С ЖЕЛЕВА НА УХОТО

Как едно брюкселско хлапе надви титана ББ
Велислава Дърева
На 15 км. южно от сградата на ЕК в Брюксел се намира Ватерлоо. Там, на 18 юни 1815 г., е последната битка на Наполеон. Неговият политически крах. Императорът, дошъл върху знамената на Републиката, е сразен от англо-холандско-пруските войски за 3 часа и половина.
195 годни по-късно, на 15 км. от Ватерлоо, за 3 часа и половина, беше срината една куха митология. Направи го не херцог Уелингтън, нито фелдмаршал фон Блюхер. А символът на Брюксел - Манекен Пис, пишкащото момченце, високо 60 см..
1. Манекен Пис се изпишка право връз пурата на ББ и съсипа неговата мускулеста репутация на герой от гангстерски филм. Бойковите бабаитлъци, стойки, перки и словесни ерупции може и да вървят в София, но не и в Брюксел. В началото ББ втрещи европейските коридори с махленски закани - „Правете, каквото ви кажа, щото иначе ще си дам оставката”. Това не предизвика и лек смут сред патиците в брюкселските езерца. Днес любовта на Брюксел към ББ потвърждава драматично теорията за глобалното застудяване. Въпреки езиковите забрани на ББ, от ЕК предупредиха, че ще ни замразят 2 млрд. евро, но българските медии небрежно и щадящо подминаха тази заплаха. Колкото до европейската десница, ББ й уреди участие в един срамотен фарс.
2. Палавникът Пис унизи и съсипа цяла една божествена аура. И предупреди подопечните на ББ, че колкото повече попиват като възторжени сюнгери тарикатско-гаменския стил на ББ, толкова повече и по-често ще стават за резил. Високомерие, надменност, арогантост, самолюбие, самолюбуване, самоувереност, чувство за непогрешимост, недосегаемост и всепозволеност, гарнирани обилно с поразителна безграмотност – това провали ББ. Защото Желева е ББ, негов избор, негово решение, негова отговорност. Разликата между двамата е само в телосложението.
3. Манекен Пис, малкият закачливко, съсипа и зачеркна цяла една психологическа конструкция. А именно:
Щом си бойкоизбран, щом ББ е спрял своя ласкав и тежък поглед във възторжените ти очета, щом те погалил по главицата, щом те е въздигнал от нищото, щом те е турил до дясното си коленце, цунамито ти е до глезена, Грузия е в Близкия Изток, Аденският залив е остров, ти ходиш „на терен”, преговаряш с „умерените талибани”, що не и с „умерените” муджахидини, всяко изпитание завършва с награда, всяко начинание - с аплодисменти. И по един магически начин твоето бездарие се превръща в талант, твоето безхаберие – в дарба, твоята посредственост – в гениалност, твоята некомпетентност – в интелектуална мощ, твоята непочтеност – в безупречна нравствена чистота.
Ако предвкусвания триумф се превърне в позор, вината не е твоя. Виновна е вероломната, подривна, подла и подмолна опозиция, организирала срещу теб „страховит заговор”, „мрачен комплот”, „безмилостен конвент” и „кървава касапница”. Виновни са всякакви „фашизирани евродепутати”, „брюкселски хрантутници”, „политически марионетки”, тази „глутница хиени”, съставена от „алкохолици, педофили, неофашисти, постмарксисти, бивши анархисти, нудисти” и прочее „саботьори”, които с „безсрамно лицемерие” и „интригантска логистика”, „болшевишко-византийска наглост и царско-либерална политическа проституция” извършиха „грозна и унизителна злоупотреба” и още по-грозно „национално предателство”.
Това е нищожна част от клакьорското обгрижване на ББ.
4. А на Манекен Пис, тоз мил пакостник, изобщо не му пука какво си мисли ББ за него. Както и на собствениците, издателите и шефовете на „Франкфуртер алгемайне цайтунг”, „Файненшъл таймс”, „Ди велт”, „Либрасион”, „Льо Монд”, „Фигаро”, „Хандлесблат” и прочее.
Тях изобщо не ги вълнува какви са им отношенията с ББ, нито ги тресе треска дали ББ няма да им се разсърди и разгневи до степен, че да ги лиши от магистрално интервю, да не им стъпи на редакционния купон, да не ги качи на правителствения самолет на път за екзотична държава, да ги подмине като празно място, или да ги нахока по телевизора.
На тях ББ няма как да звънне по телефона, щото и да звънне, първо - няма да го разберат поради езиков недоимък, второ – разберат ли го, ще го направят за посмешище и така ще го насметат, че в ушите му до Великден ще кънтят Коледни камбани. ББ няма как да се натресе в сутрешните блокове на ВВС като досадна, неудовлетворена и сърдита на целия свят домакиня, която си няма друга работа, пък и да се включи, мигновено ще го изключат отвсякъде.
Журналистите в споменатите медии не са превърнати в безгласни заложници на всевъзможни сметки, явни и тайни договорки, интереси и страхове, обвързани на живот и смърт с благоразположението на ББ.
Те не се тръшкат, ако ББ не снизходи към тях; не пищят от възторг пред интелектуалното излъчване на неговия бицепс; не пишат сълзливи оди за левия му глезен; не се пльосват сладострастно в рисковани шпагати и плонжове; не се премятат в самоубийствени салтоморталета и хвалебствия на управленския му гений (самоубийствени за журналистиката, не за друго); не се разтапят от щастие, че ги е допуснал да полегнат на килимчето му като послушни и дресирани палета или в израз на най-висше благоволение им е разрешил самите те да бъдат неговото килимче; не припадат от угоднически смях пред дебелашкото му чувство за хумор и не се кискат подобострастно на неговите шегички, неизменно облъхнати от една първобитна представа за победата като върховен израз на сексуално надмощие и подчинение на противника. (Ако искате да научите повече за живота в обществото на горилите, гледайте National Geographic.)
Не че западноевропейските колеги си нямат своите ББ-та. Със сигурност и те кипят вътрешно срещу някакви фалшиви божества, но нито едно от тях не се казва ББ. Със сигурност и тяхната битка с цензурата не е от най-забавните спектакли, нито от най-безопасните приключения, но главният цензор не се казва ББ.
5. В този смисъл извън българските медии (с достойни изключения), заели позата „полегнала е Тудора”, ББ не може да разчита на никаква милост и снизхождение, още по-малко – на усърдни ласкатели и безогледни клакьори. Които се давят в истеричава преданост, възпяват в захлас неговия юнаклък и простонародност, аплодират всяка негова мисловна серпантина, изпадат в умиление пред „здравата мъжка ръка”, благоговеят пред „един от титаните на нашето време” и самоотвержено и саможертвено бранят ББ от неговите критици, обявени по дефиниция за злонамерени и зловредни.
Излюбленият стил на ББ, този пикантен коктейл от отмъстително подхилкване, подгавряне и унижение на опонента, омърлячване и профаниране на всяка идея и всеки аргумент – този стил няма шанс извън границите на България.
6. И тук Манекен Пис проговори за първи път от 391 години, и рече: „България, глупако!”. Щото за България става дума.
Когато в съучастие с българската, Божем, десница си бомбардирал европейските институции с по 300 доноса на ден (справка – румънските доноси срещу Румъния са по 6 на ден); когато 109 500 пъти в годината и 438 000 пъти за 4 години си повторил, че България е най-корумпираната и най-мафиотската държава; когато си вършил всичко това, за да спечелиш нечие благоволение и да докопаш властта, не реви.
Защото си част от този образ и един от неговите създатели. И не се диви на своя скръбен жребий: или да доказваш, че България е най-отвратителното място на света, или да признаеш, че си произвеждал доноси на конвейер.
7. Накрая злосторникът Пис (като го гледам такъв екологичен, от зелените ще да е), докато си играеше, дръпна някаква запушалка и – о! – могъщата фигура на ББ се спихна като гигантска надуваема играчка. Така Пис посегна на най-съкровеното въжделение, на най-томителната и най-измамна българска мечта, избуяла след 20 години – мечтата, жалбата, молбата за вожд, за Бащица, за Тато. На когото да се подчиняват, когото да възпяват и от когото да се боят. А той да ги озарява със своята мъдрост и да ги закриля със своето величие.
Но за това – следващия път.

22 януари 2010
в. "Дума", 26 януари