четвъртък, 4 август 2011 г.

Тестът “Кадафи” - част ІV

Колко петролни сонди струва цивилизацията?
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи


17. “Бясно куче”, ама “наше куче”
“Бясното куче на Изтока” – това е определението на Рейгън за Кадафи.  “Бясно, бясно, ама наше”, каза Западът, преосмисли и коригира своята политика и превърна Кадафи в своя галеник.
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи като останките от снощния коктейл.
2 февруари 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН избра Либия за председател на Комитета за правата на човека. Прочее, още през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за членство в Комитета. Паси сбъдна тази мечта. Пак през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за поста заместник-председател на ЮНЕСКО. Ако Кадафи се беше сетил и за тази си мечта, все щеше да се намери кой да я сбъдне.
12 септември 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН отмени санкциите срещу Либия, наложени заради терористичната политика на режима.
26 април 2004 година. САЩ отмениха санкциите срещу Либия.
27 април 2004 година. Романо Проди посрещна Кадафи в Брюксел като шейх, а Кадафи обеща реформи в либийската правосъдна система и  отмяна на смъртното наказание.
На 6 май 2004 година дойде Гергьовден с първите смъртни присъди.
31 януари 2005 година. Въпреки ожесточената антиамериканска реторика на Кадафи, американските компании спечелиха всички договори за разработка на либийския нефт на територия от 127 000 квадратни километра.
Големият победител е Occidental Petroleum (в Либия от 1966 година). А най-богатите залежи в Северна Африка, разработвани преди това от България , преминаха в ръцете на Halliburton.
2005 година. Британският петролен гигант Royal Dutch Shell сключи договор за $900 милиона за проучване и разработване на либийски петролни находища.
И тук, за “разтуха” идва един “музикален момент”:
7 септември 2006 година, Лондон. На улица St. Martin’s Lane, на няколко крачки от Trafalgar Square, се намира най-импозантният театър – The London Coliseum, построен през 1904 година. Всичките 2359 места са заети, с изключение на едно.
Английската национална опера е събрала целия британски политически елит на зашеметяваща премиера – “Кадафи: жив мит” (Gaddafi: A Living Myth). Композитор Стийв Чандра Савале, режисьор Дейвид Фрийман. Либретото е на шотландския (!) драматург Шан Хан.
“Операта разказва за човек със скромен произход, роден в бедуинско племе, който се издигнал до влиятелна политическа фигура. Кадафи беше обществен враг № 1, а сега е скъп наш приятел”, казват авторите. “Скъпият приятел” е обезсмъртен с всичките си подвизи, включително – с атентата над шотландския град Локърби. “Оръжията са красота! С тях вие сте ангели на революционната непорочност!” – така Кадафи (Рамон Тикарам), в ослепителен адмиралски кител вдъхновява своите охранителки. “Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!”, отвръщат прочувствено и жертвоготовно те… На сцената трещят откоси, свистят мини, искрят пожари, балетът марширува, козирува и стреля…
Официалната ложа е украсена с плакат “Gaddafi Superstar”. Но мястото на “скъпия приятел” и “жив мит” остава празно.
19 декември 2006 година. Докато музикален Лондон все още обсъжда бурно пищния спектакъл, българските медици бяха осъдени на смърт за втори път.
29 май 2007 година. Тони Блеър, тайно от Шотландия, подписа с Либия споразумение, което даде на Меграхи право да обжалва доживотната си присъда и му отвори пътя към предсрочното освобождаване. На същия ден Англия сключи договори за $10 милиарда с Либия: за 12 самолета “Еърбъс”;
за правото на British Petroleum да проучва и разработва петролни находища на площ от 54 000 квадратни километра срещу скромната сума от $900 милиона; за правото на Royal Dutch Shell  да добива газ; за $4 милиарда Либия продаде 65% от дела си в компания “Tamoil” (ръководена от Сейф ал Ислам) на компанията “Colony Capital”; за ракетни системи и системи за ПВО, за инвестиции в либийската оръжейна индустрия и за обучение на либийски военни специалисти.
11 юли 2007 година. 43 дни, след като Блеър изтъргува правосъдието, справедливостта и жертвите от Локърби, българските медици бяха осъдени на смърт за трети път. На същия ден Буш нарече Кадафи “герой” и сбъдна неговата 35-годишна мечта – в Либия да има посолство на САЩ.
Някои ще кажат, че бизнесът си е бизнес, а политиката – политика. Нищо подобно. Бизнесът е политика и обратното. Те имат свойството да се легитимират взаимно. Така интересите, парите и петролът легитимираха  Кадафи.
В продължение на 8 години и половина България беше троен заложник – на Кадафи и неговите интереси; на своите приятели и тяхната хладнокръвна пресметливост; на своите политици и тяхното бездарие и безхарактерност.

18. Либия – новият Клондайк
След спасяването на българските медици всички се втурнаха към Либия – новия Клондайк. А европейското турне на Кадафи през декември 2007 година завърши триумфално:
В Париж разпъна бедуинската си палатка пред Елисейския дворец  и подписа договори за $10 милиарда: за 21 самолета “Еърбъс”, 14 френски бойни самолети “Рафал”,  35 бойни хеликоптера и 6 бойни кораба, за бронирани автомобили, радари за противовъздушна отбрана и за обновяване на самолетите “Мираж-1″, плюс договори с френската строително-инженерна компания “Венси”, компанията за водоснабдяване “Веолиа уотър” и енергийния гигант “Арева”. И за пискюл – за едно малко, преносимо ядрено реакторче. Като “награда за доброто поведение на Либия”, каза Саркози.
В Мадрид разпъна своя шатър току до Прадо и сключи договори за 12 милиарда евро (отбрана, самолетостроене, енергетика и инфраструктури); и подписа 4 споразумения – за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, рамкова декларация за политическите отношения, меморандуми за отбраната и за икономическо и финансово сътрудничество. “Либия играе конструктивна роля по много въпроси, от които зависи стабилността на мира особено в средиземноморския регион”, каза официален Мадрид. Накрая Кадафи раздаде щедри подаръци – премиерът Сапатеро, който не язди, получи кон, а крал Хуан Карлос – шатрата от 120 квадратни метра, в която неговият висок гост приемаше своите гости край Прадо. С все обзавеждането във вид на килими, канапе, две кресла и две маси.
На 16 април 2008 година Путин пристигна в Триполи, опрости външния дълг на Либия към СССР от $4,5 милиарда, сключи сделки за продажба на руско оръжие за $10 милиарда и договор за изграждане на 550-километровата магистрала Сирт-Бенгази за $2,3 милиарда.
През ноември 2008-а Кадафи разпъна своята шатра в Кремъл и предложи Бенгази за руска военна база.
През август 2008 година Италия стопли сърцето на Кадафи с обещанието да изплати на Либия $5 милиарда като извинение за колониалния период и да построи 1600-километрова крайбрежна магистрала изток-запад. От единия край на Либия до другия. През 2009 година Кадафи пристигна в Рим с 40 души охрана и 30 арабски коня, докарани за нарочно шоу в чест на “моя приятел Силвио”. В момента стокооборотът между Либия и Италия е 17 милиарда евро. Само концернът ENI (в Либия от 1959 година) инвестира над $25 милиарда и произвежда 244 000 барела дневно.

19. Какво неочаквано съвпадение!
“Днес нашите интереси съвпадат с нашите ценности”, казва британският премиер Камерън.
Днес. А вчера?
Докато българите гинеха в затвора, Кадафи получи щедри награди и насърчения за своите демократични подвизи и цивилизационни приноси. Всички – Буш, Блеър и Берлускони, Костов, Паси и Проди, работеха за неговото алиби, спасяваха неговото достойнство, охраняваха неговата чест, бдяха над крехката му психика; играеха в неговия абсурден спектакъл по неговите правила, тълкуваха неговите истерични речи, следваха налудните амплитуди на неговата шизофренна мисъл, гадаеха какво точно е искал да каже, ако е казал това, което те си мислят, че е казал, или пък е казал това, което той твърди че не бил казал, ама не бил разбран правилно; търсеха в неговите думи послания, за да открият само заплахи, наглост и надменност; ласкаеха неговата маниакалност; ухажваха неговата мегаломания, изпълняваха всяко негово желание и задоволяваха всеки негов каприз.
Защото приеха грозния полковнически шантаж не като недопустима провокация срещу правото и правосъдието, а като възможност за сделка и печалба. И се трудеха неуморно не за спасяването на невинните българи, а за това какви услуги и подаръци да направят на Кадафи, че да излезел той, рекетьорът, “от сложната политическа ситуация” с чест. И работеха за спасяването на полковник Кадафи. И го спасиха. За свой срам. Но парите не се изчервяват.
Цивилизованият свят изтъргува своите ценности за един петролен кладенец повече. Замени своята съвест за един хеликоптер повече. Продаде своите принципи за един бомбардировач повече. Предаде неотменимите човешки права за една сделка повече. Приласка един диктатор, който се подиграва със същите тези ценности. Изгуби битката на цивилизациите, ако изобщо някой има дързостта да нарече тероризма и диктатурата с името “цивилизация”.
Тъй нареченото демократично семейство предпочете да не се терзае с мисълта, че Либия е терористична държава, а Кадафи – международен престъпник. Ако цената на това грозно зрелище се измерва в милиарди, що да не го изтърпят!
20. Диктаторът-победител
Кадафи постигна всичките си цели.
Октомври 2007 година. Либия е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Януари 2008 година. Либия председателства Съвета за сигурност на ООН и ръководи подготвителния комитет за конференцията за борбата срещу расизма.
29 август 2008-а, Бенгази. На своята пищна среща вождовете на африканските племена (които Кадафи периодично нарича “идиоти” и “малоумници”), украсени с корони от масивно злато, животински кожи и пера, го провъзгласиха за “крал на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметовете в цяла Африка”, възпяха го, отрупаха го с щедри подаръци, сложиха го на кралски трон и му връчиха Коран от 18 век. Но апогеят предстоеше.
10 юли 2009 година, Акуила. Г-8 легитимира Кадафи като свой пълноправен пратньор. А той, в излюбления си изнудвачески стил, поиска ЕС да му плаща всяка година по 5 милиарда евро, “за да не пусне имигрантската вълна в Европа”.
31 август 2009 година. За славната 40-годишнина от своето възсияване  Кадафи получи най-дългоочаквания подарък. Атентаторът Меграхи, виновен за гибелта на 270 души, беше освободен предсрочно “по хуманни причини” с покъртителна, но фалшива диагноза. Срещу тлъста петролна концесия за “хуманистите” от British Petroleum при решаващата роля на Тони Блеър – и той “хуманист” велик, въздигнат до дясното коляно на диктатора като негов мъдър съветник.
Кадафи получи всичко, което поиска.
Ако беше поискал Нобелова награда, щеше да я получи. Като най-пръв радетел на човешките права.
Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят. И заради тези, които предаваха и продаваха живота на българските заложници. И заради тези, които осъдиха и продължават да съдят и осъждат невинните български медици, да издевателстват над тях и да ги заливат със собствените си комплекси, зависти и гузни съвести.
И защото перверзният СПИН-процес е едно от най-драстичните престъпления на Кадафи. Тестът, на който “демократичното семейство” се провали.
(Следва)
argumenti-bg.com,18 март 2011, Comments (5)
"Дума", 17 март 2011
  1. ot selo — 28.03.2011 12:01
    Жалко е да гледаш алчноста,агресията и жаждата за кръв. Няма друго такова животно което да убива от и за удоволствие.
  2. » Тестът „Кадафи”. Войната започна… : Argumenti-bg.com — 23.03.2011 10:57
    [...] до Бенгази ІІ Тестът „Кадафи”. Ретроспекция на 3097 дни Тестът “Кадафи”. Колко сонди струва цивилизацията?  Изпрати на поща /* svejo_skin='compact'; svejo_theme='blue'; [...]
  3. Човек — 20.03.2011 10:57
    “Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят”
    Много добре написано, Велислава. Но тези, гореспоменатите дали ще прочетат това? Или от висотата на своите високи и недостижими постове няма да погледнат надолу?
  4. Илия Михайлов — 19.03.2011 22:28
    Права е Велислава! Това е положението за обичаните и за мразените режими,демокрации и революции. Аз обаче си мисля за “износа” на демокрации и революции. Мисля си за Робер де ла Сал,за Фернандо де Сото ,за Хенри Хъдсън, за Ернесто Че Гевара… Мисля си за Сонг Ми,за Тора Бора,за Косовска Митровица,за мостовете в Белград , за Кандахар… и за мярата си мисля!Къде е мярата и кой е главния мерител сега,който определя,кого трябва да убиваме и кого да помилваме.Мисля си и за това: Кои сме ние?
  5. Асен Асен — 19.03.2011 5:11
    Аз съм твърдо “За” да смачка всички. Цивилизацията ни е под всякаква критика. Упадък на човека. Да идва края на света.


Няма коментари:

Публикуване на коментар