неделя, 24 януари 2010 г.

С ЖЕЛЕВА НА УХОТО

Как едно брюкселско хлапе надви титана ББ
Велислава Дърева
На 15 км. южно от сградата на ЕК в Брюксел се намира Ватерлоо. Там, на 18 юни 1815 г., е последната битка на Наполеон. Неговият политически крах. Императорът, дошъл върху знамената на Републиката, е сразен от англо-холандско-пруските войски за 3 часа и половина.
195 годни по-късно, на 15 км. от Ватерлоо, за 3 часа и половина, беше срината една куха митология. Направи го не херцог Уелингтън, нито фелдмаршал фон Блюхер. А символът на Брюксел - Манекен Пис, пишкащото момченце, високо 60 см..
1. Манекен Пис се изпишка право връз пурата на ББ и съсипа неговата мускулеста репутация на герой от гангстерски филм. Бойковите бабаитлъци, стойки, перки и словесни ерупции може и да вървят в София, но не и в Брюксел. В началото ББ втрещи европейските коридори с махленски закани - „Правете, каквото ви кажа, щото иначе ще си дам оставката”. Това не предизвика и лек смут сред патиците в брюкселските езерца. Днес любовта на Брюксел към ББ потвърждава драматично теорията за глобалното застудяване. Въпреки езиковите забрани на ББ, от ЕК предупредиха, че ще ни замразят 2 млрд. евро, но българските медии небрежно и щадящо подминаха тази заплаха. Колкото до европейската десница, ББ й уреди участие в един срамотен фарс.
2. Палавникът Пис унизи и съсипа цяла една божествена аура. И предупреди подопечните на ББ, че колкото повече попиват като възторжени сюнгери тарикатско-гаменския стил на ББ, толкова повече и по-често ще стават за резил. Високомерие, надменност, арогантост, самолюбие, самолюбуване, самоувереност, чувство за непогрешимост, недосегаемост и всепозволеност, гарнирани обилно с поразителна безграмотност – това провали ББ. Защото Желева е ББ, негов избор, негово решение, негова отговорност. Разликата между двамата е само в телосложението.
3. Манекен Пис, малкият закачливко, съсипа и зачеркна цяла една психологическа конструкция. А именно:
Щом си бойкоизбран, щом ББ е спрял своя ласкав и тежък поглед във възторжените ти очета, щом те погалил по главицата, щом те е въздигнал от нищото, щом те е турил до дясното си коленце, цунамито ти е до глезена, Грузия е в Близкия Изток, Аденският залив е остров, ти ходиш „на терен”, преговаряш с „умерените талибани”, що не и с „умерените” муджахидини, всяко изпитание завършва с награда, всяко начинание - с аплодисменти. И по един магически начин твоето бездарие се превръща в талант, твоето безхаберие – в дарба, твоята посредственост – в гениалност, твоята некомпетентност – в интелектуална мощ, твоята непочтеност – в безупречна нравствена чистота.
Ако предвкусвания триумф се превърне в позор, вината не е твоя. Виновна е вероломната, подривна, подла и подмолна опозиция, организирала срещу теб „страховит заговор”, „мрачен комплот”, „безмилостен конвент” и „кървава касапница”. Виновни са всякакви „фашизирани евродепутати”, „брюкселски хрантутници”, „политически марионетки”, тази „глутница хиени”, съставена от „алкохолици, педофили, неофашисти, постмарксисти, бивши анархисти, нудисти” и прочее „саботьори”, които с „безсрамно лицемерие” и „интригантска логистика”, „болшевишко-византийска наглост и царско-либерална политическа проституция” извършиха „грозна и унизителна злоупотреба” и още по-грозно „национално предателство”.
Това е нищожна част от клакьорското обгрижване на ББ.
4. А на Манекен Пис, тоз мил пакостник, изобщо не му пука какво си мисли ББ за него. Както и на собствениците, издателите и шефовете на „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, „Файненшъл таймс”, „Ди велт”, „Либрасион”, „Льо Монд”, „Фигаро”, „Хандлесблат” и прочее.
Тях изобщо не ги вълнува какви са им отношенията с ББ, нито ги тресе треска дали ББ няма да им се разсърди и разгневи до степен, че да ги лиши от магистрално интервю, да не им стъпи на редакционния купон, да не ги качи на правителствения самолет на път за екзотична държава, да ги подмине като празно място, или да ги нахока по телевизора.
На тях ББ няма как да звънне по телефона, щото и да звънне, първо - няма да го разберат поради езиков недоимък, второ – разберат ли го, ще го направят за посмешище и така ще го насметат, че в ушите му до Великден ще кънтят Коледни камбани. ББ няма как да се натресе в сутрешните блокове на ВВС като досадна, неудовлетворена и сърдита на целия свят домакиня, която си няма друга работа, пък и да се включи, мигновено ще го изключат отвсякъде.
Журналистите в споменатите медии не са превърнати в безгласни заложници на всевъзможни сметки, явни и тайни договорки, интереси и страхове, обвързани на живот и смърт с благоразположението на ББ.
Те не се тръшкат, ако ББ не снизходи към тях; не пищят от възторг пред интелектуалното излъчване на неговия бицепс; не пишат сълзливи оди за левия му глезен; не се пльосват сладострастно в рисковани шпагати и плонжове; не се премятат в самоубийствени салтоморталета и хвалебствия на управленския му гений (самоубийствени за журналистиката, не за друго); не се разтапят от щастие, че ги е допуснал да полегнат на килимчето му като послушни и дресирани палета или в израз на най-висше благоволение им е разрешил самите те да бъдат неговото килимче; не припадат от угоднически смях пред дебелашкото му чувство за хумор и не се кискат подобострастно на неговите шегички, неизменно облъхнати от една първобитна представа за победата като върховен израз на сексуално надмощие и подчинение на противника. (Ако искате да научите повече за живота в обществото на горилите, гледайте National Geographic.)
Не че западноевропейските колеги си нямат своите ББ-та. Със сигурност и те кипят вътрешно срещу някакви фалшиви божества, но нито едно от тях не се казва ББ. Със сигурност и тяхната битка с цензурата не е от най-забавните спектакли, нито от най-безопасните приключения, но главният цензор не се казва ББ.
5. В този смисъл извън българските медии (с достойни изключения), заели позата „полегнала е Тудора”, ББ не може да разчита на никаква милост и снизхождение, още по-малко – на усърдни ласкатели и безогледни клакьори. Които се давят в истеричава преданост, възпяват в захлас неговия юнаклък и простонародност, аплодират всяка негова мисловна серпантина, изпадат в умиление пред „здравата мъжка ръка”, благоговеят пред „един от титаните на нашето време” и самоотвержено и саможертвено бранят ББ от неговите критици, обявени по дефиниция за злонамерени и зловредни.
Излюбленият стил на ББ, този пикантен коктейл от отмъстително подхилкване, подгавряне и унижение на опонента, омърлячване и профаниране на всяка идея и всеки аргумент – този стил няма шанс извън границите на България.
6. И тук Манекен Пис проговори за първи път от 391 години, и рече: „България, глупако!”. Щото за България става дума.
Когато в съучастие с българската, Божем, десница си бомбардирал европейските институции с по 300 доноса на ден (справка – румънските доноси срещу Румъния са по 6 на ден); когато 109 500 пъти в годината и 438 000 пъти за 4 години си повторил, че България е най-корумпираната и най-мафиотската държава; когато си вършил всичко това, за да спечелиш нечие благоволение и да докопаш властта, не реви.
Защото си част от този образ и един от неговите създатели. И не се диви на своя скръбен жребий: или да доказваш, че България е най-отвратителното място на света, или да признаеш, че си произвеждал доноси на конвейер.
7. Накрая злосторникът Пис (като го гледам такъв екологичен, от зелените ще да е), докато си играеше, дръпна някаква запушалка и – о! – могъщата фигура на ББ се спихна като гигантска надуваема играчка. Така Пис посегна на най-съкровеното въжделение, на най-томителната и най-измамна българска мечта, избуяла след 20 години – мечтата, жалбата, молбата за вожд, за Бащица, за Тато. На когото да се подчиняват, когото да възпяват и от когото да се боят. А той да ги озарява със своята мъдрост и да ги закриля със своето величие.
Но за това – следващия път.

22 януари 2010
в. "Дума", 26 януари
ДПС: КОДЪТ НА ДОГАН
ЕВРОПА: ПРЕЗ ХЕЛЕСПОНТА И ТРОЯ КЪМ ЗБАТНОТО РУНО
Велислава Дърева
Всеки шифър си има код. За едни разгадаването на кода е предизвикателство и приключение, за други – непосилно изпитание за техните предубеждения и повод да изръмжат нещо. Понякога кодът е толкова очевиден, та ти се струва, че авторът на шифъра се забавлява и даже надсмива над неумелите дешифровчици.
В събота, 12-и декември, в 12-и часа Ахмед Доган поднесе поредната си шифрограма. И всички се втурнаха да търсят в кое междуредие и кой подтекст, аджеба, е заровил ключа, и като не го намериха, извадиха връзката с ръждясали политически шперцове. А ключът (както винаги, прочее) виси на пирона, очите ще ти избоде, и не е необходимо да си Щирлиц, за да го забележиш.

За ГЕРБ – „Без думи”

В този стил, характерен за друг жанр, Доган погали ГЕРБ по бицепса („обществото избра реалността пред нереалистичните очаквания”), но премълча, че не всичко, което е реално и действително, е разумно, и обратно. Констатира, че „външното месианство се трансформира във вътрешно”, но замълча по въпроса за достоверността на месията. Предупреди, че идва „пълзяща криза по всички направления: управление, бизнес, ценности, политически елит, медия и модели на поведение”, че „най-трудното предстои” и че „обществото има нужда от политически катарзис”. Но не каза, че катарзисът заличава илюзиите и после започва нещо ново, пък била и нова илюзия. Накрая стресна ГЕРБ, че днес демокрацията е много по-уязвима, отколкото преди 20 години, но ГЕРБ се не стряска.
Така Доган спази основния принцип при разказване на нецензурни вицове - „Нищо не съм казал, вие само си мислите, че съм го казал, всичко е плод на вашето развинтено въображение и подло подсъзнание”.

Малкият шлем

Серията от заплашителни комплименти към ГЕРБ беше подсладена със саблен удар върху защитата на 3-и и 4-и блок на „АЕЦ „Козлодуй”, върху АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и „Набуко”, върху цялата енергийна стратегия на правителството „Станишев” (с мандата на ДПС, някак си) и главно – върху президента: „диспечерска мания”, „деструктивно облъчване на обществото”, „безплодни, но патриотични дебати”. Вместо тази „патриотична авантюра”, издигната „на равнище национална кауза”, Доган припозна идеята за 7-и и 8-и блок на „Козлодуй”, плюс хидроенергийни проекти. Така един виртуален малък шлем утеши провалените намерения на Турция да строи АЕЦ.
Големият шлем издрънча по жълтите павета и спря в краката на гвардейците. Като взривно устройство с часовников механизъм, нагласен за след 2 години. А може и по-рано.

Д-р Доган и д-р Борисов

Д-р Доган и д-р Борисов имат невероятни общи способности. Кучешки нюх за политиката (но д-р Борисов за разлика от д-р Доган няма навика да си общува с Кант, Хегел и други непознати нему автори на непознати читанки и приключенски романи за юноши). Умението да бъдат едновременно автори на проблема, самият проблем и неговото решение (желано, нежелано, натрапено, принудително, истинско, привидно, реално, измамно или коварно). Никога да не плащат за своите грехове, понеже винаги се намират самоотвержени балъци да ги платят вместо тях.
Но между д-р Доган и д-р Борисов има отчетливи различия. Единият притежава таланта да превръща изпадането от властта в тактическа загуба и стратегическа победа (особено когато най-голямата победа е и най-тежката загуба), другият не признава и не приема нищо, освен безусловен ипон, а сразените да му носят сака с потните шорти и да му засвидетелстват унизителна благодарност. Единият умее винаги да е сред победителите, дори когато е натикан в собственото си разжарено барбекю (или поне така изглежда), другият би пропаднал в тежка депресия, ако не е пръв и единствен. Единият 20 години пие омайната отрова на властта, другият още не знае какво го чака на дъното на тая чаша.
По тази причина д-рът по психофизическа подготовка никога не би могъл да помисли, камо ли да възкликне, както д-ра по философия : „Благодаря на Всевишния, че ни даде тази възможност да бъдем Опозиция. Защото иначе бяхме свършили!”.

„Приземяване, приземяване, приземяване!”

„Време е да се приземим в реалния свят на обществото”, каза Доган и сложи точка. Но в Татовия оригинал има запетая – „да се снишим, докато мине бурята”. Засега бурята заобикаля ДПС и кротко барабани като ситен дъждец по споменатото барбекю.
За 70 минути Доган не произнесе нито веднъж взривоопасната дума „корупция”, но описа явлението евфемистично: „инвестиционни политики на интереса”. Които маргинализираха и асимилираха политиките на гражданските ценности, съсипаха имунната система на ДПС (разбирай на Доган), извадиха го коварно от реалния живот и от времето, затвориха го, завихриха го и го замотаха в някакъв измислен, сладостен и сънлив, удобен и уютен свят, поради което ДПС (разбирай Доган) изгуби най-важното - способността си да мисли изпреварващо, да задава времето, да бъде създател и субект на събития и политически реалности, започна да крета подир времето и да се подчинява на други модели, други политики и други правила, създадени от други персонажи и обстоятелства.
Това е най-поучителния монолог на тема „какво прави властта с човека”. А инак, да наречеш корупцията „инвестиция в интереса”, е същото, като да наречеш цензурата „временна целесъобразност”.

Falkon върху гръмоотвода

Тъкмо да кацне и една кълбовидна мълния блесна, тресна и изсвистя. „Аз съм философ по природа, либерал по душа и боец-демократ по характер. И никой не може да ме стресне”, каза Доган, докато мълнията мяташе ярки протуберанси в очилата му. Когато казва, че се е превърнал в политически гръмоотвод, в демона на прехода, в удобен виновник за „мишоците в политиката и живота”, това не е вайкане, нито оплакване, нито търсене на съчувствие. Ни най-малко.
Знае, че това е измерението, доказателството и цената за неговата знакова роля и значимост вече 20 години. Това не го отчайва, а го вдъхновява и зарежда. Лично. Нали е Сокол, а соколите са мишелови. Не знам дали е Falko cherrug (ловен сокол), който ловува еднакво успешно и на земята и във въздуха; или е Falko peregrinus (сокол-скитник), най-бързото същество на земята, което лети с 400 км. в час. Но и в двата случая мишоците нямат време да си кажат последните молитви.

Идентичността като природен закон

„Тази тенденция (антитурското говорене) поражда ненавист, омраза и конфронтация с всичко, което е свързано с турската идентичност, история и култура”.
„Това създава в младите хора устойчива нагласа предварително да се доказват, че са лоялни български граждани... Това е грешна стратегия... Това е опасна нагласа”.
„Стига толкова! ДПС не може да бъде нито мишена за всеки, нито доходоносна дъвка за медиите, нито изтривалка за виртуални партньори!” „Осъзнах, че принципите на идентичността имат силата на природен закон”.
„Всички трябва да осъзнаем, че нямаме друг изход!”.
Тези ключови изречения предизвикват ураган от обвинения тъкмо откъм политиците, които 20 години практикуват една опасна злоупотреба с патриотизма. Защото национализмът (реален или мним) е злоупотреба с патриотизма. Злоупотреба на омразата към другия с любовта към Родината. Като политически инструмент, оръжие и средство за припечелване на няколко процента повече. Като универсално оправдание за всичко.
В отговор Доган връща ДПС там, откъдето тръгна. Зачерква собствените си 20-годишни усилия да разчупи етническата черупка. Капитулира пред мераците на тези, които искат ДПС да си седи в черупката, за да бъде идеалния враг.
Но само на пръв поглед.
Когато някой каже „Нямам друг изход”, значи е притиснат до стената. Когато Доган казва „Нямаме друг изход!”, вече го е намерил. Към Брюксел. И към европейския проект на Доган „за превръщането на ЕС в един Отворен свят от Свободни, Толерантни и Отговорни хора”, които „са реалните носители на бъдещето и затова трябва активно да участват не в утвърждаването на сегашното статукво на ЕС, а да развиват проекта за неговото бъдеще”, за да не бъде ЕС „само общ икономически пазар и християнски политически клуб”.

Ще тръгне ли Европа към Колхида?

Преди 20 години Доган начерта пътя на България към Европа през Босфора. Не минахме през Босфора. След 20 години чертае пътя на ЕС към себе си - през Дарданелите и Чанаккале.
Дарданелите е оня проток между Европа и Азия, който свързва Бяло с Мраморно море, дълъг е 70 км. и широк от 1200 м. до 3000 м. Носи името на Дардан - син на Зевс и Електра, основател на Троя, прадядо на троянците и римляните.
Предишното име на протока е Хелеспонт. Беотийският цар Атамас имал две деца – Хела и Фрикс. За да се спасят от злата мащеха (която искала да ги принесе в жертва) те възседнали един златорунен овен. И полетял овенът към Колхида, но Хела паднала в протока и го нарекли Хелеспонт. Все пак Фрикс стигнал до Колхида, та да има какво да търсят аргонавтите.
При Чанаккале, край Хелеспонт е Илион. Троя. Там преди повече от 30 века, в продължение на 10 години Приам, Парис, Хектор, Хекуба, Касандра, Андромаха ще воюват срещу Агамемнон, Менелай, Одисей, Ахил, Диомед, Филоктет, Нестор, Патрокъл, двамата Аяксовци, Клитемнестра. Ахил е „бързоног”, а гневът му – „гибелен”, Хектор – „шлемовеец”, Агамемнон – „широковластен”, Одисей – „дълготърпелив”, Аполон – „сребролък” и „златомечест”, Хера – „белораменна”.
И цялата сеч – заради хубавата Елена. Все си мисля, че не е било заради нея (да ме прощават всички Елени), ами заради протока. Както и всички следващи войни. Защото - кой не е искал да го контролира!
В Чанаккале (Грънчарската крепост) има цели два троянски коня. Единият – от холивудската продукция „Троя”, другият – атракция за туристите, които мрат да се катерят по него и да заничат през бойниците. И в очите на Европа троянските коне са два - Русия и Турция. И тестът пред Европа е двоен. Според Доган.
Във военните гробища край Чанаккале лежат 500 хил. загинали през Първата световна война – 250 000 турски войници и 250 000 – английски, френски и австралийски. „Вие майки, които изпратихте своите синове от далечни страни изтрийте сълзите си. Вашите синове сега лежат в нашата прегръдка и почиват в мир. След като загубиха живота си в тази страна, те също станаха наши синове. 1934 г., Кемал Ататюрк” – това е написано на паметната плоча.
Това е „новата историческа матрица на новата толерантност и на новата европейска идентичност... тук е ключът и изходът за спасяването на новия глобален и мултикултурен свят”, казва Доган.
Доган предложи на Европа едно пътешествие към себе си: през пролива на своите вечни интереси, през всичките 30 века, през бляскавите 15703 стиха на „Илиада”, през „гибелния гняв на Ахила”, през съсечените и простреляните, през коварството, стаено в търбуха на Троянския кон, за да стигне до своите корени. А после - до заветното Златно руно в Грузия, защото там е Колхида.
Засега Европа предпочита някой да й подари Златното руно, а тя за благодарност да му изпрати в дар един Троянски кон. То и Доган уж каза, че тръгва нанякъде. Някога. Гледам го – подритва един голям шлем, стърчи връз гръмоотвода, приветства мълниите, наблюдава малките соколета, които се суетят наоколо. И майстори нещо, ама не знам какво е – кораб ли е, кон ли е или летяща чиния... Май на барбекю прилича!

16 ДЕКЕМВРИ 2009 г.
(непубликуван текст)
Докато лудите се наДАНСуват
Как един бдителен гражданин се сдоби с чадър
Велислава Дърева
На 89-ия ден от възсияването на ББ, един бдителен и силно добросъвестен гражданин – бивш агент на ДАНС, бивш командос, еволюирал до един от демиурзите на силовите групировки, бивш съдружник на ББ, бивш враг на ББ, а днес доц. д-р по икономика и издател на вестник с име на секретна разработка, самоотвержено и доброволно предаде на ББ един суперсвръхсекретен доклад на ДАНС.
Бдителният гражданин намерил (открил, получил, откраднал, докопал, дали му го, взел го) въпросния документ ей тъй, най-случайно (без никаква умисъл или пък със). Сдобил се бил с ценната находка преди месец (два, три, пет). Най-вероятно - докато пренареждал и класифицирал своята богата частна колекция от справки, доклади, разработки и СРС-та, надлежно копирани и изнесени от ДАНС на изпроводяк. И цял месец тънел в терзания що да стори с тоз изкусителен текст, докато съвестта му се обадила по телефона.
Защо бдителният гражданин не е изприпкал тутакси на „Дондуков” 1? Ами щото може да смята. Щото на 69-ия ден от възсияването на ББ справката ще потъне, а на 89-ия – ще блесне. На 89-ия ден гратисният период е на привършване, изтичат последните секунди на масовата (с малки изключения) медийна, лепкава, олигавена, мекотела, чалгаризирана, подобострастна любов към властта.
Колкото и добре да поминува една правителство, винаги идва ден 101-ви. И правителството ще трябва да отговаря на всички нелицеприятни въпроси, натрупани в периода на снизходителна толерантност. Ще трябва да отговаря за бюджета, за отсъстващата управленска програма, за пенсии, заплати, акцизи, данъци, за безработицата, за политическите уволнения, за лобистките закони, за конфликта на интереси, за съзнателно минираните енергийни проекти. И разбира се: колко и кои министри от бившето управление са обект на прокуратурата, колко и кои обвинения, хвърлени като кокал на публиката са доказани, докъде стигна ловитбата на корупционни вещици и изобщо – къде, за Бога се тутка и мотка тъй жадуваното възмездие?
Обаче ББ не иска да отговаря на таквиз провокационни и неуважителни въпроси, които му образуват нерви, дразнят го и накърняват неговото величие. Защото не знае отговорите. И вместо отговори, ББ ще чете откъси от секретни доклади, ще дава нареждания на прокуратурата и ще подрънква белезници от парламентарната трибуна – за радост на боготворящите го пудели.
Така бдителният гражданин направи мила услуга на властта. Е, можеше да се постарае още мъничко и да извика, пардон – да покани ББ, когато авторът на престъпното деяние „изнасяне на класифицирана информация” предава справката на будния гражданин, та ББ да арестува виновника лично, зрелищно и по всички телевизори. Тюх! Язък!
Прочее, ако досега някой вече трябваше да е арестуван, това е тъкмо бдителния гражданин. А защо не е? Ами защото такова е разбирането на ББ за правото, закона и лоялността. Когато някой изнася класифицирана информация, за да я приподнесе на ББ лично, той не нарушава закона. Напротив, той е лоялен гражданин, честен и почтен. Когато я носи нейде другаде или - не дай, Боже – другиму, тогава не е никакъв лоялен гражданин, той и гражданин не е, а най-гнусен и долен престъпник. Понеже ББ мери всичко според себе си и своето его. Правото – това е ББ. Законът – това е ББ. Нещо повече – ББ е над правото и над закона. А лоялността, гражданската съвест и други такива капризни глезотийки, не могат да бъдат нищо друго (просто е недопустимо и немислимо), освен израз на лична преданост към ББ.
Обаче будният гражданин е коварен. Занесе той справката на ББ и какво направи? Ами направи ББ съпричастен в интригантската война в ДАНС. Направи го част от тази война. Нещо повече – направи го част от единия лагер. Накисна го в цялата тая воня. Отне му ролята на арбитър. Свали го от висинето премиерско до съучастник и заложник в старата подла игра. Така бдителният гражданин получи опрощение за своите минали и бъдещи безчинства, осигури си алиби, гарантира си защита и чадър срещу всякакви възможни последствия за него самия. И това алиби, този гарант, тоя чадър се казва ББ. Срещу какво? На каква цена? Срещу какви обещания и споразумения? Срещу взаимен обмен на стари спомени от времето на тяхното кратко съдружие? Или от времето на тяхната някогашна вражда? И кой на кого е чадър? И кой на кого заложи капан?
Или ББ е толкова заслепен от лъчите на собствения си ореол и от жаждата си да унизи предишното управление, или просто не може да управлява инак, освен чрез скандали и зрелища, или за 100 дни е загубил своите рефлекси и инстинкти за самосъхранение, или всичко наведнъж.
За да бъде подигравката с властта и обществото пълна, докладът изплува из мъглата на интернет. Метна го псевдонимът Kamchia. Който не е някакъв случаен псевдоним, а название на СРС с регистрационен N° 2430/29.07.2008 г. Само човек от ДАНС може да се подпише така. И само човек от ДАНС знае за какво и за кого е това СРС. И само човек от ДАНС знае кого за какво подсеща, кого накъде насочва и подтиква, защо, с каква цел и по каква причина.
Иначе, казват, обществото било „потресено” от „разкритията” в доклада. Кои разкрития? Какви разкрития?
20 г. след началото на прехода авторите на доклада сигнализират „за наличие на паралелно действаща с държавната власт структура, която притежава сериозни възможности, средства и позиции за влияние върху изпълнителната и законодателната власт, политическия и обществен живот... Тази структура се стреми към създаването на трайни форми на паралелна власт в държавните институции и служби, функционирането на които може да бъде гарантирано независимо от промените на управляващото мнозинство... Има категорични данни, че представители на бизнеса, държавни институции, медии и организирани престъпни групи в определени случаи предприемат синхронизирани действия за постигане на общи интереси”.
Ако излезем от конкретните сюжети в доклада (каква тежка смрад!), следват няколко въпроса:
Какво „откритие” е фактът, че ДАНС, МВР, органите на сигурността, наричани „службите”, са прогнили от интриги и разядени от личностни, групови и кланови интереси; че са превърнати в змиярници, където всеки дебне, подслушва, клепе, топи и кисне другия; че битката между клановете е битка между различни сегменти на мафията за преразпределение на територии, власт и влияние; че клановете превърнаха „службите” в бащи и съучастници на организираната престъпност; че бивши и действащи антимафиоти са част от мафията; че „службите” (и партиите!) бъкат от агенти под прикритие – агенти на същата тази мафия, и всичко това с едната цел – да контролират държавата?
Какво „откритие” е фактът, че тези кланове злоупотребяват медии и журналисти, превръщат ги в пощенски кутии, в момчета (и момичета) за всичко, в изпълнители на мокри поръчки; че произвеждат чрез тях гигантско количество перверзни манипулации и най-вулгарни клевети (щото опростачената публика най обича мръсотийките), а после ги наритват в канавката, и всичко това с едната цел – да контролират държавата?
Какво „откритие” е фактът, че тези кланове, в съдружие с христоматийни бандити и зле преоблечени бизнесмени, плюс отбор бодри политици и манипулатори от всякакви разцветки, плюс дъртите лисюгери от някогашната невидима власт, плюс услужливи медии, плюс при(над)лежащите им съдии и прокурори, неуморно и с нестихваща изобретателност забъркват отровни коктейли в своите колби и от тоя бъркоч изскачат генномодифицирани политически продукти; че всички те вкупом представляват, олицетворяват и са паралелната власт, подгизнала от пари, кръв и корупция?
Какво „откритие” е фактът, че тази паралелна власт качва и сваля министри и правителства, купува и продава политици, магистрати, полицаи, антимафиоти и журналисти; че управлява, контролира и граби държавата; че тя подмени държавата; че тя пише законите и дори (ха-ха!) – воюва с мафията; че тя е непробиваемото статукво; че ние може на всеки три месеца да правим избори, но статуквото на паралелната власт си остава непокътнато, ненакърнено; че всички ние сме крепостни, заложници и жертви на това престъпно статукво?
Тези „открития” са с 20-годишна история. Но никой (вкл. ББ) няма намерение, сили и желание да разбие това статукво и да му отреже не опашките, а главите. Напротив – крепи го и го употребява за своите си цели. Или пък за чужди, които е припознал като свои.
От цялата инсценировка с доклада има двама печеливши – бдителният гражданин с чадъра и онзи, новият Распутин, „агентът на промяната”, „американското острие срещу руските енергийни попълзновения”, който шества от телевизор на телевизор и за когото Станишев нещо мънка.
И след като 20 години ни управляват и зомбират собственици на богати частни колекции от досиета на ДС, в следващите 20 ще ни управляват притежатели на библиотеки, натъпкани с архиви на ДАНС.
Същинската война сега започва. И ще настане един неудържим прилив на суперсвръхсекретни материали, любезно предоставени от бдителни граждани, принадлежащи към различните кланове. ББ дори обяви бройката на докладите - 11. Не обяви обектите, предназначени за дискредитиране. Те са ясни – на първо място президента, после – според временните потребности на властта. Паралелната.
И така – докато лудите се наДАНСуват.

2 ноември 2009 г.
(непубликуван текст)
РАЗКОЛЪТ ВЪЗКРЪСНА
„Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.” (Матей 18:7)
Велислава Дърева
1.
През 1998 г. разколът в БПЦ завърши канонически – с решенията на Всеправославния надюрсдикционен събор; през 2002 г. завърши юридически – с приемането на Закона за вероизповеданията; през 2004 г. завърши фактически – с отстраняването на разколниците от храмовете.
Така си мислим ние.
На 1 декември 2009 г., посред Рождественски пости, разколът възкръсна. След 18 години.
И този път – не заради злонамерени чиновници, послушни магистрати и амбициозни самозванци. Не заради стръвното желание на днешни политически покойници да притежават цялата власт, включително - духовната. Та да подчинят на себе си, на своя каприз, на своя и особено – на чуждия интерес, разума и волята, душата и вярата народни.
Не заради лицемерната набожност на тези рожби ехиднини, които току се кръстеха по ъглите, та да ги виждат човеците; които гледаха на БПЦ като на вражеска крепост, що трябва да бъде превзета, разграбена, оплячкосана и разсипана; които и до днес бъркат 10-те Божи заповеди със 7-те смъртни гряха, ала окото им остана вечно впито в имотите на БПЦ.
Не заради тях, които разтерзаваха БПЦ с едната цел – да оставят държавата без темели, нацията – без градиво, народа – без душа; които в своята алчност и себичност дращеха и чоплеха, белким откъртят БПЦ от нашата история; които обявиха Светото Православие за свой пръв враг, понеже тъй им бе наредено.
Не заради тия лъжепророци, които покровителстваха, насърчаваха, вдъхновяваха, финансираха и легитимираха разкола; които хвърлиха щурмоваци - да превземат Св. Синод, да влачат и бичуват български митрополити, да късат патриаршеското було; които „уволниха” патриарха, окупираха църкви и манастири, отмъкнаха печата на БПЦ, присвоиха си нейното свято име, и захванаха да произвеждат „документи” с туй откраднато име, щото се срамуваха от своето.
Не поради тях възкръсна разколът в целия си Мефистофелски блясък.
2.
Днес разколници не щурмуват Св. Синод. Не защото няма нищо за превземане. А защото разколът кълни и зрее отвътре. Днес не влачат и не бичуват някой митрополит. Просто го уволняват.
На 1 декември една синодална наредба уволни Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон, назначи Старозагорския митрополит Галактион за „наместник на овакантения престол” и му възложи в срок от 6 месеца да произведе избор на нов епархийски митрополит. Наредбата уволни и епископ Тихон, викарий на дядо Симеон.
Синодалната наредба нарушава: чл. 2; чл. 63, ал. 2; чл. 82, ал. 1, 3 и 4; чл. 84; чл. 92; чл. 93 от Устава на БПЦ.
А) Защото назначава наместник при жив, канонично избран, пожизнен митрополит, който не е подал оставка (неговия отказ е документиран). Т.е. - епархията не е овдовяла и епархийския престол не е овакантен. Предстои да видим как двама митрополити управляват една епархия! И как единият (наместникът) прави избори пред очите на другия (уволнения), за да бъде избран трети! Само дето нито уволненият е уволнен, нито наместникът е наместник. Лично аз оставам в покрусено очакване на тази безпрецедентна и срамотна гледка.
Б) Защото ей тъй, лежерно, въвежда някакъв друг, специален, чрезвичаен ред за избиране на митрополитите, чиито епархии са извън пределите на България. И по-конкретно – на Западноевропейския. Поименно, едва ли не.
В) Защото с противоканонични средства и по извънканоничен начин оспорва, променя, отменя и подменя основен каноничен принцип, който гласи: „Служението на митрополита е пожизнено”.
За да стане ясно на читателите, ще цитирам само едно, 16-то правило на Цариградския двукратен събор (861 г.): „Под никакъв предлог да не се поставя епископ в църква, на която предстоятелят е още жив и е в почитта си, освен ако сам не се оттегли... Пък и тогава трябва най-напред да се извърши докрай каноническото изследване на причината...”
Г) Защото поставя детонатор в устройството и управлението, в сърцето и основите на БПЦ, които са: „Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и настоящият Устав”.
Д) Защото някои архиереи имат проблеми не само с Устава и Канона, ами и с аритметиката. Инак добре смятат и пресмятат. Защото решенията „се приемат с мнозинство повече от половината на всички членове на Св. Синод”. Не от присъстващите и не по вишегласие! Членове на Св. Синод са 15-те епархийски митрополити. В момента те са 14 (след кончината на дядо Иларион). Както и да го въртим, за валидно решение трябват 8 гласа – толкова е „повече от половината” и на 15, и на 14. Наредбата е приета със 7 гласа от 12 участващи, сиреч – по вишегласие.
И всичко това – с една синодална наредба. Наредбата представлява извънредно законодателстване на Св. Синод, ако и когато Уставът не е предвидил някаква хипотеза. Предвидил е и още как! Наредбата не е нищо повече от един акт с временно действие, който не може да докосва, камо ли да руши устоите на БПЦ и по който задължително се произнася Църковен събор. Съборът може да го потвърди и да го превърне в текст от Устава, може и да го отхвърли. Това е негово право.
3.
Наредбата е приета въпреки Устава и Канона, под себичния, неблагоприличен и грозен натиск на поименно известни архиереи. Тя е решение за временно ползване, но обслужва стратегическите интереси и цели на люде, водени от съблазните на самолюбието и властолюбието. Тя е предизвикателна провокация срещу БПЦ, срещу Светейшия български патриарх, срещу всеки български митрополит, срещу всеки православен духовник и мирянин в България.
Привидният повод за това решение е недопустимото поведение на Тихон (точно толкова недопустимо, колкото и на Галактион), близката цел – отстраняването на дядо Симеон. Последствията са непредвидими, целите - далекобойни:
А) Отделяне на Западно- и Средноевропейската епархия от БПЦ, разпиляване на православните българи и затваряне на вратите пред БПЦ (което значи пред България) в Западна Европа и изобщо – в ЕС.
Б) Отстраняване по всяко време и по всякакъв измислен повод на неудобни митрополити и главно - на патриарх Максим.
В) Реабилитация на разкола и подарък за неговите останки, които с ново вдъхновение ще литнат към съда в Страсбург, известен с пристрастната си, антиправославна си политика.
Г) Възкресяване на разкола в неизмеримо по-пагубен вариант.
Д) Преврат в БПЦ с още по-непредвидими последици.
4.
Следващият Събор е през 2012 г. От сега питам:
Ще дръзне ли Съборът да одобри и узакони тази противоуставна и противоканонична синодална наредба? Ще превърне ли в неразделна част от Устава отмяната на пожизненото служение на патриарха и митрополитите? Ще се отрече ли по този начин от Свещеното Писание, Свещеното Предание и Свещените канони? Ще легитимира ли един нов разкол и един преврат? Ако Съборът отхвърли синодалната наредба като противоуставна и противоканонична, какво следва? Означава ли, че наследникът на дядо Симеон ще е митрополит временно, за малко, до 2012-а? И кой ще отговоря за това, че създаде опасен прецедент, който взривява Църквата и Държавата? Този, който го е планирал? Този, който не се е противопоставил? Или този, който се е противопоставил? Разбира се, разбира се – този, който се е противопоставил. Дори анализа, който пиша в момента, може да се окаже виновник...
5.
Нямаме време да чакаме 2012-а. Тази наредба е самоубийствена за Църквата. Тя ражда опасности, изкушения, съблазни и разделения. И трябва да бъде отменена тук и сега, незабавно. Преди 18 г. разколът беше инспириран отвън и подкрепен отвътре, от шестима митрополити. Днес отвън няма никого и варварите не бушуват в подножието на нашата духовна твърдина.
Днес с една наредба бяха зачеркнати всички битки срещу разкола и всички победи над разкола. С един антиканоничен акт за временно ползване бяха погубени безкористните, всеотдайни усилия на духовници, богослови, юристи, журналисти, публицисти, дипломати, на народни представители от 39-то и 40-то НС, на български евродепутати, на премиерите Симеон и Станишев, на президента Първанов, на Всеправославния събор и Всеправославната среща, на всички православни патриарси, на най-блестящите православни специалисти по канонично право, на целия православен свят, на Св. Синод и патриарх Максим, на българските духовници и на православния български народ, на българската държава. Нашите усилия. Ние спасихме Църквата. Както тя ни спасява вече 12 века. Пред този подвиг на Църквата нашето усилие е една троха. И както Бог е навсякъде около нас и във всеки един от нас, тъй и ние съставяме Църквата. Всеки от нас. И всички заедно. На нас се падна да опазим Църквата от разколници. Където и да са, каквито и да са, както и да се казват.

„24 ЧАСА”, сряда, 16 декември 2009