velislava-dareva

Записки по маншетите Кроул в море от народна любов

2011-08-05T00:07:00.000-07:00

Велислава Дърева

Не познавам нито един образован български гражданин, който да питае възторг към Б.Б., подопечното му правителство и персоналното му депутатство.

Не познавам нито един културен български гражданин, който да се прехласва и захласва пред Б.Б., Tzv.Tzv. и пред властта на ГЕРБ – това стълпотворение от титани на наглата посредственост и неудържимата полицейщина.

Не познавам нито един интелигентен български гражданин, който да излъчва възхита и преклонение към Б.Б. и чутовната му безпросветност.

Не познавам нито един човек на духа в България, който да облива Б.Б. и ГЕРБ с любов – нежна, страстна, изпепеляваща.

Не познавам нито един просветен български гражданин, който да таи в душата си милиграм уважение към Б.Б., Tzv.Tzv. и ГЕРБ.

Не познавам нито един почтен български гражданин, който да припада от нежни чувства към Б.Б., ГЕРБ, „родната полиция” и прочее.

Нито един.

Сигурно се движа в неподходяща среда.

Така излиза.

Според НЦИОМ умните, образованите, интелигентните, жителите на големите градове - те обожават Б.Б., вярват Му, искат Го, почитат Го и Го либят най-чистосърдечно, безкористно и себеотдайно, боготворят Неговата богата мутренска същност и душевност, изучват жадно Неговото вдъхновено слово, следят трепетно всяка Негова дума и всяка серпантина на Неговата дълбока и широка мисъл, възпяват Неговата премъдрост, друсат чалга в Негова чест, мерят с педи широкия му гръб и с влажни и блажни очи изпиват Неговата осанка, бицепс и трицепс. Именно те, висококултурните люде, възхваляват съсипването на българската духовност, възпяват полицейското унижение и политическото омаскаряване, и приветстват войната на Б.Б. и ГЕРБ срещу всеки, що мисли с главата си, а не с някакви други антомични подробности.

А неинтелигентните, необразованите, некултурните, неграмотните, бездуховните, тая орда маргинали, тъпаци, простофили, селяндури и провинциалисти, тая сган боклуци безмозъчни – те никак не обичат, не харесват и не подкрепят Б.Б., не му вярват, не го искат, не го търпят, присмиват му се, глумят се над него и даже го презират по всички правила на сатирата, иронията и сарказма, които те, тъпанарите, очевидно владеят изтънко. Дори четат Уилийкс и Конгрешънъл куотърли в оригинал.

От което следва, че Б.Б. е свидна рожба, скъпоценен екстракт на интелекта, духовността и просвещението, а всички останали – грозни и тъпи изчадия на „некачествения мат`рял” и даже – негови символи, метафори и предводители.

Така излиза.

Според НЦИОМ.

В пълен душевен смут надниквам плахо през прозореца и – ах!

Ширнало се едно море от всенародна любов, а посред морето – Б.Б.! Шумно плува кроул, вдига водни фонтани като кита Голиат и сред този плисък и плясък се носи, ехти и кънти неговия могъщ, победоносен вик:

- Болгар! Болгар!

А ехото отвръща:

- Конгретюлейшънс, дженерал!

argumenti-bg.com, "Дума", 2 юни 2011
Comments (8)

Болкобер — 24.07.2011 11:55

Ако на човек му минават през главата същите мисли, дали е изпаднал в истерия? О,да! Ода за титана генерал!

2. Николова — 20.07.2011 20:12
Дърева жива ли е още?

3. Никола Николов — 07.06.2011 23:51
Браво Каке, изкефи ме. Какъвто стил повикал, такъв му се обадил. А като “ревностен” почитател на Боко Тиквата ти предлагам на НЦИОМА да им го кажем направо и по ботевски: – А вий, вий сте идиоти!

4. Ех, Драгане — 04.06.2011 22:44
Титане на мисълта, нямам думи просто пред твоя въйпиюц проблясък! Хвала ти, чедо!

5. Е.Христова — 04.06.2011 11:58
Истината, истината и само истината. Такава е гражданската позиция на Велислава. А истината, написана от блестящо публицистично перо,се преврща в страшно оръжие, от което мнозина неистово се страхуват, а за много повече, това оръжие е жизнено необходимо.

6. Драган — 03.06.2011 23:52
Ефектно, но цинично. Според истеризиралата Дърева някъде около половината българи, които симпатизират на Б.Б. са глупаци, нецивилизовани, неграмотни и непросветени. Такъв си беше Бойко през 2009, когато го избрахме, такъв си е сега. Познавахме го и като главен секретар на МВР и като кмет, но въпреки това го избрахме. С това “съчинение” Дърева прати половината българи в помийната яма на безпросветността и лакейщината. Дърева е типичен пример за парвенюшката интелигенция, която винаги се стреми да бъде оригинална по този начин, защото няма друг.

7. В. Шопова — 03.06.2011 21:29
Тя винаги се движи по нишката на истината! Знае кога и за кого точно да каже! Приветствам Ви! И дано хората разберат накъде ги води Генерала.

8. Иван — 02.06.2011 9:14
Констатацията на Велислава Дърава лесно може да се превърне в реалност, не само според НЦИОМ. Който не харесва ББ, ЦЦ и други подобни същества, се лишава от българско гражданство. Няма граждани – няма проблеми!

Записки по маншетите Декретите на г-н Tzv.

2011-08-04T23:57:00.000-07:00

За правното безсъзнание на един вицепремиер

Велислава Дърева

Адвокатите „винаги са били в противоречие на това, което се внася като обвинителна теза от страна на прокуратурата”, възмути се г-н Tzv. оня ден за пореден път.

Следователно:

Адвокатите са гадни, вредни и престъпни.

Защото:

Адвокатите винаги противоречат на прокуратурата.

Адвокатите винаги оспорват обвиненията на прокуратурата.

Адвокатите се пречкат на прокуратурата.

Адвокатите мътят водата на прокуратурата.

Адвокатите правят въртели на прокуратурата.

Защитата не подкрепя обвинението.

Защитата не подпомага обвинението.

Защитата не сътрудничи на обвинението.

Защитата не е подчинена на обвинението.

Защитата защитава обвиняемия.

Защитата не защитава обвинението.

Защитата работи срещу обвинението.

Обвинението – това е държавата.

Следователно:

Защитата работи против държавата и нейните интереси.

Обаче:

Държавата – това е ГЕРБ и неговите интереси.

Държавата – това е Б.Б. и неговите интереси.

Държавата – това е Tzv.Tzv. и неговите интереси.

Адвокатите противоречат на Б.Б. и на Tzv.Tzv. Персонално! На техните лични интереси и беззакония.

Адвокатите саботират титаничните усилия на Б.Б. и на Tzv.Tzv. в ловитбата на октоподи, скариди, омари и други политически опоненти.

Адвокатите крадат болтове и бурмички от багера, с който Tzv.Tzv. денонощно копа трупове, разглобяват го винт по винт и гайка по гайка, дават го на вторични суровини, или направо го взривяват. На юридически език действието „Разглобяване на багера” означава да оспориш, обориш, опровергаеш, разобличиш и отхвърлиш обвиненията като несъстоятелни, нищожни, недоказани, фалшиви, монтирани, манипулирани, спекулативни, противозаконни и/или противоконституционни.

Адвокатите маскарят Б.Б. пред Европол, Интерпол, ЦРУ, ФБР, МИ-5 и прочее, срамят Tzv.Tzv., позорят държавата, а после Б.Б. вика, че Tzv.Tzv. бил луд за връзване, щото умора не знаел, а само се потял, и а-ха да пипне политическа бронхопневмония.

Адвокатите са подривници, диверсанти и саботьори.

Каква дързост!

Адвокатите говорят.

В съдебната зала.

И с журналистите.

Какъв ужас!

Адвокатите са групирани в организирани престъпни групи, които престъпничат организирано, групово, съучастнически и в условия на постоянно продължаващо тежко престъпление срещу Б.Б. и Tzv.Tzv.

Нетърпимо!

С цел предотвратяване на по-нататъшни бойкопротивни, цецоподривни и антидържавни провокации, на недопустим антигербизъм, антибоковизъм и антицецовизъм, г-н Tzv. издаде следните два декрета:

Декрет № 1:

1. Забранява се на адвокатите да общуват с медиите по какъвто и да било начин.

2. Забранява се на медиите да общуват с адвокатите.

3. Забранява се на адвокатите да говорят в съдебната зала и извън нея.

4. Забранява се достъпа на адвокатите до съдебната зала.

5. ДАНС, БОРКОР, МВР, барети и качулки, под личното предводителството на г-н Tzv. да предприемат масирана акция „Адвокатите” под девиза „Тъй като сте абсолютни престъпници – на колене!”.

6. Адвокатурата се разпуска, разформирова, разфасова и демонтира.

7. Въвеждат се трибунали и чрезвичайки, известни със своя демократичен принос в правосъдието.

Декрет № 2:

1. Забранява се на президента да говори с журналистите.

2. Забранява се на министрите да говорят с журналистите.

3. Забранява се на депутатите да говорят с журналистите.

4. Забранява се на магистратите да говорят с журналистите.

5. Забранява се на военните, полицаите и пожарникарите да говорят с журналистите.

6. Забранява се на духовниците да говорят с журналистите.

7. Забранява се на целокупната държавна администрация да говори с журналистите.

8. Забранява се на всички кметове, съветници и областни управители да говорят с журналистите.

9. Забранява се на лекарите, учителите, академиците, професорите, преподавателите, артистите, режисьорите, поетите, писателите, певците, танцьорите, художниците, сценографите, музикантите, архитектите, историците, физиците, химиците, биолозите, математиците, еколозите, археолозите, филолозите, философите, икономистите, изкуствоведите, литературоведите, театроведите, киноведите, библиотекарите, книжарите, металурзите, миньорите, шофьорите, ватманите, машинистите, пилотите, стюардесите, строителите, тютюнопроизводителите, животновъдите, лесовъдите, ковачите, готвачите, велосипедистите, мотоциклетистите, скейтбордистите, сърфистите, пешеходците, децата, учениците, студентите, абитуриентите, секретарките, машинописките, чистачките, гардеробиерите, коафьорите, сервитьорите, барманите, маникюристките, мажоретките, масажистите, сладоледаджиите, таксиджиите, бояджиите, зарзаватчиите, семкаджиите, билетопродавачите, дресьорите, блогърите, грънчарите, подводничарите, часовникарите, шивачите, лютиерите, младоженците, бременните, бебетата и всички останали да разговарят с журналистите, както и помежду си.

10. Забранява се на журналистите да говорят с журналистите.

11. Забранява се на журналистите да говорят, когато разговарят с Б.Б. и Tzv.Tzv.,

12. С журналистите имат право да говорят само Б.Б. и Tzv.Tzv., когато, където, както и за каквото Б.Б. и Tzv.Tzv пожелаят.

13. Б.Б. и Tzv.Tzv. не разговарят с никого. Освен със себе си.

Декретите не подлежат на обсъждане.

аrgumenti-bg.com, "Дума", 20 май 2011

Записки по маншетите Горкото дете!

2011-08-04T23:50:00.000-07:00

Велислава Дърева

Те Го хванаха, завързаха Му насила червена връзка, стегнаха позорния червен възел до задушаване, надянаха Му червения инквизиторски оглавник, впримчиха Го в престъпната си червена примка, опорочиха крехкото Му детство, поквариха невинната Му душа, оскверниха чистото Му сърчице, развратиха девственото Му съзнание, обезчестиха светлите Му мечти, омърсиха целомъдрената Му същност, попариха и стъпкаха всичко красиво у Него.

Те Го угнетяваха, тормозеха, изтезаваха, газеха, тъпчеха, мачкаха и потискаха, малтретираха Го, тероризираха Го, инквизираха Го по най-подъл начин. Тъпчеха Го с филии с мас и с 12 яйца на закуска, от най-ранна възраст Го осъдиха на тежък, принудителен труд - да гледа едно прасе с червена панделка. Унизиха Неговото избуяващо мъжко достойнство и Му подариха колело без рамка, та да не може едно моме да повози низ мегдана. Не Му даваха да чете и криеха под миндера книгите, че да Си остане необразован и простак.

И Той, отчаян, сплашен, обезокуражен, с едната ръка ядеше филия с мас, с другата тичаше и риташе футбол със скъсани гуменки, с третата хранеше прасето, с четвъртата караше колело, с петата режеше ленти (но това стана по-късно). И през цялото време срамната червена връзка не Му даваше да диша. А баща Му, милиционерският полковник, гледаше безучастно, но строго. А майка Му, директорката на училището, тайно Го жалеше и оплакваше.

После с червено коварство и комунистическа перфидност Го измамиха, примамиха и подмамиха, сложиха белезници на ръцете Му и букаи на краката Му, а очите Му вързаха с един червен парцал, опряха до туптящото Му слепоочие хладното дуло на един „Макаров”, и преко волята Му, и под надвисналата угроза за живота Му, връчиха Му една червена книжка, вмъкнаха я в сърцето Му и така Го вчислиха в позорната своя кохорта на соц-ком-чудовищата. И Го направиха безмозъчно чудовище. Те! Деградираха Го, осакатиха Го, извратиха Го, скапаха Го – напълно и безвъзвратно.

И колчем Се погледне в огледалото, червената връзка Го блъска в лицето. Кикоти Му се насреща, подгавря се с Него, срами Го, а Той все не може да я махне от себе Си. Стои си там червената връзка върху черната мутренска тужурка, помахва своите червени крила върху генералските пагони, трепти, току-що изгладена, върху премиерските рамене.

И колчем Се огледа, що да види – седи край елипсовидната маса целокупното правителство, а червената връзка подава крайчец изпод всеки министерски ревер, наднича издайнически от всяко министерско джобче и трови атмосферата със своята дълбинна порочност, поквара и сквернота.

Какво сборище от деграданти!

Горките деца!

argumenti-bg.com, 22 april 2011, Comments (17)

superwoman — 27.04.2011 17:36

Дърева, що не си прочетеш портрета на Бойко, писан през 2005 г., когато бе кандидат-кмет? По-слагачески материал за Б.Б. аз лично не помня, май беше във “Всеки ден”, ?

3. Diana Rudzka — 27.04.2011 12:10
Великолепно казано!Поздравления!

4. ironic90 — 26.04.2011 20:22
:) Някои не са чували за алегория, жалко..поздрави на авторката за тези редове..а който разбрал, разбрал..всеки влак си има пътници

5. анализатор — 26.04.2011 15:38
Лъжите бойкови край нямат.Нито се срамува,нито се съобразява,че сме малка държава и всички се познаваме.Той се мъчи да се отърве от своето минало и това на родителите ,но не става.Постоянно говори за дядо си че е убит от комунистите,а дали е верно НЕ? Питайте ветераните от войнота в Банкя и те ще ви кажат как е бил пребит от тях като куче защото е задирял жените им. А за другия си дядо той дума не обелва защото е комунистически функционер. За баща си също нищо не казва.ЗАЩО? защото е полковник он милицията и след това завеждащ отдел в ГК на БКП в София. Как стана курсант в полицийската академия,а пожарникар защото турците казват “узун адам аптал адам”Кой беше комондир на батальона при възродотелния процес в окр.Силистра. И още много неща могат да се кажат за героя ББ които той крие и демагогски завоалира с лъжи.Честит да ни е.Хайде гласувайте да го направите и президент та да ни се смее целия свят.

6. Angelina — 24.04.2011 11:20
pozdravleniq za g-zha Dareva!Ne moga da proumeq samo kak mozhe da ima hora s tolkova kasa pamet,tolkova golemi licemeri,renegati i predateli.

7. мм — 24.04.2011 10:48
егати наглостта и безочието на бившите чавдарчета,пионерчета и комунисти……

8. Кузмо — 23.04.2011 23:34
Ако малко момченце има малък пенис, това е съвсем нормално и дори умилително забавно. Но ако момченцето расте, а пишлето – не, ето тогава става наистина страшно. Сега вече разбирате отчаяната нужда на премиера ни да се докаже като мъж, и защо толкова много обича да си играе с маркучи, предполагам?

9. tereza — 23.04.2011 22:21
Drugarko Dareva,dobre ,4e ti ne si prosta4kata…pri drugo vreme,pri drug ministar ,i drug rejim,stiaha da ti zatvoriat ustata ,ili o4ite…. po-drug na4in….No Blagodaria na BOIKO BORISOV. Bog e s vas ,i s nas.

10. гравитон — 23.04.2011 1:23
Най-лошото е, че “горкото дете” си е останало с манталитета и интелигентноста на дете! Идват избори – нека го оставим да си сади картофите!

11. Бети — 22.04.2011 23:38
Г-н Велислав Дърев отново в обичаен безвкусен халтурен стил изпада в оргазъм в дребнотемието си. Що да не се срамува човека, ма? И аз се срамувам, че ни произвеждаха пионери и комсомолци без право на избор. Че комунистическата партия, нахално преименувала се в социалистическа, съсипа родината ми, съсипа нормалните хора. Останаха уродите, крадльовците, мошениците-червени партократи и държавата заприлича на Мутроландия. В комунистическия ДС-арски Абсурдистан се вихри и псавдописателят В. Дърев. Кичозен сурогат на любимата си партия. Също като пола му…

12. Славка Красимирова — 22.04.2011 22:26
Милият ТОЙ…как не се е сетил още и за осквернените нови години.Ами нали тогава Дядо Мраз потропваше не с какви да е,ами с червени ботушки…,а и защо ли,на Дядо Коледа още не са посинели ботушките?!?

13. Напомняща — 22.04.2011 21:32
Деградация е удобен термин, но хората предпочитат такъв, на който крайчеца на връзката му се подава, пред тези, които са си я вързали и днес на вратовете и напоеността и с кръв, не е причина за тях, да не си я разнасят с гордост. Пред тях, този- с крайчеца, е направо еволюция на човешкото.

14. Лора — 22.04.2011 20:04
Ами какво да кажем ние чавдарчетата…Нашето детство трябва да е опорочено от сините….Как пък не сме ги осетили тези предатели тогава….Че те всичките бяха червени…!!!!:))))))

15. Rahgel Dimov — 22.04.2011 16:32
Казано е за деградиралите ренегати и предателите-дорде трети петли пропеят,три пъти ще се откажеш.. и от миналото си, и от близките си,особенно от тези,които са искали да направят от говедата-човеци!Лошото е, те се стремят да превърнат нас в добитък-затова трябва да ги спрем овреме!

16. ангел истилянов — 22.04.2011 16:13
Госпожо Дърева:Те мутрите са си мутри,хем тъпи,хем прости!Но мен повече ми е мъчно,че май и народа ни е мутренски и харесват,простотите на тази отвратително нагла мутра!Не знам,просто незная какво мога да направя!

17. Megi — 22.04.2011 16:12
Mnogo tochno i asno e opisano ot nahata talantliva gurnalistka g-ga Dureva,bravo

Фокус-Бокус!

2011-08-04T23:41:00.000-07:00

Велислава Дърева

Фокус-Бокус-Бокофокус! – извика Барбойко, предводителят на барбароните.

И първом се превърна в един голя-я-ям телевизор, и влезе в телевизора, забърбойства и забърбуйства от телевизора, взрян в телевизора. А барбароните барбаронеха възхитено. После се превърна на вестник и всяка сутрин се разлистваше лист по лист и се четеше задълбочено.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И се превърна на голя-я-ямо огледало, огледа се в себе си - отпред и отзад, отляво и отдясно - и откъдето и да се погледнеше, възклицаваше: „Прелест! Отвякъде прелест! Просто прелест! Наистина, неповторимо!”. Даже измери с педи изящно наедрелите си плещи. А барбароните ръкоплещеха вдъхновено, и настана голямо натискане, бутане, дърпане и настъпване, понеже жадуваха да се доредят до огледалото - и те да се лицезрят и огледат във вълшебния му лик, обаче бидоха натирени - „Къш! Чиба! Сус!”.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И за всеобща радост се разпльоска и преобрази на един голя-я-ям гьол, и се гмурна в себе си чак до бездънното си дъно (толкова бездънно, че Марианската бездна изглежда като една мижава изпъкналост), преплува се всякак (кроул, бруст и бътерфлай) от единия до другия си безкраен край, от единия до другия свой безбрежен бряг, пляскаше шумно, вдигаше кални гейзери, пухтеше като кита Голиат и фонтани изумителни изригваше. А подире му, въодушевени, наскачаха всичките барбарони, барбаронки и малките им барбарончета, намяткаха се в гьола – да се поплацикат и те.

Обаче той внезапно промени своя облик, и от презрян гьол се преобрази на един гигантски модел на ядрения синтез, нещо като Атомиума в Брюксел, само че Протониум Неутроникус. И като му се обясни в най-изначална и най-вековечна любов на ядрения синтез, остави барбароните да бълбукат на сухо, а един, с очилца и бретонче, окъснял, недочул, недоразбрал и недокомуникирал, се бухна в празното, и насмалко да се претрепе, разбие, размаже и убие на място. Което и стана.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И за нула време изобрази последователно бицепс, трицепс и бухалка, като слънчице огря (все на картоф мязаха, ама то, човещинка), после прие формата на багер, обаче Цв.Цв. тутакси го възседна и оцвъка, та багерът нервно изтръска от гърба си тоз цвъкалник.

Фокус-Бокус-Бокофокус!

И всички замряха в трепетно ожидание. Следваше любимото превъпръщение. Кулминацията на абракадабрата! Изви се той като Юго-Южна дъга, източи се, като магистрала се проточи, блесна, грейна, засия, и предоволен от себе си, извади една лента и една ножица, сряза си лентата и се самооткри сред бурни, нестихващи аплодисменти, преминаващи в овации.

„Правим си първи копки, след това си откриваме и си имаме биография”, рече мъдро той. И заключи - „Във всяко сако бъркам и вадя лентички, като фокусник съм”.

А доскоро от една кутийка вадеше листчета и учеше думички на английски. И като стигна до „конгречюлейшън”, спря.

Ми за к`во му е да знае повече!

argumenti-bg.com, 15 april 2011

Възгледите на г-н Картоф

2011-08-04T05:29:00.000-07:00

Въпросът "Има ли право опозицията да съществува?" получи незабавен отговорВелислава Дърева

Докато опозицията викаше ехидно на площада в София “Нема такава държава, нема такъв картоф!”, и вилнееше под звуците на Дилмана (дето напоследък вместо пиперо сади картофо, следвайки мъдрата повеля на г-н Картоф), самият г-н Картоф ощастливяваше Варна с величественото си присъствие. Покара туристически автобус, наречен за по-внушително “лайнер”; пипна коминочистач, та прати и Дянков – и той да го пипне; и, верен на своята божественост, разпореди на варненския митрополит да накаже някакви, дето нещо протестирали – “Анатемосай ги!”. Дядо Кирил се подсмихна в брадата си, но анатемата на г-н Картоф тресна като мълния.
“Съжалявам, че направих правителство! Трябваше да ги оставя тези популисти и грабители на България да се удавят докрай! Щяхме да се удавим всички и да станем държава като Ирландия, Португалия или Гърция, но тогава щях да дойда на власт с 90 % и нямаше да има опозиция. Направих го в името на държавата, но те не заслужават да имат такава съдба.”
И понеже всяка дума, изстреляна от г-н Картоф носи неповторимата ДНК на неговото самовъзприятие, самооценка и политико-философски възгледи, върху тези 3-4 изречения може да бъде написан цял трактат:
- За г-н Картоф, този превъплътен Ной, изтръгнал саможертвено България и неблагодарния мат`рял от гибелната бездна на популистко-грабителския потоп, макар че “те не заслужават да имат такава съдба”. Кои “те”? Каква съдба? На спасени или на удавени? И какво всъщност заслужават “те”, които и да са?
- За носталгичния блян на г-н Картоф, за неговото политическо копнение по онези 99,99%, когато никаква досадна опозиция не се пречка на безразделната власт, не я оспорва, нито отрича, не я осмива, нито отритва, не иска и не изисква нищо от властта, а ако вземе да иска и писка – ще бъде запряна и завряна в отредените за целта места.
- За чистосърдечната, идилична вяра на г-н Картоф, че тя, опозицията, живее само и единствено в Парламента, но не и навсякъде другаде: във влака, в селското магазинче, в болницата, на бензиностанцията, в театъра, в университета, в книжарницата, в кварталната кръчмица, в таксито, в спряното парно, в пустия хладилник, в некупения учебник, в незснетия филм, в джоба на протритото яке, в закърпената обувка…

Но г-н Картоф си има други грижи.

Сам като куче, г-н Картоф става в ранни зори, разкършва внушителна снага, разиграва бицепс пред огледалото, надниква в хладилника – да не би някой злосторник и подривник да е замразил цените и размразил заплатите, после грабва мотиката, па кОпа, сАди, полива, загърля и наторява правителствената леха. После трудолюбивият стопанин беседва със своя любимец – г-н Голем Праз, който рие октоподи с багер, и заради сигурността всяка нощ спи в едно от шестте си леговища, и откъдето мине, пръска лют аромат. Пътьом г-н Картоф сритва дремещите тикви и кратуни, а те рапортуват, стреснати, още неизмили поглед. После г-н Картоф напъхва в една кофа наръч свежи вестници, поставя кофата под телевизора, откъдето текат назиданията на целокупния правителствен зеленчук, разбърква така получената хранителна смес и я носи на прасето, пък то все не може да го докара до оная окръгленост, тъй характерна за някои властопребиваващи. След тази селскостопанска дейност идва ред на серия интервюнца, мачлета, кръцкане на ленти, каране на автобус, разходки по лотове и магистрали, пипане на коминочистачи, потупване на девойки в народни носии по румените бузки и прочее високоотговорни държавни дела.

Мат`рялът е трогнат и разсополивен.
Медийният чипс хълца умилено.
Наистина! “Нема такъв картоф”!

argumenti-bg.com, 5 април 2011 dida — 13.04.2011 13:17

Винаги съм й се възхищавала. Такова словестно богатство и точна мисъл няма друг,освен Кеворкян . Той и тя са ненадминати.Всяка казана или написна дума е точно на мяястото си в една перфектна слове4стна броеница.

Агроном — 13.04.2011 9:17
Какъв е тоя Картоф бе Дърева? Той не беше ли Тиква по-рано? Да не е някакво ГМО? Питам аз.

Nikola Nikolov — 09.04.2011 21:30
Naj-tochni i iskreni v precenkite za drugite sa decata. Shtom tezi ot Bankja sa go krastili Tikva toj si e Tikva i nikakav Kartof. Inache obojavam tikvata, no negovata si e vechno zelena!

инж. Чавдар Каменаров — 06.04.2011 22:41
Както винаги, Велислава вярна на усета си описва точно НАРЦИСИЗМА на Премиера. Ако това не са доловили читателите, значи нищо не са разбрали. Тук не става въпрос за ляво или дясно, а става въпрос за синдром, синдрома на НАРЦИСИЗМА

Васил — 06.04.2011 18:37
Не разбирам рякои неща:
Госпожата била комунист – значи не може да критикува Бойко Борисов, ама нали и той е бил комунист. Къде е логиката? Или неговото не се брои, щото е готин?!

Теодор Гочев — 06.04.2011 15:25
Статийката е голяма глупост. Елементарен, повърхностен, пролетарски присмехулен хумор. Така и не можах да разбера, какво иска да каже автора и каква полезна информация или идея дава на читателите.
Ученик в 5 клас може да напише подобно присмехулно съчинение примерно за г-ца Дърева с не по-малък успех.

мариана богоева — 06.04.2011 12:21
браво велислава твоят г-н картоф е моят г-н клоун ама си мисля защо да обиждаме картофите и клоуните. предлагам даго наречем “нежно” недоразумение.

georgi — 06.04.2011 11:14
bravo Dareva, Toi ne e i kartof, a PLEVEL

Stefka Petkova — 06.04.2011 10:15
Ostro,kriti4no i to4no,napisano ot Jurnalist,ostanal veren na principite si i ideite si za nesto po-dobro i spravedlivo-boec s pero za po-dobyr utreshen den.Pozdravleniq,Vili!!!

Д.Донева — 06.04.2011 9:59
Остро перо,точна преценка на нещата.Де да имаше повече такива журналисти!

Марин Аврамов — 06.04.2011 9:10
КОМУНИСТ,СОЦИАЛИСТ,…..АМА МАЙ Е ЖУРНАЛИСТ СЪС ПЕРО НА СНАИПЕРИСТ

Реалист — 06.04.2011 7:05
Иде й на дамата, отвътре й иде и никой не може да я спре!

ЖУЛИВА — 06.04.2011 3:32
МНОГО ТОЧНО,ОСТРО И КРИТИЧНО!ВСИЧКИЯ ЗЕЛЕНЧУК ТРЯБВА ДА СЕ Е ВИДЯЛ ТУК,КАТО В ОГЛЕДАЛО.ДРЕБНИ ЗЕЛЕНЧУЧЕТА ЩЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯТ СЕГА КЪМ ЛЮБИМИЯ СИ ,НО ИНАЧЕ СКУДОУМЕН КАРТОФ-ОБИДЕНИ,НАПАДАЩИ,КРИТИЧНИ.ТЪЖНОТО Е,ЧЕ ТЕ НИ ГО ДОВЕДОХА НА ВЛАСТ,А ВСИЧКИ ПАТИМ.Е,НЯМА ДА СЕ НАУЧА ДА ГЛЕДАМ КАРТОФИ НА ТЕРАСАТА,НЯМА ДА ГЛЕДАМ И ПРАСЕТА-ПРОСТО ЩЕ ДАВАМ НА ОБЩЕСТВОТО ТОВА,ЗА КОЕТО МЕ Е ИЗУЧИЛО,ОТ КОЕТО ИМА НУЖДА И ЩЕ ГО СПАСЯВАМ КАКТО МОГА ОТ ИЗГНИЛИЯ НЕНУЖЕН ЗЕЛЕНЧУК В БЪЛГАРИЯ.

Г. Георгиев — 05.04.2011 23:50
Остро перо, подредени слова!Съвестта и паметта отсъстват! Госпожата беше комунист-атеист,след това облече дрехата на социалист и стана ревностна християнка.Тъжно….

Възгледите на чипса

2011-08-04T04:51:00.000-07:00

Има ли право опозицията, която и да е тя, да протестира и изобщо да съществува? НЕ, казват медиите укоризнено, полегнали на г-н Картоф

Велислава Дърева

“Нема такава държава, нема такъв картоф!” – извика издевателски левицата оня ден, дръпна серия непочтителни речи срещу властта (които речи, според българските медии, докарали до припадък двама митингуващи), наду подигравчийски пискуни, вувузели и дудуци (а една газета написа с най-жълтия си кольор “Сергей сваля Бойко със свирки”), и накрая, в недопустимо добро настроение, тропна хорце на площада. Този път медиите пропуснаха само сюжета “алчни старци изпълзяха на припек”.

Наистина! “Нема такава държава!”
Където медиите любят властта тъй сладострастно, самоубийствено и наркотично, а тя, властта, им се отблагодарява с всекидневно унижение, цензура, презрение и диктат.
Където медиите са верните кучета-пазачи на властта, за да я разкъсат, сдъвчат и изплюят, когато вече не е власт.
Където според медиите правата на властта са божествени и неоспорими, а човекът и гражданинът имат луксозното право да бъдат изядени на части или наведнъж (в зависимост от апетита на властта).
Където медиите ревностно обслужват и обгрижват властта, и с драматично-осъдителен тон задават потресителния въпрос “Има ли право БСП да протестира?”.

Сиреч:

Има ли право левицата на протестира?
Има ли право опозицията (която и да е тя) да протестира?
Има ли право опозицията (която и да е тя) да съществува изобщо?
Има ли право българският гражданин да протестира, да защитава своите интереси, да отстоява своите права?

Укоризнената поза на медиите предполага, изисква, внушава и възпитава най-порочния отговор на всички тези въпроси – НЕ! И това – 21 години след 10 ноември!

Според медиите, според икономическите интереси на политиката зад тях, според политическите амбиции на парите зад тях, опозицията (която и да е тя) и всеки отделен гражданин няма право да диша и мърда, нито да говори, дори шепнешком, камо ли да протестира, па и хоро да играе. Защото самото съществуване на граждански добродетели, на опозиция (която и да е тя) е грозна провокация срещу властта (която и да е тя), тежко умишлено престъпление срещу властта (която и да е тя) и несъмнен терористичен акт срещу властта (която и да е тя).

А медиите, те какво? Прехласнати по г-н Картоф (и по всеки пореден властник), се държат като един чипс. И абдикират от своето право, задължение и мисия, от своята “най-първа длъжност” (Христо Ботев) – да представят “народното ни мнение пред света” (Васил Левски) и да бъдат “истинският, постоянно действащият парламент на България” (Йосиф Хербст).
Да бъдат опозиция на властта. Която и да е тя.

argumenti-bg.com,1 април 2011,Comments (13)

кококо — 03.04.2011 7:52
Имаше едно филмче, в което магьосницата искаше просто да я забелязват. А Мерилин и каза, че нея вече я няма. Не я забелязват. Е, представете си за миг, че нашите медийки престанат да забелязват променящите се простотии на някои хорица от властта. Разсърдил се. Добре. Не ти коментирам изказването дори. Но-о-о-о, как няма да го коментираш, като спонсорът / разбирай рекламодателят / на твоята медия е вързан на верижката към хранилката на властта.Затова медиите преди да направят каквото и да е, се научават на раболепие.А сега то има много лица.

проданова — 02.04.2011
Всички имат право да протестират, защото от 22 г. имаме това право. Но БСП няма право да организира един единствен протест за близо 2 г. и то с основание. Защо?
Омразна ми да чувам, че средната възраст на симпатизантите й е 69 г. За другите партии такава статистика няма! Бях там и видях това,което медиите не “видяха”.

Славка Красимирова — 02.04.2011 12:
Ох,…да поседна и аз.Нали съм от изпълнителните веднага засадих картови на тесата на 5-я етаж,ама те искат и копане.Та,крайно време е и медиите да хванат мотиката,я какво слънце е пекнало.А нашия вожд с буквата Б на квадрат,в предаването “Нека говорят” се жалваше от детството,че носел трева на зайците,а за картофите нищо не каза.Нямам нищо напротив и в парка да засадя картофи,ама ще ми трябва полицай да ги пази,че току някой неинтегриран си ги “познае”.

7777 do 1973 — 02.04.2011 9:1
Здрасти! Не бери грижа! 1973 е добра година да се роди човек, нали! Пък за резолюцията на ООН-то – да питаме Велислава, тя ги разбира либийските работи. Въпросното опасно лице има страхотен текст за свободата на словото, май в “Култура” беше. Ако го открия, ще ти пусна линк!

1973 до 7777 — 02.04.2011 8:51
Драги 7777, извинявай – сгреших обръщението. Милости просим! Така е, когато човек се шегува със себе си и то неуспешно!

Една — 02.04.2011 8:30
Аз,чипсът ваш,съм пържен и обжарен,опикантен с подправки бол.Преди това картоф бях странен,отгледан на един балкон.

Lyubomir Petrov — 02.04.2011 8:26
Еех Майска не ги мисли медиите,особенно пък Милен Цветков,тя нали и Велислава казва това,че са с власта винаги.Погледни думите на М.Каменов и на “3333″.Не виждаш ли колко мька има в тях.Знаеш ли колко кадьрни и достоини хора има в Бьлгария които бедстват и мизерстват и на среща чуват думи като това е материала или садете си картофи и си мьлчете.Ами само това ли е,нямат изброяване.
Винаги сьм бил оптимист но сега сьм отчаян.

1973 fo 7777 — 02.04.2011 8:25
Драги (драга) 1973 (това годината на раждане ли е или резолюцията на ООН за Либия?), не се връзвай на 3333, на някакъв тройкаджийя! Очевидно 3333 е от “форумния корпус за бързо реагиране”, под командването на ген. д-р инж. Компир. До оди да сади картофи!

7777 do 3333 — 02.04.2011 8:18
Драги (драга)3333, човек трябва или да не познава историята на БСП, или просто да си плювва по инерция, за да обвинява Велислава в обслужване на Виденов. Точно обратното! Тя е от малцината, които извадиха БСП от бункера, където я беше натикал Виденов.

radka cenova — 02.04.2011 7:34
Харесах тезата, че медиите трябва да бъдат опозиция на властта, която и да е тя. Нямам впечатления върху целия ограничен(по-точно свит) и намиращ се в криза медиен пазар, но не мисля, че им липсва свобода…Поздрави: Радка Ценова.:)))

М.Каменов — 02.04.2011 6:38
Всеки народ заслужава съдбата си.Заслужаваме да сме гладни,болни, да живеем в стрес защото не сме единни!Крайно време е да забравим политическите партии и сами да се организираме и да покажем на господата от Бруксел,че сме живи хора, а не овце и че не сме съгласни да жимеем със 150 евро на месец.Цените на стоките от първа необходимост са като в Брюксел,горивата и ел.енергията също, а заплатите ни 20 пъти по-ниски.Дали има прераждане или не незная,но зная,че сега съм жив и искам да живея достойно като човек от 21 век,а не в недоимък.Обръщам се към всички,които мислят като мен на 1-май Международния ден на труда да излезем на площадите в Областите градове и да кажем “Заплатете труда ми достойно ,за да се почуствам ЧОВЕК ! “

ЗЗЗЗ — 02.04.2011 0:39
Велислава, а ти държа ли се като чипс по времето на Виденов?! А?! И на какво отгоре сравняваш партийните си другари с Ботев, Левски и Хербст? Айде малко почтеност, може ли?! Или другарят Андрей, когото бранеше с комсомолски плам, докато го бяха окаушили, не е раздавал куфарчета? Истината лека-полека излиза наяве, включително чрез устата на твои бивши съпартийци. Айде имайте малко срам поне, ако не друго…

mayska — 01.04.2011 15:02
Не само това.Медиите сами се дърпат за опашката, ако някоя “сгреши” и не зададе “градивен” въпрос, медиите често задават отговори,като си мислят, че са въпроси и умилително чакат усмивки и кимане одобрително…И не се сърдят ако политик се разсърди, а крещят на колегите си, че са “ГО” разсърдили…На 1 април една медия попита премиера, коя е най-голямата лъжа, която е изричал и той се разсърди и …си отиде, а те, хукнаха след него да го снимат…

Записки по маншетите. Дефиницията на Tzv.

2011-08-04T04:35:00.000-07:00

Тя дава отговор на въпроса "Що е ефективно правосъдие?"
Велислава Дърева

“Завидях на колегата. Преди 2-3 години са имали 5000 затворника, а в момента имат 24 000, което означава, че имат изключително ефективно правораздаване.” Това стенание се откърти от сърцето на Tzv. след среща с грузинския вътрешен министър и разкри неговите високонаучни и дълбокомъдри възгледи на тема “Що е ефективно правосъдие?”.
Отговорът на този сакрален въпрос е в “Дефиницията на Tzv.”: Ефективно правосъдие е това, което признава, спазва, следва и съблюдава само един принцип “Всички в затвора!”. Което признава и произнася само осъдителни присъди. Което не признава, не познава, не произнася и не допуска оправдателни, нито дори условни присъди. Което не допуска и в сънищата си съществуването на честни, почтени и невинни граждани, обвинени несправедливо, както и на граждани, обект на клевета или на политическа разправа. Според което всички са виновни за всичко, въпреки и независимо от доказателствата за тяхната невинност. Според което и пред което всички граждани са най-долни, презрени и гнусни престъпници – по рождение.

За да бъде едно правосъдие ефективно, е необходимо:

1. Правото на защита да бъде премахнато като неоправдан лукс и каприз, адвокатската професия да бъде забранена като занимание непочтено, недостойно и престъпно, а българските адвокати (12 000) да бъдат заточени в Сибир, Диарбекир, Белене, Ловеч или Гуантанамо (по избор). Така грузинската мечта на Tzv. ще се сбъдне барем наполовина.
2. Да отпадне излишното моткане и разтакаване по събирането на каквито и да било доказателства, защото те са ненужни (с изключение на фабрикуваните).
3. Правосъдната система да включва само полицията и прокуратурата, а съдилищата да бъдат реформирани и заменени с чрезвичайки (ЧК), трибунали и/или конвент.
4. Присъдите да бъдат произнасяни преди, независимо и въпреки съда, през медиите, от парламентарната трибуна, чрез драматична рецитация на СРС-та, а най-добре – незабавно и зрелищно, в момента на ареста.
5. Темида да бъде изобличена, опозорена и арестувана, везните й – строшени публично и за назидание, а нейния храм да бъде сринат като незаконна барака (може и барбекю).

Едва тогава Tzv. ще “превърти Рубикона”, ще възседне жребия като жребец и ще въдвори ефективното правосъдие по българските земи. Най-сетне.
argumenti-bg.com, 24 март 2011

georgi — 08.05.2011 17:55
velislava, HORATA gi e strah da komentirat vlasta, tova e

Записки по маншетите. Бунище

2011-08-04T04:29:00.000-07:00

(Политическа етимология)
Велислава Дърева

В българския език думата "боклук" означава:
мръсотия, мръсота, нечистотия, смет, смрад, тиня, изпражнения, кал, кир, вехтории, останки, отпадъци, канални води.

А също така и:
низост, подлост, безчестие, гадост, гнусота, безсрамие, срам, позор, падение, мизерия, вероломство, изневяра, изменничество, измама, измяна, издайничество, перфидност, вероотстъпничество, предателство, притворство, лукавство, ехидност, византийщина, йезуитщина, двуличие, коварство, низост, завист, злоба, злост, язвителност, задкулисно действие, шпионство.

И още:
сган, измет, утайка, сбирщина, стадо, орда, тайфа, шайка, банда, клика, камарила, котерия, мафия, тълпа, паплач, пълчище, пасмина, разпасана команда, от кол и от въже, хора безнравствени, морално паднали, калта на обществото, простолюдие, обикновени хора.

В българския политически речник "боклук"-ът бива личностен, индивидуален и персонализиран; събирателен, колективен и групов; ситуационен и всеобхватен в смисъл на "бунище" (торище, сметище, купище, гюбре).

Според изтънчения изказ и изящния дипломатически слог на Николай Младенов "боклук" означава:

1. "Цялото състояние, в което има хора в българската държава, които си позволяват да имат смелостта да заемат позиции, които са различни от позициите, които са тези на правителството."

2. Тази престъпна (очевидно) и шпионска (несъмнено) "група от хора, по някакъв начин обвързана, се противопоставя на волята на българския народ, изразена в управлението и това, което прави правителството".

3. А това е "повече от пробив в националната сигурност" - "това е брутално".

4. "Такова нещо (дали е корупция, дали заговор) не може да остане ненаказано" и никой да не се нада, че ще се скрие "зад буквата на някой закон", защото "какво значи криминално?"

5. Такива лица и групи нямат място "никъде в българската държава", освен на бунището, обаче бунището е "Ситуацията, в която се намираме, в която всеки си позволява да говори, да тълкува, това е боклукът в средата, в която съществуваме", а средата на нашето съществуване е едно "елементарно брутално сметище".

Читателю драги!

Ти, който си позволяваш да имаш позиции, различни от позициите на Б.Б.! И ти, който изобщо имаш някакви позиции!

Ти, който се одързостяваш да мислиш различно от Б.Б., пък Б.Б. обикновено мисли различно и двулично от себе си! И ти, който имаш наглата привичка да мислиш!

Ти, който се осмеляваш да говориш (злословиш) това, което мислиш! И ти, който имаш нахалството да тълкуваш, разкриваш, разконспирираш, изобличаваш и съдиш явните и тайните помисли на властта!

Ти, който се подиграваш и подгавряш с Б.Б. и с властта Му, наместо да дитирамбиш и медоточиш коленопреклонно в негова чест!

Знай!

Ти си един низък, подъл, безчестен и безсрамен тип; един долен мръсник, вероломен двуличник, гаден предател, гнусен мизерник, коварен измамник и лукав издайник; един злостен, злобен и озлобен изменник, перфиден и притворен; един черен заговорник, отдаден на задкулисен шпионлук!

Ти си една морално паднала отрепка, един смрадлив дрипел, една безнравствена пачавра, един отпадък, заседнал в отходния канал! Ти си утайката на обществото, символ на обществената кал и метафора на ушната кал в бдителното ухо на сересето! Ти, простолюднико престъпен, събран от кол и въже, си олицетворение на една мислеща сган! Ти, безсловесна овцо! Вместо да блееш благодарно в стадния хор, ти върлуваш и зловредстваш, сбираш някакви четящи, пишещи и говорещи орди, тайфи, шайки и банди, предвождаш някакви разсъдителни камарили, клики, кланове и котерии, обединени в най-боклучавата, опасна и национално предателска мафия - мафията на разума и знанието, на почтеността и достойнството!

И цялата тая паплач, тая пасмина, тая измет трябва да бъде изрината и захвърлена на общественото бунище. На политическото гюбре, връз което гордо и дълбокомъдро пристъпя целокупната правителствена фауна, надянала достопочтените си мутри и муцуни, па вдъхва дивния аромат на пищно разцъфтялата властолюбива флора, пощи се на пролетния припек, подрипва патриотически и току кудкудяка геополитически, за да ни извести, че а-ха ще да снесе писаното великденско яйце на всенародния напредък, обаче пустото яйце се е нещо запънало!

А ти, боклуко, брутален и боклучав! Млъкни!

Вземи хляб и сол, изприпкай при Батя си, що се извисява навръх гюбрето, забърши неговия мокасин "Армани колециони", че се е омърлял и овонял от щъкане из боклуците, удари едно темане и цуни благоговейно ръчица, глезен и к`вото падне. Та белким те припознае за човекоподобен. Щото не стига, че си боклук неблагодарен, ами си и мат`рял негоден и скапан, сиреч - вещество някакво, агрегатно състояние, престъпно и недостойно! Ама за к`во да ти го казвам, като си го знаеш, гиди смотаняко непотребен! Аре чупка!

"Дума", 19 Април 2011

argumenti-bg.com, 11 април 2011

Кузмо — 24.04.2011 0:15

Гледате ли сериала “Под прикритие”? Страхотен е, велик, че и отгоре! А нямате ли чувството, че става същото в държавата: Ченгетата внедрили агент в мафията. Голяма работа – ами те пък те си внедриха направо мин. председател.

Л. Василева — 14.04.2011 9:00

Както винаги Дърева е великолепна. Няма какво да се каже повече, а ние трябва да се замислим най-после дали можем или не да бъдем гражданско общество!

Красимира Обретенова — 13.04.2011 22:31

Страхотен текст… и теза!Всеки коментар би бил безсилен пред тази словесна лавина….

mileidi — 12.04.2011 15:54

По арогантен премиер и правителство не сме имали. Крайно време е българският избирател да помислИ за ПРОМЯНА…

Paula — 11.04.2011 13:53

Браво на Велислава! По-ярко, по-остроумно и най-важното – по-точно, не може да се каже.

Давай, Велислава, не спирай! Друг начин няма. Дано сайтът ви набере повечко популярност, за да стигат до “матриала” и и текстове, различни от словата на слънценосната ни власт.

Тестът "Кадафи" - част I

2011-08-04T04:05:00.000-07:00

"Бясното куче", което беше бог
Велислава Дърева

1. Мираж в пустинята

Ал-Джамахирия ал-Арабия ал-Либия аш-Шабия ал-Иштиракия ал-Узма - това е държавата с най-дългото име на света. Тя вече не съществува. Разпада се в кръв и хаос. Чезне като мираж. Жесток мираж, роден от болезненото съзнание на един маниакален диктатор. Днес има една територия от 1 759 540 кв. км, където могат да се вместят 17 Българии. Има една загадъчна и неуловима пустиня, просната на 1 715 540 кв. км - гигантски пясъчен часовник, който поглъща времето. Под пясъците са скрити 100 милиарда барела петрол. Това е ключът към мрачното минало и към неясното бъдеще. Към отминалия мираж и към следващия.
42 години този ключ беше в ръцете на Кадафи.

2. Световен пророк и будител
"Аз, простият бедуин, който яздеше магаре и бос пасеше козите, ви връчвам своята малка "Зелена книга", която е сходна със знанието на Исус, скрижалите на Мойсей и кратката проповед на този, който яздеше камила. Аз преживях години в пустинята, сред нейните безлюдни и безбрежни простори под открито небе, на земята, покрит с небесната сянка. "Зелената книга" е символ на окончателното освобождение от насилието, тя е достижение на свободата и щастието. Третата Всемирна теория, изложена в "Зелената книга", води към създаването на джамахирия - общество, което въплъщава мечтата за Града на Слънцето. "Зелената книга" е подобна на Корана, подобна на Тората, нейният зелен цвят е цветът на пролетта, цветът на народа, цветът на развитието, цветът на рая."
Това е откъс от авторския предговор на Муамар Кадафи към руското издание (1989) на "Зелената книга" (написана през 1976-1979). Той се изживява като въплъщение на Мойсей, Исус и Мохамед едновременно. Той е "световният пророк", бащата на "Третата всемирна теория", авторът на "окончателните истини", творецът на извечните скрижали, събрани в неговия политико-философско-теократичен труд. "Зелената книга" трябва да се превърне в "евангелието на човечеството". За "да дорасне светът" до онова "съвършено общество", осъществило мечтата на Томазо Кампанела, а именно "Великата народна социалистическа либийска арабска джамахирия"...
В предговора към българското издание (1990) Кадафи нарича себе си "международен будител", приел за свой свещен дълг да "просвети борческия български народ", който (siс!) "от древни времена е възприел пророческите идеи на "Зелената книга" за настъпването на епохата на джамахирията". Според "будителя" траките, славяните и прабългарите, св.св. Кирил и Методий, богомилите и атонските монаси, кирилицата и православието, БРЦК и Априлското въстание са едни предтечи на "Зелената книга" и нейната премъдрост, а Ботев и Левски - пророци на пророка и прорицателя Муамар...

3. Мъченикът Муамар
"Аз съм боец. Аз няма да напусна тази земя. Ще умра като мъченик. Ще остана непокорен... Муамар е лидер на революцията чак до края на времето. Муамар Кадафи няма официален пост, за да подава оставка. Той е лидер на революцията, бедуински воин и революционер, който донесе слава на страната. Муамар Кадафи е главата на революцията, синоним на саможертва до края на дните си... Това е моята страна, страната на моите родители и на предците ми. Революцията означава саможертва до края, до последния дъх на живота ми, до последна капка кръв... Ако бях президент, щях да подам оставката си, но не съм. Аз имам пушката си, за да се бия за Либия... Аз съм символът на Либия... Моят народ ме обича, обича ме целия, готов е да умре за мен...
Тези, които нападнаха полицейските участъци, са плъхове... болни хора, взимащи наркотици... престъпни елементи, използващи алкохол... младежи, на които са дали таблетки за халюцинации... Те са терористи, банда престъпници, те служат на дявола... Те ще бъдат прочистени, ще бъдат смазани като на площад Тянанмън... Още дори не съм дал заповед да се използват куршуми...
Ще избодем очите на всички, които казват, че Либия не се управлява от народа... Ще се бием до последния мъж, до последната жена... Няма никакви демонстрации. Вие виждали ли сте такива? Къде? Тези демонстрации са, за да ни подкрепят... О, братя, нека всички запеем "Аллах, Муамар, Либия!"...
Това са протуберанси от яростните бълнувания на Кадафи. Първо се появи за 22 секунди - в бял автомобил, с голям бял чадър, ушанка и шуба (с ушанката и шубата нахълта в Лувъра през 2007 г. и впи поглед във Венера Милоска). После започна да се словоизлива часове наред.
За кратко се барикадира в резиденцията Баб ел-Азизия ("Портата на водача на кервана"). За да рецитира своите налудни монолози пред любимия си декор - сградата, полуразрушена от американските бомбардировки през април 1986 г. Пред руините стърчи метален монумент, направен от останките на американски бомбардировач и показва как голяма златиста ръка е смачкала в здравия си юмрук жалък вражески самолет.
Преди зад непристъпните стени (три бетонни пръстена), кули и бойници на Баб ел-Азизия специалните гости минаваха покрай строги казарми, скокливи кози и лениви камили, под острите погледи на разноцветни униформи, покрай бялата палатка на красивите кубинки (личната гвардия на Кадафи), които се оглеждаха в кристално огледало, облегнато на една палма, недалеч от бедуинската шатра на вожда, която отвън е зелена, а отвътре - пъстра, с щампирани камили и палми, и се отоплява с електрически радиатори, досущ като онези, дето ги произвеждаха в Смядово.
Днес резиденцията е опустошена, казармите - опожарени, шатрата - помляна. Либийците някак внезапно решиха, че не искат да живеят и секунда повече в "съвършеното общество" на Кадафи, обстрелват паметниците на "Зелената книга" и носят неговите портрети (в Либия те са повече от пясъка в пустинята), обърнати наобратно и с надписи "касапин, тиранин, убиец".
Той не вижда и не чува тези присъди. Отказва да ги проумее. "Народът ме обича", "либийците са готови да умрат за мен", "враговете са обкръжени", "в Либия всичко е спокойно", халюцинира Кадафи с притворени очи. Медиум, изпаднал в транс. Обсебен е от величествената идея да умре като мъченик. За целта е готов да завлече със себе си колкото може повече хора.

4. Държава за лично ползване
Той е от Сирт. Роден е в бедуинска палатка. И продължи да живее в палатка, и да я разпъва демонстративно по световните площади. Това не е екзотичен каприз, а начин да принуди другите да се съобразяват с него, с Владетеля. И защото в неговата шатра неговите домакини се превръщаха в негови гости. На неговото килимче. В пряк и преносен смисъл.
Баща му е пастир на кози и камили. Гордее се с този факт. Както всеки, който е тръгнал от нищото и е станал всичко.
В Либия той е всичко.
Беше.
В Либия няма избори. Кадафи ги забрани, защото "те са лъжа", "инструмент на диктатурата", "оръдие на диктатурата", "фалшивите одежди на демокрацията". Защото "либийците живеят в рай и не им трябват избори".
В Либия няма парламент. Кадафи го забрани, защото той е "фалшификация на демокрацията" и "пречи на народа да осъществява своята власт".
В Либия няма партии. Кадафи ги забрани, защото те "опорочават демокрацията", а "многопартийната система е откровена, неприкрита форма на диктатурата".
В Либия няма конституция. Защото "тя е фарс". Кадафи я замени с Корана и "Зелената книга".
В Либия законите са "нещо относително". И никога не е ясно по кой закон ще те обесят - по светския или по шериата. Целта е да те обесят. В Либия има един Свещен закон - "Зелената книга" и "религията, която включва обичаите, а обичаите са израз на естествения живот на народа и само те определят кое е лъжа и кое - истина".
Обичаите са племенни, религията е ислямът, знамето е зелено, химнът е "Аллаху акбар", режимът е коктейл от национализъм, ислям, диктатура, страх, подчинение и терор, а държавата е за лично ползване.

5. "Пустинният Байрон"
Лицето му е непроницаемо и неподвижно. Като маска от кафяв пергамент, под която никой не знае колко маски се крият. Като пустинята, в която обича да се оттегля, да размишлява и да разговаря с Бога. Какво си приказват двамата - Аллах и неговият Пророк, никой не знае. Освен пустинният вятър и пясъците, преливащи от лимонено до оранжево и от пурпурно до рижаво.
Говори бавно и толкова тихо, че не знаеш дали е казал нещо, или ти се е сторило. Друг път е заканителен, рязък, енергичен, подигравателен, съдещ и осъждащ. Напоследък - все по-истеричав. Диалозите с него са мъчителни, с протяжни паузи, в които тишината пада като плътна мъгла в шатрата. Друг път се оживява и вдъхновено се впуска във философски размишления.
Не знаеш дали те слуша и дали те чува; дали те гледа и дали те вижда. Дори от безкрайните си портрети не те гледа в очите. Погледът му минава покрай теб и през теб и в редките случаи, когато този стъклен, мистичен поглед падне върху теб, не знаеш дали това е внимание или любопитство, дали те изучава, или очаква да се вцепениш като хипнотизиран заек.
Изобразява ту мислител, потънал в дълбините на своята интелектуална бездна; ту нежен поет, трогнат до сълзи от новата си метафора. Вярва, че е "пустинният Байрон", "повелителят на арабския свят", "Вашингтон и Линкълн едновременно". Вярва в своята триединна същност (Мойсей-Иисус-Мохамед), а напоследък, омагьосан от мисълта за мъченически венец, се изживява и като Омар Мухтар - водач на либийската съпротива срещу италианската колониална власт, обесен през 1931 г.
Той забрани театъра като "обида към Аллах", но пък ощастливи Либия и света с превъплъщенията на най-великия артист. Всяка негова поява е грандиозен, премислен и прецизен моноспектакъл. Неговият гардероб е пълен със сценични одеяния и реквизит за безкрайните му политически роли: от черната шапчица и землистата "абба" от камилска вълна, до костюмите по последна европейска мода; от пищните роби и тюрбани (златисти, сребристи, снежнобели, изумрудени, тюркоазени, виолетови, карминени, бледорозови, светлосини, индигови, пясъчни), до неговата страст - военните униформи, декорирани със златни лампази, акселбанти и еполети, обкичени с ордени (самонагради за неизвършени подвизи), увенчани с внушителни кокарди. Най-любимият му театрален костюм е искрящият адмиралски кител, ослепителен в своята белота.

6. Бог и Самодържец
Кадафи няма никакъв пост и няма как да подаде оставка. Това е единствената истина в неговите гневни монолози.
От юридическа и институционална гледна точка той е абсолютният никой. Не е нито президент, нито премиер, нито духовен водач, нито монарх. Но си е присвоил всичката тази власт чрез привиден отказ от властта. През 1974 г. по негово желание е разтоварен от всякакви досадни "политически, протоколни и административни задължения", за да се "посвети на идеологическа и теоретична работа".
Формално той няма никакви права, нито задължения и не носи никаква отговорност пред никого. Но притежава абсолютната власт. И я употребява така, както му е изгодно. На него. Лично. Неговите правомощия са божествени. Либия е под неговия едноличен контрол.
Той е Богът.
Вождът, Владетелят, Властелинът, Самодържецът, Разпоредителят с живота и съдбата на 6 милиона либийци.
Като всеки диктатор мрази да губи. А за един бог е недопустимо да губи. Досега е изгубил твърде много. Не стана продължител на своя кумир Насър. Не стана обединител и властелин на "единната арабско-мюсюлманска нация от Атлантическия океан до Персийския залив". Не успя да изтрие Израел от географската и от политическата карта, или поне да го обедини с Палестина в една обща държава - Изратина. Не произвежда оръжия за масово унищожение. Плати милиарди заради атентатите над Нигер и Локърби.
Затова измисли, монтира и режисира СПИН-процеса срещу българските медици - този мрачен сталинистко-бедуинско-кафкиански шедьовър на международния рекет. Тогава изглеждаше победител и вярваше, че е спечелил всичко и че е надхитрил историята.
Сега губи всичко.
(следва)
"Дума", 15 март 2011
аrgumenti-bg-com, 10-11 март 2011
georgi — 13.03.2011 0:48

Kadafi e boklu4ec, nooooo, vapreki petrola ne mi e iasno za6to vsi4ki , si traiat?

Д.Донева — 12.03.2011 10:13

Привет,Велислава!Много ми е приятно ,че мога да чета материалите Ви-аналитични,информативни,с интересен изказ.Продължавайте да пишете с правдивите си слова!

Чавдар Каменаров — 12.03.2011 8:31

Велислава,(позволявам си да ви наричам така), както винаги, сте на върха на медийното слово. Много точна преценка за това, кой и какъв е Кадафи. Но може би най-кратката дефиниция, даде преди около 20 години Президента Рейгън, което определение виждам, че и тук се цитира – “Бясното куче”.

Тестът "Кадафи" - част II

2011-08-04T03:57:00.000-07:00

От Локърби до Бенгази
Велислава Дърева

7. Диагноза "жестокост"

Той е амбициозен, горд, честолюбив, перфиден, коварен, прикрит, ирационален, маниакален, мистичен, хипнотичен, патологичен, шизофреничен, ловък, агресивен, жесток, отмъстителен, изменчив, непредсказуем, непредвидим, пресметлив, противоречив, арогатен, надменен, самовлюбен, нарцистичен, манипулативен, настъпателен, властолюбив, страхлив. Митоман, обсебен от мита за собственото си величие, божествена недосегаемост и безсмъртност.

Неговата репутация на психар може да е диагноза, но може да е част от образа, от ролята. И в двата варианта има дивната възможност да държи врагове, приятели и лакеи в напрежение и несигурност, в стрес и смут. Той се подиграва с тях, те се страхуват от него; той режисира спектакъла, те играят по неговите правила. Какво забавление за един диктатор!

Най-кратката диагноза е жестокост. Хладнокръвна жестокост. Към живи и към мъртви.

На 7 октомври 1970 г. по негова заповед са изровени гробовете на италианските войници и изхвърлени от либийската земя. Оттогава датира официалният празник "ден на отмъщението". Преди две години обеща на "приятеля Силвио" да преименува празника в "ден на дружбата", но забрави.

До началото на 80-те години Зеленият площад е място за публични екзекуции. Там стърчат бесилки. За противниците на Кадафи - негови довчерашни съратници. Обесените висят дотогава, докато гарвани изкълват очите им, докато въжетата прогният и труповете паднат на земята.

През 1996 г. за една нощ са разстреляни и захвърлени в общи ями 1200 политически затворници от затвора Абу Салим край Бенгази. Ръководителят на "операцията" е Абдала Сануси - шеф на разузнаването. Оня ден Кадафи го уволни.

На 21 декември 1988 г. над шотландския град Локърби е взривен пътническият самолет на американската компания PanAm, полет 103. Загиват пътниците, екипажът и 11 шотландци при сгромолясването на боинга на земята. Общият брой на жертвите е 270. Организаторът на терористичния акт е Муса Куса - шеф на Секретните служби, днес - външен министър на Либия (знае ли Николай Младенов с кого разговаря?). Извършители - Абдел Басет Ал Меграхи (роднина на Муса Куса) и Ал-Амин Халиф Фахим. Днес Мустафа Абдел Джалил, бивш министър на правосъдието и лидер на опозицията, призна това престъпление на режима.

На 19 септември 1989 г. над територията на Нигер е взривен френският пътнически самолет на компания UTA. Загиват пътниците и екипажът - 171 души. Организаторът на терористичния акт е същият Абдала Сануси - зет на Кадафи, задочно осъден от френския съд на пожизнена каторга.

За по-малко от година либийските тайни служби организират и извършват два чудовищни терористични акта и убиват 441 невинни граждани. В следващите години числото 441 ще омагьосва мисълта на Кадафи, но едва ли ще я терзае.

Тогава никой не предполага как 10 години по-късно горящите сенки на двата взривени самолета ще паднат върху българската държава и ще смажат живота на шестима български медици и на 426 либийски деца. Броят на болните от СПИН либийски деца ще расте по необясним за медицината, но обясним за политиката, начин.

Тогава никой не допуска как Кадафи ще търгува на международния политически и финансов пазар собствените си престъпления - в своя полза и за чужда сметка. За сметка на българските медици и на българската държава, на либийските деца и на либийския народ. Всички - изкупителни жертви и заложници на Кадафи.

Този кошмар продължи от 9 февруари 1999 г. до 24 юли 2007 г.

8. Признания

30 юли 2007 г., Сейф ал Ислам: "Ние, либийците, измислихме тази история. Те (не казва кои - б.а.) принудиха българите да признаят нещо и така завъртяха сложно съдебно дело, което можеха да протакат цели 8 години".

23 февруари 2011 г., Мустафа Абделжалил: "Режимът на Кадафи е виновен за заразяването на децата в Бенгази с вируса на СПИН".

5 март 2011 г., "Уикилийкс": "Епидемията от СПИН в Бенгази е тръгнала от корумпиран либийски чиновник, който купил на по-ниска цена заразени с ХИВ вируса банки кръв и прибрал остатъка от парите в джоба си, а впоследствие са обвинени шестима чуждестранни медици. Това става ясно от грама от американското посолство в Мадрид до Държавния департамент на САЩ, изпратена през януари 2007 г. Според грамата "става дума за очевиден и безспорен случай на корупция".

Някой да не е знаел?

9. Планът на Кадафи

Той е прост, коварен и перфиден. Кадафи измисли едно престъпление, с което да оправдае и прикрие други две.

А) Първото престъпление се нарича държавен тероризъм.

Изминали са 10 години от атентата "Локърби". Британските и американските следователи са разпитали 12 000 свидетели в 54 страни. Заключението - виновни са Меграхи и Фахим от либийските тайни служби. 10 години Кадафи отказва да ги предаде на международния съд. Либия е низвергната от международната общност и обитава дъното на черния списък на терористичните държави. Санкциите на ООН и САЩ блокират всичко - авоари, търговия, оръжейни програми. Преработката на петрол е паднала от 3 на 2 милиона барела дневно.

Б) Второто престъпление е срещу либийския народ, представлява най-строго охраняваната тайна в Либия и се нарича СПИН.

Според архивите на българското МВнР СПИН върлува в Либия още от 1987 г. Либийските власти нехаят и разчитат единствено на... българските медици. Но не разрешават България да изпрати втори специализиран медицински екип, за да не се видят мащабите на катастрофата.

През лятото на 1998 г. идват първите предупреждения за СПИН епидемия в детската болница в Бенгази. През декември мисия на СЗО посещава болницата в Бенгази и установява, че: ръководният екип на болницата е укривал информация за серопозитивни сред персонала и сред родителите на заразените деца; че медицинският персонал е некомпетентен по отношение на СПИН; че има множествени източници на инфекция поради липса на инфекциозен контрол и неефективна стерилизация.

Тези факти ще бъдат потвърдени от професорите Монтание, Колици и Перен.

В бр. 78/1998 г. на сп. "Ля" журналистът Ибрахим Хамидиан публикува статията "СПИН между децата ни - немарливост или престъпление". Статията отразява 4-тата конференция на либийската медицина. Д-р Ал Гамари, министър на здравеопазването, заявява, че "този въпрос не е нововъзникнал", че всичко "е започнало преди повече от година", че това е "позорно петно върху челото на министерството". Д-р Ибрахим Джубейл, началник на управление "Доболнична здравна помощ" в МЗ признава, че СПИН епидемията е започнала през 1997 г.

Същото е заключението на Монтание и Колици. Към този момент българските медици не само че не работят в детската болница в Бенгази (Здравко и Кристияна никога не са работили там). Повечето изобщо не са в Либия. Списанието е спряно, какво е станало с журналиста - не знам.

През октомври 2005 г. Сейф ал Ислам ще признае, че болните от СПИН в Либия са 100 000. Ако българите по един злодейски, чудовищен и сатанински начин са заразили 426 деца в Бенгази, то кой е този злодей, кое е това чудовищно изчадие, заразило със СПИН останалите 99 574 либийски граждани? И ако според официалната статистика болните от СПИН в Либия са 100 000 при 6 млн. население, как ли изглежда неофициалната? 200 000? 300 000?

В) Третото престъпление е инсценираният процес срещу българските медици.

10. Стратегията на Кадафи

Тя е апотеоз на изнудваческия гений.

А) Външнополитически цели:

Сваляне на санкциите на ООН и САЩ. Оневиняване и реабилитация на режима за атентата "Локърби". Отпадане на обвинението срещу Либия в държавен тероризъм. Триумфално завръщане на Либия в международната общност - икономически и политически. Международно приемане на Либия като демократична държава, която бди, спазва и следва принципите на международното право и правата на човека. Превръщането на Либия във фактор на международната политика и главно действащо лице в Африка и Близкия изток.

Постигането на тези цели включват задължително реванш, отмъщение и компенсация (финансово и политически) за преживяното "унижение" на Либия по делото "Локърби" и освобождаване на Меграхи.

Б) Вътрешнополитически цели:

Оневиняване на режима за СПИН катастрофата в Либия. Принуждаване на международната общност да излекува болното здравеопазване на Либия. Усмиряване на опозиционния град Бенгази и на всеки опозиционен повей. Бетониране на личната власт на Кадафи, която и без друго отдавна е надхвърлила представите за божественост.

11. Престъплението като наказание

За постигането на тези цели са необходими:

А) Изпреварващи, изненадващи, мълниеносни действия.

Б) Чудовищно обвинение, което да потресе Либия и света. В случая - шумен процес за умишлено заразяване на либийски деца със СПИН.

В) Невинни, които да бъдат обявени за виновни. Те трябва да са чужденци (задължително) и християни (задължително), защото всеки немюсюлманин в държава като Либия във всеки един момент може да се окаже виновен по ислямските закони. Да са от европейска страна, плътно прилепена към САЩ (задължително), с неясни перспективи за членство в НАТО и ЕС. И най-задължително - да бъдат граждани на държава, за която никой няма да си мръдне пръста; чиято традиционна роля и трагична съдба е да бъде изкупителна жертва в геополитическите игри на "големите" и "великите", незначителна пречка между зъбищата на техните "величествени" интереси; която да бъде унизена, стрита и смляна от тези зъбища без никакви и ничии угризения (да припомням ли атентата срещу Йоан-Павел II ?!); държава без значение, без авторитет, без позиции, без достойнство, без истински съюзници, но пък с изобилие от нерешителни, страхливи и малодушни политици.

Г) Заложници, които да послужат на Кадафи за размяна с Меграхи и като инструмент за изнудване и за получаване на откуп. Параметрите на откупа са описаните стратегически цели на Кадафи.

Д) Световна конспирация, заговор на злодеи срещу Джамахирията.

Е) Изфабрикувани "доказателства"; фалшиви "свидетели"; режисирано обществено мнение; контролирани медии; послушен и зависим съд; инквизиции, издевателства и гаври; фалшиви "самопризнания"; смъртни присъди; протакане и разиграване.

Ж) Дистанцирана международна общност, която обича да говори красиво за ценности и човешки права, но ги забравя мигом, щом замирише на петрол.

З) Петрол.

Най-подходящите жертви са намерени - 5 български медицински сестри, 1 български лекар и 1 палестински лекар.

10 години Кадафи обмисля как да превърне своите престъпления и престъпленията на корумпираните си подопечни в наказание за някой друг, в инструмент за изнудване и в средство за търговия с международната общност. Така се ражда планът за двата скачени съда - "Локърби" и "Бенгази". Двата процеса си съвпадат ден по ден, стъпка по стъпка и долар по долар.

Малка илюстрация:

Българските медици са отвлечени на 9 февруари 1999 г. - 1 месец преди Абдала Сануси да бъде осъден задочно от френския съд на доживотна каторга за атентата над Нигер и 2 месеца преди Либия да предаде Меграхи и Фахим на съда в Кемп Зейст.

Делото "Локърби" започва на 5 февруари 2000-а, делото "Бенгази" - след 2 дни. За атентата "Локърби" Либия трябва да плати по 10 млн. долара за всеки загинал, т.е. - 2,7 млрд. долара; за атентата над Нигер - по 10 млн. долара, т.е. - 1,7 млрд. долара. Плюс 35 млн. долара за загиналите в атентата в берлинската дискотека през 1986 г. Общо 4,4 млрд. долара. Първоначално Либия поиска от България откуп по 10 млн. долара за болно дете, т.е. 4,4 млрд. долара, накрая се задоволи със 100 пъти по-малко - 460 млн. долара.

(следва)

"Дума", 16 Март 2011, брой 61

argumenti-bg.com, 13-15 март 2011

Тестът „Кадафи” - част ІІІ

2011-08-04T03:49:00.000-07:00

Ретроспекция на 3097 дни
Българските медици и държава станаха двойни заложници - на малодушието на нашата политика и на един престъпен режим
Велислава Дърева

12. Бруталност и лицемерие

Следващите редове не са за хора със слаби нерви.

Българските медици са похитени на 9 февруари 1999 година, а решението за тяхното задържане е с дата 12 април. Затворят ги в Школата за полицейски кучета. Разпитват ги без адвокат и без преводач.

Принуждават ги да подписват показания на арабски, който те не владеят.

Инквизират ги с електрически ток, като преди това ги събличат и ги връзват за метално легло. Забавляват се, докато те се гърчат в конвулсии. Разпъват ги голи на рамката на един прозорец. Провесват ги на един скрипец. Гасят цигарите си в телата им. Пребиват ги с тояги и кабели. Хвърлят ги върху клетките на полицейските кучета и гледат как животните ги влачат за косите. Инжектират ги с наркотични вещества. Нощи наред ги принуждават да стоят на един крак с вдигнати ръце и който от изтощение се опита да стъпи, го пребиват с електрически кабели. Завързват им ръцете и краката над един прът, тялото увисва във въздуха, докато ги бият по стъпалата. Заставят ги да бягат из помещението за изтезания с тези подути и сини стъпала и който бяга бавно, го пребиват. Дават им солена вода и пъхат мръсните си джапанки в устата им. Държат ги в тъмни, мръсни килии, пълни с плъхове; от чешмата вместо вода текат бели червеи.

Притискат ги да се откажат от християнската си вяра. Заставят ги да тъпчат кръстчетата, които носят.

Здравко е държан 23 месеца в килия с 56 души, без да види дневна светлина и без да бъде изведен на въздух. След провесването на скрипеца Снежана получава луксация на раменните стави, ребрата й са счупени от побоищата. След инквизициите с ток Валентина получава спазъм на лицевата мускулатура. След издевателствата Нася, Валя и Валентина правят опити за самоубийство.

Гаврите не подлежат на описание.

Това са чутовните подвизи на доблестните либийски офицери.

Докато варварските издевателства продължават, режимът на Кадафи приспива и парализира българската дипломация с перфидно лицемерие и брутални лъжи:

Че българите са “призовани като свидетели”. Че спрямо тях “са предприети предохранителни мерки”, “поради спецификата на воденото следствие”. Че това не е арест, а “оказване на съдействие на следствието”, “с цел изясняване на изключително сложен във вътрешнополитически аспект проблем”.

Че “действията на следствените органи не са насочени срещу българските граждани”. Че “те са в добро физическо и психическо състояние”. Че “сигурността им не е застрашена”. Че “правата им са гарантирани при съблюдаване на международните норми и традиции”. Че “следствието ще бъде абсолютно прозрачно, справедливо и безпристрастно, без дискриминация и предубеждения”. Че “либийската страна ще съблюдава всички международни закони, норми и традиции, ще се придържа към цивилизования подход и уважението към правата на човека и основните свободи”.

Това са цитати от официалните отговори на либийските власти до българската държава.

Инквизиторите издевателстват над българските медици планирано, методично, целенасочено, всекидневно. И професионално. Те са професионални палачи. Целта е да смажат своите жертви физически, да ги пречупят психически, да ги сломят, да ги подчинят, да ги унижат като човеци, да ги доведат до пълна деградация и да ги унищожат като личности.

По същия начин Кадафи издевателства над българската държава и българското общество. Планирано, методично, целенасочено. И професионално. Той е професионален терорист. За да ни демонстрира своето могъщество, безнаказаност и недосегаемост. За да ни внушаи, че ние, като нация и държава сме безсилни; че неговата власт е безгранична; че сме роби на неговите капризи, мании и амбиции; за да парализира нашата воля.

13. Безчестието на “честния” съд

Либийското правораздаване, което е смъртораздаване, извърши следните престъпления срещу правосъдието:

А) Не допусна свидетелите на защитата в съдебната зала.

Б) Отхвърли всякакви научни аргументи, не допусна проф. Монтание и проф. Колици до съдебната зала и дори (чрез подопечната на Кадафи Асоциация на родителите) заведе дело срещу тях с обвинението, че тяхната експертиза е фалшива. Прочее, по височайша команда, Асоциацията ту искаше компенсации, ту – компенсации плюс Меграхи, плюс българите да се признаят за виновни, ту – смърт без компромиси.

В) Позоваваше се на “високонаучните” открития на либийските медицински светила, които най-сериозно твърдяха, че стъклениците произвеждат антитела по волята на Аллаха.

Г) Призоваваше фалшиви “свидетели”, които припадаха в съдебната зала, обзети от паника, че са забравили така усърдно репетираните реплики – репетирани или с шефа на следствието, или с някой друг доблестен офицер.

Д) Наплоди неограничено количество мистерии, за да не знае никой точния брой на ищците по делото, нито на техните адвокати, нито броя на заразените деца. През ноември 1998 година (според спряното сп. “Ля”) болните деца в “Ал Фатех” са 42, после – 393, после – 413, после – 426, и накрая списъкът набъбна до 452 имена. От тях – 401 деца и 51 серопозитивни майки. Голяма част от болните деца или никога не са били лекувани в Бенгази, или са доведени болни, или са били в детската болница преди българските медици изобщо да пристигнат в Либия, или са докарани след отвличането на българските медици, или не са били родени към датата на ареста, или са вписани минимум по 2 пъти в списъка.

Е) Обяви инквизиторите за невинни, провъзгласи ги за национални герои, а те, вдъхновени, заведоха дело за клевета срещу своите невинни жертви, понеже понесли неописуеми страдания – изгубили благоволението на вожда, овцете им измрели и фиданките им изсъхнали.

Ж) Така независимият и безпристрастен либийски съд държа невинни хора в затвора 3097 дни и ги осъди три пъти на смърт:

На 6 май 2004 година

На 19 декември 2006 година

На 11 юли 2007 година

А на 17 юли 2007 година замени смъртните присъди с доживотен затвор. Тази присъда и до момента не е отменена в Либия.

14. За сведение

Българската прокуратура уж започна разследване срещу инквизиторите, а после го прекрати. Щото либийската страна не била съдействала, пък и нашите следователи не били знаели имената на мъчителите!

Имената са известни от 12 години!

Ген. Харб Дербал, Салим Джума Салим, Осама Уидал, Айзедин Мухтар, Салех ал Барки, Мустафа ал Шауках, Адел ал Нуас, Мохамед Амар ал Мерари, Муса Абу Есбеа, Мунир Фахем Ерхума, д-р Башир ал Алаги, д-р Абдел Джалил Уифа (инжектирал наркотици на жертвите), Ануар Абу Зайнейн.

И, разбира се – полк. Джума Мишри – най-бруталният и най-вулгарният мъчител.

И, разбира се – д-р Абдул Маджид Шол – най-перверзният инквизитор. И най-заинтересованият някой друг да бъде виновен, осъден и обесен. Това е лицето, което отговаря за вноса на кръвни продукти. Това е корумпираният тип, закупил на по-ниска цена заразени с ХИВ-вирус банки кръв, а остатъка от държавните пари прибрал в своя си джоб. Когато написах това през февруари 2007 година, откъм либийското посолство в София се разнесе яростен вой. Чак сега от “Уикилийкс” дойде потвърждение на този “очевиден и безспорен случай на корупция”, документиран в грама до Държавния департамент на САЩ, изпратена през януари 2007 година.

15. Лакейство и малодушие

Какво правеха българските политици по време на инсценирания СПИН-процес – тази драстична провокация срещу българската държава?

Външният министър Надежда Михайлова остави България без посланик в Триполи в продължение на 9 месеца – от февруари до октомври 1999-а. Това е времето на най-чудовищни, гнусни и мерзки издевателства.

На 16 февруари 2000 година Михайлова, Соколов (председател на 38-то Народно събрание), ръководствата на всички парламентарни групи решиха единодушно да бъде “задържано подаването на информация за случая на медиите”. Особено за най-зловещата част от “случая” – издевателствата над българските медици.

На 14 юни 2000 година премиерът Иван Костов произнесе сакралното изречение “Ами, ако са виновни?” (една реплика, а цял живот позор!), за което беше специално похвален от Либия за неговия “разумен и добронамерен подход”. След тази “разумна и добронамерена” реплика Кадафи извади своята конспиративна теория, че епидемията в Либия е един експеримент на ЦРУ и МОСАД и обеща да превърне този процес в световен – като процеса за атентата над Локърби. И като контрапункт и реванш за “Локърби”.

После Соломон Паси изобрети дипломацията на ухажването и обгрижването. И започнаха едни безкрайни прегръдки и целувки по шатри и палатки, едно усърдно пърхане и цвърчене край диктатора, едни соломоновски съвети да щадим Кадафи, да му съчувстваме, да му “създаваме съответните условия”, за да “реши един много труден казус”, и изобщо – да му влизаме в положението.

Споменатите по-горе лица ни наставляваха да не обиждаме либийския съд, а да го титулуваме, величаем и украсяваме с комплименти като “независим” и “безпристрастен”; държаха се като служители и подчинени на Кадафи – като негови шофьори, градинари, камериерки, бодигардове, адвокати, психотерапевти, рекламни агенти, имиджмейкъри, момчета за политически услуги, допускани милостиво в шатрата, готови собственоръчно да разпънат същата тази шатра пред българския парламент.

Легитимираха Либия като демократична и цивилизована държава, а Кадафи – като най-пръв демократ. А най-чутовният дипломатически успех на Паси беше избирането на либиец за председател на Комитета за правата на човека на ООН…

Така българските медици, българската държава и всички ние станахме двойни заложници – на малодушието на българската политика и на един престъпен режим, на един диктатор, който в своята божествена величественост се гавреше с България.

16. Мълчание и пренебрежение

Какво правеше международната общност по време на инсценирания СПИН-процес – това драстично престъпление срещу правата на човека?

Мълчеше. Дистанцирано и пренебрежително – “Някакви българи!”. Мълчеше, когато Кадафи прегази Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 5, чл. 9, чл.10, чл. 11, т. 1, чл. 30); Международния пакт за граждански и политически права – (чл. 7, чл. 9, чл. 14, т. 1 и 2); Декларацията за защита на всички лица от подлагане на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Приложението към тази декларация – всичките 12 текста; Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; Кодекса за поведението на длъжностните лица по поддържането на правовия ред (чл. 5).

Нарушението дори на един-единствен текст от цитираните документи беше и продължава да бъде предостатъчно, за да превърне Либия и нейния самодържец в обвиняеми.

Най-лесно е да съдиш един диктатор, когато падне от власт. Но докато е на власт (пък и ако разполага със 100 милиарда барела петрол под пустинните пясъци), той е обект на всякакви ухажвания, строят му пътища, летища, заводи, училища, болници, въоръжават го, покровителстват го, насърчават го, разстилат му червени килими и му ръкопляскат. Защото упойващият аромат на петрол неутрализира вонята на диктатурата и заглушава писъците на инквизираните.

Днес международната общност е стъписана, стресната, зашеметена и ужасена. Днес налага санкции. Тогава ги вдигаше.

(Следва)

"Дума" и argumenti-bg.com17 март 2011, Comments (4)

мед. сестра от Бенгази — 22.03.2011 13:21

Ха,ха,ха…другарко Дърдорева!Кога бяхте последно в Либия и в Либийски затвор? Ясно е, че точно НИКОГА! Такива лъжи и манипулации могат да се родят само в тиквата на платена БСПарска манипулаторка. В Либия, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО затворничките са в женски, а не в смесени затвори, и надзирателките са жени, а не мъже. При всеки разпит задължително присъства ПРЕВОДАЧ.Че аз ако съм изяла всички тез лъжи, дето ги пишете вече 10г, няма даже и да мога да ги подпиша,ама Нася Ненова е завършила английска гимназия и май добре е разбирала какво подписва, а пък за Кристияна да не говорим, тя сама достатъчно изприказва за себе си, без да е била конкретна по темата.Всички документи в либийската прокуратура са на арабски и английски. Дърева, МНОГО ЛЪЖЕШ,ма!!! Колко ти плаща БСП-то за тия авторски лъжи и като как ти се изплащат?!Като консултантски ли?!Кракът ти сигурно не е стъпвал в Либия, ама дрънкаш глупости и лъжи едно към кесим, че барем се разберете, мари, с ония маскари…дъл на дюшеци на цимента бяха ил на железни кревати…че барем да им беше прочела книгите и да се запознаеш с техните лъжи, ами си лъжете на гьотере и поотдело и един друг вяра си няате!!!

Кой е луд? — 20.03.2011 10:29
Тези тримата ПРЕДАТЕЛИ са имали 2 възможности:или са знаели за ситуацията, или не са знаели. Трета възможност просто няма.
Първа възможност- знаели са и НИЩО не са направили. Това навсякъде по света се таксува като ПРЕДАТЕЛСТВО към нацията. Знаем какво се прави с предателите (по света, но не у нас).
Втора възможност- не са знаели и за това нищо не са направили. Но те са били на такива постове, че тяхно задължение е било да знаят. Т.е. като политици на отговорни постове те просто са се ИЗДЪНИЛИ. Къде би трябвало да са? Аут от политиката ЗАВИНАГИ, но преди това да им се потърси съдебна отговорност за последствията от тяхното незнание.
Но както виждаме някои от тях пак размахват пръст разчитайки (май с основание) на кратката ни памет.
Тестът “Кадафи”. Колко сонди струва цивилизацията? : Argumenti-bg.com — 20.03.2011 0:33
[...] Бенгази І Тестът “Кадафи”. От Локърби до Бенгази ІІ Тестът „Кадафи”. Ретроспекция на 3097 дни Тестът „Кадафи”. Войната започна… Изпрати на [...]
Pavlina Nikiforova — 17.03.2011 23:24
Pozdravi Velislava!

Тестът “Кадафи” - част ІV

2011-08-04T03:25:00.000-07:00

Колко петролни сонди струва цивилизацията?
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи

17. “Бясно куче”, ама “наше куче”
“Бясното куче на Изтока” – това е определението на Рейгън за Кадафи. “Бясно, бясно, ама наше”, каза Западът, преосмисли и коригира своята политика и превърна Кадафи в своя галеник.
Докато българите гинеха в либийския затвор митичната международна общност притопляше дружеските си отношения с Кадафи като останките от снощния коктейл.
2 февруари 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН избра Либия за председател на Комитета за правата на човека. Прочее, още през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за членство в Комитета. Паси сбъдна тази мечта. Пак през 1987 година Либия моли България да подкрепи нейната кандидатура за поста заместник-председател на ЮНЕСКО. Ако Кадафи се беше сетил и за тази си мечта, все щеше да се намери кой да я сбъдне.
12 септември 2003 година. По предложение на България и Великобритания ООН отмени санкциите срещу Либия, наложени заради терористичната политика на режима.
26 април 2004 година. САЩ отмениха санкциите срещу Либия.
27 април 2004 година. Романо Проди посрещна Кадафи в Брюксел като шейх, а Кадафи обеща реформи в либийската правосъдна система и отмяна на смъртното наказание.
На 6 май 2004 година дойде Гергьовден с първите смъртни присъди.
31 януари 2005 година. Въпреки ожесточената антиамериканска реторика на Кадафи, американските компании спечелиха всички договори за разработка на либийския нефт на територия от 127 000 квадратни километра.
Големият победител е Occidental Petroleum (в Либия от 1966 година). А най-богатите залежи в Северна Африка, разработвани преди това от България , преминаха в ръцете на Halliburton.
2005 година. Британският петролен гигант Royal Dutch Shell сключи договор за $900 милиона за проучване и разработване на либийски петролни находища.
И тук, за “разтуха” идва един “музикален момент”:
7 септември 2006 година, Лондон. На улица St. Martin’s Lane, на няколко крачки от Trafalgar Square, се намира най-импозантният театър – The London Coliseum, построен през 1904 година. Всичките 2359 места са заети, с изключение на едно.
Английската национална опера е събрала целия британски политически елит на зашеметяваща премиера – “Кадафи: жив мит” (Gaddafi: A Living Myth). Композитор Стийв Чандра Савале, режисьор Дейвид Фрийман. Либретото е на шотландския (!) драматург Шан Хан.
“Операта разказва за човек със скромен произход, роден в бедуинско племе, който се издигнал до влиятелна политическа фигура. Кадафи беше обществен враг № 1, а сега е скъп наш приятел”, казват авторите. “Скъпият приятел” е обезсмъртен с всичките си подвизи, включително – с атентата над шотландския град Локърби. “Оръжията са красота! С тях вие сте ангели на революционната непорочност!” – така Кадафи (Рамон Тикарам), в ослепителен адмиралски кител вдъхновява своите охранителки. “Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!”, отвръщат прочувствено и жертвоготовно те… На сцената трещят откоси, свистят мини, искрят пожари, балетът марширува, козирува и стреля…
Официалната ложа е украсена с плакат “Gaddafi Superstar”. Но мястото на “скъпия приятел” и “жив мит” остава празно.
19 декември 2006 година. Докато музикален Лондон все още обсъжда бурно пищния спектакъл, българските медици бяха осъдени на смърт за втори път.
29 май 2007 година. Тони Блеър, тайно от Шотландия, подписа с Либия споразумение, което даде на Меграхи право да обжалва доживотната си присъда и му отвори пътя към предсрочното освобождаване. На същия ден Англия сключи договори за $10 милиарда с Либия: за 12 самолета “Еърбъс”;
за правото на British Petroleum да проучва и разработва петролни находища на площ от 54 000 квадратни километра срещу скромната сума от $900 милиона; за правото на Royal Dutch Shell да добива газ; за $4 милиарда Либия продаде 65% от дела си в компания “Tamoil” (ръководена от Сейф ал Ислам) на компанията “Colony Capital”; за ракетни системи и системи за ПВО, за инвестиции в либийската оръжейна индустрия и за обучение на либийски военни специалисти.
11 юли 2007 година. 43 дни, след като Блеър изтъргува правосъдието, справедливостта и жертвите от Локърби, българските медици бяха осъдени на смърт за трети път. На същия ден Буш нарече Кадафи “герой” и сбъдна неговата 35-годишна мечта – в Либия да има посолство на САЩ.
Някои ще кажат, че бизнесът си е бизнес, а политиката – политика. Нищо подобно. Бизнесът е политика и обратното. Те имат свойството да се легитимират взаимно. Така интересите, парите и петролът легитимираха Кадафи.
В продължение на 8 години и половина България беше троен заложник – на Кадафи и неговите интереси; на своите приятели и тяхната хладнокръвна пресметливост; на своите политици и тяхното бездарие и безхарактерност.

18. Либия – новият Клондайк
След спасяването на българските медици всички се втурнаха към Либия – новия Клондайк. А европейското турне на Кадафи през декември 2007 година завърши триумфално:
В Париж разпъна бедуинската си палатка пред Елисейския дворец и подписа договори за $10 милиарда: за 21 самолета “Еърбъс”, 14 френски бойни самолети “Рафал”, 35 бойни хеликоптера и 6 бойни кораба, за бронирани автомобили, радари за противовъздушна отбрана и за обновяване на самолетите “Мираж-1″, плюс договори с френската строително-инженерна компания “Венси”, компанията за водоснабдяване “Веолиа уотър” и енергийния гигант “Арева”. И за пискюл – за едно малко, преносимо ядрено реакторче. Като “награда за доброто поведение на Либия”, каза Саркози.
В Мадрид разпъна своя шатър току до Прадо и сключи договори за 12 милиарда евро (отбрана, самолетостроене, енергетика и инфраструктури); и подписа 4 споразумения – за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, рамкова декларация за политическите отношения, меморандуми за отбраната и за икономическо и финансово сътрудничество. “Либия играе конструктивна роля по много въпроси, от които зависи стабилността на мира особено в средиземноморския регион”, каза официален Мадрид. Накрая Кадафи раздаде щедри подаръци – премиерът Сапатеро, който не язди, получи кон, а крал Хуан Карлос – шатрата от 120 квадратни метра, в която неговият висок гост приемаше своите гости край Прадо. С все обзавеждането във вид на килими, канапе, две кресла и две маси.
На 16 април 2008 година Путин пристигна в Триполи, опрости външния дълг на Либия към СССР от $4,5 милиарда, сключи сделки за продажба на руско оръжие за $10 милиарда и договор за изграждане на 550-километровата магистрала Сирт-Бенгази за $2,3 милиарда.
През ноември 2008-а Кадафи разпъна своята шатра в Кремъл и предложи Бенгази за руска военна база.
През август 2008 година Италия стопли сърцето на Кадафи с обещанието да изплати на Либия $5 милиарда като извинение за колониалния период и да построи 1600-километрова крайбрежна магистрала изток-запад. От единия край на Либия до другия. През 2009 година Кадафи пристигна в Рим с 40 души охрана и 30 арабски коня, докарани за нарочно шоу в чест на “моя приятел Силвио”. В момента стокооборотът между Либия и Италия е 17 милиарда евро. Само концернът ENI (в Либия от 1959 година) инвестира над $25 милиарда и произвежда 244 000 барела дневно.

19. Какво неочаквано съвпадение!
“Днес нашите интереси съвпадат с нашите ценности”, казва британският премиер Камерън.
Днес. А вчера?
Докато българите гинеха в затвора, Кадафи получи щедри награди и насърчения за своите демократични подвизи и цивилизационни приноси. Всички – Буш, Блеър и Берлускони, Костов, Паси и Проди, работеха за неговото алиби, спасяваха неговото достойнство, охраняваха неговата чест, бдяха над крехката му психика; играеха в неговия абсурден спектакъл по неговите правила, тълкуваха неговите истерични речи, следваха налудните амплитуди на неговата шизофренна мисъл, гадаеха какво точно е искал да каже, ако е казал това, което те си мислят, че е казал, или пък е казал това, което той твърди че не бил казал, ама не бил разбран правилно; търсеха в неговите думи послания, за да открият само заплахи, наглост и надменност; ласкаеха неговата маниакалност; ухажваха неговата мегаломания, изпълняваха всяко негово желание и задоволяваха всеки негов каприз.
Защото приеха грозния полковнически шантаж не като недопустима провокация срещу правото и правосъдието, а като възможност за сделка и печалба. И се трудеха неуморно не за спасяването на невинните българи, а за това какви услуги и подаръци да направят на Кадафи, че да излезел той, рекетьорът, “от сложната политическа ситуация” с чест. И работеха за спасяването на полковник Кадафи. И го спасиха. За свой срам. Но парите не се изчервяват.
Цивилизованият свят изтъргува своите ценности за един петролен кладенец повече. Замени своята съвест за един хеликоптер повече. Продаде своите принципи за един бомбардировач повече. Предаде неотменимите човешки права за една сделка повече. Приласка един диктатор, който се подиграва със същите тези ценности. Изгуби битката на цивилизациите, ако изобщо някой има дързостта да нарече тероризма и диктатурата с името “цивилизация”.
Тъй нареченото демократично семейство предпочете да не се терзае с мисълта, че Либия е терористична държава, а Кадафи – международен престъпник. Ако цената на това грозно зрелище се измерва в милиарди, що да не го изтърпят!
20. Диктаторът-победител
Кадафи постигна всичките си цели.
Октомври 2007 година. Либия е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
Януари 2008 година. Либия председателства Съвета за сигурност на ООН и ръководи подготвителния комитет за конференцията за борбата срещу расизма.
29 август 2008-а, Бенгази. На своята пищна среща вождовете на африканските племена (които Кадафи периодично нарича “идиоти” и “малоумници”), украсени с корони от масивно злато, животински кожи и пера, го провъзгласиха за “крал на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметовете в цяла Африка”, възпяха го, отрупаха го с щедри подаръци, сложиха го на кралски трон и му връчиха Коран от 18 век. Но апогеят предстоеше.
10 юли 2009 година, Акуила. Г-8 легитимира Кадафи като свой пълноправен пратньор. А той, в излюбления си изнудвачески стил, поиска ЕС да му плаща всяка година по 5 милиарда евро, “за да не пусне имигрантската вълна в Европа”.
31 август 2009 година. За славната 40-годишнина от своето възсияване Кадафи получи най-дългоочаквания подарък. Атентаторът Меграхи, виновен за гибелта на 270 души, беше освободен предсрочно “по хуманни причини” с покъртителна, но фалшива диагноза. Срещу тлъста петролна концесия за “хуманистите” от British Petroleum при решаващата роля на Тони Блеър – и той “хуманист” велик, въздигнат до дясното коляно на диктатора като негов мъдър съветник.
Кадафи получи всичко, което поиска.
Ако беше поискал Нобелова награда, щеше да я получи. Като най-пръв радетел на човешките права.
Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят. И заради тези, които предаваха и продаваха живота на българските заложници. И заради тези, които осъдиха и продължават да съдят и осъждат невинните български медици, да издевателстват над тях и да ги заливат със собствените си комплекси, зависти и гузни съвести.
И защото перверзният СПИН-процес е едно от най-драстичните престъпления на Кадафи. Тестът, на който “демократичното семейство” се провали.
(Следва)
argumenti-bg.com,18 март 2011, Comments (5)
"Дума", 17 март 2011

ot selo — 28.03.2011 12:01
Жалко е да гледаш алчноста,агресията и жаждата за кръв. Няма друго такова животно което да убива от и за удоволствие.
» Тестът „Кадафи”. Войната започна… : Argumenti-bg.com — 23.03.2011 10:57
[...] до Бенгази ІІ Тестът „Кадафи”. Ретроспекция на 3097 дни Тестът “Кадафи”. Колко сонди струва цивилизацията? Изпрати на поща /* svejo_skin='compact'; svejo_theme='blue'; [...]
Човек — 20.03.2011 10:57
“Припомням всичко това заради тези, които не знаят. И заради тези, които не искат да знаят. И заради тези, които не помнят. И заради тези, които побързаха да забравят”
Много добре написано, Велислава. Но тези, гореспоменатите дали ще прочетат това? Или от висотата на своите високи и недостижими постове няма да погледнат надолу?
Илия Михайлов — 19.03.2011 22:28
Права е Велислава! Това е положението за обичаните и за мразените режими,демокрации и революции. Аз обаче си мисля за “износа” на демокрации и революции. Мисля си за Робер де ла Сал,за Фернандо де Сото ,за Хенри Хъдсън, за Ернесто Че Гевара… Мисля си за Сонг Ми,за Тора Бора,за Косовска Митровица,за мостовете в Белград , за Кандахар… и за мярата си мисля!Къде е мярата и кой е главния мерител сега,който определя,кого трябва да убиваме и кого да помилваме.Мисля си и за това: Кои сме ние?
Асен Асен — 19.03.2011 5:11
Аз съм твърдо “За” да смачка всички. Цивилизацията ни е под всякаква критика. Упадък на човека. Да идва края на света.

Тестът „Кадафи” - част V

2011-08-04T03:11:00.000-07:00

Войната започна

Велислава Дърева

21. Hannibal ante portas; Кадафи пред Бенгази

В началото всичко изглеждаше измамно лесно.

Беше прозвучала само увертюрата, завесата тъкмо започваше да се открехва, а едно самоуверено (или политически наивно) въображение вече виждаше победния финал на спектакъла „Кадафи: краят на един тиранин”. Ето така:

Диктаторът е сам, изоставен и забравен от своите пълководци, легиони, преторианци, телохранители, масажистки, възпевачи, хвалители и звездобройци; осъден от своите довчерашни световни ухажори, тези многоовластени, безпринципни, политически лицемерци, които го обгрижваха и възнаграждаваха.

Самотен и обезверен, диктаторът нахъсва рехавите си привърженици от площада с бесилките. Покачил се е на някакъв покрив. От високото вижда пламъците, които се издигат от Баб ел-Азизия чак до върховете на минаретата, а протяжното „Аллаху акбар!” ги изпраща като отчаяно послание към небесата. Пожарищата озаряват пясъчно-сивото лице на Триполи, наричан някога Аруса ал-Бахар ал-Мутавассат, сиреч - Невестата на Средиземноморието.

Мумар бен Мохамед Аби Менияр Абдел Салям бен Хамид ал Кадафи, Годеникът на Невестата, въплъщението на Мойсей, Исус и Мохамед, Световният пророк, Авторът на окончателните истини, Творецът на извечните скрижали, Пустинният Байрон, Възкръсналият Омар Мухтар, Кралят на кралете, принцовете, шейховете, султаните, племенните вождове и кметове на цяла Африка, Вождът на либийската революция, Владетелят, Властелинът, Самодържецът, Богът, „бясното куче на Изтока” и „любимият враг на Запада”, международният терорист и рекетьор стои на покрива и гледа горящия град.

Някога император Нерон Клавдий Цезар Август Германик, Велик понтифик, народен трибун 14 пъти, Император 13 години, Консул 5 пъти, Баща на Отечеството (Imperator Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus, Pontifex Maximus, Tribuniciae potestatis XIV, Imperator XIII, Consul V, Pater Patriae) по същия начин, от покрива на двореца на хълма Палатин, е гледал горящия Рим, опожарен по негова венценосна заповед.

За разлика от император Нерон диктаторът Кадафи не рецитира Омир, а себе си. И не свири на лира, а на нежните петролни струни на международната общност.

Залата е притихнала. В световната ложа тръпне елитната публика от доскорошни приятели, ласкатели и покровители. И всички се питат как ли се казва актьорът, на когото е поверена историческата роля на Епафродит. Понеже очакват зрелищно повторение на знаменитата сцена със знаменитата реплика - „Какъв велик артист умира!”, възкликнал Нерон, преди неговия верен секретар Епафродит да му помогне да си пререже гърлото...

Така изглеждаха нещата в началото.

Днес Кадафи е пред портите на Бенгази. Като Анибал пред Рим.

22. Каватина на Кадафи плюс corps de ballet

„Аллах, Кадафи, Либия!”, припяват в ориенталски ритъм верните на Вожда в някаква голяма зала, която медиите нарекоха „бална”. В Либия балове няма. За разлика от сцената на The London Coliseum. Този страстен напев напомня прочувствения хор на оперните охранителки от „Кадафи: жив мит”: „Аллах да пази лидера ни! За него даваме душата и красотата си!”.

На историческата сцена, не на оперната, избухват истински снаряди, свистят истински куршуми, истински танкове мачкат истински хора. И бомбардировачите са истински. И пожарищата. И тежкият черен дим от рафинериите, който пълзи и се извисява над руините, подобно страховития „Колос” на Гойя. И руините са истински, а не купчина театрален реквизит.

По прашната сцена фучат бойни машини; едни въоръжени мъже стрелят срещу други въоръжени мъже; едно племе избива друго племе; монархическата Киренайка срещу джамахирийска Триполитания; африканските наемници срещу опозицията; опозиционери срещу лоялисти; лоялисти срещу роялисти; мюсюлмани срещу джихадисти; диктаторът срещу народа.

Едните веят знамето на крал Идрис, свален от Кадафи преди 42 години, другите издигат над главите си като щитове портретите на Вожда; едните крещят „Муамар, Муамар!”, другите крещят „Смърт на кучето!”; и едните викат „Аллах!”, и другите викат „Аллах!”; и едните са омотани в традиционните черно-бели шалове, и другите; верните на Вожда развяват зеленото знаме на джамахирията, противниците на Вожда носят зелени тюрбани; зеленото е цветът на исляма; и едните са безмилостни, и другите; и едните пращат емисари по световните столици, и другите; неидентифицирани мародерски банди убиват и грабят, а в свободното си време се изтребват взаимно; командоси от САЩ, Великобритания и Франция щъкат из целия терен на бойните действия; паникьосани бежанци влачат куфари, мъкнат денкове, тътрузят вързопи, мият се в някакви локви, спят под небето, а от другата страна на границата небето е по-различно, по-тихо и по-сигурно.

И вместо кръшната маршировка на балерини в маскировъчни униформи, светът вижда окървавени и накървени хора. Кръвта е истинска, не бутафорна. Из руини и прахоляци се въргалят разкъсани тела. Този път воюващите части на сorps de ballet няма да се изправят, за да се поклонят в края на спектакъла сред аплодисментите на елитарната публика.

Кадафи не пее арии в рок-рап-хип-хоп стил. Той разстрелва и рекетира, обещава и прелъстява, заплашва и се забавлява. Изстрелва на откоси своя безкраен речитатив – „Саркози е клоун, ние го купихме”, „Берлускони е предател”, „ще смажем враговете”, „ще бъдем безмилостни”, „с Арабската лига е свършено”, „Забравете Запада”, „ще превърна Средиземно море в море на хаоса”; после се втурва вихрено в любимото си рондо - „Колонизаторите ще бъдат победени, Франция ще бъде победена, Америка ще бъде победена, Великобритания ще бъде победена, ще превърна живота им в ад”...

И сякаш повтаря, издевателски и сладострастно, „своята” каватина от „Кадафи: жив мит”: „Ако не съществувах, щяхте да ме създадете”...

И те наистина го създадоха.

23. Прелъстеният Запад

Днес никой не знае какво точно става в Либия. Революция? Метеж? Въстание? Преврат? Бунт? Пуч? Със сигурност – гражданска война. За всеки град, за всяка улица, за всяка къща, за всяка рафинерия.

Международната общност е паникьосана. Но не и прозряла своята отговорност. Не и засрамена от своята вина.

Обаче - дълбоко загрижена. Не за някакви там либийци и техните човешки права. А за своите милиарди. Парализирана. Поради своите (без)срамни финансово-политически сделки с един феодално-олигархичен режим. В ступор. От ужас пред имигрантското цунами, устремено към европейските брегове (от което ползата е само за САЩ).

От върха на своето величествено самомнение „демократичният Запад” винаги се е отнасял към всички извън себе си по един и същи начин: с предразсъдъци и предубеждения, с презрение и пренебрежение, но винаги консумативно. Обсебен от собствената си алчност Западът се остави да бъде прелъстен от един диктатор. Надмина себе си по лицемерно обгрижване на Кадафи. Обърка флирта с брака. Продаде своите красиви ценности заради своите груби интереси. И сбъдна всички мечти на един световен шантажист.

Днес всички обявяват Кадафи за рersona non grata, осъждат го като престъпник и демонстрират гнусливост, но до вчера хич не се гнусяха да тичат на хаджилък в шатрата на престъпника и да размитат пред него. Кръв се лее в Либия цял месец. И цял месец Западът се чуди и мае какво да предприеме, накъде да тръгне, с кого и срещу кого.

Ненапразно едно от прозвищата на Кадафи е „Пустинната лисица”. Като на фелдмаршал Ервин Йохан Ойген Ромел, победителят при Газала и Тобрук (и двата града са в източния край на Либия). И като операцията на САЩ и Великобритания срещу Ирак от декември 1998 г Цял месец „Пустинната лисица” Муамар върти на шиш „цивилизования свят” и го пече на бавен огън, в собствен петролен сос.

24. Интересите или ценностите

А) Ембарго

То е нежно, деликатно някак. Ако Западът наложи строго ембарго на Либия – ще си пререже петролните артерии. И на кого ще наложи ембарго? На собствените си интереси.

Това ще бъде ембарго върху петролните полета на Occidental и Halliburton; Royal Dutch Shell и British Petroleum (с $ 1 млрд. 800 млн. инвестиции общо); ExxonMobil (инвестиции $ 97 млн.) и RWE (инвестиции $ 76 млн.); австрийския енергиен гигант OMV (34 000 барела дневно) и френската компания Total (60 000 барела дневно); германския концерн Wintershall (100 000 барела дневно) и италианския концерн ENI (инвестиции $ 25 млрд., 244 000 барела дневно).

Б) Хитрости

Те са малки, но самоизобличаващи. Ако САЩ въоръжават опозицията през Саудитска Арабия, не знаят (а може би знаят) дали няма да въоръжат Ал Кайда. Не, че ще им е за първи път. Ако приложат максимата „врагът (Ал Кайда) на моя враг (до вчера „мое куче”) е мой приятел ”, това ще дискредитира тотално американската антитерористична политика като измамна, бутафорна и фалшива. Каквато е. Защото „американският” петрол има забележителната способност да се укрива под всякакви чужди пясъци.

Тук има два въпроса, на които читателят ще си отговори сам:

Защо още на 5 януари САЩ привикаха своя посланик от Триполи?

Поради какви причини, с каква мисия и с каква цел от края на януари из Либия бродят командоси от спецчастите на САЩ, Великобритания, Франция?

В) Багдад

Ако САЩ и НАТО повторят иракския сценарий, преторианците на Кадафи ще ги обстрелват с американско и европейско оръжие. От 2005 г. досега страните от ЕС са продали на Либия оръжия за 834, 5 млн. евро. Най-голям е износът на Италия – за 276, 7 млн. евро. Само през 2009 г. Италия е доставила на Либия военни самолети и електронно оборудване за 111,8 млн. евро. Договорът с френско-германския оръжеен концерн EADS е за $ 371 млн. Какво са договаряли Либия и Англия на онези над 20 тайни срещи през 2004-2007 г. – не знаем. Но знаем, че британската корпорация General Dynamics си осигури през 2008 г. договор за 102 млн. паунда ($ 165 млн.) за въоръжаване на либийска армия.

Единствената държава, която забрани всички оръжейни доставки и анулира всичките си военни договори с Либия, е Русия. Всъщност, Русия наложи ембарго на самата себе си.

Ако бяхме 2003 г., а Триполи беше Багдад, досега да окупиран от „коалицията на желаещите”. Обаче сме 2011 г. и на геополитическия хоризонт не се мержелеят „желаещи”. Никой не иска да си посреща войниците в ковчези за чест и слава на няколко петролни компании. Като никога САЩ и НАТО чинно чакат решение на Съвета за сигурност на ООН.

Вариантът „рейнджъри в Триполи” е разяден от рискове: дремещите клетки на Ал Кайда ще се разсънят (ако отдавна не са ги разбудили); Кадафи ще забрави антитерористичните си заклинания и ще се прегърне с Ал Кайда „за съвместен отпор на завоевателите”; войната ще роди хаос, хаосът ще наплоди ислямистки терористични групировки; Западът ще обърне срещу себе си целия ислямския гняв, ведно с неговото терористично острие; кадрите от 11 септември ще придобият трагична актуалност...

Ислямският свят е яростно-ревнив към каквато и да е намеса на чужда, неислямска сила – за него това е поредното продължение на кръстоносните походи. И всички, които ще загинат в тази война, независимо дали са верни на Вожда, или искат да го видят обесен на Зеления площад – ще се превърнат в мъченици. Включително – Кадафи. И само дълбокото презрение на арабските страни към Кадафи може да попречи на „бясното куче” да се превърне в знаме.

Г) Белград

Ако бяхме 1999 г., а Триполи беше Белград, САЩ и НАТО досега да са го разбомбили „прецизно” от едната чиста солидарност и непорочна любов към бандата наркотрафиканти и терористи, възвеличавани като Армия за освобождение на Косово. Ако Либия беше Югославия, досега да са я разпарчетосали. Тогава САЩ и НАТО инсталираха в сърцето на Европейския Югоизток една измислена ислямска държава; назначиха босовете на все същата банда за политически елит; не се посвениха да подкрепят въпросните наркотрафиканти, терористи и дотърчалите джихадисти, муджахидини, чеченци и прочее радетели на демокрацията; и станаха съучастници в методичното, планирано унищожаване на 95% от православните църкви и манастири в Косово.

Днес никой не бърза да разпарчетосва Либия на Триполитания и Киренайка – не за друго, а заради петрола и заради своите си интереси.

Д) Фризерът на баронесата

Истинската драма - историческа, политическа и морална - на „светото” международно семейство гласи – „Не знаем кой сега е „нашето куче”, нашият любим враг, пред когото да разстелем червения килим, па да го посрещнем като шейх”.

Затова баронеса Аштън предложи „да сложим Кадафи във фризера”. В превод на небаронески език – „да съхраним Кадафи за по-добри времена, да го запазим годен за употреба, докато се изясни кой е „нашето куче”, че да се разберем с него”.

Това е проблемът. И Кадафи го знае. И опозицията го знае. Затова гражданската война преля и на дипломатическия фронт. И Кадафи праща емисари, и опозицията праща емисари. И Кадафи, и опозицията търгуват и изнудват с една и съща стока: петролът и имигрантският наплив. И той вика „който е против мен – няма петрол, има имигранти”. И те. Докато опозицията казва „ние сме кучето-пазач на вашите интереси”, Кадафи направи подкупващ ход – „аз съм кучето-пазач, аз решавам чии интереси ще пазя, ще заменя предателския Запад с Русия, Индия и Китай”.

Така дипломацията заприлича на пазарлък посред сука в Триполи.

25. Цената

„Демократичното семейство” едва сега разбира (дали?): който прави услуги на диктатор, се превръща в негов слуга; който защитава един диктатор, става незащитим; който възнаграждава диктатор, вдъхновява и плоди други диктатори; който оправдава престъпленията на един тиранин, става негов съучастник и съучастник в следващи престъпления; който обслужва един престъпен режим, накрая си плаща за своето усърдно двуличие.

Сега Западът ще трябва да плати цената с огризките от своя политически капитал. Само това е останало в златния капан. Дилемите пред Запада са неразрешими. Ако се съюзи с Ал Кайда – ще се самоизобличи. Ако закрепи Кадафи – ще се опозори. Ако реши да воюва – може да отключи непредвидими събития в региона.

Падне ли Кадафи – много червени килими ще са потребни, за да скрият кръвта на отмъщението. Каквото и да говори опозицията.

Остане ли Кадафи – няма на света толкова голяма пустиня, с толкова изобилен пясък, та да попие кръвта на саморазправата. Каквото и да приказва диктаторът.

Остане ли Кадафи – това ще бъде лидерът на Северна Африка и Близкия Изток. Новият Саладин. Моралният победител. Гарантът на мира. Защитникът на човешките права. Носителят на демократичните ценности. Владетелят на петролното богатство. Международният фактор, с когото Западът ще се съобразява, с когото ще преговаря и когото ще ухажва. Отново. И ще преживее най-срамния си провал.

А Кадафи ще диктува, ще изнудва, ще шантажира. И ще подкупва: кого с петролен кладенец, кого с Международната награда за правата на човека „Ал Кадафи”, учредена от самия Кадафи през 1988 г. Финансовото измерение на наградата е $ 250 000. Нейното мото гласи: „Както слънцето свети за всички, свободата е право на всички”...

В момента, в който дописвам този анализ, са сигурни две неща.

Кадафи спря пред портите на Бенгази.

Опозицията прострелва небето с възторжени откоси в очакване на демократичните бомбардировачи.

Съветът за сигурност на ООН най-сетне взе решение и избра въздушния вариант „Белград”. До бомбардировките остават „броени часове”. Решението изглежда като послание към Кадафи. Като заплашителна покана за преговори, като отпуснато време за размисъл, като начало на обратното броене.

Започна ли войната? Как ще продължи? Кога и как ще завърши? Със сделка? С Международен наказателен съд? Или на сцената ще се появи услужливият Епафродит?

(край)

argumenti-bg.vom,, 20 март 2011

"Дума", 19 март 2011

Мърльо — 21.03.2011 14:29
Претенциозно празнодумие, пълно със заучени фрази, пускани с повод и без повод…
мавродиева — 21.03.2011 0:13
винаги съм се възхищавала на аналитичният ви ум и ярката ви гражданска позиция,винаги ми правите впечатление на принципен и точен човек и с удоволствие съм ви слушала при редкитее ,но много съдържателни прояви по телевизията
Krissi — 20.03.2011 18:22
Няма как да се каже по-точно!”остава да чакаме развръзка скоро или …
Човек — 20.03.2011 11:23
Браво Велислава! Много рядко може да се прочете такъв добър анализ. Дано и нашите властимащи го прочетат- ще им бъде ОТ ПОЛЗА.
Данина — 20.03.2011 8:12
“И не свири на лира, а на нежните петролни струни на международната общност.”Това и децата го разбират вече,но не всеки може да го каже толкова точно.

Изпратен от izgrev_ivan на 18. Март 2011 - 21:43.

Не са важни човешките животи и кръвта, която ще се пролее, важни са парите и нефта,важни са базите на САЩ, на Англия и Франция ,които ще пазят и парите им и кладенците им на Либийска земя. Сладка ли ще е демокрацията, по американски мерки, за арабския свят, наложена с бомбардировки, разрушени градове и избити хиляди хора ? Някой направил ли е сметка за това, че бомбите и снарядите и ракетите съдържат обеднен уран, и какво носи той на хората в бъдеще ? Демокрацията иде в арабския свят на плещите на войниците на САЩ и НАТО ! ДА ЖИВЕЯТ !!!

Срещата на „Позитано”

2011-08-04T02:56:00.000-07:00

Велислава Дърева

Преди 10 дни президентът Георги Първанов влезе на „Позитано” след 10 години. За да участва заедно със Срегей Станишев в дискусията „Ще успее ли подмяната на демокрацията?”, посветена на 4 февруари и организирана от Младежкото обединение на БСП, Клуб "Четвърти февруари" и Фондация "Николай Добрев".

Дискусията продължи 4 часа и завърши с кафепитие на 4 очи. Медиите запазиха пълно мълчание. Пазят го и досега. С малки изключения. Повечето от малките изключения се отдадоха на волни догадки, инсинуацийки и дежурните хамалски подвиквания и подсвирвания „Долу БСП!”.

Според „Стандарт” дискусията е „червена завера”, „на кафе и спомени”, на която Първанов и Станишев „седяха на една маса и демонстрираха подчертано приятелско отношение”, докато „президентът помпа БСП за широко коалиционно управление”.

Според „снайперистите” от неизвестния сайт bgsniper.com дискусията е „политическо гушкане” с цел „консолидиране на червеното блато”, чрез „спомени за червения позор 4 февруари”, обаче коварният Първанов има коварни цели (естествено) – „да измами Станишев”, „да го засили за кандидат-президент и да го шутира от поста, ако загуби, а ако спечели Първанов пак е на далавера – поема БСП и всички присъдружни организации, маргинали и старчески домове и литва към премиерския пост...”

Според сайта на също толкова световно неизвестното списание „Българи граждани на нацията” на „Позитано” дошъл старият вълк (нали беше вълкоубиец, ама карай) „Първанов в овча кожа”, за да „тегли морален, политически и електорален ресурс от БСП” по посока на АБВ, „за да стопли връзките с бившата си партия с надеждата пак да прилъже под наметката от овча кожа някакви червени симпатии, белким се вреди в някаква коалицийка”, обаче „и в сто дискусии да участва, пак няма да възстанови доверието в себе си”, защото „никой след Карлович (Андрей Луканов – б.а.) не й (на БСП – б.а.) е нанесъл толкова вреди, колкото Първанов”.

Според „Дневник” Първанов отишъл на „Позитано” защото „иска думата за левия кандидат-президент, пасува за кметовете”; Станишев предлагал Орешарски за кандидат-президент, обаче Първанов не го харесвал и в замяна пробутвал Паскалев, ама пък Станишев не го щял; но главното е, че може би „се е възродила идеята за разширен либерален аланс”, сиреч - БСП, НДСВ, ДПС и „Новото време”.

Следват 15 писъка във форума в стил: „Позор!”, „Лицемер!”, „Който и да предложат, няма да го изберат. На хората им писна от тях! Потресен съм!” и прочее.

Според „Капитал” появата на Първанов на „Позитано” е „намек за връщане в БСП, първа крачка от страна на по-силния или маркиране на територия”; „признание за измамната му надпартийност”; „намек за персонални предпочитания” и „допълнителна подкрепа” за „сина на Николай Добрев, Кирил”; дърпане на Станишевото ухо, на когото „му беше припомнено как е бил посочен за приемник” и закана, че „сякаш времето му изтича”; защото Първанов залага на „добре подбрани млади кадри” и целта му е „да преброи хората от петата си колона” и същевременно „да покаже, че гледа на БСП като на партьор, а не като на „резервоар”; и ако според „Дневник” Първанов мъдри широк либерален алианс, според „Капитал” е намислил друго – „тип гръцката ПАСОК – широк ляв фронт, евентуално оглавяван или дирижиран от него”.

Следват 45 анонимни изяви във форума в стил „АБВ-то е тюрлюгювеч”, „Гоце няма шанс”, „Абе, ке се сборът със Станишката”, „Гоце е престъпник!”, „Съд, присъда и затвор за националния предател!”, „Гнусна червена свиня”, „червено влечуго”, „драйфа ми се от млади социалисти”, „Да се самоизядат!”... И един различен постинг – „Ще ви се! Гладна кокошка просо сънува! Първанката е политик, почти от класата на Доган!!! Човекът е прям, отива им на крака...”

Толкова.

Това е всичко от медиите.

Когато медиите мълчат, трябва да има някакви причини.

Защо мълчат?

Защото нямаше журналисти? А защо нямаше?

Защото нямаше пресконференция? А защо нямаше?

Защото не помнят 4 февруари? Или не искат нито да помнят, нито някой да им припомня?

Защото 4 февруари е отрицание на 10 януари, както е отрицание на днешната политика?

Защото разговорът за 4 февруари е разговор за бъдещето, а разговорът за 10 януари – разговор за миналото?

Защото не им харесва темата „Ще успее ли подмяната на демокрацията?”, или защото им харесва, обаче подмяната вече е успяла?

Защото не им е интересно „какви ги вършат Първанката и Станишко”? А защо не им е интересно? Това е въпрос с повишена трудност, но не за журналистите.

Защото им е интересно, но някой няма интерес? Кой?

Защото нямаше скандал? Ето, това си е грях.

Защото нямаше интрига? А каква точно интрига е в състояние да интригува медиите?

Защото има СРС-та и журналистите чакат информацията да се излее от нейде, вместо да се бъхтят залудо?

Защото Първанов и Станишев не се разминават като кораби в мъглата, както беше до преди време? И даже не се обстрелват? Скука.

Защото Първанов и Станишевсе срещнаха и се разбраха? А те разбраха ли се? И за какво?

Оттук започват истинските въпроси:

Защо национално събитие като 4 февруари беше затворено между стените на „Позитано”?

Защо никой от участниците в дискусията не попита за АБВ?

Защо Първанов спомена АБВ мимоходом?

Какво се случи в крайна сметка? Пакт за ненападение? Договор за мирно съместно съществуване? Разпределяне на ролите? Съюз? Партньорство? Коалиция? Демонстрация на сила? Признание за слабост? Знак? Към БСП? Към „другите”? Какъв знак? Балансиране? Взаимно надиграване? Успокояване на страстите? Сваляне на напрежението? Начало на диалог? Или продължение?

А после? Какво следва? Какво предстои? И кога?

Обаче медиите не задават тези въпроси.

А срещата беше знакова.

БСП умее да разчита знаци.

argumenti-bg.com,16 февруари 2011

virgin — 18.02.2011 11:19
Това с писането на глупости по форумите е неизтребимо. Просто мислещите хора трябва да си подбира форумите. Поне засега тук не виждам идиотии, което е добре. Може да се диша по-нормално. А що се отнася до срещата на Първанов и Станишев левите се радват, но ако това остане единичен знак отново ще почнат да се търсят псевдознаци
foteva — 17.02.2011 15:50
Разчетаха ли знака политическите анализатори? Или няма интрига, гаф /или нещо от сорта/, няма анализ. Колко сме слепи за позитивните ходове на политиците и колко са отворени очите ни за гафовете. Така до никъде! До задънена България.МИЛА РОДИНО, ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ!!!!
mileidi — 17.02.2011 15:24
Това е важно не само за левите, но и за цялото общество. Тази среща наистина дава знак за единството и за това как лявото в политиката трябва да се обедини и да работи, да има заедност. И няма никаква драма.”Конфликта в ляво” е плод на медийна измислица. Журналистите в БГ са подкупно племе. Това го знае всяко дете. :) Престанете да злорадствате по форумите и да пише глупости.
знаците — 17.02.2011 14:34
В крайна сметка, който е трябвало да разчете знака, го е направил. Няма защо да очакваме от цялата скупщина медии да разчита вместо хората. Дърева е дала добър пример как с четене и на различни източници е трудно да си формираш мнение, защото всичко написано след основния факт – участието им заедно някъде – е плод на бъркане в носа. Предполагам знакът е бил вътрешнопартиен, а на за цялото общество, което не ляга и не става с драмата Станишев и Първанов дали си говорят. Това е важно за левите и те трябва да го разчитат.

Ах, барбекюто!

2011-08-04T02:50:00.000-07:00

Полувъображаем репортаж от едно величаво събитие

Велислава Дърева

Беше денят 10 март. Слънцето грееше, птичките пееха, зад високите дувари от двете страни на стария Беловодски път цареше идилична тишина, нарушавана само от безшумните движения на камерите, накацали по КПП-тата като лятовици. Нищо необикновено.

Нищо не подсказваше следващото историческо събитие, което щеше да срути оня бент в изтерзаната народна душа, по-висок и от стената на Цанков камък, и да отприщи цял океан от възторжени чувства, неизразими по своята величавост.

Утрото беше мразовито, но пролетта неумолимо настъпваше – като багер към барбекю. Барбекюто на Доган. То беше обречено! Едно пророчество, повторено за последните 3 години цели 137 000 пъти, според сметалото на Google-то, най-сетне щеше да се сбъдне - „Барбекюто ке падне!”.

По стария Беловодски път забоботиха булдозери и къртачни машини, заприиждаха телевизионери и вестникари, сподирени от моми-атакистки, нагиздени в народни носии, гаче ли щяха да посрещат Силвио на площад „Гарибалди”. Множеството изпълни мегдана пред омразните доганови сараи. Радостното очакване зажужа в пролетните небеса, кога от горния край се зададоха в малко нестроен ред по-първите хора.

Най-отпред, възседнал кръшна кобилка, яздеше Бойко войвода, накипрен в анцуг и розова кошуля, като току-що скокнал от аероплана право в прегръдките на хубавата Дилма. До него юнак Цвъковски разиграваше своя жребец, а по юздите и седлото блестяха вензелите Tzv. Tzv., и мятаха подигравателни, ехидни слънчеви зайчета към белия доганов дувар. От другата страна на Бойко войвода пръхтеше огромен кон, способен да пренесе три черешови топчета плюс двама тевтонски рицари в доспехи и пълно бойно снаряжение. Могъщият кон пристъпяше достолепно и тежко, понеже носеше на гърба си Фидоска княгиня. Гледката беше импозантна! Запъхтян и грейнал, откъм кривия сокак дотърча волният Волен, помъкнал за ръка невръстното Мите. Тъкмо навреме.

Къртачката поръмжа, поръмжа, па спря, на две строшена. Дуварът не се даваше, досущ като Мавзолея преди 12 години. Бойко войвода пребледня гневен. След хероическия напън на втората къртачка инатливият дувар се срина сред радостни придихания, междуметия, аплодисменти и пушиляк. Връз барбекюто се покатериха догановите ратаи, въоръжени с чукове и триони, и захванаха някак деликатно да свалят керемидите една по една, като да бяха чаши от кристален сервиз. Телевизиите се включиха директно, да не би целокупното народонаселение да пропусне историческия миг. „Доган клекна! Сам си бута барбекюто!”, извика леко разочарован Волен, а Митето ревна неутешимо.

Най-сетне барбекюто падна!

Край! Свърши се!

Аз не съм в състояние да предам величието на тая картина!

И камбаните биеха, и юнаците се целуваха, и прокламации летяха, и пиво, предоставено от Мишо Бирата се лееше на корем!

„Падна Берлинската стена!”, викаше в микрофона разтреперан репортер. „Падна Догановият мавзолей!”, щяха да пишат на другия ден верните бойкови газетари. „Ние сме отмъстени! Сринахме Ахмед Доган теке - последния остатък от петвековното доганско робство! Къде са сега тия майкопродавци, тия българомразци, тия доганови ибрикчии!”, дереше се юнак Волен.

Гръмна яка чалга, знойна поп-фолк икона изви кръшен стан, па метна предизвикателно сластен силикон, което изтръгна едно звучно „Евалла, машалла, аферим, ашколсун!”, обаче глъчката беше тъй оглушителна, та се не разбра от где дойде таз възторжена канонада – изсред множеството или откъм сараите...

- От барбекю мавзолей не става, ама и тия толкова могат – рече лудият Мунчо.

Никой не го чу.

argumenti-bg.com, 23 март 2011

Нашмулване

2011-08-04T02:42:00.000-07:00

Велислава Дърева

Няма никакво значение дали Цв.Цв. ще остане министър и вицепремиер, за да копа трупове с багери; дали ще ръководи със Се-Ре-Се-йски ентусиазъм предизборния щаб на кандидат-президента Б.Б.; дали ще продължи да обикаля като цветарка от телевизор на телевизор и да затлачва ефира с невнятния си изказ, разказвайки сърцераздирателни истории за трудово-спестовните подвизи на тъста, тъщата, бабата, стринката, учинайката, калекото и прочее; дали главният прокурор ще го гушка (гуш-гуш!), НАП ще го люшка (люш-люш!), а Уорлик ще го дундурка (друс-друс!); дали Б.Б. усеща как таралежът Цв.Цв. шавъка в премиерските шорти (боц-боц!); дали Б.Б. със сълзи на очи ще се раздели с Цв.Цв. и така ще си отреже и двете ръце под звуците на жална строева песен в покъртителното изпълнение на стенещия Веско Маринов.

Това няма никакво значение.

До края на света Цв.Цв. е обречен да се обяснява. Не за героичната ловитба на октоподи. Не за митници и ченгеджийници. Не. А за имоти, апартаменти, воайяжи, ремонти, хонорари, приходи, разходи, дограми, паркети, квадратури, фаянс, Дубай, банкови сметки... И тъща. Заради Цв.Цв. (и тъщата!) ще се обясняват целокупно сите Граждани за ЕРБ. Начело с Б.Б.

Когато един властник се нашмули в тази спирала, той е приключил.

Ами да не се е нашмулвал!

"Дума", 1 Март 2011, брой 50

Взрив

2011-08-03T14:41:00.000-07:00

Политическият еквивалент на 400 гр. тротил

Велислава Дърева

„Самоделното взривно устройство е с мощност 400 гр. тротилов еквивалент” – така звучи на експертен език съобщението за атентата пред в. „Галерия”.

От технологична гледна точка взривното устройство е самоделно. Но от политическа е професионално. Не знам какво значи „400 гр. тротилов еквивалент”, но виждам мощта на политическия еквивалент в избухналите версии след взрива:

1. Инсценировка – сиреч, дело на самите „галеристи”, готови да се самовзривят, понеже им свършили медиийните бомби, та преминали на тротилови с цел привличане на вниманието, гаче ли досега не са го привлекли туй внимание, ама за по-сигурно сглобили една самоделка в редакционното мазе.

2. Празнични салюти и фойерверки в чест на славната годишнина от зрелищния арест на Октопода, току-що пуснат от подлия и безотговорен съд да щъка, вилнее и взривява на воля.

3. Сплашване на журналистите - от „Галерия” и по принцип.

Има журналисти, които не могат да бъдат сплашени и журналисти, които са си уплашени изначално. Ако вестникът е оръжие, с което можеш да убиеш муха и политик, един взрив не може да убие вестник. Други са оръжията, които убиват. Те са много по-перфидни в своята бруталност и много по-брутални в своята перфидност. Тези оръжия са интересите на издателите и собствениците. Техните интереси могат да превърнат техните издания в долнопробен клюкарник, в развъдник на цинични и вулгарни клевети, от които тече слуз и помия.

Още по-отвратително е, когато интересите превръщат вестниците в прислуга на властта, в нейни държанки, куртизанки и гувернантки, в лакеи, ласкатели и амбразурчици, в изпълнители на „мокри” поръчки срещу политическия опонент. Това е същинското, отвратителното убийство на всеки вестник.

Аз лично нямам слабост към скандални издания с булеварден привкус и жълтеникав оттенък. Но бомбата пред „Галерия” е покушение срещу опозиционен вестник. Знаменателно е, че журналистическата гилдия не говори за покушение срещу свободата на словото. Защото се опари с Огнян Стефанов и „Опасните”.

4. Атентат срещу държавата и държавността, сиреч – срещу ГЕРБ и Б.Б. лично, с цел – дискредитиране на правителството пред четирима еврокомисари на куп и препъване на България по пътя към шенгенските ловни полета. Какво коварство!

Самото мутренско-милиционерско управление на ГЕРБ е атентат срещу държавата и срещу държавността. Ченгеджийска фабрика „ГЕРБ”, произвежда единствено полицейщина и престъпления срещу Правото, Правосъдието, Правата на човека, Конституцията и Държавата.

5. Атентат на властта срещу самата себе си. Всички повтарят, че ако някой няма полза от атентата, това е ГЕРБ. Да, бе! Ако някой в момента се прави на многострадална Геновева пред Европа, това е ГЕРБ. Ако за някого атентатът носи поне три ползи, това е ГЕРБ.

Първата. Оправдание за провала на мисията „Шенген” и нарочване на виновниците. Защото Цв.Цв. „усещал” някакво „припокриване на раздвижването на някои от организираната престъпност, свързано с политическата дестабилизация, която идва от българската опозиция”. Този невнятен изказ означава – организираната престъпност в съюз с опозицията дестабилизират държавата, ерго – опозицията и престъпността са едно и също, ерго – опозицията е престъпна.

Втората. Докато Цв.Цв. усеща „припокриване на раздвижването”, Б.Б. търси съчувствие, състрадание и снизхождение - „За всички в Европа е ясно каква държава заварихме, с каква организирана престъпност, и какво направихме. След 20 г. преход, това е, което заварихме”. Това казва Б.Б., който 20 г. е живял на Марс, никога не е събирал рекет по „Витошка”, не е бил съдружник на Октопода, нито главен секретар на МВР, той отговорност не носи, вината е на други. А Европата да стисне очи, да затъкне нос и да ни пусне в Шенген.

Трето. Оттук-нататък новият разцвет на полицейщината ще бъде оправдаван с магическото „Европа настоява”. Цв.Цв. няма да подаде оставка, а Б.Б. няма да му я поиска. Един дискредитиран Цв.Цв. е щит, оправдание и гръмотвод за гнева срещу Б.Б.

И най-важното – ГЕРБ тласна държавата 20 г. назад; ГЕРБ решава политически проблеми с неполитически средства, а според излюблените си мафиотски табиети; ГЕРБ е символ, метафора и олицетворение на погубените, похабените 20 г. от живота на една държава, на една нация, на един народ. Това е политическият еквивалент на 400 гр. тротил.

"24 часа";14-ти Февруари 2011; прочитания: 3267; коментари: 42

Петък, 18-ти Февруари 2011
драги ми смехурко: продължавам: Оставам на тебе да провериш колко са партизаните в България, колко са ятаците, колко са осъдените на смърт непълнолетни и пълнолетни български граждани по политически причини, колко изселените, колко са изгорените къщи, колко са концентрационните лагери, колко са избитите без съд и присъда, колко са пострадалите деца - убити, насилени, сираци, колко са полицаите и предателите, получили парични награди за партизанска глава и др. Има достатъчно документи... Ние трябва да ги реабилитираме.., антифашистите са гордост за всяка нация, която ги има!

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам:Но, какво по различно и недостойно правят нашите партизани от другите в света... Във Франция партизаните са наричани разбойници, даже те са правили по жестоки нападения, кражби от мелници и мандри, унищожаване на инфраструктурата, , убийства, но французите, както и в другите страни партизаните, антифашистите, са на почит и уважение!! Никъде по света не се отнасят така, както се отнасяме ние с нашите партизани, антифашисти и участници във Втората световна война. Но да се върнем към този черен период у нас си!?!? Трябва ли, да съдим този период само заради мандрите, а да не сложим на кантара престъпленията извършени срещу деца -убийствата в Белица, Средногорието, Габрово, Перущица, Ястребино или пребиваните, убивани непълнолетни гимназисти в почти всички гимназии в България, нека си припомним шайките, блокадите, изгорените къщи, изселените, сраженията, в които е включена и жандармерията, войската, немските войски, военната авиация. Нека си припомним за набучените партизански глави....Това е!?!!

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: България официално влиза като участник във войната на страната на фашистката коалиция през 1941 година, но де факто е участник много по рано.. Ние не изпращаме наша войска на Източния фронт, но окупираме бивши наши територии и не само наши и заедно с немската армия извършваме такива жестокости, че слисваме света. И до днес можеш да намериш споменни паметници в Сърбия и Гърция, където са написани, коя част от българската армия и кой офицер е извършил избиването на цялото село, колко са избитите мъже, жени, деца и т.н. Същите фашистки изстъпления стават и на територията на България. Левите в България съвместно със хора, не приемащи фашизма се обединяват в една обща антифашистка коалиция. Действащи групи от партизани, бойни групи, извършват нападения на мандри, мелници, складове с храни, облекло и оръжие, приготвени за войските от фашистката коалиция. Нападат пощи и железопътни гари, убиват офицери, шпиони, предатели....

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Терора в България се разраства особено много след навлизането на Гестапо и подготовката от българските правителства и царя, присъединяването и към фашисткия пакт! Да, така става у нас!?!? Още преди да са подписани официалните договори, Гестапо се настанява у нас, чрез минните дружества и дирижира всичко... целия политически и икономически живот! Без официално решение и знание на българския народ на германците се дават безвъзмездно да ползуват летища, военни складове, полигони за подготовка на терористи (например тук са се подготвяли командосите, които е трябвало да убият Сталин, Чърчил и Рузвелт в Техеран), износ на стратегически суровини, като уран например....включително и немска войска. Позната история, нали....Много държавниците ни са се продали и на други господари. Добра шпионска мрежа създава и Съветският съюз. Натискът към България на коя страна, ще се включи е голям.. Втората Световна война навлиза в своят пик.

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Няма село или град, които да не са дали своите жертви по време на така наречения бял терор! Създават се и първите партизански чети, за да разконцентрират фашистката власт и да спасят населението от репресиите. След това унищожаване на народа и неговата интелигенция, последват доста репресивни закони, забраняващи съществуването на левите партии и както и много закони ограничаващи гражданските права на хората. Независимо от наложения терор и страх в страната се разраства съпротивата срещу фашизма. Създават се много леви и демократични партии и организации- младежки, работнически, студентски, профсъюзни и други, противопоставящи се на фашистките организации и партии. Участниците и активистите им са подложени на репресии.

Петък, 18-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Няма да споменавам имената на най- изявените интелектуалци, надявам се, че всеки българин...., ги знае и помни! Няма да спомена, колко невинни българи са избити, колко са безследно изчезналите.... Няма да спомена, по какъв начин и на какви гаври са били подложени хората... Това са същите способи и начини, които гледаме по филмите за зверствата на нацистите. Оставам това на тебе, млади човече! Ще кажа само думите на Страшимиров: "Клаха народа си така, както и турчин не беше го клал!". Направи си този труд, поне статистически преброй жертвите от едната и от другата страна, за да извадиш ти своето заключение....

Петък, 18-ти Февруари 2011 Драги ми смехурко: продължавам: След този кървав международен терористичен акт, с много убити и ранени невинни хора, в цяла България настава жесток фашистки терор. Обществената безопасност много бързо, като че ли самите те са участвували в деянието, залавя точните терористи и ги наказва показно, избиват се почти всички членове на Военният отдел на комунистическата партия. До тук да кажем добре! Разбира се, чуждите организации и посолства се дистанцират от атентата, дистанцира се и Комунистическата партия от акта на анархистите, но това не успокоява властта!?!? В България настъпва най-кървавия период! Избити и изгорени в пещите на Държавна сигурност, са почти всички леви, които не са успели да напуснат страната, комунисти, земеделци, социалдемократи. Избита е интелигенцията на страната, учители, журналисти, писатели, поети... България остава без интелектуалния си елит.....

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: В подготовката на терористичния акт за взривяването на катедралния храм "Св. Неделя", осъществен от анархистите, участвуват пряко и косвено и Военният отдел на Комунистическата партия, на Комунистическия интернационал, на чужди посолства в България, като например английското. Царят е бил в течение на подготвяният атентат! Има достатъчно документи, кой е субсидирал атентатът, това не е Българската комунистическа партия!?!? Така, че атентатът през април 1925 година трябва да се третира като организиран международен терористичен акт, финансово подкрепен от различни по убеждения организации и държави, практически извършен от анархистите, като противовес на засилващия се фашизъм.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Комунистическата партия е критикувана от Комунистическият интернационал. Военният отдел на партията започва подготовка за противодействие на фашисткия терор. Фашистите не ги изпускат от поглед. Те, ръководени от няколко правителства и създадената от Гешев, проф. Цанков и проф. Филов, с благословията на царя, полицейска структура, за унищожаване на политическите си противници, главно комунисти, които добре се възприемат от народа....и интелигенцията, създават шпионска мрежа на всякакво ниво в обществото от пречупени хора и родени предатели, още повече засилват недоволството и съпротивата.Нищо ново под слънцето!?!? Царя, създава и своя шпионска мрежа, подпомогнат от разузнаванията на Великите сили. Настъпва разцепление и в Комунистическата партия. Най-лявото крило, на анархистите, взема терористичния курс...око за око, зъб за зъб.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Левите, главно земеделци, започват да се подготвят за отпор. По места комунисти и земеделци работят като обща антифашистка коалиция (Плевен, Стара и Нова Загора, Северозападна България и др,), но общо взето Комунистическата партия не взема точната позиция. Избухва Септемврийското антифашистко въстание. Жестоко е потушено! Трябва само да спомена убийствата, шлеповете, бесилките, убийствата на цели семейства по тъмни доби, без съд и присъда, покрай реки и долища, без гроб...Има достатъчно документален материал - литературен, снимков, полицейски протоколи и др., удостоверяващи фашистките действия. Избиват се и хора само заради това, че са проявили своята гражданска позиция и са се възмутили по отношение на кървавите репресии. Светът е потресен!

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Няма да споменавам, че дори и след направената амнистия железничарите са подложени на жесток терор, лишени са от граждански права, направили са им полицейски досиета, подлагали са ги на полицейски тормоз, дори децата им са изхвърлени от работа и училище, да не говорим, че не са допускани в Университета и Военното Училище. Отношенията между левите земеделци и комунисти се изострят за дълги времена. Фашизъм набира сили и политическият тероризъм се разраства. По улиците се избиват македонисти, фашисти, леви комунисти и земеделци, социалдемократи, журналисти, писатели... Обвиненията кой кого са взаимни!?!? Върхът на терора започва с главоломното убийство на Стамболийски, осъществено от фашистките партии, македонистите и ...царя. Започва така наречения бял терор.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам:За да ликвидира бандитизма, проституцията (само в София проститутките, обслужващи окупационните войски са надхвърляли 12 000), венерическите болести, непознати у нас, докарани ни от Френския легион, Стамболийски открива така наречените трудови лагери или както сега се обобщават с името концентрационни... Стамболийски провежда и други полезни реформи, но те засилват съпротивата на различните партии и слоеве. Появяват се и фашистките партии.. Избухва Голямата железничарска стачка, с типични професионални и социални искания, нарушени от държавата. Стамболийски я обявява за комунистически акт и съюзявайки се с другите партии я потушава. По време на нея се е действало с типичните фашистки изстъпления срещу стачниците и техните семейства; убийства, побоища, трошене на кости, изгорени къщи, изхвърлени посред зима семейства от ведомствени жилища, изселени, осъдени и престояли в затворите като политически затворници най-обикновени железничари, борещи се за хляба си и правата си.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: Следва пълен погром и катастрофа за България, реализирана от Ньойския договор. Няма да се спирам на последиците от него, защото съм почти убедена, че тук няма голяма историческа манипулация...Недоволството расте главоломно с нарастването на икономическите и социалните проблеми... Правителството на Стамболийски е изправено да решава много проблеми, с пълната международна изолация, със запазването на войската и много, много проблеми. Един от основните въпроси, който е стоял пред земеделското правителство това е изхранването на изгоненото българско население от Мала Азия, Добруджа, Македония и Беломорска Тракия, Трансилвания. Освен българите от тези райони пристигат и много цигани (влашки, сръбски, български), както и дошлите арменци, словаци и словенци. Стамболийски провежда реформи, които му създават много врагове... Той отнема от земеделците земята им над 300 дка за равнинните терени и над 500 дка за планинските, одържавява ги и раздава по 30-40 дка на безимотните, за да се изхранват...

Сряда, 16-ти Февруари 2011 джон: дядо мъдьо (или може би тъшо), коментарът ти е типичен за същество едно стъпало по-долу от примат. да осъзнаеш, че целият ти живот е подчинен на мошеническа доктрина и упорито да го отричаш говори за отсъствие на какъвто и да е интелект. кофти е всичкото ти вегетиране под слънцето, сянката, поливането и (особено!) торенето от оная партия, която пишехте с главна буква да се вмести в такава кратичка сентенция, нали? затова не можеш да обидиш никого, защото сентенцията е вярна, а реакцията - първосигнална по ленински: това не е, защото не може да бъде! много е тъпо да разхождаш тяло, на което "мозъкът" се намира на позитано... бягай да ти кажат какво да ми отговориш!

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: продължавам: А в това време народа продължава да обеднява от задълженията си да издържа армията си, собствените си семейства, царското семейство, държанките, депутатите, черноборсаджиите, бандите, да възстановява стопанствата си и морала си, разграбени, поругани и унищожени напълно от наши и чужди грабители и окупатори... На война, като на война! Така България от Междусъюзническата война навлиза в период на непрекъсната Гражданска война, засилила се по време на Първата световна и продължила до.......няколко години след Втората световна война!?!?! Засилват се разслоението и недоволството, войнишките бунтове на фронта, дезертьорството, военните трибунали, женските гладни бунтове, пленничеството, болестите и глада и на фронта и в страната, политическите движения против войната, Войнишкото въстание...

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: ...продължавам: Великобалканският шовинизъм надделява и избухва Балканската война... Преждевременно..., благодарение на македонистите, които предизвикват кланетата на българите в Щип и Кочани. Във всеобщият патос за освобождение на поробените християни се включват и всички комунистически партии на Балкански държави. Особено активни са били българските комунисти. Разочарованието си Троцки, много ясно е изразил след срещите си с лидерите на левите, женските организации и евреите по този въпрос: "Тук нито комунистите, нито евреите, нито жените са истински!"( цитирам по памет). После..., Междусъюзническата... Румънците окупират Северна България и стигат чак до Враждебна и Слатина, където са спрени пак от Великите сили, да не маршируват по жълтите павета!

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: ...продължавам: Те внедряват свои ченгета, завербуват и много,основно български политици, които продължават да продават интересите ни..., та, чак досега...Въпросът с териториалните претенции на Балканските държави, нерешени с международните договори е обсъждан на конгрес на Международния комунистически интернационал. Излиза се с решение за създаване на Федерация на южните славяни, с цел ликвидация на проблема, както и засилване на комунистическото влияние на Балканите. С решаването на този проблем се натоварва самият Троцки. Известни са финансовите преводи на Комунистическия интернационал към Балканските комунистическите партии и към отделни лидери. Известни са и персоналните срещи на Троцки. Известно е и, че те са се надявали Световната пролетарска революция да започне от Балканите. Но..., нещата с революциите не винаги се развиват по план и мерак.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 драги ми смехурко: От позицията на достолепната ми възраст съм длъжна да ти отговоря. Аз знам, че вашето поколение беше напълно лишено от познания за този особено кървав период от политическото и икономическо развитие на страната ни. Затова, не ти се сърдя за думите, с които ме определяш, както и на другите млади хора и прощавам, така както баба прощава на любимите си внуци. И така, България след Освобождението си се намира в период на великобългарски национализъм, политическа партизанщина придружена от силен македонски тероризъм , реализиран по не цивилизационен начин не само на територията на страната, на заграбените и ограбените от съседите ни наши територии, но и в международен план (ВМРО е обявена за най-опасната международна терористична организация, да.... тя е призната в международен план за българска, а не за македонска ). Така България още по това време влиза в международна изолация. Засилват се империалистическите и геополитически апетити на много държави.

Сряда, 16-ти Февруари 2011 filip: ДО СМЕХУРКО. Драги ми Смехурко, ако В. Дърева е извършила атентата в "св. Неделя" през 1925 г., то тогава кой по същото това време уби Гео Милев, Йосиф Хербст, Димо Хаджидимов, Петко Д. Петков и прочее? Кой? Костов? Б. Б.? Цв. Цв.? Ти ли, Смехурко, уби Гео Милев?Разбираш ли абсурдността на твоята аргументация - порочна манипулативна популистка чалга-смес от исторически времена? Никой не може да бъде съден за нещо, което не е извършил, като на всичкото отгоре и не е бил роден. То е като да съдиш Доган за Баташкото клане, както прави Сидеров. Ако ти харесва Сидеров - бъди Сидеров, ако ти харесва Б.Б. - бъди Б.Б. А Дърева чети - все ще научиш нещо.

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Смехурко: До "Гражданките": Много се радвам,че гражданки на достопочтена възраст са добре с акъла си и не страдат от старческа деменция. Направо съм възхитен,че за една от тях В.Д. е "Любимата ми журналистка, тя е един достоен човек!" Защото аз съм доста по-млад и претендирам,че не страдам от горепосоченото заболяване, но не мога да нареча г-цата достоен човек! Въпрос на вкус и предпочитания. Да не забравя: СДС ли извършиха атентата на 16 април 1925 г. в църквата "Св.Неделя"? Сигурно Иван или Мартинчо са запалили фитила! Или пък сините отряди на Валяка грабеха мандрите и кошарите през 1941-44 г.? Доколкото си спомням, те начело с хубавото и младо тогава Наде само скачаха по площадите и викаха "Кой не скача е червен!" . Ще помоля тази гражданка, която не използва ника си - сигурно го е забравила,случва се, да отговори на въпроса ми за атентата и партизанското движение. Предварително благодаря за обстойния и неполитизиран отговор.

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Смехурко: Брей, правоверни комунисти, щом закряка топ-жабата и веднага цялото блато се оглася от крякdне на десетки жаби! Ама вижте си апологета какво представлява - на тази снимка тя има пак някакъв по-човешки вид, иначе ако я видиш в тъмното, може да те обхванат доста неприятни асоциации! Освен това май че забравяте, че тази госпожица си мени предпочитанията и симпатиите като мартенско време - преди няколко месеци защитаваше настървено имотите на царя - Симеон Сакскобурготски ; сетне я обзе някаква смес от филсофски разсъждения+метафизика; после ходи при С.Петрова,представяйки се за баш-демократка от началото на Прехода,сетне като че ли защити Доган ; сега защитава РЗС !! Аз отдавна свикнах когато чета излиянията на госпожицата първо да гледам началото и края на писанието. Сетне,ако нещо ме заинтересува,което напоследък все по-рядко, се престрашавам да чета написаното от нея! Защото нейните творби са в някакъв червено-жълт-пембен вариант! Зависи на какъв цвят ще попаднеш!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 до гражданката: Уважаема гражданко, благодаря на Бога, че с паметта сте си добре! Не съм забравила за престъпленията, направени в България дори в исторически план не само в съвременен (по образование не трябва да ги забравям). Уважаема госпожо, за разлика от вас моята информация за палежа на Партийния дом е лична, тъй като бях там и те не са изцяло покриващи се с изнесеното във филма. Има доста подвеждащи факти в желаната от авторите на филма насока.Мене нито СДС, нито БСП, нито ГЕРБ, нито пък някоя друга партия или формация могат да ме съдят за каквото и да е! Така, че нямам този проблем! Аз нямам нищо против за престъпленията направени от различните правителства по време на всички режими след 1878 година! За политическите престъпления няма давност! Колкото до любимата ми журналистка, тя е един достоен човек!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 гражданка: Не се пише "2ГРАЖДАНКА" , а" втора гражданка" ! ? ! ? Възмутена другарко! Наистина на есен се броят пилците. Мен СДС нямя да ме съдят,защото в тази страна най-много за съд са КОМУНИСТИТЕ/които знам защо са бесепари, както циганите-роми !- и се срамуват за това. - но това е друга тема /. С моята памет нямам проблем,дори съм много ДОБРЕ! Вие имате проблем,другарко,защото сте сабравили изглежда за престъпленията на столетницата си. Наскоро дори ви припомниха с док. филм как сами си запалихте партийния дом и сами си унищожихте всички документи доказващи тези престъпления. Кой друг освен вас имаше интерес за това? Няма да стигне пространството за да описвам всичко което вършеше БКП. За това да пише др. ДЪРЕВА-любимата ви журналистка!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 56789: Доста безумни коментари, ообено когато обвиняват Дърева в комунизъм или нещо друго. Лошото в това е, че тези хора не виждат как ги гази Валякът Борисов. Това е душевен онанизъм, едно садоусещане на чикиджиите, които изпитват вълнения само, когато някой ги гази. Жалко, че тези хора живеят в България, иначе нещата сигурно ще станат по-различни.

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Другар: Българския народ е прокълнат, защото търпи такива зоофили като Дърева да му се подиграват и надсмиват в очите. Ако бяхме пратили в ада дори "няколко другари" съдбата ни щеше да е различна. Справка - дори и румънците са по добре от нас защото пуснаха крушум на Чаушеску. Господ не обича хората които нямат сила да раздадат справедливост приживе!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Ангел: Естествено от другарката Дърева не може да се очаква друго!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 Дядо Мъдю: Безсилието предизвиква коментари от типа на "щом комунистите скачат срещу него - значи добро". Ако има нещо по-показателно от тези разсъждения на примати, здраве му кажи. Има и нещо успокоително: приказката за кервана и лаещите кучета. А да лаеш срещу луната има голям самозадоволяващ (онанистичен) ефект. Оставаш си с едно чуство на облекчение и "изпълнен дълг".

Вторник, 15-ти Февруари 2011 джон: щом се появи материалче от онова нещо - всичката форумна полиция от позитано скача като един (матросов на амбразурата) да ни обяснява колко е умна и колко е права! тъпо, дърева, тъпо, позитанци! не забравяйте най-точния критерий за стойността на едно нещо: ЩОМ КОМУНИСТИТЕ СКАЧАТ СРЕЩУ НЕГО - ЗНАЧИ Е ДОБРО!

Вторник, 15-ти Февруари 2011 ioan: Травеститът Дърева е чист болшевик и БСП/б/ хвърля всички сили за сваляне на правителството защото корпоративните интереси на олигарсите от БСП/б/ са застрашени. А другите наивници подкрепят защото вярват, че ще им подхвърлят трохички.Когато се смени поколението на "наследниците" може би ще има някаква форма на европейска социалдемокрация.

Вторник, 15-ти Февруари 2011 BeSePar: Привет,Велислава! Както винаги си безпощадно точна.Извини ме,но има и шесто.Именно него има в предвид Премиера с петолъчка на челото,когато казва,че взривът е професионален и благодари дори на извършителите. Това си е единственния начин да се направи обиск на редакция,без да се иска разрешение от прокурор.Гърмиш и отиваш да "събираш вещественни доказателства"Дано да е дело само на МВР,а не съвместна акция между Митко бомбата и Велински. Я анализирай случката и от този ъгъл.. С уважение1

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 andrei: Г-жа Дърева хич не ми е приятна. Още по-неприятна ми е когато защитава отминалото управление на "тройната коалиция". Ама,не разбирам и ГЕРБ-еровите клакьори по-долу. Които обиждат,псуват, издигат болшевистки лозунги.Но никой от тях не казва поне факт,който е отрицание на нейните.Наясно са с кирливите ризи на любимците си и се опитват с крясъци да заглушат наранената си вяра.А Бойко просто е продължение на Сергей,само че в нова опаковка.Продължава неговата политика в интерес на олигарси,монополи,чиновничество и банки.И на геноцид спрямо обикновенния народ.Нали за това ДС му осигури 8 год. медиен комфорт,след назначаването му от Бриго Аспарухов за гл. секретар на МВР.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Смехурко: Г-жо Дърева, при някои хора старческата деменция идва много късно, при други хора - много по-рано. Първите признаци на тази болест при пишещите братя са, че този,който е написал нещо, започва да вярва, че само той е прав, а другите са невежи. И започва да им обяснява нещо и да ги поучава, без другите да го искат. Вие на 2 седмици продължавате да поучавате читателите, а те Ви обясняват,че трябва да се прегледате.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 123445: Тъпо, Дърева.Тъпо...

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 2гражданка: Уважаема гражданко, Дърева е спец по статиите, не само когато "идват избори"! Кой ще бъде на власт нито Дърева знае, нито ние, нито вие!?! Ще се преброим на есен! Този израз, който вие цитирате е израз на СДС от времето, когато и на тях вярвахме! Опреснете си паметта, ако я имате!?!? Освен това от СДС могат и да ви съдят за авторски права! Колкото до "предизборната пропаганда" на Дърева и други, какво ви притеснява вие нали си имате акъл...., ще си гласувате за когото си искате...., имате право на свободен избор!?!?

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Nikee: Тъпо, Дърева.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 гражданка: Другарката Дърева е спец по тенденционните статии. Което се котира за него пише! Нали идват избори? ! Нали пак те трябва да са на власт? Много си ни ясна, другарко. Нищо ново на. хоризонта- типично по комунистически . Който не е с вас е против вас, нали? Изтъркана плоча-прочетен вестник. Време е да напишите една статия за престъпленията ви по време на управлението на вашата партия и тогава ще правим съпоставката, кой е по-грешен: вие, или тези които не са с вас. ТОВА НАПИШЕТЕ! Стига предизборна пропаганда!

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Увяхнал гербер: Политически еквивалент от 400 грама. Мисля че Дърева бърка. Тези 400 грама се равняват на 400 килограма. Които ще пометат Цв. Цв., ББ, Цецки и Фидоски, а сигурно и ГЕРБер-овата градина нацяло.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Разочарован: Глупава и тенденциозна статия, на иначе интелигентен, но доктринерски ограничен човек!

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Бай Марко: Викторчо не ти хареса истината ? Можеш ли да ми кажеш кое от горе написаното не е истина? Или не ти харесва, че написаното е точно в десетката на проблемите.А до това колко ти е интелекта си вадя заключение от употребените думи "Пачавра смотана".

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Георги Петров: Ако ГЕРБ бутат държавата 20 години назад по отношение на правораздаването - аз съм за. Тогава си имаше и смъртно наказание за боклуците, тогава не можеше както сега един философ да вземе 1.5 милиона хонорар по хидропроект и съда да каже, че всичко е О.К. Тогава мангасарите не крадяха безнаказано откъдето и каквото им падне, причинявайки хилядократно по-големи щети от стойността на метала. Тогава не се пускаха на свобода всички заловени. Тогава гледаха като писани яйца боклуците-наркомани и така оставаха и пари за пенсии. Икономически и политически искам да сме сега, за да има свобода на стопанската инициатива, но в правораздаването искам да съм в тоталитарна България. И сигурен съм и Дърева си е била добре тогава.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 кръстеж: браво,за съжаление това е самата истина.

Понеделник, 14-ти Февруари 2011 Виктор: А политическия еквивалент на милион и половина хонорар на хидрофилософа? Как пък веднъж не написа нищо за Доган? Пачавра смотана

10 януари срещу 4 февруари

2011-08-03T14:35:00.000-07:00

Мутренският погром над парламента има своята проекция в днешната власт на ГЕРБ

Велислава Дърева

Ако някой се интересува кога точно муцуните, мутрите, мафиотите, групировките, все същата тая компания от зле преоблечени бизнесмени с романтично „магурско” минало и светлейшо властелинско бъдеще нахълта в политиката, превзе обществения живот, подчини държавата и всеки отделен гражданин на своите капризи, интереси, мании и патологии; кога гущерите и октоподите „еволюираха” в олигархия, откога олигархията владее, граби, контролира и управлява България – отговорът е един:

На 10 януари 1997 година.

Защото не народът щурмува, изтърбуши и опожари парламента, не народът извърши покушение срещу парламетарната република, не народът похити конституцията, не народът извърши държавен преврат.

Не.

Народът беше декор, масовка за пред света, студентите – украшение, брошка някаква, а хоругвите на самозвания „синод” – алиби за пред Господа Бога.

Истинските действащи лица, които подмениха справедливия народен гняв, които злоупотребиха народния протест, които купиха, платиха, инспирираха, организираха и извършиха погрома над парламента бяха те – мутрите. В съюз с българската десница, която без гнус и свян прие да бъде инструмент на мафията, на нейните интереси.

Колкото и да се самонавиват персонажи като Дайнов и Бакърджиев, че 10 януари е „народна революция”, „единственото успешно въстание в българската история”, поради което „април`1876 е читалищна самодейност на многострадални Геновеви”, колкото и да си вярват на съчиненията, митовете и легендите, 10 януари ще остане в своето драматично, омерзително триединство - като ден на погрома, като ден на обществено позволеното насилие, като ден, в който започна прякото овластяване и възшествие на олигархията.

Затова на 10 януари не празнува никой. Освен мутрите. Освен мафиотите. Освен олигархията. Това е техният ден.

В историята нищо не е само за себе. И не остава само по себе си. Това, което едно общество е извършило, приело, приветствало и узаконило вчера, винаги има своето продължение, своите проекции.

Проекцията на 10 януари е днешното управление. Нарича се ГЕРБ. С методичната подмяна на парламента, с узаконеното, аплодирано насилие и унижение над всеки гражданин, с полицейщината, с подлото слухтене и душене, с авторитарната власт, и, разбира се - с триумфа на мутренско-милиционерския абсолютизъм.

Целият драматизъм на нашето общество е, че знаем със сигурност продължението на 10 януари, защото го виждаме всеки ден. Но не виждаме продължението на 4 февруари.

На 4 февруари Първанов и Добрев се отказаха от властта. За да спасят държавата от гражданска война. За цели 10 минути двамата бяха доблестни спасители на държавата. После сините казаха „тия се предадоха, клекнаха, капитулираха”, а червените ги обявиха за предатели, продажници, изменници, съглашатели и заговорници, смушени нейде зад фикуса. В залата на „Позитано”, ледена като праисторическа пещера, Първанов и Добрев бяха осъдени за „капитуланство и държавен преврат”, за „безсрамно национално предателство”, за „най-тежкото предателство в историята на нашата партия”.

Към 4 февруари червеният арсенал от квалификации се беше просенил, прояден от политическите молци, и взе да линее. Въртеше се все около „перестройкаджии”, „въжеиграчи” и „дисиденти, които трябва да изтекат в канализацията”. След тази дата към обвинението в десетоноемврийщина се прибави нещо свежо - четвъртофевруарщина.

4 февруари беше обявен за „акт на легитимиране на превратаджиите” за „колаборационизъм с пучаджиите”, за „една антиконституционна”, „една антизаконова дата”, „една антидемократична дата”, „една позорна дата”, за „капитулация – бърза, безусловна и със съгласието на победения”, за дата, на която „Добрев лиши БСП от всякаква перспектива”.

Така „4 февруари и четвъртофевруарщината в БСП” бяха осъдени като „вътрешнопартиен преврат”. Защото Първанов и Добрев „сдадоха властта без бой”. И защото нямат „здраво отношение” към властта. Защото нямат „здраво разбиране” за властта. Следоватено здравото отношение към власта, здравото разбиране за властта включва боя. Здравият бой. „Нездравите” „капитулират” (прекратяват военни действия и се предават на врага), „абдикират” (отказват се от владетелски права или престол) и „сдават” (русизъм с военен уклон). „Здравите” не обичат да говорят за причините (те много добре знаят, че причините са в тях самите); не се интересуват от средствата. Те се интересуват само от властта. Която не трябва да бъде „сдавана”. А държана. На всяка цена. Особено ако не я плащат те.

Сега управлява Борисов. Който има „здраво отношение” към властта и „здраво разбиране” за властта. Като властване, не като управление. Като лична недвижима собственост, не като отговорност. Като бой, пребиване, смазване, размазване. Като инструмент за мъст, унижение, опозоряване и насилие.

Мат`рялът е удовлетворен. И умиротворен, в смисъл – сплашен. Ерго – още е 10 януари.

4.2.2011; argumenti-bg.com | Comments (4)

читател — 06.02.2011 18:39
Дали някога, някой ще ни разкаже за преговорите горе на Копитото между “героите” и сините представители? Например срещу колко беше предадена властта?
Стар комунист — 05.02.2011 19:18
Първанов, Добрев, Пирински – това са мерзавците, които бяха в основата на “съглашателството” с Иван Костов. Те изгониха Виденов, за да се подсигурят при новата ситуация. Добрев измъкна куп досиета от МВР и огромно количество пари от “приятелски” мутри, с които съхрани фамилията си и бъдещото развитие на Гоце. Когато осъзна какво е направил и го сподели с жена си, тя се побърка, а той биде довършен от скоротечен рак. Наследниците му се въртят около Гоце и просперират успешно. Последният трупа костюми и мезонети, титли и мускети… Пирински е “вечната Амбър”, роден в САЩ, осиновен и доведен в РъБъ, издигнал се млад с протекцията на тъста си ген. Кашев, той ще се пенсионира в Парламента, защото е от соц. аристокрацията. Фамилиите Пирински и Луканови са нанесли най-много вреди на България… :( Анатема!!!
Наблюдател — 04.02.2011 19:38
Г-жо Дърдърева, пишете хубаво, но невярно. Няма нужда да героизирате онези, които вие си харесвате. Тепърва историята ще дава оценки и ще търси отговор на въпроса защо се размотаваше във времето от декември до януари съставянето на правителство!
mileidi — 04.02.2011 14:22
“народен вандализъм” предизвикан и режисиран от “сините лумпени”…

4 февруари

2011-08-03T14:26:00.000-07:00

Денят на дежурните виновници

Велислава Дърева

„Не трябва да ги пускаме да си отидат! Няма да отстъпвате! Нито един червен не трябва да излезе! Сега са ни паднали!”, „Ще стоим тук, докато клекнат!”. „Ще затворим небето, реките, пътищата, ще изгоним комунистите!”, „Нашата сила е толкова голяма, че ние можем да издържим дни наред дотогава, докато трябва. Останете по местата си! Оттук няма да мръднете, докато не отстъпят!”...

Така Костов, Бакърджиев, Стоянов, Надежда Михайлова наставляваха сините щурмоваци; агитката на „Левски” крещеше „Премиер-милиционер, държава-концлагер!”, „Добрев е пияница, неговата мамица!”, „От детето до старика всички срещу болшевика!”, „Дайте ни червените! Да ги избесим всичките!”, „Всички при Луканов!” (100 дни преди това бяха убили Андрей Луканов); колите на столичната „Чистота” разнасяха „муниции” (току-що произведени лъскави болтове); някакви впиянчени типове, някакви мутри с „магурско” минало и светло политическо бъдеще се хвърляха пред полицейските коли, викаха театрално „Ох! Убиха ме!”, а после палеха и трошаха; фалшивите „архиереи” от самозвания „синод” носеха хоругви; а репортерите от едно радио пищяха възторжено „Стрелят! Бият! Убиват! Изнасилват! По паважа се търкалят трупове! Идват танкове! Червените излизат! Тълпата разбива парламента! Извинявайте, не исках да кажа тълпа, това не е тълпа, това е народът!”...

Народът стоеше в задните редици на протеста, не хвърляше камъни и не трошеше.

Беше 10 януари 1997 г. Денят на погрома.

Парламентът беше разгромен, изкорубен, похитен.

Държавата увисна на ръба на гражданската война.

На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата и спасиха държавата. Беше денят на разума.

Победите на насилието винаги са мълниеносни и пирови.

Победите на разума винаги изглеждат като поражение, и винаги ги осъждат като предателство и съглашателство.

Съгласието е губивреме, насилието е експедитивно. Съгласието изисква обществена отговорност, насилието гарантира безотговорност. Съгласието изисква интелектуално усилие, насилието е антиинтелектуално занимание. Съгласието е разум, а за разума оправдания няма. Насилието е всеоправдаемо. Съгласието има съмишленици, насилието има съучастници. Колкото повече съучастници, толкова повече безнаказаност. Съгласието има съдейственици, насилието има наемници. Наемниците са винаги добре заплатени. А политиците на съгласието плащат - с живота си. Съгласието е компромис, насилието - сделка. Сделката винаги е политическа.

Не е задължително да щурмуваш парламента, да го изпотрошиш и опожариш. Достатъчно е да го подмениш. Това става днес, 14 години след 10 януари. Тогава народното недоволство беше злоупотребено, а народният протест – подменен от интересите на всякакви мутри, муцуни, мафиоти и групировки.

Днес парламентарната република е подменена с премиерски абсолютизъм, конституцията – с премиерска диктатура, демокрацията – с полицейщина, напоявана от един егоцентричен, мизантропичен, отмъстителен, арогантен властнически нагон, който владее и контролира всички власти по законите и с табиетите на подземния свят.

На 10 януари се роди едно мрачно създание – обществено разрешеното насилие, главният съучастник на всяка авторитарна власт.

Днес отровеното обществено съзнание очаква насилието като справедливост, приема го като несъмнено политическо средство, аплодира го като възмездие, възпява го, радва му се и се чувства дълбоко удовлетворено. И поради своята късопаметност или поради нежелание, не си спомня оня лозунг - „Премиер-милиционер, държава-концлагер!” (само дето Кольо Добрев никога не е бил милиционер, понеже е геофизик). Защото ако си го спомни, ще му се вгорчи душата. Днес и премиерът е милиционер, и вицепремиерът, и половината депутати на ГЕРБ, и цяла армия областни управители, кметове и прочее юнаци, разставени по всички паралели и меридиани на властта.

Това е проекцията на 10 януари днес. Тя е самоубийствена. Защото поставя обществото и насилието от едната страна на барикадата.

А на 4 февруари Николай Добрев и Георги Първанов се отказаха от властта. От власт се отказва само този, който не я иска за себе си. Но преди всичко – който има морал, кураж и отговорност. Действие неразбираемо в една действителност, където разумът е изкупителна жертва, където едни и същи лица, кръгове и интереси, техните производни масовки и напазарувани медии, поотделно и задружно, с хъс и плам дискредитират, дискриминират, маргинализират, плюят, морят и мачкат всеки диалогичен, цивилизован, разумен, читав човек. Всеки, за когото интересите на държавата са по-важни, защото са общи.

Днес отказът от власт е заменен с водевилно връцкане на тема „Ако не стане на мойто, връщам мандата и отиваме на избори!” – това първо, и второ - с отказ от управление. Борисов не иска да управлява (защото не може). Той иска да властва. Това е вулгарното, мутроидното, мачисткото, нарцистичното поп-фолк разбиране на Борисов за политиката, властта и управлението – като еднолично притежание, като селско хитруване, махленско лукавство, подгавряне и заглавичкване, като френетична нетърпимост към интелекта, като разгул на мафиотската романтика, като апотеоз на чалгата, като триумф на жадния за диктатор мат`рял, обладан от еротична преданост, като като опозоряване, подчинение и мъст, като бой, пребиване и размазване, като сексуално унижение - тази върховна демонстрация на всевластие. Такива са мисловните висини на примитива.

Това поиска обществото.

И това получи.

"24 часа" 4-ти Февруари 2011; прочитания: 3370; коментари: 33

Четвъртък, 10-ти Февруари 2011

мм: Тъжно й е било на Дърева в онзи ден. Лошите сини капиталисти вандалстват над родната светиня-парламентът, а червените герои загърбват властта и постъпват за ползу роду. Лека му пръст на - Добрев. Голямо добро направи на държавата - спор няма. Защо Дърева слага и Първанов до него не ми е ясно. Малко рекламка може би. По онова време се появи много сполучлив виц на Каналето. Японския премиер дошъл в България и като видял какво е казал "Г-н Виденов народа ви няма хляб и живее", "Да, живее","Ама няма пари - по долар на ден и живее", "Да, живее", "Ама и работа няма и живее", "Да, живее", "г-н Виденов, защо не пробвате с водородна бомба". Много точен виц, който обисмисля глупостите от статията. Кога г-жо Дърева би трябвало да се вдигне народа срещу червено правителство? Може би според вас само ако наистина това червено правителство почне да хвърля бомби по народ!?.

Неделя, 6-ти Февруари 2011 Муто: Дърева може да е всичко, с което анонимни форумни глисти я кичат. Но едно нещо тя със сигурност е, а именно, тя е почтен човек, нещо, което вие, форумни анонимни лайнари не сте, не сте били и никога няма да бъдете. И го казвам не защото я защитавам, а защото като чета малоумните ви дрисъци, действително ме сърбят ръцете да скърша вратлето на някое тъпоглаво ХХХ форумно нагло влечуго! Жалка държава, населена с подли, тъпи доносници!

Събота, 5-ти Февруари 2011 българин роден в савецко робство: kondor, за разлика от теб, аз съм живял по времето, описано в тази книга. Беше времето преди 89г. Дърева е част от тази машина, репресирала българите в продължение на 45 години. Досега обаче не чухме от БСП/БКП, поне едно извинение за избитите десетки хиляди българи, само заради това, че са разказвали вицове. Да не споменаваме другите им мизерии.

Събота, 5-ти Февруари 2011 kondor: Четете Оруел "1984"! Четете и мислете, герберистки тъпунгери! Хвалете простака Борисов, плюйте всеки читав човек - само така ще получите сексуално удовлетворение!

Събота, 5-ти Февруари 2011 до форумните псувачи: Помията, която изригвате е потвърждение на всичко, написано от г-жа Дърева. А вий, вий сте идиоти!

Събота, 5-ти Февруари 2011 възмутена: Какво да ги коментираме това КОМУНИСТИТЕ! ? ! Хора без всякакъв морал,чувство за мярка, високомерие, хора с висока степен на амнезия,болни на темата все да поучават, все да търсят кирливи ризи на другите около тях, Все те да са правоимащи, все техните деца да са на почит и уважение, едва ли не, са се родили на този свят да служат за пример на всички живи същества. НЯМАМ ДУМИ................ То бива , бива гьонсурати, , Скрйсе бе другарко ДЪРЕВА там където ви поставиха избирателите от последните избори. Пак ще гласуваме за Борисов, колкото и компромати да му спрятате. Той и Янето беше много побеснял , но видяхте резултата от "ГОЛЕМИЯТ " труд който положи. Стой си в къщи на топло и си чети трудовете на другаря Тодор Живков.

Петък, 4-ти Февруари 2011 българин: Filip, да да си спомним за близкото минало и за един Павлик Морозов - дете, издигнато в икона от комунягите. Само си го представи - система, която издига за герой дете предало на смърт баща си... Луда гнусна история. Ей на тия същите им е фенка и Дърева.

Петък, 4-ти Февруари 2011 filip: Ха-ха! Айде, ГЕРБ-аджийски амбразурчици - напред! "Днес отровеното обществено съзнание не си спомня оня лозунг - “Премиер-милиционер, държава-концлагер!” (само дето Кольо Добрев никога не е бил милиционер, понеже е геофизик). Днес и премиерът е милиционер, и вицепремиерът, и половината депутати на ГЕРБ, и цяла армия областни управители, кметове и прочее юнаци, разставени по всички паралели и меридиани на властта."

Петък, 4-ти Февруари 2011 Мина: Преди те биеха, сега те храчат , такава е сьдбата на честните и талантливи хора не само в Бзлгария. Само че времето заличава глупостта и злобата, а истинското слово, качествената реч и публицистика остават.

Петък, 4-ти Февруари 2011 wazmuten: Стига е лъгала тая смръдла с непран пуловер. Ето го тайният кабинет на Добрев, вижте какъв явен обир щеше да е: http://www.lichnadrama.com/tayniyat-kabinet-na-dobrev-yaven-obir/ Айде да си спомним, как се бяха насрали, иначе с камъни щяхме да ги изгоним

Петък, 4-ти Февруари 2011 ХХХ: Убедих се вече: Наистина добър комунист е мъртвия комунист! Как може така да се фалшифицира историята?! Та това са събития, от преди 14 години. Тогава се радвах, че България се размина с гражданската война, но сега искрено съжалявам. Наистина трябваше да Ви поразтребим, гризачи нещастни. Но, поправими са нещата...

Петък, 4-ти Февруари 2011 DA: Чудя се, как може да се дава форум, на такива писания, които призовават за смърт, саморазправа, цинизми и др.! Трябва такъв запис да да бъде изключван и изхвърлян автоматично! На тези събития е рано да се даде смислен отговор! Лично аз съм видяла, как се плащаше на бивши затворници и се раздаваше дрога на невръстни, за да вършат бели. И аз седях на паважа да пазя подрастващите си синове да не ги дрогират демократите!

Петък, 4-ти Февруари 2011 Гражданин: Дърдърева, пишеш хубаво, но невярно! Разкажи с думи прости на българския народ как след "героичната" дата богоизбрани превъртяха паричките си, обезцениха взетите кредити, а мнозинството българи пиха по една студена вода. Разкажи смело за преговорите, водени горе на Копитото между "героите" и представители на СДС за предаването на властта и най вече срещу какво... Разкажи защо точно определени хора държат и и кономечската, и политичесската власт, а средностатистическия българин се чуди как да оцелее в 21в., как да изучи и изхрани децата си като в България от трудови доходи не може да се живее, а работни места има само за богоизбрани. Разкажи ни драга Дърдърева кой и защо ни в таз робска люлка залюля и с какво заслужихме тази участ!?!

Петък, 4-ти Февруари 2011 Дора: Вижте какво, мръсни, жалки наркоманчета! Вие да мълчите! Велислава е един от хората, които истински се бореха за демокрация! Питайте Ж. Желев и други. Срещу Тато имаше статии още преди вие да палите Партийния дом, да скачате, разбивате Парламента, носеше последствията от смелостта си по време на комунизма, дори се опитаха да я премачкат с кола в тъмни доби за разлика от вас и вашите вождове, които взехте да се пъчете и тупате в гърдите след като видяхте, че ще бъдете на келепир, ако поскачате....

Петък, 4-ти Февруари 2011 arbol: Още веднъж - честито, тъпаци! "Съгласието има съмишленици, насилието има съучастници. Колкото повече съучастници, толкова повече безнаказаност. Съгласието има съдейственици, насилието има наемници."

Петък, 4-ти Февруари 2011 arbol: Ха, честито, тъпаци! Днес отровеното обществено съзнание не си спомня оня лозунг - “Премиер-милиционер, държава-концлагер!” (само дето Кольо Добрев никога не е бил милиционер, понеже е геофизик). Днес и премиерът е милиционер, и вицепремиерът, и половината депутати на ГЕРБ, и цяла армия областни управители, кметове и прочее юнаци, разставени по всички паралели и меридиани на властта.

Петък, 4-ти Февруари 2011 Джордано Бруно: Дърева, не ме стряскай, моля те:) Не си пиеш редовно хапчетата, аааа ....!

Петък, 4-ти Февруари 2011 Минувач: Дърева - един жалък, носталгичен демагог! Умри в самота и мизерия, майкопродажнице!

Петък, 4-ти Февруари 2011 GUREV: Tozi Durev,pardon Dareva vmesto da po6e tapi statii prednazna4eni za partiini sabrania da vzeme po-dobre da si izpere pulovera ,4e mi omrazna da ia fledam 20 godini s tezi mazni flaneli i puloveri

Петък, 4-ти Февруари 2011 Doktor: ZASHTO I ZA KOGO STE NAPISALI TAZI STATIA ??? Nima mislite che horata ne znaiat ili sa zabravili ? Niamam dumi ... Dareva vie prosto ste edna samotna , bolna-lajkinia !

Петък, 4-ти Февруари 2011 MM: Как е възможно да се дава трибуна на една абсолютна лъжа? В уважавано издание! Свобода на словото - да, но словоблудие и цинизъм - не! Свидетел съм като повечето на тези събития! Никъв алтруизъм не струеше от чугунените им глави, а просто страх. Ако се бяха запънали, нещата излизаха извън контрол. Бяхме на ръба на кръвопролитие, без да гадая за неговия мащаб! Съвременниците на тези събития трябва да опровергават тази абсолютна лъжкиня! Защото като я повтори още стотина пъти - станала истина!

Петък, 4-ти Февруари 2011 Citizen: Дъра-бърева-червеният Гьобелс!

Петък, 4-ти Февруари 2011 Т 34: Все си мисля че не би било зле да бяха понабили някой и друг народен изедник от тогавашното НС,а защо не и танковете да бяха дошли през 1989г.-а сега вече няма спасение от червената мафия-тия дето скачахме през 1989-90г.поостаряхме-и за имигранти не ставаме.

Петък, 4-ти Февруари 2011 Стойчо: Абе хора, защо изобщо и обръщате внимание на тази ?

Петък, 4-ти Февруари 2011 Гавазин: На 4 февруари Първанов, Добрев и сие спасиха единствено собствените кожи, което не бе добро за България.

Петък, 4-ти Февруари 2011 Мартин: Морал???? Велислава МОРАЛ? в президента Първанов,ОТГОВАРНОСТ? в Първанов? А мутрите около него? А Кюлев, а Велев, а Гергов,Стойков,Гъшия дроб,Алексей Петров, Пешо Сумиста,сина на Добрев.......??? Спасили държавата? Не просто спасиха живота си. Бях там. Без заплащане. Щяхме да ви избием,ако не се махнахте. Трябваше да го направим. Жалко.България щеше да е различна. А ти си ЛЪЖКИНА!

Петък, 4-ти Февруари 2011 Pitanka: Дърева е един удачен пример за това как една жена може да е едновременно тъпа,грозна и нахална. Комунистическо изчадие, с повредена психика, от което извират клише след клише и единственото, което виждаме е,че живее в свят, който не съществуа, но пък тя си вярва.Писанията и - шизоидни простотии, оставящи в потрес всеки нормално мислещ човек!

Петък, 4-ти Февруари 2011 Ана: Велислава както винаги точно, безпощадно точна. Пиши винаги така. Някой трябва да каже истината, ние трябва да я научим.

Петък, 4-ти Февруари 2011 българин: Дърева, бихте ли написала нещо за Гоце, БСП и аферата 'Петрол срещу храна' ?

Петък, 4-ти Февруари 2011 българин роден в савецко робство: Госпожо Дърева, Петър Стоянов отказа да приеме правителството на Добрев. Добрев не е дал властта ей така, за ползу роду. Цялата Ви статия е една блудкава помия, достойна за в. Дума. Срам нямате, че извращавате фактите и лъжете безобразно.

Петък, 4-ти Февруари 2011 Виктор: "На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев и Георги Първанов върнаха мандата и спасиха държавата."...Дърева, ама Вие, сериозно ли...това? Притеснявам се за Вас. От какво я спасиха, драга? От долар/3000 лв? От фалиралите банки? От безработицата? От какво я спасиха, дъще на Партията? И как така, Партията ни закопа за столетия напред, а пак от там, като заек от цилиндър- хоп, спасители! Айде, Добрев е покойник. Да замълчим. Макар, че отрочето му ...пак да замълчим, че ще върна кафето върху монитора. Ама Гоце.....Ах, как ни спасява Гоце и сега-а-а-а! Дърева....Моля ти се. Айде стига вече...Чета те, защото пишеш интересно. Даже съм съгласен с някои от тезите ти. Ама днес ми дойде в повечко...Само си представи Германия през 1950 г. Гьоринг подписал мирния договор и заедно с Гьобелс мислят в Швабсенпуткенхаузен, да върнат ли мандата, о майн Гот, какви спасители! .....Не, драга Апасионария. Денацификация и декомунизация + електрификация. Няма друга оправия. Айде, пиши за нещо друго.

Петък, 4-ти Февруари 2011 Тихомир Колев: Някой взима ли предвид смешните словоизлияния на тази псевдо журналистка. Не знам, защо така се излага горката, че да и се смее цял народ, ето това са комунистите, такива като нея, смешници, хора без идеали, а всъщност хора ли са изобщо или едни същества с промити мозъчета...

Петък, 4-ти Февруари 2011 George: Поредните емоционални излияния на пишещата се червена журналистка. Вярно,че премиерът е бивш пожарникар, впоследствие бивш главен секретар на МВР. Забрави, сигурно от старческа амнезия ,да спомене, че първият кандидат за президент е бивш милиционер-старшина,възпитаник на сержантското училище - Пазарджик, сетне станал д-р неизвестно по какво в Магнаурската школа - Симеоново. Човек, който от един месец държи България в юмрука си със записани разговори на минисътр,премиер и шеф на митниците. А.Петров ни показа,че е човек,когото или ще го слушаме, или ще ни отстрелва поединично и групово с компромати и СРС-та. Очевидно на Дърева са й подсказали да не зачеква този въпрос. Т.е.,че България постепенно става държава на полицаи и милиционери-старшини, сега доценти по Сигурност на фирмите. След няколко месеци ще броим пилците, ама дотогава яка ни душа, защото Янето и екипа на Галерия се заканиха,че тези записани разговори няма да са последните. Съдейки по досегашните действия, ще изпълнят заканата на властелините си.