2039 - Част втора

В чест на славната 30-годишнина от пришествието на Б.Б.

Велислава Дърева

(Вариации по „1984” от Джордж Оруел)

Част втора: Мислопрестъпление

Виждаше скъпото лице на майка си, крехка и ефирна, с топли бадемовидни очи, чуваше нейния дълбок и ласкав глас; виждаше баща си, висок и слаб, деликатен и присмехулен, с изумрудено зелен поглед, белокос, с вечната цигара; виждаше ги надвесени над книга или изправени пред икона... И после всичко изчезваше. Както изчезнаха те от живота. В един миг. Заедно с книгите, картините, иконите, приятелите, обичта...

Иван беше син на мислопрестъпници, на нечовеци, на неличности. Техните имена и лица, гласове и думи, мъдрост и достолепие, написаното и нарисуваното от тях, техните прозрения, техния живот, и спомена за тях – всичко това беше опозорено и омърсено, а после - заличено, изтрито, изтръгнато от паметта на времето.

Един ден ще заличат и него. Твърде дълго, подозрително дълго го търпяха.    

Иван рязко се обърна. Беше надянал маската на спокоен оптимизъм, особено препоръчителна за пред телекрана. Нямаше никаква храна освен парче пица, което пазеше за закуска. Взе бутилка безцветна течност с бял етикет, на който пишеше „30 ГОДИНИ ОТЛЕЖАЛА ПОБЕДА”, напълни чаената чаша, пое си дъх и отпи голяма глътка, като лекарство. Беше като удар с палка. Взе цигара от смачкания пакет с надпис „ПОБЕДА”. Цигарите бяха контрабандни, остри и воняха отвратително.

Извади стара автоматична писалка, шишенце с мастило и тетрадка с твърди корици. Телекранът в стаята беше разположен необичайно - от едната му страна имаше празна ниша. Седнал в дъното на нишата, Иван оставаше извън зрителния обсег на вечно будното, зорко око на правителствените шпиони. Можеше да бъде чут, но не можеше да бъде видян. Беше невидим.

На пръв поглед писалката беше някак невзрачна, черна, с надпис „Parker” на позлатения кант и позлатеното перо. Тайното съкровище на Иван. Не заради позлатата. Беше единственото, останало от баща му. Не беше вещ, беше спомен. Свидетелство. Доказателство за цял един живот.

Тетрадката беше необикновено красива. Такава гладка и мека хартия не беше произвеждана поне през последните 30 години. Купи я от един антиквариат за 5 герба. На тъмночервената корица със златисти букви беше изписана една дума – ДНЕВНИК.

Иван се канеше да започне дневник.

Това не беше незаконно (нищо не беше незаконно, тъй като вече нямаше закони), но ако го откриеха, го очакваше смърт или най-малко 25 години тежък принудителен труд.

Това не беше незаконно, но беше престъпление. Защото всичко беше престъпление. Престъпление беше, че е купил тетрадката. Който купува тетрадка, значи е намислил да пише нещо в нея, а писането е престъпление. Щом е намислил да пише, значи мисли, а мисленето е престъпление. Престъпление беше, че е запазил писалката, вместо да я предаде за унищожение. Защото спомените бяха престъпление.  

Престъпник беше всеки, който стоеше с гръб към телекрана; който не слухтеше, не душеше и не доносничеше; който не истеризираше през Двеминутката на омразата, не демонстрираше необходимата доза свирепост към враговете, не излъчваше безгранична любов и преданост към Б.Б.; всеки, който знаеше такива еретични думи като „свобода”, „чест”, „справедливост”, „приятелство”, „морал”, „наука”, „вяра”, „Бог” – те бяха премахнати и заменени с една дума – мислопрестъпление. Което беше равно на смърт.     

Иван не посегна към компютъра. Защото чувстваше, че меката хартия заслужава по нея да се пише с истинска писалка. И защото никой отдавна не пишеше нищо на своя компютър, никой не изпращаше писма, никой нищо не търсеше в мрежата. Защото който търси, ще бъде намерен.

Иван отваряше електронната си поща само, за да бъде регистрирано, „където трябва”, че е прочел всички официални комюникета:

За „30-годишния непрестанен (задължително непрестанен) възход” към „сияйните (задължително сияйни) бъднини”; За „историческите (задължително исторически) успехи” на ГЕРБ, „извоювани под мъдрото (задължително мъдро) ръководство на Б.Б. – Великият Вожд и Учител на българския народ, всепризнат строител на новото време и верен продължител на своето велико дело”; За поредната рискована и успешна акция на Министерството на любовта срещу враговете и предателите; За километрите построени магистрали и повишеното благосъстояние (то се повишаваше до пълна изнемога); За предстоящите митинги, шествия, концерти и екзекуции в чест на 30-годишнината от величествената победа на ГЕРБ.

Този потоп се лееше денонощно от телекрана, затлачваше всяка пора на общественото битие и всяка мозъчна клетка, но всеки беше длъжен да изчете всичко още веднъж. Защото - ако не посетиш електронната си поща, ще те посети Полицията на мисълта.

В мрежата имаше богат избор – всеки можеше да се присъедини към различни групи: „Аз обичам Б.Б.”, „Аз обожавам Б.Б.”, „Готов съм да умра, за да живее Б.Б.”, „Б.Б. е Бог!” „Смърт на враговете и предателите!”, „Долу Тройната коалиция!”, „Въже за Престъпната банда!”, „Не щем наука, не щем изкуство!”, „Убий мислопрестъпника!” и прочее. Най-многобройни бяха три групи: „Бат`Бойко ще ви го начука, гадове мръсни!”, „Ти сънуваш ли Б.Б.?” и „Бдим!”.

Първата беше свърталище на политическата порнография, един словесен вертеп, една брутална садистично-канибалска вакханалия, една нестихваща оргия, от която се стелеше неудържимата воня на градски писоар.

Втората пръскаше еротични копнежи и мечтания по Б.Б. -  неоспоримия секссимвол, пълновластния мъжкар, необременен от „ентелегентщини” и други „педалски глезотии”, присъщи на враговете и предателите, тези „меки китки”, „гейове” и „педеруги”.

Третата преливаше от доноси за родители от деца, за деца от родители, за учители от ученици, за професори от студенти, за колеги от колеги, за съседи от съседи.

Никой не говореше по никакъв телефон и никой не изпращаше sms-и. Само получаваше sms-и – „В 17 ч. – митинг-клетва в подкрепа на Б.Б.”, „Двеминутката на омразата започва след 20 секунди”, „Напомняме за тържествената екзекуцията в сряда” и т.н.

Иван се поколеба за миг. Стомахът му се сви: начинанието беше съдбоносно. С дребни, тромави букви написа:

4 април 2039 година

Облегна се назад. Обзе го безпомощност. Не знаеше със сигурност дали годината е 2039-а. Беше почти уверен, че е на 39, а смяташе, че е роден през 2000-а, точно 9 години преди окончателната победа на ГЕРБ и възсияването на Б.Б. Но сега беше невъзможно да се определи която и да е дата или събитие. Той ли не го знаеше!? Неговата работа в Министерството на истината беше точно такава – да дописва, пренаписва, променя и подменя всеки факт, всяко събитие и всяка дата от историята, независимо дали събитието е отпреди 20 години или отпреди 20 минути. Защото лозунгът на ГЕРБ гласеше:

„КОЙТО КОНТРОЛИРА МИНАЛОТО, КОНТРОЛИРА БЪДЕЩЕТО; КОЙТО КОНТРОЛИРА НАСТОЯЩЕТО, КОНТРОЛИРА МИНАЛОТО”.

Но, каза си Иван, щом годината е посветена на 30-годишнината от неудържимия възход на ГЕРБ, значи наистина трябва да е 2039-а. Освен ако бяха минали не 30 години, а много повече? Колко повече? Или – по-малко? Колко по-малко? И ако е така, значи грандиозните чествания на славната 30-годишнина с безкрайните паради, шествия, митинги, химни, арести, икономии и екзекуции, е един театър, една измислица, една гигантска лъжа?! И ако е така, на колко години съм аз, изтръпна Иван. Какво е станало с моя живот?   

Все пак разполагаше с една „сламка” и се вкопчи в нея. На стената висеше като доказателство избеляла снимка – в утрото на своята величествена победа Б.Б. (с гипсиран глезен) е гушнал в яка прегръдка малко момче, което го гледа с искрена възхита, а Б.Б. великодушно му позволява да пипне неговия могъщ бицепс. Момчето беше Иван. Тази снимка гледаше право в телекрана. Беше я окачил като щит, макар илюзорен.

Изведнъж се уплаши, че е изгубил способността си да се изразява, че е забравил какво иска да каже. Цели седмици се беше готвил за този момент и не допускаше, че ще му липсва нещо друго освен смелост. Трябваше само да излее върху хартията нескончаемия мъчителен монолог, който от години изпълваше главата му до спръскване. Монологът беше секнал. Секундите отлитаха. После панически се хвърли да пише, без да съзнава напълно какво точно. Острият му, нервен почерк се разля безразборно по цялата страница, като най-напред изостави главните букви, а накрая точките:

4 април 2039 година. Снощи в киното. Само полицейски филми. Много хубав филм за ареста на един министър. Публиката се забавляваше, когато един прокурор просна някакъв министър на пода и започна да крещи „Долу! На колене! Ти си абсолютен престъпник!” министърът се гърчеше като червей камерата го снимаше като през снайпер и всички ръкопляскаха неистово когато чуха щракането на белезниците после полицията арестува четирима лекари-убийци на новородено полицаят крещеше „Какви сте вие, бе! Ще ви унищожа, ще ви сплета като свински черва! Бял ден няма ди видите!” публиката се смееше лудо когато съблякоха една лекарка тя плачеше от унижение зрителите ръкопляскаха а зад кадър Цв.Цв. викаше „Убийци! Убийци!” публиката викаше „Смърт! Смърт!” после арестуваха трима академици-терористи на преклонна възраст имаше кратък епизод от обесването на неколцина чиновници осъдени за корупция това екзалтира публиката и тя викаше още още... 

Иван спря да пише.

За кого започваше този дневник?

За мутантите?

На горния етаж бяха надули звука на телекрана, гърмеше чалга, редувана с химни за Министерството на любовта, за Полицията на мисълта и главно – за Б.Б. Всяка вечер мутантите се наливаха с „30 ГОДИНИ ОТЛЕЖАЛА ПОБЕДА”; ревяха възторжено „Е-ехей, нашата звезда! Няма втори като него нийде по света!”; друсаха хорце на последния суперхит „Сън сънува Ганка – колело без рамка”; и преминаваха решително към „Води ме в някоя квартална кръчма, и повръщай, и повръщай”...

За тях ли?

За тези, които се шпионираха взаимно, които изпадаха в любовен делириум към Б.Б. и в екстаз от верноподанически страх, които щяха да се напият в чест на неговия арест, и да изживеят истинско, първично, сексуално удоволствие от неговото опозоряване, унижение и унищожение? Защото само така, само по този начин получаваха душевен комфорт и потвърждение за своята значимост и правота. Тяхната омраза към другия беше дълбинна. За тях самото съществуване на всеки немутант беше обида и престъпление, предизвикваше в техните ослепени души животинска тревога, катастрофична паника, апокалиптичен ужас. Те имаха безпогрешен, животински инстинкт, незабавно разпознаваха различния, и го обявяваха за враг, предател и мислопрестъпник. Те жадуваха да видят смачкан, смазан и размазан всеки немутант. Това беше техният триумф.      

Или пишеше за бъдещето, за неродените?

Как можеше той да общува с бъдещето? То или ще е като настоящето и няма да се вслуша в него, или ще е различно и рискът му ще се обезсмисли. И кой беше той, че да говори на хората от бъдещето? Един фалшификатор на историята! Който всеки ден добавя нов щрих към ореола на Б.Б. – този съвършен, върховен, фатален апотеоз на мутантите, на тяхната бездуховна, безпаметна, цинична същност!  

Или за хората от миналото?

Те вече не можеха да го чуят. А толкова много въпроси имаше към тях!  Всъщност, въпросът беше само един:

Защо?  

Затвори тетрадката.

Сърцето му се преизпълни с гняв.

(следва)

Каре

Песнопойка

Химни в чест на Б.Б.

„Как да те направя бройка,

бате Бойко бие без упойка....”

„К` ъф си ти бе нямаш никакви комплекси

 ти просто нямаш дубликат

и к`ъф е тоя начин да си адски секси,

че чак на теб ме хваща яд...”

„Е-ехей, нашата звезда!

Няма втори като него нийде по света!

Е-ехей, нашият герой!

Него цял народ го люби, а народа – той!”

“Който Генерала мрази

 нашата полиция го гази...”

„Сън сънува Ганка – колело без рамка.

 Бойко я откара до централна гара –

гиздавата Ганка вече е мадамка...”

„Не щем наука, не щем изкуство!

Искаме яко да се надрусаме!

Нямаме чувства!

Ний сме изкуствени!”

2039 - Част първа

В чест на славната 30-годишнина от пришествието на Б.Б.

Велислава Дърева

(Вариации по „1984” от Джордж Оруел)

Част първа: Иван

Априлският ден бе ясен и студен. Въпреки лютия вятър, на детската площадка пред жилищен дом „Победа ГЕРБ” неколцина хлапета  яздеха едно бронзово прасе и едно бронзово куче под неестествено строгия поглед на едно бронзово момче с 3/4 чорапи и къси панталони с презрамки (едната паднала). И трите фигури бяха изваяни в естествен ръст. Щом забелязаха Иван, децата нададоха кръвожадни крясъци „Предател! Мислопрестъпник! Смърт!”, а после запяха пронизително последния хит – „С голо дупе таралеж – Беж! Беж! Беж!”...

С глава, сгушена между раменете, Иван се шмугна през изпотрошените стъклени врати на „Победа ГЕРБ“. В коридора вонеше на кисело зеле, контрабандни цигари и долнопробна ракия. На сивата стена грееше цветен плакат, прекалено голям за каквото и да е помещение. Изобразяваше само едно огромно лице: лице на около 50-годишен мъж с първични черти, тежка долна челюст, леко набола брада и решителен поглед - презрителен и прелъстяващ, съблазнителен и жесток, отегчен и властен.    

И в най-добрите времена асансьорът работеше рядко, а сега имаше режим на икономии — готвеха се за Седмицата на омразата. Всъщност, режимът беше въведен преди 30 години заради кризата, предизвикана от „Престъпната банда на Тройната коалиция и нейните агенти и шпиони”.

Иван Петров, журналист, 39-годишен, с навехнат глезен бавно се заизкачва към седмия етаж, като на няколко пъти спираше да си почине. На всяка площадка в него се взираше огромното лице. Портретът беше нарисуван така, че очите да те следват, накъдето и да се обърнеш.

Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВА,

гласеше надписът отдолу.

В апартамента звучен глас изреждаше километрите построени магистрали. Гласът идваше от огромен монитор на стената. Такива монитори имаше навсякъде - в стаята, в кухненския бокс, в банята. Нямаше никакъв начин телекраните (така се наричаха) да бъдат изключени. Единственото, което Иван можеше (имаше право) да направи, беше да намали звука, но не и да го изключи. Телекраните работеха денонощно, въпреки режима на тока. Иван не разбираше как става това, но ставаше.

Иван отиде до прозореца, с гръб към телекрана.

Долу на улицата вятърът въртеше вихрушки прахоляк,  найлонови торбички и смачкани хартии. И въпреки че слънцето блестеше, а небето беше яркосиньо, всичко изглеждаше безцветно с изключение на разлепените навсякъде плакати. Лицето с тежката долна челюст се мъдреше на всеки ъгъл. Също и на фасадата отсреща.

Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВА

Тъмните очи пронизваха Иван.

Друг плакат, отлепен в единия край, се вееше на вятъра, и ту откриваше, ту закриваше една-единствена дума: ГЕРБ. В далечината между покривите се мярна вертолет, покръжи за миг като муха и с рязък завой се стрелна нанякъде. Беше полицейски патрул, който надничаше в прозорците на хората. Патрулите не бяха страшни. Страшна беше Полицията на мисълта.

Зад гърба на Иван телекранът продължаваше да цвърчи възторжено за 35-ия лот на Северната магистрала, за 123-ия суперуспешен ремонт на „Южната дъга”, а после потече дълъг списък с имена на свежо изобличени агенти на стародавната ДС и на „Престъпната банда”. Повече от 30 години разобличаваха агентите, предателите и враговете, обаче тия нямаха свършване, извираха като хлебарки из канализация и застрашаваха неустрашимата власт на ГЕРБ.

Иван знаеше, че след миг ще изгрее муцуната от плаката. На всеки 15 минути Великият вожд Б.Б. отправяше обръщения към нацията - за да каже след малко обратното на онова, което е казал преди малко. С абсолютното убеждение в своята съвършена правота, и с една умонепостижима, простосърдечна искреност.

Б.Б. беше виртуоз на двумислието.

А мутантите го аплодираха. Всеки път. С възхищение. И без замисляне.

В този свят, където за части от секундата, по волята и капризите на Б.Б. провалите се превръщаха в победи, героите – в предатели, любимците – в престъпници (и обратно), само Б.Б. оставаше неизменен. И непроменен. Вече 30 години изглеждаше като току-що излязъл от собствения си плакат. И никой не си задаваше въпроса като как след 30 години Б.Б. продължава да бъде на 50, като би трябвало да е на 80. Никой и не дръзваше да зададе такъв въпрос, защото това беше мислопрестъпление от най-висша степен, а мислопрестъплението се наказваше със смърт.

Иван знаеше прекрасно какво точно ще чуе. Слушаше го вече 30 години. „Да ни е честита величествената „Южна дъга”! Каква красавица! Ха-ха-ха! Ако не беше „Тройна коалиция”, тази престъпна банда, щях да построя „Южната дъга” още преди шест месеца! Нека завиждат! Нека бушуват! Ха-ха-ха!” – излая тържествуващо Б.Б.

Б.Б. ритуално преряза лентата, отчупи залък от питката и нахрани в розовите устенца щастлива девойка в народна носия. Обикновено девойките припадаха от възторг и умиление право в ръцете на Б.Б. Те това и жадуваха.

След обръщението на Великия вожд Б.Б. към нацията идваше ред на Любимия ръководител Цв.Цв., който изстрелваше интелект на откоси. Докато рецитираше с патос поредните прихванати вражески разговори между недоубити интелектуалци, пъпешовидната му глава се изпотяваше от тежък мисловен труд, а мишите му оченца, събрани на носа, съвсем се сливаха в един свиреп, циклопски поглед. Цв.Цв. притежаваше потресаващо несмислен изказ, но пък неговите нечленоразделни словоизлияния и закани минаваха на фона на безкрайни зрелищни арести на агенти, предатели, врагове и вредители всякакви, които Цв.Цв. ловеше героично и непрекъснато.

Акциите под личното ръководство на Цв.Цв. носеха звучни, презрителни имена:  „Задниците”, „Презервативите”, „Кречеталата”, „Амебите”, „Докторята”, „Даскалята”, „Журналята”, „Професорята”, „Драскачите”, „Старчоците”, „Поетчетата”, „Писателчетата” „Ентелегентите” и прочее.

Иван потръпна от погнуса и омерзение, но в следващия миг затаи всяка своя мисъл, защото рискуваше да бъде заловен на мислопрестъплението от Полицията на мисълта.      

Телекранът едновременно приемаше и предаваше. Ти го гледаш – той те вижда. Ти го слушаш – той те чува. Пребиваването в банята беше особено унизително. Никой не знаеше дали в момента го наблюдават или не. Не беше изключено да следят всички през цялото време. Хората живееха в непрекъснат стрес и страх, че всеки техен звук се улавя и всяко тяхно движение се следи освен, когато е тъмно, но и това не беше никак сигурно.

Иван продължи да стои с гръб към телекрана за по-безопасно. Сред унилия пейзаж се открояваха скъпи хотели, игрални домове и казина, култовите за ГЕРБ гигантски спортни зали и стадиони. Мутантите най обичаха да се мотаят из лъскавите МОЛ-ове, да зяпат витрините и да изгледат новия широкоформатен високохудожествен игрален филм за поредната акция на Полицията на мисълта. Ако имаха късмет, можеха да пипнат своите любими актьори, които изпълняваха ролите на Б.Б и Цв.Цв. След участие в един, максимум два филма тези актьори се превръщаха във всенародни любимци – жестока, тъжна слава, увенчавана неизменно с арест за мислопрестъпление.  

В полите на Витоша бяха непристъпните, строго охранявани палати, обитавани от елита – отровна смес от партийни вождове, овластени мутроиди, техния обслужващ персонал и техните любими поп-фолк-икони и чалга-примадони.

Една сграда се отличаваше рязко - Министерството на истината. Той работеше там. В огромната пирамида от блестящ бял бетон, която тераса след тераса се издигаше на триста метра височина. Върху бялата фасада бяха изписани лозунгите на ГЕРБ:

ЛЪЖАТА Е ИСТИНА

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Още три подобни сгради бяха набучени сред София. Те приютяваха четирите министерства, които концентрираха цялата власт. Министерството на истината отговаряше за лъжата, а официално - за информацията, забавленията, образованието и изкуствата. Министерството на спорта отговаряше за културата (физическа и изобщо) плюс науката. Министерството на любовта отговаряше за страха, омразата и насилието, а официално - за реда, законността и здравето на гражданите. Министерството на изобилието отговаряше  за мизерията, сиреч - за икономиката.

Най-страшно беше Министерството на любовта. То изобщо нямаше прозорци. Беше непристъпно зад лабиринт от бодлива тел, стоманени врати, скрити картечни гнезда и горили в черни униформи, въоръжени с електрошокови палки. Там се разпореждаше Цв.Цв. - Любимият ръководител и дясна ръка на Б.Б.   

Ето това, каза си с отвращение - това е София, главният град на България. В своите детски спомени Иван виждаше импозантния Университет, величествения Храм, изящните сгради на Академията, Библиотеката, Театъра и Парламента.

Сега Академията беше превърната в луксозен „Дом на удоволствията” за висшата каста, а Театъра - в елитен чалга-клуб. И никой не страдаше от този факт. Споменът беше изличен напълно.

Сред руините на Парламента растяха бурени и фучаха подивели котки. Парламентът отдавна не съществуваше, защото така беше пожелал народът според всенародното допитване. Най-напред депутатите бяха окастрени до 120, после – до 60, после – до 40, но народът продължаваше да изпитва дълбока неудовлетвореност, и накрая Б.Б., който винаги се вслушва в гласа народен, разтури и попиля Парламента окончателно и завинаги, а народът се отблагодари на Б.Б. с многохилядни митинги, концерти и петиции.

Пред запуснатата сграда на Университета седяха две масивни фигури – и от километър Иван виждаше колко грубо бяха отрязани и подменени главите на статуите и сега на единия постамент пишеше „Б.Б. ТЕ НАБЛЮДАВА”, а на другия „ЦВ. ЦВ. ТЕ ОБИЧА”.

По същия вандалски начин бяха обезглавени двамата монаси пред самосрутената Библитека, а върху свитъка, който носеха Б.Б. и Цв.Цв. (вече), бяха издялкани някои от главните постулати на ГЕРБ –

ЧЕТЕНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

МИСЛЕНЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

ЗНАНИЕТО Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ   

Тази подмяна, наричана ту реконструкция, ту актуализация, беше сполетяла всички паметници. Светците и първоучителите, будителите и апостолите, войводите и духовниците, революционерите и поетите бяха гилотинирани. Техните имена и без друго бяха отдавна изчегъртани от историята и забравени. И върху техните рамене се кипреше в цялото си величие една бикоглава мутра. 

Отделно по държавата бяха разставени безчет паметници на Б.Б. – Б.Б. като дете с 3/4 чорапи и къси панталони с презрамки (едната паднала); Б.Б. - ученик; Б.Б. храни прасето Боко; Б.Б. кара колело с (без) рамка; Б.Б. с кучето Борко; детето Б.Б. с прасето и кучето (на всяка детска площадка, за да се учат децата на труд и на любов към животните); Б.Б. - пожарникар (с шланг и шлем, тъмночервен гранит); Б.Б. - водач на нелегалната подземна съпротива на героичните мутри срещу „Тройната коалиция” (черен мрамор); Б.Б. приседнал с гипсиран глезен (пред дома-музей в Банкя); Б.Б. - генералисимус (пълна униформа, бронз); Б.Б.- юнакът, що срази триглавата ламя и спаси златната ябълка (алегория за победата над „Тройната коалиция”); Б.Б. и Цв. Цв. в битка с октопода (примитивно подобие на Лаокоон); Б.Б. - самодържец и абсолютен владетел (бял мрамор)...

Така Б.Б., бронзов, гранитен и мраморен, в спортен екип или униформа, с къси панталони или с развято черно кожено манто, стърчеше, седеше и тичаше, играеше футбол, тенис и карате, караше колело с (без) рамка, разхождаше куче и хранеше прасе, крачеше решително и сочеше сияйните бъднини пред училища и детски градини, по кръстовища, площади и мегдани; извисяваше се връз баири и хълмове; надвисваше от фасади и пилони. Паметниците тънеха в цветя и знамена. Защото всеки ден от календара беше исторически в биографията на Б.Б., което значи – на държавата; а денят на всеки гражданин започваше и завършваше с благодарност към Б.Б. – „Благодарим ти, Б.Б., за нашия нов, щастлив живот!”...  

Тържествените двери на Храма бяха зазидани, камбаните - изтръгнати, а от камбанарията се спускаше огромен плакат, висок 20 м. и широк 10 м. с все същото едро, жестоко лице, и гигантски надпис:

„ДА НЯМАШ ДРУГ БОГ ОСВЕН МЕНЕ!”.

(следва)

Каре

Песнопойка

Химни в чест на Б.Б.

„Бат' Бойко, дай газ,

изгрял е твоят

звезден час!

Гледай сеир само,

шушона, мамо,

шъ им го спукат ГЕРБ ...”

„Знам ще чукне там и тук генералския юмрук,

 с тез широки рамена май ще чупи и ребра?!

Доста интересен пич, не прощава ама хич,

 сила, страст и власт накуп – конкуренц`я няма друг...”

„Ще наложи той железен ред,

 вече всичко ще е, мамо,

по масло и мед,

няма да е то живот, а направо кеф....”

„Като цар и бог се дръж, ей т'ва е мъж!

Да си мил, не ти е в кръвта, а как сочно благославяш.

Бива си те, носиш на любов, другото ти се прощава...”

Отврат и параноя

В царството на интригата, омразата и лицемерието

Велислава Дърева

І.

С могъщия си шут Б.Б. го фрасна по муцуната, натика го там, откъдето е дошло, то проскърца, закашля се и тръгна наобратно. Времето. Историческото. Което Б.Б. определя, задава, диктува, контролира и без съмнение - подслушва. Непрекъснато. Щото е мнителен, недоверчив, пък и обича да се забавлява.

А най-любимото забавление на всеки самодържец е интригата. А самодържецът Б.Б. е виртуоз на интригата - с еднакво вдъхновение унижава и прелъстява, мачка и съблазнява, ухажва и презира. Всички. И тия, които са имали неблагоразумието да повярват самоизмамно, че са негови приятели, съмишленици, душеприказчици, избранници и любимци, и другите, които Б.Б. определя с една дума – „враговете”.

Времето тръгна наобратно и, както си му е редът, по пътя назад срещна два вица. Единият – стар, другият – реформиран.

Реформираният:

- Защо милиционерите винаги вървят по трима?

- Ами защото единият не чете, другият не пише, а третият подслушва.

Старият:

- Това не е за телефон!

- Карай, да слушат, да се учат!

ІІ.

Каза Б.Б., че всички вицепремиери, министри, зам-министри и шефове на агенции „трябва да живеят ( ТЕ – б.а.) под стрес и да знаят (ТЕ – б.а.), че ще бъдат  наблюдавани (ТЕ – б.а.)”, а ТЕ вкупом отвърнаха: „Благодарско!”

Б.Б. откликна немедленно на ТЕХНИТЕ благодарности и рече: „АЗ казвам, че ще продължим (НИЕ, сиреч АЗ – б.а.) да слушаме (НИЕ, сиреч АЗ – б.а.) министри (ТЯХ – б.а.). Не виждам (АЗ – б.а.) нищо лошо от това да се слушат министри... Ние (АЗ – б.а.) си контролираме правителството. Ами това ми е работата – да контролирам (АЗ – б.а.)... АЗ искам всичко...”. И като чуха това, ТЕ рекоха: „На ти всичко!”

Каза им Б.Б., че Те нямат никакви граждански права, и Те пак вкупом рекоха: „Правилно! К`ви права!”.

Каза им Б.Б., че ТЕ ще бъдат подслушвани, при това „Непрекъснато, а не, когато паднат (ТЕ  – б.а.) от власт. ТЕ трябва да работят така, че все едно са слушани и гледани”, и ТЕ дружно се възрадваха. Щото според НЕГО (и според ТЯХ) СРС-то е единствената „нормална комуникация” между НЕГО и НЕГОВИТЕ министри, тъй като СРС-то е най-прекия път до НЕГОВОТО ухо, което инак е глухо и тежко чува друг глас, освен НЕГОВИЯ си.

И настана голямо веселие! Б.Б. искрено се е кикондрил на приложените  Специални Ласкателни Средства („Б.Б. е умен за разлика от Цв.Цв.”, „Ние с Б.Б. си приличаме”, „Генералът знае”, „Заблуждават премиера” и пр.); адски се е забавлявал с онова зам.министърче „милото”, „което се издънило” и „надънило” с неразумната изцепка „т'ва е простотията на високите нива”; обаче върховно удоволствие ще да МУ е доставил изтънчения изказ на Танов „то, кат' ти умре хуя, путки много...” (Прощавай, читателю, ама „т`ва е простотията на високите нива”, дето вика клетото зам.-министърче! – б.а.)

Каза Б.Б. на СВОИТЕ министри „Мразете се!”. И те изпаднаха в екстаз от взаимна омраза. За което особени усилия не се изискват. Щото всеки иска да спечели НЕГОВОТО сърце, че да има запазено ъгълче там, в това свято място.

„Аз искам МОИТЕ министри да са скарани, да се мразят. АЗ не искам МОИТЕ министри да правят завери помежду си, да са приятели. АЗ искам ТЕ да са в напрегнати отношения. Тогава няма как да стане нито контрабанда, нито далавера, просто защото ТЕ ще се издадат. АЗ не искам да правя такъв колектив, че ТЕ да се обичат”.

Така Б.Б. разбира приятелството – като завера, като сговор, като заговор срещу НЕГО. Така разбира Б.Б. думата „екип” – като далавера, контрабанда и престъпление, като изначално престъпно съзнание.

Б.Б., първият интригант на републиката, разпореди на СВОИТЕ министри да се дебнат, топят и киснат; да слухтят, душат и доносничат един за друг. Защото само такъв змиярник гарантира НЕГОВАТА незаменимост и НЕГОВОТО всевластие. Защото само така ТОЙ е и ще бъде единственият, който ще решава всичко, ще се разпорежда с всичко и с всекиго, ще стиска всички за гърлото, ще контролира всичко, ще въздава правосъдие и справедливост. Еднолично.

И защото, когато двама министри се „хванат гуша за гуша”, това „носи приходи в хазната”. Така Б.Б. откри още една антикризисна мярка. След зрелищните арести, разбира се.    

А после, след броени часове и с тежък риск за „приходите в хазната”, Б.Б. най-издевателски издаде нова заповед: „Обичайте се!”. И те, тримата глупаци (Танов, Дянков и Цветанов), ухилени и унизени, дружно позираха пред камерите - досущ като на годен циганин брат`чедите. („Повръща ми се. Не може човек да стига до такива низости. Да си защитавал едни позиции и после, сега, да се извърташ на 360 градуса, кат' нещата не са добре”, нали, г-н Танов!)  

ІІІ.

„АЗ съм искал да се получат тези резултати”, каза Б.Б., ТЕ не го казаха, но мислят също.

Защото ТОЙ знае, че ТЕ знаят, че са подслушвани, а ТЕ знаят, че ТОЙ знае, че ТЕ знаят, че ТОЙ ги подслушва, че ТОЙ  ги слуша и през цялото време говорят на НЕГО, след което остава адската смрад на повръщано.

Какви са така желаните от Б.Б. резултати?

1. Б.Б. внедри, утвърди, узакони и легитимира всеобщото подслушване, „това инквизиторско, подло душене” (Йосиф Хербст) като единствената нормална комуникация вътре във властта, между отделните власти, между властта и обществото, между властта и всеки отделен гражданин, като политически инструмент в ръцете на властта, като средство за политическо дискредитиране, опозоряване, манипулиране и репресия.

2. Б.Б. узакони беззаконието, доносничеството, слухтенето, интригантството, омразата, лицемерието, параноята. Като единствени аргументи на властта. Като олицетворение на властта. Като агентурните имена на властта.   

3. Б.Б. съобщи на подопечните СИ вицепремиери, министри и прочее, че те права нямат никакви, че ще бъдат подслушвани деня и нощя, със и без повод, със и без причина, със и без разрешение, но за „компенсация” - с презумпция за вина. Това силно възрадва целокупния лумпеняж и вдъхнови оглупялото общество, което вика „Хак им е на министрите! Това не се отнася за нас!”. Имат много здраве от всички диктатори по света!     

4. Б.Б. предупреди подопечните СИ, че ТЕ ще живеят под стрес, ТЕ ще бъдат наблюдавани, ТЕ ще бъдат контролирани, ТЕ  ще бъдат подслушвани. От НЕГО лично и по НЕГОВО нареждане. И най-накрая - ТЕ ще паднат от власт. ТЕ, не ТОЙ. ТОЙ от власт няма да падне нивгаш, защото ТОЙ е властта. Ще паднат някакви други, с които ТОЙ няма нищо общо, а ако е имал нещо общо, то е било за малко и за кратко, а ТОЙ иска всичко и завинаги.

5. Б.Б. недвусмислено и публично обвини подопечните СИ вицепремиери, министри и шефове на агенции (и техните заместници), респективно - всички главни секретари, началници на политически кабинети, шефове на дирекции, отдели, направления и сектори (и техните заместници), по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I - VII, глава шеста, раздели II - IV, глава осма, глава девета "а", глава единадесета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс.

Обвини ги, че всички ТЕ, до един, са извършили (вече!) или се подготвят (какво непростимо туткане и моткане!) да извършат тежки умишлени престъпления, за които наказанието е над 5 години затвор, сиреч – от подготовка на убийство до терористичен акт. Защото само в такива случаи законът разрешава използването на СРС.

6. Така Б.Б. съобщи на целокупното общество, че ни управлява една банда, една престъпна сган, която трябва да пребивава в затвора, а не да вилнее във властта.

7. И начело на тази престъпна сган, на тази организирана престъпна група, е ТОЙ, Бойко Борисов. Еднолично.

ІV.

И ето - кипри се властта пред огледалото на безпаметния мат`рял и на плазмодичните медии, дуе перки, гледа зверовито и крещи заповедно : „Огледалце, огледалце от стената, нали аз съм най-прекрасна на земята?!”. Огледалцето, к`во да каже, отвръща с един трепетен,  мазничък гласец, с един сплашен възторг („стреснат, трогнат, очарован”): „Ти, Б.Б., си единствен на света!”...

Отвъд огледалцето гледката е грозна.

Там властват диктатурата на невежеството, наглата интрига, арогантното лицемерие, надменното ехидство на един параноичен и самовлюбен субект, маниакален и мнителен, убеден в своето мнимо величие, обладан от собствената си персона като единствена самоценност. 

Там е царството на страха. Тотален, всеобемащ, възторжен страх. Не от Бог. От Б.Б. Страх щастлив и желан. Като цел. Като факт. Като отклик на изконна, вътрешна, органична потребност на едно опростачено общество, жадно за желязна ръка, която да целува коленопреклонно и с вяра; петимно за едноличен режим, за полицейщина, за диктатура, за Бащица, за закрилник, за отмъстителен и жесток съдник; общество, открило най-сетне някой, който да олицетворява изцяло този перверзен копнеж, тази похотлива жестокост, тази сладострастна мъст.

V.

Но най-важният резултат от тази операция се побира в една дума. Отврат

„Отврат... Нещата са отвратителни... Такова невежество, че не може да бъде... Нямам думи... Отврат са... Отврат са, слушат ме, не ми дреме на жилетката, в момента ще му звънят, ще му предадат разговора, но са отврат, защото не се говори с аргументи, а се говори с измислени... Не ми се говори! Нямам нерви! Не може всичко да е толкоз популистко, толкоз тъпо и толкоз да няма нищо с действителността и да не е... Пълна фалшификация!... Воюваме с химери... Не, нямам нерви... Просто ми се повръща. Повръща ми се. Не може човек да стига до такива низости... Не ми се говори... Всичките тез измишльотини... цялата злоба...все едно че си ядях акото... Просто се чувствам омерзен отвсякъде... Чувствам се в една помийна яма...”

Ами стойте си там, в помийната яма.

Там ви е мястото.

argumenti-bg.com 10-14 януари 2011

в. Дума", 10 януари 2011

Специално Репресивно Средство

Къде живее Б.Б.?

Кога ще се сдобием с Полиция на мисълта?

Велислава Дърева 

Е-хей! Върнахме се, братя и сестри! Върнахме се в 1984-а!

Каква неописуема радост за милиционерската душа!

Какво тържество за Б.Б., за Неговото милиционерско мировъзрение, както и за прилежащите Му (в смисъл на полегнали Тудори) вицепремиери, министри, зам. министри, шефове на агенции, дирекции, отдели и направления, депутати, кметове, областни управители и прочее управляващ елит от милиционерски тип!

Крайно време беше!

„Понеже, изръмжа Б.Б., в България демокрацията вече толкова над нормалното се е развила”, тъй се е разхайтила, разпасала и разпищолила, чак мотовилите й стърчат извън допустимите очертания на черджето, че някой трябваше да развърти гегата, да пусне насреща й българското овчарско куче, па да я завърне таз разглезена, разблудна овца в милиционерската кошара!

СРС-то е Специално Репресивно Средство за дискредитиране, опозоряване, манипулиране, шантаж, издевателство, сплашване и подчинение – на „своите” и на „вразите”, на лекарите в Горна Оряховица и на министрите, на опозицията и на президента, на всеки отделен гражданин и на цялото общество. 

СРС-то е най-прекият път до ухото на Б.Б.; сертификат с подписа на Б.Б. за чисто криминало минало, настояще и бъдеще на Неговите министри; страхотен държавнически финт, чрез който Б.Б. пази достойнството на Своите министри. На които Б.Б. заповяда „Мразете се!” и те изпаднаха в делириум ненавистикус (щото тяхната взаимна омраза „носи приходи в държавната хазна” според Б.Б.); после им рече „Обичайте се!” и те позираха ухилени като пияни сватбари (въпреки загубите за държавната хазна).

Б.Б. извести Своите министри, че ще ги подслушва непрекъснато. Обвини ги публично, че са извършили или са на път да извършат тежки умишлени престъпления, за които наказанието е над 5 години затвор. Защото само в такива случаи законът (к`ъв закон!) разрешава използване на СРС. Така Б.Б. обяви цялото Си правителство за една шайка престъпници, които неизвестно защо безчинстват на свобода, вместо да пребивават, където им е мястото. А предводител на тази престъпна шайка е самият Той, недосегаемият Б.Б.    

Ей така разбира Б.Б. „нормалната” демокрация” – като масово подслушване, слухтене, душене, дебнене, страх, интригантство, доносителство и параноя. Това истеризира обществото. И го развращава. Държи го в страх и подчинение.

Това може и да задоволява по някакъв начин потребността на Б.Б. все пак да общува с някого (макар и странно, едностранно и перверзно), понеже, клетият, седи сам-самин - като куче пред телевизор. Но има едни 100 милиона за харчене – толкова е бюджетът за подслушване. А Българската академия на науките плаче за някакви жалки 15 милиона! Третото ухо на жицата е 6, 66 пъти по-ценно от науката. Според премиерския ценоразпис на ценностите.

Това, което наблюдаваме някак отстрани, това, над което хихикаме някак нечестиво, цялата тази отврат, от която вони на повръщано и на помийна яма, това е не само узаконено беззаконие.

Това е блудство с Конституцията, с демокрацията, с правата на човека и гражданина. Все глезотии и лигавщини, за които на Б.Б му е през рамката на дамското колело.

Това е апотеозът на Неговото светоусещане, апогеят на Неговото разбиране що е управление, триумфът на Неговото вътрешно убеждение, че Той трябва да контролира всичко и всеки; че Неговото зорко око трябва да следи всеки твой жест и телодвижение; че Неговото будно ухо трябва да чува всяка твоя дума; че Той трябва да долавя, разконспирира, осъжда и наказва всяка твоя мисъл; че всяка твоя мисъл е престъпна по презумпция, изначално саботьорска, несъмнено вражеска и дълбоко враждебна спрямо Него и Неговата абсолютна, безразделна власт; че – най-сетне - Той е длъжен, за благото на народ и Отечество, да създаде една работеща, строга и свирепа Полиция на мисълта, която да залавя всеки враг на мислопрестъплението.

Защото ние може и да живеем в 2011-а, обаче Той живее в „1984”, в зловещия свят на Оруел. Където Министерството на любовта отговаря за омразата, насилието и беззаконието, а официално – за реда и сигурността в държавата. Където най-страшна е Полицията на мисълта. Където върховното престъпление е мислопрестъплението.

Защото всяка мисъл е престъпление в царството на безмислието.

14-ти Януари 2011; прочитания: 800; коментари: 1
Петък, 14-ти Януари 2011
IRONIC90: :) Бих добавил и "451*по Фаренхайт" където горяха книги, защото "безпокояли" хората и ги правели "нещастни". О, юруде, защо се гордееш с факта че си заковял простак ?!

Парадът на лицемерието започва

А кога ще започне акция „Задниците”?

Велислава Дърева

Сини срещу червени; „правоверни десни” срещу „мръсните комуняги”; русофили срещу русофоби; американолюбци срещу американомразци; млади срещу стари; ученици срещу учители; „гражданя” срещу „селяндури”; жени срещу мъже; българи срещу чужденци; националисти срещу „инородци и иноверци”; българите в България срещу българите в чужбина; гласуващите в България срещу гласуващите в чужбина; мразещите кучета срещу „ония кучкари”; вегетарианци срещу месоядни; „за” и „против” матурите; „за” и „против” пълния член; любителите на салсата срещу любителите на салцата; отглеждащите теменужки срещу развъждащите щрауси...

Докато 21 години се заглавичкваме, истинските, фаталните войни не спират: овластената простотия срещу интелекта, войнстващото невежество срещу знанието, алчността срещу науката, безкултурието срещу културата, бездуховността срещу духа, лицемерието срещу почтеността, лъжата срещу истината, полицейщината срещу правото... И всички знаем кои са печалните победители.         

Сега отново ще се сурнем по пързалката на поредната тъпа битка – пушачи срещу непушачи. Или обратното.

И отново ще потекат безсмислени, но затова пък страстни дебати, ще бъдат изписани десетки страници, ще бъдат изговорени стотици хиляди думи, представители на двата „лагера” ще прехвърчат от сутрешен блок в сутрешен блок и от радио в радио, ще спорят яростно, а после дружно ще припалят по цигара в кафето отсреща...

През това време бай Хасан ще продължава да отглежда тютюн, което е труд каторжен; прекупвачите ще продължават да му подхвърлят мизерни стотинки; фабриките ще продължават да произвеждат цигари; търговците ще продължават да продават цигари; правителството ще продължава да вдига акциза за цигарите; контрабандната ще продължава да цъфти; цигарената мафия не само ще продължава да цъфти, ами и ще връзва; шефът на митниците ще продължава да си седи върху досието; в Амстердам ще продължават да пушат марихуана във всяко кафене, но ако запалиш нормална цигара, ще те глобят; в Гърция ще продължват да бойкотират забраната за пушене; в Италия и Испания ще продължават да висят табелки „Частно парти” вместо надпис „Пушенето разрешено”; в Европарламента, в кафенето, което е само за евродепутати, същите евродепутати, на по една цигара, ще обсъждат вредата от тютюнопушенето; а приходите от продажбите на тютюневи изделия в ЕС ще надскочат 67 милиарда евро, което обяснява защо зад войната с цигарите върви друга война - за легализиране на леката дрога.

Специални участници в този лицемерен парад ще бъдат българските ученици – 61% от децата на възраст 12-18 години пушат. Те ще продължават да пушат в училищния двор през голямото междучасие и ще продължават да се наливат с бира плюс водка (по-точно - водка плюс бира), ама к`во от т`ва! Нали не пушат „в закрито помещение”! „Забранено за лица под 18 г.”, щяло било да пише на заведенията, където ще се пуши, ама к`во от т`ва! Да пише к`вот си иска! Въпросните „лица под 18 г.” могат да си купят алкохол и цигари от всяко ламаринено магазинче!

Преди да е започнал парадът на лицемерието, искам да попитам знае ли някой какво пуши, всъщност? Какво съдържа една цигара? 100 % тютюн? Или 80% ? Или 60% ? Най-много - 40% . Обикновено - 20 % . Другото е тютюнево фолио – то е като лист хартия и съдържа смлян на каша тютюн, плюс целулоза, плюс тютюнев прах. Това пише ли го на кутиите? Не, разбира се. А какъв е самият тютюн? Генномодифициран или не? Ако е генномодифициран – пише ли го върху кутиите? Не, разбира се.

За колко време изгаря една цигара? За 15 минути? Да, ама преди 10 ноември. Сега изгаря максимум за 5 и обикновено за 3 минути. Защо? Защото съотношението тютюн-фолио трябва да е 80%  към  20%. А не обратното. Понякога фолиото е 100 %. Не знам дали е по-евтино, но цигарата гори бързо и вместо една кутия (която вече струва 3 или 5 пъти повече) пушите по две и всички ви гледат укоризнено и със загриженост.

Такива са цигарите с бандерол. А цигарите без бандерол, онези, високоакцизните, контрабандните? В тях какво има? „Абе, к`во ни пука! Пушете, тровете се!” – ще кажат непушачите. То е все едно въздържателите да кажат – „К`во ни пука! Пийте си фалшивия алкохол, мрете!”, а вегетарианците да добавят – „К`во ни пука! Плюскайте рога и копита!”...  

Министър Найденов, за малко ще прекъсна Вашето вдъхновено изпълнение на „Назад, назад, моме Калино” и ще Ви попитам -  след „Дупетата” не е ли ред на акция „Задниците”, примерно? Твърде подходящо наименование за всички, които разбогатяват първо – на гърба на бай Хасан, второ – от производството на цигари, фалшиви като пеенето на министъра, трето – от продажбата на тези цигари, четвърто – от акцизите и пето – от контрабандата.

А ти, драги читателю, сам си отговори: Кое е по-важно - печалбите на изброените „Задници” или измамната грижа за нашето скъпоценно здраве?

 24 Часа; 04.01.2011; прочитания: 8750 пъти, коментари: 36

Петък, 7-ми Януари 2011
starec: Г-жа Дърева пише: "През това време бай Хасан ще продължава да отглежда тютюн, което е труд каторжен; прекупвачите ще продължават да му подхвърлят мизерни стотинки; фабриките ще продължават да произвеждат цигари; търговците ще продължават да продават цигари...". Питам - това не съществуваше ли през 45 г. комунизъм, през 20 г. посткомунизъм (и 3 комунистически правителства), та точно днес, по времето на ГЕРБ г-жата се сети за тежката съдба на "Бай Хасан"? И какво точно предлага - да поощрим ли Бай Хасан или да закрием фабриките и да изгоним работниците или пък да раздаваме безплатно цигари на учениците, щото те и така си ги купували. Хайде - нека да заеме някаква ясна позиция, а и да я защити. Иначе г-жа Д. става като Данко Харсъзина - попържа наляво-надясно (в случая ГЕРБ), то все нещо ще остане...

Петък, 7-ми Януари 2011 Гражданин: Ужасяваща статия, характерна за тази затънала завинаги в комунистическата идеология /като в блато/ партийна персона. Какви са Танов, Найденов и който и да е, няма нищо общо с факта, че цивилизованият свят отрича и ограничава пушенето и пушачите. Безобразен цинизъм е точно тази да критикува, но е доказано, че точно нейната каста, която попиля България, натика я в дъното на цивилизацията, продължава да е активна и на първите страници по медиите, да трови населението. Господ да я съди, неспасяем случай...

Сряда, 5-ти Януари 2011 СМЕХОРАН: Смях...... На това ме избива, когато се опитвам да отговоря на въпроса Ви г-жо Дърева. И причината не крие само в името(псевдонима) ми. Говорите за лицемерието. Ама примерите с които го онагледявате са ежедневие в живота ни и то от десетилетия. Затова не мога да не се запитам защо точно сега го правите. Дали защото интелектуалното ви съзряване едва наскоро е достигнало съответното ниво, или пък защото политическите ви опоненти, които са на власт предприемат мерки (макар и нескопосано) да ограничат разпространението на един порок, на който вие сте любител от години? Лесен въпрос, поне за мен. А отговорът му показва, че "парадът на лицемерието" крачи и във въшето съзнание.........................ха-ха-ха........................Ха сега................

Сряда, 5-ти Януари 2011 Илия Томов: По форума ще ги познаете! Как може да има писачи, които са толкова прости, глупави, олигофрени, с толкова изметена черепна кухина, които имат единственото преимщество да се крият и храчат и плюят, по поръчка или от глупост, ръсейки " мъдрости като г-жа (др.) зузу, Веселин Радославов, и др. Хак ни е!

Сряда, 5-ти Януари 2011 Дърев: Този образ на първобитно общинен човек , с уста на селски кенеф и дъх на съдържанието му, седнало и то акъл да раздава.А бе тъпи комуняги не разбрахте ли, че хората не ви искат мнението.Вместо да се прави на умна, по добре да беше отишла да си направи една операция и от хермофродит да стане мъж или жена.Ако иска да е жена да си напъне гъза да роди едно дете та и тя да даде нещо на тази държава.

Сряда, 5-ти Януари 2011 зузу: Дърева-противната физиономия на една зависима.

Сряда, 5-ти Януари 2011 С поздрав: Когато един организъм е зависим от някакъв наркотик, той е болен. Знае се тези зависимости къде се лекуват - в психиатрии. А докато един народ изхвърля остатъците от семки и фасовете от пепелниците на колите си където намери - по главни улици, по площади, изобщо където спре, докато хвърля от отворените прозорци на движещите се коли всякакви боклуци в лицето на тези, идващи след тях, дотогава този народ ще си остане на опашката на народите, имащи някакви претенции за култура. Каквото и да пише, каквито и писачи да има, каквито и мераци за цивилизованост да има. Колкото и "красиво" да бъде писано в защита на пушенето, то си остава съчинение на болни хора, за които понятия като етика, култура, спазване правата и на ДРУГИЯ, са непонятни.Това е манталитет на пещерни хора, от зората на човешката цивилизация.

Сряда, 5-ти Януари 2011 таралеж: И какво от това,щом не обелвате и дума за непушачите и имат ли те права изобщо!Когато водачът на автобус пуши,когато чакаш автобус и нахално ти пушат в лицето,когато се хвърлят фасове къде ли не,когато въпреки забраната се пуши нагло и там където работиш!Разходете се до Япония и вижте как се цени живота в нормалното общество!

Сряда, 5-ти Януари 2011 Димитрова: Г-жа Дърева,блестяща сте ,както винаги.Като разтворите ръце,ще разберете,кой иска да ви прикове към кръста и кой да ви прегърне!!!

Сряда, 5-ти Януари 2011 някой: Другарю, Господин Дърева, нормалните хора мислят за здравето си и не пушат. Искам да Ви попитам, Вас и всички подобни на Вас- Къде Ви беше будната гражданска позиция преди 10.11.1989г., както и по време на всички правителства на БКП(БСП) след това. От година и половина всички мишоци, за които нямаше нищо нередно в предните управления на страната, изпълзяха и взеха да дават акъл, кое как трябва да става. Баста!

Сряда, 5-ти Януари 2011 redaktor: Уважаема редакция, настоятелно моля - не допускайте във форума цинични, вулгарни, маниакални сквернословия! Срамно е за уважаван вестник като 24 часа! За чия сметка се кефите? За сметка на един от малкото почтени журналисти в тази изпростяла държава! Т

Сряда, 5-ти Януари 2011 сюшие6шев: Блестящо написано! РЕСПЕКТ!

Сряда, 5-ти Януари 2011 контрабандист: Всяка трета цигара през 2010 е контрабандна според изследване на Филип Морис. Кой е главният съучастник - държавата, сиреч -правителството. Кой печели - хората на правителството. Кой не иска да ги разкрие - този, който печели. Ваньо Танов, както пише г-жа Дърева, си седи върху досието и ще си седи там, щото Дянков много си го харесва. Цветанов ще арестува лекари, а защо не и академици.

Сряда, 5-ти Януари 2011 filip: Права е г-жа Дърева - лицемерието започва своя парад от Европарламента и от Европейската комисия, ние тука, както винаги, сме по католици от папата.

Сряда, 5-ти Януари 2011 Nikita: Предлагам на кутиите с цигари, вместо надписите предупреждаващи колко опасно е тютюнопушенето, които са безполезни и никой не чете, да се постави снимката на Дърева. Гарантирам минимум 30% отказали се пушачи.

Сряда, 5-ти Януари 2011 Веселин Радославов Димитров-ЕЙСИ: Толкова трудно ли е за разбиране,че в България ,или поне което е останало от нея ,след отвратителния 09.септември на съветската,но не и Бълггарска 1944 година има малко грамотни хора,които допринасят за добрата изява на БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК.Аз съм МОНАРХИСТ,т.е. РОДОЛЮБЕЦ и не споделям никакви партийни доктрини,но трябва да се признае ,че В.Дърева,независимо от конкретната й позиция,е от малкото сънародници,които умеят да се изразят елегантно.Нека се мисли.Нека се чуе мнението на другия.Нека се критикува .Но нека се движим от общи за всички ни ценности,които да ни обединяват.Нека всеки един от нас уважава правото на мнение на другия.Толкова ли е трудно?Наистина вече писва от евтини агиткаджии.Нека сме един обединен народ!!!

Сряда, 5-ти Януари 2011 Веселин Радославов Димитров-ЕЙСИ: Вече започва да писва от сини шумкари.Толкова ли е оскъдна откъм интелигентност тази петнайсетина-членна маса от жалки отломки на тоталитарния манталитет,че да не може поне повсеместно да сглоби едно - единствено изречение ,в което да личи нещо по-различно от псувни и сектантски възхвали на най-откровенният авторитарен комплексар-Иван Костов.

Сряда, 5-ти Януари 2011 GMO: Г-жа Дърева поставя два гнерални въпроса - войната срещу цигарите като война за легализирането на леката дрога и за генномодифицирания тютюн. Помислете върху това, вместо да дрънкотите простащини.

Вторник, 4-ти Януари 2011 paladin: До форумните идиоти: Какво общо имат просташките ви пещерни коментари с темата?

Вторник, 4-ти Януари 2011 paladin: Вижте, моля, публикацията в 24 часа от 4 януари 2011 под заглавие "Вой срещу забраната за пушене в Испания"

Вторник, 4-ти Януари 2011 До Госпожа Дърева: Госпожо Дърева, с цялото ми уважение към Вашата личност, искам да кажа, че "Парадът на лицемерието" НИКОГА не е спирал, като по времето на соца, така и до наши дни - минава само през различни етапи и всичко това е винаги и само за сметка на застрашения от изчезвазване вече вид - българския народ!!!

Вторник, 4-ти Януари 2011 Валентин Иванов: Пристрастеният човек може да стигне до всякаква крайност, за да рационализира пристрастеността си към дадена субстанция -- било то алкохол, цигари и т.н. Точно това виждаме тук. -- Както и да е. Г-жа Дърева води загубена битка. В цивилизования свят не се пуши в заведения и най-общо на закрито. В САЩ, Европа, Япония, Австралия, Нова Зеландия -- има забрана за пушенето на закрито. Това е положението. -- Жалко е, че пристрастеността кара един интелигентен човек да вади безумни аргументи само и само да защити пристрастеността си.

Вторник, 4-ти Януари 2011 SmokeOnTheWater: Дали ще пуша и ще мра или ще ме лекуват пишман доктори и пак ще мра, няма голяма разлика.

Вторник, 4-ти Януари 2011 PROST_DASKAL: ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЕК И АЛЕКО НАПИСА, ЧЕ Е ЗАВИСИМ ОТ ТЮТЮНА, НО НАРИЧА СЕБЕ СИ ЩАСТЛИВЕЦ. ЧАСТ ОТ ПИШЕЩИТЕ НЕ БИХА МОГЛИ ДА РАЗБЕРАТ НИТО НЕГО, НИТО ДЪРЕВА! ПАК АЛЕКО СЪЗДАДЕ И ОНЗИ ТАКА ВЕРЕН, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, НО ВЕЧЕН ОБРАЗ НА БАЙ ГАНЬО БАЛКАНСКИ, КОЙТО СЕ БИЕ В ГЪРДИТЕ В БАНЯТА И ВИКА "БУЛГАР, БУЛГАР!" АКО НЕ БЕШЕ ТЪЖНО, ЩЕШЕ ДА Е СМЕШНО :)

Вторник, 4-ти Януари 2011 Nepushachka: Драги журналисте, аз - драгият читател, считам за най-важно пушачи като Вас да не ми пушат наоколо! Баста! Омръзна ми от пушачи, които се опиват от през 9 планини вода да докарат, само и само да ни убедят как не можело то така да се забранява пушенето. Може, и още как! Цяла Европа го направи! Колкото и статии да напишете, фактът си е факт - пасивното пушене убива съшо както и пушенето.

Вторник, 4-ти Януари 2011 MyNameIsLegionForWeAreMenyDoNotForgiveDoNotForget-Anon: Почти е вярно, но войната е за КРИМИНАЛИЗИРАНЕ на в момента легалните наркотици (първо тутюн, после и алкохол ) защото истинските владетели правят безумни печалби от далеч по безвредният, от алкохола например, коноп, без да им се бърка някаква си държава па данъци па акцизи па регулация.... това е за балъците. Просто така ще се печели повече.... като цените не се регулират ами са абсулютно монополистични и за това си има причина... "незаконно е" а Вие жерналистите си пасете от ясличките и правите секви АНАЛизи само и само да отдалечават овчедлъжните четачи от истината защото стригането не трябва да спира... по 5 рунота ще се смъкват от гърбина па ако трее и децата да са ГМО

Вторник, 4-ти Януари 2011 UI-UK: TAZI ... UBAVICA TOKU IZPALZI OT NEKADE I ZAMIRISVA NA SIARA ... DALI SAMA SI PLETE PULOVERITE ILI I POMAGA BABA IAGA ?

Вторник, 4-ти Януари 2011 ДО Dark red: До Dark red:- Нямам пред вид това като сентенция, а като конкретен случай!!! Виждам те как тичаш с червена бюлетина в ръка към урните и "светлото бъдеще", при това смяташ,че така е редно. НЕ НАИГРАЛ СЕ!!! Това няма как да го схванеш.

Вторник, 4-ти Януари 2011 Гасенков: Известна е една заповед на иранския владетел Ардашир I: «Не може да има никава власт без войска, никаква войска без пари, никакви пари без земеделие и никакво земеделие без правосъдие». Ха сега се сетете кой прибира парите от контрабандата на цигарите и от намалените им грамаж и качество, след като нямаме правосъдиие, земеделие, пари и войска и управниците ни не събират паричките в хазната на държавата, а ... някъде другаде?!

Вторник, 4-ти Януари 2011 nnn: Дърева,вместо да си упражняваш краснописа и да твориш бисери,по-добре спри цигарите и ще си решиш проблемите.

Вторник, 4-ти Януари 2011 konfuzius: аре сега най-големият проблем се оказва, че цигарата горяла 3 мин. Г-жо Дърева, мислех си, че сте мислещ човек, а се оказвате зависима от тютюна, което ме навежда на мисълта, че няма как да се вяврва на преценките Ви, те са изкривени! Heavy Metal!

Вторник, 4-ти Януари 2011 Dark red: До роко. Ако твърдението ти, че "грозотията е правопропорционална на тъпотията" е поне малко вярно, от писанията ти става ясно, че си по - грозен и от дявола. Вече над 20 години България е в перманентна криза заради безмозъчните лумпени като теб. Едва ли ще го проумееш след като на раменете си носиш куха лейка!

Вторник, 4-ти Януари 2011 РОКО: Дърева, " социализъма и комунизъма" така дълбоко со проникнали в теб, че навярно не изпитваш нужда някой мъж да направи това! Ти си оправданието на педерастите! Грозотията ти е правопропорционална на тъпотията, на ти няма да проумееш това, защото си обикновена БЕТОННА ГЛАВА. ВРЕДНА СИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!

Вторник, 4-ти Януари 2011 РОКО: Дърева, " социализъма и комунизъма" така дълбоко со проникнали в теб, че навярно не изпитваш нужда някой мъж да направи това! Ти си оправданието на педерастите! Грозотията ти е правопропорционална на тъпотията, на ти няма да проумееш това, защото си обикновена БЕТОННА ГЛАВА. ВРЕДНА СИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!

Вторник, 4-ти Януари 2011 comment: журналисти с крайни, екстремни убеждения, като в.д. са просто опасни за обществото. такива хора будят само съжаление и съчувствие, защото разпознават само един цвят.

Вторник, 4-ти Януари 2011 tutun......: "BITIETO OPREDELA SAZNANIETO" - TAZI MAKSIMA NA PROKLETIYAT KARL MARKS VAJI ZA g-ja DAREVA,KOYATO ZANIMAVA PROSTIYAT NAROD S TAPI NESHTA I PROBLEMI!