Взрив

Политическият еквивалент на 400 гр. тротил

Велислава Дърева

„Самоделното взривно устройство е с мощност 400 гр. тротилов еквивалент” – така звучи на експертен език съобщението за атентата пред в. „Галерия”.

От технологична гледна точка взривното устройство е самоделно. Но от политическа е професионално. Не знам какво значи „400 гр. тротилов еквивалент”, но виждам мощта на политическия еквивалент в избухналите версии след взрива:

1. Инсценировка – сиреч, дело на самите „галеристи”, готови да се самовзривят, понеже им свършили медиийните бомби, та преминали на тротилови с цел привличане на вниманието, гаче ли досега не са го привлекли туй внимание, ама за по-сигурно сглобили една самоделка в редакционното мазе.

2. Празнични салюти и фойерверки в чест на славната годишнина от зрелищния арест на Октопода, току-що пуснат от подлия и безотговорен съд да щъка, вилнее и взривява на воля.

3. Сплашване на журналистите - от „Галерия” и по принцип.

Има журналисти, които не могат да бъдат сплашени и журналисти, които са си уплашени изначално. Ако вестникът е оръжие, с което можеш да убиеш муха и политик, един взрив не може да убие вестник. Други са оръжията, които убиват. Те са много по-перфидни в своята бруталност и много по-брутални в своята перфидност. Тези оръжия са интересите на издателите и собствениците. Техните интереси могат да превърнат техните издания в долнопробен клюкарник, в развъдник на цинични и вулгарни клевети, от които тече слуз и помия.

Още по-отвратително е, когато интересите превръщат вестниците в прислуга на властта, в нейни държанки, куртизанки и гувернантки, в лакеи, ласкатели и амбразурчици, в изпълнители на „мокри” поръчки срещу политическия опонент. Това е същинското, отвратителното убийство на всеки вестник.   

Аз лично нямам слабост към скандални издания с булеварден привкус и жълтеникав оттенък. Но бомбата пред „Галерия” е покушение срещу опозиционен вестник. Знаменателно е, че журналистическата гилдия не говори за покушение срещу свободата на словото. Защото се опари с Огнян Стефанов и „Опасните”.   

4. Атентат срещу държавата и държавността, сиреч – срещу ГЕРБ и Б.Б. лично, с цел – дискредитиране на правителството пред четирима еврокомисари на куп и препъване на България по пътя към шенгенските ловни полета. Какво коварство!

Самото мутренско-милиционерско управление на ГЕРБ е атентат срещу държавата и срещу държавността. Ченгеджийска фабрика „ГЕРБ”, произвежда единствено полицейщина и престъпления срещу Правото, Правосъдието, Правата на човека, Конституцията и Държавата.

5. Атентат на властта срещу самата себе си. Всички повтарят, че ако някой няма полза от атентата, това е ГЕРБ. Да, бе! Ако някой в момента се прави на многострадална Геновева пред Европа, това е ГЕРБ. Ако за някого атентатът носи поне три ползи, това е ГЕРБ.

Първата. Оправдание за провала на мисията „Шенген” и нарочване на виновниците. Защото Цв.Цв. „усещал” някакво „припокриване на раздвижването на някои от организираната престъпност, свързано с политическата дестабилизация, която идва от българската опозиция”. Този невнятен изказ означава – организираната престъпност в съюз с опозицията дестабилизират държавата, ерго – опозицията и престъпността са едно и също, ерго – опозицията е престъпна.   

Втората. Докато Цв.Цв. усеща „припокриване на раздвижването”, Б.Б. търси съчувствие, състрадание и снизхождение - „За всички в Европа е ясно каква държава заварихме, с каква организирана престъпност, и какво направихме. След 20 г. преход, това е, което заварихме”. Това казва Б.Б., който 20 г. е живял на Марс, никога не е събирал рекет по „Витошка”, не е бил съдружник на Октопода, нито главен секретар на МВР, той отговорност не носи, вината е на други. А Европата да стисне очи, да затъкне нос и да ни пусне в Шенген.

Трето. Оттук-нататък новият разцвет на полицейщината ще бъде оправдаван с магическото „Европа настоява”. Цв.Цв. няма да подаде оставка, а Б.Б. няма да му я поиска. Един дискредитиран Цв.Цв. е щит, оправдание и гръмотвод за гнева срещу Б.Б.

И най-важното – ГЕРБ тласна държавата 20 г. назад; ГЕРБ решава политически проблеми с неполитически средства, а според излюблените си мафиотски табиети; ГЕРБ е символ, метафора и олицетворение на погубените, похабените 20 г. от живота на една държава, на една нация, на един народ. Това е политическият еквивалент на 400 гр. тротил.

"24 часа";14-ти Февруари 2011; прочитания: 3267; коментари: 42

Петък, 18-ти Февруари 2011
драги ми смехурко: продължавам: Оставам на тебе да провериш колко са партизаните в България, колко са ятаците, колко са осъдените на смърт непълнолетни и пълнолетни български граждани по политически причини, колко изселените, колко са изгорените къщи, колко са концентрационните лагери, колко са избитите без съд и присъда, колко са пострадалите деца - убити, насилени, сираци, колко са полицаите и предателите, получили парични награди за партизанска глава и др. Има достатъчно документи... Ние трябва да ги реабилитираме.., антифашистите са гордост за всяка нация, която ги има!

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам:Но, какво по различно и недостойно правят нашите партизани от другите в света... Във Франция партизаните са наричани разбойници, даже те са правили по жестоки нападения, кражби от мелници и мандри, унищожаване на инфраструктурата, , убийства, но французите, както и в другите страни партизаните, антифашистите, са на почит и уважение!! Никъде по света не се отнасят така, както се отнасяме ние с нашите партизани, антифашисти и участници във Втората световна война. Но да се върнем към този черен период у нас си!?!? Трябва ли, да съдим този период само заради мандрите, а да не сложим на кантара престъпленията извършени срещу деца -убийствата в Белица, Средногорието, Габрово, Перущица, Ястребино или пребиваните, убивани непълнолетни гимназисти в почти всички гимназии в България, нека си припомним шайките, блокадите, изгорените къщи, изселените, сраженията, в които е включена и жандармерията, войската, немските войски, военната авиация. Нека си припомним за набучените партизански глави....Това е!?!!

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: България официално влиза като участник във войната на страната на фашистката коалиция през 1941 година, но де факто е участник много по рано.. Ние не изпращаме наша войска на Източния фронт, но окупираме бивши наши територии и не само наши и заедно с немската армия извършваме такива жестокости, че слисваме света. И до днес можеш да намериш споменни паметници в Сърбия и Гърция, където са написани, коя част от българската армия и кой офицер е извършил избиването на цялото село, колко са избитите мъже, жени, деца и т.н. Същите фашистки изстъпления стават и на територията на България. Левите в България съвместно със хора, не приемащи фашизма се обединяват в една обща антифашистка коалиция. Действащи групи от партизани, бойни групи, извършват нападения на мандри, мелници, складове с храни, облекло и оръжие, приготвени за войските от фашистката коалиция. Нападат пощи и железопътни гари, убиват офицери, шпиони, предатели....

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Терора в България се разраства особено много след навлизането на Гестапо и подготовката от българските правителства и царя, присъединяването и към фашисткия пакт! Да, така става у нас!?!? Още преди да са подписани официалните договори, Гестапо се настанява у нас, чрез минните дружества и дирижира всичко... целия политически и икономически живот! Без официално решение и знание на българския народ на германците се дават безвъзмездно да ползуват летища, военни складове, полигони за подготовка на терористи (например тук са се подготвяли командосите, които е трябвало да убият Сталин, Чърчил и Рузвелт в Техеран), износ на стратегически суровини, като уран например....включително и немска войска. Позната история, нали....Много държавниците ни са се продали и на други господари. Добра шпионска мрежа създава и Съветският съюз. Натискът към България на коя страна, ще се включи е голям.. Втората Световна война навлиза в своят пик.

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Няма село или град, които да не са дали своите жертви по време на така наречения бял терор! Създават се и първите партизански чети, за да разконцентрират фашистката власт и да спасят населението от репресиите. След това унищожаване на народа и неговата интелигенция, последват доста репресивни закони, забраняващи съществуването на левите партии и както и много закони ограничаващи гражданските права на хората. Независимо от наложения терор и страх в страната се разраства съпротивата срещу фашизма. Създават се много леви и демократични партии и организации- младежки, работнически, студентски, профсъюзни и други, противопоставящи се на фашистките организации и партии. Участниците и активистите им са подложени на репресии.

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Няма да споменавам имената на най- изявените интелектуалци, надявам се, че всеки българин...., ги знае и помни! Няма да спомена, колко невинни българи са избити, колко са безследно изчезналите.... Няма да спомена, по какъв начин и на какви гаври са били подложени хората... Това са същите способи и начини, които гледаме по филмите за зверствата на нацистите. Оставам това на тебе, млади човече! Ще кажа само думите на Страшимиров: "Клаха народа си така, както и турчин не беше го клал!". Направи си този труд, поне статистически преброй жертвите от едната и от другата страна, за да извадиш ти своето заключение....

Петък, 18-ти Февруари 2011 Драги ми смехурко: продължавам: След този кървав международен терористичен акт, с много убити и ранени невинни хора, в цяла България настава жесток фашистки терор. Обществената безопасност много бързо, като че ли самите те са участвували в деянието, залавя точните терористи и ги наказва показно, избиват се почти всички членове на Военният отдел на комунистическата партия. До тук да кажем добре! Разбира се, чуждите организации и посолства се дистанцират от атентата, дистанцира се и Комунистическата партия от акта на анархистите, но това не успокоява властта!?!? В България настъпва най-кървавия период! Избити и изгорени в пещите на Държавна сигурност, са почти всички леви, които не са успели да напуснат страната, комунисти, земеделци, социалдемократи. Избита е интелигенцията на страната, учители, журналисти, писатели, поети... България остава без интелектуалния си елит.....

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: В подготовката на терористичния акт за взривяването на катедралния храм "Св. Неделя", осъществен от анархистите, участвуват пряко и косвено и Военният отдел на Комунистическата партия, на Комунистическия интернационал, на чужди посолства в България, като например английското. Царят е бил в течение на подготвяният атентат! Има достатъчно документи, кой е субсидирал атентатът, това не е Българската комунистическа партия!?!? Така, че атентатът през април 1925 година трябва да се третира като организиран международен терористичен акт, финансово подкрепен от различни по убеждения организации и държави, практически извършен от анархистите, като противовес на засилващия се фашизъм.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Комунистическата партия е критикувана от Комунистическият интернационал. Военният отдел на партията започва подготовка за противодействие на фашисткия терор. Фашистите не ги изпускат от поглед. Те, ръководени от няколко правителства и създадената от Гешев, проф. Цанков и проф. Филов, с благословията на царя, полицейска структура, за унищожаване на политическите си противници, главно комунисти, които добре се възприемат от народа....и интелигенцията, създават шпионска мрежа на всякакво ниво в обществото от пречупени хора и родени предатели, още повече засилват недоволството и съпротивата.Нищо ново под слънцето!?!? Царя, създава и своя шпионска мрежа, подпомогнат от разузнаванията на Великите сили. Настъпва разцепление и в Комунистическата партия. Най-лявото крило, на анархистите, взема терористичния курс...око за око, зъб за зъб.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Левите, главно земеделци, започват да се подготвят за отпор. По места комунисти и земеделци работят като обща антифашистка коалиция (Плевен, Стара и Нова Загора, Северозападна България и др,), но общо взето Комунистическата партия не взема точната позиция. Избухва Септемврийското антифашистко въстание. Жестоко е потушено! Трябва само да спомена убийствата, шлеповете, бесилките, убийствата на цели семейства по тъмни доби, без съд и присъда, покрай реки и долища, без гроб...Има достатъчно документален материал - литературен, снимков, полицейски протоколи и др., удостоверяващи фашистките действия. Избиват се и хора само заради това, че са проявили своята гражданска позиция и са се възмутили по отношение на кървавите репресии. Светът е потресен!

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Няма да споменавам, че дори и след направената амнистия железничарите са подложени на жесток терор, лишени са от граждански права, направили са им полицейски досиета, подлагали са ги на полицейски тормоз, дори децата им са изхвърлени от работа и училище, да не говорим, че не са допускани в Университета и Военното Училище. Отношенията между левите земеделци и комунисти се изострят за дълги времена. Фашизъм набира сили и политическият тероризъм се разраства. По улиците се избиват македонисти, фашисти, леви комунисти и земеделци, социалдемократи, журналисти, писатели... Обвиненията кой кого са взаимни!?!? Върхът на терора започва с главоломното убийство на Стамболийски, осъществено от фашистките партии, македонистите и ...царя. Започва така наречения бял терор.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам:За да ликвидира бандитизма, проституцията (само в София проститутките, обслужващи окупационните войски са надхвърляли 12 000), венерическите болести, непознати у нас, докарани ни от Френския легион, Стамболийски открива така наречените трудови лагери или както сега се обобщават с името концентрационни... Стамболийски провежда и други полезни реформи, но те засилват съпротивата на различните партии и слоеве. Появяват се и фашистките партии.. Избухва Голямата железничарска стачка, с типични професионални и социални искания, нарушени от държавата. Стамболийски я обявява за комунистически акт и съюзявайки се с другите партии я потушава. По време на нея се е действало с типичните фашистки изстъпления срещу стачниците и техните семейства; убийства, побоища, трошене на кости, изгорени къщи, изхвърлени посред зима семейства от ведомствени жилища, изселени, осъдени и престояли в затворите като политически затворници най-обикновени железничари, борещи се за хляба си и правата си.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Следва пълен погром и катастрофа за България, реализирана от Ньойския договор. Няма да се спирам на последиците от него, защото съм почти убедена, че тук няма голяма историческа манипулация...Недоволството расте главоломно с нарастването на икономическите и социалните проблеми... Правителството на Стамболийски е изправено да решава много проблеми, с пълната международна изолация, със запазването на войската и много, много проблеми. Един от основните въпроси, който е стоял пред земеделското правителство това е изхранването на изгоненото българско население от Мала Азия, Добруджа, Македония и Беломорска Тракия, Трансилвания. Освен българите от тези райони пристигат и много цигани (влашки, сръбски, български), както и дошлите арменци, словаци и словенци. Стамболийски провежда реформи, които му създават много врагове... Той отнема от земеделците земята им над 300 дка за равнинните терени и над 500 дка за планинските, одържавява ги и раздава по 30-40 дка на безимотните, за да се изхранват...

Сряда, 16-ти Февруари 2011 джон: дядо мъдьо (или може би тъшо), коментарът ти е типичен за същество едно стъпало по-долу от примат. да осъзнаеш, че целият ти живот е подчинен на мошеническа доктрина и упорито да го отричаш говори за отсъствие на какъвто и да е интелект. кофти е всичкото ти вегетиране под слънцето, сянката, поливането и (особено!) торенето от оная партия, която пишехте с главна буква да се вмести в такава кратичка сентенция, нали? затова не можеш да обидиш никого, защото сентенцията е вярна, а реакцията - първосигнална по ленински: това не е, защото не може да бъде! много е тъпо да разхождаш тяло, на което "мозъкът" се намира на позитано... бягай да ти кажат какво да ми отговориш!

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: А в това време народа продължава да обеднява от задълженията си да издържа армията си, собствените си семейства, царското семейство, държанките, депутатите, черноборсаджиите, бандите, да възстановява стопанствата си и морала си, разграбени, поругани и унищожени напълно от наши и чужди грабители и окупатори... На война, като на война! Така България от Междусъюзническата война навлиза в период на непрекъсната Гражданска война, засилила се по време на Първата световна и продължила до.......няколко години след Втората световна война!?!?! Засилват се разслоението и недоволството, войнишките бунтове на фронта, дезертьорството, военните трибунали, женските гладни бунтове, пленничеството, болестите и глада и на фронта и в страната, политическите движения против войната, Войнишкото въстание...

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: ...продължавам: Великобалканският шовинизъм надделява и избухва Балканската война... Преждевременно..., благодарение на македонистите, които предизвикват кланетата на българите в Щип и Кочани. Във всеобщият патос за освобождение на поробените християни се включват и всички комунистически партии на Балкански държави. Особено активни са били българските комунисти. Разочарованието си Троцки, много ясно е изразил след срещите си с лидерите на левите, женските организации и евреите по този въпрос: "Тук нито комунистите, нито евреите, нито жените са истински!"( цитирам по памет). После..., Междусъюзническата... Румънците окупират Северна България и стигат чак до Враждебна и Слатина, където са спрени пак от Великите сили, да не маршируват по жълтите павета!

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: ...продължавам: Те внедряват свои ченгета, завербуват и много,основно български политици, които продължават да продават интересите ни..., та, чак досега...Въпросът с териториалните претенции на Балканските държави, нерешени с международните договори е обсъждан на конгрес на Международния комунистически интернационал. Излиза се с решение за създаване на Федерация на южните славяни, с цел ликвидация на проблема, както и засилване на комунистическото влияние на Балканите. С решаването на този проблем се натоварва самият Троцки. Известни са финансовите преводи на Комунистическия интернационал към Балканските комунистическите партии и към отделни лидери. Известни са и персоналните срещи на Троцки. Известно е и, че те са се надявали Световната пролетарска революция да започне от Балканите. Но..., нещата с революциите не винаги се развиват по план и мерак.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: От позицията на достолепната ми възраст съм длъжна да ти отговоря. Аз знам, че вашето поколение беше напълно лишено от познания за този особено кървав период от политическото и икономическо развитие на страната ни. Затова, не ти се сърдя за думите, с които ме определяш, както и на другите млади хора и прощавам, така както баба прощава на любимите си внуци. И така, България след Освобождението си се намира в период на великобългарски национализъм, политическа партизанщина придружена от силен македонски тероризъм , реализиран по не цивилизационен начин не само на територията на страната, на заграбените и ограбените от съседите ни наши територии, но и в международен план (ВМРО е обявена за най-опасната международна терористична организация, да.... тя е призната в международен план за българска, а не за македонска ). Така България още по това време влиза в международна изолация. Засилват се империалистическите и геополитически апетити на много държави.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 filip: ДО СМЕХУРКО. Драги ми Смехурко, ако В. Дърева е извършила атентата в "св. Неделя" през 1925 г., то тогава кой по същото това време уби Гео Милев, Йосиф Хербст, Димо Хаджидимов, Петко Д. Петков и прочее? Кой? Костов? Б. Б.? Цв. Цв.? Ти ли, Смехурко, уби Гео Милев?Разбираш ли абсурдността на твоята аргументация - порочна манипулативна популистка чалга-смес от исторически времена? Никой не може да бъде съден за нещо, което не е извършил, като на всичкото отгоре и не е бил роден. То е като да съдиш Доган за Баташкото клане, както прави Сидеров. Ако ти харесва Сидеров - бъди Сидеров, ако ти харесва Б.Б. - бъди Б.Б. А Дърева чети - все ще научиш нещо.

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Смехурко: До "Гражданките": Много се радвам,че гражданки на достопочтена възраст са добре с акъла си и не страдат от старческа деменция. Направо съм възхитен,че за една от тях В.Д. е "Любимата ми журналистка, тя е един достоен човек!" Защото аз съм доста по-млад и претендирам,че не страдам от горепосоченото заболяване, но не мога да нареча г-цата достоен човек! Въпрос на вкус и предпочитания. Да не забравя: СДС ли извършиха атентата на 16 април 1925 г. в църквата "Св.Неделя"? Сигурно Иван или Мартинчо са запалили фитила! Или пък сините отряди на Валяка грабеха мандрите и кошарите през 1941-44 г.? Доколкото си спомням, те начело с хубавото и младо тогава Наде само скачаха по площадите и викаха "Кой не скача е червен!" . Ще помоля тази гражданка, която не използва ника си - сигурно го е забравила,случва се, да отговори на въпроса ми за атентата и партизанското движение. Предварително благодаря за обстойния и неполитизиран отговор.

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Смехурко: Брей, правоверни комунисти, щом закряка топ-жабата и веднага цялото блато се оглася от крякdне на десетки жаби! Ама вижте си апологета какво представлява - на тази снимка тя има пак някакъв по-човешки вид, иначе ако я видиш в тъмното, може да те обхванат доста неприятни асоциации! Освен това май че забравяте, че тази госпожица си мени предпочитанията и симпатиите като мартенско време - преди няколко месеци защитаваше настървено имотите на царя - Симеон Сакскобурготски ; сетне я обзе някаква смес от филсофски разсъждения+метафизика; после ходи при С.Петрова,представяйки се за баш-демократка от началото на Прехода,сетне като че ли защити Доган ; сега защитава РЗС !! Аз отдавна свикнах когато чета излиянията на госпожицата първо да гледам началото и края на писанието. Сетне,ако нещо ме заинтересува,което напоследък все по-рядко, се престрашавам да чета написаното от нея! Защото нейните творби са в някакъв червено-жълт-пембен вариант! Зависи на какъв цвят ще попаднеш!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 до гражданката: Уважаема гражданко, благодаря на Бога, че с паметта сте си добре! Не съм забравила за престъпленията, направени в България дори в исторически план не само в съвременен (по образование не трябва да ги забравям). Уважаема госпожо, за разлика от вас моята информация за палежа на Партийния дом е лична, тъй като бях там и те не са изцяло покриващи се с изнесеното във филма. Има доста подвеждащи факти в желаната от авторите на филма насока.Мене нито СДС, нито БСП, нито ГЕРБ, нито пък някоя друга партия или формация могат да ме съдят за каквото и да е! Така, че нямам този проблем! Аз нямам нищо против за престъпленията направени от различните правителства по време на всички режими след 1878 година! За политическите престъпления няма давност! Колкото до любимата ми журналистка, тя е един достоен човек!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 гражданка: Не се пише "2ГРАЖДАНКА" , а" втора гражданка" ! ? ! ? Възмутена другарко! Наистина на есен се броят пилците. Мен СДС нямя да ме съдят,защото в тази страна най-много за съд са КОМУНИСТИТЕ/които знам защо са бесепари, както циганите-роми !- и се срамуват за това. - но това е друга тема /. С моята памет нямам проблем,дори съм много ДОБРЕ! Вие имате проблем,другарко,защото сте сабравили изглежда за престъпленията на столетницата си. Наскоро дори ви припомниха с док. филм как сами си запалихте партийния дом и сами си унищожихте всички документи доказващи тези престъпления. Кой друг освен вас имаше интерес за това? Няма да стигне пространството за да описвам всичко което вършеше БКП. За това да пише др. ДЪРЕВА-любимата ви журналистка!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 56789: Доста безумни коментари, ообено когато обвиняват Дърева в комунизъм или нещо друго. Лошото в това е, че тези хора не виждат как ги гази Валякът Борисов. Това е душевен онанизъм, едно садоусещане на чикиджиите, които изпитват вълнения само, когато някой ги гази. Жалко, че тези хора живеят в България, иначе нещата сигурно ще станат по-различни.

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Другар: Българския народ е прокълнат, защото търпи такива зоофили като Дърева да му се подиграват и надсмиват в очите. Ако бяхме пратили в ада дори "няколко другари" съдбата ни щеше да е различна. Справка - дори и румънците са по добре от нас защото пуснаха крушум на Чаушеску. Господ не обича хората които нямат сила да раздадат справедливост приживе!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Ангел: Естествено от другарката Дърева не може да се очаква друго!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Дядо Мъдю: Безсилието предизвиква коментари от типа на "щом комунистите скачат срещу него - значи добро". Ако има нещо по-показателно от тези разсъждения на примати, здраве му кажи. Има и нещо успокоително: приказката за кервана и лаещите кучета. А да лаеш срещу луната има голям самозадоволяващ (онанистичен) ефект. Оставаш си с едно чуство на облекчение и "изпълнен дълг".

Вторник, 15-ти Февруари 2011 джон: щом се появи материалче от онова нещо - всичката форумна полиция от позитано скача като един (матросов на амбразурата) да ни обяснява колко е умна и колко е права! тъпо, дърева, тъпо, позитанци! не забравяйте най-точния критерий за стойността на едно нещо: ЩОМ КОМУНИСТИТЕ СКАЧАТ СРЕЩУ НЕГО - ЗНАЧИ Е ДОБРО!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 ioan: Травеститът Дърева е чист болшевик и БСП/б/ хвърля всички сили за сваляне на правителството защото корпоративните интереси на олигарсите от БСП/б/ са застрашени. А другите наивници подкрепят защото вярват, че ще им подхвърлят трохички.Когато се смени поколението на "наследниците" може би ще има някаква форма на европейска социалдемокрация.

Вторник, 15-ти Февруари 2011 BeSePar: Привет,Велислава! Както винаги си безпощадно точна.Извини ме,но има и шесто.Именно него има в предвид Премиера с петолъчка на челото,когато казва,че взривът е професионален и благодари дори на извършителите. Това си е единственния начин да се направи обиск на редакция,без да се иска разрешение от прокурор.Гърмиш и отиваш да "събираш вещественни доказателства"Дано да е дело само на МВР,а не съвместна акция между Митко бомбата и Велински. Я анализирай случката и от този ъгъл.. С уважение1

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 andrei: Г-жа Дърева хич не ми е приятна. Още по-неприятна ми е когато защитава отминалото управление на "тройната коалиция". Ама,не разбирам и ГЕРБ-еровите клакьори по-долу. Които обиждат,псуват, издигат болшевистки лозунги.Но никой от тях не казва поне факт,който е отрицание на нейните.Наясно са с кирливите ризи на любимците си и се опитват с крясъци да заглушат наранената си вяра.А Бойко просто е продължение на Сергей,само че в нова опаковка.Продължава неговата политика в интерес на олигарси,монополи,чиновничество и банки.И на геноцид спрямо обикновенния народ.Нали за това ДС му осигури 8 год. медиен комфорт,след назначаването му от Бриго Аспарухов за гл. секретар на МВР.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Смехурко: Г-жо Дърева, при някои хора старческата деменция идва много късно, при други хора - много по-рано. Първите признаци на тази болест при пишещите братя са, че този,който е написал нещо, започва да вярва, че само той е прав, а другите са невежи. И започва да им обяснява нещо и да ги поучава, без другите да го искат. Вие на 2 седмици продължавате да поучавате читателите, а те Ви обясняват,че трябва да се прегледате.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 123445: Тъпо, Дърева.Тъпо...

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 2гражданка: Уважаема гражданко, Дърева е спец по статиите, не само когато "идват избори"! Кой ще бъде на власт нито Дърева знае, нито ние, нито вие!?! Ще се преброим на есен! Този израз, който вие цитирате е израз на СДС от времето, когато и на тях вярвахме! Опреснете си паметта, ако я имате!?!? Освен това от СДС могат и да ви съдят за авторски права! Колкото до "предизборната пропаганда" на Дърева и други, какво ви притеснява вие нали си имате акъл...., ще си гласувате за когото си искате...., имате право на свободен избор!?!?

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Nikee: Тъпо, Дърева.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 гражданка: Другарката Дърева е спец по тенденционните статии. Което се котира за него пише! Нали идват избори? ! Нали пак те трябва да са на власт? Много си ни ясна, другарко. Нищо ново на. хоризонта- типично по комунистически . Който не е с вас е против вас, нали? Изтъркана плоча-прочетен вестник. Време е да напишите една статия за престъпленията ви по време на управлението на вашата партия и тогава ще правим съпоставката, кой е по-грешен: вие, или тези които не са с вас. ТОВА НАПИШЕТЕ! Стига предизборна пропаганда!

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Увяхнал гербер: Политически еквивалент от 400 грама. Мисля че Дърева бърка. Тези 400 грама се равняват на 400 килограма. Които ще пометат Цв. Цв., ББ, Цецки и Фидоски, а сигурно и ГЕРБер-овата градина нацяло.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Разочарован: Глупава и тенденциозна статия, на иначе интелигентен, но доктринерски ограничен човек!

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Бай Марко: Викторчо не ти хареса истината ? Можеш ли да ми кажеш кое от горе написаното не е истина? Или не ти харесва, че написаното е точно в десетката на проблемите.А до това колко ти е интелекта си вадя заключение от употребените думи "Пачавра смотана".

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Георги Петров: Ако ГЕРБ бутат държавата 20 години назад по отношение на правораздаването - аз съм за. Тогава си имаше и смъртно наказание за боклуците, тогава не можеше както сега един философ да вземе 1.5 милиона хонорар по хидропроект и съда да каже, че всичко е О.К. Тогава мангасарите не крадяха безнаказано откъдето и каквото им падне, причинявайки хилядократно по-големи щети от стойността на метала. Тогава не се пускаха на свобода всички заловени. Тогава гледаха като писани яйца боклуците-наркомани и така оставаха и пари за пенсии. Икономически и политически искам да сме сега, за да има свобода на стопанската инициатива, но в правораздаването искам да съм в тоталитарна България. И сигурен съм и Дърева си е била добре тогава.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 кръстеж: браво,за съжаление това е самата истина.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Виктор: А политическия еквивалент на милион и половина хонорар на хидрофилософа? Как пък веднъж не написа нищо за Доган? Пачавра смотана

10 януари срещу 4 февруари

Мутренският погром над парламента има своята проекция в днешната власт на ГЕРБ

Велислава Дърева

Ако някой се интересува кога точно муцуните, мутрите, мафиотите, групировките, все същата тая компания от зле преоблечени бизнесмени с романтично „магурско” минало и светлейшо властелинско бъдеще нахълта в политиката, превзе обществения живот, подчини държавата и всеки отделен гражданин на своите капризи, интереси, мании и патологии; кога гущерите и октоподите „еволюираха” в олигархия, откога олигархията владее, граби, контролира и управлява България – отговорът е един:

На 10 януари 1997 година.

Защото не народът щурмува, изтърбуши и опожари парламента, не народът извърши покушение срещу парламетарната република, не народът похити конституцията, не народът извърши държавен преврат.

Не.

Народът беше декор, масовка за пред света, студентите – украшение, брошка някаква, а хоругвите на самозвания „синод” – алиби за пред Господа Бога.

Истинските действащи лица, които подмениха справедливия народен гняв, които злоупотребиха народния протест, които купиха, платиха, инспирираха, организираха и извършиха погрома над парламента бяха те – мутрите. В съюз с българската десница, която без гнус и свян прие да бъде инструмент на мафията, на нейните интереси.

Колкото и да се самонавиват персонажи като Дайнов и Бакърджиев, че 10 януари е „народна революция”, „единственото успешно въстание в българската история”, поради което „април`1876 е читалищна самодейност на многострадални Геновеви”, колкото и да си вярват на съчиненията, митовете и легендите, 10 януари ще остане в своето драматично, омерзително триединство - като ден на погрома, като ден на обществено позволеното насилие, като ден, в който започна прякото овластяване и възшествие на олигархията.

Затова на 10 януари не празнува никой. Освен мутрите. Освен мафиотите. Освен олигархията. Това е техният ден.

В историята нищо не е само за себе. И не остава само по себе си. Това, което едно общество е извършило, приело, приветствало и узаконило вчера, винаги има своето продължение, своите проекции.

Проекцията на 10 януари е днешното управление. Нарича се ГЕРБ. С методичната подмяна на парламента, с узаконеното, аплодирано насилие и унижение над всеки гражданин, с полицейщината, с подлото слухтене и душене, с авторитарната власт, и, разбира се - с триумфа на мутренско-милиционерския абсолютизъм.

Целият драматизъм на нашето общество е, че знаем със сигурност продължението на 10 януари, защото го виждаме всеки ден. Но не виждаме продължението на 4 февруари.

На 4 февруари Първанов и Добрев се отказаха от властта. За да спасят държавата от гражданска война. За цели 10 минути двамата бяха доблестни спасители на държавата. После сините казаха „тия се предадоха, клекнаха, капитулираха”, а червените ги обявиха за предатели, продажници, изменници, съглашатели и заговорници, смушени нейде зад фикуса. В залата на „Позитано”, ледена като праисторическа пещера, Първанов и Добрев бяха осъдени за „капитуланство и държавен преврат”, за „безсрамно национално предателство”,  за „най-тежкото предателство в историята на нашата партия”.

Към 4 февруари червеният арсенал от квалификации се беше просенил, прояден от политическите молци, и взе да линее. Въртеше се все около „перестройкаджии”, „въжеиграчи” и „дисиденти, които трябва да изтекат в канализацията”. След тази дата към обвинението в десетоноемврийщина се прибави нещо свежо - четвъртофевруарщина.

4 февруари беше обявен за „акт на легитимиране на превратаджиите” за „колаборационизъм  с пучаджиите”, за „една антиконституционна”, „една антизаконова дата”, „една антидемократична дата”, „една позорна дата”, за „капитулация – бърза, безусловна и със съгласието на победения”, за дата, на която „Добрев лиши БСП от всякаква перспектива”.

Така „4 февруари и четвъртофевруарщината в БСП” бяха осъдени  като „вътрешнопартиен преврат”. Защото Първанов и Добрев „сдадоха властта без бой”. И защото нямат „здраво отношение” към властта. Защото нямат „здраво разбиране” за властта. Следоватено здравото отношение към власта, здравото разбиране за властта включва боя. Здравият бой. „Нездравите” „капитулират” (прекратяват военни действия и се предават на врага), „абдикират” (отказват се от владетелски права или престол) и „сдават” (русизъм с военен уклон). „Здравите” не обичат да говорят за причините (те много добре знаят, че причините са в тях самите); не се интересуват от средствата. Те се интересуват само от властта. Която не трябва да бъде „сдавана”. А държана. На всяка цена. Особено ако не я плащат те.

Сега управлява Борисов. Който има „здраво отношение” към властта и „здраво разбиране” за властта. Като властване, не като управление. Като лична недвижима собственост, не като отговорност. Като бой, пребиване, смазване, размазване. Като инструмент за мъст, унижение, опозоряване и насилие.

Мат`рялът е удовлетворен. И умиротворен, в смисъл – сплашен. Ерго – още е 10 януари.   

 4.2.2011; argumenti-bg.com  | Comments (4)

1. читател — 06.02.2011 18:39
   Дали някога, някой ще ни разкаже за преговорите горе на Копитото между “героите” и сините представители? Например срещу колко беше предадена властта?
2. Стар комунист — 05.02.2011 19:18
   Първанов, Добрев, Пирински – това са мерзавците, които бяха в основата на “съглашателството” с Иван Костов. Те изгониха Виденов, за да се подсигурят при новата ситуация. Добрев измъкна куп досиета от МВР и огромно количество пари от “приятелски” мутри, с които съхрани фамилията си и бъдещото развитие на Гоце. Когато осъзна какво е направил и го сподели с жена си, тя се побърка, а той биде довършен от скоротечен рак. Наследниците му се въртят около Гоце и просперират успешно. Последният трупа костюми и мезонети, титли и мускети… Пирински е “вечната Амбър”, роден в САЩ, осиновен и доведен в РъБъ, издигнал се млад с протекцията на тъста си ген. Кашев, той ще се пенсионира в Парламента, защото е от соц. аристокрацията. Фамилиите Пирински и Луканови са нанесли най-много вреди на България… :( Анатема!!!
3. Наблюдател — 04.02.2011 19:38
   Г-жо Дърдърева, пишете хубаво, но невярно. Няма нужда да героизирате онези, които вие си харесвате. Тепърва историята ще дава оценки и ще търси отговор на въпроса защо се размотаваше във времето от декември до януари съставянето на правителство!
4. mileidi — 04.02.2011 14:22
   “народен вандализъм” предизвикан и режисиран от “сините лумпени”…

4 февруари

Денят на дежурните виновници

Велислава Дърева

„Не трябва да ги пускаме да си отидат! Няма да отстъпвате! Нито един червен не трябва да излезе! Сега са ни паднали!”, „Ще стоим тук, докато клекнат!”. „Ще затворим небето, реките, пътищата, ще изгоним комунистите!”, „Нашата сила е толкова голяма, че ние можем да издържим дни наред дотогава, докато трябва. Останете по местата си! Оттук няма да мръднете, докато не отстъпят!”...

Така Костов, Бакърджиев, Стоянов, Надежда Михайлова наставляваха сините щурмоваци; агитката на „Левски” крещеше „Премиер-милиционер, държава-концлагер!”, „Добрев е пияница, неговата мамица!”, „От детето до старика всички срещу болшевика!”,  „Дайте ни червените! Да ги избесим всичките!”, „Всички при Луканов!” (100 дни преди това бяха убили Андрей Луканов); колите на столичната „Чистота” разнасяха „муниции” (току-що произведени лъскави болтове); някакви впиянчени типове, някакви мутри с „магурско” минало и светло политическо бъдеще се хвърляха пред полицейските коли, викаха театрално „Ох! Убиха ме!”, а после палеха и трошаха; фалшивите „архиереи” от самозвания „синод” носеха хоругви; а репортерите от едно радио пищяха възторжено „Стрелят! Бият! Убиват! Изнасилват! По паважа се търкалят трупове! Идват танкове! Червените излизат! Тълпата разбива парламента! Извинявайте, не исках да кажа тълпа, това не е тълпа, това е народът!”...

Народът стоеше в задните редици на протеста, не хвърляше камъни и не трошеше.

Беше 10 януари 1997 г. Денят на погрома.

Парламентът беше разгромен, изкорубен, похитен.

Държавата увисна на ръба на гражданската война.

На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата и спасиха държавата. Беше денят на разума.

Победите на насилието винаги са мълниеносни и пирови.

Победите на разума винаги изглеждат като поражение, и винаги ги  осъждат  като предателство и съглашателство.

Съгласието е губивреме, насилието е експедитивно. Съгласието изисква обществена отговорност, насилието гарантира безотговорност. Съгласието изисква интелектуално усилие, насилието е антиинтелектуално занимание. Съгласието е разум, а за разума оправдания няма. Насилието е всеоправдаемо. Съгласието има съмишленици, насилието има съучастници. Колкото повече съучастници, толкова повече безнаказаност. Съгласието има съдейственици, насилието има наемници. Наемниците са винаги добре заплатени. А политиците на съгласието плащат - с живота си. Съгласието е компромис, насилието - сделка. Сделката винаги е политическа.

Не е задължително да щурмуваш парламента, да го изпотрошиш и опожариш. Достатъчно е да го подмениш. Това става днес, 14 години след 10 януари. Тогава народното недоволство беше злоупотребено, а народният протест – подменен от интересите на всякакви мутри, муцуни, мафиоти и групировки.

Днес парламентарната република е подменена с премиерски абсолютизъм, конституцията – с премиерска диктатура, демокрацията – с полицейщина, напоявана от един егоцентричен, мизантропичен, отмъстителен, арогантен властнически нагон, който владее и контролира всички власти по законите и с табиетите на подземния свят.      

На 10 януари се роди едно мрачно създание – обществено разрешеното насилие, главният съучастник на всяка авторитарна власт.

Днес отровеното обществено съзнание очаква насилието като справедливост, приема го като несъмнено политическо средство, аплодира го като възмездие, възпява го, радва му се и се чувства дълбоко удовлетворено. И поради своята късопаметност или поради нежелание, не си спомня оня лозунг - „Премиер-милиционер, държава-концлагер!” (само дето Кольо Добрев никога не е бил милиционер, понеже е геофизик). Защото ако си го спомни, ще му се вгорчи душата. Днес и премиерът е милиционер, и вицепремиерът, и половината депутати на ГЕРБ, и цяла армия областни управители, кметове и прочее юнаци, разставени по всички паралели и меридиани на властта.  

Това е проекцията на 10 януари днес. Тя е самоубийствена. Защото поставя обществото и насилието от едната страна на барикадата.   

А на 4 февруари Николай Добрев и Георги Първанов се отказаха от властта. От власт се отказва само този, който не я иска за себе си. Но преди всичко – който има морал, кураж и отговорност. Действие неразбираемо в една действителност, където разумът е изкупителна жертва, където едни и същи лица, кръгове и интереси, техните производни масовки и напазарувани медии, поотделно и задружно, с хъс и плам дискредитират, дискриминират, маргинализират, плюят, морят и мачкат всеки диалогичен, цивилизован, разумен, читав човек. Всеки, за когото интересите на държавата са по-важни, защото са общи.

Днес отказът от власт е заменен с водевилно връцкане на тема „Ако не стане на мойто, връщам мандата и отиваме на избори!” – това първо, и второ - с отказ от управление. Борисов не иска да управлява (защото не може). Той иска да властва. Това е вулгарното, мутроидното, мачисткото, нарцистичното поп-фолк разбиране на  Борисов за политиката, властта и управлението – като еднолично притежание, като селско хитруване, махленско лукавство, подгавряне и заглавичкване, като френетична нетърпимост към интелекта, като разгул на мафиотската романтика, като апотеоз на чалгата, като триумф на жадния за диктатор мат`рял, обладан от еротична преданост, като като опозоряване, подчинение и мъст, като бой, пребиване и размазване, като сексуално унижение - тази върховна демонстрация на всевластие. Такива са мисловните висини на примитива.

Това поиска обществото.

И това получи.

"24 часа" 4-ти Февруари 2011; прочитания: 3370; коментари: 33 

Четвъртък, 10-ти Февруари 2011

2039 - Част пета

В чест на славната 30-годишнина от пришествието на Б.Б.

Част пета: Защо?

Велислава Дърева

(Вариации по „1984” от Джордж Оруел)

Още като дете реши, че ще бъде журналист. И стана журналист. За да променя света, да бъде жрец на думите, рицар на свободното слово. Беше готов сто пъти да умре за истината и за свободата на съвестта, ако ще да бъде заличен. Още не знаеше, че тази възможност – да бъде заличен – му е гарантирана.

Тогава един приятел на баща му, наричан Присмехулника, попари неговия ентусиазъм с ехидна реч:

„Свободата на словото – ах, каква архаика! – няма нищо общо нито със словото, нито със свободата. А само и единствено с интереса, славата и благоденствието на божествения Б.Б. Свободата на словото се измерва с дължината на един синджир – на единия край си впримчен ти, другия е в ръцете на Б.Б. Този синджир е сплав от властолюбие, егоизъм, коварство, безграмотност, невежество, мнителност, лицемерие, плюс хищния нрав на мутра.

Мило дете! Ако не станеш вярното зло куче на Б.Б., негов роб, негов незаменим домашен любимец, негова скъпоценна брошка, негова гувернантка и сластна куртизанка - сърди се на себе си! Помни! Истината е лъжа и лъжата е истина. Твоето оръжие е неистината, полуистината, интрижката, инсинуацийката, манипулацийката, откровената лъжа и кристално чистата клевета. И скандалът! Ах, скандалът! Ако няма интрига – пусни я като змия! Ако няма скандал – създай го! И след него – нов, още по-пищен, още по-вкусен, още по-сочен! Мутантите обичат да живеят от скандал в скандал и от сеир в сеир! Туй им дай на простофилите и ще бъдеш звезда! Но никога – никога! – не оставяй и най-минималната възможност да проумеят какво им се случва! Лъжи смело, самоотвержено и артистично! На лъжата краката били къси! Ха-ха! Докато истината си обуе ботушите, лъжата обикаля света сто пъти!

Клеветата побеждава светкавично и мълниеносно. Сей лъжи и интриги, за да жънеш почести и слава! Колкото е по-очевидна една истина, толкова по-малко й вярват. Колкото е по-грандиозна една лъжа, колкото е по-гнусна и отвратителна една клевета, толкова по-безусловно я прегръщат. Няма по-сладка и по-лесна победа от тази – да смажеш една благородна личност! Опиши това чудовище, както му се пада. Наречи го мерзък подлец и гнусен плужек, изобличи го като мислопрестъпник, заговорник и терорист! Смажи го! Ама имал достойнство, имал чест, имал талант, съвест и други лигавщини! Още по-зле за него! Неговият позор е твоята слава, неговата поругана чест е твоят трофей, неговият заличен живот е твоят триумф!

И не бой се, че днес ще пишеш обратното на това, което си писал  вчера, защото утре ще пишеш обратното на това, което пишеш днес. Учи се от Вожда и Учителя Б.Б.! Ако не искаш да те изличат!”...

След месец изличиха Присмехулника. Въпреки неговата предупредителна тирада Иван не се отказа от журналистиката. Но понеже беше духовно непригоден за домашен любимец или куртизанка на властта, преместиха го в Архива. И сега беше фалшификатор на времето, цензор на историята.

Иван си обичаше работата. Защото можеше да чете старите вестници (ако вече не бяха актуализирани), да възстановява събития, да сглобява времето и да проследява пътя на лъжата.  

Фалшифицираше миналото и настоящето, преправяше статии, речи, официални информации, телевизионни предавания, филми, фотографии, пиеси, книги, и главно - интервюта, обещания и прогнози на Б.Б., както и всичко, писано за Б.Б., особено отпреди 30-40 години. Заличаваше събития, подменяше факти, украсяваше думите на Б.Б. Така всяка прогноза на Б.Б. се оказваше безпогрешна и никой не можеше да опровергае Б.Б. и неговите несбъднати пророчества.

Никой не знаеше построена ли е атомната централа или не. Иван беше актуализирал стотици пъти изявления на Б.Б., като непрекъснато заменяше думите „ще строим” и „няма да строим”. Оня ден централата беше „гьол, в който Тройната коалиция искаше да удави българите като слепи котета”, вчера – „гьол, в който удавихме Тройната коалиция като слепи котета”, какво щеше да е утре – никой не знаеше. Дори Б.Б. Според старите вестници за последните 30 години Б.Б. беше открил централата поне 13 пъти с думите „централа-красавица, която аз построих”. И вестниците преливаха от възторжени репортажи за още по-възторжени митинги - многохилядни и благодарствени. Същите вестниците преливаха и от обратните репортажи – за многохилядни митинги срещу централата, които от протестни прерастваха в благодарствени след заклинанието на Б.Б. „няма да строим”. Тези „дребни” разминавания трябваше да коригира Иван. Но едно беше сигурно и очевидно – имаше режим на тока вече 30 години.

Само докато подменяше данните на Министерството на изобилието не изпитваше угнетяващото чувство, че е фалшификатор. Просто заменяше една лъжа с друга, една мистификация с друга.

Най-забележителните метаморфози и преображения се отнасяха за легендарната личност на Б.Б. Неговите подвизи се изместваха все по-назад във времето, докато накрая се простряха до Средновековието. Беше невъзможно да се установи кое в легендата е истина и кое – измислица.

Легендата се дописваше и пренаписваше непрекъснато. Според официалната биография, още в 90-те години на миналия век Б.Б. повел героичната нелегална борба срещу Тройната коалиция (която по това време  не е съществувала, но да не издребняваме), командвал с вещина и самоотверженост своите невидими отряди, въоржени с бухалки, боксове и вериги; тези освободители от мрачния гнет били обект на жестоко преследване и по принуда обитавали всякакви мазета, сутерени и подземия; тази подземна империя и нейната подземна армия имали своите строги закони, изковани от храбрия вожд Б.Б. Героичните обитатели на подземния свят въздавали справедливост, закриляли бедните и слабите, всявали ужас сред грабители и мошениците, респектирали въоръжените до зъби бойни отряди на властта. Тройната коалиция (несъществуваща, но к`во от т`ва) ги нарекла презрително „мутри”, за да провокира омраза и страх сред народа, обаче народът ги възпял като спасители и благодетели народни, увековечил ги в дивни народни песни и умотворения, наречени „чалга”, дарил им своята обич и възхита, и най-сетне дошъл дългоочакваният, щастливият миг - народът получил своето пълно удовлетворение, когато Б.Б., водачът на презираните някога мутри се възцарил за вечни времена, а държавата се сдобила със своя пазител и закрилник.

Случваха се и странни неща. Едни древни песнопения се държаха като  полтъргайсти – Иван ги изличаваше, а те току изскачаха отново и отново от нищото:

„Той разтвори

 не прозореца -

 а кръгозора.

Сила?

Безстрашие?/

порив на дързък човек?

Обич, преляла направо в дела и хора?

Луда прегръдка с двайсет и първия век?...”

„Бъди ни жив и здрав! И век да мине,

води ни към простори неоткрити!

Ти, верен навигатор и строител

на древната ни българска Родина!...”

„Боя се да не накърня със щрих излишен

неповторимостта ти

в нечие сърце.

Боя се да не си възвишен

и да не си обикновен.

Да бъдеш среден ти не можеш...”

„И невъзможното

стана възможно и земно.

Как го постигна...

Как завладяваше

мисли, сърца и време?

Как бе запалил

изгрев от болния здрач?

Всяка човешка болка

съня му опари,

всяко сражение с мрака

му стана съдба.

Пътят напред е безкраен -

и славен, и ярък.

Полети. Бдение нощно.

Горене.

Борба”.

„До днес не те е постигнал

нито ваятел, нито поет.

Теб е трудно да те рисуват,

защото си постоянно движение.

Спрян дори и за миг,

ставаш друг и различен”.

„Човешки прост, достоен и сърдечен,

и строг, и весел, а и младолик,

той идва с нас да бъде тази вечер,

защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?

Какво е вожд народен без поет?..

Но и поет без своя вожд народен

не е ли сам в жестокия ни век?

Писателят не е ли вик безплоден

без пълководец като нашия човек?...”

„Другарю Живков! Исках да Ви скрия

в дълбокото сърце на моя стих.

Но мина четвърт век. И ще открия,

че все заради култове Ви крих...”

„В тебе има нещо от ЛЕВСКИ.

В тебе има нещо от БОТЕВ.

И сърцето ми ръкоплеска

в името на Живота!”

„Народа – шибан-недошибан,

Некачествен и кофти мат`риал.

Държавичката ни – шибалник,

Историята – шибана и тя...”

Така някога трубадурите бяха възпявали идеала на Б.Б. Единственото изключение беше последният куплет – от по-ново време, с неизвестен автор.

Имаше и забавни истории  - като „Историята за прасе и колело”, както я наричаше Иван. Като бил малък, Б.Б. все искал да кара колелото на сестра си, което било зелено, дамско и без рамка. „Но понеже аз имам рамка (казва Б.Б. и прави многозначителна пауза).... Сиреч аз мога, ако искам, да си повозя някой на рамката... И доста возих!”. Следват бурни овации, телевизионните водещи се търкалят по пода на студиото.

И тук внезапно се намесва прасето – сърцераздирателен сюжет за тежкото, мизерно детство на народния герой, който хранел едно прасе. „Милият, тежеше му много. Малък беше. Но на рамката на колелото носеше допълнителна храна на прасенцето”, казва сестрата на всенародния любимец.

Преди седмица Иван трябваше да разреши неразрешимата дилема: имало ли е колелото рамка, нямало ли е, и кого (какво) е возил Б.Б. на рамката (и на коя по-точно) – знойни девойки, помия за прасето или самото прасе? Задача творческа и отговорна. Все пак тази история беше извор на вдъхновение за толкова много придворни творци – от скулптурната композиция на всяка детска площадка, до любимия хит „Сън сънува Ганка – колело без рамка”. Като едва се сдържаше да не прихне (добре, че избухна в кашлица), Иван измисли – замени „рамка” с „хипотенуза”. Не се римуваше с „Ганка”, но пък имаше толкова други рими и бъдещи вдъхновения – „блуза”, „буза”, „вендуза”, „дюза”, „муза”, „мерлуза”, „медуза”, „нахлузя”, „охлузя”, „тътрузя”, „сконфузя”, „контузя”, „Сиракуза”, „Лампедуза”, „Карузо” (последните три не ставаха, щото никой не знаеше какво означават). Даже съчини текст за песен:

„На моята хипотенуза

ще те повозя, скъпа музо!

Махни я тая синя блуза

и няма аз те контузя”.

Припев: „На-а-а хипо-те-ну-за-та!”...

Най-забележителният резултат от тази негова шегичка беше, че се роди истински нов хит, който сега тресеше тавана над главата му. 

Иван допълваше, подменяше и пренаписваше биографии на реални лица. Позорящите факти се превръщаха в подвизи, почтеността – в предателство, достойнството - в престъпление. Според указанията. Понякога създаваше въображаем, несъществуващ човек  – като положителен или назидателен пример, идеален гражданин (даже му „връчваше” орден) или разобличен вредител (с описание на неговата екзекуция). И този измислен персонаж заживяваше свой живот в миналото. Завинаги или до следващата актуализация. 

Най-мъчителна беше заповедта да заличи някого като неличност, да изтрие неговото име, да унищожи живота му и всяка следа, по която може да бъде открит. Изтръпна, когато вчера му възложиха да изличи като неличност човек, когото помнеше от детството си, който идваше в техния дом, беше приятел с неговите родители, Иван седеше на коляното му и вдишваше аромата на неговата лула. Беше някак магичен, с вече побеляла брада, имаше дълбок баритон, и изговаряше онези вълшебни, прекрасни, еретични думи: „свобода”, „чест”, „познание”, „истина”, „обич”, „приятелство”, „достойнство”. Иван трябваше да заличи своя учител. Без остатък. Всичко – есета, новели, книги.

Спаси го Двеминутката на омразата, а после всички бяха призовани на благодарствен митинг. Като никога Иван тръгна с радост. Иначе изпитваше отвращение от огромното тълповидно същество, което се наливаше с 30 ГОДИНИ ОТЛЕЖАЛА ПОБЕДА, викаше „Смърт!” и скандираше в екстаз името на Б.Б. Така заличаването остана за утре. Всъщност – за днес.

Горе младите мутанти продължаваха да подскачат и да крещят „Беж! Беж! Беж!” и „На-а-а хипо-те-ну-за-та!”.

През цялото време, докато ровеше старите вестници, Иван търсеше отговор на въпроса – ЗАЩО?

Защо хората преди 30 години бяха допуснали с техния живот да се рзпорежда един тип, разяден от самолюбие, егоцентризъм, похотлива жестокост и сладострастна отмъстителност? Какъв беше този позорен, перверзен договор между оглупялото общество и славолюбието на един параноичен, маниакален субект, арогантен и невежествен, който живееше от омраза, хранеше се с омраза, произвеждаше омраза и подозрение, страх и лъжа? С какво този виртуоз на интригата беше съблазнил хората отпреди 30 години, как ги беше прелъстил, за да ги подчини и владее? Защо бяха приели и приемаха с безропотен възторг да ги унижава, да ги мачка, да ги презира – откровено и публично? Защо бяха решили, че „ще ги оправи” тъкмо тази сакрална, извратена генно-модифицирана кръстоска между подземието и върха, между бандита и самозвания шериф, между криминалната героика и овластеното блудство със закона?

 Може би в началото Б.Б. е бил някак симпатичен, сексапилен като попзвезда. Един лукав селски тарикат с перфектен опорно-двигателен апарат и никакво мисловно устройство. Един крайградски гамен, облъхнат от мафиотска романтика. Един патологичен поп-фол-нарцис, дарен с бруталния чар на простотията. Един маргинал-простолюд, разположен удобно в углавния мизанцен на времето. Една комбинация от лумпенска самонадеяност и интелектуална импотентност. Един шедьовър на чалгата. Един разгул на амбициозното бездарие. Един триумф на жадното за диктатор общество. Един апотеоз на френетичната омраза към интелекта. Едно мечтано пиршество за неприличните вълнения на журналистиката, доказала своята трогателна, безогледна способност да слугува, мърсува и проституира. Една сбъдната магия. Един словесен потоп, новините за който трябва да бъдат в рубриката „Бюлетин за нивото на река Дунав в сантиметри”… 
 Не, Б.Б. не беше природно явление. Чрез него мутантите получиха това, което си пожелаха.      Преди 30 години Б.Б. беше подарил на целокупното мутантство една величествена измама – че те, мутантите, управляват чрез него, чрез Б.Б., докато живеят на пресекулки, поради страх от Б.Б. и Полицията на мисълта. Клетите мутанти не разумяваха (вече 30 години!), че Б.Б. управлява чрез тях, чрез техните самоизмами, чрез тяхната органическа непоносимост към всеки, който може и знае, чрез тяхното доброволно самоунижение, чрез тяхната еротична преданост, чрез тяхната обездухотворена същност...

За него те бяха инструменти, неодушевени предмети, в краен случай – слаби, безпомощни същества, които той ту навикваше, ту пощипваше и потупваше насърчително. Той си играеше с тях, подиграваше се, издевателстваше и се гавреше, а те се кискаха – щастливи, че ги е забелязал. За тях неговото презрение беше признание.  

Той съществуваше чрез тях, те – чрез него.

Той управляваше чрез тях, те се осъществяваха чрез него.

Той – това бяха те. Той съдържаше всички тях в себе си. Което беше респектиращо. За тях.

Това беше позорният, развращаващ договор между посредствеността и нейната метафора, между лицемерието и неговата експлозия, между интелектуалната убогост и нейното олицетворение, между мутантите и тяхната еманация.

Иван остави писалката и отиде до прозореца. Само лозунгите на ГЕРБ върху мрачния силует на Министерството на истината осветяваха тъмната нощ

ЛЪЖАТА Е ИСТИНА

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Същите думи, обрамчили образа на Б.Б., бяха изписани върху монетите, учебниците, фасадите, знамената. Б.Б. те наблюдава, Б.Б. те дебне отвсякъде и навсякъде, гласът на Б.Б. те обгръща като лепкава слуз, не можеш да се измъкнеш,  нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа, но и това не е сигурно.

Зачуди се отново за кого води дневника. За бъдещето, за миналото, за някаква въображаема епоха? Дневникът ще бъде превърнат в пепел. Само Полицията на мисълта ще прочете какво е написал, преди да го изличи от живота и от паметта. Как можеш да се обръщаш към бъдещето, когато от теб няма да остане и следа?

Той беше самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе. Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин приемствеността не се прекъсваше. Паметта на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдък в себе си. Върна се и написа:

На бъдещето или на миналото, на времето, когато мисълта ще е свободна, когато хората ще се различават един от друг и няма да живеят в страх и омраза — на времето, когато лъжата няма да бъде истина, робството – свобода, невежеството – сила; когато никой няма да може да заличи човека, историята и времето:

От епохата на лъжата и лицемерието, на двумислието и безсмислието, от епохата на Б.Б. — привет!

(край)