понеделник, 19 април 2010 г.

Райна Княгиня на прехода?

Велислава Дърева
Най-после! След 20 години преход българските ученици имат своя герой! По-точно - своята героиня!
И тази героиня не е мутреса с грамаден черен джип, нито получленоразделна кукла Барби, нито някоя горда и преуспяваща с тъпотата си блондинка, нито поредната знойна попфолк дива от породата на едрогърдестите, силиконово напращели чалгаджийски икони и мафиотски примадони.
Не. Истината е възможно най-неочакваната.
Тази героиня е учителка. Поли от Славяново. Миловидна и лъчезарна, учителка по български език и литература, английски и информационни технологии, с три висши образования и 500 лв. заплата. Която отмъкна (открадна, ограби) 20 000 лв. от една банка. Въоръжена с детски пистолет, купен от улична сергия за 1 лев, скрита под руса перука (светлокестенява или леко рижава), маскирана с големи слънчеви очила с бели рамки, заметнала артистичен розов шал.
Свенливите медии моментално я етикетираха като „даскалицата бандитка и грабителка, класната крадла и обирджийка”. От интернет форумите се носят възгласите: „Браво, маце!”, „Много яка мадама!”, „Точно така!”. Учениците са възхитени. Същите ученици, които ненавиждат „гадното даскало”, презират „тъпите даскали”, замерят ги с помийни думи и с каквото имат под ръка, връхлитат върху тях с юмруци или за по-сигурно викат дебеловратите охранители на дебеловратите си бащи с цел вразумяване на „тъпите даскали”, на тия „дрипльовци и простакеси”.
Единственият разстроен е министърът Цвъ. Цвъ. Според когото „става страшно, щом хора с три висши обират банки”. Ако са с едно – не е страшно, ако са безграмотни добитъци – е направо желателно.
Така излиза.
Обаче излиза и още нещо:
Ако учителите ограбват банки – това е страшно и противоестествено. Но ако банките ограбват учителите (и всеки друг) – това е нормално, естествено и дори задължително. Ако утре, вдъхновени от примера на Поли, банда аспиранти и докторанти, под научното ръководство на професори-главатари (може и академици) ограбят банка – това ще е страшно и скандално. Но когато 20 години отношението на държавата към образованието и науката е презрително, безотговорно и грабителско – това не е страшно, нито скандално, а е прескръбен факт.
За учителката Поли тия жалки 20 000 лв. са колосална сума, но за всякоя невежествена мутра, за всеки овластен мафиот туй е цената на една „делова” закуска, на която се решават важни „държавни” дела в смисъл: „кого ще гръмнем днес”, „кого ще арестуваме утре”, „коя партия (депутат, министър, магистрат) ще си купим в петък” и „колко ще ни струва журналиста (вестника) Хикс, радиото Игрек, телевизията Зет”.
В нашата история има учители-поети, учители-писатели, учители-композитори, учители-председатели на революционни комитети, апостоли, въстаници, четници и опълченци. Достатъчно е да споменем Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Раковски, Иван Вазов, Петко Славейков, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Павел Бобеков, Бачо Киро, Добри Войников, Гоце Делчев, Васил Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Райна Княгиня, братя Миладинови, Панайот Пипков, Райно Попович, Паисий, Софроний, Климент Охридски, светите братя Кирил и Методий.
В последните 20 години, обаче, имаме учители-куфарни търговци, учители-таксиметрови шофьори, учители-берачи на портокали и маслини, учителки-миячки чинии в някоя гнусна кръчма, учителки-чистачки на стълбите във вашия блок, учителки-бавачки на дечицата на някоя мутра, учителки-продавачки на семки по стадионите. Това не смущава никого. Включително Цвъ. Цвъ. Защото това някак си не е страшно. Не е скандално. Не е противоестествено.
В последните 20 години децата припознаваха своите герои сред мутрите и техните възпевачки. Мутрите – заради екшъна, певачките – заради фешъна. Защото виждаха в мафията онази тайна власт, която хем се противопоставя на явната, хем всъщност управлява държавата. Сега тайната власт си е напълно явна. И децата аплодират всеки, който се изправи срещу нея.
Не знам дали акцията на учителката Поли е заради отчаяние и безизходица, дали е авантюра или хазарт. Но знам, че истинският престъпник не обира банка с детски пистолет, за да си върне дълговете, не действа сам и не се прибира в къщи с градския транспорт. Истинският престъпник не обира банки. Той ги притежава. Както притежава партии, министри, магистрати, медии. Както притежава властта.
Не знам какво виждат децата в учителката Поли. Може би Райна Княгиня на прехода. Ако са си научили урока за Априлското въстание, разбира се.

19 април 2010 г., zonabg.info

Няма коментари:

Публикуване на коментар