събота, 9 октомври 2010 г.

Георги Пирински: „Бракът” с плоския данък е погребален звън за БСП

Президентски режим означава не управление чрез закона, а власт по заповед
Велислава Дърева

- След бурната дискусия миналата събота казахте, че програмата 2020 вече си свърши работата. Как точно я свърши? Като формулира основни принципи и политики, или като начерта демаркационна линия в БСП, та оново стана ясно кой кой е къде стои? Прочее, медиите зрелищно разделиха социалистите на „напредничави”, които са „за” плоския данък и неолибералната доктрина и на „назадничави”, които са „против”, понеже имат „плоски мозъци”.

- Става дума не за програма, а за виждане за България като европейска социална държава. То изисква още от днес да подчиним практическата си работа като партия на тази цел на десетилетието. С ясното съзнание, че тя означава всъщност смяна на досегашния модел с нова, социална алтернатива.

Тезисите, обсъдени в събота изиграха ролята на „спусък”, който откри остра дискусия по основни въпроси на политиката на БСП. От доста време сериозното обсъждане на политиката на партията беше заместено от лични противоборства. Връщането към принципните въпроси на политиката е наложително, особено сега.

- Според противниците на тезисите (вътре в БСП) „този документ е вреден”, това е набор от „мухлясали догми и постулати”, които вие лично и в съучастие с други лица изкопахте, с подлото намерение да срежете клона на който БСП седи. Кои са „мухлясалите догми и постулати” и на кой клон седи БСП?


- Именно политиката определя „на кой клон БСП седи”. Програмата на БСП е ясна – партията е призвана да защитава интересите на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите. Като същевременно работи за формирането на широка средна класа, за напредъка на всички.

Проблемът е, че днес тази същност на партията остава незащитена пред обществото. Причините са повече от една. Но в основата е именно това разминаване вътре – кое е „мухлясалото” и кое” прогресивното”.

Апологетите на философията на плоския данък дамгосват тезисите като вредни. Всъщност истина е обратната – „венчавката” с плоския данък маркира погребален звън за БСП като лява партия.

- Според противниците (десни икономисти извън БСП) „авторите на документа не са съвсем наясно за коя страна точно става дума”, а самият документ воюва с призраци, защото, казват те, в България никога не е имало неолиберален модел и шокови реформи, а целта на БСП е „да фалира страната”, „да отмени предишните разумни реформи”, „да разруши стабилността”. Защо така тревожите прогресивната българска неолиберална мисъл?

- Нищо подобно. Едва ли има спор, че още в началото на промените СДС наложи догмата, че държавата е лош стопанин, че следователно всичко трябва да се приватизира и че пазарът ще въздаде не само ефективност, но и справедливост. Сами по себе си тези постулати са несъстоятелни. Разбира се, практиката през изминалите години далеч не ги следваше „в чист вид”. Но истината е, че те си останаха определящите опори на преобладаващите позиции и управленски решения.

Не знам доколко се е разтревожила родната неолиберална мисъл от нашите тези, но най-добре е нейните адепти да се обърнат към реалните факти и процеси – и у нас, и по света. И да се опитат да излязат от стерилната среда на собствените си догми.

- Според привържениците това е „плах опит за връщане на БСП от крайнодесни позиции към центъра и евентуално малко вляво”. Но, казват те, „Правилните идеи не трябва да се представят плахо. Те трябва да се удрят върху масата смело и уверено”, „по-ярко и по-убедително”, че „битката за идеите е именно битка”, че „тя се води от бойци, а не от плахи дипломати”, че са необходими „пълководци на идеята, за да изрежат десносектантския тумор от мозъка на своя елит и от главите на напиращите млади активисти”. БСП в състояние ли е да удари по масата и ако не – защо?


- Не ще да е бил чак толкова плах опит, след като до такава степен раздвижи духовете – редакционни реплики на първа страница, коментари и реакции както от „разтревожените неолиберали”, така и от новопоявили се борци за „правата вяра”. Всъщност подхвърлянията на последните за липсата на ярки изяви иде от същата уплаха – да не би БСП да стане носител на сериозна лява алтернатива, да се окаже способна не конюнктурно и самонадеяно, а последователно и сериозно да обоснове и проведе качествена промяна с ясна европейска социална ориентация.

- Сблъсъкът между противници и привърженици изглежда така: от едната страна са социалдемократическите, левите „мухлясали догми и постулати”, от другата – „задрямалите и промити от дясната утопия мозъци, утопични сектантски идеи, които заседнаха като тумор в главите на българския елит”. Как ще завърши тази битка? И как ще отекне в БСП и в обществото всеки от двата възможни изхода?

- Това описание размазва истинските разделителни линии. Защото преди да стигнем до смисъла на ляво и дясно, днес в България трябва да осъзнаем, че в момента се води яростна кампания за анулиране на Конституцията и заместването й с президентски режим. Това на практика значи не управление чрез закона, а власт по заповед. Да, парламентът носи разочарования, но гражданите трябва да се събудят за опасността утре да се окажат отново с излъгани очаквания. И по-лошо – в плен на власт, каквато не са си представяли.

Всъщност и това разделение има общо с лява или дясна ориентация, защото една действителна социална алтернатива предполага парламентарно управление с висока степен на доверие на гражданите в институциите и в обществото.

- Тази битка се води не от вчера. И всеки път се задават 2 въпроса – „Лява партия ли е БСП?” и „Ако БСП е в криза, каква е кризата – идейна, програмна, политическа, морална, лидерска”?


- Да, и сега е вече от жизнено и непосредствено значение коя позиция ще надделее. Защото преди всичко ще определи дали България ще поеме по действително европейски път на развитие или ще си остане в нерадостното състояние на белязана от непреодолими ориенталски нагласи и практики.

- Битката ще продължи и на заседанието на конгреса, делегатите ще приемат програмата, а после – какво? Ще промени ли БСП своята политика и как, ако не – защо, поради нежелание или безпомощност? БСП е приела стотици документи, които дори мнозина членове на Националния съвет не са чели и не четат.

- Конгресът е този, който трябва да даде отговора на тези въпроси. Затова е длъжен да се окаже на висотата на своята отговорност.


"24 часа", 6 октомври 2010
Публикувана: Вторник, 5-ти Октомври 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 1446; коментари: 2


Сряда, 6-ти Октомври 2010

the социалиста: “Бракът” с плоския данък е погребален звън за БСП". Може би искахте да кажете "бракът с ДПС"?

Вторник, 5-ти Октомври 2010

Рада: "Конгресът на БСП е длъжен да се окаже на висотата на своята отговорност". Колко конгреса минаха без да са на висотата на своята отговорност дори напротив? Колко програми се приеха, а продължи "изборният туризъм" в партийните листи, незачитане на мнението на мнозинството в партийните организации, изтикването на неподготвени и неподходящи личности на върховете на партията и какво ли още не? Колко могат да издържат редовите членове на тази партия и има ли още смисъл ? На тези въпроси си отговорете и нека и тези въпроси Ви зададе Велислава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар