петък, 6 август 2010 г.

За какво всъщност съдят Доган

Вторият политически процес след Тодор Живков
Велислава Дърева
В последния час на парламентарната сесия, в последния миг от мандата на ген. Димо Гяуров като председател на КБККИПЕ, на извънредно заседание (свикано по лично молитвено разпореждане на Б.Б., който се явява премиер), КБККИПЕ взе историческо решение и най-сетне хвърли Доган във Върховно-административните лапи на Константин Пенчев. (Зад дългата абревиатура се крие 5-членната парламентарна комисия, натоварена с непосилната задача да води титанична битка с корупцията, да разузнава, разкрива и разобличава депутатите, затънали в конфликтното блато на интереси всякакви и да бди над депутатската етика).
И тиха медийна мараня надвисна над този презабележителен факт. И даже Б.Б. забрави своята заповед към журналистите отпреди месец: „От сутрин до вечер трябва да се говори само за хонорара на Ахмед Доган, докато той не си подаде оставката”. И даже интернет форумите (инак готови живи да изядат Доган и ДПС) потънаха в лятна леност. И само тук-таме някой песимист промърморва нещо относно барбекюто, което продължава да си седи в своята ненакърнима цялост, като една монада - непокътнато, ненарушимо и неразрушимо.
Всяка споменаване на Доган предизвиква словесен взрив: от „архитект на прехода” и „пазител на етническия мир”, през „змей на хидропроектите” и „гений на водородните технологии”, до „търговец с власт и влияние”, „разпределител на порции”, „цар на узаконения рушвет”, „повелител на легализирания подкуп”, „всепризнат майстор на политическата корупция”, „корифей на обръчите” и „книжен тигър, от чиято паст капе печатарско мастило”... На този енциклопедичен фон обвинението „конфликт на интереси” изглежда някак хилаво.
Понеже заседанията на комисията са закрити, информацията за размишление е оскъдна. Разполагаме с един доклад от 3 стр. и едно решение от 3 реда. При такава оскъдица най-важни са първите и последните изречения. Първите – защото са отправна точка. Последните – защото там е поантата, венецът на усилията, ключът към бараката, резето на килията, гдето Б.Б. обеща да натика „бандитите от Тройната коалиция, които опукаха парите на държавата”.
Второто изречение от доклада на комисията гласи: „Повод за образуване на преписка вх.№ 683/24.03.2010г. са публикации в няколко поредни броеве на в-к „Труд”...”
Предпоследното изречение гласи: „Този въведен (от Тройната коалиция – б.а.) неконституционен ред за вземане на решения (в Съвета на коалицията – б.а.) по всички важни за страната ни въпроси, които са в правомощията на Министерски съвет, прави особено опасна съществуващата икономическа и политическа зависимост и дава основание да се заключи, че е налице политическа корупция.
Отправната точка е „Цанков камък”, поантата – политическата корупция на предишното правителство като резултат от неговата противоконституционност. Между тях се вмества вината на Доган.
Според доклада Ахмед Доган е виновен за това:
1. Че на 07.01. 2008 г. е сключил 4 договора с „Институт за строителство и минно дело” АД; че на 15.12.2008 г. и 4-те задания са изпълнени, предадени и приети; че е получил хонорари по 4-те договора, „които преди удържане на данъците са в размер на 1 955 830,00 лв., представляващи левовата равностойност на 1 млн. евро” (на 29.12.2008 г е получил 452 170 лв., на 12.02.2009 г. – 1 356 857 лв.); че е декларирал по ЗДДФЛ получените хонорари съобразно датата на тяхното получаване”; че е платил данъците върху тези хонорари.
„Ама – вика бай Пешо - к`кво като ги е декларирал тия пари и е платил данъците?! Кой знае какви милиони не е декларирал! И за какво ги е получил? И кого е подкупил с тях? Знаем го ние него!”...
2. Че не се е регистрирал по ЗДДС през 2008 г., когато е получил първата част от хонорара, а на 23.03.2009 г., след като е получил втората част. А също и че на 29-и, 30-и и собено на 31 декември 2008 г. администрацията не е чакала диван чапраз Доган да се регистрира по ЗДДС.
3. Че според договорите 4-те проекта нямат нищо общо с „Цанков камък”. Обаче „Цанков камък” вече е обществен образ на един грабеж, метафора, според която „милионите на Доган” са от тия държавни пари, дето някой (кой?) е завлякъл от АЕЦ „Белене” към въпросния камък и сега Доган е „С Цанков камък на шията”, понеже „Мадам Х” метна „Цанков камък в блатото”, под шепота на „Г-н Y” и благия поглед на „Г-н Z”.
4. Че държавното участие в Института по строителство и минно дело АД (дъщерно дружество на „Минстрой Холдинг” АД) е ликвидирано на 3 етапа – 39, 725% през 1998-2002 г., 0,204% през 2003 г. и 0,068 % 2004 г. и следователно – космическият хонорар не е „смъкнат от гърба данъкоплатците”, а е изплатен от частна фирма. Но това не е интересно.
5. Че според комисията Доган е „получил колосална за мащабите на държавата ни цена” за работа, която той не е свършил, поради своята некомпетентост и липса на „многообразни и специализирани знания и информация”. Обаче (според пресата) Доган е купил труда на неколцина бедни научни корифеи – те да свършат работата срещу 50 хил. лв., а той да прибере милионите.
6. Че Доган не е Леонардо да Винчи, нито целокупната БАН, поради което „той не може да я свърши” тая работа, пък „ако ще и Леонардо да е, пак не може”, вика ген. Димо Гяуров, който не е Леонардо, ама си е съща Мона Лиза. Щото само Б.Б. може да се мери с Леонардо.
7. Че на ген. Димо експерти не му трябват, щото те само ще „разточват във времето решаването на въпроса”. Защото (тук ген. Димо губи равновесие поради нарушен вестибуларен политически апарат), „г-н Доган ни играе по главите вече 20 години и е крайно време нещата да си дойдат по местата”. Кои са тези злачни места? Не казва. Ами да го осъдят тоя Доган, че да не се разхожда безнаказано по главата на ген. Димо в частност и на всичкия генералитет по принцип!
8. Че комисията не се интересува какво ще й каже Доган. Очевидно и Доган толкоз се вълнува от решенията на комисията, та замина да охлади своите тревълнения сред морските вълни.
9. Че Доган е мандотоносител „и по същество работодател на Сергей Станишев и правителството”, което комисията, без да е съд, вече осъди за „политическа корупция” и антиконституционност.
10. И най-сетне - Доган е виновен, че е нарушил несъществуващия към 07.01.2008 г. и към 15.12.2008 г. (датите на подписване на 4-те договора и на предаване на изпълнените проекти) Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси (ЗПРКИ), влезнал в сила на 01.01.2009 г.
Така Доган еволюира от преписка № 683/24.03.2010 в парламентарната комия към дело № 9660/2010 във ВАС. На 2 септември ще се срещнат Доган „с Цанков камък на шията” и съдът, увиснал като „воденичен камък” на премиерския, респективно – народния врат.
Какво ще реши съдът, връз чиято глава са седнали Б.Б. и Цв.Цв., не знам. Но знам, че „Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му” (чл. 5, ал. 3 от Конституцията). И че още от Римското право законите нямат обратно действие, и всяко нарушение на този принцип руши крехката стена между правото и политиката, подменя правните аргументи с политически, и правосъдието – с политически интереси и цели.
След Тодор Живков това ще е вторият политически процес за 20 г. Де юре Тато го съдиха за едни хонорари, де факто – за политика, и за да „откликнат” на обществените настроения. И не го осъдиха. Де юре Доган ще бъде съден за едни хонорари, де факто – за политика, и за да „откликнат” на обществените настроения. Ще видим. Накрая ГЕРБ може да остане с едното барбекю. За утешение. Като няма мавзолей, и барбекюто е мавзолей.

Публикувана: Вторник, 3-ти Август 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 5409; коментари: 17

Сряда, 1-ви Септември 2010


Маргарита: Подкрепям г-жа Дърева за коментара и. Тя споделя, че нищо сериозно не се прави в момента. Сериозно е постъпвал г-н Доган. Обмислено. Сега нещата са обречени на "провал", защото няма причини г-н Доган да бъде обвинен в незаконни действия. Действително в продължение на тези 20 години само г-н Доган успя да запази образа си на мъдър политик - не позволи да бъде омерзен или иронизиран. Той не каза една глупост - защото всичко, което правеше, минаваше през собствената му мисъл и сам го осъзнаваше. Докато всички останали "български" политици, по един или друг начин позволиха да бъдат провокирани и осмяни и да "девалвира" техния авторитет пред гласоподавателите. Дори и някои високоинтелигентни личности като Сергей Станишев и Симеон Кобурготски допуснаха това. Г-н Доган показа умения и похвати в политическия живот, които поддържат авторитета му и досега. Това е действителността, независимо на кого харесва или нехаресва.

Сряда, 1-ви Септември 2010

баба Илийца: На някои форумни смръдльовци им прави впечатление, че Дъра-бърева защитава Доган, което не е вярно. Тя защитава правото на всяка личност да не бъде преследвана, ако не е нарушила ЗАКОНА. Моралът на политиците ги оставя или изхвърля от политическия живот, но той не е законът. Един от горепосочените умници твърди, че за консултант "ПОДХОДЯЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!". Интересно какво бе подходящото образование на вносителя на иска т.нар. "генерал" Митьо Гяурчето за пребиваването му начело на НРС на длъжност на висш офицер. Да не говорим за "дипломата" Шкумбата.

Вторник, 24-ти Август 2010

дядо йоцо: Защитавайки Доган и ДПС другарката Велислава Дърева пада на ниво глупава селянка. Другарко Дърева забравихте ли първото демократично Народно събрание когато протестирахте против зам.председателя Кадир Кадир защото бил турчин. Изглежда остарявате забравихте и публикациите срещу Доган и ДПС,а сега ги защитавате,а колко получихте от Доган,разбира се в евро.

Събота, 7-ми Август 2010

Иван Танков: Имах донякъде уважение към другарката Дърева. В смисъл, че моето мнение почти никога не е съвпадало с нейното, но поради демокрацията, съм защитавал правото и да го изразява. Тази статия ми отвори очите, че въпросната другарка Дърева е просто една политическа подлога, която се опитва да парфюмира голямото лайно, наречено Ахмед Доган. Който вече се смята за недостижим, и показва пълното си пренебрежение и към държава, и към народ, и към морал. За да се стигне до това положение, явно Дърева и компания са поработили доста заедно с г-н Агент Сава. Гарван гарвану око не вади. Явно и защитничката и обвиняемият са от една и съща кръвна група.

Петък, 6-ти Август 2010

джон арт: като няма журналистика - и бъра-дърева е журналистка! много комунизъм, много глупост. а отдолу верните съпартийци жалко жалят за жално време, когато само те имаха право да размахват пръст и да ни поучават! "философ", не е нужно да четеш всяка дивотия, за да се убедиш, че камунясите си знаят своето и нищо ново не щат да научават! тиква, (ех, че точен ник си си избрал, браво!) а не беше ли конфликт на интереси педал без ден трудов стаж да е премиер? Боже, колко камунящина има по този свят, Боже...

Четвъртък, 5-ти Август 2010

Митов: Пламене, другарката Дърева не казва това, което ти твърдиш. Чети точки от 1 до 6 които ясно описват конфликта на интереси, но се интерпретират литературно-политически в точки 7 до 10. И по този начин се размива отговорността не чрез факти, а чрез осмиване на личността на председателя на комисията и ББ. Очевидно е, че има конфликт на интереси, очевидно е, че след този хонорар частника ще търси да избие двойна и тройна печалба от този проект, това ще му го осигури Доган. А това го плащаме всички. Точно това се опитва да замаже др.Дърева. Както и вината на нейната партия, оставила възможност то да се случи. ДПС тук е само средство да се постигат цели, различни от целите на политическа партия. Жалко за хорицата. Те наистина не разбират, че ги употребяват безобразно и продължават да мизерстват.

Четвъртък, 5-ти Август 2010

заминаващ: Хонорар прибран от частна компания, работеща по държавни проекти, спечелила търгове и финансирана от държавата (или държавни компании). и по-специално от тези които после прибират хонорарите.

Четвъртък, 5-ти Август 2010

Plamen: Г-н Митов, ДПС са си сплотени, така е. Ама нали за това става дума. Доган е обвинен за конфликт на интереси. За това го дават на ВАС. Не за това каква партия е ДПС и като как се държи във властта и т.н. Тук е разликата. Каква партия е ДПС, как държи своя електорат в подчинение, как обезбългарява смесените райони и пр. - това е друг въпрос и по него няма нито административно, нито наказателно, нито гражданско, нито никакво дело. Това казва Дърева. Дали ни харесва или не, няма значение.

Сряда, 4-ти Август 2010

Митов: Пламене, ДПС има ли нужда от сплотяване? Няма според мен. Те са сплотени на етническа основа. Тези, които имат мнение или мислят отдавна не са от ДПС. Така че ДПС си е ДПС. Етническа партия, забранена принципно от закона, но реално съществуваща. Сигурно Дърева цитира достоверно решението на комисията, но ГО ТЪЛКУВА ПРЕВРАТНО И С ПОЛИТИЧЕСКА ОКРАСКО, СРЕЩУ КОЕТО СЪМ ПРОТИВ КАТЕГОРИЧНО!!!

Сряда, 4-ти Август 2010

plamen: Не се сърдете на Дърева, тя просто е цитирала доклада на комисията, тук-там го е преразказала с елементи на разсъждение. Може да прочетете доклада в сайта на парламента. Такива са им аргументите, няма грешка. Май само шум вдигат и никой няма намерение да съди Доган насериозно. Ако го осъдят, само ще сплотят ДПС и на следващите избори Доган ще има поне 5 депутати повече.

Сряда, 4-ти Август 2010

Митов: Дъра-бъра, дъра бъра и хоп другарката Дърева. Добре де, моля другарко, малко ли е за БСП "конфликт на интереси"? Несъществено ли е? И като е нямало закон за конфликта, значи може всичко? И като не е държавна фирмата, пак може! И кой нормален частник, ще плати нещо за 2 млн., като то струва при специалист 50000? Естественият отговор е всеки, когато очаква да си възвърне многократно "инвестицията". А това многократно ще струва много повече на данъкоплатците. Ерго май не сте си домислили тезата другарко Дърева. Марш в сараите на инструктаж... Аман от комунистически дървени глави по вестниците....

Сряда, 4-ти Август 2010

георги георгиев: Дърева се изявявя като реален адвокат на Доган с което затвърдява мнението че "крепката дружба на БСП с ДПС" е нерушима и че както комунистите имат самочувствие че всичко държавно е тяхно,така и за ДПС трябва да е така.Какви ти закони,след като въпроса се поставя от колеги журналисти ,но не от нейната партия,а Доган не трябва да се пипа.Това е политическо посегателство.Те оставиха Тодор Живков да си отиде с едно одеалце и скъсани чорапи ,това не трябва да се допуска.Борба,борба и пак борба .....за Доган.

Сряда, 4-ти Август 2010

boko-tikvata: А това, че мутрата е премиер, не е ли конфликт на интереси?! Той един пожар не може да угаси, държава ще командва! На крив пожарникар Дърева му пречи! И съдебната власт!

Сряда, 4-ти Август 2010

filosof: Ей, Пипипи, що коментираш, като не четеш?! Преди 10 ноември партията-майка БКП разпоредила всички писатели да осъдят "Един ден на Иван Денисович" на Солженицин. Всички рекли "не съм чел, обаче осъждам"! Само един Валери Петров им теглил една майна! Та и ти - не съм чел, обаче осъждам!

Сряда, 4-ти Август 2010

langlima: Дърева, по кой български закон Доган е признат за експерт в хидростроителството?!!!! По кой български закон един ФИЛОСОФ може да консултира такъв проект?! И това ако не е конфликт на интереси , здраве му кажи! Друг е въпросът, че вие политиците никога не се изразявате точно и ясно и се защитавате един друг, независимо от партията! А за експерти се вземат хора, които най-малкото имат подходящо образование, утвърдени учени или членове на инженерната камара. Но така или иначе ПОДХОДЯЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!

Сряда, 4-ти Август 2010

пипипи: Тук е станало вестник "Дума". Не прочетох и едно изречение, знам какво ще прочета. Нека балъците да си четат, ама не ми е ясно кой купува.

Сряда, 4-ти Август 2010

смехурко: Аферим Дърева! Образцово вадене на вода от девет кладенци, за да се самоубедиш, че Доган е изработил с честен труд 1 млн.евро, платени от една частна компания. Така се прави между аркадаши и другари. Машала!


2 август 2010

Цветята на злото Част четвърта:Антиподите на Апостола

Част четвърта: Антиподите на Апостола

Велислава Дърева

1. Култура на омразата

Всеки, различен от тях, всеки, който не се вписва в техните параноични видения, всеки, който ги дразни със самото си съществуване, незабавно бива заклеймен като „комуноид”, „савецки агент”, „гнусен гей”, „гаден евреин”, „резан турчин”, „мръсен мангал” и изобщо – Untermensch.

„Антифашистка измет, болшевишка сган, българомразци, майкопродавци, комуняги, комунета, комуноиди, комунизи, червени педалчета кенефски, червени педеруги, червени антифашистки говеда, дебили, дегенерати, изроди, червени боклуци, модерни левундери, леворъки, меки китки, престъпници, крадци, грабители, мафиоти, терористи, шумкари, жидомасони, копелета гнусни, тъпунгери със свинска психика, комунистически свине, цървулести селяндури, селкори, страхливци, плашипутарници, блюдолизци на Москва, ибрици и мекерета на мръсните турчуля, турцизатори, ислямизатори, циганизатори, българоубийци...”

Тази смрад прелива от всички интернет форуми, не само от „специализираните” неонацистки и националистически сайтове.

Който и форум да отворите, ще ви задуши непреодолимата воня на тази писоарна стилистика. Някакви хора, скрити зад своята анонимност, обладани от своите комплекси, с чутовна смелост задръстват пространството с лиги и храчки, слуз и екскременти – безспорен интелектуален продукт на тяхната богата душевност.

Ако пуснете на търсачката само 2-3 от тези ключови думи, ще изскочат над 1 500 000 позовавания! Само в българското интернет пространство. Това е цифровото изражение на един латентен расизъм и антисемитизъм, на една чудовищна омраза и нетърпимост, струпана и стаена в подмолите на обществото. Омраза, която винаги е под ръка. Като компютърната мишка. Като лично оръжие. Достатъчно е само да потрябва „на когото трябва”. В името на неговия груб, егоистичен интерес.

Има и едни зловещи сайтове, около 150 на брой, където можете да прочетете едни безкрайни черни списъци на български евреи, наречени „врагове на народа”. Там, до загиналите антифашисти са имената на знаменити български поети, писатели, музиканти, режисьори, актьори, публицисти. И след повечето имена пише „комунистическа свиня”. Там са Леон Даниел и Валери Петров, Мати Пинкас и Панчо Владигеров, Анжел Вагенщайн и Греди Асса, Соня Бакиш и Дора Габе, Исак Паси и Йоан Левиев. Най-вероятно първоизточникът е Българският отдел на задграничната организация на NSDAP и на нейното издание „Der Sturmer” („Щурмовакът”).

Прочее!

Когато на политическия небосклон възсия „Атака”, форумите тържествуваха: „А така! Волен ще ви спука червения гъз!”. И днес форумите тържествуват: „Бойко ще ви го начука, мръсни комуноиди! ГЕРБ ще управлява докато свят светува и кръв ще серете!”.

Това е тяхното разбиране що е политика, как се прави, за какво служи и за какво се употребява. Тяхното и на техните избраници. Между тях и тези, които ни управляват, цари пълна интелектуална и духовна хармония.

2. Естетика на омразата

„Вече ги имаше онези мрачни нацистки типове, които ние възприемахме с дълбока погнуса... По улиците - хора с кафяви униформи и неприятни лица; бумтяха и трещяха необичайни, пронизително просташки маршове... и крясъци „Хайл! Хайл! Хайл!”... Това, което ме опази, беше моят нюх. Аз притежавам доста усъвършенствано духовно обоняние, чувство за естетическите стойности (или не-стойности!) на едно човешко, морално, политическо поведение или възгледи... Що се отнася до нацистите, обонянието ми бе категорично. Нито за миг не се заблуждавах относно това, че нацистите ми бяха врагове – врагове на мен и на всичко, скъпо на сърцето ми. Другото, което, разбира се, не прецених, бе колко ужасни врагове можеха да бъдат те”.

Така описва Себастиан Хафнер появата на нацизма в своята биографична книга „История на един германец”.

Себастиан е на 20 години, когато за първи път прозвучават онези пронизително просташки маршове. И разпознава безпогрешно чудовището с име фашизъм.

Днешните 20-годишни, лишени от духовно обоняние, програмирани без естетически стойности, култивирани без граждански сетива, крещят в екстаз: „Размажи антифашистката измет!”, „Вижте как маршируваме през вашия град! Вижте как тъпчем червеното знаме! Ние сме бели воини, ние сме скинари! Ние си бършем задниците с червеното знаме!”, „Враговете падат, червените знамена горят, нашата нация се завръща в своята слава!”, „Зиг хайл, майко Европа! Ние ще те спасим от мултикултурните лайна! Ние ще те спасим от комунистическата воня! Войната започва! Зиг хайл!”, „Ние ще победим! Ще убием звяра анти-антифа! Ще го изгорим в пламъците на нашата свобода! Убивай! Убивай! Убивай! Хайл! Хайл! Хайл!”...

Това са само протуберанси от един албум, наречен „Kill, Baby, Kill!” („Убивай, бейби, убивай!”).

3. Властта на омразата

„Но тъкмо в това е парадоксът: в магическата власт, която придобиват цялата мерзост, блатото и извиращата мръсотия, когато бъдат доведени до крайност. Едва ли някой би се учудил, ако по време на първата реч на тази твар Хитлер охраната го беше хванала за яката и го беше отвела някъде, където никой повече да не го види и където несъмнено му беше мястото. Тъй като нищо подобно не се случи, тъй като човекът, напротив, все повече придобиваше мощ, ставайки все по-безумен и чудовищен, а с това и все по-известен и забележим, ефектът се преобърна: задейства се хипнотизиращата сила на уродливото, а с това и дълбоката загадка на случая Хитлер, онова странно замайване и зашеметяване на противниците му, които просто не се справиха с този феномен и като че ли се бяха вкаменили пред смъртоносния му поглед, неспособни да проумеят, че ги предизвиква самото дъно в човешки образ.”

И тези думи са на Себастиан Хафнер.

Тогава никой не е хванал за яката „тази твар” Хитлер и не го е изхвърлил от историята. Напротив! Хванаха го за яката и го изтеглиха на върха на държавата. Както българската олигархия хваща за яката своя пореден генно-модифициран продукт и изстрелва „тази твар” във властта.

4. Политика на омразата

Какво е това?

Мода? Протест? Безсилие? Безизходица? Безнадеждност? Отчаяние? Омерзение? Озлобление? Мъст? Маниакалност? Комплексарщина? Или желание да бъдеш различен? Интересен? Да излезеш от сумрака на твоята анонимност? Да те чуят? И видят? И забележат? Да участваш в живота на обществото? И да го промениш? Как? Да поправиш историческите несправедливости? Да защитиш Отечеството? От какво? Да спасиш народа? От кого? Да посочиш лошите, виновните, предателите? И да ги накажеш? Лично? Да бъдеш отмъстен? За какво? Да развалиш сценария на олигархията? И да си част от същия сценарий? Или е невежество? Незнание? Неграмотност? Бездуховност? Или е просто забавление? Атракция? Шоу? За единия кеф? Или е криза на ценностите? Или ценност? Или цел? Или инструмент? Или всичко това – заедно и наведнъж?

Да, всичко това заедно. И наведнъж.

Защото неонацизмът е отблъскваща злоупотреба с духовната, моралната, социалната и политическата нищета на обществото, с програмираното невежество, с умишленото разчовечаване на човека, с методичното развращаване на неговата душа, с неговото отчаяние, с неговото унизително битие на амеба, на червей някакъв, с неговата инстинктивна, неистова, болезнена потребност някой да е виновен и следователно – наказан строго.

Защото неонацизмът е политика.

Резултат и инструмент на политиката.

Франкенщайнът на политиката.

Заченат в сутерена на политиката.

В конюшнята на олигархията.

В нейния будоар.

Или в нейното джакузи.

5. Технология на омразата

Кое беше първото, което направи българската десница след 1989-а?

Съсипа селското стопанство? Унищожи индустрията? Подчини съдебната система?

Не! Първо подмени историята, смаза просвещението и унищожи духовността.

Въздигна незнанието в ценност и невежеството – в предимство.

А знанието изхвърли като непотребна вещ, като гнил зъб, наказа го като опасно и вредно, натири го в дъното на една безпросветна клоака – там да вие и скимти безутешно.

И обяви българските антифашисти за престъпници. И ги осъди като престъпници. А техните убийци въздигна и превъзнесе като национални герои.

Уби повторно загиналите момичета и момчета, срути техните паметници, оскверни техните гробове, разпиля техните кости. За да изчегърта техните имена и тяхната гибел от историята и от паметта на народа. А техните инквизитори и палачи, резачите на партизански глави, възнагради с умилително преклонение.

Унизи живите антифашисти с едната цел - да отнеме смисъла на техния живот. За да ги убие по-бързо, ако може.

Възкреси фашистката лексика, обърна реката на времето и антифашистите отново станаха бандити, поради което са си заслужили да бъдат простреляни, посечени, обесени, изгорени, удушени, обезглавени.

Ако Йосиф Хербст и Гео Милев са престъпници, ген. Русев и ген. Вълков са гении.

Ако Никола Вапцаров е престъпник, ген. Луков е ангел.

Ако антифашистите са престъпници, фашистите са светци.

Щото е нямало фашизъм. А законна власт.

А щом няма фашизъм, няма и антифашисти. А престъпници.

За това 9 май е черна дата, а 9 септември - още по-черна.

По същата „логика”, със същата технология, Левски и Ботев бяха обявени за терористи , тръгнали срещу законно установената власт, а турското робство – за мило 5-вековно присъствие, през което България добрува и цъфти под топлите грижи на падишаха като „контактна зона между две цивилизации”. И като е така - да вдигнем паметници на всичките 39 султани от Осман І Гаази до Абдул-Меджид ІІ и на всичките им 200 велики везири...

Това знаят днешните 20-годишни, децата на прехода, превърнати в мутанти.

Тези лъжи са тяхното знание, тяхното убеждение, тяхното вдъхновение. Тяхната страст, омраза и нетърпимост.

6. Невъзможният съюзник

Всички те, легионери, ратници, бранници, щурмоваци, биячи, шпицкомандаджии, атакаджии и прочее самозвани родолюбци, се изживявят като единствените истински българи и тук-таме арийци; като единствените спасители на Отечеството от чужди и враждебни елементи и техните световни заговори; като единствените пазители на Родината от коварните козни, попълзновения и посегателства на зли сили; като единствените достойни наследници на Ботев и Левски; като опълченците на Шипка и апостолите на Априлското въстание; като избавители на народа български от една сган майкопродавци, измекяри, ибрици, потурчители, мангали, педали, жидомасони, мекерета, изроди, хиени и прочее бесове.

Те най обичат да мразят, да бъдат мразени и да имат врагове.

Липсата на омраза ги сломява, липсата на враг ги обезсмисля.

И всичко това – под свещените думи „Свобода или смърт”. Пред очите на Паисий, Ботев, Раковски. С името на Апостола. И в негово име. Той е техният най-желан съюзник. И най-невъзможният.

В техните сайтове, до видеоклиповете с факелни шествия в чест на „Кристалната нощ”, Хосе Антонио Примо де Ривера или Рудолф Хес ще откриете старателно цензурирани мисли на Левски.

Представете си Левски, неговото име, неговата единна същност на духовник, революционер и държавник, на монах и мислител, на Апостол и рицар, на демократ и воин; представете си неговия стоицизъм, неговия живот, неговата гибел, неговата безсмъртност, неговите предначертания за България, редом с Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Ку Клукс Клан, SS и SA. И за да е гаврата пълнокръвна – представете си Сидеров, тоз „прероден” Левски...

Представете си и ще разберете мащабите на една политическа несъстоятелност, духовна мизерия и нравствена нищета; мащабите на една перфидна, жестока злоупотреба с нашите първоучители, светци и апостоли, с високите идеали на Възраждането, с цялата ни трагична и величествена история. Мащабите на един грозен грабеж.

7. Присъдата на Апостола

Всички те (и невидимата власт зад и над тях) са абсолютни антиподи на Левски – като нравственост, като политически възгледи, като човешко и гражданско поведение, като духовност, като личности. Такива персонажи Левски нарича „хладнокръвни и мними родолюбци”, „изродици български”, „които лъжат народа”, „разделят един народ на части и не остава нищо”.

И тъкмо защото са негови антиподи, и поради своя мисловен, нравствен, идеен и духовен недоимък, нареждат Левски до Хитлер.

На тях Левски им трябва. На живот и смърт.

Като морален стожер.

Като упование.

Като оправдание.

Като опрощение.

Като индулгенция.

Като легитимация на една престъпна идеология на омраза и ненавист.

Като аргумент за историческа и политическа реабилитация на тази идеология.

Като алиби на техния фалшив и спекулативен прочит на историята.

Като инструмент на дискриминацията – етническа, расова, верска, политическа, гражданска, всякаква.

Като знаме на съвършената антидемокрация.

Като вдъхновение на несвободата.

Като сюзник и съучастник на злото.

И разбира се – като оръжие в техния поход към властта.

Това не е само невежество. Това е политика. Съзнателна, умишлена, целенасочена.

По тази причина в яростните речи и прокламации на Сидеров и останалите никога няма да откриете принципите и заветите на Апостола. Те са старателно забравени и замълчани.

Ето защо:

Когато ни предначертава бъдещата свободна България, Левски я определя с една дума. Храм. И нищо по-малко. „Храм на Истинната и Правата Свобода”, „Храм на съгласието, братството и съвършеното равенство”. Където „Българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко едно отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било - всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере”.

Където „Законно ще се съди както българинът, така и турчинът” и „Всеки ще си служи по вярата”. Защото "Днешният век е век на Свободата и равноправността на всичките народности”.

Левски не казва „равноправие” – защото равноправието е състояние. Той казва „равноправност” – защото равноправността е качество, неотменно присъщо на човека. Защото правата човешки са от Бога - „както е дадено на човека да живее от Бога”. Защото човекът има „Благословлението от Бога да бъде господар с всичките си права”.

Защото за Левски свободата е свобода лична, свобода човешка, свобода религиозна, свобода гражданска, свобода народна.

Защото Левски е антипод на омразата, на расизма, на разделението – на всяка идеология и политика, която унижава човека и отрича неговото право на живот и свобода.

Когато от едната страна на уравнението е Левски, а от другата – Хитлер, това не е уравнение. Знакът за равенство е невъзможен.

Няма знак за равенство между истината и лъжата; между правдата и неправдата; между равноправността и изтреблението; между човека и безчовечието; между правата човешки, дадени от Бога и престъпленията срещу човечеството; между честта и безчестието; между достолепието и позора; между благочестието и жестокостта; между светостта и погнусата; между духовността и злото; между свободата и робството.

Българските неонацисти и фашизоиди нямат съюзник в лицето на Васил Левски.

Защото Апостолът на Свободата е присъда над Апотеоза на Несвободата.

3 август 2010 г.

Цветята на злото Част трета:Днешният ден не зне себе си

Част трета: Днешният ден не знае себе си

Велислава Дърева

Ако тръгнем из българския политически ландшафт в посока „дясно – крайно дясно”, ще попаднем в един паралелен свят, населен с още призраци на миналото.

1. Още легионери

А) СУ „Св. Климент Оридски”. Сдружение на студентите националисти. Повечето учат история, политология и европеистика. Прототип на Сдружението е странна смес от Български младежки съюз „Отец Паисий” (1932 г.) и Съюза на Младежките Национални Легиони (1930 г.). Първата им обществена проява е родолюбив и високопатриотичен побой над студент от турски произход, втората – публична лекция в аудитория 21-А на СУ на тема „Защо беше демонизиран Богдан Филов? - механизмът, по който националистите се заклеймяват с етикет „фашист” (така пише на афиша).

Целта на „лекцията е да подкрепи проваления опит на СОС да кръсти улица на името на Богдан Филов.

Специален гост - проф. Никола Алтънков, обявен за „стожер на национализма в научните среди”. Гастролиращият „стожер” е автор на книгите „Нарекоха ги фашисти” и „Кой победи”, емигрирал в САЩ, член на Българския национален фронт в Калифорния, после – на Българския демократичен форум в България. И БНФ, и БДФ са приемници на Българските национални легиони на Иван Дочев.

Ако някой е забравил, БДФ беше част от СДС. Ако някой е забравил, Муравей Радев, зам.председател на БДФ, беше министър на финансите в правителството на Иван Костов. Ако някой е забравил, депутатът Дянко Марков и лидер на БДФ, от висотата на парламентарната трибуна прогласи дълбоката праведност на антиеврейското законодателство в България, понеже „бяхме във война, а еврейската нация беше вражеска за нас”! Ако някой е забравил, българската десница посрещна Иван Дочев както подобава. Като фюрер. И на ръце го понесе. Ако някой е забравил...

Та! Лектори са трима студенти. Основни тези: Богдан Филов не е фашист, щото в България не е имало фашизъм; не е нацист, щото не е германец, обаче взел много идеи и практики от нацизма; той е националист, ама недотам; Хитлер единствен е помогнал на България, поради което „българите, както тогава, така и днес, вървим заедно с Хитлер”.

След края на лекцията всички получават листовки на „Национална съпротива” с лозунги „Работа, хляб, свобода” и изображения на мъже с черни качулки и мегафони.

Б) Български национален съюз. И те като своя клонинг „Национална съпротива” се изживяват като наследници на Левски и Раковски, и те организират Луковмарш. Наричат себе си „Орден”. Носят кафеникави ризи, клинове, тиранти, „кубинки”, барети, шинели. Пазят се от свастиката и предпочитат знака на рода Дуло. Не искат равенство. За тях равенството и справедливостта са антиподи. Понеже се имат за „по-равни”. Искат справедливост. Не за всички - „за нас”. Кои са избраниците, кои са тези „нас”, решават те, по техните расистки „критерии”. Справедливост за избрани - това е целта, която преследват „по най-решителен и фанатичен начин”. Техен е лозунгът „Не бъди толерантен, бъди нормален!”. Презират „всички нерешителни демократи и политиканстващи гъсеници”. Програмата на БНС завършва с „Ей народ поробен/ що си тъй заспал?” и с фризирани цитати от програмата на БРЦК. Васил Левски е наречен „съставител” на тази програма.

2. Още ратници

А) Българска национално-радикална партия.

Знамето на БНРП е тъмнозелено, с лъв, изправен на задните крака и надпис „Свобода или смърт”. За БНРП холокостът е еврейска лъжа, 9 май – черна дата, а най-великите хора на планетата са Хитлер и... Левски.

Програма: обединение на всички българи и български земи (чрез референдум и респективно – аншлус на отнетите от Ньойския договор територии); единна именна система; експатриране на всички групи с чуждо национално самосъзнание, които застрашават българския национален характер на държавата.

А за тези, които откажат и не приемат единната именна система, БНРП отрежда статут на чужди граждани, временно пребиваващи в България. Без право на участие в парламентарни, президентски, местни и европейски избори. Без право на участие в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Без право на участие в обществено-политическия живот. Без право на социални придобивки.

Хората с чуждо национално самосъзнание са назовани: „турци, власи, цигани и др.” – кои са „и др.” не казват.

Внимание! Експатриране означава: прогонване на някого от родината му (!) по етнически, расови и политически причини или по силата на присъда за извършени престъпления; заточение, изгнание, депортиране; изгонване, пропъждане, прокуждане.

Ако да би имала власт, БНРП незабавно ще лиши от родина и от българско гражданство всички български гражданин, които не са българи по кръв. Ще ги депортира, прокуди, пропъди и прочисти.

Ако някой е забравил – конските вагони за Треблинка не пътуват вече 65 години. Ако някой е забравил...

Б) Младежко движение за спасение на България, наричащо себе си Български Арийски Ратници на Свободата (БАРС).

Титулната страница на БАРС (съорганизатори на лекцията в СУ) наподобява иконостас – там са портретите на Паисий, Раковски, Левски и Ботев. На арийското им знаме понякога пише „Свобода или смърт”, понякога – „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Но вместо лъв, в центъра неизменно се мъдри огромен железен кръст –най-висшето отличие в нацистка Германия.

Девиз: „Да продължим завета!”. Верую: „Ще стъпчем всички идеологически отрови, подмамващи маловерците. Единственият спасител път за България е Националният”.

Самоопределение: „Ние не сме нито „хитлеристи” , нито „фашисти” , ние сме българи-националисти, ценящи значението на родствената кръв... ние сме Българи и арийци”. Цел: „Първо трябва нашия Български народ да избавим от гнъсните лапи на чужденци-изедници и предатели-мекерета”, а после „да захванем да мислим за всички арийски народи”.

Символ: „Единната затворена свастика, свещен български символ от незапомнени времена... антибългарската и антиарийска власт използва победата срещу национал-социализма през Втората световна война, за да заклейми този свещен арийски символ... Крайно време е свастиката въобще да се реабилитира и да бъде нашия знак на свободата, с който ще победим властта на злото”.

Всички неарийци са „идиоти и престъпници”, символът на злото са евреите, в рубриката „Благи символи” стоят един до друг свастиката, келтският кръст и печатът на БРЦК.

3. Бранници

Организация с името „Бранник” няма. Засега. Но има рок-рап-метъл група „Бранник”, която „концертира” със собствени текстове и музика.

Посред вакханалията на 69-милионния рев „Размажи антифашистката сган!”, попаднах на техните жалки, но пък кръвнишки стихчета: „Зовът на българската кръв,/ зовът на смелите сърца,/ напред със животинска стръв,/ напред да смажеме врага./...да стъпчеме сганта навеки,/ да браним родната земя” (из „Зовът на кръвта”).

„Врагът”, който трябва да бъде „смазан” и „сганта”, която трябва да бъде „стъпкана”, при това „навеки”, са: „турци във властта”, „НАТО”, „съюза европейски”, „милиардите еврейски”, „циганския терор”, римуван с „позор” и „толерантно поведение”, римувано с „падение”. А „истинското щастие” е:да свириме ние български песни,/ да казваме гордо - ние сме десни, ние сме десни, ние сме бесни, ние сме бесни!”. Поне така звучи „творбата” „Истинско щастие”.

Най-цялостната представа за щастието „Бранник” разгръща в една профанска, перверзна перифраза на „Представи си” на Джон Ленън: „Представи си света без мангали,/ опитай много лесно е/... представи си света без евреи,/ опитай, не е трудно брат./... Представи си света без педали,/ дали ще успееш не знам/... представи си всички бели хора,/ в свободен от мерзостите свят”.

Ако някой е забравил, Джон искаше да си представим един свят, където не се убиваме, не мрем, където няма ад, където братството човешко не знае що е алчност, ненаситност, бедност, глад... Ако някой е забравил...

Във видеклиповете бранниците-музиканти „опаковат” своите стръвни видения в знамената на Априлското въстание, украсяват ги с портретите на Ботев и Левски, обилно гарнирани с минарета. Самите бранници „муцизират” в черни тениски, декорирани с келтски кръстове и надписи „Бранник” и „Дълг и чест” или „Кръв и чест”.

4. Идеологията

Тя е апология на расизма, дискриминацията, омразата и разделението. И не е мръднала и на микрон от 80 години: „България за българите”, „Да си вземем своето”, „Да си върнем отнетото”, „България на три морета”, „Да спасим България от чужди и враждебни елементи”.

Ще кажете – тия са една шепа вманиачени сбърканяци, смешници, позьори и театрални самодейци, тяхното е миша тупурдия, шум и пушиляк, те власт нямат, пък и кой ще им я даде...

Но една невидима власт ги употребява всеки път, когато й потрябва масовка за спектакъла „всенароден протест” или щурмоваци за разгрома на парламента. Те не са във властта, но има една партия, която е във властта.

Само една ли?

5. „Атака”

„Ние, българските националисти, се заклеваме пред паметта на Апостола на българската свобода Васил Левски, дал живота си в борба срещу турския враг и поробител на българите...”

Така започва клетвата на „Атака”. Пред паметника на Левски. В Карлово или в София. Над евангелие, кама и револвер. Наблюдаваме този театър от 2005 г. Датите 19 февруари, 3 март, 2 юни и 18 юли са най-предпочитани за сборищата и провокациите на „Атака”.

По своята шизофренност „Атака” не се отличава от другите фашизоидни формации. В основата на „Атака” са трите антисемитски книги на Сидеров, пропити с типичните за нацизма мистицизъм, окултност и езотерични видения;

- със страст към древните митове, легенди, символи, предсказания и знамения като доказателства за съдбовни предначертания, изначална правота и вековечност въпреки всякакви световни заговори;

- с отрицание на неоспорими факти (като холокоста);

- с производство на врагове и национални предатели, българофоби, българомразци, турцизатори, циганизатори;

- със спекулативно проектиране на историята върху днешния ден в стил „кръчмарски патриотизъм”.

И ако през 2006 г. според Сидеров „България се управлява от потомците на Сюлейман паша, от внуците на тия, които обесиха Левски”, през 2007 г. властта вече е „в ръцете на убийците на Левски, на долнопробните турски изроди, които обесиха Левски, на мръсните турчуля”.

„Атака” не се отличава и по своите корени:

През 1927 г. Гьобелс издава в. „Der Angriff” („Атака”) с мото „За подтиснатите, срещу подтисниците”. През 1932 г. Христо Кунчев, върховният водач на Националсоциалистическата Българска Работническа Партия списва в. „Атака” със същия надслов. Според програмата на НСБРП „Гражданин на държавата може да бъде само този, който е приятел на народа. Приятел на народа може да бъде само този, който носи българска кръв. Евреите не може да бъдат приятели на народа”.

Ако към евреите добавите турците, циганите и който ви хрумне, ще получите идеологията на Сидеров. Тя се побира в две изречения: „Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“ (Бургас, 22 юни 2005 г.)

Сидеров възлезе на политическата сцена с крясъците „Аз съм вашето оръжие! Да върнем България на българите! Да си вземем своето! Вън небългарите от властта! Турците в Турция! Циганите на Сатурн! Евреите – те си знаят! Ревизия! Чистка! Съд! Прокуратура! Затвор! Победа! Атака! Победа! Атака! Победа! Атака!”.

Тогава мастити социолози и политолози обясняваха с изумителен цинизъм, че появата на „Атака” е знак за европеизъм, цивилизованост и нормалност. Сега мълчат гузно.

Тогава (как е сега – не знам) желаещите да встъпят в бойния строй на „Атака” трябваше да напишат своя етнически и социален произход, ръст и кръвна група, защото, казват, определена кръвна група се срещала рядко при циганския етнос. Това е нацистката идеология за чистата раса. В кристален вид.

Ако за БНС политиците са „политиканстващи гъсеници”, за Сидеров „политическата класа е стадо грухтящи прасета, безчувствени топки лой”. Тази реторика е абсолютно копие на „изтънчения слог” на Хитлер и Гьобелс.

„Атака” не се отличава и по възродения призив на SA „Deutschland erwache!” („България, събуди се!”), нито по своите хоругви. Знакът на „Атака” според официалните обяснения, предназначени за невежествените, е първата буква от глаголицата – „Азъ”, само че леко стилизирана. Толкова леко, че е обезобразена до свастика.

Две неща отличават „Атака” – тя е във властта. И второ - тя е откровен генно модифицирани политически продукт на същата „мафиотизирана клика”, на същата олигархия, на същото „стадо грухтящи прасета”. И главно - на оня фатален сговор между политика, пари и престъпност, между явната и тайната власт. Сговор, произвел, отгледал и овластил серия мутанти, мутри, муцуни, мафиоти и марионетки. Сговор, подгизнал от корупция, подпухнал от охолство, разплут от безотговорност.

Този сговор ограби държавата и съсипа живота на българите, предизвика тяхното отвращение и гняв, и накрая, за да не бъде пометен, стовари това отвращение и този гняв върху самия народ. В името на своята власт и на своя егоистичен, уродлив интерес да бъде невидимата сила, която управлява и контролира държавата. И я държи в подчинение.

Този сговор създаде, отчува и финансира един фюрер, направи му партия и вкара фашизма в парламента, легитимира го и го институционализира. „Атака” е само поредната маска на този сговор между старата каста и новата олигархия, поредният техен инструмент, поредното тяхно изчадие, забъркано от фалшив патриотизъм и антинационален национализъм.

Всички носят чудовищна отговорност за това. И бащите на фашизоидната партия. И всеки, който флиртува с тази партия в своя полза, за сметка на държавата и на гърба на народа. И всеки, който се радва на нечистоплътните политически услуги на тази партия. И всеки, който управлява (формално или не, без значение) с тази партия, И всички, които заради интерес, безграмотност, отмъстителност, безнадеждност или обикновена простотия приветстват шумно, аплодират злорадо или търпят безропотно такова нацистко, профашистко, управление.

Всички – от Брюксел до Вашингтон, от европейската десница до българската, от луксозните леговища на олигархията до медийната прислуга.

Сидеров е необходим на Борисов, както ГЕРБ е необходим на европейските десни. Като бройка, за няколко гласа повече в (евро)парламента. Борисов е необходим на Сидеров, както конят е необходим на ездача – за да връхлети „Атака” с бесен кариер в Европейската народна партия. Щото никъде другаде не ги щат.

И никаква погнуса.

Те са си потребни. Защото са си близки, родни, сродни. Духовно, интелектуално, политически. И както СДС управляваше с легионерите на Иван Дочев, така ГЕРБ управлява с „Атака”. Понеже те, генно-модифицираните политически продукти от една колба се пръкват.

Следва: „Антиподите на Апостола”

2 август 2010

вторник, 3 август 2010 г.

Цветята на злото Част втора: В помощ на Цвъ.Цвъ.

Част втора: В помощ на Цвъ. Цвъ.

Велислава Дърева

Това е кратка историческа разходка в помощ на Цвъ.Цвъ. с цел разпознаване на неразпознат и очевидно неразпознаваем за правителството проблем, а също и на неразпознаваеми, но тихомълком оневинени „ценности”.

Маршрутът започва от „Освободете улиците за кафявите батальони!” („Die Strase frei den braunen Bataillonen!”) и стига до „Размажи антифашистката измет!” („Smash the scum of the AFA!”).

1. „Национална съпротива”

Изживяват се като наследници на Легията на Георги Раковски и на Съюза на Българските Национални Легиони (основан през 1930 г. като Съюз на Младежките Национални Легиони). Те са страстни почитатели на „Mein Kampf”, на Раковски (като създател на Легията), на Левски (като участник в Легията), на Иван Дочев (като първи Фюрер) и особено – на ген. Христо Луков (като водач на Легионите от 1942 г.). Той е техният отвъден вожд. Всяка година в негова чест организират траурен Луковмарш.

Копират изцяло легионерите - черни ризи, черни тениски, черни качулки; свастики; изопнати в нацистки поздрав ръце. Участват в провокациите пред парламента миналата пролет. Движат се въоръжени.

В техния сайт има специални инструкции, публикувани на 24 март 2010 г.:

„Практически съвети в случаи на арест:

Спазвайте правилото на 5-те думи : “Нямам какво да ви кажа” (I have nothing to say)... Не подписвайте заповедта за арест!... Ако все пак решите да давате обяснения (на ваш риск!)... измислете прякори на несъществуващи хора...

Съвети при обиск на дома ни:

Ако в протокола се описват намерени “забранени вещи” у вас, напишете като обяснение ”вещите не са мои” и “ вкъщи са идвали различни хора на купони и предполагам, че вещите са на някой от тях”. Не пишете имена или прякори на тези ваши “познати “ в протокола за обиск!...

Съвети при личен обиск:

Не трябва да намират във вас наркотици, огнестрелно оръжие! Газов пистолет може да носите, но с фактурата от магазина... Не е забранено носенето на бокс, нож, шило и т.н., но ако ви гонят, по-добре ги изхвърлете до вас преди да ви арестуват...

ОСНОВНОТО ПРАВИЛО. Пълното мълчание в полицията... е най-добрият вариант при проблем”.

Самоопределение: „Национална съпротива е неформална организация, която обединява български патриоти и националисти работещи за добруването и напредъка на БЪЛГАРЩИНАТА! Национална Съпротива отрича делението на футболен; градски; квартален и др. принцип (Б.а. - какво се крие зад „и др. принцип” – не казват)! За нас като първа и единствена точка стои България!”

Освен това:

а) Името „Национална съпротива” е буквален превод на Nationaler Widerstand – организацията на днешните германски националисти, антикомунисти, анти-антифашисти и неонацисти.

б) Скандиранията „Свободни, социални, национални” са припев на химна на Nationaler Widerstand:

Frei, sozial und national, / treu vereint und radikal.

Die Fahne schwarz, sie weht im Sturm/ Deutschland wir kommen schon.

Германските неонацисти не смеят или едва се удържат да сложат „national” пред „sozial”.

в) Призивът „България, събуди се!” е превод на „Deutschland erwache”. Това е маршът на SturmAbteilung (SA) - „кафявите ризи”, щурмоваците на NSDAP.

В този заканителен марш се разказва как евреите и всички чужденци ще бъдат прогонени „от нашия дом”, защото „арийската кръв не трябва да загине”. И завършва така:

„Dem Hakenkreuze ergeben sind wir./ Heil unserm Führer, Heil Hitler dir!” („Ние сме верни на пречупения кръст. Слава на нашия Фюрер, слава на теб, Хитлер!”).

Щандартът с надпис „Deutschland erwache” се появява за първи път през 1923 г. и е на особена почит в нацистка Германия. На 27 февруари 1933 г. пламва сградата на Райхстага. Провокацията е възложена на щурмоваците на SA, командвани от групенфюрер Карл Ернст. Пожарът е пришит на комунистите. Следва Лайпцигският процес с главен обвиняем Георги Димитров.

2. „Кръв и чест”

Те са ядрото на футболните агитки и побоища. И ако на единия бицепс са си татуирали образа на Левски или Ботев, на другия се мъдри Хитлер с ореол от свастики и мъртвешки глави. Техните знамена са копие на нацистките щандарти. Изживяват се като продължители на Ратници за напредъка на българщината.

Фашистката организация на Ратниците е основана през 1936 г. от проф. Асен Кантарджиев и Петър Габровски (вътрешен министър в двете правителства на Богдан Филов, автор на антиеврейския Закон за защита на нацията), а в ръководството са Александър Белев (комисар по еврейските въпроси, ръководи депортирането на българските евреи от Беломорието); арх. Йордан Севов, братя Вълкови (племенници на ген. Иван Вълков, коийто пък е министър на войната в кабинета на Александър Цанков, ръководи репресиите срещу левицата през 1923-1925, негова е заповедта „Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи – интелигенцията”).

Знакът на оригиналните ратници е келтският кръст (наричат го „богар” и го представят като прабългарски символ), поздравът – нацистки, идеологията – антикомунизъм и антисемитизъм. Провеждат и публикуват антропологически изследвания на българското население (ръст, цвят на коси и очи, форма на черепа и пр.) като доказателство, че българите сме всъщност арийци. Днес същите тези изследвания са сканирани и качени в националистическия „Ратници за напредъка на българщината”.

Освен това:

а) Името „Кръв и чест” (изписвано с измислена готическа кирилица) е превод на „Blood and Honour” на Йън Стюарт, който пък го е взел „назаем” от девиза на Hitlerjugend - „Blut und Ehre”. За първи път крясъкът Blut und Ehre” отеква през 1926 г. На 17 юни 1933 г. Хитлер обявява за Jugendführer des Deutschen Reiches (фюрер на младежта в Немския райх) едно младо парвеню от пруската военна аристокрация – Балдур фон Ширах. Той е авторът на химна на Hitlerjugend.

Адолф Хитлер, 1933 г: „В замъците ми на Тевтонския орден ще израстне младеж, пред която светът ще затрепери. Искам брутална, деспотична, безстрашна, жестока младеж. Младите трябва да са точно такива. Те трябва да понасят болката. Не трябва да има нищо слабо и изнежено. Свободният, великолепен хищен звяр трябва отново да заблести в очите им... Ето как ще залича хилядите години на човешко опитомяване... Ето така ще създам новия ред”

б) Философията Blut und Ehre” ражда през 1935 г. Нюрнбергските расови закони, които ще превърнат в пепел милиони човеци: Закон за гражданството в Райха (Reichsbürgergesetz) и Закон за защита на германската кръв и германската чест (Gesetz zum Schutze des deutschen Blutes und der deutschen Ehre).

Защото „Кръв и чест” не е само химн, само девиз на една „брутална, деспотична, безстрашна, жестока младеж”, на „великолепния хищен звяр”. Това е жестокото сърце и бруталната душа на деспотичната, хищна нацистка идеология.

Арийската кръв, арийската чест трябва да бъдат пазени и защитавани от попълзновенията на всякакви низши, непълноценни твари, тази сган от не-човеци и под-човеци, наричани събирателно и презрително Untermensch, които трябва да бъдат изтребвани безпощадно, за да не мърсят свещената земя на хилядолетния Райх, за да не тровят въздуха на арийския Ubermensch, този свръх-над-човек и единствен господар на света. Прочее, в българските неонацистки сайтове антифашистите, комунистите, социалистите, всички хора с леви убеждения, всички „инородци” и „иноверци” са наричани точно така – „под-хора”.

в) Ще минат 35 години от краха на нацизма и един британски музикант-скинар, Йън Стюарт, ще създаде движението Blood and Honour”. То си има всичко – ботуши, презрамки, свастики, боксове, самочувствие на арийци, битки по улици, площади и стадиони, побоища над всеки, фиксиран като Untermensch. Днес „Blood and Honour” е името на международната неонацистка мрежа с метастази в целия свят, в България – също.

Йън не обича да го наричат неонацист. Предпочита „по-чистото” – нацист: „Възхищавам се на всичко в Хитлер, с изключение на едно нещо - губи”. Неговата рок-група - “Screwdriver” („отвертка”) вдъхновява неонацистите в техните подвизи със свирепи парчета, в които се говори как „желязната гвардия на Европа се надига от гроба в името на новия ред, когато цялата земя ще бъде собственост на Белия Човек”.

В името на тези „висши цели” Йън Стюарт организира международната мрежа „Рок срещу комунизма”. Това е отговор на движението „Рок срещу расизма”, организирано от Антифашистката лига във Великобритания и млади английски музиканти, израснали с песните на Джон Ленън.

Мрежата „Рок срещу комунизма” впримчи и България след 1989 г. с патетични концерти. Екзалтираната публика развяваше плакати „Най-добрият комунист е мъртвият комунист” и „Направи добро – убий комунист”. Знаеха ли нашите рокаджии, че се вписват в неонацистката матрица на „Blood and Honour” или е случайно съвпадение?

3. „Комбат 18”

Те нямат заявена идеология. Техният аналог в българската история са шпицкомандите - доброволчески паравоенни формирования, участвали в потушаването на Септемврийското въстание.

Освен това:

Името „Комбат 18” всъщност е „Combat 18” или „С 18” - военната организация, „въоръженото крило”, бойните групи, щурмовите отряди на „Blood and Honour”.

„Combat” означава „войник”, зад числото „18” се крие Adolf Hitler – „А” е първата буква на латиница, „Н” е осмата. Сиреч – „Войник на Хитлер”. В Англия войниците на Хитлер с особено удоволствие тероризираха депутатите Пади Ашдаун и Питър Хейн, журналистите Анна Форд и Бърнард Левин, великата актриса Ванеса Редгрейв. Българските неонацисти също се изживяват като „войници на Хитлер”. Докато държат речи пред паметника на Левски, например.

4. Знаци, символи, кодове

Неонацистите ги обожават наравно с ритуалите, шествията, факлите и побоищата. Татуират ги къде ли не, изписват ги върху тениски, драскат ги по стените.

Първо - Свастиката. До нея - Келтският кръст, „прескочил” от нацистката символика върху знамената на Ку Клукс Клан. После – Черепът, който няма нищо общо с юношеските романи за пирати, подвизи и приключения. Това е зловещият отличителен знак на преторианската гвардия на Хитлер - SS (SchutzStaffel). И на Трета танкова СС дивизия „Мъртвешка глава” (SS-Division "Totenkopf"). Тази татуировка е „знак”, че „арийският воин” е убил (премахнал, изчистил) поне един Untermensch.

На всички езици съюзът „и” в лозунга „Кръв и чест” е заместен със символа Triskelion – три седмици (777), извити спираловидно около общ център. Тази тривърха, триостра свастика е символ на Waffen SS дивизията на белгийските доброволци, но и на африканерите, на апартейда в Южна Африка. Числото 777 символизира победата над 666 – числото на дявола. Дяволът са антифашистите, левите, чернокожите, евреите, всички презрени „други и различни” по принцип.

Татуировката „88” е кодирано съобщение, идентификация и заплаха и означава „Heil Hitler”. „28” замества „Blood and Honour”.

„14/88” е комбинирано послание: „14” означава „14 думи”. Те са: We must secure the existence of our people and a future for white children”, в превод - „Ние трябва да осигурим съществуването на нашия народ (нашите хора) и бъдеще за белите деца”. Как? С вярност към Хитлер – „88”. Автор - Дейвид Лейн, крайно десен расист, ръководител на терористична група, чиито специалитети са въоръжени грабежи, бомбени атентати и расистки убийства, с доживотна присъда, умира в затвора през 2007 г.

Цифрата „5” крие посланието на „5-те думи”: „I have nothing to say” („Нямам какво да ви кажа”). Това е кодексът на мълчанието, основното правило при арест. Автор – Алекс Къртис, брутален расист от Сан Диего. Това е и основното правило в инструкциите на „Национална съпротива”.

5. Идеология

Тя е една истерична, обезумяла, параноична амалгама от неонацизъм, расизъм, антисемитизъм и музика. И главно - anti-antifa. Анти-антифашизъм. Апология на фашизма. Тя е знамето и сърцето на всички неонацистки, расистки, антисемитски, скинарски и ксенофобски организации в САЩ, Англия, Франция, Италия, Испания, Германия, Белгия, Холандия, Швеция, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Гърция, България, Румъния, Русия, Литва, Латвия, Естония, Украйна. Никой не знае техния точен брой.

6. „Естетика”

В началото е песента на Хорст Весел: „Die Fahne hoch! Die Reihen fest geschlossen!/ SA marschiert mit ruhig-festem Schritt” („Знамето високо! Редиците стегнете!/ СА марширува с твърда крачка”).

Днес марширува „културата”, наречена „Good night, left side!”. Това няма нищо общо с пожеланието за лека нощ. В превод означава „Сбогом (вън, чупка, смърт) на вас, комунисти, социалисти, антифашисти, леви, друговерци и чуждоземци, на всички, които сте на неправилната, на враждебната страна, на всички, различни от нас, които сме на right side (дясната, правилната страна)”.

Ако впишем този идиом в българската действителност, най-близкият, но ограничен превод е „Сбогом, червени боклуци!”.

Good night, left side!” е химнът на неонацистите. Ето част от този химн:

„Some things in life are a pain in the ass that keeps on coming back, like dogshit sticking on your boots, or hammeroids in your crack. The antifascist action is one of those things that just won't go away, you can squash 'em like an insect, but they'll be back the next day.

They are the fools that I truly resent - they are the cunts that I despise...

Smash the scum of the AFA - good night left side! AFA bastards make 'em pay - good night left side! Oohoo - let's show the scum who's right! Oohoo - good night left side!

В непретенциозен превод и с извинение за това, което ще прочетете:

„Някои неща в живота са като трън в задника, като кучешко лайно, залепнало на вашите ботуши, като спукани хемороиди. Антифашистите са едно от онези неща, които просто няма да си отидат. Можете да ги смажете като хлебарки, но те ще се върнат на следващия ден.

Те са глупаци и аз наистина негодувам - те са п.... и аз ги презирам...

Разбий антифашистката измет! Разбий антифашистките копелета! Да им покажем кой е правият! Сбогом, червени боклуци!”.

Ако напишете на търсачката „Good night, left side!”, ще получите – внимание! – 69 000 000 позовавания! Това са 69 милиона неонацистки публикации, форуми, блогове, видеоклипове, сайтове!

Това е триумф на омразата, тържество на унищожената духовност. Това е магията на мерзостта, опиянението от злото, хипнотичната сила на уродливото.

Не знам колко шизофренично трябва да е съзнанието, в което звучат „Heil unserm Führer, Heil Hitler dir!”, „Размажи антифашистката измет!” и „Хубава си, моя горо”. Едновременно.

7.

Но това съвсем не е всичко...

Следва "Днешният ден не знае себе си"

в."Дума" 5 август 2010