Ах, барбекюто!

Полувъображаем репортаж от едно величаво събитие

Велислава Дърева

Беше денят 10 март. Слънцето грееше, птичките пееха, зад високите дувари от двете страни на стария Беловодски път цареше идилична тишина, нарушавана само от безшумните движения на камерите, накацали по КПП-тата като лятовици. Нищо необикновено.

Нищо не подсказваше следващото историческо събитие, което щеше да срути оня бент в изтерзаната народна душа, по-висок и от стената на Цанков камък, и да отприщи цял океан от възторжени чувства, неизразими по своята величавост.  

Утрото беше мразовито, но пролетта неумолимо настъпваше – като багер към барбекю. Барбекюто на Доган. То беше обречено! Едно  пророчество, повторено за последните 3 години цели 137 000 пъти, според сметалото на Google-то, най-сетне щеше да се сбъдне - „Барбекюто ке падне!”.

По стария Беловодски път забоботиха булдозери и къртачни машини, заприиждаха телевизионери и вестникари, сподирени от моми-атакистки, нагиздени в народни носии, гаче ли щяха да посрещат Силвио на площад „Гарибалди”. Множеството изпълни мегдана пред омразните доганови сараи. Радостното очакване зажужа в пролетните небеса, кога от горния край се зададоха в малко нестроен ред по-първите хора.

Най-отпред, възседнал кръшна кобилка, яздеше Бойко войвода, накипрен в анцуг и розова кошуля, като току-що скокнал от аероплана право в прегръдките на хубавата Дилма. До него юнак Цвъковски разиграваше своя жребец, а по юздите и седлото блестяха вензелите Tzv. Tzv., и мятаха подигравателни, ехидни слънчеви зайчета към белия доганов дувар. От другата страна на Бойко войвода пръхтеше огромен кон, способен да пренесе три черешови топчета плюс двама тевтонски рицари в доспехи и пълно бойно снаряжение. Могъщият кон пристъпяше достолепно и тежко, понеже носеше на гърба си Фидоска княгиня. Гледката беше импозантна! Запъхтян и грейнал, откъм кривия сокак дотърча волният Волен, помъкнал за ръка невръстното Мите. Тъкмо навреме.

Къртачката поръмжа, поръмжа, па спря, на две строшена. Дуварът не се даваше, досущ като Мавзолея преди 12 години. Бойко войвода пребледня гневен. След хероическия напън на втората къртачка инатливият дувар се срина сред радостни придихания, междуметия, аплодисменти и пушиляк. Връз барбекюто се покатериха догановите ратаи, въоръжени с чукове и триони, и захванаха някак деликатно да свалят керемидите една по една, като да бяха чаши от кристален сервиз. Телевизиите се включиха директно, да не би целокупното народонаселение да пропусне историческия миг. „Доган клекна! Сам си бута барбекюто!”, извика леко разочарован Волен, а Митето ревна неутешимо.

Най-сетне барбекюто падна!

Край! Свърши се!

Аз не съм в състояние да предам величието на тая картина!

И камбаните биеха, и юнаците се целуваха, и прокламации летяха, и пиво, предоставено от Мишо Бирата се лееше на корем!  

„Падна Берлинската стена!”, викаше в микрофона разтреперан репортер. „Падна Догановият мавзолей!”, щяха да пишат на другия ден верните бойкови газетари. „Ние сме отмъстени! Сринахме Ахмед Доган теке - последния остатък от петвековното доганско робство! Къде са сега тия майкопродавци, тия българомразци, тия доганови ибрикчии!”, дереше се  юнак Волен. 

Гръмна яка чалга, знойна поп-фолк икона изви кръшен стан, па метна предизвикателно сластен силикон, което изтръгна едно звучно „Евалла, машалла, аферим, ашколсун!”, обаче глъчката беше тъй оглушителна, та се не разбра от где дойде таз възторжена канонада – изсред множеството или откъм сараите...

- От барбекю мавзолей не става, ама и тия толкова могат – рече лудият Мунчо.  

Никой не го чу. 

argumenti-bg.com, 23 март 2011