Тенеке

Как ГЕРБ се нагаргамели
Велислава Дърева
Въздухът трепери, г-да!
Едно празно тенеке бумти, трещи и громоли по жълтите павета; свисти, фучи и прехвърча като зле управляема ракета със среден радиус на действие; гневи се, ръмжи и гъргори от телевизор на телевизор като кипнал самовар, и току засяда в отчайващите плитчини на едно угнетяващо невежество, въздигнато от стари и нови гаулайтери в ранг на висша политика.
Тенекето дрънчи и кънти на кухо с оня характерен звук, който издава при невнимателен допир мозъчната кутия на сборен отбор министри и депутати, а те, вдъхновени от напъните на собствената си нахална неграмотност и откровена страст към спекулативното, търкалят туй пусто тенекето, лашкат го и го лангъркат, фиксирани в своите мании и мистификации.
Тенекето с надпис „Да импийчнем президента!” дефилира вече седми месец през политическите стъгди и мегдани, вдига невъобразим шум и пушиляк, и произвежда нестихваща суматоха, която трябва да заглуши всичко.
Грохотния глас на тенекето повтаря въжделението да бутне, гътне и събори тоз вероломен и коварен президент, да го нарита, натири и напъди, да го смачка, смаже, разнищи и размаже. Веднъж и завинаги!
Откъм търбуха на тенекето ехтят мъжествения тембър на Цъ.Цъ. и назидателните трели на Цвъ.Цвъ., които с убийствена компетентност ни обясняват, че президентът е гаден, подъл и подмолен рушител на Конституцията, понеже не припознал братчето на Брад Пит като премиерски парламентьор, и вместо да се покае и целуне бялото знаме, пък и оставката си да напише на него, взел, та смушил стенографката под масата, принудил с черна измама Дянковчето (туй клеветниче!) да натиска някакво червено копче (червено!), записал го с незаконно СРС, и главно - дръзнал, моля ви, да критикува правителството и тъй злоупотребил със своите правомощия! Как не го е срам! Но ако президентът трябва да бъде наказан, щото критикува правителството, какво ли ще сполети всеки друг, дето критикува правителството, при това – без да е президент?! Тъй че – обичайте правителството, хвалете го, ласкайте го и го възпявайте!
И ако според Цъ.Цъ. единственото конституционно право и свещено задължение на президента е да люби правителството и да благодари коленопреклонно за всяка клевета, то за Цвъ.Цвъ. президентът е шеф на ДАНС, поради което му разпореди императивно да приподнесе списък с олигарсите и ако може – лично да ги излови. Наблюдавайте внимателно Цвъ.Цвъ., за да не се изненадате, когато след време разпознаете един нов гаулайтер в това лице, което винаги ми е приличало на фоторобот с чорап на главата. (Обикновено използвам друга дума вместо чорап, ала спазвам благоприличие заради читателите.)
Най-ярко се откроява дрезгавият фалцет на стария велзевул Гаргамел, застинал и замръзнал нейде между 1997-а и 2001-а. За него Първанов не е опонент, нито противник, а мрачна метафора, скръбен символ на личното командирско унижение и поражение, враг, който трябва най-сетне да бъде сразен.
През всичките тия години Гаргамел търси реванш за своя провал и води своите стари войни от своите стари, буренясали окопи, запустели бункери и срутени барикади, с надеждата някак да промени миналото, да ревизира своето присъствие в историята и във времето, да се отскубне от днешното си сектантско битие на крайпътен камък в политическото нищо.
И понеже Гаргамел няма приятели, нито съюзници (той не познава тези думи), вечно гледа да примъкне някого обратно „там и тогава”, да го превърне в свой съучастник, инструмент и заложник в тази егоцентрична, интригантска и порочна война с миналото и заради бъдещето. Не само, за да си отмъсти на някого за нещо. А за да участва в новото преразпределение на политико-икономически територии и да си гарантира място на недосегаем в това статукво, което днес се реди и преподрежда зад кулисите на войната с Октопода. За тези висши цели без никакви колебания, душевни терзания и морални задръжки Гаргамел неизменно злоупотребява с личности, принципи и политика, с надежди, с хора, с народ, с държава. И ги унищожава. Колко му е да злоупотреби с един Бойко, с някаква си Конституция или с персони като Цъ.Цъ., Цвъ. Цвъ. и пр.
Вече седми месец ГЕРБ и Борисов лично, са инструменти и съучастници на Гаргамел, който периодично ги подхлъзва в поредния капан, хвърля ги в минното поле на своя болезнен егоистичен интерес, възлага им да водят една чужда война. Неговата. И да възкресяват едно отминало време. Неговото. И всички ние сме заложници на тази война.
Вярно, че никой досега не е стъпвал в една и съща река. Ама пък как му се иска, особено ако е златоносна!
И сега Гаргамел размахва Борисов като боздуган над главата на президента, „за да бъде блокиран Първанов”. Защо да бъде блокиран? За да не рие. Защото гущерът на Гаргамел е заровен „там и тогава”, където и когато започна хладнокръвното убийство на държавата.
През цялото време Борисов наблюдава как ГЕРБ се нагаргамелва, демонстрира отчуждение като в спектакъл по Брехт и вика – „Аз нямам нищо общо!”.
А тенекето продължава да се търкаля и ще се търкаля и след Великден.
Само дето никой няма намерение да бута, гътва и сваля президента. А да го импийчва. В прекия смисъл на тази дума. Защото главно и преди всичко IMPEACHMENT означава: поставяне под съмнение (нечий авторитет), хвърляне на сянка (върху нечие име), дискредитиране.
Дискредитиране. Това е ключовата дума. Същността и смисъла на цялата акция. Защото тенекето знае прекрасно, че не притежава нито един аргумент, повод или повей за каквото и да било конституционно прегрешение на Първанов.
Целите на празното тенекето, задвижено от Гаргамел, са:
Първо. Президентът да бъде опозорен, омаскарен, унизен и дискредитиран като морален и политически авторитет и фактор. За да бъде лишен от всякакво морално и политическо право да се произнася по който и да било обществен проблем. За да бъде елиминиран от политическия живот. Днес и завинаги.
В един зрелищен парламентарен „дебат” ламариненият съсъд ще избълва своето инфектирано съдържание, за да го облече в парламентарен авторитет. Съдържанието го знаем: от „руско мекере”, „путинизатор и путинист”, „Доганов ибрик”, „Гоце”, „баща, майка, акушерка и архитект на триглавата ламя”, „майкопродавец”, „национален предател”, през „олигарх”, „мафиот” и „глава на Октопода”, та до най-вулгарните и цинични клевети, които задръстват жълтата преса.
Второ. Този „дебат” е всъщност ултиматум пред КС. И понеже няма конституционен съдия, който да се хване на ултиматум, замисълът включва дискредитиране на самия КС и едновременно с това - на Конституцията.
Трето. Пълно заглушаване на всяка критика и плътно затъмнение над политиката на управляващите. От безмозъчната атака на правителствените експерти под надслов „Доубий българина!” до театралната битка с Октопода.
Четвърто. Никакво ровене в генезиса на грабежа през последните 20 години. Тъкмо напротив - легитимиране и амнистия за същия този грабеж.
Пето. Дискредитиране на премиера. Бойко! Недей спа!
Всичко това означава само едно:
Че тия, дето лангъркат тенекето, съзнателно, злоумишлено и целенасочено (или от пиедестала на своето величествено невежествено), спекулират с Конституцията, злоупотребяват Конституцията, произвеждат провокация срещу Конституцията и интригантстват на гърба на Конституцията. КС наистина трябва да защити Конституцията. Но не от президента.
Може адски да не понасяш Първанов, може да го мразиш, да го ненавиждаш, да изпадаш в истерия само като чуеш неговия синкопиран глас, може страстно да ти се иска да го хванеш за яката и да изметеш с него жълтите плочки, да го изринеш от политическия терен, па да го натириш в нейде в Сирищник или в Симитлийския лес. Може. Никой не е длъжен да обича Първанов или когото и да е от българските политици.
Обаче политиката има правила. И тези правила са записани в Конституцията. А Конституцията не е кварталната кръчма. Още по-малко – амбициите на едно тенеке.

15 март 2010 г.
в. "Дума", 19 март 2010 г.