Историята на града Глупов

Велислава Дърева
Имало едно време един град, наречен Глупов. Неговите жители гордо носели това красно име, посрещали с трепет и упование всеки нов градоначалник, приветствали го с „красавецо наш!” и „спасителю наш!”, целували неговата крепка десница, и се отдавали на своите глуповски волности, глуповска възторженост и глуповско лекомислие.
Салтиков-Шчедрин описал зашеметяващата, сърцераздирателна и поучителна история на града Глупов, на милите глуповци, глуповки, глуповчета и главно – на техните глупейши управници. На 21 от градоначалниците авторът е посветил преизобилни страници, от които научаваме, че първият можел да лети, а предпоследният притежавал поглед чист като стомана и лишен от всякаква мисъл и се изразявал кратко и страховито: „Ще ви раззорря!” и „Няма да търрпя!”.
Ала на номер 22, последния в тази величествена поредица, вероломният сатирик е отделил само три изречения: „Перехват-Залихватский, Архистратиг Стратилатович, майор. О сем умолчу. Въехал в Глупов на белом коне, сжег гимназию и упразднил науки”.
В превод: „За този ще замълча. Пристигна в Глупов на бял кон, изгори (опожари, изпепели) гимназията и унищожи (отмени, забрани, премахна) науките”.
Подвизите на другите градоначалници бледнеят пред историческото дело на Архистратига. Има ли нещо по-архистратегическо от това да строшиш оковите на знанието, да разориш и разпарчетосаш храма на духовността, да освободиш завинаги Глуповград от тегобите на тая досадница, науката?!
Светлият пример на Архистратига десетина години вдъхновява един кръжец, който жужи около частния НБУ и води титанична война срещу БАН с едната цел – да напъди науката от БАН и учените от науката, а собствеността на БАН да разграби.
Б.Б., (д-р по психофизическата подготовка на милиционерския състав) нарече войната срещу БАН „груба, умишлена спекулация”, дело на мрачни субекти, „които са подготвили да направят това” (да посегнат на нейната автономия и да заграбят нейната собственост – б.а.), а сега същите тия субекти „искат да ни прехвърлят на нас подобно нещо!”, защото „подобен въпрос никога не е бил поставян”.
Така ли?!
Голяма е мъката на Б.Б., понеже няма как да пришие тази война на любимия си тройно коалиционен враг. А може би в последните 10 години Б.Б. е обитавал друга галактика, паднал е на главата си преди 10 месеца, та цопнал в грубата действителност и я разплискал. Щом Б.Б., най-великият полицай измежду премиерите (и обратно) не знае, остава въпросът кой спекулативен мозък плоди спекулации, сиреч – гешефти, афери и нечисти сделка? И кои са спекулантите, сиреч – търгашите, гешефтарите, далавераджиите, злоупотребителите?
Кои са тези подлеци? Кои са тези подмолни и коварни твари, що издевателстват над науката и ходят по главата на трето правителство, белким случат най-сетне на власт, която да легитимира тяхната алчност, тяхната грабливост, тяхната органическа непоносимост към всичко, що е смисъл и същност; власт, която да възнагради техния нагон да притежават материалното, а духовното да съсипват, понеже им пречи? Кои са тези истински „октоподи”, пред които разните мутри и муцуни приличат на детска градина, където някой е забравил две бухалки?
Прав е ББ. Има и спекулации, и спекуланти. И война срещу БАН има. И тя не е от вчера, нито откак ББ е премиер. Тази война се води страстно, на изблици и пристъпи, циклофренично някак. Главните участници във военните действия са все едни и същи, с непроменени и неприкривани интереси. И това са неговите, на Б.Б. министри, наричани гальовно Мумията и Пицата, плюс рояк папатаци.
Тази война е част от съзнателната, методичната, умишлената разруха на държава, нация и народ. 20 години истинските „октоподи” непрекъснато си набелязват някаква цел, обявяват я за „последната крепост на комунизма”, за антиевропейско изчадие, за урод някакъв, за да я превземат и оплячкосат. „Последните крепости на комунизма” се оказаха безброй и безчет, но „октоподите”, тез титани на прехода, неотклонно и безнаказано прегазиха всичко, що им се изпречи на интереса.
Така бяха съсипани земеделието, индустрията, правосъдието, здравеопазването, образованието, културата, изкуството, ядрената енергетика, полицията, армията. „Октоподите” тъй обнагляха, че обявиха кирилицата за „руски комунистически шрифт” и „комунистическа ерес”, а св. Кирил и Методий – за византийски шпиони. За „последна крепост на комунизма” беше нарочена и Българската православна църква. Войната на „октоподите” срещу Светата ни Църква имаше толкоз общо с Бога, колкото войната срещу БАН има нещо общо с науката. Църквата беше обявена за свърталище на „червени агенти и руски подлоги”, а Академията – за сборище от „самодостатъчни паразити и бюджетни вампири от сталинско-брежневски тип, които пият нашата бюджетна кръв”. И защо тази страст? Защото алчното око на „октоподите” е впито в тяхната собственост. Има един „дребен” детайл, който алчното око не забелязва. Кирилицата е 1155 години, Църквата – на 1145, Академията – на 141. Това са нашите крепости: Вярата и Знанието. Ако „октоподите” ги разрушат, ще са постигнали своята заветна цел – да ни няма.
Ще попитате – а какво е станало с града Глупов, след като Архистратигът „упразднил науки”. Историята трябва да е ужасяваща, щом Салтиков-Шчедрин предпочита да запази мълчание.

написано - 20 май 2010 г.
27 май 2010 г. zonabg.info