От Локърби до Бенгази
Велислава Дърева
7. Диагноза "жестокост"
Той е амбициозен, горд, честолюбив, перфиден, коварен, прикрит, ирационален, маниакален, мистичен, хипнотичен, патологичен, шизофреничен, ловък, агресивен, жесток, отмъстителен, изменчив, непредсказуем, непредвидим, пресметлив, противоречив, арогатен, надменен, самовлюбен, нарцистичен, манипулативен, настъпателен, властолюбив, страхлив. Митоман, обсебен от мита за собственото си величие, божествена недосегаемост и безсмъртност.
Неговата репутация на психар може да е диагноза, но може да е част от образа, от ролята. И в двата варианта има дивната възможност да държи врагове, приятели и лакеи в напрежение и несигурност, в стрес и смут. Той се подиграва с тях, те се страхуват от него; той режисира спектакъла, те играят по неговите правила. Какво забавление за един диктатор!
Най-кратката диагноза е жестокост. Хладнокръвна жестокост. Към живи и към мъртви.
На 7 октомври 1970 г. по негова заповед са изровени гробовете на италианските войници и изхвърлени от либийската земя. Оттогава датира официалният празник "ден на отмъщението". Преди две години обеща на "приятеля Силвио" да преименува празника в "ден на дружбата", но забрави.
До началото на 80-те години Зеленият площад е място за публични екзекуции. Там стърчат бесилки. За противниците на Кадафи - негови довчерашни съратници. Обесените висят дотогава, докато гарвани изкълват очите им, докато въжетата прогният и труповете паднат на земята.
През 1996 г. за една нощ са разстреляни и захвърлени в общи ями 1200 политически затворници от затвора Абу Салим край Бенгази. Ръководителят на "операцията" е Абдала Сануси - шеф на разузнаването. Оня ден Кадафи го уволни.
На 21 декември 1988 г. над шотландския град Локърби е взривен пътническият самолет на американската компания PanAm, полет 103. Загиват пътниците, екипажът и 11 шотландци при сгромолясването на боинга на земята. Общият брой на жертвите е 270. Организаторът на терористичния акт е Муса Куса - шеф на Секретните служби, днес - външен министър на Либия (знае ли Николай Младенов с кого разговаря?). Извършители - Абдел Басет Ал Меграхи (роднина на Муса Куса) и Ал-Амин Халиф Фахим. Днес Мустафа Абдел Джалил, бивш министър на правосъдието и лидер на опозицията, призна това престъпление на режима.
На 19 септември 1989 г. над територията на Нигер е взривен френският пътнически самолет на компания UTA. Загиват пътниците и екипажът - 171 души. Организаторът на терористичния акт е същият Абдала Сануси - зет на Кадафи, задочно осъден от френския съд на пожизнена каторга.
За по-малко от година либийските тайни служби организират и извършват два чудовищни терористични акта и убиват 441 невинни граждани. В следващите години числото 441 ще омагьосва мисълта на Кадафи, но едва ли ще я терзае.
Тогава никой не предполага как 10 години по-късно горящите сенки на двата взривени самолета ще паднат върху българската държава и ще смажат живота на шестима български медици и на 426 либийски деца. Броят на болните от СПИН либийски деца ще расте по необясним за медицината, но обясним за политиката, начин.
Тогава никой не допуска как Кадафи ще търгува на международния политически и финансов пазар собствените си престъпления - в своя полза и за чужда сметка. За сметка на българските медици и на българската държава, на либийските деца и на либийския народ. Всички - изкупителни жертви и заложници на Кадафи.
Този кошмар продължи от 9 февруари 1999 г. до 24 юли 2007 г.
8. Признания
30 юли 2007 г., Сейф ал Ислам: "Ние, либийците, измислихме тази история. Те (не казва кои - б.а.) принудиха българите да признаят нещо и така завъртяха сложно съдебно дело, което можеха да протакат цели 8 години".
23 февруари 2011 г., Мустафа Абделжалил: "Режимът на Кадафи е виновен за заразяването на децата в Бенгази с вируса на СПИН".
5 март 2011 г., "Уикилийкс": "Епидемията от СПИН в Бенгази е тръгнала от корумпиран либийски чиновник, който купил на по-ниска цена заразени с ХИВ вируса банки кръв и прибрал остатъка от парите в джоба си, а впоследствие са обвинени шестима чуждестранни медици. Това става ясно от грама от американското посолство в Мадрид до Държавния департамент на САЩ, изпратена през януари 2007 г. Според грамата "става дума за очевиден и безспорен случай на корупция".
Някой да не е знаел?
9. Планът на Кадафи
Той е прост, коварен и перфиден. Кадафи измисли едно престъпление, с което да оправдае и прикрие други две.
А) Първото престъпление се нарича държавен тероризъм.
Изминали са 10 години от атентата "Локърби". Британските и американските следователи са разпитали 12 000 свидетели в 54 страни. Заключението - виновни са Меграхи и Фахим от либийските тайни служби. 10 години Кадафи отказва да ги предаде на международния съд. Либия е низвергната от международната общност и обитава дъното на черния списък на терористичните държави. Санкциите на ООН и САЩ блокират всичко - авоари, търговия, оръжейни програми. Преработката на петрол е паднала от 3 на 2 милиона барела дневно.
Б) Второто престъпление е срещу либийския народ, представлява най-строго охраняваната тайна в Либия и се нарича СПИН.
Според архивите на българското МВнР СПИН върлува в Либия още от 1987 г. Либийските власти нехаят и разчитат единствено на... българските медици. Но не разрешават България да изпрати втори специализиран медицински екип, за да не се видят мащабите на катастрофата.
През лятото на 1998 г. идват първите предупреждения за СПИН епидемия в детската болница в Бенгази. През декември мисия на СЗО посещава болницата в Бенгази и установява, че: ръководният екип на болницата е укривал информация за серопозитивни сред персонала и сред родителите на заразените деца; че медицинският персонал е некомпетентен по отношение на СПИН; че има множествени източници на инфекция поради липса на инфекциозен контрол и неефективна стерилизация.
Тези факти ще бъдат потвърдени от професорите Монтание, Колици и Перен.
В бр. 78/1998 г. на сп. "Ля" журналистът Ибрахим Хамидиан публикува статията "СПИН между децата ни - немарливост или престъпление". Статията отразява 4-тата конференция на либийската медицина. Д-р Ал Гамари, министър на здравеопазването, заявява, че "този въпрос не е нововъзникнал", че всичко "е започнало преди повече от година", че това е "позорно петно върху челото на министерството". Д-р Ибрахим Джубейл, началник на управление "Доболнична здравна помощ" в МЗ признава, че СПИН епидемията е започнала през 1997 г.
Същото е заключението на Монтание и Колици. Към този момент българските медици не само че не работят в детската болница в Бенгази (Здравко и Кристияна никога не са работили там). Повечето изобщо не са в Либия. Списанието е спряно, какво е станало с журналиста - не знам.
През октомври 2005 г. Сейф ал Ислам ще признае, че болните от СПИН в Либия са 100 000. Ако българите по един злодейски, чудовищен и сатанински начин са заразили 426 деца в Бенгази, то кой е този злодей, кое е това чудовищно изчадие, заразило със СПИН останалите 99 574 либийски граждани? И ако според официалната статистика болните от СПИН в Либия са 100 000 при 6 млн. население, как ли изглежда неофициалната? 200 000? 300 000?
В) Третото престъпление е инсценираният процес срещу българските медици.
10. Стратегията на Кадафи
Тя е апотеоз на изнудваческия гений.
А) Външнополитически цели:
Сваляне на санкциите на ООН и САЩ. Оневиняване и реабилитация на режима за атентата "Локърби". Отпадане на обвинението срещу Либия в държавен тероризъм. Триумфално завръщане на Либия в международната общност - икономически и политически. Международно приемане на Либия като демократична държава, която бди, спазва и следва принципите на международното право и правата на човека. Превръщането на Либия във фактор на международната политика и главно действащо лице в Африка и Близкия изток.
Постигането на тези цели включват задължително реванш, отмъщение и компенсация (финансово и политически) за преживяното "унижение" на Либия по делото "Локърби" и освобождаване на Меграхи.
Б) Вътрешнополитически цели:
Оневиняване на режима за СПИН катастрофата в Либия. Принуждаване на международната общност да излекува болното здравеопазване на Либия. Усмиряване на опозиционния град Бенгази и на всеки опозиционен повей. Бетониране на личната власт на Кадафи, която и без друго отдавна е надхвърлила представите за божественост.
11. Престъплението като наказание
За постигането на тези цели са необходими:
А) Изпреварващи, изненадващи, мълниеносни действия.
Б) Чудовищно обвинение, което да потресе Либия и света. В случая - шумен процес за умишлено заразяване на либийски деца със СПИН.
В) Невинни, които да бъдат обявени за виновни. Те трябва да са чужденци (задължително) и християни (задължително), защото всеки немюсюлманин в държава като Либия във всеки един момент може да се окаже виновен по ислямските закони. Да са от европейска страна, плътно прилепена към САЩ (задължително), с неясни перспективи за членство в НАТО и ЕС. И най-задължително - да бъдат граждани на държава, за която никой няма да си мръдне пръста; чиято традиционна роля и трагична съдба е да бъде изкупителна жертва в геополитическите игри на "големите" и "великите", незначителна пречка между зъбищата на техните "величествени" интереси; която да бъде унизена, стрита и смляна от тези зъбища без никакви и ничии угризения (да припомням ли атентата срещу Йоан-Павел II ?!); държава без значение, без авторитет, без позиции, без достойнство, без истински съюзници, но пък с изобилие от нерешителни, страхливи и малодушни политици.
Г) Заложници, които да послужат на Кадафи за размяна с Меграхи и като инструмент за изнудване и за получаване на откуп. Параметрите на откупа са описаните стратегически цели на Кадафи.
Д) Световна конспирация, заговор на злодеи срещу Джамахирията.
Е) Изфабрикувани "доказателства"; фалшиви "свидетели"; режисирано обществено мнение; контролирани медии; послушен и зависим съд; инквизиции, издевателства и гаври; фалшиви "самопризнания"; смъртни присъди; протакане и разиграване.
Ж) Дистанцирана международна общност, която обича да говори красиво за ценности и човешки права, но ги забравя мигом, щом замирише на петрол.
З) Петрол.
Най-подходящите жертви са намерени - 5 български медицински сестри, 1 български лекар и 1 палестински лекар.
10 години Кадафи обмисля как да превърне своите престъпления и престъпленията на корумпираните си подопечни в наказание за някой друг, в инструмент за изнудване и в средство за търговия с международната общност. Така се ражда планът за двата скачени съда - "Локърби" и "Бенгази". Двата процеса си съвпадат ден по ден, стъпка по стъпка и долар по долар.
Малка илюстрация:
Българските медици са отвлечени на 9 февруари 1999 г. - 1 месец преди Абдала Сануси да бъде осъден задочно от френския съд на доживотна каторга за атентата над Нигер и 2 месеца преди Либия да предаде Меграхи и Фахим на съда в Кемп Зейст.
Делото "Локърби" започва на 5 февруари 2000-а, делото "Бенгази" - след 2 дни. За атентата "Локърби" Либия трябва да плати по 10 млн. долара за всеки загинал, т.е. - 2,7 млрд. долара; за атентата над Нигер - по 10 млн. долара, т.е. - 1,7 млрд. долара. Плюс 35 млн. долара за загиналите в атентата в берлинската дискотека през 1986 г. Общо 4,4 млрд. долара. Първоначално Либия поиска от България откуп по 10 млн. долара за болно дете, т.е. 4,4 млрд. долара, накрая се задоволи със 100 пъти по-малко - 460 млн. долара.
(следва)
"Дума", 16 Март 2011, брой 61
argumenti-bg.com, 13-15 март 2011
четвъртък, 4 август 2011 г.
Тестът „Кадафи” - част ІІІ
Ретроспекция на 3097 дни
Българските медици и държава станаха двойни заложници - на малодушието на нашата политика и на един престъпен режим
Велислава Дърева
12. Бруталност и лицемерие
Следващите редове не са за хора със слаби нерви.
Българските медици са похитени на 9 февруари 1999 година, а решението за тяхното задържане е с дата 12 април. Затворят ги в Школата за полицейски кучета. Разпитват ги без адвокат и без преводач.
Принуждават ги да подписват показания на арабски, който те не владеят.
Инквизират ги с електрически ток, като преди това ги събличат и ги връзват за метално легло. Забавляват се, докато те се гърчат в конвулсии. Разпъват ги голи на рамката на един прозорец. Провесват ги на един скрипец. Гасят цигарите си в телата им. Пребиват ги с тояги и кабели. Хвърлят ги върху клетките на полицейските кучета и гледат как животните ги влачат за косите. Инжектират ги с наркотични вещества. Нощи наред ги принуждават да стоят на един крак с вдигнати ръце и който от изтощение се опита да стъпи, го пребиват с електрически кабели. Завързват им ръцете и краката над един прът, тялото увисва във въздуха, докато ги бият по стъпалата. Заставят ги да бягат из помещението за изтезания с тези подути и сини стъпала и който бяга бавно, го пребиват. Дават им солена вода и пъхат мръсните си джапанки в устата им. Държат ги в тъмни, мръсни килии, пълни с плъхове; от чешмата вместо вода текат бели червеи.
Притискат ги да се откажат от християнската си вяра. Заставят ги да тъпчат кръстчетата, които носят.
Здравко е държан 23 месеца в килия с 56 души, без да види дневна светлина и без да бъде изведен на въздух. След провесването на скрипеца Снежана получава луксация на раменните стави, ребрата й са счупени от побоищата. След инквизициите с ток Валентина получава спазъм на лицевата мускулатура. След издевателствата Нася, Валя и Валентина правят опити за самоубийство.
Гаврите не подлежат на описание.
Това са чутовните подвизи на доблестните либийски офицери.
Докато варварските издевателства продължават, режимът на Кадафи приспива и парализира българската дипломация с перфидно лицемерие и брутални лъжи:
Че българите са “призовани като свидетели”. Че спрямо тях “са предприети предохранителни мерки”, “поради спецификата на воденото следствие”. Че това не е арест, а “оказване на съдействие на следствието”, “с цел изясняване на изключително сложен във вътрешнополитически аспект проблем”.
Че “действията на следствените органи не са насочени срещу българските граждани”. Че “те са в добро физическо и психическо състояние”. Че “сигурността им не е застрашена”. Че “правата им са гарантирани при съблюдаване на международните норми и традиции”. Че “следствието ще бъде абсолютно прозрачно, справедливо и безпристрастно, без дискриминация и предубеждения”. Че “либийската страна ще съблюдава всички международни закони, норми и традиции, ще се придържа към цивилизования подход и уважението към правата на човека и основните свободи”.
Това са цитати от официалните отговори на либийските власти до българската държава.
Инквизиторите издевателстват над българските медици планирано, методично, целенасочено, всекидневно. И професионално. Те са професионални палачи. Целта е да смажат своите жертви физически, да ги пречупят психически, да ги сломят, да ги подчинят, да ги унижат като човеци, да ги доведат до пълна деградация и да ги унищожат като личности.
По същия начин Кадафи издевателства над българската държава и българското общество. Планирано, методично, целенасочено. И професионално. Той е професионален терорист. За да ни демонстрира своето могъщество, безнаказаност и недосегаемост. За да ни внушаи, че ние, като нация и държава сме безсилни; че неговата власт е безгранична; че сме роби на неговите капризи, мании и амбиции; за да парализира нашата воля.
13. Безчестието на “честния” съд
Либийското правораздаване, което е смъртораздаване, извърши следните престъпления срещу правосъдието:
А) Не допусна свидетелите на защитата в съдебната зала.
Б) Отхвърли всякакви научни аргументи, не допусна проф. Монтание и проф. Колици до съдебната зала и дори (чрез подопечната на Кадафи Асоциация на родителите) заведе дело срещу тях с обвинението, че тяхната експертиза е фалшива. Прочее, по височайша команда, Асоциацията ту искаше компенсации, ту – компенсации плюс Меграхи, плюс българите да се признаят за виновни, ту – смърт без компромиси.
В) Позоваваше се на “високонаучните” открития на либийските медицински светила, които най-сериозно твърдяха, че стъклениците произвеждат антитела по волята на Аллаха.
Г) Призоваваше фалшиви “свидетели”, които припадаха в съдебната зала, обзети от паника, че са забравили така усърдно репетираните реплики – репетирани или с шефа на следствието, или с някой друг доблестен офицер.
Д) Наплоди неограничено количество мистерии, за да не знае никой точния брой на ищците по делото, нито на техните адвокати, нито броя на заразените деца. През ноември 1998 година (според спряното сп. “Ля”) болните деца в “Ал Фатех” са 42, после – 393, после – 413, после – 426, и накрая списъкът набъбна до 452 имена. От тях – 401 деца и 51 серопозитивни майки. Голяма част от болните деца или никога не са били лекувани в Бенгази, или са доведени болни, или са били в детската болница преди българските медици изобщо да пристигнат в Либия, или са докарани след отвличането на българските медици, или не са били родени към датата на ареста, или са вписани минимум по 2 пъти в списъка.
Е) Обяви инквизиторите за невинни, провъзгласи ги за национални герои, а те, вдъхновени, заведоха дело за клевета срещу своите невинни жертви, понеже понесли неописуеми страдания – изгубили благоволението на вожда, овцете им измрели и фиданките им изсъхнали.
Ж) Така независимият и безпристрастен либийски съд държа невинни хора в затвора 3097 дни и ги осъди три пъти на смърт:
На 6 май 2004 година
На 19 декември 2006 година
На 11 юли 2007 година
А на 17 юли 2007 година замени смъртните присъди с доживотен затвор. Тази присъда и до момента не е отменена в Либия.
14. За сведение
Българската прокуратура уж започна разследване срещу инквизиторите, а после го прекрати. Щото либийската страна не била съдействала, пък и нашите следователи не били знаели имената на мъчителите!
Имената са известни от 12 години!
Ген. Харб Дербал, Салим Джума Салим, Осама Уидал, Айзедин Мухтар, Салех ал Барки, Мустафа ал Шауках, Адел ал Нуас, Мохамед Амар ал Мерари, Муса Абу Есбеа, Мунир Фахем Ерхума, д-р Башир ал Алаги, д-р Абдел Джалил Уифа (инжектирал наркотици на жертвите), Ануар Абу Зайнейн.
И, разбира се – полк. Джума Мишри – най-бруталният и най-вулгарният мъчител.
И, разбира се – д-р Абдул Маджид Шол – най-перверзният инквизитор. И най-заинтересованият някой друг да бъде виновен, осъден и обесен. Това е лицето, което отговаря за вноса на кръвни продукти. Това е корумпираният тип, закупил на по-ниска цена заразени с ХИВ-вирус банки кръв, а остатъка от държавните пари прибрал в своя си джоб. Когато написах това през февруари 2007 година, откъм либийското посолство в София се разнесе яростен вой. Чак сега от “Уикилийкс” дойде потвърждение на този “очевиден и безспорен случай на корупция”, документиран в грама до Държавния департамент на САЩ, изпратена през януари 2007 година.
15. Лакейство и малодушие
Какво правеха българските политици по време на инсценирания СПИН-процес – тази драстична провокация срещу българската държава?
Външният министър Надежда Михайлова остави България без посланик в Триполи в продължение на 9 месеца – от февруари до октомври 1999-а. Това е времето на най-чудовищни, гнусни и мерзки издевателства.
На 16 февруари 2000 година Михайлова, Соколов (председател на 38-то Народно събрание), ръководствата на всички парламентарни групи решиха единодушно да бъде “задържано подаването на информация за случая на медиите”. Особено за най-зловещата част от “случая” – издевателствата над българските медици.
На 14 юни 2000 година премиерът Иван Костов произнесе сакралното изречение “Ами, ако са виновни?” (една реплика, а цял живот позор!), за което беше специално похвален от Либия за неговия “разумен и добронамерен подход”. След тази “разумна и добронамерена” реплика Кадафи извади своята конспиративна теория, че епидемията в Либия е един експеримент на ЦРУ и МОСАД и обеща да превърне този процес в световен – като процеса за атентата над Локърби. И като контрапункт и реванш за “Локърби”.
После Соломон Паси изобрети дипломацията на ухажването и обгрижването. И започнаха едни безкрайни прегръдки и целувки по шатри и палатки, едно усърдно пърхане и цвърчене край диктатора, едни соломоновски съвети да щадим Кадафи, да му съчувстваме, да му “създаваме съответните условия”, за да “реши един много труден казус”, и изобщо – да му влизаме в положението.
Споменатите по-горе лица ни наставляваха да не обиждаме либийския съд, а да го титулуваме, величаем и украсяваме с комплименти като “независим” и “безпристрастен”; държаха се като служители и подчинени на Кадафи – като негови шофьори, градинари, камериерки, бодигардове, адвокати, психотерапевти, рекламни агенти, имиджмейкъри, момчета за политически услуги, допускани милостиво в шатрата, готови собственоръчно да разпънат същата тази шатра пред българския парламент.
Легитимираха Либия като демократична и цивилизована държава, а Кадафи – като най-пръв демократ. А най-чутовният дипломатически успех на Паси беше избирането на либиец за председател на Комитета за правата на човека на ООН…
Така българските медици, българската държава и всички ние станахме двойни заложници – на малодушието на българската политика и на един престъпен режим, на един диктатор, който в своята божествена величественост се гавреше с България.
16. Мълчание и пренебрежение
Какво правеше международната общност по време на инсценирания СПИН-процес – това драстично престъпление срещу правата на човека?
Мълчеше. Дистанцирано и пренебрежително – “Някакви българи!”. Мълчеше, когато Кадафи прегази Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 5, чл. 9, чл.10, чл. 11, т. 1, чл. 30); Международния пакт за граждански и политически права – (чл. 7, чл. 9, чл. 14, т. 1 и 2); Декларацията за защита на всички лица от подлагане на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Приложението към тази декларация – всичките 12 текста; Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Кодекса за поведението на длъжностните лица по поддържането на правовия ред (чл. 5).
Нарушението дори на един-единствен текст от цитираните документи беше и продължава да бъде предостатъчно, за да превърне Либия и нейния самодържец в обвиняеми.
Най-лесно е да съдиш един диктатор, когато падне от власт. Но докато е на власт (пък и ако разполага със 100 милиарда барела петрол под пустинните пясъци), той е обект на всякакви ухажвания, строят му пътища, летища, заводи, училища, болници, въоръжават го, покровителстват го, насърчават го, разстилат му червени килими и му ръкопляскат. Защото упойващият аромат на петрол неутрализира вонята на диктатурата и заглушава писъците на инквизираните.
Днес международната общност е стъписана, стресната, зашеметена и ужасена. Днес налага санкции. Тогава ги вдигаше.
(Следва)
"Дума" и argumenti-bg.com17 март 2011, Comments (4)
мед. сестра от Бенгази — 22.03.2011 13:21
Ха,ха,ха…другарко Дърдорева!Кога бяхте последно в Либия и в Либийски затвор? Ясно е, че точно НИКОГА! Такива лъжи и манипулации могат да се родят само в тиквата на платена БСПарска манипулаторка. В Либия, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО затворничките са в женски, а не в смесени затвори, и надзирателките са жени, а не мъже. При всеки разпит задължително присъства ПРЕВОДАЧ.Че аз ако съм изяла всички тез лъжи, дето ги пишете вече 10г, няма даже и да мога да ги подпиша,ама Нася Ненова е завършила английска гимназия и май добре е разбирала какво подписва, а пък за Кристияна да не говорим, тя сама достатъчно изприказва за себе си, без да е била конкретна по темата.Всички документи в либийската прокуратура са на арабски и английски. Дърева, МНОГО ЛЪЖЕШ,ма!!! Колко ти плаща БСП-то за тия авторски лъжи и като как ти се изплащат?!Като консултантски ли?!Кракът ти сигурно не е стъпвал в Либия, ама дрънкаш глупости и лъжи едно към кесим, че барем се разберете, мари, с ония маскари…дъл на дюшеци на цимента бяха ил на железни кревати…че барем да им беше прочела книгите и да се запознаеш с техните лъжи, ами си лъжете на гьотере и поотдело и един друг вяра си няате!!!
Кой е луд? — 20.03.2011 10:29
Тези тримата ПРЕДАТЕЛИ са имали 2 възможности:или са знаели за ситуацията, или не са знаели. Трета възможност просто няма.
Първа възможност- знаели са и НИЩО не са направили. Това навсякъде по света се таксува като ПРЕДАТЕЛСТВО към нацията. Знаем какво се прави с предателите (по света, но не у нас).
Втора възможност- не са знаели и за това нищо не са направили. Но те са били на такива постове, че тяхно задължение е било да знаят. Т.е. като политици на отговорни постове те просто са се ИЗДЪНИЛИ. Къде би трябвало да са? Аут от политиката ЗАВИНАГИ, но преди това да им се потърси съдебна отговорност за последствията от тяхното незнание.
Но както виждаме някои от тях пак размахват пръст разчитайки (май с основание) на кратката ни памет.
Тестът “Кадафи”. Колко сонди струва цивилизацията? : Argumenti-bg.com — 20.03.2011 0:33
[...] Бенгази І Тестът “Кадафи”. От Локърби до Бенгази ІІ Тестът „Кадафи”. Ретроспекция на 3097 дни Тестът „Кадафи”. Войната започна… Изпрати на [...]
Pavlina Nikiforova — 17.03.2011 23:24
Pozdravi Velislava!
Българските медици и държава станаха двойни заложници - на малодушието на нашата политика и на един престъпен режим
Велислава Дърева
12. Бруталност и лицемерие
Следващите редове не са за хора със слаби нерви.
Българските медици са похитени на 9 февруари 1999 година, а решението за тяхното задържане е с дата 12 април. Затворят ги в Школата за полицейски кучета. Разпитват ги без адвокат и без преводач.
Принуждават ги да подписват показания на арабски, който те не владеят.
Инквизират ги с електрически ток, като преди това ги събличат и ги връзват за метално легло. Забавляват се, докато те се гърчат в конвулсии. Разпъват ги голи на рамката на един прозорец. Провесват ги на един скрипец. Гасят цигарите си в телата им. Пребиват ги с тояги и кабели. Хвърлят ги върху клетките на полицейските кучета и гледат как животните ги влачат за косите. Инжектират ги с наркотични вещества. Нощи наред ги принуждават да стоят на един крак с вдигнати ръце и който от изтощение се опита да стъпи, го пребиват с електрически кабели. Завързват им ръцете и краката над един прът, тялото увисва във въздуха, докато ги бият по стъпалата. Заставят ги да бягат из помещението за изтезания с тези подути и сини стъпала и който бяга бавно, го пребиват. Дават им солена вода и пъхат мръсните си джапанки в устата им. Държат ги в тъмни, мръсни килии, пълни с плъхове; от чешмата вместо вода текат бели червеи.
Притискат ги да се откажат от християнската си вяра. Заставят ги да тъпчат кръстчетата, които носят.
Здравко е държан 23 месеца в килия с 56 души, без да види дневна светлина и без да бъде изведен на въздух. След провесването на скрипеца Снежана получава луксация на раменните стави, ребрата й са счупени от побоищата. След инквизициите с ток Валентина получава спазъм на лицевата мускулатура. След издевателствата Нася, Валя и Валентина правят опити за самоубийство.
Гаврите не подлежат на описание.
Това са чутовните подвизи на доблестните либийски офицери.
Докато варварските издевателства продължават, режимът на Кадафи приспива и парализира българската дипломация с перфидно лицемерие и брутални лъжи:
Че българите са “призовани като свидетели”. Че спрямо тях “са предприети предохранителни мерки”, “поради спецификата на воденото следствие”. Че това не е арест, а “оказване на съдействие на следствието”, “с цел изясняване на изключително сложен във вътрешнополитически аспект проблем”.
Че “действията на следствените органи не са насочени срещу българските граждани”. Че “те са в добро физическо и психическо състояние”. Че “сигурността им не е застрашена”. Че “правата им са гарантирани при съблюдаване на международните норми и традиции”. Че “следствието ще бъде абсолютно прозрачно, справедливо и безпристрастно, без дискриминация и предубеждения”. Че “либийската страна ще съблюдава всички международни закони, норми и традиции, ще се придържа към цивилизования подход и уважението към правата на човека и основните свободи”.
Това са цитати от официалните отговори на либийските власти до българската държава.
Инквизиторите издевателстват над българските медици планирано, методично, целенасочено, всекидневно. И професионално. Те са професионални палачи. Целта е да смажат своите жертви физически, да ги пречупят психически, да ги сломят, да ги подчинят, да ги унижат като човеци, да ги доведат до пълна деградация и да ги унищожат като личности.
По същия начин Кадафи издевателства над българската държава и българското общество. Планирано, методично, целенасочено. И професионално. Той е професионален терорист. За да ни демонстрира своето могъщество, безнаказаност и недосегаемост. За да ни внушаи, че ние, като нация и държава сме безсилни; че неговата власт е безгранична; че сме роби на неговите капризи, мании и амбиции; за да парализира нашата воля.
13. Безчестието на “честния” съд
Либийското правораздаване, което е смъртораздаване, извърши следните престъпления срещу правосъдието:
А) Не допусна свидетелите на защитата в съдебната зала.
Б) Отхвърли всякакви научни аргументи, не допусна проф. Монтание и проф. Колици до съдебната зала и дори (чрез подопечната на Кадафи Асоциация на родителите) заведе дело срещу тях с обвинението, че тяхната експертиза е фалшива. Прочее, по височайша команда, Асоциацията ту искаше компенсации, ту – компенсации плюс Меграхи, плюс българите да се признаят за виновни, ту – смърт без компромиси.
В) Позоваваше се на “високонаучните” открития на либийските медицински светила, които най-сериозно твърдяха, че стъклениците произвеждат антитела по волята на Аллаха.
Г) Призоваваше фалшиви “свидетели”, които припадаха в съдебната зала, обзети от паника, че са забравили така усърдно репетираните реплики – репетирани или с шефа на следствието, или с някой друг доблестен офицер.
Д) Наплоди неограничено количество мистерии, за да не знае никой точния брой на ищците по делото, нито на техните адвокати, нито броя на заразените деца. През ноември 1998 година (според спряното сп. “Ля”) болните деца в “Ал Фатех” са 42, после – 393, после – 413, после – 426, и накрая списъкът набъбна до 452 имена. От тях – 401 деца и 51 серопозитивни майки. Голяма част от болните деца или никога не са били лекувани в Бенгази, или са доведени болни, или са били в детската болница преди българските медици изобщо да пристигнат в Либия, или са докарани след отвличането на българските медици, или не са били родени към датата на ареста, или са вписани минимум по 2 пъти в списъка.
Е) Обяви инквизиторите за невинни, провъзгласи ги за национални герои, а те, вдъхновени, заведоха дело за клевета срещу своите невинни жертви, понеже понесли неописуеми страдания – изгубили благоволението на вожда, овцете им измрели и фиданките им изсъхнали.
Ж) Така независимият и безпристрастен либийски съд държа невинни хора в затвора 3097 дни и ги осъди три пъти на смърт:
На 6 май 2004 година
На 19 декември 2006 година
На 11 юли 2007 година
А на 17 юли 2007 година замени смъртните присъди с доживотен затвор. Тази присъда и до момента не е отменена в Либия.
14. За сведение
Българската прокуратура уж започна разследване срещу инквизиторите, а после го прекрати. Щото либийската страна не била съдействала, пък и нашите следователи не били знаели имената на мъчителите!
Имената са известни от 12 години!
Ген. Харб Дербал, Салим Джума Салим, Осама Уидал, Айзедин Мухтар, Салех ал Барки, Мустафа ал Шауках, Адел ал Нуас, Мохамед Амар ал Мерари, Муса Абу Есбеа, Мунир Фахем Ерхума, д-р Башир ал Алаги, д-р Абдел Джалил Уифа (инжектирал наркотици на жертвите), Ануар Абу Зайнейн.
И, разбира се – полк. Джума Мишри – най-бруталният и най-вулгарният мъчител.
И, разбира се – д-р Абдул Маджид Шол – най-перверзният инквизитор. И най-заинтересованият някой друг да бъде виновен, осъден и обесен. Това е лицето, което отговаря за вноса на кръвни продукти. Това е корумпираният тип, закупил на по-ниска цена заразени с ХИВ-вирус банки кръв, а остатъка от държавните пари прибрал в своя си джоб. Когато написах това през февруари 2007 година, откъм либийското посолство в София се разнесе яростен вой. Чак сега от “Уикилийкс” дойде потвърждение на този “очевиден и безспорен случай на корупция”, документиран в грама до Държавния департамент на САЩ, изпратена през януари 2007 година.
15. Лакейство и малодушие
Какво правеха българските политици по време на инсценирания СПИН-процес – тази драстична провокация срещу българската държава?
Външният министър Надежда Михайлова остави България без посланик в Триполи в продължение на 9 месеца – от февруари до октомври 1999-а. Това е времето на най-чудовищни, гнусни и мерзки издевателства.
На 16 февруари 2000 година Михайлова, Соколов (председател на 38-то Народно събрание), ръководствата на всички парламентарни групи решиха единодушно да бъде “задържано подаването на информация за случая на медиите”. Особено за най-зловещата част от “случая” – издевателствата над българските медици.
На 14 юни 2000 година премиерът Иван Костов произнесе сакралното изречение “Ами, ако са виновни?” (една реплика, а цял живот позор!), за което беше специално похвален от Либия за неговия “разумен и добронамерен подход”. След тази “разумна и добронамерена” реплика Кадафи извади своята конспиративна теория, че епидемията в Либия е един експеримент на ЦРУ и МОСАД и обеща да превърне този процес в световен – като процеса за атентата над Локърби. И като контрапункт и реванш за “Локърби”.
После Соломон Паси изобрети дипломацията на ухажването и обгрижването. И започнаха едни безкрайни прегръдки и целувки по шатри и палатки, едно усърдно пърхане и цвърчене край диктатора, едни соломоновски съвети да щадим Кадафи, да му съчувстваме, да му “създаваме съответните условия”, за да “реши един много труден казус”, и изобщо – да му влизаме в положението.
Споменатите по-горе лица ни наставляваха да не обиждаме либийския съд, а да го титулуваме, величаем и украсяваме с комплименти като “независим” и “безпристрастен”; държаха се като служители и подчинени на Кадафи – като негови шофьори, градинари, камериерки, бодигардове, адвокати, психотерапевти, рекламни агенти, имиджмейкъри, момчета за политически услуги, допускани милостиво в шатрата, готови собственоръчно да разпънат същата тази шатра пред българския парламент.
Легитимираха Либия като демократична и цивилизована държава, а Кадафи – като най-пръв демократ. А най-чутовният дипломатически успех на Паси беше избирането на либиец за председател на Комитета за правата на човека на ООН…
Така българските медици, българската държава и всички ние станахме двойни заложници – на малодушието на българската политика и на един престъпен режим, на един диктатор, който в своята божествена величественост се гавреше с България.
16. Мълчание и пренебрежение
Какво правеше международната общност по време на инсценирания СПИН-процес – това драстично престъпление срещу правата на човека?
Мълчеше. Дистанцирано и пренебрежително – “Някакви българи!”. Мълчеше, когато Кадафи прегази Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 5, чл. 9, чл.10, чл. 11, т. 1, чл. 30); Международния пакт за граждански и политически права – (чл. 7, чл. 9, чл. 14, т. 1 и 2); Декларацията за защита на всички лица от подлагане на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Приложението към тази декларация – всичките 12 текста; Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Кодекса за поведението на длъжностните лица по поддържането на правовия ред (чл. 5).
Нарушението дори на един-единствен текст от цитираните документи беше и продължава да бъде предостатъчно, за да превърне Либия и нейния самодържец в обвиняеми.
Най-лесно е да съдиш един диктатор, когато падне от власт. Но докато е на власт (пък и ако разполага със 100 милиарда барела петрол под пустинните пясъци), той е обект на всякакви ухажвания, строят му пътища, летища, заводи, училища, болници, въоръжават го, покровителстват го, насърчават го, разстилат му червени килими и му ръкопляскат. Защото упойващият аромат на петрол неутрализира вонята на диктатурата и заглушава писъците на инквизираните.
Днес международната общност е стъписана, стресната, зашеметена и ужасена. Днес налага санкции. Тогава ги вдигаше.
(Следва)
"Дума" и argumenti-bg.com17 март 2011, Comments (4)
мед. сестра от Бенгази — 22.03.2011 13:21
Ха,ха,ха…другарко Дърдорева!Кога бяхте последно в Либия и в Либийски затвор? Ясно е, че точно НИКОГА! Такива лъжи и манипулации могат да се родят само в тиквата на платена БСПарска манипулаторка. В Либия, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО затворничките са в женски, а не в смесени затвори, и надзирателките са жени, а не мъже. При всеки разпит задължително присъства ПРЕВОДАЧ.Че аз ако съм изяла всички тез лъжи, дето ги пишете вече 10г, няма даже и да мога да ги подпиша,ама Нася Ненова е завършила английска гимназия и май добре е разбирала какво подписва, а пък за Кристияна да не говорим, тя сама достатъчно изприказва за себе си, без да е била конкретна по темата.Всички документи в либийската прокуратура са на арабски и английски. Дърева, МНОГО ЛЪЖЕШ,ма!!! Колко ти плаща БСП-то за тия авторски лъжи и като как ти се изплащат?!Като консултантски ли?!Кракът ти сигурно не е стъпвал в Либия, ама дрънкаш глупости и лъжи едно към кесим, че барем се разберете, мари, с ония маскари…дъл на дюшеци на цимента бяха ил на железни кревати…че барем да им беше прочела книгите и да се запознаеш с техните лъжи, ами си лъжете на гьотере и поотдело и един друг вяра си няате!!!
Кой е луд? — 20.03.2011 10:29
Тези тримата ПРЕДАТЕЛИ са имали 2 възможности:или са знаели за ситуацията, или не са знаели. Трета възможност просто няма.
Първа възможност- знаели са и НИЩО не са направили. Това навсякъде по света се таксува като ПРЕДАТЕЛСТВО към нацията. Знаем какво се прави с предателите (по света, но не у нас).
Втора възможност- не са знаели и за това нищо не са направили. Но те са били на такива постове, че тяхно задължение е било да знаят. Т.е. като политици на отговорни постове те просто са се ИЗДЪНИЛИ. Къде би трябвало да са? Аут от политиката ЗАВИНАГИ, но преди това да им се потърси съдебна отговорност за последствията от тяхното незнание.
Но както виждаме някои от тях пак размахват пръст разчитайки (май с основание) на кратката ни памет.
Тестът “Кадафи”. Колко сонди струва цивилизацията? : Argumenti-bg.com — 20.03.2011 0:33
[...] Бенгази І Тестът “Кадафи”. От Локърби до Бенгази ІІ Тестът „Кадафи”. Ретроспекция на 3097 дни Тестът „Кадафи”. Войната започна… Изпрати на [...]
Pavlina Nikiforova — 17.03.2011 23:24
Pozdravi Velislava!
Тестът “Кадафи” - част ІV
Колко петролни сонди струва цивилизацията?
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи
17. “Бясно куче”, ама “наше куче”
“Бясното куче на Изтока” – това е определението на Рейгън за Кадафи. “Бясно, бясно, ама наше”, каза Западът, преосмисли и коригира своята политика и превърна Кадафи в своя галеник.
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи като останките от снощния коктейл.
2 февруари 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН избра Либия за председател на Комитета за правата на човека. Прочее, още през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за членство в Комитета. Паси сбъдна тази мечта. Пак през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за поста заместник-председател на ЮНЕСКО. Ако Кадафи се беше сетил и за тази си мечта, все щеше да се намери кой да я сбъдне.
12 септември 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН отмени санкциите срещу Либия, наложени заради терористичната политика на режима.
26 април 2004 година. САЩ отмениха санкциите срещу Либия.
27 април 2004 година. Романо Проди посрещна Кадафи в Брюксел като шейх, а Кадафи обеща реформи в либийската правосъдна система и отмяна на смъртното наказание.
На 6 май 2004 година дойде Гергьовден с първите смъртни присъди.
31 януари 2005 година. Въпреки ожесточената антиамериканска реторика на Кадафи, американските компании спечелиха всички договори за разработка на либийския нефт на територия от 127 000 квадратни километра.
Големият победител е Occidental Petroleum (в Либия от 1966 година). А най-богатите залежи в Северна Африка, разработвани преди това от България , преминаха в ръцете на Halliburton.
2005 година. Британският петролен гигант Royal Dutch Shell сключи договор за $900 милиона за проучване и разработване на либийски петролни находища.
И тук, за “разтуха” идва един “музикален момент”:
7 септември 2006 година, Лондон. На улица St. Martin’s Lane, на няколко крачки от Trafalgar Square, се намира най-импозантният театър – The London Coliseum, построен през 1904 година. Всичките 2359 места са заети, с изключение на едно.
Английската национална опера е събрала целия британски политически елит на зашеметяваща премиера – “Кадафи: жив мит” (Gaddafi: A Living Myth). Композитор Стийв Чандра Савале, режисьор Дейвид Фрийман. Либретото е на шотландския (!) драматург Шан Хан.
“Операта разказва за човек със скромен произход, роден в бедуинско племе, който се издигнал до влиятелна политическа фигура. Кадафи беше обществен враг № 1, а сега е скъп наш приятел”, казват авторите. “Скъпият приятел” е обезсмъртен с всичките си подвизи, включително – с атентата над шотландския град Локърби. “Оръжията са красота! С тях вие сте ангели на революционната непорочност!” – така Кадафи (Рамон Тикарам), в ослепителен адмиралски кител вдъхновява своите охранителки. “Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!”, отвръщат прочувствено и жертвоготовно те… На сцената трещят откоси, свистят мини, искрят пожари, балетът марширува, козирува и стреля…
Официалната ложа е украсена с плакат “Gaddafi Superstar”. Но мястото на “скъпия приятел” и “жив мит” остава празно.
19 декември 2006 година. Докато музикален Лондон все още обсъжда бурно пищния спектакъл, българските медици бяха осъдени на смърт за втори път.
29 май 2007 година. Тони Блеър, тайно от Шотландия, подписа с Либия споразумение, което даде на Меграхи право да обжалва доживотната си присъда и му отвори пътя към предсрочното освобождаване. На същия ден Англия сключи договори за $10 милиарда с Либия: за 12 самолета “Еърбъс”;
за правото на British Petroleum да проучва и разработва петролни находища на площ от 54 000 квадратни километра срещу скромната сума от $900 милиона; за правото на Royal Dutch Shell да добива газ; за $4 милиарда Либия продаде 65% от дела си в компания “Tamoil” (ръководена от Сейф ал Ислам) на компанията “Colony Capital”; за ракетни системи и системи за ПВО, за инвестиции в либийската оръжейна индустрия и за обучение на либийски военни специалисти.
11 юли 2007 година. 43 дни, след като Блеър изтъргува правосъдието, справедливостта и жертвите от Локърби, българските медици бяха осъдени на смърт за трети път. На същия ден Буш нарече Кадафи “герой” и сбъдна неговата 35-годишна мечта – в Либия да има посолство на САЩ.
Някои ще кажат, че бизнесът си е бизнес, а политиката – политика. Нищо подобно. Бизнесът е политика и обратното. Те имат свойството да се легитимират взаимно. Така интересите, парите и петролът легитимираха Кадафи.
В продължение на 8 години и половина България беше троен заложник – на Кадафи и неговите интереси; на своите приятели и тяхната хладнокръвна пресметливост; на своите политици и тяхното бездарие и безхарактерност.
18. Либия – новият Клондайк
След спасяването на българските медици всички се втурнаха към Либия – новия Клондайк. А европейското турне на Кадафи през декември 2007 година завърши триумфално:
В Париж разпъна бедуинската си палатка пред Елисейския дворец и подписа договори за $10 милиарда: за 21 самолета “Еърбъс”, 14 френски бойни самолети “Рафал”, 35 бойни хеликоптера и 6 бойни кораба, за бронирани автомобили, радари за противовъздушна отбрана и за обновяване на самолетите “Мираж-1″, плюс договори с френската строително-инженерна компания “Венси”, компанията за водоснабдяване “Веолиа уотър” и енергийния гигант “Арева”. И за пискюл – за едно малко, преносимо ядрено реакторче. Като “награда за доброто поведение на Либия”, каза Саркози.
В Мадрид разпъна своя шатър току до Прадо и сключи договори за 12 милиарда евро (отбрана, самолетостроене, енергетика и инфраструктури); и подписа 4 споразумения – за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, рамкова декларация за политическите отношения, меморандуми за отбраната и за икономическо и финансово сътрудничество. “Либия играе конструктивна роля по много въпроси, от които зависи стабилността на мира особено в средиземноморския регион”, каза официален Мадрид. Накрая Кадафи раздаде щедри подаръци – премиерът Сапатеро, който не язди, получи кон, а крал Хуан Карлос – шатрата от 120 квадратни метра, в която неговият висок гост приемаше своите гости край Прадо. С все обзавеждането във вид на килими, канапе, две кресла и две маси.
На 16 април 2008 година Путин пристигна в Триполи, опрости външния дълг на Либия към СССР от $4,5 милиарда, сключи сделки за продажба на руско оръжие за $10 милиарда и договор за изграждане на 550-километровата магистрала Сирт-Бенгази за $2,3 милиарда.
През ноември 2008-а Кадафи разпъна своята шатра в Кремъл и предложи Бенгази за руска военна база.
През август 2008 година Италия стопли сърцето на Кадафи с обещанието да изплати на Либия $5 милиарда като извинение за колониалния период и да построи 1600-километрова крайбрежна магистрала изток-запад. От единия край на Либия до другия. През 2009 година Кадафи пристигна в Рим с 40 души охрана и 30 арабски коня, докарани за нарочно шоу в чест на “моя приятел Силвио”. В момента стокооборотът между Либия и Италия е 17 милиарда евро. Само концернът ENI (в Либия от 1959 година) инвестира над $25 милиарда и произвежда 244 000 барела дневно.
19. Какво неочаквано съвпадение!
“Днес нашите интереси съвпадат с нашите ценности”, казва британският премиер Камерън.
Днес. А вчера?
Докато българите гинеха в затвора, Кадафи получи щедри награди и насърчения за своите демократични подвизи и цивилизационни приноси. Всички – Буш, Блеър и Берлускони, Костов, Паси и Проди, работеха за неговото алиби, спасяваха неговото достойнство, охраняваха неговата чест, бдяха над крехката му психика; играеха в неговия абсурден спектакъл по неговите правила, тълкуваха неговите истерични речи, следваха налудните амплитуди на неговата шизофренна мисъл, гадаеха какво точно е искал да каже, ако е казал това, което те си мислят, че е казал, или пък е казал това, което той твърди че не бил казал, ама не бил разбран правилно; търсеха в неговите думи послания, за да открият само заплахи, наглост и надменност; ласкаеха неговата маниакалност; ухажваха неговата мегаломания, изпълняваха всяко негово желание и задоволяваха всеки негов каприз.
Защото приеха грозния полковнически шантаж не като недопустима провокация срещу правото и правосъдието, а като възможност за сделка и печалба. И се трудеха неуморно не за спасяването на невинните българи, а за това какви услуги и подаръци да направят на Кадафи, че да излезел той, рекетьорът, “от сложната политическа ситуация” с чест. И работеха за спасяването на полковник Кадафи. И го спасиха. За свой срам. Но парите не се изчервяват.
Цивилизованият свят изтъргува своите ценности за един петролен кладенец повече. Замени своята съвест за един хеликоптер повече. Продаде своите принципи за един бомбардировач повече. Предаде неотменимите човешки права за една сделка повече. Приласка един диктатор, който се подиграва със същите тези ценности. Изгуби битката на цивилизациите, ако изобщо някой има дързостта да нарече тероризма и диктатурата с името “цивилизация”.
Тъй нареченото демократично семейство предпочете да не се терзае с мисълта, че Либия е терористична държава, а Кадафи – международен престъпник. Ако цената на това грозно зрелище се измерва в милиарди, що да не го изтърпят!
20. Диктаторът-победител
Кадафи постигна всичките си цели.
Октомври 2007 година. Либия е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Януари 2008 година. Либия председателства Съвета за сигурност на ООН и ръководи подготвителния комитет за конференцията за борбата срещу расизма.
29 август 2008-а, Бенгази. На своята пищна среща вождовете на африканските племена (които Кадафи периодично нарича “идиоти” и “малоумници”), украсени с корони от масивно злато, животински кожи и пера, го провъзгласиха за “крал на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметовете в цяла Африка”, възпяха го, отрупаха го с щедри подаръци, сложиха го на кралски трон и му връчиха Коран от 18 век. Но апогеят предстоеше.
10 юли 2009 година, Акуила. Г-8 легитимира Кадафи като свой пълноправен пратньор. А той, в излюбления си изнудвачески стил, поиска ЕС да му плаща всяка година по 5 милиарда евро, “за да не пусне имигрантската вълна в Европа”.
31 август 2009 година. За славната 40-годишнина от своето възсияване Кадафи получи най-дългоочаквания подарък. Атентаторът Меграхи, виновен за гибелта на 270 души, беше освободен предсрочно “по хуманни причини” с покъртителна, но фалшива диагноза. Срещу тлъста петролна концесия за “хуманистите” от British Petroleum при решаващата роля на Тони Блеър – и той “хуманист” велик, въздигнат до дясното коляно на диктатора като негов мъдър съветник.
Кадафи получи всичко, което поиска.
Ако беше поискал Нобелова награда, щеше да я получи. Като най-пръв радетел на човешките права.
Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят. И заради тези, които предаваха и продаваха живота на българските заложници. И заради тези, които осъдиха и продължават да съдят и осъждат невинните български медици, да издевателстват над тях и да ги заливат със собствените си комплекси, зависти и гузни съвести.
И защото перверзният СПИН-процес е едно от най-драстичните престъпления на Кадафи. Тестът, на който “демократичното семейство” се провали.
(Следва)
argumenti-bg.com,18 март 2011, Comments (5)
"Дума", 17 март 2011
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи
17. “Бясно куче”, ама “наше куче”
“Бясното куче на Изтока” – това е определението на Рейгън за Кадафи. “Бясно, бясно, ама наше”, каза Западът, преосмисли и коригира своята политика и превърна Кадафи в своя галеник.
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи като останките от снощния коктейл.
2 февруари 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН избра Либия за председател на Комитета за правата на човека. Прочее, още през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за членство в Комитета. Паси сбъдна тази мечта. Пак през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за поста заместник-председател на ЮНЕСКО. Ако Кадафи се беше сетил и за тази си мечта, все щеше да се намери кой да я сбъдне.
12 септември 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН отмени санкциите срещу Либия, наложени заради терористичната политика на режима.
26 април 2004 година. САЩ отмениха санкциите срещу Либия.
27 април 2004 година. Романо Проди посрещна Кадафи в Брюксел като шейх, а Кадафи обеща реформи в либийската правосъдна система и отмяна на смъртното наказание.
На 6 май 2004 година дойде Гергьовден с първите смъртни присъди.
31 януари 2005 година. Въпреки ожесточената антиамериканска реторика на Кадафи, американските компании спечелиха всички договори за разработка на либийския нефт на територия от 127 000 квадратни километра.
Големият победител е Occidental Petroleum (в Либия от 1966 година). А най-богатите залежи в Северна Африка, разработвани преди това от България , преминаха в ръцете на Halliburton.
2005 година. Британският петролен гигант Royal Dutch Shell сключи договор за $900 милиона за проучване и разработване на либийски петролни находища.
И тук, за “разтуха” идва един “музикален момент”:
7 септември 2006 година, Лондон. На улица St. Martin’s Lane, на няколко крачки от Trafalgar Square, се намира най-импозантният театър – The London Coliseum, построен през 1904 година. Всичките 2359 места са заети, с изключение на едно.
Английската национална опера е събрала целия британски политически елит на зашеметяваща премиера – “Кадафи: жив мит” (Gaddafi: A Living Myth). Композитор Стийв Чандра Савале, режисьор Дейвид Фрийман. Либретото е на шотландския (!) драматург Шан Хан.
“Операта разказва за човек със скромен произход, роден в бедуинско племе, който се издигнал до влиятелна политическа фигура. Кадафи беше обществен враг № 1, а сега е скъп наш приятел”, казват авторите. “Скъпият приятел” е обезсмъртен с всичките си подвизи, включително – с атентата над шотландския град Локърби. “Оръжията са красота! С тях вие сте ангели на революционната непорочност!” – така Кадафи (Рамон Тикарам), в ослепителен адмиралски кител вдъхновява своите охранителки. “Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!”, отвръщат прочувствено и жертвоготовно те… На сцената трещят откоси, свистят мини, искрят пожари, балетът марширува, козирува и стреля…
Официалната ложа е украсена с плакат “Gaddafi Superstar”. Но мястото на “скъпия приятел” и “жив мит” остава празно.
19 декември 2006 година. Докато музикален Лондон все още обсъжда бурно пищния спектакъл, българските медици бяха осъдени на смърт за втори път.
29 май 2007 година. Тони Блеър, тайно от Шотландия, подписа с Либия споразумение, което даде на Меграхи право да обжалва доживотната си присъда и му отвори пътя към предсрочното освобождаване. На същия ден Англия сключи договори за $10 милиарда с Либия: за 12 самолета “Еърбъс”;
за правото на British Petroleum да проучва и разработва петролни находища на площ от 54 000 квадратни километра срещу скромната сума от $900 милиона; за правото на Royal Dutch Shell да добива газ; за $4 милиарда Либия продаде 65% от дела си в компания “Tamoil” (ръководена от Сейф ал Ислам) на компанията “Colony Capital”; за ракетни системи и системи за ПВО, за инвестиции в либийската оръжейна индустрия и за обучение на либийски военни специалисти.
11 юли 2007 година. 43 дни, след като Блеър изтъргува правосъдието, справедливостта и жертвите от Локърби, българските медици бяха осъдени на смърт за трети път. На същия ден Буш нарече Кадафи “герой” и сбъдна неговата 35-годишна мечта – в Либия да има посолство на САЩ.
Някои ще кажат, че бизнесът си е бизнес, а политиката – политика. Нищо подобно. Бизнесът е политика и обратното. Те имат свойството да се легитимират взаимно. Така интересите, парите и петролът легитимираха Кадафи.
В продължение на 8 години и половина България беше троен заложник – на Кадафи и неговите интереси; на своите приятели и тяхната хладнокръвна пресметливост; на своите политици и тяхното бездарие и безхарактерност.
18. Либия – новият Клондайк
След спасяването на българските медици всички се втурнаха към Либия – новия Клондайк. А европейското турне на Кадафи през декември 2007 година завърши триумфално:
В Париж разпъна бедуинската си палатка пред Елисейския дворец и подписа договори за $10 милиарда: за 21 самолета “Еърбъс”, 14 френски бойни самолети “Рафал”, 35 бойни хеликоптера и 6 бойни кораба, за бронирани автомобили, радари за противовъздушна отбрана и за обновяване на самолетите “Мираж-1″, плюс договори с френската строително-инженерна компания “Венси”, компанията за водоснабдяване “Веолиа уотър” и енергийния гигант “Арева”. И за пискюл – за едно малко, преносимо ядрено реакторче. Като “награда за доброто поведение на Либия”, каза Саркози.
В Мадрид разпъна своя шатър току до Прадо и сключи договори за 12 милиарда евро (отбрана, самолетостроене, енергетика и инфраструктури); и подписа 4 споразумения – за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, рамкова декларация за политическите отношения, меморандуми за отбраната и за икономическо и финансово сътрудничество. “Либия играе конструктивна роля по много въпроси, от които зависи стабилността на мира особено в средиземноморския регион”, каза официален Мадрид. Накрая Кадафи раздаде щедри подаръци – премиерът Сапатеро, който не язди, получи кон, а крал Хуан Карлос – шатрата от 120 квадратни метра, в която неговият висок гост приемаше своите гости край Прадо. С все обзавеждането във вид на килими, канапе, две кресла и две маси.
На 16 април 2008 година Путин пристигна в Триполи, опрости външния дълг на Либия към СССР от $4,5 милиарда, сключи сделки за продажба на руско оръжие за $10 милиарда и договор за изграждане на 550-километровата магистрала Сирт-Бенгази за $2,3 милиарда.
През ноември 2008-а Кадафи разпъна своята шатра в Кремъл и предложи Бенгази за руска военна база.
През август 2008 година Италия стопли сърцето на Кадафи с обещанието да изплати на Либия $5 милиарда като извинение за колониалния период и да построи 1600-километрова крайбрежна магистрала изток-запад. От единия край на Либия до другия. През 2009 година Кадафи пристигна в Рим с 40 души охрана и 30 арабски коня, докарани за нарочно шоу в чест на “моя приятел Силвио”. В момента стокооборотът между Либия и Италия е 17 милиарда евро. Само концернът ENI (в Либия от 1959 година) инвестира над $25 милиарда и произвежда 244 000 барела дневно.
19. Какво неочаквано съвпадение!
“Днес нашите интереси съвпадат с нашите ценности”, казва британският премиер Камерън.
Днес. А вчера?
Докато българите гинеха в затвора, Кадафи получи щедри награди и насърчения за своите демократични подвизи и цивилизационни приноси. Всички – Буш, Блеър и Берлускони, Костов, Паси и Проди, работеха за неговото алиби, спасяваха неговото достойнство, охраняваха неговата чест, бдяха над крехката му психика; играеха в неговия абсурден спектакъл по неговите правила, тълкуваха неговите истерични речи, следваха налудните амплитуди на неговата шизофренна мисъл, гадаеха какво точно е искал да каже, ако е казал това, което те си мислят, че е казал, или пък е казал това, което той твърди че не бил казал, ама не бил разбран правилно; търсеха в неговите думи послания, за да открият само заплахи, наглост и надменност; ласкаеха неговата маниакалност; ухажваха неговата мегаломания, изпълняваха всяко негово желание и задоволяваха всеки негов каприз.
Защото приеха грозния полковнически шантаж не като недопустима провокация срещу правото и правосъдието, а като възможност за сделка и печалба. И се трудеха неуморно не за спасяването на невинните българи, а за това какви услуги и подаръци да направят на Кадафи, че да излезел той, рекетьорът, “от сложната политическа ситуация” с чест. И работеха за спасяването на полковник Кадафи. И го спасиха. За свой срам. Но парите не се изчервяват.
Цивилизованият свят изтъргува своите ценности за един петролен кладенец повече. Замени своята съвест за един хеликоптер повече. Продаде своите принципи за един бомбардировач повече. Предаде неотменимите човешки права за една сделка повече. Приласка един диктатор, който се подиграва със същите тези ценности. Изгуби битката на цивилизациите, ако изобщо някой има дързостта да нарече тероризма и диктатурата с името “цивилизация”.
Тъй нареченото демократично семейство предпочете да не се терзае с мисълта, че Либия е терористична държава, а Кадафи – международен престъпник. Ако цената на това грозно зрелище се измерва в милиарди, що да не го изтърпят!
20. Диктаторът-победител
Кадафи постигна всичките си цели.
Октомври 2007 година. Либия е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Януари 2008 година. Либия председателства Съвета за сигурност на ООН и ръководи подготвителния комитет за конференцията за борбата срещу расизма.
29 август 2008-а, Бенгази. На своята пищна среща вождовете на африканските племена (които Кадафи периодично нарича “идиоти” и “малоумници”), украсени с корони от масивно злато, животински кожи и пера, го провъзгласиха за “крал на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметовете в цяла Африка”, възпяха го, отрупаха го с щедри подаръци, сложиха го на кралски трон и му връчиха Коран от 18 век. Но апогеят предстоеше.
10 юли 2009 година, Акуила. Г-8 легитимира Кадафи като свой пълноправен пратньор. А той, в излюбления си изнудвачески стил, поиска ЕС да му плаща всяка година по 5 милиарда евро, “за да не пусне имигрантската вълна в Европа”.
31 август 2009 година. За славната 40-годишнина от своето възсияване Кадафи получи най-дългоочаквания подарък. Атентаторът Меграхи, виновен за гибелта на 270 души, беше освободен предсрочно “по хуманни причини” с покъртителна, но фалшива диагноза. Срещу тлъста петролна концесия за “хуманистите” от British Petroleum при решаващата роля на Тони Блеър – и той “хуманист” велик, въздигнат до дясното коляно на диктатора като негов мъдър съветник.
Кадафи получи всичко, което поиска.
Ако беше поискал Нобелова награда, щеше да я получи. Като най-пръв радетел на човешките права.
Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят. И заради тези, които предаваха и продаваха живота на българските заложници. И заради тези, които осъдиха и продължават да съдят и осъждат невинните български медици, да издевателстват над тях и да ги заливат със собствените си комплекси, зависти и гузни съвести.
И защото перверзният СПИН-процес е едно от най-драстичните престъпления на Кадафи. Тестът, на който “демократичното семейство” се провали.
(Следва)
argumenti-bg.com,18 март 2011, Comments (5)
"Дума", 17 март 2011
Тестът „Кадафи” - част V
Войната започна
Велислава Дърева
21. Hannibal ante portas; Кадафи пред Бенгази
В началото всичко изглеждаше измамно лесно.
Беше прозвучала само увертюрата, завесата тъкмо започваше да се открехва, а едно самоуверено (или политически наивно) въображение вече виждаше победния финал на спектакъла „Кадафи: краят на един тиранин”. Ето така:
Диктаторът е сам, изоставен и забравен от своите пълководци, легиони, преторианци, телохранители, масажистки, възпевачи, хвалители и звездобройци; осъден от своите довчерашни световни ухажори, тези многоовластени, безпринципни, политически лицемерци, които го обгрижваха и възнаграждаваха.
Самотен и обезверен, диктаторът нахъсва рехавите си привърженици от площада с бесилките. Покачил се е на някакъв покрив. От високото вижда пламъците, които се издигат от Баб ел-Азизия чак до върховете на минаретата, а протяжното „Аллаху акбар!” ги изпраща като отчаяно послание към небесата. Пожарищата озаряват пясъчно-сивото лице на Триполи, наричан някога Аруса ал-Бахар ал-Мутавассат, сиреч - Невестата на Средиземноморието.
Мумар бен Мохамед Аби Менияр Абдел Салям бен Хамид ал Кадафи, Годеникът на Невестата, въплъщението на Мойсей, Исус и Мохамед, Световният пророк, Авторът на окончателните истини, Творецът на извечните скрижали, Пустинният Байрон, Възкръсналият Омар Мухтар, Кралят на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметове на цяла Африка, Вождът на либийската революция, Владетелят, Властелинът, Самодържецът, Богът, „бясното куче на Изтока” и „любимият враг на Запада”, международният терорист и рекетьор стои на покрива и гледа горящия град.
Някога император Нерон Клавдий Цезар Август Германик, Велик понтифик, народен трибун 14 пъти, Император 13 години, Консул 5 пъти, Баща на Отечеството (Imperator Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus, Pontifex Maximus, Tribuniciae potestatis XIV, Imperator XIII, Consul V, Pater Patriae) по същия начин, от покрива на двореца на хълма Палатин, е гледал горящия Рим, опожарен по негова венценосна заповед.
За разлика от император Нерон диктаторът Кадафи не рецитира Омир, а себе си. И не свири на лира, а на нежните петролни струни на международната общност.
Залата е притихнала. В световната ложа тръпне елитната публика от доскорошни приятели, ласкатели и покровители. И всички се питат как ли се казва актьорът, на когото е поверена историческата роля на Епафродит. Понеже очакват зрелищно повторение на знаменитата сцена със знаменитата реплика - „Какъв велик артист умира!”, възкликнал Нерон, преди неговия верен секретар Епафродит да му помогне да си пререже гърлото...
Така изглеждаха нещата в началото.
Днес Кадафи е пред портите на Бенгази. Като Анибал пред Рим.
22. Каватина на Кадафи плюс corps de ballet
„Аллах, Кадафи, Либия!”, припяват в ориенталски ритъм верните на Вожда в някаква голяма зала, която медиите нарекоха „бална”. В Либия балове няма. За разлика от сцената на The London Coliseum. Този страстен напев напомня прочувствения хор на оперните охранителки от „Кадафи: жив мит”: „Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!”.
На историческата сцена, не на оперната, избухват истински снаряди, свистят истински куршуми, истински танкове мачкат истински хора. И бомбардировачите са истински. И пожарищата. И тежкият черен дим от рафинериите, който пълзи и се извисява над руините, подобно страховития „Колос” на Гойя. И руините са истински, а не купчина театрален реквизит.
По прашната сцена фучат бойни машини; едни въоръжени мъже стрелят срещу други въоръжени мъже; едно племе избива друго племе; монархическата Киренайка срещу джамахирийска Триполитания; африканските наемници срещу опозицията; опозиционери срещу лоялисти; лоялисти срещу роялисти; мюсюлмани срещу джихадисти; диктаторът срещу народа.
Едните веят знамето на крал Идрис, свален от Кадафи преди 42 години, другите издигат над главите си като щитове портретите на Вожда; едните крещят „Муамар, Муамар!”, другите крещят „Смърт на кучето!”; и едните викат „Аллах!”, и другите викат „Аллах!”; и едните са омотани в традиционните черно-бели шалове, и другите; верните на Вожда развяват зеленото знаме на джамахирията, противниците на Вожда носят зелени тюрбани; зеленото е цветът на исляма; и едните са безмилостни, и другите; и едните пращат емисари по световните столици, и другите; неидентифицирани мародерски банди убиват и грабят, а в свободното си време се изтребват взаимно; командоси от САЩ, Великобритания и Франция щъкат из целия терен на бойните действия; паникьосани бежанци влачат куфари, мъкнат денкове, тътрузят вързопи, мият се в някакви локви, спят под небето, а от другата страна на границата небето е по-различно, по-тихо и по-сигурно.
И вместо кръшната маршировка на балерини в маскировъчни униформи, светът вижда окървавени и накървени хора. Кръвта е истинска, не бутафорна. Из руини и прахоляци се въргалят разкъсани тела. Този път воюващите части на сorps de ballet няма да се изправят, за да се поклонят в края на спектакъла сред аплодисментите на елитарната публика.
Кадафи не пее арии в рок-рап-хип-хоп стил. Той разстрелва и рекетира, обещава и прелъстява, заплашва и се забавлява. Изстрелва на откоси своя безкраен речитатив – „Саркози е клоун, ние го купихме”, „Берлускони е предател”, „ще смажем враговете”, „ще бъдем безмилостни”, „с Арабската лига е свършено”, „Забравете Запада”, „ще превърна Средиземно море в море на хаоса”; после се втурва вихрено в любимото си рондо - „Колонизаторите ще бъдат победени, Франция ще бъде победена, Америка ще бъде победена, Великобритания ще бъде победена, ще превърна живота им в ад”...
И сякаш повтаря, издевателски и сладострастно, „своята” каватина от „Кадафи: жив мит”: „Ако не съществувах, щяхте да ме създадете”...
И те наистина го създадоха.
23. Прелъстеният Запад
Днес никой не знае какво точно става в Либия. Революция? Метеж? Въстание? Преврат? Бунт? Пуч? Със сигурност – гражданска война. За всеки град, за всяка улица, за всяка къща, за всяка рафинерия.
Международната общност е паникьосана. Но не и прозряла своята отговорност. Не и засрамена от своята вина.
Обаче - дълбоко загрижена. Не за някакви там либийци и техните човешки права. А за своите милиарди. Парализирана. Поради своите (без)срамни финансово-политически сделки с един феодално-олигархичен режим. В ступор. От ужас пред имигрантското цунами, устремено към европейските брегове (от което ползата е само за САЩ).
От върха на своето величествено самомнение „демократичният Запад” винаги се е отнасял към всички извън себе си по един и същи начин: с предразсъдъци и предубеждения, с презрение и пренебрежение, но винаги консумативно. Обсебен от собствената си алчност Западът се остави да бъде прелъстен от един диктатор. Надмина себе си по лицемерно обгрижване на Кадафи. Обърка флирта с брака. Продаде своите красиви ценности заради своите груби интереси. И сбъдна всички мечти на един световен шантажист.
Днес всички обявяват Кадафи за рersona non grata, осъждат го като престъпник и демонстрират гнусливост, но до вчера хич не се гнусяха да тичат на хаджилък в шатрата на престъпника и да размитат пред него. Кръв се лее в Либия цял месец. И цял месец Западът се чуди и мае какво да предприеме, накъде да тръгне, с кого и срещу кого.
Ненапразно едно от прозвищата на Кадафи е „Пустинната лисица”. Като на фелдмаршал Ервин Йохан Ойген Ромел, победителят при Газала и Тобрук (и двата града са в източния край на Либия). И като операцията на САЩ и Великобритания срещу Ирак от декември 1998 г Цял месец „Пустинната лисица” Муамар върти на шиш „цивилизования свят” и го пече на бавен огън, в собствен петролен сос.
24. Интересите или ценностите
А) Ембарго
То е нежно, деликатно някак. Ако Западът наложи строго ембарго на Либия – ще си пререже петролните артерии. И на кого ще наложи ембарго? На собствените си интереси.
Това ще бъде ембарго върху петролните полета на Occidental и Halliburton; Royal Dutch Shell и British Petroleum (с $ 1 млрд. 800 млн. инвестиции общо); ExxonMobil (инвестиции $ 97 млн.) и RWE (инвестиции $ 76 млн.); австрийския енергиен гигант OMV (34 000 барела дневно) и френската компания Total (60 000 барела дневно); германския концерн Wintershall (100 000 барела дневно) и италианския концерн ENI (инвестиции $ 25 млрд., 244 000 барела дневно).
Б) Хитрости
Те са малки, но самоизобличаващи. Ако САЩ въоръжават опозицията през Саудитска Арабия, не знаят (а може би знаят) дали няма да въоръжат Ал Кайда. Не, че ще им е за първи път. Ако приложат максимата „врагът (Ал Кайда) на моя враг (до вчера „мое куче”) е мой приятел ”, това ще дискредитира тотално американската антитерористична политика като измамна, бутафорна и фалшива. Каквато е. Защото „американският” петрол има забележителната способност да се укрива под всякакви чужди пясъци.
Тук има два въпроса, на които читателят ще си отговори сам:
Защо още на 5 януари САЩ привикаха своя посланик от Триполи?
Поради какви причини, с каква мисия и с каква цел от края на януари из Либия бродят командоси от спецчастите на САЩ, Великобритания, Франция?
В) Багдад
Ако САЩ и НАТО повторят иракския сценарий, преторианците на Кадафи ще ги обстрелват с американско и европейско оръжие. От 2005 г. досега страните от ЕС са продали на Либия оръжия за 834, 5 млн. евро. Най-голям е износът на Италия – за 276, 7 млн. евро. Само през 2009 г. Италия е доставила на Либия военни самолети и електронно оборудване за 111,8 млн. евро. Договорът с френско-германския оръжеен концерн EADS е за $ 371 млн. Какво са договаряли Либия и Англия на онези над 20 тайни срещи през 2004-2007 г. – не знаем. Но знаем, че британската корпорация General Dynamics си осигури през 2008 г. договор за 102 млн. паунда ($ 165 млн.) за въоръжаване на либийска армия.
Единствената държава, която забрани всички оръжейни доставки и анулира всичките си военни договори с Либия, е Русия. Всъщност, Русия наложи ембарго на самата себе си.
Ако бяхме 2003 г., а Триполи беше Багдад, досега да окупиран от „коалицията на желаещите”. Обаче сме 2011 г. и на геополитическия хоризонт не се мержелеят „желаещи”. Никой не иска да си посреща войниците в ковчези за чест и слава на няколко петролни компании. Като никога САЩ и НАТО чинно чакат решение на Съвета за сигурност на ООН.
Вариантът „рейнджъри в Триполи” е разяден от рискове: дремещите клетки на Ал Кайда ще се разсънят (ако отдавна не са ги разбудили); Кадафи ще забрави антитерористичните си заклинания и ще се прегърне с Ал Кайда „за съвместен отпор на завоевателите”; войната ще роди хаос, хаосът ще наплоди ислямистки терористични групировки; Западът ще обърне срещу себе си целия ислямския гняв, ведно с неговото терористично острие; кадрите от 11 септември ще придобият трагична актуалност...
Ислямският свят е яростно-ревнив към каквато и да е намеса на чужда, неислямска сила – за него това е поредното продължение на кръстоносните походи. И всички, които ще загинат в тази война, независимо дали са верни на Вожда, или искат да го видят обесен на Зеления площад – ще се превърнат в мъченици. Включително – Кадафи. И само дълбокото презрение на арабските страни към Кадафи може да попречи на „бясното куче” да се превърне в знаме.
Г) Белград
Ако бяхме 1999 г., а Триполи беше Белград, САЩ и НАТО досега да са го разбомбили „прецизно” от едната чиста солидарност и непорочна любов към бандата наркотрафиканти и терористи, възвеличавани като Армия за освобождение на Косово. Ако Либия беше Югославия, досега да са я разпарчетосали. Тогава САЩ и НАТО инсталираха в сърцето на Европейския Югоизток една измислена ислямска държава; назначиха босовете на все същата банда за политически елит; не се посвениха да подкрепят въпросните наркотрафиканти, терористи и дотърчалите джихадисти, муджахидини, чеченци и прочее радетели на демокрацията; и станаха съучастници в методичното, планирано унищожаване на 95% от православните църкви и манастири в Косово.
Днес никой не бърза да разпарчетосва Либия на Триполитания и Киренайка – не за друго, а заради петрола и заради своите си интереси.
Д) Фризерът на баронесата
Истинската драма - историческа, политическа и морална - на „светото” международно семейство гласи – „Не знаем кой сега е „нашето куче”, нашият любим враг, пред когото да разстелем червения килим, па да го посрещнем като шейх”.
Затова баронеса Аштън предложи „да сложим Кадафи във фризера”. В превод на небаронески език – „да съхраним Кадафи за по-добри времена, да го запазим годен за употреба, докато се изясни кой е „нашето куче”, че да се разберем с него”.
Това е проблемът. И Кадафи го знае. И опозицията го знае. Затова гражданската война преля и на дипломатическия фронт. И Кадафи праща емисари, и опозицията праща емисари. И Кадафи, и опозицията търгуват и изнудват с една и съща стока: петролът и имигрантският наплив. И той вика „който е против мен – няма петрол, има имигранти”. И те. Докато опозицията казва „ние сме кучето-пазач на вашите интереси”, Кадафи направи подкупващ ход – „аз съм кучето-пазач, аз решавам чии интереси ще пазя, ще заменя предателския Запад с Русия, Индия и Китай”.
Така дипломацията заприлича на пазарлък посред сука в Триполи.
25. Цената
„Демократичното семейство” едва сега разбира (дали?): който прави услуги на диктатор, се превръща в негов слуга; който защитава един диктатор, става незащитим; който възнаграждава диктатор, вдъхновява и плоди други диктатори; който оправдава престъпленията на един тиранин, става негов съучастник и съучастник в следващи престъпления; който обслужва един престъпен режим, накрая си плаща за своето усърдно двуличие.
Сега Западът ще трябва да плати цената с огризките от своя политически капитал. Само това е останало в златния капан. Дилемите пред Запада са неразрешими. Ако се съюзи с Ал Кайда – ще се самоизобличи. Ако закрепи Кадафи – ще се опозори. Ако реши да воюва – може да отключи непредвидими събития в региона.
Падне ли Кадафи – много червени килими ще са потребни, за да скрият кръвта на отмъщението. Каквото и да говори опозицията.
Остане ли Кадафи – няма на света толкова голяма пустиня, с толкова изобилен пясък, та да попие кръвта на саморазправата. Каквото и да приказва диктаторът.
Остане ли Кадафи – това ще бъде лидерът на Северна Африка и Близкия Изток. Новият Саладин. Моралният победител. Гарантът на мира. Защитникът на човешките права. Носителят на демократичните ценности. Владетелят на петролното богатство. Международният фактор, с когото Западът ще се съобразява, с когото ще преговаря и когото ще ухажва. Отново. И ще преживее най-срамния си провал.
А Кадафи ще диктува, ще изнудва, ще шантажира. И ще подкупва: кого с петролен кладенец, кого с Международната награда за правата на човека „Ал Кадафи”, учредена от самия Кадафи през 1988 г. Финансовото измерение на наградата е $ 250 000. Нейното мото гласи: „Както слънцето свети за всички, свободата е право на всички”...
В момента, в който дописвам този анализ, са сигурни две неща.
Кадафи спря пред портите на Бенгази.
Опозицията прострелва небето с възторжени откоси в очакване на демократичните бомбардировачи.
Съветът за сигурност на ООН най-сетне взе решение и избра въздушния вариант „Белград”. До бомбардировките остават „броени часове”. Решението изглежда като послание към Кадафи. Като заплашителна покана за преговори, като отпуснато време за размисъл, като начало на обратното броене.
Започна ли войната? Как ще продължи? Кога и как ще завърши? Със сделка? С Международен наказателен съд? Или на сцената ще се появи услужливият Епафродит?
(край)
argumenti-bg.vom,, 20 март 2011
"Дума", 19 март 2011
Мърльо — 21.03.2011 14:29
Претенциозно празнодумие, пълно със заучени фрази, пускани с повод и без повод…мавродиева — 21.03.2011 0:13
винаги съм се възхищавала на аналитичният ви ум и ярката ви гражданска позиция,винаги ми правите впечатление на принципен и точен човек и с удоволствие съм ви слушала при редкитее ,но много съдържателни прояви по телевизиятаKrissi — 20.03.2011 18:22
Няма как да се каже по-точно!”остава да чакаме развръзка скоро или …Човек — 20.03.2011 11:23
Браво Велислава! Много рядко може да се прочете такъв добър анализ. Дано и нашите властимащи го прочетат- ще им бъде ОТ ПОЛЗА.Данина — 20.03.2011 8:12
“И не свири на лира, а на нежните петролни струни на международната общност.”Това и децата го разбират вече,но не всеки може да го каже толкова точно.
Изпратен от izgrev_ivan на 18. Март 2011 - 21:43.
Не са важни човешките животи и кръвта, която ще се пролее, важни са парите и нефта,важни са базите на САЩ, на Англия и Франция ,които ще пазят и парите им и кладенците им на Либийска земя. Сладка ли ще е демокрацията, по американски мерки, за арабския свят, наложена с бомбардировки, разрушени градове и избити хиляди хора ? Някой направил ли е сметка за това, че бомбите и снарядите и ракетите съдържат обеднен уран, и какво носи той на хората в бъдеще ? Демокрацията иде в арабския свят на плещите на войниците на САЩ и НАТО ! ДА ЖИВЕЯТ !!!
Срещата на „Позитано”
Велислава Дърева
Преди 10 дни президентът Георги Първанов влезе на „Позитано” след 10 години. За да участва заедно със Срегей Станишев в дискусията „Ще успее ли подмяната на демокрацията?”, посветена на 4 февруари и организирана от Младежкото обединение на БСП, Клуб "Четвърти февруари" и Фондация "Николай Добрев".
Дискусията продължи 4 часа и завърши с кафепитие на 4 очи. Медиите запазиха пълно мълчание. Пазят го и досега. С малки изключения. Повечето от малките изключения се отдадоха на волни догадки, инсинуацийки и дежурните хамалски подвиквания и подсвирвания „Долу БСП!”.
Според „Стандарт” дискусията е „червена завера”, „на кафе и спомени”, на която Първанов и Станишев „седяха на една маса и демонстрираха подчертано приятелско отношение”, докато „президентът помпа БСП за широко коалиционно управление”.
Според „снайперистите” от неизвестния сайт bgsniper.com дискусията е „политическо гушкане” с цел „консолидиране на червеното блато”, чрез „спомени за червения позор 4 февруари”, обаче коварният Първанов има коварни цели (естествено) – „да измами Станишев”, „да го засили за кандидат-президент и да го шутира от поста, ако загуби, а ако спечели Първанов пак е на далавера – поема БСП и всички присъдружни организации, маргинали и старчески домове и литва към премиерския пост...”
Според сайта на също толкова световно неизвестното списание „Българи граждани на нацията” на „Позитано” дошъл старият вълк (нали беше вълкоубиец, ама карай) „Първанов в овча кожа”, за да „тегли морален, политически и електорален ресурс от БСП” по посока на АБВ, „за да стопли връзките с бившата си партия с надеждата пак да прилъже под наметката от овча кожа някакви червени симпатии, белким се вреди в някаква коалицийка”, обаче „и в сто дискусии да участва, пак няма да възстанови доверието в себе си”, защото „никой след Карлович (Андрей Луканов – б.а.) не й (на БСП – б.а.) е нанесъл толкова вреди, колкото Първанов”.
Според „Дневник” Първанов отишъл на „Позитано” защото „иска думата за левия кандидат-президент, пасува за кметовете”; Станишев предлагал Орешарски за кандидат-президент, обаче Първанов не го харесвал и в замяна пробутвал Паскалев, ама пък Станишев не го щял; но главното е, че може би „се е възродила идеята за разширен либерален аланс”, сиреч - БСП, НДСВ, ДПС и „Новото време”.
Следват 15 писъка във форума в стил: „Позор!”, „Лицемер!”, „Който и да предложат, няма да го изберат. На хората им писна от тях! Потресен съм!” и прочее.
Според „Капитал” появата на Първанов на „Позитано” е „намек за връщане в БСП, първа крачка от страна на по-силния или маркиране на територия”; „признание за измамната му надпартийност”; „намек за персонални предпочитания” и „допълнителна подкрепа” за „сина на Николай Добрев, Кирил”; дърпане на Станишевото ухо, на когото „му беше припомнено как е бил посочен за приемник” и закана, че „сякаш времето му изтича”; защото Първанов залага на „добре подбрани млади кадри” и целта му е „да преброи хората от петата си колона” и същевременно „да покаже, че гледа на БСП като на партьор, а не като на „резервоар”; и ако според „Дневник” Първанов мъдри широк либерален алианс, според „Капитал” е намислил друго – „тип гръцката ПАСОК – широк ляв фронт, евентуално оглавяван или дирижиран от него”.
Следват 45 анонимни изяви във форума в стил „АБВ-то е тюрлюгювеч”, „Гоце няма шанс”, „Абе, ке се сборът със Станишката”, „Гоце е престъпник!”, „Съд, присъда и затвор за националния предател!”, „Гнусна червена свиня”, „червено влечуго”, „драйфа ми се от млади социалисти”, „Да се самоизядат!”... И един различен постинг – „Ще ви се! Гладна кокошка просо сънува! Първанката е политик, почти от класата на Доган!!! Човекът е прям, отива им на крака...”
Толкова.
Това е всичко от медиите.
Когато медиите мълчат, трябва да има някакви причини.
Защо мълчат?
Защото нямаше журналисти? А защо нямаше?
Защото нямаше пресконференция? А защо нямаше?
Защото не помнят 4 февруари? Или не искат нито да помнят, нито някой да им припомня?
Защото 4 февруари е отрицание на 10 януари, както е отрицание на днешната политика?
Защото разговорът за 4 февруари е разговор за бъдещето, а разговорът за 10 януари – разговор за миналото?
Защото не им харесва темата „Ще успее ли подмяната на демокрацията?”, или защото им харесва, обаче подмяната вече е успяла?
Защото не им е интересно „какви ги вършат Първанката и Станишко”? А защо не им е интересно? Това е въпрос с повишена трудност, но не за журналистите.
Защото им е интересно, но някой няма интерес? Кой?
Защото нямаше скандал? Ето, това си е грях.
Защото нямаше интрига? А каква точно интрига е в състояние да интригува медиите?
Защото има СРС-та и журналистите чакат информацията да се излее от нейде, вместо да се бъхтят залудо?
Защото Първанов и Станишев не се разминават като кораби в мъглата, както беше до преди време? И даже не се обстрелват? Скука.
Защото Първанов и Станишевсе срещнаха и се разбраха? А те разбраха ли се? И за какво?
Оттук започват истинските въпроси:
Защо национално събитие като 4 февруари беше затворено между стените на „Позитано”?
Защо никой от участниците в дискусията не попита за АБВ?
Защо Първанов спомена АБВ мимоходом?
Какво се случи в крайна сметка? Пакт за ненападение? Договор за мирно съместно съществуване? Разпределяне на ролите? Съюз? Партньорство? Коалиция? Демонстрация на сила? Признание за слабост? Знак? Към БСП? Към „другите”? Какъв знак? Балансиране? Взаимно надиграване? Успокояване на страстите? Сваляне на напрежението? Начало на диалог? Или продължение?
А после? Какво следва? Какво предстои? И кога?
Обаче медиите не задават тези въпроси.
А срещата беше знакова.
БСП умее да разчита знаци.
argumenti-bg.com,16 февруари 2011
virgin — 18.02.2011 11:19
Това с писането на глупости по форумите е неизтребимо. Просто мислещите хора трябва да си подбира форумите. Поне засега тук не виждам идиотии, което е добре. Може да се диша по-нормално. А що се отнася до срещата на Първанов и Станишев левите се радват, но ако това остане единичен знак отново ще почнат да се търсят псевдознациfoteva — 17.02.2011 15:50
Разчетаха ли знака политическите анализатори? Или няма интрига, гаф /или нещо от сорта/, няма анализ. Колко сме слепи за позитивните ходове на политиците и колко са отворени очите ни за гафовете. Така до никъде! До задънена България.МИЛА РОДИНО, ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ!!!!
Това е важно не само за левите, но и за цялото общество. Тази среща наистина дава знак за единството и за това как лявото в политиката трябва да се обедини и да работи, да има заедност. И няма никаква драма.”Конфликта в ляво” е плод на медийна измислица. Журналистите в БГ са подкупно племе. Това го знае всяко дете. :) Престанете да злорадствате по форумите и да пише глупости.знаците — 17.02.2011 14:34
В крайна сметка, който е трябвало да разчете знака, го е направил. Няма защо да очакваме от цялата скупщина медии да разчита вместо хората. Дърева е дала добър пример как с четене и на различни източници е трудно да си формираш мнение, защото всичко написано след основния факт – участието им заедно някъде – е плод на бъркане в носа. Предполагам знакът е бил вътрешнопартиен, а на за цялото общество, което не ляга и не става с драмата Станишев и Първанов дали си говорят. Това е важно за левите и те трябва да го разчитат.
Ах, барбекюто!
Полувъображаем репортаж от едно величаво събитие
Велислава Дърева
Беше денят 10 март. Слънцето грееше, птичките пееха, зад високите дувари от двете страни на стария Беловодски път цареше идилична тишина, нарушавана само от безшумните движения на камерите, накацали по КПП-тата като лятовици. Нищо необикновено.
Нищо не подсказваше следващото историческо събитие, което щеше да срути оня бент в изтерзаната народна душа, по-висок и от стената на Цанков камък, и да отприщи цял океан от възторжени чувства, неизразими по своята величавост.
Утрото беше мразовито, но пролетта неумолимо настъпваше – като багер към барбекю. Барбекюто на Доган. То беше обречено! Едно пророчество, повторено за последните 3 години цели 137 000 пъти, според сметалото на Google-то, най-сетне щеше да се сбъдне - „Барбекюто ке падне!”.
По стария Беловодски път забоботиха булдозери и къртачни машини, заприиждаха телевизионери и вестникари, сподирени от моми-атакистки, нагиздени в народни носии, гаче ли щяха да посрещат Силвио на площад „Гарибалди”. Множеството изпълни мегдана пред омразните доганови сараи. Радостното очакване зажужа в пролетните небеса, кога от горния край се зададоха в малко нестроен ред по-първите хора.
Най-отпред, възседнал кръшна кобилка, яздеше Бойко войвода, накипрен в анцуг и розова кошуля, като току-що скокнал от аероплана право в прегръдките на хубавата Дилма. До него юнак Цвъковски разиграваше своя жребец, а по юздите и седлото блестяха вензелите Tzv. Tzv., и мятаха подигравателни, ехидни слънчеви зайчета към белия доганов дувар. От другата страна на Бойко войвода пръхтеше огромен кон, способен да пренесе три черешови топчета плюс двама тевтонски рицари в доспехи и пълно бойно снаряжение. Могъщият кон пристъпяше достолепно и тежко, понеже носеше на гърба си Фидоска княгиня. Гледката беше импозантна! Запъхтян и грейнал, откъм кривия сокак дотърча волният Волен, помъкнал за ръка невръстното Мите. Тъкмо навреме.
Къртачката поръмжа, поръмжа, па спря, на две строшена. Дуварът не се даваше, досущ като Мавзолея преди 12 години. Бойко войвода пребледня гневен. След хероическия напън на втората къртачка инатливият дувар се срина сред радостни придихания, междуметия, аплодисменти и пушиляк. Връз барбекюто се покатериха догановите ратаи, въоръжени с чукове и триони, и захванаха някак деликатно да свалят керемидите една по една, като да бяха чаши от кристален сервиз. Телевизиите се включиха директно, да не би целокупното народонаселение да пропусне историческия миг. „Доган клекна! Сам си бута барбекюто!”, извика леко разочарован Волен, а Митето ревна неутешимо.
Най-сетне барбекюто падна!
Край! Свърши се!
Аз не съм в състояние да предам величието на тая картина!
И камбаните биеха, и юнаците се целуваха, и прокламации летяха, и пиво, предоставено от Мишо Бирата се лееше на корем!
„Падна Берлинската стена!”, викаше в микрофона разтреперан репортер. „Падна Догановият мавзолей!”, щяха да пишат на другия ден верните бойкови газетари. „Ние сме отмъстени! Сринахме Ахмед Доган теке - последния остатък от петвековното доганско робство! Къде са сега тия майкопродавци, тия българомразци, тия доганови ибрикчии!”, дереше се юнак Волен.
Гръмна яка чалга, знойна поп-фолк икона изви кръшен стан, па метна предизвикателно сластен силикон, което изтръгна едно звучно „Евалла, машалла, аферим, ашколсун!”, обаче глъчката беше тъй оглушителна, та се не разбра от где дойде таз възторжена канонада – изсред множеството или откъм сараите...
- От барбекю мавзолей не става, ама и тия толкова могат – рече лудият Мунчо.
Никой не го чу.
argumenti-bg.com, 23 март 2011
Нашмулване
Велислава Дърева
Няма никакво значение дали Цв.Цв. ще остане министър и вицепремиер, за да копа трупове с багери; дали ще ръководи със Се-Ре-Се-йски ентусиазъм предизборния щаб на кандидат-президента Б.Б.; дали ще продължи да обикаля като цветарка от телевизор на телевизор и да затлачва ефира с невнятния си изказ, разказвайки сърцераздирателни истории за трудово-спестовните подвизи на тъста, тъщата, бабата, стринката, учинайката, калекото и прочее; дали главният прокурор ще го гушка (гуш-гуш!), НАП ще го люшка (люш-люш!), а Уорлик ще го дундурка (друс-друс!); дали Б.Б. усеща как таралежът Цв.Цв. шавъка в премиерските шорти (боц-боц!); дали Б.Б. със сълзи на очи ще се раздели с Цв.Цв. и така ще си отреже и двете ръце под звуците на жална строева песен в покъртителното изпълнение на стенещия Веско Маринов.
Това няма никакво значение.
До края на света Цв.Цв. е обречен да се обяснява. Не за героичната ловитба на октоподи. Не за митници и ченгеджийници. Не. А за имоти, апартаменти, воайяжи, ремонти, хонорари, приходи, разходи, дограми, паркети, квадратури, фаянс, Дубай, банкови сметки... И тъща. Заради Цв.Цв. (и тъщата!) ще се обясняват целокупно сите Граждани за ЕРБ. Начело с Б.Б.
Когато един властник се нашмули в тази спирала, той е приключил.
Ами да не се е нашмулвал!
"Дума", 1 Март 2011, брой 50
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Жалко е да гледаш алчноста,агресията и жаждата за кръв. Няма друго такова животно което да убива от и за удоволствие.
[...] до Бенгази ІІ Тестът „Кадафи”. Ретроспекция на 3097 дни Тестът “Кадафи”. Колко сонди струва цивилизацията? Изпрати на поща /* svejo_skin='compact'; svejo_theme='blue'; [...]
“Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят”
Много добре написано, Велислава. Но тези, гореспоменатите дали ще прочетат това? Или от висотата на своите високи и недостижими постове няма да погледнат надолу?
Права е Велислава! Това е положението за обичаните и за мразените режими,демокрации и революции. Аз обаче си мисля за “износа” на демокрации и революции. Мисля си за Робер де ла Сал,за Фернандо де Сото ,за Хенри Хъдсън, за Ернесто Че Гевара… Мисля си за Сонг Ми,за Тора Бора,за Косовска Митровица,за мостовете в Белград , за Кандахар… и за мярата си мисля!Къде е мярата и кой е главния мерител сега,който определя,кого трябва да убиваме и кого да помилваме.Мисля си и за това: Кои сме ние?
Аз съм твърдо “За” да смачка всички. Цивилизацията ни е под всякаква критика. Упадък на човека. Да идва края на света.