Щрихи към портрета на образцовия поданик
Велислава Дърева
Той е истински щастлив и чистосърдечно възхитен. Затова, че в една ранна утрин 20 тежковъоръжени качулати мъже разбили вратата и с крясъци нахълтали в неговия дом. Той е безпределно удовлетворен и неописуемо обрадван. Затова, че с груба и мъжествена решителност го повалили, хвърлили и проснали на пода, а после безкомпромисно обгърнали неговите нежни, крехки китки с хладни белезници.
Той е изключително поласкан и покъртен. Затова, че покрили главата му с неговия собствен плакат, та да се чувства уютно, докато шетат и обискират.
Той е неизразимо възторжен. Затова, че страховитите гости демонстрирали не само неочаквана музикалност, но и задълбочено познаване на неговото творчество.
Той е непостижимо благодарен. Затова, че не го пребили. И по таз причина вместо отговорност от МВР, щял бил да търси дърводелец.
Той е трогнат и очарован. Затова, че Цвъ.Цвъ. му се извинил най-любезнейшо и обещал да му изпрати тежковъоръжен дърводелец.
Изобщо - той е зашеметен от тез воини на справедливостта, тръгнали в неравна битка срещу „недосегаемите”, „октоподите”, „медузите”, „лапачите” и „пиячите”. Да се готвят всякакви „пушачи”, „свалячи”, „раблезианци”, „вегетарианци”, „хегелианци” „епикурейци”, „хедонисти”, „импресионисти”, „експресионисти”, „сюрреалисти”, „дадаисти”, „кубисти”, „марксисти”, „аскети”, „поети” и прочее вредоносни обитатели на обществената фауна (без „джудистите” и „каратистите”).
Той - това е г-н Глас. Олицетворението на образцовия, на съвестния, на съзнателния, на доблестния (де гиди Трактор!) гражданин! Г-н Глас е нашият светъл, ярък, блистателен пример за подражание! Г-н Глас ни демонстрира, че властта е права, когато съгреши дори. Така немощният до вчера гласец на г-н Глас се превърна в мощен, гръмък глас на новата диктатура.
Която произнася присъдите през и чрез медиите.
Която съди преди съда и независимо от съда.
Която е амбицирана да изкърти конституционните зъбки на всички, що имат безграничната наглост и арогантност да знаят какво пише в основния закон.
Която в своята простосърдечна несъстоятелност ни унижава, презира, лъже, мами и разиграва като панаирджийски мечки, а ние трябва да бъдем очаровани, умилени, разчувствани и благодарни. И преизпълнени от всеопрощаващ, възторжен страх.
Тъй се държи истинският, доблестният поданик на възкръсналия из политическото небитие диктаторски режим!
Драги ми г-н Глас!
Един диктатор е диктатор не само защото тая работа, диктаторството, му иде подадине. А защото някой го е пожелал, някой го е мечтал, някой го е викал, някой го е чакал, някой го е сънувал, някой го е бленувал, някой го е призовавал. Защото някой е възпявал (и още възпява) неговата първична, първобитна, кристална простота. Защото някой аплодира всяко негово безчинство, оправдава всяко негово безобразие, опрощава неговото непоклатимо бездарие, окуражава неговата мнителна отмъстителност, възхвалява неговото патологично властолюбие, благодари коленопреклонно за неговата бруталност, героизира неговата отчайваща безпросветност, уповава се на неговия великолепен опорно-двигателен апарат поради липса на мисловен такъв, и най-сетне - неговата „тежка желязна ръка целува” и неговите „лъжливи уста слуша със вяра” (цитатите са от Христо Ботев, който неизвестно защо още не е арестуван).
С една дума – диктаторът е диктатор, защото някой му позволява да бъде диктатор. Търпи го, венцехвали го и го обожествява.
Приятен ден, г-н Глас! Прочее, дърводелецът дойде ли?
22 април 2010 "24 часа"
Публикувана: Сряда, 21-ви Април 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 4949; коментари: 30
Коментари:
* Име:
* E-Mail:
* Код:
* Коментар:
Понеделник, 26-ти Април 2010
nasko4445: Ако имах възможност- бих Ви обрал - два - три пъти жилището, бих Ви набил насред София - за да разберете разликата между онова, което вършат сега - полицията и онова дето го вършиха вашите милиционери по "сигнал" ! З а такива като Вас - няма открит тъпомер с уголемени показатели за да напрвите разликата!
Събота, 24-ти Април 2010
Evgenia: Mafiate e mafia, pera4ite na pari sa pera4i na pari,krad4ite sa krad4i, nedosegaemote sa nedosegaemi i t.n. ZA6OTO NIAKOI /BKP;BCP-DC/ IM POZVOLI DA BADAT TAKIVA.
Петък, 23-ти Април 2010
spamini: Един ден ще разберете какво ви говори Велислава Дърева, но ще бъде безнадеждно късно!
Петък, 23-ти Април 2010
kwledjmfn: nasilieto predizvikva nasilie. ne6tata qvno sa izlqzli ot kontrol v taq darjava 6tom se nalaga da se izpolzvat takiva ekstremni merki..jalko, mnogo jalko..ne, nqma da se varna skoro v bg.
Четвъртък, 22-ри Април 2010
arbol: Dragi idioti! Един диктатор е диктатор не само защото тая работа, диктаторството, му иде подадине. А защото някой го е пожелал, някой го е мечтал, някой го е викал, някой го е чакал, някой го е сънувал, някой го е бленувал, някой го е призовавал. Защото някой е възпявал (и още възпява) неговата първична, първобитна, кристална простота. Защото някой аплодира всяко негово безчинство, оправдава всяко негово безобразие, опрощава непоклатимото му бездарие, окуражава мнителната му отмъстителност, възхвалява патологичното му властолюбие, благодари коленопреклонно за неговата бруталност, героизира отчайващата му безпросветност, уповава се на неговия великолепен опорно-двигателен апарат поради липса на мисловен такъв, и най-сетне - неговата “тежка желязна ръка целува” и неговите “лъжливи уста слуша със вяра” (цитатите са от Христо Ботев). С една дума - диктаторът е диктатор, защото някой му позволява да бъде такъв. Търпи го, венцехвали го и го обожествява. Ha chestito, kretenoidi!
Четвъртък, 22-ри Април 2010
ultra: "Нещото" наречено В. Дърева този път се е изказало доста неподготвено и отвеяно. Впрочем това е напълно присъщо за "нещото".
Четвъртък, 22-ри Април 2010
борко: Защо се дава трибуна на тая проскубана простакеса с вид на циганка от Женски пазар?! Какво мели пак тая червена свиня? Бойко може за е всякакъв, но поне каза това,което народа си знае отдавна- държавата е превърната в една гигантска далавера от нейните съпартийци и коалиционни партньори- ЗА ТОВА ДА СЕ БЕШЕ ПРИТЕСНИЛА ДРУГАРКО ДЪРЕВА,КАКТО И ДРУГАТА ТИ ПОДОБНА НЕДОТАКОВАНА ДРУГАРКА ДОНЧЕВАТА ,а не за една разбита по погрешка врата !!!
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Стръвнишки: stravniski, да ти пущим снимка с триетажната виличка на министър Плевнелиев на морския бряг? Да ти обадим как Стенли гушна 50 милиона от метрото? Как кака Цветелина стана банкерка? Как Цецо с едната заплата купи шест апартамента?
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Кака Пена чистачката: Браво, Дърева! Чудесно написано! Jordan-е, къде видя синоними, пиуе? А тия "действия" май станаха множко - при ареста на Алексей Петров първо разбиват и тарашат съседна къща; при ареста на Гуцанов, след четири месеца разследванер по време на което той е бил призоваван в полицията, редовно се е явявал, давал е показания, представял е документи и т.н. - храбри джандари с автомати му разбиват вратата посред нощ и бабаитски съветват жена му да хвърли един чаршаф върху пищящите деца; при ареста на Цонев му насочват пистолет в тила (ами ако беше гръмнал?) а прокурорчето го кара да коленичи, щото бил престъпник... Всичкото това в нарушение на ЗМВР и НПК. Май се очертава тенденция, а? Добре, че накрая попаднаха на един педал, та да им се зарадва.
Четвъртък, 22-ри Април 2010
stravniski: Това комунистическо подобие на човек, къде беше през тези четири години на управление на БСП да напишеше една статия за диктатурата на своята партия.Нима не е диктатура , да замениш няколко декара чукари за място на брега на морето, да гледаш как батко и братко крадат милиони, как пари от еврофондовете отиват в лични сметки,как комисионни в милиони пълнят джобовете на нейните другари и никой нищо да не може да им каже.Нима това не е диктатура г-це Дърева.Когато си напънете оскубаната гарга и родите поне две деца, тогава ми говорете за диктатура.Ние обикновените хора много добре знаем какво е диктатура.Това е справедливост към измъчения двадесет години български народ. Защото за мен комуниста е една празна глава и машина за лайна.
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Бозуков: Ц-Ц-Ц... Бравос ! Много чело, много знай...
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Бозуков: Ц-Ц-Ц... Бравос ! Много чело, много знай...
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Иванов: Г-жо Дърева, вашите другари съсипаха БГ. Вие сте гнусни паразити, нагли лъжци и малоумни популисти. Историята ще ви осъди, със сигурност. Но аз се надявам преди това да ви осъди един некорумпиран и справедлив български съд. Ще бъде искрено щестлив когато видя зад решетките Корнелия Нинова, румен Овчаров и Сергей Станишев.
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Jordan: Да благодарим на Господ, и на нашите деди за синонимния речник,без който авторката едва ли щеше да изказва злобната си комунистическа същност...Само едно немога да рабера:защо когато има действие от страна на държавата(дори то да не е безгрешно)всички виждат само грешките и критикуват,а когато с години наред се бездействаше всички мълчаха?Моля ви отговорете ми?!
Четвъртък, 22-ри Април 2010
marko totev: какво се дерете срещу Дърева?Май на някои наистина им се иска да са били на мястото на глупака Аврамов?Народът правилно е казал: ако няма балами,няма да има и тарикати“ Ако бяха нахълтали в дома на семейство с деца,пак ли щяха да им пратят дърводелец и тъпи извинения по телефона,а такива като някой коментиращи да им пеят„осанна“?Егати дупедавците....
Четвъртък, 22-ри Април 2010
krasen: На Дърева глупостите, апропо кога й е рождения ден да й купим нов пуловер, че с тоя кара втора петилетка.
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Todorov: --"Комунистите веднъж се раждат, но веднъж родени - те не мрат. Те дори от гроба се обаждат, щом тръбите Бойни позоват." Най добрият комунист е мъртвият комунист
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Бай Киро: Ами народът е казал-"глас народен глас божи". Софиянци си избраха за кмет педагот-учителка по руски. Болшинството в България гласува за г-н Цветанов-педагог- ВИФ фискултура. Аз от по-старото поколение помня, че като сгрешахме някой от учителите ни биеха. Така, че това си е право на избор.
Четвъртък, 22-ри Април 2010
boris: Разказаха ми как Дърева висяла в петък в парламента само и само да се лепне за някой,който да я кара на аванта до някъде в провинцията.
Четвъртък, 22-ри Април 2010
boris: А авторката би се израдвала на мощни ,яки полицайки :-)))
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Злобна червена бабичка: Авторката бълва само злоба! Нелечима болест...жалко, че не е смъртоносна! хахаха
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Мишел: Прав сте, г-н Георгиев. За таланта няма прошка. В България да си талантлив и почтен е присъда. Поздравления за авторката!
Четвъртък, 22-ри Април 2010
георгиев: Велика си. Не могат да ти го простят. Да не ти пука от плювките
Четвъртък, 22-ри Април 2010
pavel: Ах, форумни плювачи нещастни! Нещо не ви харесват истините, написани от Дърева! Защо? Искахте диктатура - получихте си я. Би трябвало да сте удовлетворени!
Четвъртък, 22-ри Април 2010
robin: В. Дърева пак изсмука цяла статия от пръстите си! Поне си изрязвай ноктите преди това, г-це Дърева! Колко ти се иска да си била на неговото място, че чак ти се плаче, ама този път късмета да го омачкат малко баретите и да получи своите 15 минути слава се падна на Краси! Пък ти си дращи по вестниците. Боже, колко мъка има по тоя свят!
Четвъртък, 22-ри Април 2010
samurai: Вонящата на цигари стара БКП-БСП другарка В.Дърева говори за диктатори и диктатура? Червените миризливци като нея копнеят за диктатори тип Сталин Живков и т.н.,но когато ГЕРБ започна да разкрива безбройните им кражби обект на следствие МВР и Прокуратура това било недемократично и диктатура ? България е вече в ЕС и НАТО така че процесите на разобличаване и осъждане на ЧЕРВЕНАТА КРАДЛИВА "БИЗНЕС" СГАН ще продължават докато стигнат до 5% изборен електорат от БКП-БСП лумпени-това е перспективата, защото така е в целият цивилизован свят!
Четвъртък, 22-ри Април 2010
star komunist: ne mi obizdajte mirizlivata drugarka, fashisti takima
Четвъртък, 22-ри Април 2010
Higienist: A be Dureva ti kupesh li se!!!!! Dori I statiite ti mirishat!!!!
Сряда, 21-ви Април 2010
пипипи: Дърева, той е щастлив, защото му правят реклама. Каза, че би включил един запис на ареста в клипа си, но те пък не го записали. Нормално, но за нормалните. 24 часа тресат глупости. Всичко е пари. Оня ден имаше цели две страници с отделни статии за БСП. И като се прибавят статиите на Дъртева и Драганов- ужас!
Сряда, 21-ви Април 2010
Nikolai: Moje6e da byde napisano i dosta po razbiraemo :) Vijdame ironiqta i vsqkakvi mu tam elementi na osmivane i t.n. no ot podobni "dylboki" razmi6lenia ni zabolqva glavata 6toto trqbva da praim i prepratki kym cqlostnoto tvor4estvo vyv vyzrojdenskata ni literatura:) Typotiq i bezpolezen trud :) evala
понеделник, 19 април 2010 г.
Райна Княгиня на прехода?
Велислава Дърева
Най-после! След 20 години преход българските ученици имат своя герой! По-точно - своята героиня!
И тази героиня не е мутреса с грамаден черен джип, нито получленоразделна кукла Барби, нито някоя горда и преуспяваща с тъпотата си блондинка, нито поредната знойна попфолк дива от породата на едрогърдестите, силиконово напращели чалгаджийски икони и мафиотски примадони.
Не. Истината е възможно най-неочакваната.
Тази героиня е учителка. Поли от Славяново. Миловидна и лъчезарна, учителка по български език и литература, английски и информационни технологии, с три висши образования и 500 лв. заплата. Която отмъкна (открадна, ограби) 20 000 лв. от една банка. Въоръжена с детски пистолет, купен от улична сергия за 1 лев, скрита под руса перука (светлокестенява или леко рижава), маскирана с големи слънчеви очила с бели рамки, заметнала артистичен розов шал.
Свенливите медии моментално я етикетираха като „даскалицата бандитка и грабителка, класната крадла и обирджийка”. От интернет форумите се носят възгласите: „Браво, маце!”, „Много яка мадама!”, „Точно така!”. Учениците са възхитени. Същите ученици, които ненавиждат „гадното даскало”, презират „тъпите даскали”, замерят ги с помийни думи и с каквото имат под ръка, връхлитат върху тях с юмруци или за по-сигурно викат дебеловратите охранители на дебеловратите си бащи с цел вразумяване на „тъпите даскали”, на тия „дрипльовци и простакеси”.
Единственият разстроен е министърът Цвъ. Цвъ. Според когото „става страшно, щом хора с три висши обират банки”. Ако са с едно – не е страшно, ако са безграмотни добитъци – е направо желателно.
Така излиза.
Обаче излиза и още нещо:
Ако учителите ограбват банки – това е страшно и противоестествено. Но ако банките ограбват учителите (и всеки друг) – това е нормално, естествено и дори задължително. Ако утре, вдъхновени от примера на Поли, банда аспиранти и докторанти, под научното ръководство на професори-главатари (може и академици) ограбят банка – това ще е страшно и скандално. Но когато 20 години отношението на държавата към образованието и науката е презрително, безотговорно и грабителско – това не е страшно, нито скандално, а е прескръбен факт.
За учителката Поли тия жалки 20 000 лв. са колосална сума, но за всякоя невежествена мутра, за всеки овластен мафиот туй е цената на една „делова” закуска, на която се решават важни „държавни” дела в смисъл: „кого ще гръмнем днес”, „кого ще арестуваме утре”, „коя партия (депутат, министър, магистрат) ще си купим в петък” и „колко ще ни струва журналиста (вестника) Хикс, радиото Игрек, телевизията Зет”.
В нашата история има учители-поети, учители-писатели, учители-композитори, учители-председатели на революционни комитети, апостоли, въстаници, четници и опълченци. Достатъчно е да споменем Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Раковски, Иван Вазов, Петко Славейков, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Павел Бобеков, Бачо Киро, Добри Войников, Гоце Делчев, Васил Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Райна Княгиня, братя Миладинови, Панайот Пипков, Райно Попович, Паисий, Софроний, Климент Охридски, светите братя Кирил и Методий.
В последните 20 години, обаче, имаме учители-куфарни търговци, учители-таксиметрови шофьори, учители-берачи на портокали и маслини, учителки-миячки чинии в някоя гнусна кръчма, учителки-чистачки на стълбите във вашия блок, учителки-бавачки на дечицата на някоя мутра, учителки-продавачки на семки по стадионите. Това не смущава никого. Включително Цвъ. Цвъ. Защото това някак си не е страшно. Не е скандално. Не е противоестествено.
В последните 20 години децата припознаваха своите герои сред мутрите и техните възпевачки. Мутрите – заради екшъна, певачките – заради фешъна. Защото виждаха в мафията онази тайна власт, която хем се противопоставя на явната, хем всъщност управлява държавата. Сега тайната власт си е напълно явна. И децата аплодират всеки, който се изправи срещу нея.
Не знам дали акцията на учителката Поли е заради отчаяние и безизходица, дали е авантюра или хазарт. Но знам, че истинският престъпник не обира банка с детски пистолет, за да си върне дълговете, не действа сам и не се прибира в къщи с градския транспорт. Истинският престъпник не обира банки. Той ги притежава. Както притежава партии, министри, магистрати, медии. Както притежава властта.
Не знам какво виждат децата в учителката Поли. Може би Райна Княгиня на прехода. Ако са си научили урока за Априлското въстание, разбира се.
19 април 2010 г., zonabg.info
Най-после! След 20 години преход българските ученици имат своя герой! По-точно - своята героиня!
И тази героиня не е мутреса с грамаден черен джип, нито получленоразделна кукла Барби, нито някоя горда и преуспяваща с тъпотата си блондинка, нито поредната знойна попфолк дива от породата на едрогърдестите, силиконово напращели чалгаджийски икони и мафиотски примадони.
Не. Истината е възможно най-неочакваната.
Тази героиня е учителка. Поли от Славяново. Миловидна и лъчезарна, учителка по български език и литература, английски и информационни технологии, с три висши образования и 500 лв. заплата. Която отмъкна (открадна, ограби) 20 000 лв. от една банка. Въоръжена с детски пистолет, купен от улична сергия за 1 лев, скрита под руса перука (светлокестенява или леко рижава), маскирана с големи слънчеви очила с бели рамки, заметнала артистичен розов шал.
Свенливите медии моментално я етикетираха като „даскалицата бандитка и грабителка, класната крадла и обирджийка”. От интернет форумите се носят възгласите: „Браво, маце!”, „Много яка мадама!”, „Точно така!”. Учениците са възхитени. Същите ученици, които ненавиждат „гадното даскало”, презират „тъпите даскали”, замерят ги с помийни думи и с каквото имат под ръка, връхлитат върху тях с юмруци или за по-сигурно викат дебеловратите охранители на дебеловратите си бащи с цел вразумяване на „тъпите даскали”, на тия „дрипльовци и простакеси”.
Единственият разстроен е министърът Цвъ. Цвъ. Според когото „става страшно, щом хора с три висши обират банки”. Ако са с едно – не е страшно, ако са безграмотни добитъци – е направо желателно.
Така излиза.
Обаче излиза и още нещо:
Ако учителите ограбват банки – това е страшно и противоестествено. Но ако банките ограбват учителите (и всеки друг) – това е нормално, естествено и дори задължително. Ако утре, вдъхновени от примера на Поли, банда аспиранти и докторанти, под научното ръководство на професори-главатари (може и академици) ограбят банка – това ще е страшно и скандално. Но когато 20 години отношението на държавата към образованието и науката е презрително, безотговорно и грабителско – това не е страшно, нито скандално, а е прескръбен факт.
За учителката Поли тия жалки 20 000 лв. са колосална сума, но за всякоя невежествена мутра, за всеки овластен мафиот туй е цената на една „делова” закуска, на която се решават важни „държавни” дела в смисъл: „кого ще гръмнем днес”, „кого ще арестуваме утре”, „коя партия (депутат, министър, магистрат) ще си купим в петък” и „колко ще ни струва журналиста (вестника) Хикс, радиото Игрек, телевизията Зет”.
В нашата история има учители-поети, учители-писатели, учители-композитори, учители-председатели на революционни комитети, апостоли, въстаници, четници и опълченци. Достатъчно е да споменем Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Раковски, Иван Вазов, Петко Славейков, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Павел Бобеков, Бачо Киро, Добри Войников, Гоце Делчев, Васил Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Райна Княгиня, братя Миладинови, Панайот Пипков, Райно Попович, Паисий, Софроний, Климент Охридски, светите братя Кирил и Методий.
В последните 20 години, обаче, имаме учители-куфарни търговци, учители-таксиметрови шофьори, учители-берачи на портокали и маслини, учителки-миячки чинии в някоя гнусна кръчма, учителки-чистачки на стълбите във вашия блок, учителки-бавачки на дечицата на някоя мутра, учителки-продавачки на семки по стадионите. Това не смущава никого. Включително Цвъ. Цвъ. Защото това някак си не е страшно. Не е скандално. Не е противоестествено.
В последните 20 години децата припознаваха своите герои сред мутрите и техните възпевачки. Мутрите – заради екшъна, певачките – заради фешъна. Защото виждаха в мафията онази тайна власт, която хем се противопоставя на явната, хем всъщност управлява държавата. Сега тайната власт си е напълно явна. И децата аплодират всеки, който се изправи срещу нея.
Не знам дали акцията на учителката Поли е заради отчаяние и безизходица, дали е авантюра или хазарт. Но знам, че истинският престъпник не обира банка с детски пистолет, за да си върне дълговете, не действа сам и не се прибира в къщи с градския транспорт. Истинският престъпник не обира банки. Той ги притежава. Както притежава партии, министри, магистрати, медии. Както притежава властта.
Не знам какво виждат децата в учителката Поли. Може би Райна Княгиня на прехода. Ако са си научили урока за Априлското въстание, разбира се.
19 април 2010 г., zonabg.info
Епископ Йоан: Бог винаги е до нас, но дали ние сме до него?
Велислава Дърева
Негово преосвещенство Знеполският епископ Йоан е роден на 13.2.1969 г. в Ямбол. Завършва пловдивското музикално училище, Софийската духовна семинария и Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализира в Московската духовна академия и защитава кандидатска дисертация. През 1998 г. постъпва като послушник в Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил", където е подстриган за монах. През 2002 г. е назначен за протосингел на Софийска митрополия и въздигнат в архимандритско достойнство от българския патриарх Максим. На 18 март 2007 г. е хиротонисан за Знеполски епископ и е назначен за викарий на българския патриарх.
- Ваше преосвещенство, защо тия, дето викаха „Осанна!”, после викаха „Разпни го!”? Толкова ли е изменчива и непостоянна човешката природа? Или просто не са разбирали какво се случва?
- Човек е твърде непостоянен. Особено в своята вяра. Юдеите очакваха да видят възстановено земно царство, власт и сила, очакваха славата човешка да възсияе, очакваха велик, земен цар, който да изяви своята мощ, но мощ земна. Разпнаха Христа, защото не разбраха, че Той не е земен цар: "Моето царство не е от този свят, аз дойдох да спася света от греха и от смъртта". И Той трябваше да преживее тези хуления и скърби от грешни човеци, да застане на кръста и да извърши изкуплението на целия човешки род. Едно събитие, определящо бъдещото битие на човека – надежда за възкресение на всеки човек заради славното и мироспасително Възкресение на нашия Спасител. И днес хората величаят и казват „Осанна!” на някоя обществена личност, а скоро след това изричат думи, които не са достойни за слушане. Човек трябва да осъзнава своето място като най-висше творение тук, на земята. И че той не е създаден за земята, а за небето. Св. Йоан Златоуст казва „Никой да не оплаква своята бедност, защото царството небесно е отворено за всички”. Какво по-добро от това – да е отворено царството небесно за всички!
- Обаче хората искат земно царство.
- Искат да видят това, което удовлетворява телесния, плътския човек. А Спасителят ни призовава да бъдем нова твар. Т.е. цялото съществуване на човека придобива нов смисъл, нова същност. Тази същност е заложена в човека още при неговото сътворяване. Но човек какво направи чрез собствената си свободна воля? Избра ли да вкуси от забранения плод? Избра. Кого обвини? Ева обвини змията, Адам обвини Ева.
- Не само - Адам обвини Господ и каза „Виновна е жената, която Ти ми даде”!
- Човек се старае да оправдае себе си във всички свои действия. Той иска малко да познава себе си и неговият поглед винаги е насочен навън, към онова, що вършат неговите ближни. Ако насочи поглед към себе си, той е много снизходителен. Ние носим това драгоценно име – християнин, а то значи много и много задължава – по отношение на нашия живот, на нашето виждане за света, за Бога, за човека. Ние трябва да се стремим да опознаем Бога. А ние ще опознаем Бога, когато изпълняваме неговите заповеди. А ние ще изпълняваме неговите заповеди, когато знаем тяхното съдържание. А ние ще вникнем в тях, когато осмислим Новозаветния нравствен закон, който ни даде Спасителя. За да осмисли Неговата любов, човек трябва да стъпи на основата на вярата, трябва да живее с надеждата, за да стигне до любовта, за да бъде син или дъщеря на премъдростта Божия.
- На тайната вечеря Христос казва на апостолите „Истина, истина ви казвам, един от вас ще ме предаде”. А те го питат „Да не съм аз, Господи?”. Но те не питат Него, а себе си. Защото не са уверени в себе си. А Юда вече Го е предал. А после, в Гетсиманската градина, учениците се разбягват.
- Въпросът за предателството е същностен. И всеки може да го зададе на себе си. Как той би постъпил в онзи момент благодатен, когато е близко до Спасителя, вижда Го зримо, знае Неговото учение, знае какво предстои? Предателството спрямо Бога може да бъде заличено в искреното покаяние, което е духовен процес, свързан и със самопознание на човека. Когато човек разбере, че е предал някого, той се съкрушава. И Юда разбра, че предаде Спасителя, но той се отчая, вместо да се покае. И отиде, и се обеси. Сам реши своята участ. Съмнението се прокрадва във вярата на всеки човек и него изповядваме като грях. Грехът, извършван отново и отново, става повод Христос отново да бъде разпъван на кръста заради нашите грехове и ние да ставаме виновници за това. Ние, които сме изкупени чрез любовта Му, често пъти се отричаме от Него заради изпитания или изкушения. Даже някога не го осъзнаваме.
- Това са нашите всекидневни предателства.
- Малките неща водят към по-големи. „Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте”, казва св. ап. Павел. Способността на човека да прониква във всички сфери на наука, изкуство, образование, неговата любознателност, те са вложени у нас от Бога. Но ако загърбим духовното, има опасност да не намерим мярката в своя живот и да обожествим страст или човек. Последствията са винаги трагични. А всяко докосване до Бога е вдъхновение да дадем всичко от себе си и то да бъде прекрасно, добро, красиво, изящно. Без Бога няма да стане. Сам човек не може да направи това. Защото човекът не е създаден да бъде сам. Бог винаги е до нас, безусловно, но дали ние сме до Него.
- „Стоя пред вратите на човешката душа и хлопам. И който иска, ще ми отвори, и ще влезна при него, и ще беседвам с него”. А който не иска?
- Той е затворен в себе си. Или иска друго. Или му трябва време, за да разбере кой стои пред вратите на неговата душа. Но и този, който не иска, не е лишен от възможността да отвори душата си. Бог е дълготърпелив. На кръста Го бяха разпънали между двама разбойници. Единият го хулеше. Другият рече „Ние висим на кръста, защото сме виновни. А оногова человека - той никому зло да е направил, той е невинен”. И първият човек, влезнал в рая, е този разбойник, който каза „Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си”. Хората избраха един престъпник, Варава, за да го освободят, а Христос избра разбойника заради неговото покаяние. Затова човек трябва да мисли дали не загърбва някого постоянно. Не майка си, не баща си, не детето си, не приятелите си. А дали не загърбва Христос. Дали изобщо се сеща за Него, че Той съществува, че осмисля цялото човешко битие. И тези дни са дни за размисъл – какво се е случило, защо и каква е целта на случващото се и защо е тази всеобемаща радост за целия свят.
- Никой не иска да произнесе присъдата над Иисус, всеки иска друг да е, влачат Го цял ден – при Пилат, при Кайфа, при Ирод и пак при Пилат. Никой не иска да носи тази отговорност.
- Това пилатовско решениe „поради страх от юдеите”, както казва Светото писание, става емблематично, става маниер на много човеци и владетели. Пилатовското решение е културно бягство от отговорност - кръвта да е върху юдеите, а за него като римски прокуратор е важно да запази властта си, да не предизвиква недоволство в народа.
- Всички пазят своята власт и своя интерес – книжниците, фарисеите законниците. Христос казва „Горко вам законници, които товарите човеците с бремена, а вие с един пръст не се докосвате до бремената!”
- Той изобличава тяхното върховно лицемерие. Лесно е да прехвърлиш своята отговорност другиму. Но вината не отпада, човек е отговорен пред Бога. А да осъдиш Богочовека Христос – не дай, Боже, никому! Всичко е реално, в словото Божие няма нищо случайно. Било е време на изпитание на вярата. Гордостта човешка, лицемерието, тщеславието, човекоугодието, любовта към властта, величието и славата, ни правят роби на нашите страсти и похоти. Затова св. ап. Яков казва, че от тези страсти произлизат у нас тия разпри и раздори.
- Дори на тайната вечеря апостолите спорят кой е по-горен!
- В историята на църквата има много подобни спорове. Четири века по-късно започнали спорове между християните кого повече да почитат – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов или св. Йоан Златоуст! Ние не сме нито павлови, нито петрови, нито йоанови. Не сме сини, червени, жълти. Ние сме Христови. Всичките. Това обема всичко – дълг, звание, позиция, отношение към Бога, към ближния, към себе си.
- Какво да кажем за днешните фарисеи, които се имат за богове заради земната си власт и колкото е по-голяма тя, толкова са по-алчни те?
- Ясна е Божията заповед – не си прави кумир, не считай себе си за съвършен, че да забравиш своето място и да замениш мястото на Богочовека с човекобога. Аз се надявам тези хора да осъзнаят, че от този свят ще си отидат с празни ръце, тъй както са се появили. Александър Македонски умрял с вдигнати нагоре ръце, за да видят, че нищо не е взел от този свят. Човек е постъпвал по различни начини в различни времена, но винаги е имал влечение към властта. Който постоянно си мисли колко е велик и прочут, силен и могъщ, той строи въздушна кула. Човек трябва да бъде реалист и да има вяра в Бога, обич към народа и жертвена готовност за скъпата ни Родина, за доброто на народа, на църквата и на нашите млади човеци, на бъдното поколение, което в голямата си част изобщо не е чувало за богочовека Христос.
- Веднага отеква обвинението - църквата е виновна, нищо не прави.
- Ако кажем това, значи да кажем че Бог ни е виновен, защото той е глава на църквата. Всички на своето място трябва да възпитаваме тези деца. Ако не са чували за църквата – родителите да им съобщят, ако родителите не знаят – да потърсят духовника, ако духовникът вижда, че се погубват човеци – да отиде при тях, не само да чака те да отидат в църквата. Та всички заедно – властимащи, църква и духовенство, хора на науката и изкуството, да се стараем да възпитаваме добродетели в младото поколение. Имаме дадена власт – нека я употребим с най-добра съвест.
- Защо казваме, че чрез Възкресението Бог и човек се примириха?
- Защото свършиха се дните на мрака, свърши се тази скръб в човешкото сърце. Спасителят слезе в ада, за да избави от примките адови всички човеци, които живяха праведно, но преди Христа бяха под тежестта на първородния грях и нямаха шанс за спасение. Бог не можеше да допусне неговото най-висше творение да страда. Спасителят съкруши смъртта, съкруши адовите сили. Човекът е спасен и връща достойнството си да бъде в пряко общение с Бога. Това е неоспоримият факт, който примири човека с Бога. Средостението между небето и земята рухна. Милостта и истината се срещнаха. Правдата и мирът се целунаха, казва св. пророк цар Давид. Ние имаме надеждата за всеобщото възкресение. В този момент всяка православна душа се радва, защото нашата религия постави страданието пред радостта. Това страдание беше осмислено, беше плод на една саможертва не на кого да е, а на богочовека Христос. Има много човеци, които за своите идеали са готови да се жертват, но това не е в универсален смисъл. Ние слагаме страданието преди радостта и затова радостта е пълна, и Възкресението е празникът на празниците, връхна точка в историята на човечеството. Най-великото събитие, което носи светлина, топлота, радост, носи утеха, безкрайна надежда, упование: ”Ето Христос възкръсна от мъртвите като стъпка смъртта и дявола, отвори вратите на царството Божие!”.
3 април 2010 гл, "24 часа"
Негово преосвещенство Знеполският епископ Йоан е роден на 13.2.1969 г. в Ямбол. Завършва пловдивското музикално училище, Софийската духовна семинария и Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализира в Московската духовна академия и защитава кандидатска дисертация. През 1998 г. постъпва като послушник в Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил", където е подстриган за монах. През 2002 г. е назначен за протосингел на Софийска митрополия и въздигнат в архимандритско достойнство от българския патриарх Максим. На 18 март 2007 г. е хиротонисан за Знеполски епископ и е назначен за викарий на българския патриарх.
- Ваше преосвещенство, защо тия, дето викаха „Осанна!”, после викаха „Разпни го!”? Толкова ли е изменчива и непостоянна човешката природа? Или просто не са разбирали какво се случва?
- Човек е твърде непостоянен. Особено в своята вяра. Юдеите очакваха да видят възстановено земно царство, власт и сила, очакваха славата човешка да възсияе, очакваха велик, земен цар, който да изяви своята мощ, но мощ земна. Разпнаха Христа, защото не разбраха, че Той не е земен цар: "Моето царство не е от този свят, аз дойдох да спася света от греха и от смъртта". И Той трябваше да преживее тези хуления и скърби от грешни човеци, да застане на кръста и да извърши изкуплението на целия човешки род. Едно събитие, определящо бъдещото битие на човека – надежда за възкресение на всеки човек заради славното и мироспасително Възкресение на нашия Спасител. И днес хората величаят и казват „Осанна!” на някоя обществена личност, а скоро след това изричат думи, които не са достойни за слушане. Човек трябва да осъзнава своето място като най-висше творение тук, на земята. И че той не е създаден за земята, а за небето. Св. Йоан Златоуст казва „Никой да не оплаква своята бедност, защото царството небесно е отворено за всички”. Какво по-добро от това – да е отворено царството небесно за всички!
- Обаче хората искат земно царство.
- Искат да видят това, което удовлетворява телесния, плътския човек. А Спасителят ни призовава да бъдем нова твар. Т.е. цялото съществуване на човека придобива нов смисъл, нова същност. Тази същност е заложена в човека още при неговото сътворяване. Но човек какво направи чрез собствената си свободна воля? Избра ли да вкуси от забранения плод? Избра. Кого обвини? Ева обвини змията, Адам обвини Ева.
- Не само - Адам обвини Господ и каза „Виновна е жената, която Ти ми даде”!
- Човек се старае да оправдае себе си във всички свои действия. Той иска малко да познава себе си и неговият поглед винаги е насочен навън, към онова, що вършат неговите ближни. Ако насочи поглед към себе си, той е много снизходителен. Ние носим това драгоценно име – християнин, а то значи много и много задължава – по отношение на нашия живот, на нашето виждане за света, за Бога, за човека. Ние трябва да се стремим да опознаем Бога. А ние ще опознаем Бога, когато изпълняваме неговите заповеди. А ние ще изпълняваме неговите заповеди, когато знаем тяхното съдържание. А ние ще вникнем в тях, когато осмислим Новозаветния нравствен закон, който ни даде Спасителя. За да осмисли Неговата любов, човек трябва да стъпи на основата на вярата, трябва да живее с надеждата, за да стигне до любовта, за да бъде син или дъщеря на премъдростта Божия.
- На тайната вечеря Христос казва на апостолите „Истина, истина ви казвам, един от вас ще ме предаде”. А те го питат „Да не съм аз, Господи?”. Но те не питат Него, а себе си. Защото не са уверени в себе си. А Юда вече Го е предал. А после, в Гетсиманската градина, учениците се разбягват.
- Въпросът за предателството е същностен. И всеки може да го зададе на себе си. Как той би постъпил в онзи момент благодатен, когато е близко до Спасителя, вижда Го зримо, знае Неговото учение, знае какво предстои? Предателството спрямо Бога може да бъде заличено в искреното покаяние, което е духовен процес, свързан и със самопознание на човека. Когато човек разбере, че е предал някого, той се съкрушава. И Юда разбра, че предаде Спасителя, но той се отчая, вместо да се покае. И отиде, и се обеси. Сам реши своята участ. Съмнението се прокрадва във вярата на всеки човек и него изповядваме като грях. Грехът, извършван отново и отново, става повод Христос отново да бъде разпъван на кръста заради нашите грехове и ние да ставаме виновници за това. Ние, които сме изкупени чрез любовта Му, често пъти се отричаме от Него заради изпитания или изкушения. Даже някога не го осъзнаваме.
- Това са нашите всекидневни предателства.
- Малките неща водят към по-големи. „Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте”, казва св. ап. Павел. Способността на човека да прониква във всички сфери на наука, изкуство, образование, неговата любознателност, те са вложени у нас от Бога. Но ако загърбим духовното, има опасност да не намерим мярката в своя живот и да обожествим страст или човек. Последствията са винаги трагични. А всяко докосване до Бога е вдъхновение да дадем всичко от себе си и то да бъде прекрасно, добро, красиво, изящно. Без Бога няма да стане. Сам човек не може да направи това. Защото човекът не е създаден да бъде сам. Бог винаги е до нас, безусловно, но дали ние сме до Него.
- „Стоя пред вратите на човешката душа и хлопам. И който иска, ще ми отвори, и ще влезна при него, и ще беседвам с него”. А който не иска?
- Той е затворен в себе си. Или иска друго. Или му трябва време, за да разбере кой стои пред вратите на неговата душа. Но и този, който не иска, не е лишен от възможността да отвори душата си. Бог е дълготърпелив. На кръста Го бяха разпънали между двама разбойници. Единият го хулеше. Другият рече „Ние висим на кръста, защото сме виновни. А оногова человека - той никому зло да е направил, той е невинен”. И първият човек, влезнал в рая, е този разбойник, който каза „Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си”. Хората избраха един престъпник, Варава, за да го освободят, а Христос избра разбойника заради неговото покаяние. Затова човек трябва да мисли дали не загърбва някого постоянно. Не майка си, не баща си, не детето си, не приятелите си. А дали не загърбва Христос. Дали изобщо се сеща за Него, че Той съществува, че осмисля цялото човешко битие. И тези дни са дни за размисъл – какво се е случило, защо и каква е целта на случващото се и защо е тази всеобемаща радост за целия свят.
- Никой не иска да произнесе присъдата над Иисус, всеки иска друг да е, влачат Го цял ден – при Пилат, при Кайфа, при Ирод и пак при Пилат. Никой не иска да носи тази отговорност.
- Това пилатовско решениe „поради страх от юдеите”, както казва Светото писание, става емблематично, става маниер на много човеци и владетели. Пилатовското решение е културно бягство от отговорност - кръвта да е върху юдеите, а за него като римски прокуратор е важно да запази властта си, да не предизвиква недоволство в народа.
- Всички пазят своята власт и своя интерес – книжниците, фарисеите законниците. Христос казва „Горко вам законници, които товарите човеците с бремена, а вие с един пръст не се докосвате до бремената!”
- Той изобличава тяхното върховно лицемерие. Лесно е да прехвърлиш своята отговорност другиму. Но вината не отпада, човек е отговорен пред Бога. А да осъдиш Богочовека Христос – не дай, Боже, никому! Всичко е реално, в словото Божие няма нищо случайно. Било е време на изпитание на вярата. Гордостта човешка, лицемерието, тщеславието, човекоугодието, любовта към властта, величието и славата, ни правят роби на нашите страсти и похоти. Затова св. ап. Яков казва, че от тези страсти произлизат у нас тия разпри и раздори.
- Дори на тайната вечеря апостолите спорят кой е по-горен!
- В историята на църквата има много подобни спорове. Четири века по-късно започнали спорове между християните кого повече да почитат – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов или св. Йоан Златоуст! Ние не сме нито павлови, нито петрови, нито йоанови. Не сме сини, червени, жълти. Ние сме Христови. Всичките. Това обема всичко – дълг, звание, позиция, отношение към Бога, към ближния, към себе си.
- Какво да кажем за днешните фарисеи, които се имат за богове заради земната си власт и колкото е по-голяма тя, толкова са по-алчни те?
- Ясна е Божията заповед – не си прави кумир, не считай себе си за съвършен, че да забравиш своето място и да замениш мястото на Богочовека с човекобога. Аз се надявам тези хора да осъзнаят, че от този свят ще си отидат с празни ръце, тъй както са се появили. Александър Македонски умрял с вдигнати нагоре ръце, за да видят, че нищо не е взел от този свят. Човек е постъпвал по различни начини в различни времена, но винаги е имал влечение към властта. Който постоянно си мисли колко е велик и прочут, силен и могъщ, той строи въздушна кула. Човек трябва да бъде реалист и да има вяра в Бога, обич към народа и жертвена готовност за скъпата ни Родина, за доброто на народа, на църквата и на нашите млади човеци, на бъдното поколение, което в голямата си част изобщо не е чувало за богочовека Христос.
- Веднага отеква обвинението - църквата е виновна, нищо не прави.
- Ако кажем това, значи да кажем че Бог ни е виновен, защото той е глава на църквата. Всички на своето място трябва да възпитаваме тези деца. Ако не са чували за църквата – родителите да им съобщят, ако родителите не знаят – да потърсят духовника, ако духовникът вижда, че се погубват човеци – да отиде при тях, не само да чака те да отидат в църквата. Та всички заедно – властимащи, църква и духовенство, хора на науката и изкуството, да се стараем да възпитаваме добродетели в младото поколение. Имаме дадена власт – нека я употребим с най-добра съвест.
- Защо казваме, че чрез Възкресението Бог и човек се примириха?
- Защото свършиха се дните на мрака, свърши се тази скръб в човешкото сърце. Спасителят слезе в ада, за да избави от примките адови всички човеци, които живяха праведно, но преди Христа бяха под тежестта на първородния грях и нямаха шанс за спасение. Бог не можеше да допусне неговото най-висше творение да страда. Спасителят съкруши смъртта, съкруши адовите сили. Човекът е спасен и връща достойнството си да бъде в пряко общение с Бога. Това е неоспоримият факт, който примири човека с Бога. Средостението между небето и земята рухна. Милостта и истината се срещнаха. Правдата и мирът се целунаха, казва св. пророк цар Давид. Ние имаме надеждата за всеобщото възкресение. В този момент всяка православна душа се радва, защото нашата религия постави страданието пред радостта. Това страдание беше осмислено, беше плод на една саможертва не на кого да е, а на богочовека Христос. Има много човеци, които за своите идеали са готови да се жертват, но това не е в универсален смисъл. Ние слагаме страданието преди радостта и затова радостта е пълна, и Възкресението е празникът на празниците, връхна точка в историята на човечеството. Най-великото събитие, което носи светлина, топлота, радост, носи утеха, безкрайна надежда, упование: ”Ето Христос възкръсна от мъртвите като стъпка смъртта и дявола, отвори вратите на царството Божие!”.
3 април 2010 гл, "24 часа"
Казусът „Лафонтен”
Тоталитарна басня за импийчмънт
Велислава Дърева
1.
Вървял Вълкът през гората, и гневен бил, и освирепял от глад, щото на една постна пица и вещици ловял, и октоподи преследвал, а капаните на триглавата ламя го дебнели под всяка трънка. И тогава го съзрял! Него! Главният виновник и причинител на всички злини! Гергьовското агънце (защото това било именно то) кротко пиело водица по течението на бистрата конституционна рекичка.
- Кой ти дава право да мътиш моята вода? – изръмжал Вълкът с ярост и кръвожадие. - Ще те накажа за твоята дързост!
- Г-н Вълк - отвърнало хладнокръвно Гергьовското агънце - не се гневете! Аз утолявах жаждата си надолу по течението на повече от 20 крачки след Вас и следователно по никакъв начин не бих могъл да наруша Вашето спокойствие и да размътя Вашата вода.
- Напротив! Мътиш я и ми пречиш! Ти ме одумваш от миналото лято и злословиш против мен от миналата есен! Чак до Охрид отиде да ме злепоставиш! Ти ме атакува пръв! Нападна ме вероломно! Мен! Господарят на гората! Заби ми нож в гърба! В моя гръб, дето Берлускони го мери с педи! Не ми противоречи! Да не съм чул звук! Аз ти изпратих парламентьор с бяло знаме в нежната ръчица, а ти съсипа крехката му душа! И продължаваш да ме атакуваш! Затова ще си отмъстя! Без обяснения! И няма никакво значение дали ми мътиш водата или не! Мътиш, не мътиш – шъ тъ ям!
И грабнал Вълкът непокорното Гергьовско агънце, и го завлякъл вдън хладната гора, и тъкмо да си го хапне сладко-сладко – бум! – гръмнала една пушчица. Понеже притворното Гергьовско агънце било тръгнало на лов за вълци и с типичното си коварство нарочно дебнело край конституционната рекичка...
Това е свободен преразказ на баснята „Вълкът и агнето” от Жан дьо Лафонтен, живял в 17 век.
2.
Наистина, прекрасно е, че Б.Б. е тъй откровен, тъй чист и невинен, по детински! Ако до вчера някой си е въобразявал, че „мотивите” за гилотиниране на президента имат някакво значение, вече знае, че нямат. Никакво. Всуе блъскаха глави в конституционната твърд отбор самородни елмази на юриспруденцията! Язък за непосилния интелектуален труд, с който сглобиха 4 страници страховити обвинения, белки придадат някаква правна привидност на своето нетърпение да унижат президента!
И к`во? Б.Б. взе, та издаде четата. И формулира с авторитарна простота единствения мотив за войната срещу президента, а именно – неговата дързост да критикува свещеното и неприкосновено правителство.
Това е „Казусът „Лафонтен”. Този казус изключва всякакви аргументи. Те са обезсмислени предварително. Те нямат никакво значение. Така, както за ГЕРБ и присъдружните му секти няма никакво значение самата Конституция, нейните принципи и нейната същност. Те имат само един аргумент и повтарят само един припев: „Мътиш, не мътиш – шъ тъ ям!”.
3.
Как една спарена тоталитарна мисъл чете Конституцията? Ами, както дяволът чете Евангелието.
Президентът е виновен, защото с черна измама накърнил достойнството на едно клеветниче и извършил тежко посегателство върху свободното развитие на неговата личност.
Защото атакувал с неподозирана ярост клеветничето и Цвъ.Цвъ., тез два стълба на правителството (единият – стъбълце деликатно, другият – ствол могъщ), тез два символа, тез две свещени крави (единият е теленце, ама карай), тез идеолози на възкръсналата из небитието тоталитарна власт. Срам за Б.Б.! Щото аз си мислех, че няма друг стълб, символ, идеолог, демиург, тотем и свещена твар на управлението, освен Б.Б., пък то какво излезе! Ех!
Защото е избран с повече гласове от нине властващите и със споменаването на този факт (закрийте ЦИК!) оспорва легитимността и правомощията на НС и МС.
Защото вместо да олицетворява единството на нацията като безропотно единомислие с правителство (както го разбират тоталитарните баснописци), той го взривява като един саботьор, терорист и диверсант.
Защото вместо да бъде „балансьор, посредник и помирител”, със своята подривна дейност той „осъществява функциите на политическа опозиция”.
Защото хладнокръвно руши „конституционните норми и принципи на политическата система” и се присяга да сграбчи за гърлото народния суверенитет и да си го присвои. Защото бидейки некомпетентен и злоупотребител, оглавил „организирана престъпна дейност” в съучастие с вицепрезидента, което деяние е „с изключителна обществена опасност” и „представлява риск пред националната сигурност и сигурността на ЕС”.
Защото със своите „силно натоварени политически изказвания” дръзко и безотговорно прекрачва „границите на легитимното президентско говорене”, с коварната цел – да си направи партия. Цел, овреме съзряна от баснописците на тоталитарния режим.
И най-важното – президентът е подъл, подмолен и вероломен и от измамната висота на своя „мандат” (точно така е написано в мотивите – мандат в кавички) нарушава Конституцията вербално.
За 8 години е сгазил Конституцията с туристическите си обувки около 1379 пъти – толкова са всичките речи, изявления, интервюта, брифинги, обръщения, слова, статии и позиции. Ей, как пък не спря да приказва тоз вербален рушител на конституционния ред!
И най-сетне, след 1379 флагрантни, груби посегателства, се намериха едни смели, саможертвени люде, които решително рекоха: Край! Тази „заплаха трябва да се пресече в зародиш”! И решението трябва да бъде „авторитетно и окончателно”!
Най обичам думата „окончателно”! Винаги ми напомня конференцията край езерото Ванзее, където в живописната берлинска вила Марлил на 20 януари 1942 г. е приет зловещия план за „окончателно решаване на еврейския въпрос”. Подозирам, че „окончателно”-то е излязло изпод нечия атакистка ръчица. А за гарантирането на „авторитетно”-то кипи невидим, изнурителен, рекетьорски труд. Най-малко петима конституционни съдии в момента са обект на всякакви видове натиск, изнудвания, заплахи, ухажвания, предложения за покупко-продажба. И това не е тайна!
4.
Целта на днешното шоу, наречено „дебат” (дебати, бе, неграмотници!) не е отстраняването на президента. Целта е държавния глава (както и да се казва!) да бъде овъргалян в катран и перушина, да бъде опозорен като морален авторитет и унизен като политически фактор, за да бъде дискредитирана всяка негова дума и позиция; за да няма други авторитети, освен Б.Б., Цв.Цв., техните гаргамели и присъдружни секти.
За да се сбъдне тяхната мечта да моделират един държавен глава по свой вкус: президентът (който и да е той) трябва да бъде глух, сляп и ням; на пресконференциите да мълчи загадъчно и да се усмихва като Джокондата; а когато отвори уста, да медоточи венцехваления и благодарности към правителството и мнозинството (които и да са те). Една невзрачна, покорна и безгласна финтифлюшка.
Водевилът с „импийчмънта”, подмятането на 15 на брой негодни и нищожни „мотиви”, не е нищо друго, освен: обидна провокация и отблъскващ ултиматум срещу Конституционния съд; откровена злоупотреба, спекулация и интригантство с Конституцията; заговор на тоталитарната посредственост срещу държавата.
5.
И понеже планът няма да успее, оправданието е готово - „Гроздето е кисело! Не заслужава моето внимание!”. Не е кисело то, ами е високо! Прочее, знаете ли кой живее в Банкя на ул. „Жан дьо Лафонтен”? Бойко, бре, чети!
31 март 2010 г. "24 часа"
Публикувана: Вторник, 30-ти Март 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 2773; коментари: 18
Коментари:
* Име:
* E-Mail:
* Код:
* Коментар:
Сряда, 31-ви Март 2010
Присмехулник: Браво, Дърева, великолепна статия!
Сряда, 31-ви Март 2010
wic за Бойко Борисов: Американците питали радио Ереван по повод на бъдещата си подкрепа за кабинета Борисов : Бойко Борисов ли е най-големия пич в България ? Радиото отговорило : Беше пич, вече е импич ...
Сряда, 31-ви Март 2010
Бай Никой: Моля за ХРИСТИЯНСКО ВСЕОПРОЩЕНИЕ на жалката ДърВева ВЕЛИКДЕН Е!7090
Сряда, 31-ви Март 2010
Велика смрад се носи ...: ЕДИНСТВЕНИЯТ ВЕСТНИК, КОЙТО ПРОДЪЛЖАВА ДА ПУБЛИКУВА ПИСАНИЦИТЕ НА ДЪРЕВА!!! Моля, дами и господа журналисти от "вестника на народа" - много хора спряха да ви четат, заради подобни пасквили! Недейте да публикувате комунистическата злоба на подобни изроди...
Сряда, 31-ви Март 2010
sian sianov: Агънцето избяга и глутницата ядно вие......!!
Сряда, 31-ви Март 2010
Продьо Стефанов: Дизайнът на другаря Дърев с миризливия пуловер и жълтите зъби (добре поне че Интернет не мирише) e достоен за ретроградните му възгледи.
Сряда, 31-ви Март 2010
гошко: Старата козичка Дър(л)ева пак са я задействали от Позитано ! Бее-ее-е... Гоо-оо-цее-бее...
Сряда, 31-ви Март 2010
Стамо: тя другарката Дърева защити Гоце дори и когато вместо да отиде при горящите вагони край Червен Бряг се качи на джипа си и замина на лов. Защото според нея "нямало никакъв смисъл да ходи при горящите вагони защото с нищо не можел да помогне". Пък и що да си разваля рахатлъка и да си изпуска ловът заради некакви горящи хора във вагон, ми да си купят джипове като Гоце и няма да горят живи по влаковете! За Гоце другарката Дърева е на принципа" О партио любима, ти си права дори и когато грешиш!"
Сряда, 31-ви Март 2010
Иван Иванов: Прекрасна статия и изумителна басня. А сега другарко Дърева ако напишете една басня за кроткото гергьовско агънце Гоце което кротко 4 години гледаше как невинното съселче Серго източваше държавичката ни през обръчите на умното лисугерче Ахмедчо , и през цялото време кроткото агънце Гоце си мълчеше и се правеше че не вижда. Ще се получи много увлекателна басня другарко Дърева, сигурен съм че ще я докарате като детска приказка от светлото комунистическо минало в което виждам че все още живеете.
Сряда, 31-ви Март 2010
МУСТАФА: Дърева - упражняваща търговска дейност Код по БУЛСТАТ: 040723183, Име: ПЕРИОДИКА АД, юридическо лице, търговец по ТЗ, Фирмено дело: 27503/1992, Регистър: 1, Партида: 5765, Том: 102, Стр.: 2, заедно с председателя на Софийска адвокатска колегия, Д. Доковска, Жорж Ганчев и други извънземни. Капитал: 1000.00 хил. лв
Сряда, 31-ви Март 2010
георгиев: Браво за метафората, Веле! Върховна си. На другите колеги им изчезна въображението - от СТРАХ!
Сряда, 31-ви Март 2010
plamen dimitrov: Чудесна статия , чудесен стил , най ми хареса" бистрата конституционна рекичка"!! Да " пъдарят е гол" и това е жалката истина
Сряда, 31-ви Март 2010
baikonur: Браво г-жо Велева !!! Ето един човек който не се плаши.Съгласна съм с всичко,което сте писали.Благодаря .
Сряда, 31-ви Март 2010
Mitko Petrov: Велислава,във време,когато българската журналистика е натикана в ъгъла,наведена в срамна поза,ти си може би единствената която се осмелява да назове истината.Няма други твои колеги,които със силен глас да извикат "Царят е гол".Една част от тях мълчат гузно,защото добре съзнават своята отговорност за "неудържимият възход" на медииния си продукт Бойко Борисов,а други просто пишат това,което им поръчат.Добре,че е твоето перо чрез което говорим всички,на които са ни мили основните атрибути на демократичното общество и на първо място свободата на словото.Безспорно езика ти е остър,но интелигентен..Продължавай в този дух.Много хора разчитаме на твоето слово.Колкото за днешния ден и опита за отстраняване на президента ще кажа само,че изпитвам срам.Това чувство ме обзема все по-често през последните 8 месеца.Освен най-бедната страна в ЕС се превръщаме и в най-смешната,Жалко!
Сряда, 31-ви Март 2010
кулинар: Малейййй, Велиславке, да знаеш днес какъв тас кебап ще сготвят от агънцето! А ти потърси нещо да те укроти , щото както казва един ваш чиляк ,тишината на спалнята ражда безумци. Ма, ти да не би да си хлътнала по агънцето? Няма да те огрее. Твоето агънце хапва по крехки мръвки с гласови данни. А ти крякаш като сврака.
Сряда, 31-ви Март 2010
джон арт: горкото агънге агент гоце! просто да се разплачеш! тая съвсем е изтрещяла...
Сряда, 31-ви Март 2010
читател: Статията много ми хареса.Колкото и да ми е неприятно в момента това е моята България.Това е нашия премиер.За него са гласували харата....Аз мразя чалгата и борчетата но това е....
Сряда, 31-ви Март 2010
Чистач: Как е възможно да се публикува такова писание изпълнено със злоба и животинско настървение? Това същество човек ли е? Защо няма толерантност към другото мнение и трябва да се нахвърля така върху опонентите. Време е да се каже мръсната истина за "агънцето". И за националното предателство, и за лобизма към руските енергиини интереси, и за обръча от мафиоти олигарси, и за интригите и политическата обвързаност, и за бездействието когато се ограбваше държавата от червените прашки и за... много са. По празен и вреден хищник за президент не сме имали. Да не говорим, че във външно политически план той е свършил. А Велислава да си изпие хапчетата. Днес е един много интересен ден. Ще си чистим къщичката за Великден.
Велислава Дърева
1.
Вървял Вълкът през гората, и гневен бил, и освирепял от глад, щото на една постна пица и вещици ловял, и октоподи преследвал, а капаните на триглавата ламя го дебнели под всяка трънка. И тогава го съзрял! Него! Главният виновник и причинител на всички злини! Гергьовското агънце (защото това било именно то) кротко пиело водица по течението на бистрата конституционна рекичка.
- Кой ти дава право да мътиш моята вода? – изръмжал Вълкът с ярост и кръвожадие. - Ще те накажа за твоята дързост!
- Г-н Вълк - отвърнало хладнокръвно Гергьовското агънце - не се гневете! Аз утолявах жаждата си надолу по течението на повече от 20 крачки след Вас и следователно по никакъв начин не бих могъл да наруша Вашето спокойствие и да размътя Вашата вода.
- Напротив! Мътиш я и ми пречиш! Ти ме одумваш от миналото лято и злословиш против мен от миналата есен! Чак до Охрид отиде да ме злепоставиш! Ти ме атакува пръв! Нападна ме вероломно! Мен! Господарят на гората! Заби ми нож в гърба! В моя гръб, дето Берлускони го мери с педи! Не ми противоречи! Да не съм чул звук! Аз ти изпратих парламентьор с бяло знаме в нежната ръчица, а ти съсипа крехката му душа! И продължаваш да ме атакуваш! Затова ще си отмъстя! Без обяснения! И няма никакво значение дали ми мътиш водата или не! Мътиш, не мътиш – шъ тъ ям!
И грабнал Вълкът непокорното Гергьовско агънце, и го завлякъл вдън хладната гора, и тъкмо да си го хапне сладко-сладко – бум! – гръмнала една пушчица. Понеже притворното Гергьовско агънце било тръгнало на лов за вълци и с типичното си коварство нарочно дебнело край конституционната рекичка...
Това е свободен преразказ на баснята „Вълкът и агнето” от Жан дьо Лафонтен, живял в 17 век.
2.
Наистина, прекрасно е, че Б.Б. е тъй откровен, тъй чист и невинен, по детински! Ако до вчера някой си е въобразявал, че „мотивите” за гилотиниране на президента имат някакво значение, вече знае, че нямат. Никакво. Всуе блъскаха глави в конституционната твърд отбор самородни елмази на юриспруденцията! Язък за непосилния интелектуален труд, с който сглобиха 4 страници страховити обвинения, белки придадат някаква правна привидност на своето нетърпение да унижат президента!
И к`во? Б.Б. взе, та издаде четата. И формулира с авторитарна простота единствения мотив за войната срещу президента, а именно – неговата дързост да критикува свещеното и неприкосновено правителство.
Това е „Казусът „Лафонтен”. Този казус изключва всякакви аргументи. Те са обезсмислени предварително. Те нямат никакво значение. Така, както за ГЕРБ и присъдружните му секти няма никакво значение самата Конституция, нейните принципи и нейната същност. Те имат само един аргумент и повтарят само един припев: „Мътиш, не мътиш – шъ тъ ям!”.
3.
Как една спарена тоталитарна мисъл чете Конституцията? Ами, както дяволът чете Евангелието.
Президентът е виновен, защото с черна измама накърнил достойнството на едно клеветниче и извършил тежко посегателство върху свободното развитие на неговата личност.
Защото атакувал с неподозирана ярост клеветничето и Цвъ.Цвъ., тез два стълба на правителството (единият – стъбълце деликатно, другият – ствол могъщ), тез два символа, тез две свещени крави (единият е теленце, ама карай), тез идеолози на възкръсналата из небитието тоталитарна власт. Срам за Б.Б.! Щото аз си мислех, че няма друг стълб, символ, идеолог, демиург, тотем и свещена твар на управлението, освен Б.Б., пък то какво излезе! Ех!
Защото е избран с повече гласове от нине властващите и със споменаването на този факт (закрийте ЦИК!) оспорва легитимността и правомощията на НС и МС.
Защото вместо да олицетворява единството на нацията като безропотно единомислие с правителство (както го разбират тоталитарните баснописци), той го взривява като един саботьор, терорист и диверсант.
Защото вместо да бъде „балансьор, посредник и помирител”, със своята подривна дейност той „осъществява функциите на политическа опозиция”.
Защото хладнокръвно руши „конституционните норми и принципи на политическата система” и се присяга да сграбчи за гърлото народния суверенитет и да си го присвои. Защото бидейки некомпетентен и злоупотребител, оглавил „организирана престъпна дейност” в съучастие с вицепрезидента, което деяние е „с изключителна обществена опасност” и „представлява риск пред националната сигурност и сигурността на ЕС”.
Защото със своите „силно натоварени политически изказвания” дръзко и безотговорно прекрачва „границите на легитимното президентско говорене”, с коварната цел – да си направи партия. Цел, овреме съзряна от баснописците на тоталитарния режим.
И най-важното – президентът е подъл, подмолен и вероломен и от измамната висота на своя „мандат” (точно така е написано в мотивите – мандат в кавички) нарушава Конституцията вербално.
За 8 години е сгазил Конституцията с туристическите си обувки около 1379 пъти – толкова са всичките речи, изявления, интервюта, брифинги, обръщения, слова, статии и позиции. Ей, как пък не спря да приказва тоз вербален рушител на конституционния ред!
И най-сетне, след 1379 флагрантни, груби посегателства, се намериха едни смели, саможертвени люде, които решително рекоха: Край! Тази „заплаха трябва да се пресече в зародиш”! И решението трябва да бъде „авторитетно и окончателно”!
Най обичам думата „окончателно”! Винаги ми напомня конференцията край езерото Ванзее, където в живописната берлинска вила Марлил на 20 януари 1942 г. е приет зловещия план за „окончателно решаване на еврейския въпрос”. Подозирам, че „окончателно”-то е излязло изпод нечия атакистка ръчица. А за гарантирането на „авторитетно”-то кипи невидим, изнурителен, рекетьорски труд. Най-малко петима конституционни съдии в момента са обект на всякакви видове натиск, изнудвания, заплахи, ухажвания, предложения за покупко-продажба. И това не е тайна!
4.
Целта на днешното шоу, наречено „дебат” (дебати, бе, неграмотници!) не е отстраняването на президента. Целта е държавния глава (както и да се казва!) да бъде овъргалян в катран и перушина, да бъде опозорен като морален авторитет и унизен като политически фактор, за да бъде дискредитирана всяка негова дума и позиция; за да няма други авторитети, освен Б.Б., Цв.Цв., техните гаргамели и присъдружни секти.
За да се сбъдне тяхната мечта да моделират един държавен глава по свой вкус: президентът (който и да е той) трябва да бъде глух, сляп и ням; на пресконференциите да мълчи загадъчно и да се усмихва като Джокондата; а когато отвори уста, да медоточи венцехваления и благодарности към правителството и мнозинството (които и да са те). Една невзрачна, покорна и безгласна финтифлюшка.
Водевилът с „импийчмънта”, подмятането на 15 на брой негодни и нищожни „мотиви”, не е нищо друго, освен: обидна провокация и отблъскващ ултиматум срещу Конституционния съд; откровена злоупотреба, спекулация и интригантство с Конституцията; заговор на тоталитарната посредственост срещу държавата.
5.
И понеже планът няма да успее, оправданието е готово - „Гроздето е кисело! Не заслужава моето внимание!”. Не е кисело то, ами е високо! Прочее, знаете ли кой живее в Банкя на ул. „Жан дьо Лафонтен”? Бойко, бре, чети!
31 март 2010 г. "24 часа"
Публикувана: Вторник, 30-ти Март 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 2773; коментари: 18
Коментари:
* Име:
* E-Mail:
* Код:
* Коментар:
Сряда, 31-ви Март 2010
Присмехулник: Браво, Дърева, великолепна статия!
Сряда, 31-ви Март 2010
wic за Бойко Борисов: Американците питали радио Ереван по повод на бъдещата си подкрепа за кабинета Борисов : Бойко Борисов ли е най-големия пич в България ? Радиото отговорило : Беше пич, вече е импич ...
Сряда, 31-ви Март 2010
Бай Никой: Моля за ХРИСТИЯНСКО ВСЕОПРОЩЕНИЕ на жалката ДърВева ВЕЛИКДЕН Е!7090
Сряда, 31-ви Март 2010
Велика смрад се носи ...: ЕДИНСТВЕНИЯТ ВЕСТНИК, КОЙТО ПРОДЪЛЖАВА ДА ПУБЛИКУВА ПИСАНИЦИТЕ НА ДЪРЕВА!!! Моля, дами и господа журналисти от "вестника на народа" - много хора спряха да ви четат, заради подобни пасквили! Недейте да публикувате комунистическата злоба на подобни изроди...
Сряда, 31-ви Март 2010
sian sianov: Агънцето избяга и глутницата ядно вие......!!
Сряда, 31-ви Март 2010
Продьо Стефанов: Дизайнът на другаря Дърев с миризливия пуловер и жълтите зъби (добре поне че Интернет не мирише) e достоен за ретроградните му възгледи.
Сряда, 31-ви Март 2010
гошко: Старата козичка Дър(л)ева пак са я задействали от Позитано ! Бее-ее-е... Гоо-оо-цее-бее...
Сряда, 31-ви Март 2010
Стамо: тя другарката Дърева защити Гоце дори и когато вместо да отиде при горящите вагони край Червен Бряг се качи на джипа си и замина на лов. Защото според нея "нямало никакъв смисъл да ходи при горящите вагони защото с нищо не можел да помогне". Пък и що да си разваля рахатлъка и да си изпуска ловът заради некакви горящи хора във вагон, ми да си купят джипове като Гоце и няма да горят живи по влаковете! За Гоце другарката Дърева е на принципа" О партио любима, ти си права дори и когато грешиш!"
Сряда, 31-ви Март 2010
Иван Иванов: Прекрасна статия и изумителна басня. А сега другарко Дърева ако напишете една басня за кроткото гергьовско агънце Гоце което кротко 4 години гледаше как невинното съселче Серго източваше държавичката ни през обръчите на умното лисугерче Ахмедчо , и през цялото време кроткото агънце Гоце си мълчеше и се правеше че не вижда. Ще се получи много увлекателна басня другарко Дърева, сигурен съм че ще я докарате като детска приказка от светлото комунистическо минало в което виждам че все още живеете.
Сряда, 31-ви Март 2010
МУСТАФА: Дърева - упражняваща търговска дейност Код по БУЛСТАТ: 040723183, Име: ПЕРИОДИКА АД, юридическо лице, търговец по ТЗ, Фирмено дело: 27503/1992, Регистър: 1, Партида: 5765, Том: 102, Стр.: 2, заедно с председателя на Софийска адвокатска колегия, Д. Доковска, Жорж Ганчев и други извънземни. Капитал: 1000.00 хил. лв
Сряда, 31-ви Март 2010
георгиев: Браво за метафората, Веле! Върховна си. На другите колеги им изчезна въображението - от СТРАХ!
Сряда, 31-ви Март 2010
plamen dimitrov: Чудесна статия , чудесен стил , най ми хареса" бистрата конституционна рекичка"!! Да " пъдарят е гол" и това е жалката истина
Сряда, 31-ви Март 2010
baikonur: Браво г-жо Велева !!! Ето един човек който не се плаши.Съгласна съм с всичко,което сте писали.Благодаря .
Сряда, 31-ви Март 2010
Mitko Petrov: Велислава,във време,когато българската журналистика е натикана в ъгъла,наведена в срамна поза,ти си може би единствената която се осмелява да назове истината.Няма други твои колеги,които със силен глас да извикат "Царят е гол".Една част от тях мълчат гузно,защото добре съзнават своята отговорност за "неудържимият възход" на медииния си продукт Бойко Борисов,а други просто пишат това,което им поръчат.Добре,че е твоето перо чрез което говорим всички,на които са ни мили основните атрибути на демократичното общество и на първо място свободата на словото.Безспорно езика ти е остър,но интелигентен..Продължавай в този дух.Много хора разчитаме на твоето слово.Колкото за днешния ден и опита за отстраняване на президента ще кажа само,че изпитвам срам.Това чувство ме обзема все по-често през последните 8 месеца.Освен най-бедната страна в ЕС се превръщаме и в най-смешната,Жалко!
Сряда, 31-ви Март 2010
кулинар: Малейййй, Велиславке, да знаеш днес какъв тас кебап ще сготвят от агънцето! А ти потърси нещо да те укроти , щото както казва един ваш чиляк ,тишината на спалнята ражда безумци. Ма, ти да не би да си хлътнала по агънцето? Няма да те огрее. Твоето агънце хапва по крехки мръвки с гласови данни. А ти крякаш като сврака.
Сряда, 31-ви Март 2010
джон арт: горкото агънге агент гоце! просто да се разплачеш! тая съвсем е изтрещяла...
Сряда, 31-ви Март 2010
читател: Статията много ми хареса.Колкото и да ми е неприятно в момента това е моята България.Това е нашия премиер.За него са гласували харата....Аз мразя чалгата и борчетата но това е....
Сряда, 31-ви Март 2010
Чистач: Как е възможно да се публикува такова писание изпълнено със злоба и животинско настървение? Това същество човек ли е? Защо няма толерантност към другото мнение и трябва да се нахвърля така върху опонентите. Време е да се каже мръсната истина за "агънцето". И за националното предателство, и за лобизма към руските енергиини интереси, и за обръча от мафиоти олигарси, и за интригите и политическата обвързаност, и за бездействието когато се ограбваше държавата от червените прашки и за... много са. По празен и вреден хищник за президент не сме имали. Да не говорим, че във външно политически план той е свършил. А Велислава да си изпие хапчетата. Днес е един много интересен ден. Ще си чистим къщичката за Великден.
Невидимият айсберг
Велислава Дърева
Един политик и един журналист се обвиняват взаимно в корупция и липса на морал. Публично. Така посред мътните води на нашия обществен живот изникна един айсберг. От айсберга се вижда само едно връхче. То е с големината на топлийка, но с унищожителен ядрен заряд. Нещо като ракета с ядрена бойна глава. И предполага най-малко три принципни разговора:1. За политиката и нейния корупционен манталитет; за властта и нейната олигархична същност, за покупко-продажбата на политици.2. За журналистиката и нейната измамна независимост; за несвободата на словото и нейната трагична цена – трагична за обществото.3. За контекста, в който айсбергът поникна.Първите два разговора вървят вяло, тук-там припламват злоради ерупции с жълтеникав оттенък, но всички думи пристъпват меко, по пантофи.Третият сюжет изобщо не съществува. Никой не задава въпроса: Какво е скрито под топлийката с ядрената бойна глава?1. Означава ли изникването на айсберга край на едно 9-месечно примирие между ГЕРБ и ДПС, между Борисов и Доган? Примирие мълчаливо, подмолно, илюзорно, построено върху тресавището на взаимното изнудване, което се трансформира в открита война?2. Защо идва веднага след политическата ексхумация на Ахмед Емин? Защо беше тази ексхумация? Заради истината? Или заради политическата интрига? За да бъде неутрализиран Доган? За да бъде държан на къса каишка? За да бъде дискредитиран и изваден от политическия живот, ако преди това не се самодискредитира? Или като предупреждение, че някой къта компромати за Доган? Кой? Борисов? Хора в ДПС? Или изваждането на призрака на Емин е само епизод от преразпределението на политически и икономически територии, само необходим етап в пренареждането на едно бъдещо политическо статукво, което днес кроят и прекрояват зад кулисите на титаничния спектакъл „Октопод”, и в което някой (кой) включва ДПС и Доган? Или пък ги изключва? 3. Днешният скандал отговаря ли на тези въпроси? Или само ги умножава? Този милион и половина – това ли е скритият компромат? Или има и други компромати? Означава ли днешният скандал, че политическата аутопсия на Емин не може да изпълни някакво желано предназначение, някаква предначертана цел? Какво предназначение и каква цел? Пожелани от кого и от кого предначертани? Каква е тази „страшна тайна”, заради която „Доган истеризира” и „се изпусна от страх”? Пари? Подкупи? Корупция? Дребна работа е това. Защото няма по-страшна тайна от обвинение в убийство. За това ли става въпрос? 4. Или е знак за вътрешен преврат в ДПС? За разцепление на ДПС? За смяната на Доган? Нали самият Доган каза, че не иска да е вече лидер? Може би някой не иска лидер, посочен от Доган? А от кого? И защо? И кой? За да бъде дресирано ДПС? Или за да бъде елиминирано от политическия живот? От кого? С каква цел? И до кого всъщност е писмото на Доган – до „Мадам В.”, или до „Господата Хикс, Игрек, Зет”?, на които Доган съобщава „Знам какво правите”? А за тях има ли значение какво им съобщава Доган? И кои са господата – Борисов, Костов, Цветанов? Други? Кои? 5. Защо скандалът изригна тъкмо посред нелепите мераци за импийчмънт на президента? За предсрочни избори ли говорим? Какви? Президентски? Или парламентарни? Или едновременно? И кой работи за предсрочни избори? И ако говорим за предсрочни избори, не се ли връщаме там, зад кулисите, където вече е начертано новото статукво? 6. И как участват медиите в проектирането на новото статукво? И как виждат себе си след това, след неговата историческа победа? Като дръзки изобличители на корумпирани политици, закрилници народни, рицари и апостоли на свободното слово? Или като скъпо платени куртизанки на всички режими, метреси на всяко управление, които сладострастно мъркат и гукат в ложето на властта, възпяват я с любовна жар, за да се преобразят в разярени пантери, в защитници на принципи (каквито нямат) и на позиции (които утре ще сменят)? Като клакьори на всеки, който (и докато) е силен на деня, като кучета-пазачи на поредната нова власт? За да пишат днес обратното на това, което са писали вчера, а утре - обратното на това, което пишат днес? Страстно и безкомпромисно. Без памет и без угризения. 7. И ще промени ли бъдещото ново статукво познатата порочна схема? Тя изглежда така: Едни политици дават едни пари на едни медии, за да ги възпяват, а после наричат същите медии бездарни и корумпирани. Едни медии взимат едни пари от едни политици, за да съсипват техните опоненти, а после наричат същите политици неморални и корумпирани. И винаги става дума за “едни пари”. Това позори и политиката, и журналистиката, дискредитира ги и ги развращава. И никакво ново статукво няма да промени тази схема, камо ли да я изрине. Защото никой няма интерес от това. За морал – да не говорим. И това е единственият сигурен отговор на всички въпроси, които зададох до тук.
30 март 2010 "24 часа"
Един политик и един журналист се обвиняват взаимно в корупция и липса на морал. Публично. Така посред мътните води на нашия обществен живот изникна един айсберг. От айсберга се вижда само едно връхче. То е с големината на топлийка, но с унищожителен ядрен заряд. Нещо като ракета с ядрена бойна глава. И предполага най-малко три принципни разговора:1. За политиката и нейния корупционен манталитет; за властта и нейната олигархична същност, за покупко-продажбата на политици.2. За журналистиката и нейната измамна независимост; за несвободата на словото и нейната трагична цена – трагична за обществото.3. За контекста, в който айсбергът поникна.Първите два разговора вървят вяло, тук-там припламват злоради ерупции с жълтеникав оттенък, но всички думи пристъпват меко, по пантофи.Третият сюжет изобщо не съществува. Никой не задава въпроса: Какво е скрито под топлийката с ядрената бойна глава?1. Означава ли изникването на айсберга край на едно 9-месечно примирие между ГЕРБ и ДПС, между Борисов и Доган? Примирие мълчаливо, подмолно, илюзорно, построено върху тресавището на взаимното изнудване, което се трансформира в открита война?2. Защо идва веднага след политическата ексхумация на Ахмед Емин? Защо беше тази ексхумация? Заради истината? Или заради политическата интрига? За да бъде неутрализиран Доган? За да бъде държан на къса каишка? За да бъде дискредитиран и изваден от политическия живот, ако преди това не се самодискредитира? Или като предупреждение, че някой къта компромати за Доган? Кой? Борисов? Хора в ДПС? Или изваждането на призрака на Емин е само епизод от преразпределението на политически и икономически територии, само необходим етап в пренареждането на едно бъдещо политическо статукво, което днес кроят и прекрояват зад кулисите на титаничния спектакъл „Октопод”, и в което някой (кой) включва ДПС и Доган? Или пък ги изключва? 3. Днешният скандал отговаря ли на тези въпроси? Или само ги умножава? Този милион и половина – това ли е скритият компромат? Или има и други компромати? Означава ли днешният скандал, че политическата аутопсия на Емин не може да изпълни някакво желано предназначение, някаква предначертана цел? Какво предназначение и каква цел? Пожелани от кого и от кого предначертани? Каква е тази „страшна тайна”, заради която „Доган истеризира” и „се изпусна от страх”? Пари? Подкупи? Корупция? Дребна работа е това. Защото няма по-страшна тайна от обвинение в убийство. За това ли става въпрос? 4. Или е знак за вътрешен преврат в ДПС? За разцепление на ДПС? За смяната на Доган? Нали самият Доган каза, че не иска да е вече лидер? Може би някой не иска лидер, посочен от Доган? А от кого? И защо? И кой? За да бъде дресирано ДПС? Или за да бъде елиминирано от политическия живот? От кого? С каква цел? И до кого всъщност е писмото на Доган – до „Мадам В.”, или до „Господата Хикс, Игрек, Зет”?, на които Доган съобщава „Знам какво правите”? А за тях има ли значение какво им съобщава Доган? И кои са господата – Борисов, Костов, Цветанов? Други? Кои? 5. Защо скандалът изригна тъкмо посред нелепите мераци за импийчмънт на президента? За предсрочни избори ли говорим? Какви? Президентски? Или парламентарни? Или едновременно? И кой работи за предсрочни избори? И ако говорим за предсрочни избори, не се ли връщаме там, зад кулисите, където вече е начертано новото статукво? 6. И как участват медиите в проектирането на новото статукво? И как виждат себе си след това, след неговата историческа победа? Като дръзки изобличители на корумпирани политици, закрилници народни, рицари и апостоли на свободното слово? Или като скъпо платени куртизанки на всички режими, метреси на всяко управление, които сладострастно мъркат и гукат в ложето на властта, възпяват я с любовна жар, за да се преобразят в разярени пантери, в защитници на принципи (каквито нямат) и на позиции (които утре ще сменят)? Като клакьори на всеки, който (и докато) е силен на деня, като кучета-пазачи на поредната нова власт? За да пишат днес обратното на това, което са писали вчера, а утре - обратното на това, което пишат днес? Страстно и безкомпромисно. Без памет и без угризения. 7. И ще промени ли бъдещото ново статукво познатата порочна схема? Тя изглежда така: Едни политици дават едни пари на едни медии, за да ги възпяват, а после наричат същите медии бездарни и корумпирани. Едни медии взимат едни пари от едни политици, за да съсипват техните опоненти, а после наричат същите политици неморални и корумпирани. И винаги става дума за “едни пари”. Това позори и политиката, и журналистиката, дискредитира ги и ги развращава. И никакво ново статукво няма да промени тази схема, камо ли да я изрине. Защото никой няма интерес от това. За морал – да не говорим. И това е единственият сигурен отговор на всички въпроси, които зададох до тук.
30 март 2010 "24 часа"
Абонамент за:
Публикации (Atom)