Отврат и параноя

В царството на интригата, омразата и лицемерието

Велислава Дърева

І.

С могъщия си шут Б.Б. го фрасна по муцуната, натика го там, откъдето е дошло, то проскърца, закашля се и тръгна наобратно. Времето. Историческото. Което Б.Б. определя, задава, диктува, контролира и без съмнение - подслушва. Непрекъснато. Щото е мнителен, недоверчив, пък и обича да се забавлява.

А най-любимото забавление на всеки самодържец е интригата. А самодържецът Б.Б. е виртуоз на интригата - с еднакво вдъхновение унижава и прелъстява, мачка и съблазнява, ухажва и презира. Всички. И тия, които са имали неблагоразумието да повярват самоизмамно, че са негови приятели, съмишленици, душеприказчици, избранници и любимци, и другите, които Б.Б. определя с една дума – „враговете”.

Времето тръгна наобратно и, както си му е редът, по пътя назад срещна два вица. Единият – стар, другият – реформиран.

Реформираният:

- Защо милиционерите винаги вървят по трима?

- Ами защото единият не чете, другият не пише, а третият подслушва.

Старият:

- Това не е за телефон!

- Карай, да слушат, да се учат!

ІІ.

Каза Б.Б., че всички вицепремиери, министри, зам-министри и шефове на агенции „трябва да живеят ( ТЕ – б.а.) под стрес и да знаят (ТЕ – б.а.), че ще бъдат  наблюдавани (ТЕ – б.а.)”, а ТЕ вкупом отвърнаха: „Благодарско!”

Б.Б. откликна немедленно на ТЕХНИТЕ благодарности и рече: „АЗ казвам, че ще продължим (НИЕ, сиреч АЗ – б.а.) да слушаме (НИЕ, сиреч АЗ – б.а.) министри (ТЯХ – б.а.). Не виждам (АЗ – б.а.) нищо лошо от това да се слушат министри... Ние (АЗ – б.а.) си контролираме правителството. Ами това ми е работата – да контролирам (АЗ – б.а.)... АЗ искам всичко...”. И като чуха това, ТЕ рекоха: „На ти всичко!”

Каза им Б.Б., че Те нямат никакви граждански права, и Те пак вкупом рекоха: „Правилно! К`ви права!”.

Каза им Б.Б., че ТЕ ще бъдат подслушвани, при това „Непрекъснато, а не, когато паднат (ТЕ  – б.а.) от власт. ТЕ трябва да работят така, че все едно са слушани и гледани”, и ТЕ дружно се възрадваха. Щото според НЕГО (и според ТЯХ) СРС-то е единствената „нормална комуникация” между НЕГО и НЕГОВИТЕ министри, тъй като СРС-то е най-прекия път до НЕГОВОТО ухо, което инак е глухо и тежко чува друг глас, освен НЕГОВИЯ си.

И настана голямо веселие! Б.Б. искрено се е кикондрил на приложените  Специални Ласкателни Средства („Б.Б. е умен за разлика от Цв.Цв.”, „Ние с Б.Б. си приличаме”, „Генералът знае”, „Заблуждават премиера” и пр.); адски се е забавлявал с онова зам.министърче „милото”, „което се издънило” и „надънило” с неразумната изцепка „т'ва е простотията на високите нива”; обаче върховно удоволствие ще да МУ е доставил изтънчения изказ на Танов „то, кат' ти умре хуя, путки много...” (Прощавай, читателю, ама „т`ва е простотията на високите нива”, дето вика клетото зам.-министърче! – б.а.)

Каза Б.Б. на СВОИТЕ министри „Мразете се!”. И те изпаднаха в екстаз от взаимна омраза. За което особени усилия не се изискват. Щото всеки иска да спечели НЕГОВОТО сърце, че да има запазено ъгълче там, в това свято място.

„Аз искам МОИТЕ министри да са скарани, да се мразят. АЗ не искам МОИТЕ министри да правят завери помежду си, да са приятели. АЗ искам ТЕ да са в напрегнати отношения. Тогава няма как да стане нито контрабанда, нито далавера, просто защото ТЕ ще се издадат. АЗ не искам да правя такъв колектив, че ТЕ да се обичат”.

Така Б.Б. разбира приятелството – като завера, като сговор, като заговор срещу НЕГО. Така разбира Б.Б. думата „екип” – като далавера, контрабанда и престъпление, като изначално престъпно съзнание.

Б.Б., първият интригант на републиката, разпореди на СВОИТЕ министри да се дебнат, топят и киснат; да слухтят, душат и доносничат един за друг. Защото само такъв змиярник гарантира НЕГОВАТА незаменимост и НЕГОВОТО всевластие. Защото само така ТОЙ е и ще бъде единственият, който ще решава всичко, ще се разпорежда с всичко и с всекиго, ще стиска всички за гърлото, ще контролира всичко, ще въздава правосъдие и справедливост. Еднолично.

И защото, когато двама министри се „хванат гуша за гуша”, това „носи приходи в хазната”. Така Б.Б. откри още една антикризисна мярка. След зрелищните арести, разбира се.    

А после, след броени часове и с тежък риск за „приходите в хазната”, Б.Б. най-издевателски издаде нова заповед: „Обичайте се!”. И те, тримата глупаци (Танов, Дянков и Цветанов), ухилени и унизени, дружно позираха пред камерите - досущ като на годен циганин брат`чедите. („Повръща ми се. Не може човек да стига до такива низости. Да си защитавал едни позиции и после, сега, да се извърташ на 360 градуса, кат' нещата не са добре”, нали, г-н Танов!)  

ІІІ.

„АЗ съм искал да се получат тези резултати”, каза Б.Б., ТЕ не го казаха, но мислят също.

Защото ТОЙ знае, че ТЕ знаят, че са подслушвани, а ТЕ знаят, че ТОЙ знае, че ТЕ знаят, че ТОЙ ги подслушва, че ТОЙ  ги слуша и през цялото време говорят на НЕГО, след което остава адската смрад на повръщано.

Какви са така желаните от Б.Б. резултати?

1. Б.Б. внедри, утвърди, узакони и легитимира всеобщото подслушване, „това инквизиторско, подло душене” (Йосиф Хербст) като единствената нормална комуникация вътре във властта, между отделните власти, между властта и обществото, между властта и всеки отделен гражданин, като политически инструмент в ръцете на властта, като средство за политическо дискредитиране, опозоряване, манипулиране и репресия.

2. Б.Б. узакони беззаконието, доносничеството, слухтенето, интригантството, омразата, лицемерието, параноята. Като единствени аргументи на властта. Като олицетворение на властта. Като агентурните имена на властта.   

3. Б.Б. съобщи на подопечните СИ вицепремиери, министри и прочее, че те права нямат никакви, че ще бъдат подслушвани деня и нощя, със и без повод, със и без причина, със и без разрешение, но за „компенсация” - с презумпция за вина. Това силно възрадва целокупния лумпеняж и вдъхнови оглупялото общество, което вика „Хак им е на министрите! Това не се отнася за нас!”. Имат много здраве от всички диктатори по света!     

4. Б.Б. предупреди подопечните СИ, че ТЕ ще живеят под стрес, ТЕ ще бъдат наблюдавани, ТЕ ще бъдат контролирани, ТЕ  ще бъдат подслушвани. От НЕГО лично и по НЕГОВО нареждане. И най-накрая - ТЕ ще паднат от власт. ТЕ, не ТОЙ. ТОЙ от власт няма да падне нивгаш, защото ТОЙ е властта. Ще паднат някакви други, с които ТОЙ няма нищо общо, а ако е имал нещо общо, то е било за малко и за кратко, а ТОЙ иска всичко и завинаги.

5. Б.Б. недвусмислено и публично обвини подопечните СИ вицепремиери, министри и шефове на агенции (и техните заместници), респективно - всички главни секретари, началници на политически кабинети, шефове на дирекции, отдели, направления и сектори (и техните заместници), по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава девета "а", глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс.

Обвини ги, че всички ТЕ, до един, са извършили (вече!) или се подготвят (какво непростимо туткане и моткане!) да извършат тежки умишлени престъпления, за които наказанието е над 5 години затвор, сиреч – от подготовка на убийство до терористичен акт. Защото само в такива случаи законът разрешава използването на СРС.

6. Така Б.Б. съобщи на целокупното общество, че ни управлява една банда, една престъпна сган, която трябва да пребивава в затвора, а не да вилнее във властта.

7. И начело на тази престъпна сган, на тази организирана престъпна група, е ТОЙ, Бойко Борисов. Еднолично.

ІV.

И ето - кипри се властта пред огледалото на безпаметния мат`рял и на плазмодичните медии, дуе перки, гледа зверовито и крещи заповедно : „Огледалце, огледалце от стената, нали аз съм най-прекрасна на земята?!”. Огледалцето, к`во да каже, отвръща с един трепетен,  мазничък гласец, с един сплашен възторг („стреснат, трогнат, очарован”): „Ти, Б.Б., си единствен на света!”...

Отвъд огледалцето гледката е грозна.

Там властват диктатурата на невежеството, наглата интрига, арогантното лицемерие, надменното ехидство на един параноичен и самовлюбен субект, маниакален и мнителен, убеден в своето мнимо величие, обладан от собствената си персона като единствена самоценност. 

Там е царството на страха. Тотален, всеобемащ, възторжен страх. Не от Бог. От Б.Б. Страх щастлив и желан. Като цел. Като факт. Като отклик на изконна, вътрешна, органична потребност на едно опростачено общество, жадно за желязна ръка, която да целува коленопреклонно и с вяра; петимно за едноличен режим, за полицейщина, за диктатура, за Бащица, за закрилник, за отмъстителен и жесток съдник; общество, открило най-сетне някой, който да олицетворява изцяло този перверзен копнеж, тази похотлива жестокост, тази сладострастна мъст.

V.

Но най-важният резултат от тази операция се побира в една дума. Отврат

„Отврат... Нещата са отвратителни... Такова невежество, че не може да бъде... Нямам думи... Отврат са... Отврат са, слушат ме, не ми дреме на жилетката, в момента ще му звънят, ще му предадат разговора, но са отврат, защото не се говори с аргументи, а се говори с измислени... Не ми се говори! Нямам нерви! Не може всичко да е толкоз популистко, толкоз тъпо и толкоз да няма нищо с действителността и да не е... Пълна фалшификация!... Воюваме с химери... Не, нямам нерви... Просто ми се повръща. Повръща ми се. Не може човек да стига до такива низости... Не ми се говори... Всичките тез измишльотини... цялата злоба...все едно че си ядях акото... Просто се чувствам омерзен отвсякъде... Чувствам се в една помийна яма...”

Ами стойте си там, в помийната яма.

Там ви е мястото.

argumenti-bg.com 10-14 януари 2011

в. Дума", 10 януари 2011