неделя, 24 януари 2010 г.

ДПС: КОДЪТ НА ДОГАН
ЕВРОПА: ПРЕЗ ХЕЛЕСПОНТА И ТРОЯ КЪМ ЗБАТНОТО РУНО
Велислава Дърева
Всеки шифър си има код. За едни разгадаването на кода е предизвикателство и приключение, за други – непосилно изпитание за техните предубеждения и повод да изръмжат нещо. Понякога кодът е толкова очевиден, та ти се струва, че авторът на шифъра се забавлява и даже надсмива над неумелите дешифровчици.
В събота, 12-и декември, в 12-и часа Ахмед Доган поднесе поредната си шифрограма. И всички се втурнаха да търсят в кое междуредие и кой подтекст, аджеба, е заровил ключа, и като не го намериха, извадиха връзката с ръждясали политически шперцове. А ключът (както винаги, прочее) виси на пирона, очите ще ти избоде, и не е необходимо да си Щирлиц, за да го забележиш.

За ГЕРБ – „Без думи”

В този стил, характерен за друг жанр, Доган погали ГЕРБ по бицепса („обществото избра реалността пред нереалистичните очаквания”), но премълча, че не всичко, което е реално и действително, е разумно, и обратно. Констатира, че „външното месианство се трансформира във вътрешно”, но замълча по въпроса за достоверността на месията. Предупреди, че идва „пълзяща криза по всички направления: управление, бизнес, ценности, политически елит, медия и модели на поведение”, че „най-трудното предстои” и че „обществото има нужда от политически катарзис”. Но не каза, че катарзисът заличава илюзиите и после започва нещо ново, пък била и нова илюзия. Накрая стресна ГЕРБ, че днес демокрацията е много по-уязвима, отколкото преди 20 години, но ГЕРБ се не стряска.
Така Доган спази основния принцип при разказване на нецензурни вицове - „Нищо не съм казал, вие само си мислите, че съм го казал, всичко е плод на вашето развинтено въображение и подло подсъзнание”.

Малкият шлем

Серията от заплашителни комплименти към ГЕРБ беше подсладена със саблен удар върху защитата на 3-и и 4-и блок на „АЕЦ „Козлодуй”, върху АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и „Набуко”, върху цялата енергийна стратегия на правителството „Станишев” (с мандата на ДПС, някак си) и главно – върху президента: „диспечерска мания”, „деструктивно облъчване на обществото”, „безплодни, но патриотични дебати”. Вместо тази „патриотична авантюра”, издигната „на равнище национална кауза”, Доган припозна идеята за 7-и и 8-и блок на „Козлодуй”, плюс хидроенергийни проекти. Така един виртуален малък шлем утеши провалените намерения на Турция да строи АЕЦ.
Големият шлем издрънча по жълтите павета и спря в краката на гвардейците. Като взривно устройство с часовников механизъм, нагласен за след 2 години. А може и по-рано.

Д-р Доган и д-р Борисов

Д-р Доган и д-р Борисов имат невероятни общи способности. Кучешки нюх за политиката (но д-р Борисов за разлика от д-р Доган няма навика да си общува с Кант, Хегел и други непознати нему автори на непознати читанки и приключенски романи за юноши). Умението да бъдат едновременно автори на проблема, самият проблем и неговото решение (желано, нежелано, натрапено, принудително, истинско, привидно, реално, измамно или коварно). Никога да не плащат за своите грехове, понеже винаги се намират самоотвержени балъци да ги платят вместо тях.
Но между д-р Доган и д-р Борисов има отчетливи различия. Единият притежава таланта да превръща изпадането от властта в тактическа загуба и стратегическа победа (особено когато най-голямата победа е и най-тежката загуба), другият не признава и не приема нищо, освен безусловен ипон, а сразените да му носят сака с потните шорти и да му засвидетелстват унизителна благодарност. Единият умее винаги да е сред победителите, дори когато е натикан в собственото си разжарено барбекю (или поне така изглежда), другият би пропаднал в тежка депресия, ако не е пръв и единствен. Единият 20 години пие омайната отрова на властта, другият още не знае какво го чака на дъното на тая чаша.
По тази причина д-рът по психофизическа подготовка никога не би могъл да помисли, камо ли да възкликне, както д-ра по философия : „Благодаря на Всевишния, че ни даде тази възможност да бъдем Опозиция. Защото иначе бяхме свършили!”.

„Приземяване, приземяване, приземяване!”

„Време е да се приземим в реалния свят на обществото”, каза Доган и сложи точка. Но в Татовия оригинал има запетая – „да се снишим, докато мине бурята”. Засега бурята заобикаля ДПС и кротко барабани като ситен дъждец по споменатото барбекю.
За 70 минути Доган не произнесе нито веднъж взривоопасната дума „корупция”, но описа явлението евфемистично: „инвестиционни политики на интереса”. Които маргинализираха и асимилираха политиките на гражданските ценности, съсипаха имунната система на ДПС (разбирай на Доган), извадиха го коварно от реалния живот и от времето, затвориха го, завихриха го и го замотаха в някакъв измислен, сладостен и сънлив, удобен и уютен свят, поради което ДПС (разбирай Доган) изгуби най-важното - способността си да мисли изпреварващо, да задава времето, да бъде създател и субект на събития и политически реалности, започна да крета подир времето и да се подчинява на други модели, други политики и други правила, създадени от други персонажи и обстоятелства.
Това е най-поучителния монолог на тема „какво прави властта с човека”. А инак, да наречеш корупцията „инвестиция в интереса”, е същото, като да наречеш цензурата „временна целесъобразност”.

Falkon върху гръмоотвода

Тъкмо да кацне и една кълбовидна мълния блесна, тресна и изсвистя. „Аз съм философ по природа, либерал по душа и боец-демократ по характер. И никой не може да ме стресне”, каза Доган, докато мълнията мяташе ярки протуберанси в очилата му. Когато казва, че се е превърнал в политически гръмоотвод, в демона на прехода, в удобен виновник за „мишоците в политиката и живота”, това не е вайкане, нито оплакване, нито търсене на съчувствие. Ни най-малко.
Знае, че това е измерението, доказателството и цената за неговата знакова роля и значимост вече 20 години. Това не го отчайва, а го вдъхновява и зарежда. Лично. Нали е Сокол, а соколите са мишелови. Не знам дали е Falko cherrug (ловен сокол), който ловува еднакво успешно и на земята и във въздуха; или е Falko peregrinus (сокол-скитник), най-бързото същество на земята, което лети с 400 км. в час. Но и в двата случая мишоците нямат време да си кажат последните молитви.

Идентичността като природен закон

„Тази тенденция (антитурското говорене) поражда ненавист, омраза и конфронтация с всичко, което е свързано с турската идентичност, история и култура”.
„Това създава в младите хора устойчива нагласа предварително да се доказват, че са лоялни български граждани... Това е грешна стратегия... Това е опасна нагласа”.
„Стига толкова! ДПС не може да бъде нито мишена за всеки, нито доходоносна дъвка за медиите, нито изтривалка за виртуални партньори!” „Осъзнах, че принципите на идентичността имат силата на природен закон”.
„Всички трябва да осъзнаем, че нямаме друг изход!”.
Тези ключови изречения предизвикват ураган от обвинения тъкмо откъм политиците, които 20 години практикуват една опасна злоупотреба с патриотизма. Защото национализмът (реален или мним) е злоупотреба с патриотизма. Злоупотреба на омразата към другия с любовта към Родината. Като политически инструмент, оръжие и средство за припечелване на няколко процента повече. Като универсално оправдание за всичко.
В отговор Доган връща ДПС там, откъдето тръгна. Зачерква собствените си 20-годишни усилия да разчупи етническата черупка. Капитулира пред мераците на тези, които искат ДПС да си седи в черупката, за да бъде идеалния враг.
Но само на пръв поглед.
Когато някой каже „Нямам друг изход”, значи е притиснат до стената. Когато Доган казва „Нямаме друг изход!”, вече го е намерил. Към Брюксел. И към европейския проект на Доган „за превръщането на ЕС в един Отворен свят от Свободни, Толерантни и Отговорни хора”, които „са реалните носители на бъдещето и затова трябва активно да участват не в утвърждаването на сегашното статукво на ЕС, а да развиват проекта за неговото бъдеще”, за да не бъде ЕС „само общ икономически пазар и християнски политически клуб”.

Ще тръгне ли Европа към Колхида?

Преди 20 години Доган начерта пътя на България към Европа през Босфора. Не минахме през Босфора. След 20 години чертае пътя на ЕС към себе си - през Дарданелите и Чанаккале.
Дарданелите е оня проток между Европа и Азия, който свързва Бяло с Мраморно море, дълъг е 70 км. и широк от 1200 м. до 3000 м. Носи името на Дардан - син на Зевс и Електра, основател на Троя, прадядо на троянците и римляните.
Предишното име на протока е Хелеспонт. Беотийският цар Атамас имал две деца – Хела и Фрикс. За да се спасят от злата мащеха (която искала да ги принесе в жертва) те възседнали един златорунен овен. И полетял овенът към Колхида, но Хела паднала в протока и го нарекли Хелеспонт. Все пак Фрикс стигнал до Колхида, та да има какво да търсят аргонавтите.
При Чанаккале, край Хелеспонт е Илион. Троя. Там преди повече от 30 века, в продължение на 10 години Приам, Парис, Хектор, Хекуба, Касандра, Андромаха ще воюват срещу Агамемнон, Менелай, Одисей, Ахил, Диомед, Филоктет, Нестор, Патрокъл, двамата Аяксовци, Клитемнестра. Ахил е „бързоног”, а гневът му – „гибелен”, Хектор – „шлемовеец”, Агамемнон – „широковластен”, Одисей – „дълготърпелив”, Аполон – „сребролък” и „златомечест”, Хера – „белораменна”.
И цялата сеч – заради хубавата Елена. Все си мисля, че не е било заради нея (да ме прощават всички Елени), ами заради протока. Както и всички следващи войни. Защото - кой не е искал да го контролира!
В Чанаккале (Грънчарската крепост) има цели два троянски коня. Единият – от холивудската продукция „Троя”, другият – атракция за туристите, които мрат да се катерят по него и да заничат през бойниците. И в очите на Европа троянските коне са два - Русия и Турция. И тестът пред Европа е двоен. Според Доган.
Във военните гробища край Чанаккале лежат 500 хил. загинали през Първата световна война – 250 000 турски войници и 250 000 – английски, френски и австралийски. „Вие майки, които изпратихте своите синове от далечни страни изтрийте сълзите си. Вашите синове сега лежат в нашата прегръдка и почиват в мир. След като загубиха живота си в тази страна, те също станаха наши синове. 1934 г., Кемал Ататюрк” – това е написано на паметната плоча.
Това е „новата историческа матрица на новата толерантност и на новата европейска идентичност... тук е ключът и изходът за спасяването на новия глобален и мултикултурен свят”, казва Доган.
Доган предложи на Европа едно пътешествие към себе си: през пролива на своите вечни интереси, през всичките 30 века, през бляскавите 15703 стиха на „Илиада”, през „гибелния гняв на Ахила”, през съсечените и простреляните, през коварството, стаено в търбуха на Троянския кон, за да стигне до своите корени. А после - до заветното Златно руно в Грузия, защото там е Колхида.
Засега Европа предпочита някой да й подари Златното руно, а тя за благодарност да му изпрати в дар един Троянски кон. То и Доган уж каза, че тръгва нанякъде. Някога. Гледам го – подритва един голям шлем, стърчи връз гръмоотвода, приветства мълниите, наблюдава малките соколета, които се суетят наоколо. И майстори нещо, ама не знам какво е – кораб ли е, кон ли е или летяща чиния... Май на барбекю прилича!

16 ДЕКЕМВРИ 2009 г.
(непубликуван текст)

Няма коментари:

Публикуване на коментар