Цветята на злото Част четвърта:Антиподите на Апостола

Част четвърта: Антиподите на Апостола

Велислава Дърева

1. Култура на омразата

Всеки, различен от тях, всеки, който не се вписва в техните параноични видения, всеки, който ги дразни със самото си съществуване, незабавно бива заклеймен като „комуноид”, „савецки агент”, „гнусен гей”, „гаден евреин”, „резан турчин”, „мръсен мангал” и изобщо – Untermensch.

„Антифашистка измет, болшевишка сган, българомразци, майкопродавци, комуняги, комунета, комуноиди, комунизи, червени педалчета кенефски, червени педеруги, червени антифашистки говеда, дебили, дегенерати, изроди, червени боклуци, модерни левундери, леворъки, меки китки, престъпници, крадци, грабители, мафиоти, терористи, шумкари, жидомасони, копелета гнусни, тъпунгери със свинска психика, комунистически свине, цървулести селяндури, селкори, страхливци, плашипутарници, блюдолизци на Москва, ибрици и мекерета на мръсните турчуля, турцизатори, ислямизатори, циганизатори, българоубийци...”

Тази смрад прелива от всички интернет форуми, не само от „специализираните” неонацистки и националистически сайтове.

Който и форум да отворите, ще ви задуши непреодолимата воня на тази писоарна стилистика. Някакви хора, скрити зад своята анонимност, обладани от своите комплекси, с чутовна смелост задръстват пространството с лиги и храчки, слуз и екскременти – безспорен интелектуален продукт на тяхната богата душевност.

Ако пуснете на търсачката само 2-3 от тези ключови думи, ще изскочат над 1 500 000 позовавания! Само в българското интернет пространство. Това е цифровото изражение на един латентен расизъм и антисемитизъм, на една чудовищна омраза и нетърпимост, струпана и стаена в подмолите на обществото. Омраза, която винаги е под ръка. Като компютърната мишка. Като лично оръжие. Достатъчно е само да потрябва „на когото трябва”. В името на неговия груб, егоистичен интерес.

Има и едни зловещи сайтове, около 150 на брой, където можете да прочетете едни безкрайни черни списъци на български евреи, наречени „врагове на народа”. Там, до загиналите антифашисти са имената на знаменити български поети, писатели, музиканти, режисьори, актьори, публицисти. И след повечето имена пише „комунистическа свиня”. Там са Леон Даниел и Валери Петров, Мати Пинкас и Панчо Владигеров, Анжел Вагенщайн и Греди Асса, Соня Бакиш и Дора Габе, Исак Паси и Йоан Левиев. Най-вероятно първоизточникът е Българският отдел на задграничната организация на NSDAP и на нейното издание „Der Sturmer” („Щурмовакът”).

Прочее!

Когато на политическия небосклон възсия „Атака”, форумите тържествуваха: „А така! Волен ще ви спука червения гъз!”. И днес форумите тържествуват: „Бойко ще ви го начука, мръсни комуноиди! ГЕРБ ще управлява докато свят светува и кръв ще серете!”.

Това е тяхното разбиране що е политика, как се прави, за какво служи и за какво се употребява. Тяхното и на техните избраници. Между тях и тези, които ни управляват, цари пълна интелектуална и духовна хармония.

2. Естетика на омразата

„Вече ги имаше онези мрачни нацистки типове, които ние възприемахме с дълбока погнуса... По улиците - хора с кафяви униформи и неприятни лица; бумтяха и трещяха необичайни, пронизително просташки маршове... и крясъци „Хайл! Хайл! Хайл!”... Това, което ме опази, беше моят нюх. Аз притежавам доста усъвършенствано духовно обоняние, чувство за естетическите стойности (или не-стойности!) на едно човешко, морално, политическо поведение или възгледи... Що се отнася до нацистите, обонянието ми бе категорично. Нито за миг не се заблуждавах относно това, че нацистите ми бяха врагове – врагове на мен и на всичко, скъпо на сърцето ми. Другото, което, разбира се, не прецених, бе колко ужасни врагове можеха да бъдат те”.

Така описва Себастиан Хафнер появата на нацизма в своята биографична книга „История на един германец”.

Себастиан е на 20 години, когато за първи път прозвучават онези пронизително просташки маршове. И разпознава безпогрешно чудовището с име фашизъм.

Днешните 20-годишни, лишени от духовно обоняние, програмирани без естетически стойности, култивирани без граждански сетива, крещят в екстаз: „Размажи антифашистката измет!”, „Вижте как маршируваме през вашия град! Вижте как тъпчем червеното знаме! Ние сме бели воини, ние сме скинари! Ние си бършем задниците с червеното знаме!”, „Враговете падат, червените знамена горят, нашата нация се завръща в своята слава!”, „Зиг хайл, майко Европа! Ние ще те спасим от мултикултурните лайна! Ние ще те спасим от комунистическата воня! Войната започва! Зиг хайл!”, „Ние ще победим! Ще убием звяра анти-антифа! Ще го изгорим в пламъците на нашата свобода! Убивай! Убивай! Убивай! Хайл! Хайл! Хайл!”...

Това са само протуберанси от един албум, наречен „Kill, Baby, Kill!” („Убивай, бейби, убивай!”).

3. Властта на омразата

„Но тъкмо в това е парадоксът: в магическата власт, която придобиват цялата мерзост, блатото и извиращата мръсотия, когато бъдат доведени до крайност. Едва ли някой би се учудил, ако по време на първата реч на тази твар Хитлер охраната го беше хванала за яката и го беше отвела някъде, където никой повече да не го види и където несъмнено му беше мястото. Тъй като нищо подобно не се случи, тъй като човекът, напротив, все повече придобиваше мощ, ставайки все по-безумен и чудовищен, а с това и все по-известен и забележим, ефектът се преобърна: задейства се хипнотизиращата сила на уродливото, а с това и дълбоката загадка на случая Хитлер, онова странно замайване и зашеметяване на противниците му, които просто не се справиха с този феномен и като че ли се бяха вкаменили пред смъртоносния му поглед, неспособни да проумеят, че ги предизвиква самото дъно в човешки образ.”

И тези думи са на Себастиан Хафнер.

Тогава никой не е хванал за яката „тази твар” Хитлер и не го е изхвърлил от историята. Напротив! Хванаха го за яката и го изтеглиха на върха на държавата. Както българската олигархия хваща за яката своя пореден генно-модифициран продукт и изстрелва „тази твар” във властта.

4. Политика на омразата

Какво е това?

Мода? Протест? Безсилие? Безизходица? Безнадеждност? Отчаяние? Омерзение? Озлобление? Мъст? Маниакалност? Комплексарщина? Или желание да бъдеш различен? Интересен? Да излезеш от сумрака на твоята анонимност? Да те чуят? И видят? И забележат? Да участваш в живота на обществото? И да го промениш? Как? Да поправиш историческите несправедливости? Да защитиш Отечеството? От какво? Да спасиш народа? От кого? Да посочиш лошите, виновните, предателите? И да ги накажеш? Лично? Да бъдеш отмъстен? За какво? Да развалиш сценария на олигархията? И да си част от същия сценарий? Или е невежество? Незнание? Неграмотност? Бездуховност? Или е просто забавление? Атракция? Шоу? За единия кеф? Или е криза на ценностите? Или ценност? Или цел? Или инструмент? Или всичко това – заедно и наведнъж?

Да, всичко това заедно. И наведнъж.

Защото неонацизмът е отблъскваща злоупотреба с духовната, моралната, социалната и политическата нищета на обществото, с програмираното невежество, с умишленото разчовечаване на човека, с методичното развращаване на неговата душа, с неговото отчаяние, с неговото унизително битие на амеба, на червей някакъв, с неговата инстинктивна, неистова, болезнена потребност някой да е виновен и следователно – наказан строго.

Защото неонацизмът е политика.

Резултат и инструмент на политиката.

Франкенщайнът на политиката.

Заченат в сутерена на политиката.

В конюшнята на олигархията.

В нейния будоар.

Или в нейното джакузи.

5. Технология на омразата

Кое беше първото, което направи българската десница след 1989-а?

Съсипа селското стопанство? Унищожи индустрията? Подчини съдебната система?

Не! Първо подмени историята, смаза просвещението и унищожи духовността.

Въздигна незнанието в ценност и невежеството – в предимство.

А знанието изхвърли като непотребна вещ, като гнил зъб, наказа го като опасно и вредно, натири го в дъното на една безпросветна клоака – там да вие и скимти безутешно.

И обяви българските антифашисти за престъпници. И ги осъди като престъпници. А техните убийци въздигна и превъзнесе като национални герои.

Уби повторно загиналите момичета и момчета, срути техните паметници, оскверни техните гробове, разпиля техните кости. За да изчегърта техните имена и тяхната гибел от историята и от паметта на народа. А техните инквизитори и палачи, резачите на партизански глави, възнагради с умилително преклонение.

Унизи живите антифашисти с едната цел - да отнеме смисъла на техния живот. За да ги убие по-бързо, ако може.

Възкреси фашистката лексика, обърна реката на времето и антифашистите отново станаха бандити, поради което са си заслужили да бъдат простреляни, посечени, обесени, изгорени, удушени, обезглавени.

Ако Йосиф Хербст и Гео Милев са престъпници, ген. Русев и ген. Вълков са гении.

Ако Никола Вапцаров е престъпник, ген. Луков е ангел.

Ако антифашистите са престъпници, фашистите са светци.

Щото е нямало фашизъм. А законна власт.

А щом няма фашизъм, няма и антифашисти. А престъпници.

За това 9 май е черна дата, а 9 септември - още по-черна.

По същата „логика”, със същата технология, Левски и Ботев бяха обявени за терористи , тръгнали срещу законно установената власт, а турското робство – за мило 5-вековно присъствие, през което България добрува и цъфти под топлите грижи на падишаха като „контактна зона между две цивилизации”. И като е така - да вдигнем паметници на всичките 39 султани от Осман І Гаази до Абдул-Меджид ІІ и на всичките им 200 велики везири...

Това знаят днешните 20-годишни, децата на прехода, превърнати в мутанти.

Тези лъжи са тяхното знание, тяхното убеждение, тяхното вдъхновение. Тяхната страст, омраза и нетърпимост.

6. Невъзможният съюзник

Всички те, легионери, ратници, бранници, щурмоваци, биячи, шпицкомандаджии, атакаджии и прочее самозвани родолюбци, се изживявят като единствените истински българи и тук-таме арийци; като единствените спасители на Отечеството от чужди и враждебни елементи и техните световни заговори; като единствените пазители на Родината от коварните козни, попълзновения и посегателства на зли сили; като единствените достойни наследници на Ботев и Левски; като опълченците на Шипка и апостолите на Априлското въстание; като избавители на народа български от една сган майкопродавци, измекяри, ибрици, потурчители, мангали, педали, жидомасони, мекерета, изроди, хиени и прочее бесове.

Те най обичат да мразят, да бъдат мразени и да имат врагове.

Липсата на омраза ги сломява, липсата на враг ги обезсмисля.

И всичко това – под свещените думи „Свобода или смърт”. Пред очите на Паисий, Ботев, Раковски. С името на Апостола. И в негово име. Той е техният най-желан съюзник. И най-невъзможният.

В техните сайтове, до видеоклиповете с факелни шествия в чест на „Кристалната нощ”, Хосе Антонио Примо де Ривера или Рудолф Хес ще откриете старателно цензурирани мисли на Левски.

Представете си Левски, неговото име, неговата единна същност на духовник, революционер и държавник, на монах и мислител, на Апостол и рицар, на демократ и воин; представете си неговия стоицизъм, неговия живот, неговата гибел, неговата безсмъртност, неговите предначертания за България, редом с Хитлер, Гьоринг, Гьобелс, Ку Клукс Клан, SS и SA. И за да е гаврата пълнокръвна – представете си Сидеров, тоз „прероден” Левски...

Представете си и ще разберете мащабите на една политическа несъстоятелност, духовна мизерия и нравствена нищета; мащабите на една перфидна, жестока злоупотреба с нашите първоучители, светци и апостоли, с високите идеали на Възраждането, с цялата ни трагична и величествена история. Мащабите на един грозен грабеж.

7. Присъдата на Апостола

Всички те (и невидимата власт зад и над тях) са абсолютни антиподи на Левски – като нравственост, като политически възгледи, като човешко и гражданско поведение, като духовност, като личности. Такива персонажи Левски нарича „хладнокръвни и мними родолюбци”, „изродици български”, „които лъжат народа”, „разделят един народ на части и не остава нищо”.

И тъкмо защото са негови антиподи, и поради своя мисловен, нравствен, идеен и духовен недоимък, нареждат Левски до Хитлер.

На тях Левски им трябва. На живот и смърт.

Като морален стожер.

Като упование.

Като оправдание.

Като опрощение.

Като индулгенция.

Като легитимация на една престъпна идеология на омраза и ненавист.

Като аргумент за историческа и политическа реабилитация на тази идеология.

Като алиби на техния фалшив и спекулативен прочит на историята.

Като инструмент на дискриминацията – етническа, расова, верска, политическа, гражданска, всякаква.

Като знаме на съвършената антидемокрация.

Като вдъхновение на несвободата.

Като сюзник и съучастник на злото.

И разбира се – като оръжие в техния поход към властта.

Това не е само невежество. Това е политика. Съзнателна, умишлена, целенасочена.

По тази причина в яростните речи и прокламации на Сидеров и останалите никога няма да откриете принципите и заветите на Апостола. Те са старателно забравени и замълчани.

Ето защо:

Когато ни предначертава бъдещата свободна България, Левски я определя с една дума. Храм. И нищо по-малко. „Храм на Истинната и Правата Свобода”, „Храм на съгласието, братството и съвършеното равенство”. Където „Българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко едно отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било - всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере”.

Където „Законно ще се съди както българинът, така и турчинът” и „Всеки ще си служи по вярата”. Защото "Днешният век е век на Свободата и равноправността на всичките народности”.

Левски не казва „равноправие” – защото равноправието е състояние. Той казва „равноправност” – защото равноправността е качество, неотменно присъщо на човека. Защото правата човешки са от Бога - „както е дадено на човека да живее от Бога”. Защото човекът има „Благословлението от Бога да бъде господар с всичките си права”.

Защото за Левски свободата е свобода лична, свобода човешка, свобода религиозна, свобода гражданска, свобода народна.

Защото Левски е антипод на омразата, на расизма, на разделението – на всяка идеология и политика, която унижава човека и отрича неговото право на живот и свобода.

Когато от едната страна на уравнението е Левски, а от другата – Хитлер, това не е уравнение. Знакът за равенство е невъзможен.

Няма знак за равенство между истината и лъжата; между правдата и неправдата; между равноправността и изтреблението; между човека и безчовечието; между правата човешки, дадени от Бога и престъпленията срещу човечеството; между честта и безчестието; между достолепието и позора; между благочестието и жестокостта; между светостта и погнусата; между духовността и злото; между свободата и робството.

Българските неонацисти и фашизоиди нямат съюзник в лицето на Васил Левски.

Защото Апостолът на Свободата е присъда над Апотеоза на Несвободата.

3 август 2010 г.