събота, 9 октомври 2010 г.

Георги Пирински: „Бракът” с плоския данък е погребален звън за БСП

Президентски режим означава не управление чрез закона, а власт по заповед
Велислава Дърева

- След бурната дискусия миналата събота казахте, че програмата 2020 вече си свърши работата. Как точно я свърши? Като формулира основни принципи и политики, или като начерта демаркационна линия в БСП, та оново стана ясно кой кой е къде стои? Прочее, медиите зрелищно разделиха социалистите на „напредничави”, които са „за” плоския данък и неолибералната доктрина и на „назадничави”, които са „против”, понеже имат „плоски мозъци”.

- Става дума не за програма, а за виждане за България като европейска социална държава. То изисква още от днес да подчиним практическата си работа като партия на тази цел на десетилетието. С ясното съзнание, че тя означава всъщност смяна на досегашния модел с нова, социална алтернатива.

Тезисите, обсъдени в събота изиграха ролята на „спусък”, който откри остра дискусия по основни въпроси на политиката на БСП. От доста време сериозното обсъждане на политиката на партията беше заместено от лични противоборства. Връщането към принципните въпроси на политиката е наложително, особено сега.

- Според противниците на тезисите (вътре в БСП) „този документ е вреден”, това е набор от „мухлясали догми и постулати”, които вие лично и в съучастие с други лица изкопахте, с подлото намерение да срежете клона на който БСП седи. Кои са „мухлясалите догми и постулати” и на кой клон седи БСП?


- Именно политиката определя „на кой клон БСП седи”. Програмата на БСП е ясна – партията е призвана да защитава интересите на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите. Като същевременно работи за формирането на широка средна класа, за напредъка на всички.

Проблемът е, че днес тази същност на партията остава незащитена пред обществото. Причините са повече от една. Но в основата е именно това разминаване вътре – кое е „мухлясалото” и кое” прогресивното”.

Апологетите на философията на плоския данък дамгосват тезисите като вредни. Всъщност истина е обратната – „венчавката” с плоския данък маркира погребален звън за БСП като лява партия.

- Според противниците (десни икономисти извън БСП) „авторите на документа не са съвсем наясно за коя страна точно става дума”, а самият документ воюва с призраци, защото, казват те, в България никога не е имало неолиберален модел и шокови реформи, а целта на БСП е „да фалира страната”, „да отмени предишните разумни реформи”, „да разруши стабилността”. Защо така тревожите прогресивната българска неолиберална мисъл?

- Нищо подобно. Едва ли има спор, че още в началото на промените СДС наложи догмата, че държавата е лош стопанин, че следователно всичко трябва да се приватизира и че пазарът ще въздаде не само ефективност, но и справедливост. Сами по себе си тези постулати са несъстоятелни. Разбира се, практиката през изминалите години далеч не ги следваше „в чист вид”. Но истината е, че те си останаха определящите опори на преобладаващите позиции и управленски решения.

Не знам доколко се е разтревожила родната неолиберална мисъл от нашите тези, но най-добре е нейните адепти да се обърнат към реалните факти и процеси – и у нас, и по света. И да се опитат да излязат от стерилната среда на собствените си догми.

- Според привържениците това е „плах опит за връщане на БСП от крайнодесни позиции към центъра и евентуално малко вляво”. Но, казват те, „Правилните идеи не трябва да се представят плахо. Те трябва да се удрят върху масата смело и уверено”, „по-ярко и по-убедително”, че „битката за идеите е именно битка”, че „тя се води от бойци, а не от плахи дипломати”, че са необходими „пълководци на идеята, за да изрежат десносектантския тумор от мозъка на своя елит и от главите на напиращите млади активисти”. БСП в състояние ли е да удари по масата и ако не – защо?


- Не ще да е бил чак толкова плах опит, след като до такава степен раздвижи духовете – редакционни реплики на първа страница, коментари и реакции както от „разтревожените неолиберали”, така и от новопоявили се борци за „правата вяра”. Всъщност подхвърлянията на последните за липсата на ярки изяви иде от същата уплаха – да не би БСП да стане носител на сериозна лява алтернатива, да се окаже способна не конюнктурно и самонадеяно, а последователно и сериозно да обоснове и проведе качествена промяна с ясна европейска социална ориентация.

- Сблъсъкът между противници и привърженици изглежда така: от едната страна са социалдемократическите, левите „мухлясали догми и постулати”, от другата – „задрямалите и промити от дясната утопия мозъци, утопични сектантски идеи, които заседнаха като тумор в главите на българския елит”. Как ще завърши тази битка? И как ще отекне в БСП и в обществото всеки от двата възможни изхода?

- Това описание размазва истинските разделителни линии. Защото преди да стигнем до смисъла на ляво и дясно, днес в България трябва да осъзнаем, че в момента се води яростна кампания за анулиране на Конституцията и заместването й с президентски режим. Това на практика значи не управление чрез закона, а власт по заповед. Да, парламентът носи разочарования, но гражданите трябва да се събудят за опасността утре да се окажат отново с излъгани очаквания. И по-лошо – в плен на власт, каквато не са си представяли.

Всъщност и това разделение има общо с лява или дясна ориентация, защото една действителна социална алтернатива предполага парламентарно управление с висока степен на доверие на гражданите в институциите и в обществото.

- Тази битка се води не от вчера. И всеки път се задават 2 въпроса – „Лява партия ли е БСП?” и „Ако БСП е в криза, каква е кризата – идейна, програмна, политическа, морална, лидерска”?


- Да, и сега е вече от жизнено и непосредствено значение коя позиция ще надделее. Защото преди всичко ще определи дали България ще поеме по действително европейски път на развитие или ще си остане в нерадостното състояние на белязана от непреодолими ориенталски нагласи и практики.

- Битката ще продължи и на заседанието на конгреса, делегатите ще приемат програмата, а после – какво? Ще промени ли БСП своята политика и как, ако не – защо, поради нежелание или безпомощност? БСП е приела стотици документи, които дори мнозина членове на Националния съвет не са чели и не четат.

- Конгресът е този, който трябва да даде отговора на тези въпроси. Затова е длъжен да се окаже на висотата на своята отговорност.


"24 часа", 6 октомври 2010
Публикувана: Вторник, 5-ти Октомври 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 1446; коментари: 2


Сряда, 6-ти Октомври 2010

the социалиста: “Бракът” с плоския данък е погребален звън за БСП". Може би искахте да кажете "бракът с ДПС"?

Вторник, 5-ти Октомври 2010

Рада: "Конгресът на БСП е длъжен да се окаже на висотата на своята отговорност". Колко конгреса минаха без да са на висотата на своята отговорност дори напротив? Колко програми се приеха, а продължи "изборният туризъм" в партийните листи, незачитане на мнението на мнозинството в партийните организации, изтикването на неподготвени и неподходящи личности на върховете на партията и какво ли още не? Колко могат да издържат редовите членове на тази партия и има ли още смисъл ? На тези въпроси си отговорете и нека и тези въпроси Ви зададе Велислава.

И една ракия за Първанов!

Раждането на внезапния тандем „Станишев-Овчаров”
Велислава Дърева

Кое е онова нещо, дето никакво го няма, никой не го е виждал – ни нещото, ни очите му, никой не знае кога ще се роди и коя ще да е майка му (за първи път се случва такова чудо – майката неизвестна, пък бащата известен!), никой не знае като как (ще) изглежда, нито какво ще прави, как ще го прави, накъде ще върви и с кого, обаче всички го обсъждат и одумват. Вече година време.
Това митично нещо е президентския проект. Щото за бащата говорим, нали така.
Година време политически орисници всякакви пророкуват, предначертават и наричат бъдещето на нещото. Едни викат „Браво, браво!”; други викат „То съ ни знай!”; трети викат „Аре бегай! Не си ни изтрябвал!”; четвърти вече го мразят и го припознават за свой първи враг, съперник и унищожител; пети го отричат и зачертават; шести го обичат – кой искрено, кой лицемерно и притворно, обаче дружно се надяват да им свърши работата като един работлив тенец (после ще ви кажа за тенеца); седми привиждат в нещото своя Спасител и Избавител от сегашния такъв; за осми нещото е направено от коварства най-разнообразни; девети, най-многобройните, го ухажват, гледат да се присламчат към него, да се прилепят като рибки-паразитки и кръжат наоколо като лукави верблюди (после ще ви кажа за верблюдите); десети викат „Чакай малко! То още не се е родило горкото нещо!”, а единайсти цитиритат Мечо Пух – „Щом някой казва „няма никой”, значи има някой!”.
И прочее.
И толкова дълго наблюдаваме онова нещо, че напоследък то започва да ни наблюдава нас, дето вика Радичков в „Ние, врабчетата”:
„Онова нещо наднича отвън през прозореца и наблюдава как читателят чете. Щом обаче погледнете към него, то мигновено изчезва, та е трудно да кажете дали имаше там нещо, или нямаше. Обаче, като почнете пак да четете, чувствувате, че нещо наднича през прозореца и ви наблюдава ... Това, което вас, читателю, ви наблюдава, без да можете вие да го видите (защото то за един миг изчезва), е Онова нещо”.
И тъкмо някои решиха, че през прозореца занича президентската партия, и президентът рече „Няма такава партия!”. И сянката на президентската партия изчезна от политическия прозорец. Остана само неясният шлейф на едно бъдещо гражданско движение.
Кой ли не се е устремил към тоя шлейф! Кой ли не иска да се шмугне и да се намърда под него, че хем да си скрие срамотиите, хем да се уреди, хем да се завърне триумфално в политиката! Като видях едни древни верблюди, верблюдки и верблюдища, дето обходиха всички партии, плюс оня, дето в България се нарича „лондонски професор”, ама в Англия не знаем как, плюс новоизбликналата професорска партия, та като ги видях, и си казах – ако тия ще са нещото, най-добре Първанов да се откаже овреме от това нещо. Или поне да има някаква най-елементарна хигиена на политическите си рандевута.
Щото верблюдът, както казва Радичков във „Верблюд”, е коварна работа:
„Бог създава, верблюдът руши; той превръща всичко в пясъци. Летописците твърдят, че онези, които помиришат верблюда, забравят своя произход и в душата им пониква едно черно цвете. Ако в градината на човечеството зърнем прашната въздишка на верблюд, това е лошо знамение – небето може да се изпълни с кръстоносци, голготи и кърджалии”.
Лявото (пък и не само лявото) крило на птицата БСП съзира опасно верблюдство в президентския проект по принцип и замисъл, защото, казва Янаки Стоилов този проект “може да се реализира само за сметка на БСП, да се утвърди в съревнование с ГЕРБ и да влезе във властта само с явно или неявно партньорство с ГЕРБ”.
Със сигурност Янаки знае какво още е написал Радичков за верблюда:
„Мнозина черказци твърдят, че ако ви ударят в гръб, това било верблюд; че ако чукате на някоя врата и не ви отварят, знайте, че зад вратата дреме око на верблюд... Верблюдът може да превърне в пясък и най – зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той – той живее навсякъде!”.
Със сигурност Б.Б. не е чел Радичков, но като прочете за верблюда, и той ще си обясни защо тоз президентски проект не му е по душа. Не че е кой знае колко зелена градинката на приятелството между „Дондуков” 1 и 2, обаче за Б.Б. проектът на Първанов е удар в гръб, затворена врата, нежелан съперник, реална опасност, единствена алтернатива на него, безалтернативния владетел на държавата и властелин на всички власти, изобщо - заплаха, която не се знае кога и откъде ще връхлети. Пък Б.Б. адски мрази такива неясни, загадъчни, верблюдски работи. Но ги усеща и надушва безпогрешно, понеже напоследък все повече го върти оперирания менискус, което означава, че политическото лято свърши, небето е дъждовно, теренът е разкалян и все по-трудно става брането на министри по разклони и кръстовища, та ще му се наложи да ги издирва по околовръстното. Те там като гъби никнат.
За други в БСП президентът и неговият проект не е заплаха, нито алтернатива, нито верблюд, който иска да ги обсеби и да верблюдства с тях, нито боа, която иска да ги погълне. А приятел и партньор, който да им се притече на помощ и да ги издърпа за ушите от тресавището. Обаче политиката е коварно нещо и най-добре е отсега, за всеки случай, да прегърнат и президента, и нещото, защото политическите прегръдки са изпреварващ ход, превантивна мярка за самосъхранение и гарантирано място под бъдещото политическо слънце.
И един внезапен тандем припозна президентския проект като партньор на БСП в битката с „един безскрупулен противник” (Станишев оня ден), защото „БСП сега трудно сама може да спечели избори и е необходима консолидация в левицата и центъра, за да има алтернатива на ГЕРБ” (Овчаров малко по-рано).
Така Първанов се оказа в ролята на тенеца, описан от Радичков в „Януари”:
„Сусо: И тогава видях, че през двора върви мойто кошле, пълно със сено. Влезе кошлето при добитъка, изсипа се в яслите и пак излезе навън. Аз подире му, кошлето се спря на земята, стоя и се трещя насреща му, по това време брадвата се обади на дръвника. Сече сама дърва и ги цепи. Тогава изведнъж си рекох: Това е тенец! - и почнах да пренасям дървата вкъщи, а тенеца продължи да цепи. Една каруца дърва насече, не можах всичко да пренеса.
Велико: Брей, мааму стара!
Сусо: Аз тоя тенец... ще го почерпя една ракия. Види ми се отракан.
Исай: Толкова работа ти е свършил, заслужава ракията!”.
И понеже в БСП няма кой едни парламентарни дърва да нацепи, па една идейна черга да изтъче, и ланския сняг от покрива на „Позитано” да свали, че да не изпотроши керемидите, ей на, помощник иде! И то какъв! Пък и една ракия ще го черпят накрая.

"24 часа", 5 октомври 2010 г

Публикувана: Вторник, 5-ти Октомври 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 2275; коментари: 10




Сряда, 6-ти Октомври 2010

Любопитен мохикан: Да всъщност. Верблюда е половината история. Тенеца е другата половина. Двете заедно ще държат за ушите БСП (или за крилата), за да я измъкнат от кашата на последните 20 години. Припознаваш верблюд, пък то се оказва тенец за другото крило. Върви им се доверявай на ония. Сладурско, а? Ма за БСП ли говорим и се грижим. Нали отпадна чл.1 от Конституцията. Оня, за ръководната роля. Не ме е грижа за БСП. И за Първанов не ме е грижа. Както него не го беше грижа за хората през последните осем години - докато го играеше верблюд. Сега го играе грижовен. Коментира през ден. Демек вече е тенец. Ама от добрите, да не си помислите нещо друго. Надат му се Станишко и Р.Овч. да ги изтегли за ушите от батака. Щото осем години им търпя верблюдски да крадат (нали верблюда унищожаваше всички живо), пък сега ще им тенец, демек ще им помогне, за да му помогнат да се превърне отново във верблюд. Повдига ми се от тях. Колкото и гениално да са описани. Факт. Лека нощ - рамблер. Най-добрата руска търсачка.

Сряда, 6-ти Октомври 2010

чегеварец: много си витиавата велислава,но пак пееш онази песен от 96/97 година!? времето е друго,хората са други,но ти си остана същата манипулаторка за пустите сребърници!

Сряда, 6-ти Октомври 2010

rambler: Мохикане, с този опус Дърева казва много повече, отколкото читателят може да разчете. Напр. - тенецът е вампир, върколак, демон, призрак. Когато човек или животно прекрачи (прескочи) мъртвец, той не може да отиде в отвъдното, превръща се в тенец и остава в света на живите като призрак. Понякога (при Радичков) тенецът е добър, работлив, иска да навакса това, което не е свършил като жив (да насече дърва и пр.), друг път тенецът прави зло, и т.н. Много са вариациите в българския фолклор. Щом тенецът е мъртвец, който не иска и не може да си отиде от тоя живот, а президентската партия, движение или нещо такова също е тенец, а БСП и Първанов се прегръщат, кого прегръща БСП? Един тенец, върколак, призрак, вампир, демон, самовила, самодива... А не се ли прегръщат два призрака, дето не искат да си отидат от тоя живот? Гледай колко сложно стана, Мохикане! Верблюдът си е Радичково изобретение, образ, с който ни предупреждава да не се подмамваме и подвеждаме. Коварна е Дърева, много знае, Мохикане! Лека нощ!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

Любопитен мохикан: Да обясним на Диана. Верблюда е Първанов. Той е в състояние да превърне всяка градинка в пустиня. Справка - управлението на Симеон Изедник и Станиш Доганов. Почти завършена пустиня. Верблюда е и спасител. Ще спасява БСП - разбирай Станишев и Овчаров. От кого и от какво, авторката не казва. Остава да се досещаме, че ще ги спасява от народната омраза.Което значи, че унищожителят на градини - верблюд е народен любимец. Ма надали. Дотука сичко е ясно. Ма кой е Бог... нали с него почва Радичков. Авторката пак не казва. Сигурно е неин набор или близък. Щом така наравно с Него обяснява...

Вторник, 5-ти Октомври 2010

Диана: Статията ми харесва. Но не мога да коментирам - много над нивото ми е. Благодаря, госпожо Дърева!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

fransis: Наистина, Йеремия, такива блестящи политически есета са като бисери, хвърлени сред свинете. А свинята като види бисер - к`во да пра`и? Не става за ядене, не може да го смачка и да го омърля - седи, гледа и се диви.

Вторник, 5-ти Октомври 2010

barak: Ясно е, че ББ не е чел Радичков. И да го прочете, няма да вдене! Акъл се иска, акъл, а не бицепси!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

jeremia: Браво на автора! Статията е толкова умна, интелектуална, ерудирана, че форумните псувачите не знаят какво да правят! Ха-Ха!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

Другар: Розови мечти за завръщането на червените прашки!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

shahner: ... i pisaniata ti mirishat na muhal ... sorri.

петък, 1 октомври 2010 г.

Знеполски епископ Йоан: Нашият живот днес е една гладиаторска арена

Шест милиона българи са православни, защо да не се изучава
Вярващият човек няма да убие, да открадне, да похули, защото има страх от Бога
Велислава Дърева

- Ваше преосвещенство, Св. Синод организира национално литийно шествие за връщане на православното образование. Това ли е последната възможност БПЦ да бъде чута?
- Вече 20 г. Св. Синод не моли, а настоява за достойно възвръщане на предмета религия-православие, на православното познание за вярата в българското училище. Нашите баби и дядовци са учили православно вероучение, знаели са защо влизат в Божия храм, отговорили са си на най-важните, същностни въпроси за битието на човека.
- Доста гласовити противници има идеята да се изучава задължителен предмет „Религия” с профили православие, ислям, юдаизъм, етика.
- Предложението на Св. Синод не накърнява ничии религиозни възгледи. Всяко дете ще избере какво ще учи. Не можем да наложим на децата, които не принадлежат към православието, да учат православие. Те могат да изберат алтернативен профил. Традиционното вероизповедание в България е православието, 6 млн. българи се определят като православни, защо да не се изучавано православие? Това не означава ние да оскърбим нашите ближни, които изповядват друга вяра. Но ние мислим за потребността на православния български народ.
- Събрах наръч упреци, укори, съмнения, обвинения, присъди. Обидите ще спестя поради тяхната вулгарност и цинизъм. Обвинение № 1: „Какво иска църквата от държавата и защо се бърка, дето не й е работата?”
- Църквата не се бърка, дето не й е работа. Църквата е отделена от държавата, но тя не се бори срещу държавата. Тя се моли за държавата, та всичко, което става в нея да бъде добро и да произлезе на добър край. Църквата не може да се изолира. Тя не е безразлична за съдбините на младото поколение днес, утре и в бъдещия век. Да зададем друг въпрос – защо държавата не направи възможната крачката да обедини усилията си с църквата за бъдещия просперитет и духовно образование на нашите деца? Църквата се старае не да пречи на държавата, а да й помогне със своята мисия и по молитва най-вече. Ние сме отделени от държавата, но ние живеем в нея, ние сме членове на тази държава, на това общество. Да воюваме ли, като сме отделени от държавата?! Нашите предци не са ли постъпвали инак?
- Обвинение № 2: изучаването на религия ще наруши светския характер на българското училище. Но светското образование не изключва религията, то изключва намесата на църквата в другите дисциплини. Така е от 18 век.
- Светско образоване не означава атеистично и бездуховно. То дава възможност да се изучават всички науки, които спомагат за прогреса на човечеството. Аз познавам много учени – физици, химици, биолози – които са дълбоко вярващи. Науката представя толкова много тайни, че вникванията в нейните глъбини водят към Бога, към Неговата същност, вечност и премъдрост. Човек има тази възможност, която Бог е вложил у него – да се самоусъвършенства. Талантите не идват от самосебе си, те са от Бога. Вярващият знае откъде идват всичките му сили и възможности. И има нравствената сила да устои на предизвикателствата, пред които го изправят собствените му научни открития.
- Обвинение № 3: „Училището се базира на науката, на знанието, на съмнението, не на вярата в някакъв Бог”, т.е. вярата и знанието се изключват взаимно. Но Айнщайн казва: „Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа”. Още един физик и нобелист, Вернер Хайзенберг: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог”.
- Хората на науката извървяват нелекия интелектуален път, за да стигнат до Божията мъдрост и вече никой не може да ги разубеди, те стават един говорящ пример. Мога само да се поклоня пред тези гении. Те не са били невярващи човеци. Много ябълки са паднали на много глави, но Нютон е имал и знанието, и вярата. На него Господ му е дал своята благодат заради вярата му, да открие това, което Той е сътворил. Човек влиза в дълбините на науката и вижда един огромен свят с хиляди измерения, недостижими за човешкия разум. Като влезем във физиката на елементарните частици, в математическата физика, виждаме и се убеждаваме, че в основата е Божията премъдрост – така да устрои нещата, до такава глъбина, с такава мощ, с такава прецизност, че човешкия ум немее и казва – до тук съм аз, нататък е Бог. Отиваме пак до подножието на нозете Господни.
- Обвинение № 4: „църквата ни натрапва един излишен предмет, това е груба грешка, защото ще разпали религиозни противоречия в училище”.
- Само като си включа телевизора, има поне 100 неща, натрапени на обществото до такава степен, че човек да се срамува от човешкото си естество. Натрапват ни едно профанирано разбиране за свободата. Някои хора чрез медиите ни натрапват своите безобразия, своята абсолютна безпардонност. Това вече има драматични последици. Тези, които ни наричат натрапници, да си спомнят, че когато някои славянски страни откриваха духовни академии, ние бяхме радостни да имаме килийно училище в църковния двор. Оттам тръгна „натрапената” искрица на нашата просвета по време на робството. Колкото до опасността от религиозни противоречия – тъкмо изучаването на религия в училище възпитава в толерантност и взаимно разбирателство.
- Обвинение №5: „това е лицемерие, добродетелите не са нито християнски, нито мюсюлмански”, „всяка религия твърди, че тя е правата вяра, а другите са неверници, измет”, „в името на вярата са извършени най-тежки престъпления, насилия, терористични актове” и следователно „вярата не възпитава в доброто”.
- Това изказване свидетелства, че тези хора не са познали вярата. Тя не е имала място в техния живот. И като не могат да си я обяснят, наричат я  лицемерие. Ако вярата е лицемерие, кое не е лицемерие според тях. Това ми е много интересно. Вярата на човека го прави много по-добър. Един вярващ човек няма да открадне, да убие, да похули, защото има страх от Бога. Който оправдава терористични актове с вярата, той е фанатик и няма нищо общо с вярата. Нищо не може да оправдае убийството. Който оправдава убийството, похулването на човешкия живот, той няма нищо общо с вярата, той не е вярващ човек.
- Той е двоен престъпник – и пред закона, и спрямо вярата, с която злоупотребява.
- Защото чрез вярата иска да оправдае своето беззаконие. Ето, това е лицемерие. Да се каже, че вярата е лицемерие, това значи да отидем срещу Бога, да обезличим кръстната жертва на нашия Спасител, да отречем евангелския текст: „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен”. Тези, за които вярата е лицемерие, те са неспособни нито човека, нито Бога да обичат. Ако не обичаш човека, как ще обичаш Бога! Говорим за едно безстрашие, но със знак минус. Те имат право на своята позиция, но да не я натрапват на вярващия Божи народ. Светото православие е религия на свободата. То никога не е налагало добродетел, нито е принуждавало някого да извършва добродетел насила. Църквата ни учи на добродетели, не ги налага. Иисус Христос е този чрез когото се спасяваме, Той е вложил ново осмисляне на 10-те божи заповеди. И тези добродетели са стълбицата към небето. Тези добродетели извън религията придобиват философски, етически вид. Тази стълбица води към друго знание. Но тя не води към небето, ако я няма вярата.
- Говорим за духовното познание, което прави човека нова твар.
- Това може да стане в църквата, с вярата.
- Обвинение №6: „Това е архаизъм. Ние сме в унизителното положение 20 години да любезничим и деликатничим с един досаждащ хор и неговото архаично бръщолевене”, „с едно сборище от нереформирани калимавки”...
- Господ е един и същ. Вчера, днес и утре. И човекът не се е променил много от своето сътворение. Освен с едно – с дадената му възможност за спасение. Това трябва да знаят тези, които посягат да говорят за човека. Че Божията любов сне проклятието от човека и му даде възможност да се спаси чрез Бога. Архаични са нашите грехове: корист, завист, гордост, сребролюбие, тщеславие, лъжа, лицемерие, човекоугодие, поставяне на човека над Бога. И стигаме до бръщолевенето на... какъв хор беше?
-  Хор от досадници.
- Досадници сме, защото бодем съвестите на някои човеци. И то не ние - Бог. И ние сме хора като всички. Но като клир имаме прекрасната възможност да застанем пред Св. престол и да се молим по повеленията на нашия Спасител и за тези човеци, които ни наричат „нереформирани калимавки”. Архидякон Стефан, когато са го убивали с камъни , казва „Боже, не им зачитай този грях!”. Те може да са реформирани от архаизма на словото, но не и от архаизма на своето тщеславие.
- Словото е „изящно”, както се вижда...
- В Св. църква човек отива не да реформира църквата, а да реформира себе си. Ние, „нереформираните” ще стъпим на свещената традиция и ще се молим за спасението на „реформираните”, което не от нас зависи, а от техните дела.
- Те не вярват в това. Обвинение №7: „ние, европейците, си имаме своя религия, своите абсолютни ценности и свещени текстове – недосегаемите права на индивида, свободата на човека, свободата и справедливостта”, следователно вярващите не са европейци, а „познанието за вярата е антиевропейско, противоречи на европейските ценности и ги отрича”. Но от 27 държави в ЕС в 25 има религиозно образование. И това е държавна политика.
- Тези държави са осъзнали потребността от религиозното образование. Това не им пречи да бъдат светски, свободни, силни, да знаят вярата си и отговорностите си пред младите хора, да пазят държавността си. Всяка държава сама решава. Но много повече работа има Светата църква там, където няма религиозно образование, там проблемите са в по-голяма степен. Много по-лесно се преодоляват проблемите, когато има религиозно образование.
- Обвинение №8: „така по-лесно може да бъде манипулиран човека”.
- За какво да бъде манипулиран? Да бъде честен, справедлив, коректен към своите ближни? Да не бъде горд, надменен, завистлив? Затова, че църквата се старае да го води към спасението? Ако това е манипулация, аз съм съгласен. Нека за това да ни манипулират, но не за друго. Това не е манипулация, а живот по вярата.
- Обвинение №9: ако предметът религия е задължителен, това ще отблъсне децата.
- Днешния ученик е свръхнатоварен, но това са познания за живота, за вярата му, за душата му. И математиката е задължителна и на много хора създава проблеми, и химията, и физиката, и историята, но не ги отменяме. На тези, които ще се стреснат от задължителността на предмета, препоръчвам да влезат в който и да е православен храм и да постоят малко в него – със себе си пред иконостаса, пред образа на Бога и св. Богородица, да си направят наблюдение на своите чувства в Божия храм. И тогава ще си отговорят колко ще им натежи. 
- Според психолозите децата са агресивни, защото са самотни и нямат авторитети, на които да подражават и срещу които да се бунтуват. Може ли вярата да промени тази драматична ситуация? В църквата човек не е самотен, авторитетът е безспорен.
- Вярата дава пълнота на човешкия живот във всяко отношение. Тя запълва нашите немощи и недостатъци чрез Божията благодат. Хората си мислят, че всичко в този живот трябва да стане по най-лекия начин. Искат да са на мястото на електрическия ток и да минат по най-малкото съпротивление. Но пътят на човека не е пътя на електрическия ток. За всяко нещо трябват усилия. Младият човек седи пред компютъра и живее в интернет, но това също е отговорност, негова, лична отговорност. Защото този широк свят му предлага най-различни неща и човек носи отговорност какво да види и какво не, и как да го оцени. Той вижда неща, които не трябва да вижда, отварят се врати греховни, които водят към падение на човека. Младите изгубиха своя пиетет към книгата. Затова и агресията е силна. Тя е в телевизията – насилие, жестокост, екшън, трилър, хорър, убийства, прелюбодейство, користолюбие. И колкото колкото повече зло направи героят във филма, колкото повече други човеци убие, той е добрият, победителят.
- Компютърните игри са на този принцип.
- Това се внушава съзнателно. Младият ум не е ангажиран с мисловна дейност, не желае да учи, с мъка ходи на училище, ако може да го няма училището, учителят е личност неприятна,  налага правила, но ние не ги приемаме, ние сме свободни, а родителите – те са изостанали. За църква не може да се говори, защото тя изисква да се спазват Божиите заповеди, ама ние не искаме да ни дават заповеди. И избуяват незнание, агресия, престъпност, насилие и произвол.
- И понеже нямат авторитети, се влачат подир фалшиви кумири, търсят ги или си ги измислят.
- Човек търси съюз, той е социално същество. Като не вижда авторитет в църквата, в училището, в държавата, намира го в някоя секта, обединява се със съмишленици в злото. И те ще излъжат учители и родители, ще откраднат и ще си осигурят дрогата за деня. Тя ще ги убива лека полека, те знаят това, но няма да си го признаят, а когато си го признаят, вече ще са впримчени в най-гибелното.
- Обществото боледува. За да бъде излекувано, трябва да се започне от децата. Ще изпълнят ли църквата и вярата своята задача да бъдат тази лечебница?
- Безспорно вярата е духовна лечебница. В Св. Църква с нейния духовен, благодатен живот в дома Господен, който също е духовна лечебница, човек получава благодатта Божия чрез светите тайнства, чрез молитвата, чрез тайнството покаяние и изповед. Молитвата, предшестваща тайнството покаяние и изповед, започва с „Внимавай, дошъл си в лечебница, да не си отидеш неизцелен.” Колко пъти млади хора отиват при екстрасенси, при разни баячки, врачители и гадатели измислени – за тях е валидна думата „И много лъжепророци ще се появят”. Те се възползват, че младите нямат познания за православната вяра ги уловят в своите примки. Човек иска да разреши проблемите си, но не знае къде да отиде. Чувал е някакви битовизми и суеверия, и си мисли, че това е Светото православие.
- Христос казва: Оставете децата да дойдат при Мен, не ги спирайте, защото на такива е Божието царство. Но не пускат децата при Него, нито църквата при децата. „Вън! Не протягайте лапите си към училището! Не ни пробутвайте приказки за християнски добродетели!”.
- Църквата няма да престане да благовести словото Божие на народа, няма да изостави своята учителна мисия сред най-малките наши братя и сестри. Но най-добре е църквата и училището да вървят ръка за ръка. Ако не се  осъществи, ще бъде жалко за нашите деца и предизвикателство пред бъдещето на обществото. Лесно се върви по нанадолнище, трудно се върви по стръмно. Крачките, направени по стръмния път се оценят от Бога.
- Но като няма духовно познание, няма вяра, няма надежда, няма любов, душата спи, разумът е безплоден, непросветеният дух е уязвим. 
- Затова нашият живот днес е една гладиаторска арена. Духовната борба е още по-жестока. Ако човек няма своето оръжие, което е словото Божие, и няма своята защита, която е кръстът Господен, в тази духовна борба ще бъде победен. Победеният човек, веднъж паднал, само Бог може да го изправи – ако реши и го помилва. А Бог е любов и го милва винаги.
- Ако човекът не иска да се изправи?
- Ако не иска да стане и да направи усилия в тази духовна борба – да търси вината само в себе си. Човек се е засилил напред в техническия прогрес, може да отиде навсякъде, някои си купуват имоти на Луната. Но този прогрес без вярата и църквата, без познанието за Бога и за себе си, без духовността, не е полезен за човека. От човека зависи какъв прогрес ще си избере. Да върви напред с Бога или да тича по въздуха...


 "24 часа", 24 септември 2010

Публикувана: Петък, 24-ти Септември 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 980; коментари: 20



Вторник, 28-ми Септември 2010

Ваня Симеонова : Някои критици тук дори не правят разликата между поп или свещеник и монах. А Негово преосвещенство е дори епископ. Това е все едно да кажете на един професор, че е студент

Вторник, 28-ми Септември 2010

Ваня Сименова: 60 години атеизъм стигат!!! Виждаме до какво ни доведоха - брат на брата си не вярва, никакви ценности. Това ли е нормалното общество, което искаме. а за да се коментира концепцията на Св Синод и позицията, трябва да имаш ктична елементарна маса от познание на православната вяра. Уви, не я виждам в критиците на Църквата. Това е пак липса на ценности - да критикуваш нещо, което не познаваш

Понеделник, 27-ми Септември 2010

Дали?...: http://www.facebook.com/pages/PROTIV-vvezdaneto-na-Veroucenie-v-ucilise/158970214130232

Понеделник, 27-ми Септември 2010

ПОПА ЛЪЖЕ: Не е вярно че 6 милиона българи са православни. Според Eurobarometer Poll 2005, в България само 40% казват че вярват в Бог. Тоест ако вземем население от 7 563 710 човека, излиза че само 3 025 484 българи са вярващи. Тоест християните са по-малко от 3 милиона даже като включим и мюсюлманите. Всеки може да види изследването тук - http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_225_report_en.pdf (стр.11)

Неделя, 26-ти Септември 2010

Студент: Да, така е, видя се колко ни мразят някои хора. На това шествие имаше много други хора, освен свещениците, монасите и епископите. И нас ли мразите? Ние сме обикновени хора, православни християни. Студенти, преподаватели, трудещи се хора. И какво? И ние ли сме ви трън в очите?

Неделя, 26-ти Септември 2010

Милена: Досега всички обвиняваха Църквата, че е далече от хората, че свещениците са се затворили в храмовете и не се борят да защитават православието с агресията, с която го правят сектите- от човек на човек, от врата на врата. Когато Църквата излезе на улицата, когато заяви своите искания, когато атеистите видяха, че на шествие на свещеници има повече хора, отколкото на партиен митинг, май доста хора се уплашиха. И хора в тази държава (трудно ми е да ги нарека българи) скочиха срещу Бог, Православие и свещеници с такава омраза, с каквато навремето светиите са били избивани от езичниците. Съжалявам ви - всички вас, които мислите, че сте написали нещо изключително умно в коментарите под тази статия, а не си давате сметка, че атеизмът и омразата ви към православието са нещо много страшно. Страшно за вас самите, защото Бог е дълготърпелив, но не вечно!

Неделя, 26-ти Септември 2010

Даниела: Повече от ясно е че статията е поръчкова. Няма подписан автор, няма критично отношение към интервюирания, а сляпо угодничество. Няма какво да се коментира такъв материал.

Събота, 25-ти Септември 2010

Student: Много разочароващи коментари. На господина под мен, който нарича свещениците и епископите жалки личности, искам да кажа, че съм сигурен, че той не познава православни духовници и не може да разбере за какво става дума. Също така очевидно ти си доста радикален протестант, може би дори със сектантски уклон. Припомни си, че Христос казваше "Милост искам, а не жертва" и не бъди толкова агресивен в изказванията. Между другото - чудесно интервю!

Събота, 25-ти Септември 2010

jancho: Исключително жалки личности.Тази измет ще ме учи кой е БОГ или ИСУС.Жалки твари , ваща престъпна религиозна зган на нищо не може да ни научи,вие сте вън от Божието присъствие.Вековете доказват всеки ден ващо престъпление срещу род и родина а на първо място срещу знанието и истината за ИСУС , което вие извратихте.Цялата ви " християнска " , " наука " е доказано идолопоклонничество. И накрая ,пожелавам на всички живи скоро да станат свидетели на Божието присъствие,което ще се изявява чрез пророци избрани от Исус , а не от попската измет.

Петък, 24-ти Септември 2010

Marinov: VSEKO Veroizpovedanie e NORMALNOTO da si ORGANIZIRA i FINANCIRA Specialnite si Ubutcenij !!! NE Trjbva da se DOPUSKA na Garba na DANAKOPLATECA da TEGAT Razhodite za specialni UBUTCENIJ na VEROIZPOVEDANIJTA !!! DISKRIMINACIJ e NEOBVARZANI Vaobshte ili Ogranitceno DANAKOPLATCI da Badat PRINUGDAVANI da PLASHTAT za takiva TCUGDI im Specialni Religiozni Ubutcenij ! GALKO tce NJMA pone EDIN ot BPC koito da ima shto GODE Moral i OBJSNI na Ostanalite tce Tova e NEDOPOSTIMO v Tcivilizovanite Obshtestva!

Петък, 24-ти Септември 2010

Пасящ трева: Не е вярно, че християнската вяра е насадена с проповеди. Вярата е насадена с много кръв и много бой. Борис Първи Покръстител е избил половината болярски елит заедно с децата и близките роднини. Другата половина са се покръстили с проповеди. Няма да говорим за покръстването на народите от Новия свят, как са покръстени ацтеките, маите, народите от Южна Америка, за Кръстоносните походи и т.н.

Петък, 24-ти Септември 2010

Моше: Попа тук цитира няколко личности - всичките евреи. Няма ли християнин да е казал нещо умно, че да го спомене

Петък, 24-ти Септември 2010

Патагонец: Тия 6 милиона може само да си ги изсмуче от пръстите. Във всеки случай мен, жената, двете ми деца, внучката да не ги броят още не сме се кръстили. Може и да се кръстим но не и в православието.

Петък, 24-ти Септември 2010

не пасящ трева: Христос и апостолите са ПРОПОВЯДВАЛИ християнската вяра, а не са я налагли с насилие.

Петък, 24-ти Септември 2010

Dobril Spasov: New World Order ...

Петък, 24-ти Септември 2010

Дали: това което не смятам за подходящо е задължителността. А ако родителите на едно дете не искат то да изучава именно православно вероучение? В България има последователи на различни релиигии. Как ще бъде спазена свободата на вероизповеданието? Не се ли нарушава така Конституцията? Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.

Петък, 24-ти Септември 2010

Анатоли Петков: Стоях си по бул.”Цар Освободител”, където минаха безчет чернокапци. Освен че ушите ми се напълниха от камбанен звън, макар и да не беше Великден, то шествието на лицензираните божии служители нямаше мисъл. Гледах ги: самодоволни, лъснати по устав, дрехите им – току-що взети от химическото чистене (барем и съвестта си да бяха почистили), плакатите им – вместо лъжливи лозунги, да бяха написали, че искат пари, пари и пак пари, че да им повярвам... Но когато препродават лъжливия си морал, пазете се! Пазете си децата! Пазете си жените! Училището няма какво да го пазим! То е разградено! Да има или не вероучение? Защо не! Но само когато църквата иде при народа си. Ако не – сменете църквата. О, деди ватакански, елате!

Петък, 24-ти Септември 2010

Omer: Bratq, spasenieto e v Islamskata religiq...

Петък, 24-ти Септември 2010

бай Янаки: Това, че съм православен християнин, не означава че ми харесва това, което е сега православната църква у нас. Още от 1990 в нея властват бандити, сребролюбци и печалбари! Освен това, искам детето ми да има право на свой избор, а не да му се налага на сила една или друга религия! Против тази идея съм и заради прекалено натоварените програмите в училище,- а сега и нов предмет, и то задължителен!

Петък, 24-ти Септември 2010

Колев: Хубави думи, и вероятно хубави намерения. Но все пак не става ясно защо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! И като гледам нивото на т.нар. "дядо Николой" (Пловдив) и божието "смирение" и "търпимост", които демонстрира се чудя - А какви ще са преподавателите на децата ми щом "светиня му" е на това ниво! Не, и пак не на Църквата (а не на Бог) в училище!