петък, 28 май 2010 г.

Спекуланти и политкомисари

Войната срещу БАН тепърва започва
Велислава Дърева
„Ние можещите, водени от незнаещите, правим всичко за кефа на неблагодарните” – Константин Иречек

1. Бърнамският лес тръгна от Браила

Не знам дали ББ е чел Шекспир, но тези, които са чели, знаят мрачното пророчество на вещиците (онези, трите!): „непобедим ще е Макбет, додето,/ не тръгне Бърнамският лес в полето/ към хълма Дънсинейн...”
На 19 май срещу властта тръгна нещо много по-величествено от Бърнамския лес. Тръгна храмът на знанието. Тръгнаха символично бащите на Българската академия на науките: Марин Дринов, Васил Друмев, Христо Ботев и Васил Левски. Те предвождаха шествието на българските учени, които всеки овластен комплексар и посредственяк унижава, презира и граби. С удоволствие и перверзно чувство за изпълнен дълг. Не е нужно да нагазим в душевните плитчини на алчната и агресивна посредственост, че да я проумеем. Тя е цинично откровена в своето желание да натири горепосочените „сталинистки остатъци” там, отгдето са дошли. В Браила.
Този път ББ не попита укоризнено учените защо не са скачали срещу „Цанков камък” или срещу „гьола за шарани в Белене”, не ги заплаши, че ще си хвърли оставката „и отиваме на избори”, не възкликна обидчиво „Протести ще МИ правят те на МЕН! Митинги ще МИ правят!”, дори не се дислоцира на отсрещния тротоар в ролята на протестиращ против протестиращите „феодални старци”.
Когато ББ изневерява на една от своите роли, не означава, че изневерява на друга - ролята на благороден помирител и арбитър.

2. А в комнатах наших сидят комиссары...

За 10 минути ББ отхвърли работа за 10 години:
А) Сложи край на войната срещу БАН.
Б) Приласка и утеши академиците.
В) Забрани на своите подопечни министри (наричани гальовно Мумията и Пицата) да мятат квалификации из медиите, да се подхилкват и подгаврят с учените.
Г) Като един Мойсей избави БАН от Фараонското робство на Игнатов.
Д) Обяви БАН за първостепенен разпоредител с бюджета.
Е) Обаче - под зоркия поглед на правителствен комисар, който ще бъде назначаван от Дянков, сиреч – от управляващата партия-майка.
Ж) Този политкомисар ще бъде заместник-председател БАН, ще участва в заседанията на ръководството, ще надзирава БАН, ще взима решения, без да има и милиграм изискване да разбира от наука. Едно политическо лице! Което ще изпълнява партийни поръчки, ще диктува и контролира живота на БАН според както нареди ГЕРБ и ще подчини БАН на политическите (и икономическите) интереси на властта (и на кръжащите около нея лакоми папатаци). Политкомисарят ще управлява БАН, ще се разпорежда с парите на БАН, пък и акъл по науките ще дава, щото от неговата научна преценка ще зависи всичко - от кламерите до компютрите и от микроскопите до сградите. Всичко това – според един законопроект, написан от един вечен назначенец и обсъден с предводителя на кръжеца „анти-БАН” на чаша червено вино в руското посолство на 9 май.
З) ББ нарече спекулации твърденията, че правителството искало да закрие БАН, да посегне на нейната автономия и на нейната собственост - „Подобен въпрос никога не е бил поставян”.
И)„Пак с дебело искам да подчертая за тези, които спекулират: докато аз съм премиер, имот на БАН за МОЛ няма да се даде! Но тези, които са подготвили да направят това, сега искат да ни прехвърлят на нас подобно нещо! Затова ви го казвам декларативно, за да знаете. Това е груба, умишлена спекулация!”, каза ББ на заседанието на МС - 19 май, минути преди шествието на БАН.
Й) „Учените като всички хора, ако ги оставим сами известно време (без надзор, контрол и прочее – б.а.), започват да психясват (за туй политкомисарят трябва да раздава на академиците успокоителни, да ги усмирява, да бди за тяхното психично здраве и за тяхната политическа благонадеждност! – б.а.). Трябва им нещо реално, а реалното нещо са студентите. Най-добрата наука се прави в университетите”,каза Дянков пред студенти от Бургаския свободен университет – 20 май, 24 часа след „края” на войната.
Фактите (виж Е, Ж, Й) не просто зачеркват декларациите и намеренията, забраните и утешенията (виж А, Б, В, Г, Д, З, И), ами направо ги изчегъртват.
Така ББ сбъдна мечтата на вълка и го вкара в кошарата – да вилнее на воля, а БАН скокна от трън та на глог, че е по-висок. Академията размени своята автономия срещу едно илюзорно, фалшиво и временно примирие. И ако днес властта изпраща чрезвичаен политкомисар в автономната БАН, утре ще разстави политкомисари в автономните университети, други ден – в Светия синод, после – където му текне. Вратата е отворена, походът на политкомисарите може да започне.
Войната срещу БАН не е свършила и няма да свърши. Само ще премине в нова фаза. Още по-перфидна и арогантна, още по-лицемерна и брутална. Преди 24 май учените трябваше да бъдат укротени, та да не смутят кухия правителствен апотеоз за науката, която може и да е слънце, но тъкмо затова пречи. Защото свети.
С това първа част от операцията по укротяване на БАН приключи. Дресировката, опитомяването и задушаването предстоят. Остава академиците да попитат сами ли да си носят въженцето, или ще им го дадат Игнатов и Дянков.

3. Октоподите на прехода

ББ нарече войната срещу БАН „груба, умишлена спекулация”, дело на мрачни субекти, „които са подготвили да направят това” (да посегнат на нейната автономия и да заграбят нейната собственост – б.а.), а сега същите тия субекти „искат да ни прехвърлят на нас подобно нещо!”, защото „подобен въпрос никога не е бил поставян”.
Така ли?!
Или в последните 10 години ББ е обитавал друга галактика и преди 10 месеца си е паднал на главата, та се джаснал право в грубата действителност, или някой го лъже, за да го злоупотреби. Щом ББ, най-великият полицай измежду премиерите (и обратно) не знае, остава въпросът кой спекулативен мозък плоди спекулации, сиреч – гешефти, афери и нечисти сделки? И кои са спекулантите, сиреч – търгашите, гешефтарите и далавераджиите? (За верността на синонимите виж речника на БАН.)
Кои са тези подлеци, тези мишоци и мушмороци, дето издевателстват над науката и ходят по главата на трето поред правителство, белким случат най-сетне на власт, която да легитимира тяхната алчност, тяхната грабливост, тяхната органическа непоносимост към всичко, що е смисъл и същност; власт, която да възнагради техния нагон да притежават материалното, а духовното да съсипват, понеже го презират? Кои са тези типове, тези истински октоподи на прехода, пред които разните мафиоти, мутри и муцуни, лапачи, пиячи и издайници на матури приличат на детска градина?
Прав е ББ. Има и спекулации, и спекуланти. И война срещу БАН има. И тя не е от вчера, нито откак ББ е премиер. Тази война се води яростно, на изблици и пристъпи, циклофренично някак. Главните участници във военните действия са едни и същи (поименно и поесграонно), с непроменени и неприкривани интереси.
Ако ББ наистина иска да излови спекулантите, да се огледа около себе си. Те са му на педя разстояние. Ако разпознае някого, да си го носи на гръб. А следващите редове да чете с подчертаване.

4. Заговорът на спекулантите

2004 г. Около частния НБУ кръжи и жужи един спекулантски кръжец. Неговите цели са: премахването на БАН и на ВАК, производството на професори на ишлеме (най-паче – в частните ВУЗ, чиято истинска абревиатура е ПУЦ), ликвидирането на всякакви научни критерии и авторитети, разпарчетосването на институтите на БАН, заграбване на собствеността на БАН чрез национализация и приватизация.
В името на тези велики академични цели кръжецът внася в 39-то НС законопроект. И поставя ултиматум – ако НС не го приеме, кръжецът ще предизвика повторно отваряне на преговорните глави за наука и образование, и ще блокира приемането на България в ЕС. Закончето катастрофира в три последователни години (2004-а, 2005-а и 2006-а) и в две НС (39-то и 40-то). Но кръжочниците не се отчайват, имат си стратегия, покровители и вдъхновители.
През 2007-а започват нова офанзива и получават окуражителна депеша, идеща откъм 1818 H Street, NW Washington, DC 20433 USA, където се помещава щаб-квартирата на Световната банка. Войната навлиза в решителна фаза.
През 2008-а вече не се заглавичкват със закончета, а майсторят стратегия, титулувана официално „за развитието на образованието и науката”. Неофициално – за окончателното решение на академичния въпрос (приликата с друго „окончателно решение”, взето край езерото Ванзее през 1942 г. съвсем не е случайна). Автори: двама министри – тогавашният и бъдещият.
През 2009-а кръжокът най-сетне (отново?!, както винаги?!) е във властта, около властта, с властта, в сладка близост до властта.
От самото начало предводителят на кръжеца на бившето дворянство се нарича Сергей Игнатов, ректор на НБУ, египтолог, завършил Ленинградския университет (1985), номенклатурно детенце, обучено да е винаги във властта (която и да е тя), флагман и стратег на похода срещу БАН, днес въздигнат до министър тъкмо с тази цел – да разгроми висшето образование, науката и академичната общност. „Това е една от причините, поради която той прие поста”, ще каже Симеон Дянков на 9 декември 2009 г., когато МС прие катастрофиралите някога идеи на кръжеца. Според стенограмата следват „Ръкопляскания в залата”.
Под шума на ръкоплясканията Игнатов благополучно стигна до април 2010 г., Когато обяви поантата на намеренията: закриваме централата на БАН, лапваме институтите към министерството, за да са по-свободни, а имотите на академията вземаме от нея и ги правим публична държавна собственост!
Сред активните борци срещу БАН сияе Евгений Дайнов - още едно номенклатурно детенце, преобразено по спешност в „син шаман”, „професор” от НБУ, който се самоопределя като „син демократ, прогресивен тип, неславянин и ксенофил”. През 2007-а ксенофилът-неславянин формулира основната пропагандна теза: „БАН трябва да бъде ликвидирана, защото е съветска измишльотина. Подобни академии са създадени по съветски тертип. Но даже в Русия са ги избутали от големите градове и са ги пратили в Сибир да си мислят”. Дайнов, в Сибир, на каторга или в лагер, не са пращали никого, за „да си мисли”, а за да го погубят. До вчера същият ксенофил, в блестящо съавторство Едвин Сугарев (особено „прогресивен тип” и иждивенец на БАН) твори един от новите закони за БАН. Обаче вечният назначенец обезсмисли техния ентусиазъм. Понеже е ловък, хитър и чевръст.

5. Двете леки стъпчици на Дянков

Ноември 2007-а! Избликва Симеон Дянков! Какъв спекулативен гейзер! „Дневник” публикува програмно интервю с юнака, що разпердушини Грузинската академия на науките. Според бъдещата звезда на ГЕРБ тази „реформа е сред най-леките”, достатъчни са „две стъпки”:
„На първо място, трябва (императивно! – б.а.) да се разпродадат и приватизират сградите на БАН, които могат да донесат сериозни приходи. С освободените средства могат (пожелателно, може би, едва ли не – б.а.) да се създадат нови и модерни лаборатории с нова техника към самите университети”.
На кого да се разпродадат сградите на БАН? И защо? От кого да се приватизират? И как? Тези сгради са собственост на БАН и на никой друг. Заветната цел на Дянков е да напъди науката от БАН и учените – от науката. БАН да бъде изхвърлена на улицата, да бъде наритана като бездомно куче, като прошляк някакъв, да бъде оставена без сгради, без средства, без лаборатории, без нищо. И да бъде затрита.
Ще мине 1 година и в „Капитал” Дянков ще обяви третата стъпка: „Да се затворят (императивно! – б.а.) повечето лаборатории и научни центрове в БАН, като на тяхно място се учреди фонд "Наука". (През всичките години „Дневник” и „Капитал” са нещо като пропаганден отдел на кръжочниците в битката им срещу БАН.)
Ще мине още 1 година и едно вицепремиерско фалцетче ще изписка пубертетно „БАН не прави наука, в БАН са феодални старци, които си стоят там и събират заплати”. И ще продължи да пищи извън петолинието: „Нашата научна система е създадена по сталинистко време. Истинска наука се прави в добрите университети, както е по света. Науката не е основно нещо по време на криза“.
Фалцетчето ни на микрон не е променило своите намерения, нито своята изящна словесност.

6. Бойният отряд на социолозите

За първи път те ще бъдат хвърлени публично в битката през 2008-а. Дотогава, водени от кристален академичен интерес, са мишкували скришно из имоти на БАН.
„БАН трябва да бъде: а) орязан и б) концентриран. (Все пак „академия” не е в мъжки род! – б.а.) Единственият шанс да направите стъпка в тази посока е да завоювате като ваш съюзник 3-4-5-6 университета. И тогава няма да се биете сам! И няма да допуснете тълпата да ви наложи и да казва: дайте пари за химия, за хуманитари и т.н. Другото е орязването на БАН. То трябва да стане чрез вузовете! Чудесно е, че се хвърля камък в блатото и се надявам, че т.нар. научни работници ще се хванат за гушите, което ще ни донесе възможност да насочим в правилна посока нещата”. Така Кольо Колев ще съветва председателя на БАН.
„Това е хватката, с която леко ще бъде обезоръжена БАН”, ще обобщи радостно Петя Кабакчиева.
„Фундаменталната наука – това са пари, хвърлени на вятъра”, ще отсъди Кънчо Стойчев.
„Основната структура, която е създало обществото за 100 години, около която е възникнала България, която е много по-стара от България, се казва БАН. Затова никой не успява и не е успял да реформира БАН. Това е абсурдна, закостеняла структура. Тя прилича много на православната църква, когато тя е имала 5 милиарда евро. Имаме абсолютно същата наука, която притежава гигантска собственост. А това лесно се решава с един закон, публична държавна собственост и толкова! Вие живеете в произвол! Самото ваше устройство е антипазарно и старинно! В този свят има продажба, покупка, плащане в брой. БАН не е дори сталински, а брежневски тип организация, която живее в отминала епоха! Вие сте бюджетен вампир, самодостатъчни паразити, които пият нашата бюджетна кръв!”. Тези вдъхновяващи слова принадлежат на Андрей Райчев, който по-късно ще се провикне: „БАН е една зоологическа градина! Отворете клетката!”
Бойният социологически отряд формулира брилянтно стратегията за убийството на БАН. Резюме: „Взимаме парите за наука от БАН, даваме ги на 3-4 университета, противопоставяме БАН на университетите, обявяваме сградния фонд на БАН за публична държавна собственост и я разпродаваме, даваме самостоятелност на институтите, не им даваме държавни пари, в резултат на което на втората година половината са загинали, но другата половина вече печели пари и това е правилната посока на нещата, това е хватката”.

7. Мръсен влак се композира, Ленче ле

Благовест Сендов, академик. Той винаги е сред победителите, винаги се връща на бял кон (защото някой му позволява), той е вечният назначенец, винаги удобен, винаги на разположение, винаги виси на правилния политически перон, никога не подбира партийните влакове, на които се мята чевръсто. И както стана депутат и председател на парламента с изисканата фраза „червеният влак може да е мръсен, но вози”, така днес вече се е разположил в първа класа на ГЕРБ-исткия влак.
Това е авторът на законопроекта за БАН, който възражда всевластието на правителствените политкомисари и съгледвачи, възкресява политическия контрол над БАН с кръчмарското обяснение „който плаща, той поръчва музиката” и връща БАН в 1949 г. От любов към демокрацията и вдъхновен от идеята за окончателния разгром на остатъците от сталинизма, очевидно.
За да е напълно в духа на епохата, пък и за улеснение, би могъл да препише чл. 1 от тогавашния закон: „БАН е подчинена на МС”. Законът е приет на 16 септември 1949 г., а на 16 декември 1949 г. е обесен Трайчо Костов. Връзката между двете събития не е фактологична, а същностна. Тя е в същността на онова жестоко историческо време, което наричаме диктатура. И с право. Прочее, тогава премиер е Васил Коларов.
Едно е пропуснал да напише авторът на законопроекта – името на пожизнения председател на БАН. Поради скромност.

8. Историята на града Глупов

Имало едно време един град, наречен Глупов. Неговите жители гордо носели това красно име, посрещали с трепет и упование всеки нов градоначалник, приветствали го с „красавецо наш!” и „спасителю наш!”, целували неговата крепка десница, и се отдавали на своите глуповски волности, глуповска възторженост и глуповско лекомислие.
Салтиков-Шчедрин описал зашеметяващата, сърцераздирателна и поучителна история на града Глупов, на милите глуповци, глуповки, глуповчета и главно – на техните глупейши управници. На 21 от градоначалниците авторът е посветил преизобилни страници, от които научаваме, че единият можел да лети, на другия стъпалата му били обърнати обратно, та да избяга по-лесно, третият имал фарширована глава, достойна да бъде изядена с горчица, а предпоследният притежавал поглед чист като стомана и лишен от всякаква мисъл, и се изразявал кратко и страховито: „Ще ви раззорря!” и „Няма да търрпя!”.
Ала на номер 22, последния в тази величествена поредица, вероломният сатирик е отделил само три изречения: „Перехват-Залихватский, Архистратиг Стратилатович, майор. О сем умолчу. Въехал в Глупов на белом коне, сжег гимназию и упразднил науки”.
В превод: „За този ще замълча. Пристигна в Глупов на бял кон, изгори (опожари, изпепели) гимназията и унищожи (отмени, забрани, премахна) науките”.
Подвизите на другите градоначалници бледнеят пред историческото дело на Архистратига. Наистина, има ли нещо по-архистратегическо от това да строшиш оковите на знанието, да разориш и разпарчетосаш храма на духовността, да освободиш завинаги Глуповград от тегобите на тая досадница, науката?!

9. За вярата и знанието

Титаничната война срещу БАН е част от съзнателната, методичната, умишлената война срещу държава, нация и народ. 20 години октоподите на прехода си набелязват някаква цел, обявяват я за „последната крепост на комунизма” и „съветска измишльотина”, за антиевропейско изчадие и урод някакъв. За да я превземат и оплячкосат някак по-мотивирано и като доказателство за нашия цивилизационен избор. И безнаказано прегазиха всичко, що им се изпречи на интереса: земеделие, индустрия, правосъдие, здравеопазване, образование, култура, изкуство, ядрена енергетика, полиция, армия.
Октоподите обнагляха, прегърнаха съчинението на Кронщайнер, че кирилицата е „руски комунистически шрифт”, „комунистическа ерес” и „символ на безкултурието”, и обявиха св. св. Кирил и Методий за византийски шпиони, които ведно със св. Княз Борис Покръстител съсипали европейското ни бъдеще. Впрочем, първият, който насмете мощно и публично Кронщайнер и българските му блюдолизци, беше тогавашният председател на БАН акад. Иван Юхновски - направи го на 24 май 2001 г. в словото си пред Народната библиотека. Октоподите не прощават на духа.
Те зачеркнаха публицистиката на Ботев, щото „е неразбираема”, „предизвиква ужас и отвращение”, „няма ангажимент към красивото и доброто”, „не говори на езика на толерантността”, и главно – защото фигурира в конспект, съставен по времето „около смъртта на др. Сталин”.
Назидаваха учителите да не наблягат много-много на Ботев и Левски, „защото се ползвали с недобро име в тогавашното общество”, обявиха турското робство за „мнимо”, Априлското въстание – за „селска свада”, а баташкото клане – за „мит”.
Водени от откровението на Бжежински, че „след падането на комунизма, най-големият наш враг остана православието”, нарочиха за „последна крепост на комунизма” не какво да е, а Българската православна църква. Войната на октоподите срещу Светата ни Църква имаше толкоз общо с Бога, колкото войната срещу БАН има нещо общо с науката.
Църквата беше обявена за нереформирано свърталище на „червени агенти и руски подлоги, комунистически креатури и болшевишки изчадия”, а Академията – за „тълпа” и „блато”, за сборище от „самодостатъчни паразити и бюджетни вампири от сталинско-брежневски тип, които пият нашата бюджетна кръв” и трябва „да се хванат за гушите”. Колкото до основателите на Българското книжовно дружество през 1869 г. в Браила (Васил Друмев, Марин Дринов, Христо Ботев и Васил Левски), те си били направили един просветителски клуб, те и хабер нямали що е академия, обаче под ботуша на „руските окупатори” подир Освобождението взели, та кръстили туй клубче БАН с подлата цел – да пръскат сталинистка отрова и да морят непорочните радетели за чиста наука.
И защо тази страст? Защото за октоподите Академията и Църквата са вражески крепости, предназначени за разграбване; защото алчното октоподско око е впито в техните имоти; защото получават алергичен пристъп от всичко, що ни прави народ – Вяра и Знание, Азбука и Църква, Памет и Духовност.
Кирилицата е 1155 години, Църквата – на 1145, Академията – на 141.
Тъкмо величието на тези крепости, тъкмо фактът, че те са нашата духовна конструкция, тъкмо това вдъхновява октоподите в тяхното убого стремление да ги съсипят. На всяка цена. На всякаква цена. Защото „има продажба, покупка, плащане в брой”!
За да разбогатеят всякакви спекуланти още повече, но не духовно, нито интелектуално. За да бъдем безпаметни, безмозъчни, безропотни, без апостоли, светци и първоучители, без воля, без съвест, без душа, та да не им се пречкаме. За да демонстрират октоподите на прехода своето величие и надмощие над историята и над времето, над миналото и над бъдещето, над държавата и над народа. И да им покажат среден пръст. Защото те разсъждават точно така – цинично. Даже много по-цинично.

10. Епилог

Ще попитате – а какво е станало с града Глупов, след като Архистратигът „упразднил науки”. Историята трябва да е ужасяваща, щом Салтиков-Шчедрин предпочита да запази мълчание.

написано - 25 май 2010 г.
1 юни 2010, в. "Дума" (с 2 добавени от редакцията изречения)

Няма коментари:

Публикуване на коментар