Фокус-Бокус!

Велислава Дърева

Фокус-Бокус-Бокофокус! – извика Барбойко, предводителят на барбароните.

И първом се превърна в един голя-я-ям телевизор, и влезе в телевизора, забърбойства и забърбуйства от телевизора, взрян в телевизора. А барбароните барбаронеха възхитено. После се превърна на вестник и всяка сутрин се разлистваше лист по лист и се четеше задълбочено.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И се превърна на голя-я-ямо огледало, огледа се в себе си - отпред и отзад, отляво и отдясно - и откъдето и да се погледнеше, възклицаваше: „Прелест! Отвякъде прелест! Просто прелест! Наистина, неповторимо!”. Даже измери с педи изящно наедрелите си плещи. А барбароните ръкоплещеха вдъхновено, и настана голямо натискане, бутане, дърпане и настъпване, понеже жадуваха да се доредят до огледалото - и те да се лицезрят и огледат във вълшебния му лик, обаче бидоха натирени - „Къш! Чиба! Сус!”.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И за всеобща радост се разпльоска и преобрази на един голя-я-ям гьол, и се гмурна в себе си чак до бездънното си дъно (толкова бездънно, че Марианската бездна изглежда като една мижава изпъкналост), преплува се всякак (кроул, бруст и бътерфлай) от единия до другия си безкраен край, от единия до другия свой безбрежен бряг, пляскаше шумно, вдигаше кални гейзери, пухтеше като кита Голиат и фонтани изумителни изригваше. А подире му, въодушевени, наскачаха всичките барбарони, барбаронки и малките им барбарончета, намяткаха се в гьола – да се поплацикат и те.

Обаче той внезапно промени своя облик, и от презрян гьол се преобрази на един гигантски модел на ядрения синтез, нещо като Атомиума в Брюксел, само че Протониум Неутроникус. И като му се обясни в най-изначална и най-вековечна любов на ядрения синтез, остави барбароните да бълбукат на сухо, а един, с очилца и бретонче, окъснял, недочул, недоразбрал и недокомуникирал, се бухна в празното, и насмалко да се претрепе, разбие, размаже и убие на място. Което и стана.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И за нула време изобрази последователно бицепс, трицепс и бухалка, като слънчице огря (все на картоф мязаха, ама то, човещинка), после прие формата на багер, обаче Цв.Цв. тутакси го възседна и оцвъка, та багерът нервно изтръска от гърба си тоз цвъкалник.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И всички замряха в трепетно ожидание. Следваше любимото превъпръщение. Кулминацията на абракадабрата! Изви се той като Юго-Южна дъга, източи се, като магистрала се проточи, блесна, грейна, засия, и предоволен от себе си, извади една лента и една ножица, сряза си лентата и се самооткри сред бурни, нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации.

„Правим си първи копки, след това си откриваме и си имаме биография”, рече мъдро той. И заключи - „Във всяко сако бъркам и вадя лентички, като фокусник съм”.

А доскоро от една кутийка вадеше листчета и учеше думички на английски. И като стигна до „конгречюлейшън”, спря.

Ми за к`во му е да знае повече!

argumenti-bg.com, 15 april 2011