понеделник, 22 февруари 2010 г.

Амнезията на Октопода

Велислава Дърева
- Извинете, любезни господине, този октопод ваш ли е?
- Какво?! Ах! Окт...!? О! Не-не-не! Аз и октопод?! Ама моля ви се! За пръв път го виждам това чудовище ужасно! Аз изобщо не познавам никакви октоподи, не общувам с октоподи, нямам никакви връзки с октоподи – нито регламентирани, нито нерегламентирани! Питайте други за този гаден октопод! Пфу! Мен не ме замесвайте! Аз нищо не знам и не искам да знам! А дори да съм знаел нещо относно въпросната твар, съм го забравил навсегда и вовеки! – тъй ги реди Емануил Димитров, наричан Мими и очетата му стават все по-кръгли, стреснати и невинни.
- Господине, случайно да сте си изгубили октопода?
- Моля!? Отвратително! Как смеете! Махнете това гадно мекотело създание от очите ми! Ама защо ми го навирате в лицето! Ах, аз съм тъй гнуслив! Аз съм един чистник, един чистофайник, ако не знаете! Вие интригантствате! Това е долна интрига, подла манипулация, коварен заговор срещу мен, дето съм най-чистия и най-почтения! Вие искате да съсипете кристалната ми репутация на отговорен човек и политик! Как не ви е срам! – тропа с краче възмутеният до дъното на плитката си душица палметен ген. Атанас Атанасов, наричан Гнома и трепти от погнуса, скрит зад парламентарния фикус.
- Господине прекрасни, забравихте си личния октопод!
- Кой октопод!? Никога не съм протежирал никакъв октопод! Аз да не съм партия, че да протежирам октоподи! Питайте Емануил, той беше министър! Питайте Атанасов, оня, дето се прави на генерал! Този октопод не е мой, не е бил и няма да бъде! Октоподът е на Костов! Лично! Цялата тая работа е организирана от велзевула Костов! Не може да ми прости никога, че го разобличих като долнопробен крадец, шеф на една разбойническа чета! Какво направи той? С какво ще остане в историята? С това, че приватизира 30 милиарда държавно имущество за 3 милиарда. Къде са останалите 27 милиарда? У Костов и костовчетата! Костов отдавна трябваше да бъде прибран на топло, а го оставиха да грачи грозно, зловещо! Отвратен съм от тая мръсотия! – вика главният прокурор Филчев, който някога разправяше, че е плод-зеленчук.
- Господине, вашият октопод ви праща много поздрави, ето, маха ви с пипалце!
- Чувате ли се какво говорите!? Аз октопод нямам, не съм имал и няма да имам! Филчев трябва да бъде арестуван немедленно! Аз заради него изгубих войната с всичките гущери, октоподи, земноводни и мекотели! Но сега не ми се говори за Филчев, той е един болен човек. Не искам да говорим за миналото, не искам да говорим за бъдещето! Трябва да гледаме днешния ден! Това е рубикон, повтарям – рубикон! Няма минало, няма бъдеще! Всички трябва да се разграничим от октопода! Ето вижте - аз се разграничавам! От себе си се разграничавам, понеже в безогледната си борба за власт използвах престъпници и после поделях властта с тях! И това е доказано! Сега всички трябва да се разграничим, понеже всички сме на терена, никой не е на трибуните! Всички сме в кюпа! Няма добро, няма зло! И затова трябва да се обичаме и да си помагаме! Вярвайте ми, октоподът е страшен, страховит, вярвайте ми! Но той не е мой, не съм го създал аз! Октоподът е създание, забъркано в колбите на КГБ и ДС, мутант някакъв, но аз нямам нищо общо с него! Аз съм от онези единици-странници, които се опълчиха на октопода! Аз знам къде е барикадата и винаги съм от правилната страна на барикадата! Аз искам правда за ограбените от мен, за рекетираните, за малтретираните! Говоря като гражданин, от сърце, а то, както съм казвал и друг път, е каменно! – душеизлива се Костов покъртително, възкачен връз своя „Олимп”, същият Костов, наричан Командир, Гаргамел и Велзевул.
- Господа, какво ще стане сега с вашия октопод? – питам.
- Нашият?! Тоя октопод не е наш! Той ни души и мори 20 години, наложи ни своите мръснишки октоподски правила, ние ги усвоихме, щото сме талантливи, приложихме ги творчески, завъдихме си свои октоподи, и сега сме люде уважавани, тачени и почитани! И богати! Много богати! Но днес сме решени – ще режем пипалата на октопода, докато не бъдат променени правилата така, както ние кажем! За да преструктурираме и преформулираме елита, в който ние пак ще сме най елит! – отсичат решително тези, които, благодарение на своите сърдечни, делови и политически отношения с октопода, разбогатяха оттатък неприличието и 20 години диктуват обществения живот.
- Почитаеми господине, вашият приятел, октоподът...
- Нямам приятели октоподи! – отсича ББ, наричан Генерал.
- Каза, че му викали Трактора...
- Аз карам джип! – отсича ББ, който е и премиер.
- Все пак, какво ще стане накрая с октопода?
- Как какво?! Шменти-капели ще стане! Айде, оставете ме, че война водя!

http://zonabg.info, 19 февруари 2010 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар