Част трета: Днешният ден не знае себе си
Велислава Дърева
Ако тръгнем из българския политически ландшафт в посока „дясно – крайно дясно”, ще попаднем в един паралелен свят, населен с още призраци на миналото.
1. Още легионери
А) СУ „Св. Климент Оридски”. Сдружение на студентите националисти. Повечето учат история, политология и европеистика. Прототип на Сдружението е странна смес от Български младежки съюз „Отец Паисий” (1932 г.) и Съюза на Младежките Национални Легиони (1930 г.). Първата им обществена проява е родолюбив и високопатриотичен побой над студент от турски произход, втората – публична лекция в аудитория 21-А на СУ на тема „Защо беше демонизиран Богдан Филов? - механизмът, по който националистите се заклеймяват с етикет „фашист” (така пише на афиша).
Целта на „лекцията” е да подкрепи проваления опит на СОС да кръсти улица на името на Богдан Филов.
Специален гост - проф. Никола Алтънков, обявен за „стожер на национализма в научните среди”. Гастролиращият „стожер” е автор на книгите „Нарекоха ги фашисти” и „Кой победи”, емигрирал в САЩ, член на Българския национален фронт в Калифорния, после – на Българския демократичен форум в България. И БНФ, и БДФ са приемници на Българските национални легиони на Иван Дочев.
Ако някой е забравил, БДФ беше част от СДС. Ако някой е забравил, Муравей Радев, зам.председател на БДФ, беше министър на финансите в правителството на Иван Костов. Ако някой е забравил, депутатът Дянко Марков и лидер на БДФ, от висотата на парламентарната трибуна прогласи дълбоката праведност на антиеврейското законодателство в България, понеже „бяхме във война, а еврейската нация беше вражеска за нас”! Ако някой е забравил, българската десница посрещна Иван Дочев както подобава. Като фюрер. И на ръце го понесе. Ако някой е забравил...
Та! Лектори са трима студенти. Основни тези: Богдан Филов не е фашист, щото в България не е имало фашизъм; не е нацист, щото не е германец, обаче взел много идеи и практики от нацизма; той е националист, ама недотам; Хитлер единствен е помогнал на България, поради което „българите, както тогава, така и днес, вървим заедно с Хитлер”.
След края на лекцията всички получават листовки на „Национална съпротива” с лозунги „Работа, хляб, свобода” и изображения на мъже с черни качулки и мегафони.
Б) Български национален съюз. И те като своя клонинг „Национална съпротива” се изживяват като наследници на Левски и Раковски, и те организират Луковмарш. Наричат себе си „Орден”. Носят кафеникави ризи, клинове, тиранти, „кубинки”, барети, шинели. Пазят се от свастиката и предпочитат знака на рода Дуло. Не искат равенство. За тях равенството и справедливостта са антиподи. Понеже се имат за „по-равни”. Искат справедливост. Не за всички - „за нас”. Кои са избраниците, кои са тези „нас”, решават те, по техните расистки „критерии”. Справедливост за избрани - това е целта, която преследват „по най-решителен и фанатичен начин”. Техен е лозунгът „Не бъди толерантен, бъди нормален!”. Презират „всички нерешителни демократи и политиканстващи гъсеници”. Програмата на БНС завършва с „Ей народ поробен/ що си тъй заспал?” и с фризирани цитати от програмата на БРЦК. Васил Левски е наречен „съставител” на тази програма.
2. Още ратници
А) Българска национално-радикална партия.
Знамето на БНРП е тъмнозелено, с лъв, изправен на задните крака и надпис „Свобода или смърт”. За БНРП холокостът е еврейска лъжа, 9 май – черна дата, а най-великите хора на планетата са Хитлер и... Левски.
Програма: обединение на всички българи и български земи (чрез референдум и респективно – аншлус на отнетите от Ньойския договор територии); единна именна система; експатриране на всички групи с чуждо национално самосъзнание, които застрашават българския национален характер на държавата.
А за тези, които откажат и не приемат единната именна система, БНРП отрежда статут на чужди граждани, временно пребиваващи в България. Без право на участие в парламентарни, президентски, местни и европейски избори. Без право на участие в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Без право на участие в обществено-политическия живот. Без право на социални придобивки.
Хората с чуждо национално самосъзнание са назовани: „турци, власи, цигани и др.” – кои са „и др.” не казват.
Внимание! Експатриране означава: прогонване на някого от родината му (!) по етнически, расови и политически причини или по силата на присъда за извършени престъпления; заточение, изгнание, депортиране; изгонване, пропъждане, прокуждане.
Ако да би имала власт, БНРП незабавно ще лиши от родина и от българско гражданство всички български гражданин, които не са българи по кръв. Ще ги депортира, прокуди, пропъди и прочисти.
Ако някой е забравил – конските вагони за Треблинка не пътуват вече 65 години. Ако някой е забравил...
Б) Младежко движение за спасение на България, наричащо себе си Български Арийски Ратници на Свободата (БАРС).
Титулната страница на БАРС (съорганизатори на лекцията в СУ) наподобява иконостас – там са портретите на Паисий, Раковски, Левски и Ботев. На арийското им знаме понякога пише „Свобода или смърт”, понякога – „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Но вместо лъв, в центъра неизменно се мъдри огромен железен кръст –най-висшето отличие в нацистка Германия.
Девиз: „Да продължим завета!”. Верую: „Ще стъпчем всички идеологически отрови, подмамващи маловерците. Единственият спасител път за България е Националният”.
Самоопределение: „Ние не сме нито „хитлеристи” , нито „фашисти” , ние сме българи-националисти, ценящи значението на родствената кръв... ние сме Българи и арийци”. Цел: „Първо трябва нашия Български народ да избавим от гнъсните лапи на чужденци-изедници и предатели-мекерета”, а после „да захванем да мислим за всички арийски народи”.
Символ: „Единната затворена свастика, свещен български символ от незапомнени времена... антибългарската и антиарийска власт използва победата срещу национал-социализма през Втората световна война, за да заклейми този свещен арийски символ... Крайно време е свастиката въобще да се реабилитира и да бъде нашия знак на свободата, с който ще победим властта на злото”.
Всички неарийци са „идиоти и престъпници”, символът на злото са евреите, в рубриката „Благи символи” стоят един до друг свастиката, келтският кръст и печатът на БРЦК.
3. Бранници
Организация с името „Бранник” няма. Засега. Но има рок-рап-метъл група „Бранник”, която „концертира” със собствени текстове и музика.
Посред вакханалията на 69-милионния рев „Размажи антифашистката сган!”, попаднах на техните жалки, но пък кръвнишки стихчета: „Зовът на българската кръв,/ зовът на смелите сърца,/ напред със животинска стръв,/ напред да смажеме врага./...да стъпчеме сганта навеки,/ да браним родната земя” (из „Зовът на кръвта”).
„Врагът”, който трябва да бъде „смазан” и „сганта”, която трябва да бъде „стъпкана”, при това „навеки”, са: „турци във властта”, „НАТО”, „съюза европейски”, „милиардите еврейски”, „циганския терор”, римуван с „позор” и „толерантно поведение”, римувано с „падение”. А „истинското щастие” е: „да свириме ние български песни,/ да казваме гордо - ние сме десни, ние сме десни, ние сме бесни, ние сме бесни!”. Поне така звучи „творбата” „Истинско щастие”.
Най-цялостната представа за щастието „Бранник” разгръща в една профанска, перверзна перифраза на „Представи си” на Джон Ленън: „Представи си света без мангали,/ опитай много лесно е/... представи си света без евреи,/ опитай, не е трудно брат./... Представи си света без педали,/ дали ще успееш не знам/... представи си всички бели хора,/ в свободен от мерзостите свят”.
Ако някой е забравил, Джон искаше да си представим един свят, където не се убиваме, не мрем, където няма ад, където братството човешко не знае що е алчност, ненаситност, бедност, глад... Ако някой е забравил...
Във видеклиповете бранниците-музиканти „опаковат” своите стръвни видения в знамената на Априлското въстание, украсяват ги с портретите на Ботев и Левски, обилно гарнирани с минарета. Самите бранници „муцизират” в черни тениски, декорирани с келтски кръстове и надписи „Бранник” и „Дълг и чест” или „Кръв и чест”.
4. Идеологията
Тя е апология на расизма, дискриминацията, омразата и разделението. И не е мръднала и на микрон от 80 години: „България за българите”, „Да си вземем своето”, „Да си върнем отнетото”, „България на три морета”, „Да спасим България от чужди и враждебни елементи”.
Ще кажете – тия са една шепа вманиачени сбърканяци, смешници, позьори и театрални самодейци, тяхното е миша тупурдия, шум и пушиляк, те власт нямат, пък и кой ще им я даде...
Но една невидима власт ги употребява всеки път, когато й потрябва масовка за спектакъла „всенароден протест” или щурмоваци за разгрома на парламента. Те не са във властта, но има една партия, която е във властта.
Само една ли?
5. „Атака”
„Ние, българските националисти, се заклеваме пред паметта на Апостола на българската свобода Васил Левски, дал живота си в борба срещу турския враг и поробител на българите...”
Така започва клетвата на „Атака”. Пред паметника на Левски. В Карлово или в София. Над евангелие, кама и револвер. Наблюдаваме този театър от 2005 г. Датите 19 февруари, 3 март, 2 юни и 18 юли са най-предпочитани за сборищата и провокациите на „Атака”.
По своята шизофренност „Атака” не се отличава от другите фашизоидни формации. В основата на „Атака” са трите антисемитски книги на Сидеров, пропити с типичните за нацизма мистицизъм, окултност и езотерични видения;
- със страст към древните митове, легенди, символи, предсказания и знамения като доказателства за съдбовни предначертания, изначална правота и вековечност въпреки всякакви световни заговори;
- с отрицание на неоспорими факти (като холокоста);
- с производство на врагове и национални предатели, българофоби, българомразци, турцизатори, циганизатори;
- със спекулативно проектиране на историята върху днешния ден в стил „кръчмарски патриотизъм”.
И ако през 2006 г. според Сидеров „България се управлява от потомците на Сюлейман паша, от внуците на тия, които обесиха Левски”, през 2007 г. властта вече е „в ръцете на убийците на Левски, на долнопробните турски изроди, които обесиха Левски, на мръсните турчуля”.
„Атака” не се отличава и по своите корени:
През 1927 г. Гьобелс издава в. „Der Angriff” („Атака”) с мото „За подтиснатите, срещу подтисниците”. През 1932 г. Христо Кунчев, върховният водач на Националсоциалистическата Българска Работническа Партия списва в. „Атака” със същия надслов. Според програмата на НСБРП „Гражданин на държавата може да бъде само този, който е приятел на народа. Приятел на народа може да бъде само този, който носи българска кръв. Евреите не може да бъдат приятели на народа”.
Ако към евреите добавите турците, циганите и който ви хрумне, ще получите идеологията на Сидеров. Тя се побира в две изречения: „Най-после българите ще имат своето представителство в парламента. Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранци, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи!“ (Бургас, 22 юни 2005 г.)
Сидеров възлезе на политическата сцена с крясъците „Аз съм вашето оръжие! Да върнем България на българите! Да си вземем своето! Вън небългарите от властта! Турците в Турция! Циганите на Сатурн! Евреите – те си знаят! Ревизия! Чистка! Съд! Прокуратура! Затвор! Победа! Атака! Победа! Атака! Победа! Атака!”.
Тогава мастити социолози и политолози обясняваха с изумителен цинизъм, че появата на „Атака” е знак за европеизъм, цивилизованост и нормалност. Сега мълчат гузно.
Тогава (как е сега – не знам) желаещите да встъпят в бойния строй на „Атака” трябваше да напишат своя етнически и социален произход, ръст и кръвна група, защото, казват, определена кръвна група се срещала рядко при циганския етнос. Това е нацистката идеология за чистата раса. В кристален вид.
Ако за БНС политиците са „политиканстващи гъсеници”, за Сидеров „политическата класа е стадо грухтящи прасета, безчувствени топки лой”. Тази реторика е абсолютно копие на „изтънчения слог” на Хитлер и Гьобелс.
„Атака” не се отличава и по възродения призив на SA „Deutschland erwache!” („България, събуди се!”), нито по своите хоругви. Знакът на „Атака” според официалните обяснения, предназначени за невежествените, е първата буква от глаголицата – „Азъ”, само че леко стилизирана. Толкова леко, че е обезобразена до свастика.
Две неща отличават „Атака” – тя е във властта. И второ - тя е откровен генно модифицирани политически продукт на същата „мафиотизирана клика”, на същата олигархия, на същото „стадо грухтящи прасета”. И главно - на оня фатален сговор между политика, пари и престъпност, между явната и тайната власт. Сговор, произвел, отгледал и овластил серия мутанти, мутри, муцуни, мафиоти и марионетки. Сговор, подгизнал от корупция, подпухнал от охолство, разплут от безотговорност.
Този сговор ограби държавата и съсипа живота на българите, предизвика тяхното отвращение и гняв, и накрая, за да не бъде пометен, стовари това отвращение и този гняв върху самия народ. В името на своята власт и на своя егоистичен, уродлив интерес да бъде невидимата сила, която управлява и контролира държавата. И я държи в подчинение.
Този сговор създаде, отчува и финансира един фюрер, направи му партия и вкара фашизма в парламента, легитимира го и го институционализира. „Атака” е само поредната маска на този сговор между старата каста и новата олигархия, поредният техен инструмент, поредното тяхно изчадие, забъркано от фалшив патриотизъм и антинационален национализъм.
Всички носят чудовищна отговорност за това. И бащите на фашизоидната партия. И всеки, който флиртува с тази партия в своя полза, за сметка на държавата и на гърба на народа. И всеки, който се радва на нечистоплътните политически услуги на тази партия. И всеки, който управлява (формално или не, без значение) с тази партия, И всички, които заради интерес, безграмотност, отмъстителност, безнадеждност или обикновена простотия приветстват шумно, аплодират злорадо или търпят безропотно такова нацистко, профашистко, управление.
Всички – от Брюксел до Вашингтон, от европейската десница до българската, от луксозните леговища на олигархията до медийната прислуга.
Сидеров е необходим на Борисов, както ГЕРБ е необходим на европейските десни. Като бройка, за няколко гласа повече в (евро)парламента. Борисов е необходим на Сидеров, както конят е необходим на ездача – за да връхлети „Атака” с бесен кариер в Европейската народна партия. Щото никъде другаде не ги щат.
И никаква погнуса.
Те са си потребни. Защото са си близки, родни, сродни. Духовно, интелектуално, политически. И както СДС управляваше с легионерите на Иван Дочев, така ГЕРБ управлява с „Атака”. Понеже те, генно-модифицираните политически продукти от една колба се пръкват.
Следва: „Антиподите на Апостола”
