tag:blogger.com,1999:blog-5509602589947303842.post6842136863050288398..comments2023-05-02T04:39:46.061-07:00Comments on velislava-dareva: Историята на града ГлуповUnknownnoreply@blogger.comBlogger5125tag:blogger.com,1999:blog-5509602589947303842.post-44016237141655935662010-08-05T12:18:40.749-07:002010-08-05T12:18:40.749-07:00Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти...Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо<br />Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и<br />за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все<br />по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти<br />поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой<br />губернатор ако е ползувал служебния кар за нещо друго; ама ние тук си имаме<br />имунитети нашенски. Игрички.<br /><br />"De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казал<br />за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му<br />пръст на Начо, Бог да му прости...<br /><br />Послепис: <br />Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:<br />името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома<br />десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили"<br />титулатури за да разкопае и ни поднесе Античния Театър?<br />Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,<br />мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче"TO" =BG=https://www.blogger.com/profile/01847300960099808941noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5509602589947303842.post-36784024231554891562010-08-05T12:17:18.170-07:002010-08-05T12:17:18.170-07:00............
Право бил завършил, мярна ми се някъд...............<br />Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше<br />образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше<br />образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля<br />градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не<br />РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи<br />грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без<br />образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е<br />съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от<br />АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на<br />стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така<br />приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който<br />всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана<br />непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като<br />нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че<br />Начо Културата беше начело?"TO" =BG=https://www.blogger.com/profile/01847300960099808941noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5509602589947303842.post-32455323989514623482010-08-05T12:15:36.773-07:002010-08-05T12:15:36.773-07:00Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, ка...Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и<br />Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -<br />Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над<br />Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната<br />тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща?<br />Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че<br />ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата<br />дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата<br />(ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши<br />разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си<br />турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.<br /><br />След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли,<br />жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не<br />е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери<br />след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!"TO" =BG=https://www.blogger.com/profile/01847300960099808941noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5509602589947303842.post-75243103278943005272010-08-05T12:09:50.776-07:002010-08-05T12:09:50.776-07:00..............
Стратегът Начо обаче усеща колко пр.................<br />Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата<br />("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму<br />според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива<br />грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън!<br />Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се<br />намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство<br />кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани <br />Политкомисаря; и след години -хоп, другарят си ... го откупи,<br />"добросъвестно" видите ли, и на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж<br />"забрана" можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за<br />царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на<br />ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни<br />бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.<br /><br />Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975<br />година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на<br />Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.<br />"Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се<br />инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който<br />нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в<br />България) - ще го критикуваме разпенявено ... <br /><br />Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в<br />клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?<br />Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм<br />кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!<br />"Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите<br />как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяхме, пред народа ли, или<br />пред Народната Власт? ........sledva........."TO" =BG=https://www.blogger.com/profile/01847300960099808941noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5509602589947303842.post-20995819281924199242010-08-05T09:36:09.330-07:002010-08-05T09:36:09.330-07:00Атанас Кръстев, ЗДК (Заслужил Деятел на Културата,...Атанас Кръстев, ЗДК (Заслужил Деятел на Културата, <br />политически офицер ЗКПЧ Начо Културата) <br /><br />= ЗАБЕЛЕЖКИ<br /><br />от АДОЛФ ИЛИЧ<br /><br />С изнизването на годините (все по-светкавично) видя се, че<br />не мога да отлагам повече тези редове. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да<br />ми възразява, а трябва. <br /><br />Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са<br />хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори<br />пишман интелектуалци се увличат<br />в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на<br />интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист).<br /><br />Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите<br />си имаме по-важни работи отколкото да куткудякаме.<br /><br />Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата<br />къща на Начо Културата възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг -<br />то тогава се сепвам даже и аз. <br /><br />Искам думата.<br /><br />Преди петдесет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически<br />офицер, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна<br />очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов<br />покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помня = хотел Молле де, в<br />закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци). Без<br />образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като<br />друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков и сложи<br />другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която<br />групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски<br />първоначално, впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с<br />най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа<br />да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,<br />икономист, хора специалисти да гонят задачите. <br /><br />Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен<br />План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор<br />понастоящем; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за<br />АИРезерват; година 1967-8). ....следва....."TO" =BG=https://www.blogger.com/profile/01847300960099808941noreply@blogger.com