четвъртък, 4 август 2011 г.

Тестът "Кадафи" - част I

"Бясното куче", което беше бог
Велислава Дърева

1. Мираж в пустинята


Ал-Джамахирия ал-Арабия ал-Либия аш-Шабия ал-Иштиракия ал-Узма - това е държавата с най-дългото име на света. Тя вече не съществува. Разпада се в кръв и хаос. Чезне като мираж. Жесток мираж, роден от болезненото съзнание на един маниакален диктатор. Днес има една територия от 1 759 540 кв. км, където могат да се вместят 17 Българии. Има една загадъчна и неуловима пустиня, просната на 1 715 540 кв. км - гигантски пясъчен часовник, който поглъща времето. Под пясъците са скрити 100 милиарда барела петрол. Това е ключът към мрачното минало и към неясното бъдеще. Към отминалия мираж и към следващия.
42 години този ключ беше в ръцете на Кадафи.

2. Световен пророк и будител
"Аз, простият бедуин, който яздеше магаре и бос пасеше козите, ви връчвам своята малка "Зелена книга", която е сходна със знанието на Исус, скрижалите на Мойсей и кратката проповед на този, който яздеше камила. Аз преживях години в пустинята, сред нейните безлюдни и безбрежни простори под открито небе, на земята, покрит с небесната сянка. "Зелената книга" е символ на окончателното освобождение от насилието, тя е достижение на свободата и щастието. Третата Всемирна теория, изложена в "Зелената книга", води към създаването на джамахирия - общество, което въплъщава мечтата за Града на Слънцето. "Зелената книга" е подобна на Корана, подобна на Тората, нейният зелен цвят е цветът на пролетта, цветът на народа, цветът на развитието, цветът на рая."
Това е откъс от авторския предговор на Муамар Кадафи към руското издание (1989) на "Зелената книга" (написана през 1976-1979). Той се изживява като въплъщение на Мойсей, Исус и Мохамед едновременно. Той е "световният пророк", бащата на "Третата всемирна теория", авторът на "окончателните истини", творецът на извечните скрижали, събрани в неговия политико-философско-теократичен труд. "Зелената книга" трябва да се превърне в "евангелието на човечеството". За "да дорасне светът" до онова "съвършено общество", осъществило мечтата на Томазо Кампанела, а именно "Великата народна социалистическа либийска арабска джамахирия"...
В предговора към българското издание (1990) Кадафи нарича себе си "международен будител", приел за свой свещен дълг да "просвети борческия български народ", който (siс!) "от древни времена е възприел пророческите идеи на "Зелената книга" за настъпването на епохата на джамахирията". Според "будителя" траките, славяните и прабългарите, св.св. Кирил и Методий, богомилите и атонските монаси, кирилицата и православието, БРЦК и Априлското въстание са едни предтечи на "Зелената книга" и нейната премъдрост, а Ботев и Левски - пророци на пророка и прорицателя Муамар...

3. Мъченикът Муамар
"Аз съм боец. Аз няма да напусна тази земя. Ще умра като мъченик. Ще остана непокорен... Муамар е лидер на революцията чак до края на времето. Муамар Кадафи няма официален пост, за да подава оставка. Той е лидер на революцията, бедуински воин и революционер, който донесе слава на страната. Муамар Кадафи е главата на революцията, синоним на саможертва до края на дните си... Това е моята страна, страната на моите родители и на предците ми. Революцията означава саможертва до края, до последния дъх на живота ми, до последна капка кръв... Ако бях президент, щях да подам оставката си, но не съм. Аз имам пушката си, за да се бия за Либия... Аз съм символът на Либия... Моят народ ме обича, обича ме целия, готов е да умре за мен...
Тези, които нападнаха полицейските участъци, са плъхове... болни хора, взимащи наркотици... престъпни елементи, използващи алкохол... младежи, на които са дали таблетки за халюцинации... Те са терористи, банда престъпници, те служат на дявола... Те ще бъдат прочистени, ще бъдат смазани като на площад Тянанмън... Още дори не съм дал заповед да се използват куршуми...
Ще избодем очите на всички, които казват, че Либия не се управлява от народа... Ще се бием до последния мъж, до последната жена... Няма никакви демонстрации. Вие виждали ли сте такива? Къде? Тези демонстрации са, за да ни подкрепят... О, братя, нека всички запеем "Аллах, Муамар, Либия!"...
Това са протуберанси от яростните бълнувания на Кадафи. Първо се появи за 22 секунди - в бял автомобил, с голям бял чадър, ушанка и шуба (с ушанката и шубата нахълта в Лувъра през 2007 г. и впи поглед във Венера Милоска). После започна да се словоизлива часове наред.
За кратко се барикадира в резиденцията Баб ел-Азизия ("Портата на водача на кервана"). За да рецитира своите налудни монолози пред любимия си декор - сградата, полуразрушена от американските бомбардировки през април 1986 г. Пред руините стърчи метален монумент, направен от останките на американски бомбардировач и показва как голяма златиста ръка е смачкала в здравия си юмрук жалък вражески самолет.
Преди зад непристъпните стени (три бетонни пръстена), кули и бойници на Баб ел-Азизия специалните гости минаваха покрай строги казарми, скокливи кози и лениви камили, под острите погледи на разноцветни униформи, покрай бялата палатка на красивите кубинки (личната гвардия на Кадафи), които се оглеждаха в кристално огледало, облегнато на една палма, недалеч от бедуинската шатра на вожда, която отвън е зелена, а отвътре - пъстра, с щампирани камили и палми, и се отоплява с електрически радиатори, досущ като онези, дето ги произвеждаха в Смядово.
Днес резиденцията е опустошена, казармите - опожарени, шатрата - помляна. Либийците някак внезапно решиха, че не искат да живеят и секунда повече в "съвършеното общество" на Кадафи, обстрелват паметниците на "Зелената книга" и носят неговите портрети (в Либия те са повече от пясъка в пустинята), обърнати наобратно и с надписи "касапин, тиранин, убиец".
Той не вижда и не чува тези присъди. Отказва да ги проумее. "Народът ме обича", "либийците са готови да умрат за мен", "враговете са обкръжени", "в Либия всичко е спокойно", халюцинира Кадафи с притворени очи. Медиум, изпаднал в транс. Обсебен е от величествената идея да умре като мъченик. За целта е готов да завлече със себе си колкото може повече хора.

4. Държава за лично ползване
Той е от Сирт. Роден е в бедуинска палатка. И продължи да живее в палатка, и да я разпъва демонстративно по световните площади. Това не е екзотичен каприз, а начин да принуди другите да се съобразяват с него, с Владетеля. И защото в неговата шатра неговите домакини се превръщаха в негови гости. На неговото килимче. В пряк и преносен смисъл.
Баща му е пастир на кози и камили. Гордее се с този факт. Както всеки, който е тръгнал от нищото и е станал всичко.
В Либия той е всичко.
Беше.
В Либия няма избори. Кадафи ги забрани, защото "те са лъжа", "инструмент на диктатурата", "оръдие на диктатурата", "фалшивите одежди на демокрацията". Защото "либийците живеят в рай и не им трябват избори".
В Либия няма парламент. Кадафи го забрани, защото той е "фалшификация на демокрацията" и "пречи на народа да осъществява своята власт".
В Либия няма партии. Кадафи ги забрани, защото те "опорочават демокрацията", а "многопартийната система е откровена, неприкрита форма на диктатурата".
В Либия няма конституция. Защото "тя е фарс". Кадафи я замени с Корана и "Зелената книга".
В Либия законите са "нещо относително". И никога не е ясно по кой закон ще те обесят - по светския или по шериата. Целта е да те обесят. В Либия има един Свещен закон - "Зелената книга" и "религията, която включва обичаите, а обичаите са израз на естествения живот на народа и само те определят кое е лъжа и кое - истина".
Обичаите са племенни, религията е ислямът, знамето е зелено, химнът е "Аллаху акбар", режимът е коктейл от национализъм, ислям, диктатура, страх, подчинение и терор, а държавата е за лично ползване.

5. "Пустинният Байрон"
Лицето му е непроницаемо и неподвижно. Като маска от кафяв пергамент, под която никой не знае колко маски се крият. Като пустинята, в която обича да се оттегля, да размишлява и да разговаря с Бога. Какво си приказват двамата - Аллах и неговият Пророк, никой не знае. Освен пустинният вятър и пясъците, преливащи от лимонено до оранжево и от пурпурно до рижаво.
Говори бавно и толкова тихо, че не знаеш дали е казал нещо, или ти се е сторило. Друг път е заканителен, рязък, енергичен, подигравателен, съдещ и осъждащ. Напоследък - все по-истеричав. Диалозите с него са мъчителни, с протяжни паузи, в които тишината пада като плътна мъгла в шатрата. Друг път се оживява и вдъхновено се впуска във философски размишления.
Не знаеш дали те слуша и дали те чува; дали те гледа и дали те вижда. Дори от безкрайните си портрети не те гледа в очите. Погледът му минава покрай теб и през теб и в редките случаи, когато този стъклен, мистичен поглед падне върху теб, не знаеш дали това е внимание или любопитство, дали те изучава, или очаква да се вцепениш като хипнотизиран заек.
Изобразява ту мислител, потънал в дълбините на своята интелектуална бездна; ту нежен поет, трогнат до сълзи от новата си метафора. Вярва, че е "пустинният Байрон", "повелителят на арабския свят", "Вашингтон и Линкълн едновременно". Вярва в своята триединна същност (Мойсей-Иисус-Мохамед), а напоследък, омагьосан от мисълта за мъченически венец, се изживява и като Омар Мухтар - водач на либийската съпротива срещу италианската колониална власт, обесен през 1931 г.
Той забрани театъра като "обида към Аллах", но пък ощастливи Либия и света с превъплъщенията на най-великия артист. Всяка негова поява е грандиозен, премислен и прецизен моноспектакъл. Неговият гардероб е пълен със сценични одеяния и реквизит за безкрайните му политически роли: от черната шапчица и землистата "абба" от камилска вълна, до костюмите по последна европейска мода; от пищните роби и тюрбани (златисти, сребристи, снежнобели, изумрудени, тюркоазени, виолетови, карминени, бледорозови, светлосини, индигови, пясъчни), до неговата страст - военните униформи, декорирани със златни лампази, акселбанти и еполети, обкичени с ордени (самонагради за неизвършени подвизи), увенчани с внушителни кокарди. Най-любимият му театрален костюм е искрящият адмиралски кител, ослепителен в своята белота.

6. Бог и Самодържец
Кадафи няма никакъв пост и няма как да подаде оставка. Това е единствената истина в неговите гневни монолози.
От юридическа и институционална гледна точка той е абсолютният никой. Не е нито президент, нито премиер, нито духовен водач, нито монарх. Но си е присвоил всичката тази власт чрез привиден отказ от властта. През 1974 г. по негово желание е разтоварен от всякакви досадни "политически, протоколни и административни задължения", за да се "посвети на идеологическа и теоретична работа".
Формално той няма никакви права, нито задължения и не носи никаква отговорност пред никого. Но притежава абсолютната власт. И я употребява така, както му е изгодно. На него. Лично. Неговите правомощия са божествени. Либия е под неговия едноличен контрол.
Той е Богът.
Вождът, Владетелят, Властелинът, Самодържецът, Разпоредителят с живота и съдбата на 6 милиона либийци.
Като всеки диктатор мрази да губи. А за един бог е недопустимо да губи. Досега е изгубил твърде много. Не стана продължител на своя кумир Насър. Не стана обединител и властелин на "единната арабско-мюсюлманска нация от Атлантическия океан до Персийския залив". Не успя да изтрие Израел от географската и от политическата карта, или поне да го обедини с Палестина в една обща държава - Изратина. Не произвежда оръжия за масово унищожение. Плати милиарди заради атентатите над Нигер и Локърби.
Затова измисли, монтира и режисира СПИН-процеса срещу българските медици - този мрачен сталинистко-бедуинско-кафкиански шедьовър на международния рекет. Тогава изглеждаше победител и вярваше, че е спечелил всичко и че е надхитрил историята.
Сега губи всичко.
(следва)
"Дума", 15 март 2011
аrgumenti-bg-com, 10-11 март 2011
georgi — 13.03.2011 0:48


Kadafi e boklu4ec, nooooo, vapreki petrola ne mi e iasno za6to vsi4ki , si traiat?

Д.Донева — 12.03.2011 10:13


Привет,Велислава!Много ми е приятно ,че мога да чета материалите Ви-аналитични,информативни,с интересен изказ.Продължавайте да пишете с правдивите си слова!






Чавдар Каменаров — 12.03.2011 8:31


Велислава,(позволявам си да ви наричам така), както винаги, сте на върха на медийното слово. Много точна преценка за това, кой и какъв е Кадафи. Но може би най-кратката дефиниция, даде преди около 20 години Президента Рейгън, което определение виждам, че и тук се цитира – “Бясното куче”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар