И една ракия за Първанов!

Раждането на внезапния тандем „Станишев-Овчаров”
Велислава Дърева

Кое е онова нещо, дето никакво го няма, никой не го е виждал – ни нещото, ни очите му, никой не знае кога ще се роди и коя ще да е майка му (за първи път се случва такова чудо – майката неизвестна, пък бащата известен!), никой не знае като как (ще) изглежда, нито какво ще прави, как ще го прави, накъде ще върви и с кого, обаче всички го обсъждат и одумват. Вече година време.
Това митично нещо е президентския проект. Щото за бащата говорим, нали така.
Година време политически орисници всякакви пророкуват, предначертават и наричат бъдещето на нещото. Едни викат „Браво, браво!”; други викат „То съ ни знай!”; трети викат „Аре бегай! Не си ни изтрябвал!”; четвърти вече го мразят и го припознават за свой първи враг, съперник и унищожител; пети го отричат и зачертават; шести го обичат – кой искрено, кой лицемерно и притворно, обаче дружно се надяват да им свърши работата като един работлив тенец (после ще ви кажа за тенеца); седми привиждат в нещото своя Спасител и Избавител от сегашния такъв; за осми нещото е направено от коварства най-разнообразни; девети, най-многобройните, го ухажват, гледат да се присламчат към него, да се прилепят като рибки-паразитки и кръжат наоколо като лукави верблюди (после ще ви кажа за верблюдите); десети викат „Чакай малко! То още не се е родило горкото нещо!”, а единайсти цитиритат Мечо Пух – „Щом някой казва „няма никой”, значи има някой!”.
И прочее.
И толкова дълго наблюдаваме онова нещо, че напоследък то започва да ни наблюдава нас, дето вика Радичков в „Ние, врабчетата”:
„Онова нещо наднича отвън през прозореца и наблюдава как читателят чете. Щом обаче погледнете към него, то мигновено изчезва, та е трудно да кажете дали имаше там нещо, или нямаше. Обаче, като почнете пак да четете, чувствувате, че нещо наднича през прозореца и ви наблюдава ... Това, което вас, читателю, ви наблюдава, без да можете вие да го видите (защото то за един миг изчезва), е Онова нещо”.
И тъкмо някои решиха, че през прозореца занича президентската партия, и президентът рече „Няма такава партия!”. И сянката на президентската партия изчезна от политическия прозорец. Остана само неясният шлейф на едно бъдещо гражданско движение.
Кой ли не се е устремил към тоя шлейф! Кой ли не иска да се шмугне и да се намърда под него, че хем да си скрие срамотиите, хем да се уреди, хем да се завърне триумфално в политиката! Като видях едни древни верблюди, верблюдки и верблюдища, дето обходиха всички партии, плюс оня, дето в България се нарича „лондонски професор”, ама в Англия не знаем как, плюс новоизбликналата професорска партия, та като ги видях, и си казах – ако тия ще са нещото, най-добре Първанов да се откаже овреме от това нещо. Или поне да има някаква най-елементарна хигиена на политическите си рандевута.
Щото верблюдът, както казва Радичков във „Верблюд”, е коварна работа:
„Бог създава, верблюдът руши; той превръща всичко в пясъци. Летописците твърдят, че онези, които помиришат верблюда, забравят своя произход и в душата им пониква едно черно цвете. Ако в градината на човечеството зърнем прашната въздишка на верблюд, това е лошо знамение – небето може да се изпълни с кръстоносци, голготи и кърджалии”.
Лявото (пък и не само лявото) крило на птицата БСП съзира опасно верблюдство в президентския проект по принцип и замисъл, защото, казва Янаки Стоилов този проект “може да се реализира само за сметка на БСП, да се утвърди в съревнование с ГЕРБ и да влезе във властта само с явно или неявно партньорство с ГЕРБ”.
Със сигурност Янаки знае какво още е написал Радичков за верблюда:
„Мнозина черказци твърдят, че ако ви ударят в гръб, това било верблюд; че ако чукате на някоя врата и не ви отварят, знайте, че зад вратата дреме око на верблюд... Верблюдът може да превърне в пясък и най – зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той – той живее навсякъде!”.
Със сигурност Б.Б. не е чел Радичков, но като прочете за верблюда, и той ще си обясни защо тоз президентски проект не му е по душа. Не че е кой знае колко зелена градинката на приятелството между „Дондуков” 1 и 2, обаче за Б.Б. проектът на Първанов е удар в гръб, затворена врата, нежелан съперник, реална опасност, единствена алтернатива на него, безалтернативния владетел на държавата и властелин на всички власти, изобщо - заплаха, която не се знае кога и откъде ще връхлети. Пък Б.Б. адски мрази такива неясни, загадъчни, верблюдски работи. Но ги усеща и надушва безпогрешно, понеже напоследък все повече го върти оперирания менискус, което означава, че политическото лято свърши, небето е дъждовно, теренът е разкалян и все по-трудно става брането на министри по разклони и кръстовища, та ще му се наложи да ги издирва по околовръстното. Те там като гъби никнат.
За други в БСП президентът и неговият проект не е заплаха, нито алтернатива, нито верблюд, който иска да ги обсеби и да верблюдства с тях, нито боа, която иска да ги погълне. А приятел и партньор, който да им се притече на помощ и да ги издърпа за ушите от тресавището. Обаче политиката е коварно нещо и най-добре е отсега, за всеки случай, да прегърнат и президента, и нещото, защото политическите прегръдки са изпреварващ ход, превантивна мярка за самосъхранение и гарантирано място под бъдещото политическо слънце.
И един внезапен тандем припозна президентския проект като партньор на БСП в битката с „един безскрупулен противник” (Станишев оня ден), защото „БСП сега трудно сама може да спечели избори и е необходима консолидация в левицата и центъра, за да има алтернатива на ГЕРБ” (Овчаров малко по-рано).
Така Първанов се оказа в ролята на тенеца, описан от Радичков в „Януари”:
„Сусо: И тогава видях, че през двора върви мойто кошле, пълно със сено. Влезе кошлето при добитъка, изсипа се в яслите и пак излезе навън. Аз подире му, кошлето се спря на земята, стоя и се трещя насреща му, по това време брадвата се обади на дръвника. Сече сама дърва и ги цепи. Тогава изведнъж си рекох: Това е тенец! - и почнах да пренасям дървата вкъщи, а тенеца продължи да цепи. Една каруца дърва насече, не можах всичко да пренеса.
Велико: Брей, мааму стара!
Сусо: Аз тоя тенец... ще го почерпя една ракия. Види ми се отракан.
Исай: Толкова работа ти е свършил, заслужава ракията!”.
И понеже в БСП няма кой едни парламентарни дърва да нацепи, па една идейна черга да изтъче, и ланския сняг от покрива на „Позитано” да свали, че да не изпотроши керемидите, ей на, помощник иде! И то какъв! Пък и една ракия ще го черпят накрая.

"24 часа", 5 октомври 2010 г

Публикувана: Вторник, 5-ти Октомври 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 2275; коментари: 10




Сряда, 6-ти Октомври 2010

Любопитен мохикан: Да всъщност. Верблюда е половината история. Тенеца е другата половина. Двете заедно ще държат за ушите БСП (или за крилата), за да я измъкнат от кашата на последните 20 години. Припознаваш верблюд, пък то се оказва тенец за другото крило. Върви им се доверявай на ония. Сладурско, а? Ма за БСП ли говорим и се грижим. Нали отпадна чл.1 от Конституцията. Оня, за ръководната роля. Не ме е грижа за БСП. И за Първанов не ме е грижа. Както него не го беше грижа за хората през последните осем години - докато го играеше верблюд. Сега го играе грижовен. Коментира през ден. Демек вече е тенец. Ама от добрите, да не си помислите нещо друго. Надат му се Станишко и Р.Овч. да ги изтегли за ушите от батака. Щото осем години им търпя верблюдски да крадат (нали верблюда унищожаваше всички живо), пък сега ще им тенец, демек ще им помогне, за да му помогнат да се превърне отново във верблюд. Повдига ми се от тях. Колкото и гениално да са описани. Факт. Лека нощ - рамблер. Най-добрата руска търсачка.

Сряда, 6-ти Октомври 2010

чегеварец: много си витиавата велислава,но пак пееш онази песен от 96/97 година!? времето е друго,хората са други,но ти си остана същата манипулаторка за пустите сребърници!

Сряда, 6-ти Октомври 2010

rambler: Мохикане, с този опус Дърева казва много повече, отколкото читателят може да разчете. Напр. - тенецът е вампир, върколак, демон, призрак. Когато човек или животно прекрачи (прескочи) мъртвец, той не може да отиде в отвъдното, превръща се в тенец и остава в света на живите като призрак. Понякога (при Радичков) тенецът е добър, работлив, иска да навакса това, което не е свършил като жив (да насече дърва и пр.), друг път тенецът прави зло, и т.н. Много са вариациите в българския фолклор. Щом тенецът е мъртвец, който не иска и не може да си отиде от тоя живот, а президентската партия, движение или нещо такова също е тенец, а БСП и Първанов се прегръщат, кого прегръща БСП? Един тенец, върколак, призрак, вампир, демон, самовила, самодива... А не се ли прегръщат два призрака, дето не искат да си отидат от тоя живот? Гледай колко сложно стана, Мохикане! Верблюдът си е Радичково изобретение, образ, с който ни предупреждава да не се подмамваме и подвеждаме. Коварна е Дърева, много знае, Мохикане! Лека нощ!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

Любопитен мохикан: Да обясним на Диана. Верблюда е Първанов. Той е в състояние да превърне всяка градинка в пустиня. Справка - управлението на Симеон Изедник и Станиш Доганов. Почти завършена пустиня. Верблюда е и спасител. Ще спасява БСП - разбирай Станишев и Овчаров. От кого и от какво, авторката не казва. Остава да се досещаме, че ще ги спасява от народната омраза.Което значи, че унищожителят на градини - верблюд е народен любимец. Ма надали. Дотука сичко е ясно. Ма кой е Бог... нали с него почва Радичков. Авторката пак не казва. Сигурно е неин набор или близък. Щом така наравно с Него обяснява...

Вторник, 5-ти Октомври 2010

Диана: Статията ми харесва. Но не мога да коментирам - много над нивото ми е. Благодаря, госпожо Дърева!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

fransis: Наистина, Йеремия, такива блестящи политически есета са като бисери, хвърлени сред свинете. А свинята като види бисер - к`во да пра`и? Не става за ядене, не може да го смачка и да го омърля - седи, гледа и се диви.

Вторник, 5-ти Октомври 2010

barak: Ясно е, че ББ не е чел Радичков. И да го прочете, няма да вдене! Акъл се иска, акъл, а не бицепси!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

jeremia: Браво на автора! Статията е толкова умна, интелектуална, ерудирана, че форумните псувачите не знаят какво да правят! Ха-Ха!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

Другар: Розови мечти за завръщането на червените прашки!

Вторник, 5-ти Октомври 2010

shahner: ... i pisaniata ti mirishat na muhal ... sorri.