Велислава Дърева
Те приемат, търпят и понасят. Всичко.
Приемат с радост, търпят с възторг и понасят с надежда.
Невъзмутимо. Безпрекословно. И безропотно.
С извечното желание не за справедливост, а за отмъщение - като индулгенция за техните си самозаблуди.
С поразителната готовност да бъдат измамени и злоупотребени. За пореден път, от поредния месия.
Те пребивават в сумрака на едно междинно, сюрреалистично състояние: между „каква я мислехме” и „каква стана”; между очарованост и раз-очарованост.
Те не се притесняват, че ги управляват бездарни, безграмотни и посредствени субекти. Ако ви кажат, че искат техните управници да бъдат умни, интелигентни, талантливи и почтени личности – не им вярвайте. Те предпочитат владетелят да е хитър, нежели умен; коварен, нежели почтен; прост, нежели учен. Защото само така получават измамното самочувствие, че и те управляват.
Те не се притесняват, че Б.Б. е прочел една книга. Защото и те са прочели една книга. Ако е същата – радост велика! Затова приветстват унижението на изкуството, културата, науката, образованието, знанието и просветата с дълбинното удовлетворение на опростачения, безпросветен, комплексиран индивид. Защото за тях хората на интелектуалния труд са „лентяи”, „тунеядци” и „пиявици”, които „живеят на гърба на народа”, „пият неговата кръв” и „лапат народна пара”, вместо „да отидат да копат”, а най-добре – „дъ мрът!”. Ако не вярвате – влезте в интернет форумите.
Те не се притесняват, че Б.Б. вчера говори едно, днес - обратното, в други ден – нещо трето, четвърто или пето. Че в понеделник е ляв, във вторник – десен, в сряда – центрист, в четвъртък - живковист, в петък – царист, в събота - републиканец, а в неделя – всичко на куп. Че на изгрев слънце е русофил, преди пладне – русофоб, по пладне строи „Белене”, по икиндия не строи „Белене”, на смрачаване дава пари, по залез ги взима обратно, а по пълнолуние – и той не знае. Той е всякакъв и никакъв. Каквито са те. И тъкмо за това обичат своя владетел, вярват му, възхищават му си и му се подчиняват. С песен.
Те не се притесняват, че Б.Б. е главен лирически герой, извор на силиконово вдъхновение и обект на душераздиращи копнежи от сорта „Пак сънувах в луда страст Бате Бойко между нас./ Леле, знаеш ли, Никол, как си го представям гол”. Защото те са чалгаризирани до смърт, а Б.Б. е еманация на чалгата, а чалгата е еманация на богатата и необятна мутренската духовност, душевност и същност, неин проглас, химн и апотеоз.
Те не се притесняват от циничното разбиране на Б.Б. за това, що е правосъдие. Защото и те разбират правосъдието по същия циничен начин. Като мъст. Важното е да те арестуват, да ти прикачат обвинение, пък какво ще реши съдът – няма значение. Ти си вече осъден. През и чрез медиите. Преди и независимо от съда. С презумпцията за виновност. Въпреки и независимо от доказателствата за обратното. Ти си престъпник в очите на обществото. Ти си опозорен, омърсен, смазан и смачкан. Ти си свършен. Ти си унизен. Унижението – това е сърцето на правосъдието.
Те не се притесняват от вулгарното разбиране на Б.Б. за това, що е политиката. Защото и те разбират политиката по същия вулгарен, агресивен, мутроиден мачистко-ориенталски начин. Като бой, пребиване, размазване. И като сексуално унижение, с цел подчинение и върховна демонстрация на всевластие. Това е мисленето на първобитния човек, на примитива, на примата. Ако не вярвате - влезте в интернет форумите. И най-сдържаните постинги не подлежат на цитиране.
Те не се притесняват от всеобемащата милиционерщина на Б.Б. Защото Б.Б. ги е разгадал: „Хората ги е страх от две неща: едни, които са религиозни, ги е страх от бога, тези, които не са - ги е страх от затвора. Така че ние трябва да направим всичко възможно това да е факт. Каквото искат да говорят - полицейска държава, едноличен режим - напротив, това е точно това, което хората искат”. Именно. Те искат желязна ръка, която да ги храни и наказва, да ги брани и бие, а те да я целуват и да треперят от страх. Важното е да има екшън, „На колене!” и да дрънчат белезници.
Те не се притесняват от диктаторските стремления на Б.Б. Напротив – мечтаят ги, жаждат ги, викат ги и ги възпяват: „Бате Бойко, премиер и президент!/ Ще строи във две редици тоя парламент!”. Те не се притесняват, че за Б.Б. „в своето време Хитлер и Сталин също са номер едно”. Това „също” е истинско откровение. Пропуснал е само Пиночет. Но един политически сутеньор, който дълго време се правеше на журналист, не пропусна: „Камионетките, ако обичате, да тръгват. Автоматите, заповядайте и на нашата улица! Пиночет ли? Нека да не плашат народа с хунти и пиночети, защото той вече знае, че друго няма да оправи положението” и единственото решение е „рязане на глави и ръце”. Както, прочее, се беше заканило и Янето – да отреже главата на целокупната олигархия с моторна резачка...
Те не се притесняват, че Б.Б. тече от всеки телевизор, поради което „Цанков камък” вече прелива. Паникьосват се, ако тази живителна течност секне за 15 минути.
Те не се притесняват, че строителят на ГЕРБ и дясна ръка на Б.Б. е един прост ретранслатор на величайшата воля на Б.Б.: „Да слушате и да знаете, че това, което ви предава Цветан Цветанов, го казвам аз”. Защото Цв.Цв не говори – той препредава; Цв.Цв. не разсъждава – той изпълнява; Цв.Цв. мълчи и „копа трупове с багери”. Но Цв.Цв. има едно изключително качество, което извиква искреното възхищение на Б.Б. - „може сам да си изглади панталоните”! Сигурно поради този безспорен талант отношенията между Б.Б и Цв.Цв. са като между Аллах и неговия Пророк.
Те не се притесняват, че за Цв.Цв., който се явява стожер на правителствената политика и пръв ловец на октоподи, медузи и прочее мешести обитатели на фауната, домашният арест е като домашния отпуск. Защото и те мислят така. Без да са специализирали цели 2 месеца в International Law Enforcement Academy в градеца Розуел, Ню Мексико. Към двете забележителности на градеца – раждането на Деми Мур и музея на НЛО, вече има и трета – пребиваването на НЛО с име „Цв.Цв.”.
Те не се притесняват, че единственото смислено изречение на Цв. Цв. блести с мисловна мощ и желязна логика: „Това, което е, че е свързано с нещо, което е свързано с нещо изключително неприятно, и смятам, че с широк отзвук, хора, които въобще не трябва да бъдат на свобода”.
Те не се притесняват, че Цв.Цв. сияе с интелектуалното си излъчване на фоторобот, направен според описанието на очевидци, станали случайни свидетели на пладнешки обир. (Казах „обир” и ето – един просълзен Цв.Цв. с вид на мушкато в неловко положение, обяснява нещо за едни апартаменти, за едни хонорари от едни консултации, а умиленото малцинствено мнозинство му устройва овации със ставане на крака.) Иначе те не са против корупцият по принцип. А против далаверата, в която те не участват.
Кои са тези „те”, ще попитате.
Те – това е онази част от българските граждани, които жадуват да бъдат поданици. И се чувстват свободни, когато „другите” са несвободни. И не се притесняват, че Б.Б. е подобие на Тодор Живков. Напротив – 20 години търсиха заместител на Тато и сега са щастливи. Защото го намериха. Най-сетне! Какво облегчение!
За тях всичко това е естествено, нормално, морално, високоинтелектуално, дълбокомъдро, правилно, задължително, прекрасно, красиво дори. Всичко това не ги тревожи, не ги обижда, не ги помрачава.
Те не се притесняват, че Б.Б. ги нарече „некачествен мат`рял”. Защото си мислят, че не се отнася за тях. Напротив – за тях се отнася, за тях.
Те не се притесняват, че на Б.Б. всички са му виновни и утре ще са му виновни те самите. Защото и на тях всички са им виновни, а утре ще им е виновен самият Б.Б.
25 ноември 2010 в. Дума
Няма коментари:
Публикуване на коментар