Има ли право опозицията да съществува?" получи незабавен отговорВелислава Дърева




Докато опозицията викаше ехидно на площада в София “Нема такава държава, нема такъв картоф!”, и вилнееше под звуците на Дилмана (дето напоследък вместо пиперо сади картофо, следвайки мъдрата повеля на г-н Картоф), самият г-н Картоф ощастливяваше Варна с величественото си присъствие. Покара туристически автобус, наречен за по-внушително “лайнер”; пипна коминочистач, та прати и Дянков – и той да го пипне; и, верен на своята божественост, разпореди на варненския митрополит да накаже някакви, дето нещо протестирали – “Анатемосай ги!”. Дядо Кирил се подсмихна в брадата си, но анатемата на г-н Картоф тресна като мълния.
“Съжалявам, че направих правителство! Трябваше да ги оставя тези популисти и грабители на България да се удавят докрай! Щяхме да се удавим всички и да станем държава като Ирландия, Португалия или Гърция, но тогава щях да дойда на власт с 90 % и нямаше да има опозиция. Направих го в името на държавата, но те не заслужават да имат такава съдба.”
И понеже всяка дума, изстреляна от г-н Картоф носи неповторимата ДНК на неговото самовъзприятие, самооценка и политико-философски възгледи, върху тези 3-4 изречения може да бъде написан цял трактат:
- За г-н Картоф, този превъплътен Ной, изтръгнал саможертвено България и неблагодарния мат`рял от гибелната бездна на популистко-грабителския потоп, макар че “те не заслужават да имат такава съдба”. Кои “те”? Каква съдба? На спасени или на удавени? И какво всъщност заслужават “те”, които и да са?
- За носталгичния блян на г-н Картоф, за неговото политическо копнение по онези 99,99%, когато никаква досадна опозиция не се пречка на безразделната власт, не я оспорва, нито отрича, не я осмива, нито отритва, не иска и не изисква нищо от властта, а ако вземе да иска и писка – ще бъде запряна и завряна в отредените за целта места.
- За чистосърдечната, идилична вяра на г-н Картоф, че тя, опозицията, живее само и единствено в Парламента, но не и навсякъде другаде: във влака, в селското магазинче, в болницата, на бензиностанцията, в театъра, в университета, в книжарницата, в кварталната кръчмица, в таксито, в спряното парно, в пустия хладилник, в некупения учебник, в незснетия филм, в джоба на протритото яке, в закърпената обувка…


Но г-н Картоф си има други грижи.


Сам като куче, г-н Картоф става в ранни зори, разкършва внушителна снага, разиграва бицепс пред огледалото, надниква в хладилника – да не би някой злосторник и подривник да е замразил цените и размразил заплатите, после грабва мотиката, па кОпа, сАди, полива, загърля и наторява правителствената леха. После трудолюбивият стопанин беседва със своя любимец – г-н Голем Праз, който рие октоподи с багер, и заради сигурността всяка нощ спи в едно от шестте си леговища, и откъдето мине, пръска лют аромат. Пътьом г-н Картоф сритва дремещите тикви и кратуни, а те рапортуват, стреснати, още неизмили поглед. После г-н Картоф напъхва в една кофа наръч свежи вестници, поставя кофата под телевизора, откъдето текат назиданията на целокупния правителствен зеленчук, разбърква така получената хранителна смес и я носи на прасето, пък то все не може да го докара до оная окръгленост, тъй характерна за някои властопребиваващи. След тази селскостопанска дейност идва ред на серия интервюнца, мачлета, кръцкане на ленти, каране на автобус, разходки по лотове и магистрали, пипане на коминочистачи, потупване на девойки в народни носии по румените бузки и прочее високоотговорни държавни дела.


Мат`рялът е трогнат и разсополивен.
Медийният чипс хълца умилено.
Наистина! “Нема такъв картоф”!

argumenti-bg.com, 5 април 2011 dida — 13.04.2011 13:17



Винаги съм й се възхищавала. Такова словестно богатство и точна мисъл няма друг,освен Кеворкян . Той и тя са ненадминати.Всяка казана или написна дума е точно на мяястото си в една перфектна слове4стна броеница.


Агроном — 13.04.2011 9:17
Какъв е тоя Картоф бе Дърева? Той не беше ли Тиква по-рано? Да не е някакво ГМО? Питам аз.


Nikola Nikolov — 09.04.2011 21:30
Naj-tochni i iskreni v precenkite za drugite sa decata. Shtom tezi ot Bankja sa go krastili Tikva toj si e Tikva i nikakav Kartof. Inache obojavam tikvata, no negovata si e vechno zelena!

инж. Чавдар Каменаров — 06.04.2011 22:41
Както винаги, Велислава вярна на усета си описва точно НАРЦИСИЗМА на Премиера. Ако това не са доловили читателите, значи нищо не са разбрали. Тук не става въпрос за ляво или дясно, а става въпрос за синдром, синдрома на НАРЦИСИЗМА

Васил — 06.04.2011 18:37
Не разбирам рякои неща:
Госпожата била комунист – значи не може да критикува Бойко Борисов, ама нали и той е бил комунист. Къде е логиката? Или неговото не се брои, щото е готин?!


Теодор Гочев — 06.04.2011 15:25
Статийката е голяма глупост. Елементарен, повърхностен, пролетарски присмехулен хумор. Така и не можах да разбера, какво иска да каже автора и каква полезна информация или идея дава на читателите.
Ученик в 5 клас може да напише подобно присмехулно съчинение примерно за г-ца Дърева с не по-малък успех.

мариана богоева — 06.04.2011 12:21
браво велислава твоят г-н картоф е моят г-н клоун ама си мисля защо да обиждаме картофите и клоуните. предлагам даго наречем “нежно” недоразумение.


georgi — 06.04.2011 11:14
bravo Dareva, Toi ne e i kartof, a PLEVEL


Stefka Petkova — 06.04.2011 10:15
Ostro,kriti4no i to4no,napisano ot Jurnalist,ostanal veren na principite si i ideite si za nesto po-dobro i spravedlivo-boec s pero za po-dobyr utreshen den.Pozdravleniq,Vili!!!


Д.Донева — 06.04.2011 9:59
Остро перо,точна преценка на нещата.Де да имаше повече такива журналисти!

Марин Аврамов — 06.04.2011 9:10
КОМУНИСТ,СОЦИАЛИСТ,…..АМА МАЙ Е ЖУРНАЛИСТ СЪС ПЕРО НА СНАИПЕРИСТ


Реалист — 06.04.2011 7:05
Иде й на дамата, отвътре й иде и никой не може да я спре!


ЖУЛИВА — 06.04.2011 3:32
МНОГО ТОЧНО,ОСТРО И КРИТИЧНО!ВСИЧКИЯ ЗЕЛЕНЧУК ТРЯБВА ДА СЕ Е ВИДЯЛ ТУК,КАТО В ОГЛЕДАЛО.ДРЕБНИ ЗЕЛЕНЧУЧЕТА ЩЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ СЕГА КЪМ ЛЮБИМИЯ СИ ,НО ИНАЧЕ СКУДОУМЕН КАРТОФ-ОБИДЕНИ,НАПАДАЩИ,КРИТИЧНИ.ТЪЖНОТО Е,ЧЕ ТЕ НИ ГО ДОВЕДОХА НА ВЛАСТ,А ВСИЧКИ ПАТИМ.Е,НЯМА ДА СЕ НАУЧА ДА ГЛЕДАМ КАРТОФИ НА ТЕРАСАТА,НЯМА ДА ГЛЕДАМ И ПРАСЕТА-ПРОСТО ЩЕ ДАВАМ НА ОБЩЕСТВОТО ТОВА,ЗА КОЕТО МЕ Е ИЗУЧИЛО,ОТ КОЕТО ИМА НУЖДА И ЩЕ ГО СПАСЯВАМ КАКТО МОГА ОТ ИЗГНИЛИЯ НЕНУЖЕН ЗЕЛЕНЧУК В БЪЛГАРИЯ.


Г. Георгиев — 05.04.2011 23:50
Остро перо, подредени слова!Съвестта и паметта отсъстват! Госпожата беше комунист-атеист,след това облече дрехата на социалист и стана ревностна християнка.Тъжно….














Възгледите на чипса


Има ли право опозицията, която и да е тя, да протестира и изобщо да съществува? НЕ, казват медиите укоризнено, полегнали на г-н Картоф

Велислава Дърева

“Нема такава държава, нема такъв картоф!” – извика издевателски левицата оня ден, дръпна серия непочтителни речи срещу властта (които речи, според българските медии, докарали до припадък двама митингуващи), наду подигравчийски пискуни, вувузели и дудуци (а една газета написа с най-жълтия си кольор “Сергей сваля Бойко със свирки”), и накрая, в недопустимо добро настроение, тропна хорце на площада. Този път медиите пропуснаха само сюжета “алчни старци изпълзяха на припек”.

Наистина! “Нема такава държава!”
Където медиите любят властта тъй сладострастно, самоубийствено и наркотично, а тя, властта, им се отблагодарява с всекидневно унижение, цензура, презрение и диктат.
Където медиите са верните кучета-пазачи на властта, за да я разкъсат, сдъвчат и изплюят, когато вече не е власт.
Където според медиите правата на властта са божествени и неоспорими, а човекът и гражданинът имат луксозното право да бъдат изядени на части или наведнъж (в зависимост от апетита на властта).
Където медиите ревностно обслужват и обгрижват властта, и с драматично-осъдителен тон задават потресителния въпрос “Има ли право БСП да протестира?”.

Сиреч:

Има ли право левицата на протестира?
Има ли право опозицията (която и да е тя) да протестира?
Има ли право опозицията (която и да е тя) да съществува изобщо?
Има ли право българският гражданин да протестира, да защитава своите интереси, да отстоява своите права?

Укоризнената поза на медиите предполага, изисква, внушава и възпитава най-порочния отговор на всички тези въпроси – НЕ! И това – 21 години след 10 ноември!


Според медиите, според икономическите интереси на политиката зад тях, според политическите амбиции на парите зад тях, опозицията (която и да е тя) и всеки отделен гражданин няма право да диша и мърда, нито да говори, дори шепнешком, камо ли да протестира, па и хоро да играе. Защото самото съществуване на граждански добродетели, на опозиция (която и да е тя) е грозна провокация срещу властта (която и да е тя), тежко умишлено престъпление срещу властта (която и да е тя) и несъмнен терористичен акт срещу властта (която и да е тя).

А медиите, те какво? Прехласнати по г-н Картоф (и по всеки пореден властник), се държат като един чипс. И абдикират от своето право, задължение и мисия, от своята “най-първа длъжност” (Христо Ботев) – да представят “народното ни мнение пред света” (Васил Левски) и да бъдат “истинският, постоянно действащият парламент на България” (Йосиф Хербст).
Да бъдат опозиция на властта. Която и да е тя.


argumenti-bg.com,1 април 2011,Comments (13)


кококо — 03.04.2011 7:52
Имаше едно филмче, в което магьосницата искаше просто да я забелязват. А Мерилин и каза, че нея вече я няма. Не я забелязват. Е, представете си за миг, че нашите медийки престанат да забелязват променящите се простотии на някои хорица от властта. Разсърдил се. Добре. Не ти коментирам изказването дори. Но-о-о-о, как няма да го коментираш, като спонсорът / разбирай рекламодателят / на твоята медия е вързан на верижката към хранилката на властта.Затова медиите преди да направят каквото и да е, се научават на раболепие.А сега то има много лица.

проданова — 02.04.2011
Всички имат право да протестират, защото от 22 г. имаме това право. Но БСП няма право да организира един единствен протест за близо 2 г. и то с основание. Защо?
Омразна ми да чувам, че средната възраст на симпатизантите й е 69 г. За другите партии такава статистика няма! Бях там и видях това,което медиите не “видяха”.

Славка Красимирова — 02.04.2011 12:
Ох,…да поседна и аз.Нали съм от изпълнителните веднага засадих картови на тесата на 5-я етаж,ама те искат и копане.Та,крайно време е и медиите да хванат мотиката,я какво слънце е пекнало.А нашия вожд с буквата Б на квадрат,в предаването “Нека говорят” се жалваше от детството,че носел трева на зайците,а за картофите нищо не каза.Нямам нищо напротив и в парка да засадя картофи,ама ще ми трябва полицай да ги пази,че току някой неинтегриран си ги “познае”.

7777 do 1973 — 02.04.2011 9:1
Здрасти! Не бери грижа! 1973 е добра година да се роди човек, нали! Пък за резолюцията на ООН-то – да питаме Велислава, тя ги разбира либийските работи. Въпросното опасно лице има страхотен текст за свободата на словото, май в “Култура” беше. Ако го открия, ще ти пусна линк!


1973 до 7777 — 02.04.2011 8:51
Драги 7777, извинявай – сгреших обръщението. Милости просим! Така е, когато човек се шегува със себе си и то неуспешно!

Една — 02.04.2011 8:30
Аз,чипсът ваш,съм пържен и обжарен,опикантен с подправки бол.Преди това картоф бях странен,отгледан на един балкон.


Lyubomir Petrov — 02.04.2011 8:26
Еех Майска не ги мисли медиите,особенно пък Милен Цветков,тя нали и Велислава казва това,че са с власта винаги.Погледни думите на М.Каменов и на “3333″.Не виждаш ли колко мька има в тях.Знаеш ли колко кадьрни и достоини хора има в Бьлгария които бедстват и мизерстват и на среща чуват думи като това е материала или садете си картофи и си мьлчете.Ами само това ли е,нямат изброяване.
Винаги сьм бил оптимист но сега сьм отчаян.


1973 fo 7777 — 02.04.2011 8:25
Драги (драга) 1973 (това годината на раждане ли е или резолюцията на ООН за Либия?), не се връзвай на 3333, на някакъв тройкаджийя! Очевидно 3333 е от “форумния корпус за бързо реагиране”, под командването на ген. д-р инж. Компир. До оди да сади картофи!


7777 do 3333 — 02.04.2011 8:18
Драги (драга)3333, човек трябва или да не познава историята на БСП, или просто да си плювва по инерция, за да обвинява Велислава в обслужване на Виденов. Точно обратното! Тя е от малцината, които извадиха БСП от бункера, където я беше натикал Виденов.


radka cenova — 02.04.2011 7:34
Харесах тезата, че медиите трябва да бъдат опозиция на властта, която и да е тя. Нямам впечатления върху целия ограничен(по-точно свит) и намиращ се в криза медиен пазар, но не мисля, че им липсва свобода…Поздрави: Радка Ценова.:)))

М.Каменов — 02.04.2011 6:38
Всеки народ заслужава съдбата си.Заслужаваме да сме гладни,болни, да живеем в стрес защото не сме единни!Крайно време е да забравим политическите партии и сами да се организираме и да покажем на господата от Бруксел,че сме живи хора, а не овце и че не сме съгласни да жимеем със 150 евро на месец.Цените на стоките от първа необходимост са като в Брюксел,горивата и ел.енергията също, а заплатите ни 20 пъти по-ниски.Дали има прераждане или не незная,но зная,че сега съм жив и искам да живея достойно като човек от 21 век,а не в недоимък.Обръщам се към всички,които мислят като мен на 1-май Международния ден на труда да излезем на площадите в Областите градове и да кажем “Заплатете труда ми достойно ,за да се почуствам ЧОВЕК ! “


ЗЗЗЗ — 02.04.2011 0:39
Велислава, а ти държа ли се като чипс по времето на Виденов?! А?! И на какво отгоре сравняваш партийните си другари с Ботев, Левски и Хербст? Айде малко почтеност, може ли?! Или другарят Андрей, когото бранеше с комсомолски плам, докато го бяха окаушили, не е раздавал куфарчета? Истината лека-полека излиза наяве, включително чрез устата на твои бивши съпартийци. Айде имайте малко срам поне, ако не друго…

mayska — 01.04.2011 15:02
Не само това.Медиите сами се дърпат за опашката, ако някоя “сгреши” и не зададе “градивен” въпрос, медиите често задават отговори,като си мислят, че са въпроси и умилително чакат усмивки и кимане одобрително…И не се сърдят ако политик се разсърди, а крещят на колегите си, че са “ГО” разсърдили…На 1 април една медия попита премиера, коя е най-голямата лъжа, която е изричал и той се разсърди и …си отиде, а те, хукнаха след него да го снимат…














Записки по маншетите. Дефиницията на Tzv.


Тя дава отговор на въпроса "Що е ефективно правосъдие?"
Велислава Дърева


“Завидях на колегата. Преди 2-3 години са имали 5000 затворника, а в момента имат 24 000, което означава, че имат изключително ефективно правораздаване.” Това стенание се откърти от сърцето на Tzv. след среща с грузинския вътрешен министър и разкри неговите високонаучни и дълбокомъдри възгледи на тема “Що е ефективно правосъдие?”.
Отговорът на този сакрален въпрос е в “Дефиницията на Tzv.”: Ефективно правосъдие е това, което признава, спазва, следва и съблюдава само един принцип “Всички в затвора!”. Което признава и произнася само осъдителни присъди. Което не признава, не познава, не произнася и не допуска оправдателни, нито дори условни присъди. Което не допуска и в сънищата си съществуването на честни, почтени и невинни граждани, обвинени несправедливо, както и на граждани, обект на клевета или на политическа разправа. Според което всички са виновни за всичко, въпреки и независимо от доказателствата за тяхната невинност. Според което и пред което всички граждани са най-долни, презрени и гнусни престъпници – по рождение.

За да бъде едно правосъдие ефективно, е необходимо:

1. Правото на защита да бъде премахнато като неоправдан лукс и каприз, адвокатската професия да бъде забранена като занимание непочтено, недостойно и престъпно, а българските адвокати (12 000) да бъдат заточени в Сибир, Диарбекир, Белене, Ловеч или Гуантанамо (по избор). Така грузинската мечта на Tzv. ще се сбъдне барем наполовина.
2. Да отпадне излишното моткане и разтакаване по събирането на каквито и да било доказателства, защото те са ненужни (с изключение на фабрикуваните).
3. Правосъдната система да включва само полицията и прокуратурата, а съдилищата да бъдат реформирани и заменени с чрезвичайки (ЧК), трибунали и/или конвент.
4. Присъдите да бъдат произнасяни преди, независимо и въпреки съда, през медиите, от парламентарната трибуна, чрез драматична рецитация на СРС-та, а най-добре – незабавно и зрелищно, в момента на ареста.
5. Темида да бъде изобличена, опозорена и арестувана, везните й – строшени публично и за назидание, а нейния храм да бъде сринат като незаконна барака (може и барбекю).

Едва тогава Tzv. ще “превърти Рубикона”, ще възседне жребия като жребец и ще въдвори ефективното правосъдие по българските земи. Най-сетне.
argumenti-bg.com, 24 март 2011


georgi — 08.05.2011 17:55
velislava, HORATA gi e strah da komentirat vlasta, tova e














Записки по маншетите. Бунище

(Политическа етимология)
Велислава Дърева

В българския език думата "боклук" означава:
мръсотия, мръсота, нечистотия, смет, смрад, тиня, изпражнения, кал, кир, вехтории, останки, отпадъци, канални води.

А също така и:
низост, подлост, безчестие, гадост, гнусота, безсрамие, срам, позор, падение, мизерия, вероломство, изневяра, изменничество, измама, измяна, издайничество, перфидност, вероотстъпничество, предателство, притворство, лукавство, ехидност, византийщина, йезуитщина, двуличие, коварство, низост, завист, злоба, злост, язвителност, задкулисно действие, шпионство.

И още:
сган, измет, утайка, сбирщина, стадо, орда, тайфа, шайка, банда, клика, камарила, котерия, мафия, тълпа, паплач, пълчище, пасмина, разпасана команда, от кол и от въже, хора безнравствени, морално паднали, калта на обществото, простолюдие, обикновени хора.

В българския политически речник "боклук"-ът бива личностен, индивидуален и персонализиран; събирателен, колективен и групов; ситуационен и всеобхватен в смисъл на "бунище" (торище, сметище, купище, гюбре).

Според изтънчения изказ и изящния дипломатически слог на Николай Младенов "боклук" означава:

1. "Цялото състояние, в което има хора в българската държава, които си позволяват да имат смелостта да заемат позиции, които са различни от позициите, които са тези на правителството."

2. Тази престъпна (очевидно) и шпионска (несъмнено) "група от хора, по някакъв начин обвързана, се противопоставя на волята на българския народ, изразена в управлението и това, което прави правителството".

3. А това е "повече от пробив в националната сигурност" - "това е брутално".

4. "Такова нещо (дали е корупция, дали заговор) не може да остане ненаказано" и никой да не се нада, че ще се скрие "зад буквата на някой закон", защото "какво значи криминално?"

5. Такива лица и групи нямат място "никъде в българската държава", освен на бунището, обаче бунището е "Ситуацията, в която се намираме, в която всеки си позволява да говори, да тълкува, това е боклукът в средата, в която съществуваме", а средата на нашето съществуване е едно "елементарно брутално сметище".

Читателю драги!

Ти, който си позволяваш да имаш позиции, различни от позициите на Б.Б.! И ти, който изобщо имаш някакви позиции!

Ти, който се одързостяваш да мислиш различно от Б.Б., пък Б.Б. обикновено мисли различно и двулично от себе си! И ти, който имаш наглата привичка да мислиш!

Ти, който се осмеляваш да говориш (злословиш) това, което мислиш! И ти, който имаш нахалството да тълкуваш, разкриваш, разконспирираш, изобличаваш и съдиш явните и тайните помисли на властта!

Ти, който се подиграваш и подгавряш с Б.Б. и с властта Му, наместо да дитирамбиш и медоточиш коленопреклонно в негова чест!

Знай!

Ти си един низък, подъл, безчестен и безсрамен тип; един долен мръсник, вероломен двуличник, гаден предател, гнусен мизерник, коварен измамник и лукав издайник; един злостен, злобен и озлобен изменник, перфиден и притворен; един черен заговорник, отдаден на задкулисен шпионлук!

Ти си една морално паднала отрепка, един смрадлив дрипел, една безнравствена пачавра, един отпадък, заседнал в отходния канал! Ти си утайката на обществото, символ на обществената кал и метафора на ушната кал в бдителното ухо на сересето! Ти, простолюднико престъпен, събран от кол и въже, си олицетворение на една мислеща сган! Ти, безсловесна овцо! Вместо да блееш благодарно в стадния хор, ти върлуваш и зловредстваш, сбираш някакви четящи, пишещи и говорещи орди, тайфи, шайки и банди, предвождаш някакви разсъдителни камарили, клики, кланове и котерии, обединени в най-боклучавата, опасна и национално предателска мафия - мафията на разума и знанието, на почтеността и достойнството!

И цялата тая паплач, тая пасмина, тая измет трябва да бъде изрината и захвърлена на общественото бунище. На политическото гюбре, връз което гордо и дълбокомъдро пристъпя целокупната правителствена фауна, надянала достопочтените си мутри и муцуни, па вдъхва дивния аромат на пищно разцъфтялата властолюбива флора, пощи се на пролетния припек, подрипва патриотически и току кудкудяка геополитически, за да ни извести, че а-ха ще да снесе писаното великденско яйце на всенародния напредък, обаче пустото яйце се е нещо запънало!

А ти, боклуко, брутален и боклучав! Млъкни!

Вземи хляб и сол, изприпкай при Батя си, що се извисява навръх гюбрето, забърши неговия мокасин "Армани колециони", че се е омърлял и овонял от щъкане из боклуците, удари едно темане и цуни благоговейно ръчица, глезен и к`вото падне. Та белким те припознае за човекоподобен. Щото не стига, че си боклук неблагодарен, ами си и мат`рял негоден и скапан, сиреч - вещество някакво, агрегатно състояние, престъпно и недостойно! Ама за к`во да ти го казвам, като си го знаеш, гиди смотаняко непотребен! Аре чупка!

"Дума", 19 Април 2011

argumenti-bg.com, 11 април 2011

Кузмо — 24.04.2011 0:15

Гледате ли сериала “Под прикритие”? Страхотен е, велик, че и отгоре! А нямате ли чувството, че става същото в държавата: Ченгетата внедрили агент в мафията. Голяма работа – ами те пък те си внедриха направо мин. председател.

Л. Василева — 14.04.2011 9:00

Както винаги Дърева е великолепна. Няма какво да се каже повече, а ние трябва да се замислим най-после дали можем или не да бъдем гражданско общество!

Красимира Обретенова — 13.04.2011 22:31

Страхотен текст… и теза!Всеки коментар би бил безсилен пред тази словесна лавина….



mileidi — 12.04.2011 15:54

По арогантен премиер и правителство не сме имали. Крайно време е българският избирател да помислИ за ПРОМЯНА…

Paula — 11.04.2011 13:53

Браво на Велислава! По-ярко, по-остроумно и най-важното – по-точно, не може да се каже.

Давай, Велислава, не спирай! Друг начин няма. Дано сайтът ви набере повечко популярност, за да стигат до “матриала” и и текстове, различни от словата на слънценосната ни власт.

Тестът "Кадафи" - част I

"Бясното куче", което беше бог
Велислава Дърева

1. Мираж в пустинята


Ал-Джамахирия ал-Арабия ал-Либия аш-Шабия ал-Иштиракия ал-Узма - това е държавата с най-дългото име на света. Тя вече не съществува. Разпада се в кръв и хаос. Чезне като мираж. Жесток мираж, роден от болезненото съзнание на един маниакален диктатор. Днес има една територия от 1 759 540 кв. км, където могат да се вместят 17 Българии. Има една загадъчна и неуловима пустиня, просната на 1 715 540 кв. км - гигантски пясъчен часовник, който поглъща времето. Под пясъците са скрити 100 милиарда барела петрол. Това е ключът към мрачното минало и към неясното бъдеще. Към отминалия мираж и към следващия.
42 години този ключ беше в ръцете на Кадафи.

2. Световен пророк и будител
"Аз, простият бедуин, който яздеше магаре и бос пасеше козите, ви връчвам своята малка "Зелена книга", която е сходна със знанието на Исус, скрижалите на Мойсей и кратката проповед на този, който яздеше камила. Аз преживях години в пустинята, сред нейните безлюдни и безбрежни простори под открито небе, на земята, покрит с небесната сянка. "Зелената книга" е символ на окончателното освобождение от насилието, тя е достижение на свободата и щастието. Третата Всемирна теория, изложена в "Зелената книга", води към създаването на джамахирия - общество, което въплъщава мечтата за Града на Слънцето. "Зелената книга" е подобна на Корана, подобна на Тората, нейният зелен цвят е цветът на пролетта, цветът на народа, цветът на развитието, цветът на рая."
Това е откъс от авторския предговор на Муамар Кадафи към руското издание (1989) на "Зелената книга" (написана през 1976-1979). Той се изживява като въплъщение на Мойсей, Исус и Мохамед едновременно. Той е "световният пророк", бащата на "Третата всемирна теория", авторът на "окончателните истини", творецът на извечните скрижали, събрани в неговия политико-философско-теократичен труд. "Зелената книга" трябва да се превърне в "евангелието на човечеството". За "да дорасне светът" до онова "съвършено общество", осъществило мечтата на Томазо Кампанела, а именно "Великата народна социалистическа либийска арабска джамахирия"...
В предговора към българското издание (1990) Кадафи нарича себе си "международен будител", приел за свой свещен дълг да "просвети борческия български народ", който (siс!) "от древни времена е възприел пророческите идеи на "Зелената книга" за настъпването на епохата на джамахирията". Според "будителя" траките, славяните и прабългарите, св.св. Кирил и Методий, богомилите и атонските монаси, кирилицата и православието, БРЦК и Априлското въстание са едни предтечи на "Зелената книга" и нейната премъдрост, а Ботев и Левски - пророци на пророка и прорицателя Муамар...

3. Мъченикът Муамар
"Аз съм боец. Аз няма да напусна тази земя. Ще умра като мъченик. Ще остана непокорен... Муамар е лидер на революцията чак до края на времето. Муамар Кадафи няма официален пост, за да подава оставка. Той е лидер на революцията, бедуински воин и революционер, който донесе слава на страната. Муамар Кадафи е главата на революцията, синоним на саможертва до края на дните си... Това е моята страна, страната на моите родители и на предците ми. Революцията означава саможертва до края, до последния дъх на живота ми, до последна капка кръв... Ако бях президент, щях да подам оставката си, но не съм. Аз имам пушката си, за да се бия за Либия... Аз съм символът на Либия... Моят народ ме обича, обича ме целия, готов е да умре за мен...
Тези, които нападнаха полицейските участъци, са плъхове... болни хора, взимащи наркотици... престъпни елементи, използващи алкохол... младежи, на които са дали таблетки за халюцинации... Те са терористи, банда престъпници, те служат на дявола... Те ще бъдат прочистени, ще бъдат смазани като на площад Тянанмън... Още дори не съм дал заповед да се използват куршуми...
Ще избодем очите на всички, които казват, че Либия не се управлява от народа... Ще се бием до последния мъж, до последната жена... Няма никакви демонстрации. Вие виждали ли сте такива? Къде? Тези демонстрации са, за да ни подкрепят... О, братя, нека всички запеем "Аллах, Муамар, Либия!"...
Това са протуберанси от яростните бълнувания на Кадафи. Първо се появи за 22 секунди - в бял автомобил, с голям бял чадър, ушанка и шуба (с ушанката и шубата нахълта в Лувъра през 2007 г. и впи поглед във Венера Милоска). После започна да се словоизлива часове наред.
За кратко се барикадира в резиденцията Баб ел-Азизия ("Портата на водача на кервана"). За да рецитира своите налудни монолози пред любимия си декор - сградата, полуразрушена от американските бомбардировки през април 1986 г. Пред руините стърчи метален монумент, направен от останките на американски бомбардировач и показва как голяма златиста ръка е смачкала в здравия си юмрук жалък вражески самолет.
Преди зад непристъпните стени (три бетонни пръстена), кули и бойници на Баб ел-Азизия специалните гости минаваха покрай строги казарми, скокливи кози и лениви камили, под острите погледи на разноцветни униформи, покрай бялата палатка на красивите кубинки (личната гвардия на Кадафи), които се оглеждаха в кристално огледало, облегнато на една палма, недалеч от бедуинската шатра на вожда, която отвън е зелена, а отвътре - пъстра, с щампирани камили и палми, и се отоплява с електрически радиатори, досущ като онези, дето ги произвеждаха в Смядово.
Днес резиденцията е опустошена, казармите - опожарени, шатрата - помляна. Либийците някак внезапно решиха, че не искат да живеят и секунда повече в "съвършеното общество" на Кадафи, обстрелват паметниците на "Зелената книга" и носят неговите портрети (в Либия те са повече от пясъка в пустинята), обърнати наобратно и с надписи "касапин, тиранин, убиец".
Той не вижда и не чува тези присъди. Отказва да ги проумее. "Народът ме обича", "либийците са готови да умрат за мен", "враговете са обкръжени", "в Либия всичко е спокойно", халюцинира Кадафи с притворени очи. Медиум, изпаднал в транс. Обсебен е от величествената идея да умре като мъченик. За целта е готов да завлече със себе си колкото може повече хора.

4. Държава за лично ползване
Той е от Сирт. Роден е в бедуинска палатка. И продължи да живее в палатка, и да я разпъва демонстративно по световните площади. Това не е екзотичен каприз, а начин да принуди другите да се съобразяват с него, с Владетеля. И защото в неговата шатра неговите домакини се превръщаха в негови гости. На неговото килимче. В пряк и преносен смисъл.
Баща му е пастир на кози и камили. Гордее се с този факт. Както всеки, който е тръгнал от нищото и е станал всичко.
В Либия той е всичко.
Беше.
В Либия няма избори. Кадафи ги забрани, защото "те са лъжа", "инструмент на диктатурата", "оръдие на диктатурата", "фалшивите одежди на демокрацията". Защото "либийците живеят в рай и не им трябват избори".
В Либия няма парламент. Кадафи го забрани, защото той е "фалшификация на демокрацията" и "пречи на народа да осъществява своята власт".
В Либия няма партии. Кадафи ги забрани, защото те "опорочават демокрацията", а "многопартийната система е откровена, неприкрита форма на диктатурата".
В Либия няма конституция. Защото "тя е фарс". Кадафи я замени с Корана и "Зелената книга".
В Либия законите са "нещо относително". И никога не е ясно по кой закон ще те обесят - по светския или по шериата. Целта е да те обесят. В Либия има един Свещен закон - "Зелената книга" и "религията, която включва обичаите, а обичаите са израз на естествения живот на народа и само те определят кое е лъжа и кое - истина".
Обичаите са племенни, религията е ислямът, знамето е зелено, химнът е "Аллаху акбар", режимът е коктейл от национализъм, ислям, диктатура, страх, подчинение и терор, а държавата е за лично ползване.

5. "Пустинният Байрон"
Лицето му е непроницаемо и неподвижно. Като маска от кафяв пергамент, под която никой не знае колко маски се крият. Като пустинята, в която обича да се оттегля, да размишлява и да разговаря с Бога. Какво си приказват двамата - Аллах и неговият Пророк, никой не знае. Освен пустинният вятър и пясъците, преливащи от лимонено до оранжево и от пурпурно до рижаво.
Говори бавно и толкова тихо, че не знаеш дали е казал нещо, или ти се е сторило. Друг път е заканителен, рязък, енергичен, подигравателен, съдещ и осъждащ. Напоследък - все по-истеричав. Диалозите с него са мъчителни, с протяжни паузи, в които тишината пада като плътна мъгла в шатрата. Друг път се оживява и вдъхновено се впуска във философски размишления.
Не знаеш дали те слуша и дали те чува; дали те гледа и дали те вижда. Дори от безкрайните си портрети не те гледа в очите. Погледът му минава покрай теб и през теб и в редките случаи, когато този стъклен, мистичен поглед падне върху теб, не знаеш дали това е внимание или любопитство, дали те изучава, или очаква да се вцепениш като хипнотизиран заек.
Изобразява ту мислител, потънал в дълбините на своята интелектуална бездна; ту нежен поет, трогнат до сълзи от новата си метафора. Вярва, че е "пустинният Байрон", "повелителят на арабския свят", "Вашингтон и Линкълн едновременно". Вярва в своята триединна същност (Мойсей-Иисус-Мохамед), а напоследък, омагьосан от мисълта за мъченически венец, се изживява и като Омар Мухтар - водач на либийската съпротива срещу италианската колониална власт, обесен през 1931 г.
Той забрани театъра като "обида към Аллах", но пък ощастливи Либия и света с превъплъщенията на най-великия артист. Всяка негова поява е грандиозен, премислен и прецизен моноспектакъл. Неговият гардероб е пълен със сценични одеяния и реквизит за безкрайните му политически роли: от черната шапчица и землистата "абба" от камилска вълна, до костюмите по последна европейска мода; от пищните роби и тюрбани (златисти, сребристи, снежнобели, изумрудени, тюркоазени, виолетови, карминени, бледорозови, светлосини, индигови, пясъчни), до неговата страст - военните униформи, декорирани със златни лампази, акселбанти и еполети, обкичени с ордени (самонагради за неизвършени подвизи), увенчани с внушителни кокарди. Най-любимият му театрален костюм е искрящият адмиралски кител, ослепителен в своята белота.

6. Бог и Самодържец
Кадафи няма никакъв пост и няма как да подаде оставка. Това е единствената истина в неговите гневни монолози.
От юридическа и институционална гледна точка той е абсолютният никой. Не е нито президент, нито премиер, нито духовен водач, нито монарх. Но си е присвоил всичката тази власт чрез привиден отказ от властта. През 1974 г. по негово желание е разтоварен от всякакви досадни "политически, протоколни и административни задължения", за да се "посвети на идеологическа и теоретична работа".
Формално той няма никакви права, нито задължения и не носи никаква отговорност пред никого. Но притежава абсолютната власт. И я употребява така, както му е изгодно. На него. Лично. Неговите правомощия са божествени. Либия е под неговия едноличен контрол.
Той е Богът.
Вождът, Владетелят, Властелинът, Самодържецът, Разпоредителят с живота и съдбата на 6 милиона либийци.
Като всеки диктатор мрази да губи. А за един бог е недопустимо да губи. Досега е изгубил твърде много. Не стана продължител на своя кумир Насър. Не стана обединител и властелин на "единната арабско-мюсюлманска нация от Атлантическия океан до Персийския залив". Не успя да изтрие Израел от географската и от политическата карта, или поне да го обедини с Палестина в една обща държава - Изратина. Не произвежда оръжия за масово унищожение. Плати милиарди заради атентатите над Нигер и Локърби.
Затова измисли, монтира и режисира СПИН-процеса срещу българските медици - този мрачен сталинистко-бедуинско-кафкиански шедьовър на международния рекет. Тогава изглеждаше победител и вярваше, че е спечелил всичко и че е надхитрил историята.
Сега губи всичко.
(следва)
"Дума", 15 март 2011
аrgumenti-bg-com, 10-11 март 2011
georgi — 13.03.2011 0:48


Kadafi e boklu4ec, nooooo, vapreki petrola ne mi e iasno za6to vsi4ki , si traiat?

Д.Донева — 12.03.2011 10:13


Привет,Велислава!Много ми е приятно ,че мога да чета материалите Ви-аналитични,информативни,с интересен изказ.Продължавайте да пишете с правдивите си слова!






Чавдар Каменаров — 12.03.2011 8:31


Велислава,(позволявам си да ви наричам така), както винаги, сте на върха на медийното слово. Много точна преценка за това, кой и какъв е Кадафи. Но може би най-кратката дефиниция, даде преди около 20 години Президента Рейгън, което определение виждам, че и тук се цитира – “Бясното куче”.

Тестът "Кадафи" - част II

От Локърби до Бенгази
Велислава Дърева

7. Диагноза "жестокост"

Той е амбициозен, горд, честолюбив, перфиден, коварен, прикрит, ирационален, маниакален, мистичен, хипнотичен, патологичен, шизофреничен, ловък, агресивен, жесток, отмъстителен, изменчив, непредсказуем, непредвидим, пресметлив, противоречив, арогатен, надменен, самовлюбен, нарцистичен, манипулативен, настъпателен, властолюбив, страхлив. Митоман, обсебен от мита за собственото си величие, божествена недосегаемост и безсмъртност.

Неговата репутация на психар може да е диагноза, но може да е част от образа, от ролята. И в двата варианта има дивната възможност да държи врагове, приятели и лакеи в напрежение и несигурност, в стрес и смут. Той се подиграва с тях, те се страхуват от него; той режисира спектакъла, те играят по неговите правила. Какво забавление за един диктатор!

Най-кратката диагноза е жестокост. Хладнокръвна жестокост. Към живи и към мъртви.

На 7 октомври 1970 г. по негова заповед са изровени гробовете на италианските войници и изхвърлени от либийската земя. Оттогава датира официалният празник "ден на отмъщението". Преди две години обеща на "приятеля Силвио" да преименува празника в "ден на дружбата", но забрави.

До началото на 80-те години Зеленият площад е място за публични екзекуции. Там стърчат бесилки. За противниците на Кадафи - негови довчерашни съратници. Обесените висят дотогава, докато гарвани изкълват очите им, докато въжетата прогният и труповете паднат на земята.

През 1996 г. за една нощ са разстреляни и захвърлени в общи ями 1200 политически затворници от затвора Абу Салим край Бенгази. Ръководителят на "операцията" е Абдала Сануси - шеф на разузнаването. Оня ден Кадафи го уволни.

На 21 декември 1988 г. над шотландския град Локърби е взривен пътническият самолет на американската компания PanAm, полет 103. Загиват пътниците, екипажът и 11 шотландци при сгромолясването на боинга на земята. Общият брой на жертвите е 270. Организаторът на терористичния акт е Муса Куса - шеф на Секретните служби, днес - външен министър на Либия (знае ли Николай Младенов с кого разговаря?). Извършители - Абдел Басет Ал Меграхи (роднина на Муса Куса) и Ал-Амин Халиф Фахим. Днес Мустафа Абдел Джалил, бивш министър на правосъдието и лидер на опозицията, призна това престъпление на режима.

На 19 септември 1989 г. над територията на Нигер е взривен френският пътнически самолет на компания UTA. Загиват пътниците и екипажът - 171 души. Организаторът на терористичния акт е същият Абдала Сануси - зет на Кадафи, задочно осъден от френския съд на пожизнена каторга.

За по-малко от година либийските тайни служби организират и извършват два чудовищни терористични акта и убиват 441 невинни граждани. В следващите години числото 441 ще омагьосва мисълта на Кадафи, но едва ли ще я терзае.

Тогава никой не предполага как 10 години по-късно горящите сенки на двата взривени самолета ще паднат върху българската държава и ще смажат живота на шестима български медици и на 426 либийски деца. Броят на болните от СПИН либийски деца ще расте по необясним за медицината, но обясним за политиката, начин.

Тогава никой не допуска как Кадафи ще търгува на международния политически и финансов пазар собствените си престъпления - в своя полза и за чужда сметка. За сметка на българските медици и на българската държава, на либийските деца и на либийския народ. Всички - изкупителни жертви и заложници на Кадафи.

Този кошмар продължи от 9 февруари 1999 г. до 24 юли 2007 г.

8. Признания

30 юли 2007 г., Сейф ал Ислам: "Ние, либийците, измислихме тази история. Те (не казва кои - б.а.) принудиха българите да признаят нещо и така завъртяха сложно съдебно дело, което можеха да протакат цели 8 години".

23 февруари 2011 г., Мустафа Абделжалил: "Режимът на Кадафи е виновен за заразяването на децата в Бенгази с вируса на СПИН".

5 март 2011 г., "Уикилийкс": "Епидемията от СПИН в Бенгази е тръгнала от корумпиран либийски чиновник, който купил на по-ниска цена заразени с ХИВ вируса банки кръв и прибрал остатъка от парите в джоба си, а впоследствие са обвинени шестима чуждестранни медици. Това става ясно от грама от американското посолство в Мадрид до Държавния департамент на САЩ, изпратена през януари 2007 г. Според грамата "става дума за очевиден и безспорен случай на корупция".

Някой да не е знаел?

9. Планът на Кадафи

Той е прост, коварен и перфиден. Кадафи измисли едно престъпление, с което да оправдае и прикрие други две.

А) Първото престъпление се нарича държавен тероризъм.

Изминали са 10 години от атентата "Локърби". Британските и американските следователи са разпитали 12 000 свидетели в 54 страни. Заключението - виновни са Меграхи и Фахим от либийските тайни служби. 10 години Кадафи отказва да ги предаде на международния съд. Либия е низвергната от международната общност и обитава дъното на черния списък на терористичните държави. Санкциите на ООН и САЩ блокират всичко - авоари, търговия, оръжейни програми. Преработката на петрол е паднала от 3 на 2 милиона барела дневно.

Б) Второто престъпление е срещу либийския народ, представлява най-строго охраняваната тайна в Либия и се нарича СПИН.

Според архивите на българското МВнР СПИН върлува в Либия още от 1987 г. Либийските власти нехаят и разчитат единствено на... българските медици. Но не разрешават България да изпрати втори специализиран медицински екип, за да не се видят мащабите на катастрофата.

През лятото на 1998 г. идват първите предупреждения за СПИН епидемия в детската болница в Бенгази. През декември мисия на СЗО посещава болницата в Бенгази и установява, че: ръководният екип на болницата е укривал информация за серопозитивни сред персонала и сред родителите на заразените деца; че медицинският персонал е некомпетентен по отношение на СПИН; че има множествени източници на инфекция поради липса на инфекциозен контрол и неефективна стерилизация.

Тези факти ще бъдат потвърдени от професорите Монтание, Колици и Перен.

В бр. 78/1998 г. на сп. "Ля" журналистът Ибрахим Хамидиан публикува статията "СПИН между децата ни - немарливост или престъпление". Статията отразява 4-тата конференция на либийската медицина. Д-р Ал Гамари, министър на здравеопазването, заявява, че "този въпрос не е нововъзникнал", че всичко "е започнало преди повече от година", че това е "позорно петно върху челото на министерството". Д-р Ибрахим Джубейл, началник на управление "Доболнична здравна помощ" в МЗ признава, че СПИН епидемията е започнала през 1997 г.

Същото е заключението на Монтание и Колици. Към този момент българските медици не само че не работят в детската болница в Бенгази (Здравко и Кристияна никога не са работили там). Повечето изобщо не са в Либия. Списанието е спряно, какво е станало с журналиста - не знам.

През октомври 2005 г. Сейф ал Ислам ще признае, че болните от СПИН в Либия са 100 000. Ако българите по един злодейски, чудовищен и сатанински начин са заразили 426 деца в Бенгази, то кой е този злодей, кое е това чудовищно изчадие, заразило със СПИН останалите 99 574 либийски граждани? И ако според официалната статистика болните от СПИН в Либия са 100 000 при 6 млн. население, как ли изглежда неофициалната? 200 000? 300 000?

В) Третото престъпление е инсценираният процес срещу българските медици.



10. Стратегията на Кадафи

Тя е апотеоз на изнудваческия гений.

А) Външнополитически цели:

Сваляне на санкциите на ООН и САЩ. Оневиняване и реабилитация на режима за атентата "Локърби". Отпадане на обвинението срещу Либия в държавен тероризъм. Триумфално завръщане на Либия в международната общност - икономически и политически. Международно приемане на Либия като демократична държава, която бди, спазва и следва принципите на международното право и правата на човека. Превръщането на Либия във фактор на международната политика и главно действащо лице в Африка и Близкия изток.

Постигането на тези цели включват задължително реванш, отмъщение и компенсация (финансово и политически) за преживяното "унижение" на Либия по делото "Локърби" и освобождаване на Меграхи.

Б) Вътрешнополитически цели:

Оневиняване на режима за СПИН катастрофата в Либия. Принуждаване на международната общност да излекува болното здравеопазване на Либия. Усмиряване на опозиционния град Бенгази и на всеки опозиционен повей. Бетониране на личната власт на Кадафи, която и без друго отдавна е надхвърлила представите за божественост.

11. Престъплението като наказание

За постигането на тези цели са необходими:

А) Изпреварващи, изненадващи, мълниеносни действия.

Б) Чудовищно обвинение, което да потресе Либия и света. В случая - шумен процес за умишлено заразяване на либийски деца със СПИН.

В) Невинни, които да бъдат обявени за виновни. Те трябва да са чужденци (задължително) и християни (задължително), защото всеки немюсюлманин в държава като Либия във всеки един момент може да се окаже виновен по ислямските закони. Да са от европейска страна, плътно прилепена към САЩ (задължително), с неясни перспективи за членство в НАТО и ЕС. И най-задължително - да бъдат граждани на държава, за която никой няма да си мръдне пръста; чиято традиционна роля и трагична съдба е да бъде изкупителна жертва в геополитическите игри на "големите" и "великите", незначителна пречка между зъбищата на техните "величествени" интереси; която да бъде унизена, стрита и смляна от тези зъбища без никакви и ничии угризения (да припомням ли атентата срещу Йоан-Павел II ?!); държава без значение, без авторитет, без позиции, без достойнство, без истински съюзници, но пък с изобилие от нерешителни, страхливи и малодушни политици.

Г) Заложници, които да послужат на Кадафи за размяна с Меграхи и като инструмент за изнудване и за получаване на откуп. Параметрите на откупа са описаните стратегически цели на Кадафи.

Д) Световна конспирация, заговор на злодеи срещу Джамахирията.

Е) Изфабрикувани "доказателства"; фалшиви "свидетели"; режисирано обществено мнение; контролирани медии; послушен и зависим съд; инквизиции, издевателства и гаври; фалшиви "самопризнания"; смъртни присъди; протакане и разиграване.

Ж) Дистанцирана международна общност, която обича да говори красиво за ценности и човешки права, но ги забравя мигом, щом замирише на петрол.

З) Петрол.

Най-подходящите жертви са намерени - 5 български медицински сестри, 1 български лекар и 1 палестински лекар.

10 години Кадафи обмисля как да превърне своите престъпления и престъпленията на корумпираните си подопечни в наказание за някой друг, в инструмент за изнудване и в средство за търговия с международната общност. Така се ражда планът за двата скачени съда - "Локърби" и "Бенгази". Двата процеса си съвпадат ден по ден, стъпка по стъпка и долар по долар.

Малка илюстрация:

Българските медици са отвлечени на 9 февруари 1999 г. - 1 месец преди Абдала Сануси да бъде осъден задочно от френския съд на доживотна каторга за атентата над Нигер и 2 месеца преди Либия да предаде Меграхи и Фахим на съда в Кемп Зейст.

Делото "Локърби" започва на 5 февруари 2000-а, делото "Бенгази" - след 2 дни. За атентата "Локърби" Либия трябва да плати по 10 млн. долара за всеки загинал, т.е. - 2,7 млрд. долара; за атентата над Нигер - по 10 млн. долара, т.е. - 1,7 млрд. долара. Плюс 35 млн. долара за загиналите в атентата в берлинската дискотека през 1986 г. Общо 4,4 млрд. долара. Първоначално Либия поиска от България откуп по 10 млн. долара за болно дете, т.е. 4,4 млрд. долара, накрая се задоволи със 100 пъти по-малко - 460 млн. долара.



(следва)

"Дума", 16 Март 2011, брой 61

argumenti-bg.com, 13-15 март 2011

Тестът „Кадафи” - част ІІІ

Ретроспекция на 3097 дни
Българските медици и държава станаха двойни заложници - на малодушието на нашата политика и на един престъпен режим
Велислава Дърева


12. Бруталност и лицемерие

Следващите редове не са за хора със слаби нерви.

Българските медици са похитени на 9 февруари 1999 година, а решението за тяхното задържане е с дата 12 април. Затворят ги в Школата за полицейски кучета. Разпитват ги без адвокат и без преводач.

Принуждават ги да подписват показания на арабски, който те не владеят.

Инквизират ги с електрически ток, като преди това ги събличат и ги връзват за метално легло. Забавляват се, докато те се гърчат в конвулсии. Разпъват ги голи на рамката на един прозорец. Провесват ги на един скрипец. Гасят цигарите си в телата им. Пребиват ги с тояги и кабели. Хвърлят ги върху клетките на полицейските кучета и гледат как животните ги влачат за косите. Инжектират ги с наркотични вещества. Нощи наред ги принуждават да стоят на един крак с вдигнати ръце и който от изтощение се опита да стъпи, го пребиват с електрически кабели. Завързват им ръцете и краката над един прът, тялото увисва във въздуха, докато ги бият по стъпалата. Заставят ги да бягат из помещението за изтезания с тези подути и сини стъпала и който бяга бавно, го пребиват. Дават им солена вода и пъхат мръсните си джапанки в устата им. Държат ги в тъмни, мръсни килии, пълни с плъхове; от чешмата вместо вода текат бели червеи.

Притискат ги да се откажат от християнската си вяра. Заставят ги да тъпчат кръстчетата, които носят.

Здравко е държан 23 месеца в килия с 56 души, без да види дневна светлина и без да бъде изведен на въздух. След провесването на скрипеца Снежана получава луксация на раменните стави, ребрата й са счупени от побоищата. След инквизициите с ток Валентина получава спазъм на лицевата мускулатура. След издевателствата Нася, Валя и Валентина правят опити за самоубийство.

Гаврите не подлежат на описание.

Това са чутовните подвизи на доблестните либийски офицери.

Докато варварските издевателства продължават, режимът на Кадафи приспива и парализира българската дипломация с перфидно лицемерие и брутални лъжи:

Че българите са “призовани като свидетели”. Че спрямо тях “са предприети предохранителни мерки”, “поради спецификата на воденото следствие”. Че това не е арест, а “оказване на съдействие на следствието”, “с цел изясняване на изключително сложен във вътрешнополитически аспект проблем”.

Че “действията на следствените органи не са насочени срещу българските граждани”. Че “те са в добро физическо и психическо състояние”. Че “сигурността им не е застрашена”. Че “правата им са гарантирани при съблюдаване на международните норми и традиции”. Че “следствието ще бъде абсолютно прозрачно, справедливо и безпристрастно, без дискриминация и предубеждения”. Че “либийската страна ще съблюдава всички международни закони, норми и традиции, ще се придържа към цивилизования подход и уважението към правата на човека и основните свободи”.

Това са цитати от официалните отговори на либийските власти до българската държава.

Инквизиторите издевателстват над българските медици планирано, методично, целенасочено, всекидневно. И професионално. Те са професионални палачи. Целта е да смажат своите жертви физически, да ги пречупят психически, да ги сломят, да ги подчинят, да ги унижат като човеци, да ги доведат до пълна деградация и да ги унищожат като личности.

По същия начин Кадафи издевателства над българската държава и българското общество. Планирано, методично, целенасочено. И професионално. Той е професионален терорист. За да ни демонстрира своето могъщество, безнаказаност и недосегаемост. За да ни внушаи, че ние, като нация и държава сме безсилни; че неговата власт е безгранична; че сме роби на неговите капризи, мании и амбиции; за да парализира нашата воля.



13. Безчестието на “честния” съд

Либийското правораздаване, което е смъртораздаване, извърши следните престъпления срещу правосъдието:

А) Не допусна свидетелите на защитата в съдебната зала.

Б) Отхвърли всякакви научни аргументи, не допусна проф. Монтание и проф. Колици до съдебната зала и дори (чрез подопечната на Кадафи Асоциация на родителите) заведе дело срещу тях с обвинението, че тяхната експертиза е фалшива. Прочее, по височайша команда, Асоциацията ту искаше компенсации, ту – компенсации плюс Меграхи, плюс българите да се признаят за виновни, ту – смърт без компромиси.

В) Позоваваше се на “високонаучните” открития на либийските медицински светила, които най-сериозно твърдяха, че стъклениците произвеждат антитела по волята на Аллаха.

Г) Призоваваше фалшиви “свидетели”, които припадаха в съдебната зала, обзети от паника, че са забравили така усърдно репетираните реплики – репетирани или с шефа на следствието, или с някой друг доблестен офицер.

Д) Наплоди неограничено количество мистерии, за да не знае никой точния брой на ищците по делото, нито на техните адвокати, нито броя на заразените деца. През ноември 1998 година (според спряното сп. “Ля”) болните деца в “Ал Фатех” са 42, после – 393, после – 413, после – 426, и накрая списъкът набъбна до 452 имена. От тях – 401 деца и 51 серопозитивни майки. Голяма част от болните деца или никога не са били лекувани в Бенгази, или са доведени болни, или са били в детската болница преди българските медици изобщо да пристигнат в Либия, или са докарани след отвличането на българските медици, или не са били родени към датата на ареста, или са вписани минимум по 2 пъти в списъка.

Е) Обяви инквизиторите за невинни, провъзгласи ги за национални герои, а те, вдъхновени, заведоха дело за клевета срещу своите невинни жертви, понеже понесли неописуеми страдания – изгубили благоволението на вожда, овцете им измрели и фиданките им изсъхнали.

Ж) Така независимият и безпристрастен либийски съд държа невинни хора в затвора 3097 дни и ги осъди три пъти на смърт:



На 6 май 2004 година

На 19 декември 2006 година

На 11 юли 2007 година

А на 17 юли 2007 година замени смъртните присъди с доживотен затвор. Тази присъда и до момента не е отменена в Либия.



14. За сведение

Българската прокуратура уж започна разследване срещу инквизиторите, а после го прекрати. Щото либийската страна не била съдействала, пък и нашите следователи не били знаели имената на мъчителите!

Имената са известни от 12 години!

Ген. Харб Дербал, Салим Джума Салим, Осама Уидал, Айзедин Мухтар, Салех ал Барки, Мустафа ал Шауках, Адел ал Нуас, Мохамед Амар ал Мерари, Муса Абу Есбеа, Мунир Фахем Ерхума, д-р Башир ал Алаги, д-р Абдел Джалил Уифа (инжектирал наркотици на жертвите), Ануар Абу Зайнейн.

И, разбира се – полк. Джума Мишри – най-бруталният и най-вулгарният мъчител.

И, разбира се – д-р Абдул Маджид Шол – най-перверзният инквизитор. И най-заинтересованият някой друг да бъде виновен, осъден и обесен. Това е лицето, което отговаря за вноса на кръвни продукти. Това е корумпираният тип, закупил на по-ниска цена заразени с ХИВ-вирус банки кръв, а остатъка от държавните пари прибрал в своя си джоб. Когато написах това през февруари 2007 година, откъм либийското посолство в София се разнесе яростен вой. Чак сега от “Уикилийкс” дойде потвърждение на този “очевиден и безспорен случай на корупция”, документиран в грама до Държавния департамент на САЩ, изпратена през януари 2007 година.



15. Лакейство и малодушие

Какво правеха българските политици по време на инсценирания СПИН-процес – тази драстична провокация срещу българската държава?

Външният министър Надежда Михайлова остави България без посланик в Триполи в продължение на 9 месеца – от февруари до октомври 1999-а. Това е времето на най-чудовищни, гнусни и мерзки издевателства.

На 16 февруари 2000 година Михайлова, Соколов (председател на 38-то Народно събрание), ръководствата на всички парламентарни групи решиха единодушно да бъде “задържано подаването на информация за случая на медиите”. Особено за най-зловещата част от “случая” – издевателствата над българските медици.

На 14 юни 2000 година премиерът Иван Костов произнесе сакралното изречение “Ами, ако са виновни?” (една реплика, а цял живот позор!), за което беше специално похвален от Либия за неговия “разумен и добронамерен подход”. След тази “разумна и добронамерена” реплика Кадафи извади своята конспиративна теория, че епидемията в Либия е един експеримент на ЦРУ и МОСАД и обеща да превърне този процес в световен – като процеса за атентата над Локърби. И като контрапункт и реванш за “Локърби”.

После Соломон Паси изобрети дипломацията на ухажването и обгрижването. И започнаха едни безкрайни прегръдки и целувки по шатри и палатки, едно усърдно пърхане и цвърчене край диктатора, едни соломоновски съвети да щадим Кадафи, да му съчувстваме, да му “създаваме съответните условия”, за да “реши един много труден казус”, и изобщо – да му влизаме в положението.

Споменатите по-горе лица ни наставляваха да не обиждаме либийския съд, а да го титулуваме, величаем и украсяваме с комплименти като “независим” и “безпристрастен”; държаха се като служители и подчинени на Кадафи – като негови шофьори, градинари, камериерки, бодигардове, адвокати, психотерапевти, рекламни агенти, имиджмейкъри, момчета за политически услуги, допускани милостиво в шатрата, готови собственоръчно да разпънат същата тази шатра пред българския парламент.

Легитимираха Либия като демократична и цивилизована държава, а Кадафи – като най-пръв демократ. А най-чутовният дипломатически успех на Паси беше избирането на либиец за председател на Комитета за правата на човека на ООН…

Така българските медици, българската държава и всички ние станахме двойни заложници – на малодушието на българската политика и на един престъпен режим, на един диктатор, който в своята божествена величественост се гавреше с България.



16. Мълчание и пренебрежение

Какво правеше международната общност по време на инсценирания СПИН-процес – това драстично престъпление срещу правата на човека?

Мълчеше. Дистанцирано и пренебрежително – “Някакви българи!”. Мълчеше, когато Кадафи прегази Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 5, чл. 9, чл.10, чл. 11, т. 1, чл. 30); Международния пакт за граждански и политически права – (чл. 7, чл. 9, чл. 14, т. 1 и 2); Декларацията за защита на всички лица от подлагане на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Приложението към тази декларация – всичките 12 текста; Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Кодекса за поведението на длъжностните лица по поддържането на правовия ред (чл. 5).

Нарушението дори на един-единствен текст от цитираните документи беше и продължава да бъде предостатъчно, за да превърне Либия и нейния самодържец в обвиняеми.

Най-лесно е да съдиш един диктатор, когато падне от власт. Но докато е на власт (пък и ако разполага със 100 милиарда барела петрол под пустинните пясъци), той е обект на всякакви ухажвания, строят му пътища, летища, заводи, училища, болници, въоръжават го, покровителстват го, насърчават го, разстилат му червени килими и му ръкопляскат. Защото упойващият аромат на петрол неутрализира вонята на диктатурата и заглушава писъците на инквизираните.

Днес международната общност е стъписана, стресната, зашеметена и ужасена. Днес налага санкции. Тогава ги вдигаше.

(Следва)

"Дума" и argumenti-bg.com17 март 2011, Comments (4)

мед. сестра от Бенгази — 22.03.2011 13:21

Ха,ха,ха…другарко Дърдорева!Кога бяхте последно в Либия и в Либийски затвор? Ясно е, че точно НИКОГА! Такива лъжи и манипулации могат да се родят само в тиквата на платена БСПарска манипулаторка. В Либия, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО затворничките са в женски, а не в смесени затвори, и надзирателките са жени, а не мъже. При всеки разпит задължително присъства ПРЕВОДАЧ.Че аз ако съм изяла всички тез лъжи, дето ги пишете вече 10г, няма даже и да мога да ги подпиша,ама Нася Ненова е завършила английска гимназия и май добре е разбирала какво подписва, а пък за Кристияна да не говорим, тя сама достатъчно изприказва за себе си, без да е била конкретна по темата.Всички документи в либийската прокуратура са на арабски и английски. Дърева, МНОГО ЛЪЖЕШ,ма!!! Колко ти плаща БСП-то за тия авторски лъжи и като как ти се изплащат?!Като консултантски ли?!Кракът ти сигурно не е стъпвал в Либия, ама дрънкаш глупости и лъжи едно към кесим, че барем се разберете, мари, с ония маскари…дъл на дюшеци на цимента бяха ил на железни кревати…че барем да им беше прочела книгите и да се запознаеш с техните лъжи, ами си лъжете на гьотере и поотдело и един друг вяра си няате!!!

Кой е луд? — 20.03.2011 10:29
Тези тримата ПРЕДАТЕЛИ са имали 2 възможности:или са знаели за ситуацията, или не са знаели. Трета възможност просто няма.
Първа възможност- знаели са и НИЩО не са направили. Това навсякъде по света се таксува като ПРЕДАТЕЛСТВО към нацията. Знаем какво се прави с предателите (по света, но не у нас).
Втора възможност- не са знаели и за това нищо не са направили. Но те са били на такива постове, че тяхно задължение е било да знаят. Т.е. като политици на отговорни постове те просто са се ИЗДЪНИЛИ. Къде би трябвало да са? Аут от политиката ЗАВИНАГИ, но преди това да им се потърси съдебна отговорност за последствията от тяхното незнание.
Но както виждаме някои от тях пак размахват пръст разчитайки (май с основание) на кратката ни памет.
Тестът “Кадафи”. Колко сонди струва цивилизацията? : Argumenti-bg.com — 20.03.2011 0:33
[...] Бенгази І Тестът “Кадафи”. От Локърби до Бенгази ІІ Тестът „Кадафи”. Ретроспекция на 3097 дни Тестът „Кадафи”. Войната започна… Изпрати на [...]
Pavlina Nikiforova — 17.03.2011 23:24
Pozdravi Velislava!

Тестът “Кадафи” - част ІV

Колко петролни сонди струва цивилизацията?
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи


17. “Бясно куче”, ама “наше куче”
“Бясното куче на Изтока” – това е определението на Рейгън за Кадафи.  “Бясно, бясно, ама наше”, каза Западът, преосмисли и коригира своята политика и превърна Кадафи в своя галеник.
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи като останките от снощния коктейл.
2 февруари 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН избра Либия за председател на Комитета за правата на човека. Прочее, още през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за членство в Комитета. Паси сбъдна тази мечта. Пак през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за поста заместник-председател на ЮНЕСКО. Ако Кадафи се беше сетил и за тази си мечта, все щеше да се намери кой да я сбъдне.
12 септември 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН отмени санкциите срещу Либия, наложени заради терористичната политика на режима.
26 април 2004 година. САЩ отмениха санкциите срещу Либия.
27 април 2004 година. Романо Проди посрещна Кадафи в Брюксел като шейх, а Кадафи обеща реформи в либийската правосъдна система и  отмяна на смъртното наказание.
На 6 май 2004 година дойде Гергьовден с първите смъртни присъди.
31 януари 2005 година. Въпреки ожесточената антиамериканска реторика на Кадафи, американските компании спечелиха всички договори за разработка на либийския нефт на територия от 127 000 квадратни километра.
Големият победител е Occidental Petroleum (в Либия от 1966 година). А най-богатите залежи в Северна Африка, разработвани преди това от България , преминаха в ръцете на Halliburton.
2005 година. Британският петролен гигант Royal Dutch Shell сключи договор за $900 милиона за проучване и разработване на либийски петролни находища.
И тук, за “разтуха” идва един “музикален момент”:
7 септември 2006 година, Лондон. На улица St. Martin’s Lane, на няколко крачки от Trafalgar Square, се намира най-импозантният театър – The London Coliseum, построен през 1904 година. Всичките 2359 места са заети, с изключение на едно.
Английската национална опера е събрала целия британски политически елит на зашеметяваща премиера – “Кадафи: жив мит” (Gaddafi: A Living Myth). Композитор Стийв Чандра Савале, режисьор Дейвид Фрийман. Либретото е на шотландския (!) драматург Шан Хан.
“Операта разказва за човек със скромен произход, роден в бедуинско племе, който се издигнал до влиятелна политическа фигура. Кадафи беше обществен враг № 1, а сега е скъп наш приятел”, казват авторите. “Скъпият приятел” е обезсмъртен с всичките си подвизи, включително – с атентата над шотландския град Локърби. “Оръжията са красота! С тях вие сте ангели на революционната непорочност!” – така Кадафи (Рамон Тикарам), в ослепителен адмиралски кител вдъхновява своите охранителки. “Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!”, отвръщат прочувствено и жертвоготовно те… На сцената трещят откоси, свистят мини, искрят пожари, балетът марширува, козирува и стреля…
Официалната ложа е украсена с плакат “Gaddafi Superstar”. Но мястото на “скъпия приятел” и “жив мит” остава празно.
19 декември 2006 година. Докато музикален Лондон все още обсъжда бурно пищния спектакъл, българските медици бяха осъдени на смърт за втори път.
29 май 2007 година. Тони Блеър, тайно от Шотландия, подписа с Либия споразумение, което даде на Меграхи право да обжалва доживотната си присъда и му отвори пътя към предсрочното освобождаване. На същия ден Англия сключи договори за $10 милиарда с Либия: за 12 самолета “Еърбъс”;
за правото на British Petroleum да проучва и разработва петролни находища на площ от 54 000 квадратни километра срещу скромната сума от $900 милиона; за правото на Royal Dutch Shell  да добива газ; за $4 милиарда Либия продаде 65% от дела си в компания “Tamoil” (ръководена от Сейф ал Ислам) на компанията “Colony Capital”; за ракетни системи и системи за ПВО, за инвестиции в либийската оръжейна индустрия и за обучение на либийски военни специалисти.
11 юли 2007 година. 43 дни, след като Блеър изтъргува правосъдието, справедливостта и жертвите от Локърби, българските медици бяха осъдени на смърт за трети път. На същия ден Буш нарече Кадафи “герой” и сбъдна неговата 35-годишна мечта – в Либия да има посолство на САЩ.
Някои ще кажат, че бизнесът си е бизнес, а политиката – политика. Нищо подобно. Бизнесът е политика и обратното. Те имат свойството да се легитимират взаимно. Така интересите, парите и петролът легитимираха  Кадафи.
В продължение на 8 години и половина България беше троен заложник – на Кадафи и неговите интереси; на своите приятели и тяхната хладнокръвна пресметливост; на своите политици и тяхното бездарие и безхарактерност.

18. Либия – новият Клондайк
След спасяването на българските медици всички се втурнаха към Либия – новия Клондайк. А европейското турне на Кадафи през декември 2007 година завърши триумфално:
В Париж разпъна бедуинската си палатка пред Елисейския дворец  и подписа договори за $10 милиарда: за 21 самолета “Еърбъс”, 14 френски бойни самолети “Рафал”,  35 бойни хеликоптера и 6 бойни кораба, за бронирани автомобили, радари за противовъздушна отбрана и за обновяване на самолетите “Мираж-1″, плюс договори с френската строително-инженерна компания “Венси”, компанията за водоснабдяване “Веолиа уотър” и енергийния гигант “Арева”. И за пискюл – за едно малко, преносимо ядрено реакторче. Като “награда за доброто поведение на Либия”, каза Саркози.
В Мадрид разпъна своя шатър току до Прадо и сключи договори за 12 милиарда евро (отбрана, самолетостроене, енергетика и инфраструктури); и подписа 4 споразумения – за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, рамкова декларация за политическите отношения, меморандуми за отбраната и за икономическо и финансово сътрудничество. “Либия играе конструктивна роля по много въпроси, от които зависи стабилността на мира особено в средиземноморския регион”, каза официален Мадрид. Накрая Кадафи раздаде щедри подаръци – премиерът Сапатеро, който не язди, получи кон, а крал Хуан Карлос – шатрата от 120 квадратни метра, в която неговият висок гост приемаше своите гости край Прадо. С все обзавеждането във вид на килими, канапе, две кресла и две маси.
На 16 април 2008 година Путин пристигна в Триполи, опрости външния дълг на Либия към СССР от $4,5 милиарда, сключи сделки за продажба на руско оръжие за $10 милиарда и договор за изграждане на 550-километровата магистрала Сирт-Бенгази за $2,3 милиарда.
През ноември 2008-а Кадафи разпъна своята шатра в Кремъл и предложи Бенгази за руска военна база.
През август 2008 година Италия стопли сърцето на Кадафи с обещанието да изплати на Либия $5 милиарда като извинение за колониалния период и да построи 1600-километрова крайбрежна магистрала изток-запад. От единия край на Либия до другия. През 2009 година Кадафи пристигна в Рим с 40 души охрана и 30 арабски коня, докарани за нарочно шоу в чест на “моя приятел Силвио”. В момента стокооборотът между Либия и Италия е 17 милиарда евро. Само концернът ENI (в Либия от 1959 година) инвестира над $25 милиарда и произвежда 244 000 барела дневно.

19. Какво неочаквано съвпадение!
“Днес нашите интереси съвпадат с нашите ценности”, казва британският премиер Камерън.
Днес. А вчера?
Докато българите гинеха в затвора, Кадафи получи щедри награди и насърчения за своите демократични подвизи и цивилизационни приноси. Всички – Буш, Блеър и Берлускони, Костов, Паси и Проди, работеха за неговото алиби, спасяваха неговото достойнство, охраняваха неговата чест, бдяха над крехката му психика; играеха в неговия абсурден спектакъл по неговите правила, тълкуваха неговите истерични речи, следваха налудните амплитуди на неговата шизофренна мисъл, гадаеха какво точно е искал да каже, ако е казал това, което те си мислят, че е казал, или пък е казал това, което той твърди че не бил казал, ама не бил разбран правилно; търсеха в неговите думи послания, за да открият само заплахи, наглост и надменност; ласкаеха неговата маниакалност; ухажваха неговата мегаломания, изпълняваха всяко негово желание и задоволяваха всеки негов каприз.
Защото приеха грозния полковнически шантаж не като недопустима провокация срещу правото и правосъдието, а като възможност за сделка и печалба. И се трудеха неуморно не за спасяването на невинните българи, а за това какви услуги и подаръци да направят на Кадафи, че да излезел той, рекетьорът, “от сложната политическа ситуация” с чест. И работеха за спасяването на полковник Кадафи. И го спасиха. За свой срам. Но парите не се изчервяват.
Цивилизованият свят изтъргува своите ценности за един петролен кладенец повече. Замени своята съвест за един хеликоптер повече. Продаде своите принципи за един бомбардировач повече. Предаде неотменимите човешки права за една сделка повече. Приласка един диктатор, който се подиграва със същите тези ценности. Изгуби битката на цивилизациите, ако изобщо някой има дързостта да нарече тероризма и диктатурата с името “цивилизация”.
Тъй нареченото демократично семейство предпочете да не се терзае с мисълта, че Либия е терористична държава, а Кадафи – международен престъпник. Ако цената на това грозно зрелище се измерва в милиарди, що да не го изтърпят!
20. Диктаторът-победител
Кадафи постигна всичките си цели.
Октомври 2007 година. Либия е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Януари 2008 година. Либия председателства Съвета за сигурност на ООН и ръководи подготвителния комитет за конференцията за борбата срещу расизма.
29 август 2008-а, Бенгази. На своята пищна среща вождовете на африканските племена (които Кадафи периодично нарича “идиоти” и “малоумници”), украсени с корони от масивно злато, животински кожи и пера, го провъзгласиха за “крал на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметовете в цяла Африка”, възпяха го, отрупаха го с щедри подаръци, сложиха го на кралски трон и му връчиха Коран от 18 век. Но апогеят предстоеше.
10 юли 2009 година, Акуила. Г-8 легитимира Кадафи като свой пълноправен пратньор. А той, в излюбления си изнудвачески стил, поиска ЕС да му плаща всяка година по 5 милиарда евро, “за да не пусне имигрантската вълна в Европа”.
31 август 2009 година. За славната 40-годишнина от своето възсияване  Кадафи получи най-дългоочаквания подарък. Атентаторът Меграхи, виновен за гибелта на 270 души, беше освободен предсрочно “по хуманни причини” с покъртителна, но фалшива диагноза. Срещу тлъста петролна концесия за “хуманистите” от British Petroleum при решаващата роля на Тони Блеър – и той “хуманист” велик, въздигнат до дясното коляно на диктатора като негов мъдър съветник.
Кадафи получи всичко, което поиска.
Ако беше поискал Нобелова награда, щеше да я получи. Като най-пръв радетел на човешките права.
Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят. И заради тези, които предаваха и продаваха живота на българските заложници. И заради тези, които осъдиха и продължават да съдят и осъждат невинните български медици, да издевателстват над тях и да ги заливат със собствените си комплекси, зависти и гузни съвести.
И защото перверзният СПИН-процес е едно от най-драстичните престъпления на Кадафи. Тестът, на който “демократичното семейство” се провали.
(Следва)
argumenti-bg.com,18 март 2011, Comments (5)
"Дума", 17 март 2011
  1. ot selo — 28.03.2011 12:01
    Жалко е да гледаш алчноста,агресията и жаждата за кръв. Няма друго такова животно което да убива от и за удоволствие.
  2. » Тестът „Кадафи”. Войната започна… : Argumenti-bg.com — 23.03.2011 10:57
    [...] до Бенгази ІІ Тестът „Кадафи”. Ретроспекция на 3097 дни Тестът “Кадафи”. Колко сонди струва цивилизацията?  Изпрати на поща /* svejo_skin='compact'; svejo_theme='blue'; [...]
  3. Човек — 20.03.2011 10:57
    “Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят”
    Много добре написано, Велислава. Но тези, гореспоменатите дали ще прочетат това? Или от висотата на своите високи и недостижими постове няма да погледнат надолу?
  4. Илия Михайлов — 19.03.2011 22:28
    Права е Велислава! Това е положението за обичаните и за мразените режими,демокрации и революции. Аз обаче си мисля за “износа” на демокрации и революции. Мисля си за Робер де ла Сал,за Фернандо де Сото ,за Хенри Хъдсън, за Ернесто Че Гевара… Мисля си за Сонг Ми,за Тора Бора,за Косовска Митровица,за мостовете в Белград , за Кандахар… и за мярата си мисля!Къде е мярата и кой е главния мерител сега,който определя,кого трябва да убиваме и кого да помилваме.Мисля си и за това: Кои сме ние?
  5. Асен Асен — 19.03.2011 5:11
    Аз съм твърдо “За” да смачка всички. Цивилизацията ни е под всякаква критика. Упадък на човека. Да идва края на света.