петък, 28 май 2010 г.

Историята на града Глупов

Велислава Дърева
Имало едно време един град, наречен Глупов. Неговите жители гордо носели това красно име, посрещали с трепет и упование всеки нов градоначалник, приветствали го с „красавецо наш!” и „спасителю наш!”, целували неговата крепка десница, и се отдавали на своите глуповски волности, глуповска възторженост и глуповско лекомислие.
Салтиков-Шчедрин описал зашеметяващата, сърцераздирателна и поучителна история на града Глупов, на милите глуповци, глуповки, глуповчета и главно – на техните глупейши управници. На 21 от градоначалниците авторът е посветил преизобилни страници, от които научаваме, че първият можел да лети, а предпоследният притежавал поглед чист като стомана и лишен от всякаква мисъл и се изразявал кратко и страховито: „Ще ви раззорря!” и „Няма да търрпя!”.
Ала на номер 22, последния в тази величествена поредица, вероломният сатирик е отделил само три изречения: „Перехват-Залихватский, Архистратиг Стратилатович, майор. О сем умолчу. Въехал в Глупов на белом коне, сжег гимназию и упразднил науки”.
В превод: „За този ще замълча. Пристигна в Глупов на бял кон, изгори (опожари, изпепели) гимназията и унищожи (отмени, забрани, премахна) науките”.
Подвизите на другите градоначалници бледнеят пред историческото дело на Архистратига. Има ли нещо по-архистратегическо от това да строшиш оковите на знанието, да разориш и разпарчетосаш храма на духовността, да освободиш завинаги Глуповград от тегобите на тая досадница, науката?!
Светлият пример на Архистратига десетина години вдъхновява един кръжец, който жужи около частния НБУ и води титанична война срещу БАН с едната цел – да напъди науката от БАН и учените от науката, а собствеността на БАН да разграби.
Б.Б., (д-р по психофизическата подготовка на милиционерския състав) нарече войната срещу БАН „груба, умишлена спекулация”, дело на мрачни субекти, „които са подготвили да направят това” (да посегнат на нейната автономия и да заграбят нейната собственост – б.а.), а сега същите тия субекти „искат да ни прехвърлят на нас подобно нещо!”, защото „подобен въпрос никога не е бил поставян”.
Така ли?!
Голяма е мъката на Б.Б., понеже няма как да пришие тази война на любимия си тройно коалиционен враг. А може би в последните 10 години Б.Б. е обитавал друга галактика, паднал е на главата си преди 10 месеца, та цопнал в грубата действителност и я разплискал. Щом Б.Б., най-великият полицай измежду премиерите (и обратно) не знае, остава въпросът кой спекулативен мозък плоди спекулации, сиреч – гешефти, афери и нечисти сделка? И кои са спекулантите, сиреч – търгашите, гешефтарите, далавераджиите, злоупотребителите?
Кои са тези подлеци? Кои са тези подмолни и коварни твари, що издевателстват над науката и ходят по главата на трето правителство, белким случат най-сетне на власт, която да легитимира тяхната алчност, тяхната грабливост, тяхната органическа непоносимост към всичко, що е смисъл и същност; власт, която да възнагради техния нагон да притежават материалното, а духовното да съсипват, понеже им пречи? Кои са тези истински „октоподи”, пред които разните мутри и муцуни приличат на детска градина, където някой е забравил две бухалки?
Прав е ББ. Има и спекулации, и спекуланти. И война срещу БАН има. И тя не е от вчера, нито откак ББ е премиер. Тази война се води страстно, на изблици и пристъпи, циклофренично някак. Главните участници във военните действия са все едни и същи, с непроменени и неприкривани интереси. И това са неговите, на Б.Б. министри, наричани гальовно Мумията и Пицата, плюс рояк папатаци.
Тази война е част от съзнателната, методичната, умишлената разруха на държава, нация и народ. 20 години истинските „октоподи” непрекъснато си набелязват някаква цел, обявяват я за „последната крепост на комунизма”, за антиевропейско изчадие, за урод някакъв, за да я превземат и оплячкосат. „Последните крепости на комунизма” се оказаха безброй и безчет, но „октоподите”, тез титани на прехода, неотклонно и безнаказано прегазиха всичко, що им се изпречи на интереса.
Така бяха съсипани земеделието, индустрията, правосъдието, здравеопазването, образованието, културата, изкуството, ядрената енергетика, полицията, армията. „Октоподите” тъй обнагляха, че обявиха кирилицата за „руски комунистически шрифт” и „комунистическа ерес”, а св. Кирил и Методий – за византийски шпиони. За „последна крепост на комунизма” беше нарочена и Българската православна църква. Войната на „октоподите” срещу Светата ни Църква имаше толкоз общо с Бога, колкото войната срещу БАН има нещо общо с науката. Църквата беше обявена за свърталище на „червени агенти и руски подлоги”, а Академията – за сборище от „самодостатъчни паразити и бюджетни вампири от сталинско-брежневски тип, които пият нашата бюджетна кръв”. И защо тази страст? Защото алчното око на „октоподите” е впито в тяхната собственост. Има един „дребен” детайл, който алчното око не забелязва. Кирилицата е 1155 години, Църквата – на 1145, Академията – на 141. Това са нашите крепости: Вярата и Знанието. Ако „октоподите” ги разрушат, ще са постигнали своята заветна цел – да ни няма.
Ще попитате – а какво е станало с града Глупов, след като Архистратигът „упразднил науки”. Историята трябва да е ужасяваща, щом Салтиков-Шчедрин предпочита да запази мълчание.

написано - 20 май 2010 г.
27 май 2010 г. zonabg.info

5 коментара:

  1. Атанас Кръстев, ЗДК (Заслужил Деятел на Културата,
    политически офицер ЗКПЧ Начо Културата)

    = ЗАБЕЛЕЖКИ

    от АДОЛФ ИЛИЧ

    С изнизването на годините (все по-светкавично) видя се, че
    не мога да отлагам повече тези редове. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да
    ми възразява, а трябва.

    Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са
    хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори
    пишман интелектуалци се увличат
    в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на
    интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).

    Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите
    си имаме по-важни работи отколкото да куткудякаме.

    Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата
    къща на Начо Културата възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг -
    то тогава се сепвам даже и аз.

    Искам думата.

    Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически
    офицер, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна
    очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов
    покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помня = хотел Молле де, в
    закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без
    образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като
    друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков и сложи
    другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която
    групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски
    първоначално, впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с
    най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа
    да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
    икономист, хора специалисти да гонят задачите.

    Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен
    План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор
    понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за
    АИРезерват; година 1967-8). ....следва.....

    ОтговорИзтриване
  2. ..............
    Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата
    ("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму
    според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива
    грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън!
    Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се
    намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство
    кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани
    Политкомисаря; и след години -хоп, другарят си ... го откупи,
    "добросъвестно" видите ли, и на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж
    "забрана" можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за
    царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на
    ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни
    бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

    Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975
    година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на
    Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
    "Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се
    инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който
    нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в
    България) - ще го критикуваме разпенявено ...

    Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в
    клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?
    Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм
    кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!
    "Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите
    как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяхме, пред народа ли, или
    пред Народната Власт? ........sledva.........

    ОтговорИзтриване
  3. Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и
    Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -
    Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над
    Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната
    тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща?
    Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че
    ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата
    дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата
    (ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши
    разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си
    турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.

    След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли,
    жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не
    е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери
    след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!

    ОтговорИзтриване
  4. ............
    Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше
    образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше
    образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля
    градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не
    РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи
    грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без
    образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е
    съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от
    АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на
    стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така
    приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който
    всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана
    непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като
    нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че
    Начо Културата беше начело?

    ОтговорИзтриване
  5. Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо
    Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и
    за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все
    по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти
    поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой
    губернатор ако е ползувал служебния кар за нещо друго; ама ние тук си имаме
    имунитети нашенски. Игрички.

    "De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казал
    за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му
    пръст на Начо, Бог да му прости...

    Послепис:
    Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
    името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома
    десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили"
    титулатури за да разкопае и ни поднесе Античния Театър?
    Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,
    мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче

    ОтговорИзтриване