Шменти-капели

Новата шапка на Октопода
Велислава Дърева

1. Преди

“Държавата на октопода. Това е другото име на Република България. Това е нейният подземен прякор. Това е нейната същност. Още по-точно - това е името на властта в България. Сърцето и душата, главата и опашката на тази власт. Законодателна, изпълнителна, съдебна, политическа, партийна, икономическа, финансова, медийна. Тотална. Без значение кой управлява официално. Без значение каква е степента на театралност, с която управляващите имитират люта битка с престъпността.
Партиите идват на власт след мръсна сделка с някаква мутра и благодарение на нейните мръсни пари; произвеждат си собствен мутренски кръжец; отглеждат го и го пазят; обогатяват го и разбогатяват покрай него (не партията, естествено, а конкретни персони и персонажи); овластяват го, осигуряват му полицейски и правосъден, юридически и медиен конфорт; изпълняват всичките му икономически капризи и законодателни прищевки; гарантират му вкусни сделки и сочни лицензи; внимават да не го разгневят и да не го настъпят по хазартната лапа, нито по контрабандната опашка. И най-сетне - пускат своите си мутри срещу мутрите на своя политически противник, изтласкват ги и превземат техните територии. Така партиите разбират войната с организираната престъпност.
Накрая временно управляващите биват съборени от неизменно управляващите. От мутрите...
Така политическата класа създаде организираната престъпност. А организираната престъпност създаде политическата класа. Взаимно задължени, те са взаимно зависими. Едните плащат. В брой. Другите се отплащат. С власт. Едните докопват властта чрез парите, другите докопват парите чрез властта. Парите на едните произвеждат власт, властта на другите произвежда пари. Парите жадуват власт и неподсъдност. Властта жажда богатство и недосегаемост...
И съвсем не е задължително да си пипал бухалка, за да се извисиш до мутра. Достатъчно е да си бил или обект на специално обгрижване от страна на тоталитарната държава, или субект на невидимата власт.
Затова партиите деградираха до клики, кланове и котерии. А мутрите се изживяват като благодетели, благотворители и спасители на нацията. Затова законите ги пишат, "спазват" и "съблюдават" някакви маски, напазарувани от мутрите или самите мутри. Затова битката с мутрите е водевилна, управлението - фарсово, а животът на честния българин - трагичен. Защото войната с мафията е в ръцете на самата мафия”.
Признавам – това е откъс от един мой анализ, който на 17 март 2004 г. публикувах във в. „Дума”. Позволявам си да го припомня поради неговата смъртоносна актуалност. Промених само една дума, понеже тогава вместо “октопод”, пишеше “гущер”.

2. Сега

- Господине, изгубихте си октопода!
- Какво?! Ах! Окт...!? О! Не-не-не! За пръв път го виждам това чудовище ужасно! Отвратително! Как смеете! Махнете това гадно мекотело! Ама защо ми го навирате в лицето! Пфу! Ах, аз съм тъй гнуслив! Аз съм един чистник, един чистофайник! Вие интригантствате! Това е долна интрига, подла манипулация, коварен заговор срещу мен, дето съм най-чистия и най-почтения! – тропа с краче главният интригант на Републиката, възмутеният до дъното на плитката си душица палметен генерал Гном и трепти от погнуса иззад парламентарния фикус.
- Господине, забравихте си личния октопод!
- Кой октопод!? Този октопод не е мой, не е бил и няма да бъде! Октоподът е на Костов! Цялата тая работа е организирана от велзевула Костов, този долнопробен крадец, шеф на една разбойническа чета! Какво направи той? Приватизира 30 милиарда държавно имущество за 3 милиарда. Къде са останалите 27 милиарда? У Костов и костовчетата! Костов отдавна трябваше да бъде прибран на топло, а го оставиха да грачи грозно, зловещо! Отвратен съм от тая мръсотия! – вика един главен прокурор, който някога се мислеше за плод-зеленчук.
- Господине, вашият октопод ви праща много поздрави! Ето, маха ви с пипалце! И носи вашето икономическо досиенце!
- Чувате ли се какво говорите!? Аз октопод нямам, не съм имал и няма да имам! Филчев трябва да бъде арестуван! Аз заради него изгубих войната с октопода! Не искам да говорим за миналото, не искам да говорим за бъдещето! Трябва да гледаме днешния ден! Това е рубикон! Няма минало, няма бъдеще! Всички трябва да се разграничим от октопода! Ето вижте - аз се разграничавам! От себе си се разграничавам, понеже в безогледната си борба за власт използвах престъпници и после поделях властта с тях! И това е доказано! Сега всички трябва да се разграничим, понеже всички сме на терена, никой не е на трибуните! Всички сме в кюпа! За к`ъв се мисли тоя Първанов?! К`во рови, бе, к`во рие!? Няма добро, няма зло! И затова трябва да се обичаме и да си помагаме! Октоподът е страшен, страховит! Но той не е мой! Аз съм от онези единици-странници, които се опълчиха на октопода! Аз знам къде е барикадата и винаги съм от правилната страна на барикадата! Аз искам правда за ограбените от мен, за рекетираните, за малтретираните! Говоря от сърце, а то, както съм казвал, е каменно! И Първанов да бъде арестуван! – душеизлива се покъртително Командира от висотата на своя „Олимп” и изпуска тъмносиня мастилена течност като всеки ранен октопод.
- Господа, какво ще стане сега с вашия октопод?
- Нашият?! Тоя октопод не е наш! Той ни души и мори 20 години, наложи ни своите мръснишки октоподски правила, ние ги усвоихме, щото сме талантливи, приложихме ги творчески, завъдихме си свои октоподи, и сега сме люде уважавани, тачени и почитани! Но днес сме решени – ще режем пипала, докато не бъдат променени правилата така, както ние кажем! – отсичат решително тези, които благодарение на своите сърдечни, делови и политически отношения с октопода, разбогатяха оттатък неприличието и 20 години диктуват обществения живот.
... И продължава туй срамотно дефиле на мъже без минало и без памет, които пищят гнусливо „Ама моля ви се! Тоя октопод не е наш! Ау, как ли е изпълзял връз главите ни тоз мръсник!? Къш, гадна твар!”.

3. Вече

Когато на сцената в първо действие има пушка, в трето действие тя гръмва. Задължително. Според Чехов. Когато на сцената има октопод, главното действие се развива зад кулисите, в тъмното. Там е истинският сюжет, там е истинската драматургия.
Какво следва, пита се публиката, притаила дъх.
Ето няколко варианта:
А) „Война е. Ще стигнем до края”, казва ББ. Какво значи „до края”, къде точно е „краят” и изобщо – вижда ли му се „края”? Според народните маси happyend-ът на „до края” изглежда така:
След падането на завесата българската политическа сцена е обезлюдена; сите депутати, министри, октоподи, гущери, мекотели и земноводни са натикани по килии и стадиони; с отмъстителна наслада и настървение четем пълните и нередактирани икономически досиета на прехода; пипалата на октопода, накълцани и панирани, служат за мезе из кварталните кръчми; ЦЦ копа трупове с багери, стига до ядрото на земното кълбо, задминава го, излиза из една къртичина от другия край, (който се пада нейде в Чили), а там вече го ожида ББ.
„Елитът” на прехода е сразен морално, унищожен политически и изпозастрелян физически, народонаселението е отмъстено и удовлетворено, стоманените въжа, които свързват мафията и политиката са срязани безмилостно. Ура!
Б) „Пито-платено”, казва Костов. Покъртителен е неговият призив да забравим кой (и конкретно той) какво е влачил, грабил и съсипвал, трогателна е неговата проповед да се заобичаме с всемирна и всеопрощаваща любов. Изобщо – да спи октопод под камък и никой да не смущава нежните му сънища.
В България няма „пито-платено”. Тук едни пият и пеят, други плащат и плачат. Ние, читателю, сме от тия, дето плащат и плачат.
Вместо денонсиране на позорния договор с октопода, Костов предлага неговото усъвършенстване и увековечаване. И подарява на октопода (и на себе си) алиби, легитимност, амнистия и светло бъдеще.
Вариантът “Костов” оправдава престъпленията и ги стимулира, гарантира безнаказаност и узаконява беззаконието. Узаконява порочния брак между политиката и мафията, който превръща политиците в най-овластените бандити, наркотрафиканти и момичета на повикване. Узаконява чудовищната алчност, наглост, арогантност, посредственост, безнравственост, самовлюбеност и жестокост. Узаконява циничната максима "Който крал - крал. Който не е - да е!". Узаконява ги като политическо средство, като политическа власт. И това е дълбоко развращаващо.
В) „Ще режем пипала, докато не променим правилата”, казват тези, които 20 години ни обясняват, че бедните са бедни, щото са тъпи и трябва завинаги да си останат бедни и тъпи. Този вариант е порочен синтез между първите два и изглежда така:
Четем селекционирани и контролирани от Октопода досиета на прехода (критериите за недосегаемост са политическа вярност и икономическа сговорчивост). ЦЦ с булдозера не копа трупове, а зарива папки; цари бурна имитативна деятелност, наречена „рязане на пипала”. Фалшивите „резачи” на пипала използват сгодния момент да преструктурират, преформатират, преразпределят и разчистят политически територии и икономически терени. В мрака зад кулисите тези бодри драматурзи, режисьори и архитекти чертаят нашето и главно – своето бъдеще, кроят и прекрояват, вписват и отписват този и онзи от своите октоподски сметки и всеки гледа да се впише в тия сметки.
На въпроса на трепетната публика „Какво ще се случи?”, отговорът е „То вече се случва!”. Сделката с Октопода е сключена. Което означава пълна и безусловна капитулация на закона и на държавата пред интересите на октопода, обитаващ своя октоподски билдинг, плацикащ се в своя октоподски разкош, охраняван от армия депутати, министри, магистрати и медийни босове - купени, продадени и препродадени хиляди пъти. Тази капитулация е кървавата цена, която всички ние плащаме.
Междувременно излиза нова мода шапки-невидимки – шменти-капели. И нов лозунг: „Добре дошли в България – страната, управлявана от нейните притежатели!” (това е вариация на най-новия чилийски виц, роден след идване на власт на консерватора милиардер Себастиан Пинера).
И утре пред нашите ужасени очи ще се възправи новият стар Октопод, освежен и реформиран, с нова шапка и с перо, боцнато на шапката. И този октопод ще властва безразделно в следващите 20 години.
А защо само 20?!

20 март 2010
24 март 2010, в. "Дума"

Тенеке

Как ГЕРБ се нагаргамели
Велислава Дърева
Въздухът трепери, г-да!
Едно празно тенеке бумти, трещи и громоли по жълтите павета; свисти, фучи и прехвърча като зле управляема ракета със среден радиус на действие; гневи се, ръмжи и гъргори от телевизор на телевизор като кипнал самовар, и току засяда в отчайващите плитчини на едно угнетяващо невежество, въздигнато от стари и нови гаулайтери в ранг на висша политика.
Тенекето дрънчи и кънти на кухо с оня характерен звук, който издава при невнимателен допир мозъчната кутия на сборен отбор министри и депутати, а те, вдъхновени от напъните на собствената си нахална неграмотност и откровена страст към спекулативното, търкалят туй пусто тенекето, лашкат го и го лангъркат, фиксирани в своите мании и мистификации.
Тенекето с надпис „Да импийчнем президента!” дефилира вече седми месец през политическите стъгди и мегдани, вдига невъобразим шум и пушиляк, и произвежда нестихваща суматоха, която трябва да заглуши всичко.
Грохотния глас на тенекето повтаря въжделението да бутне, гътне и събори тоз вероломен и коварен президент, да го нарита, натири и напъди, да го смачка, смаже, разнищи и размаже. Веднъж и завинаги!
Откъм търбуха на тенекето ехтят мъжествения тембър на Цъ.Цъ. и назидателните трели на Цвъ.Цвъ., които с убийствена компетентност ни обясняват, че президентът е гаден, подъл и подмолен рушител на Конституцията, понеже не припознал братчето на Брад Пит като премиерски парламентьор, и вместо да се покае и целуне бялото знаме, пък и оставката си да напише на него, взел, та смушил стенографката под масата, принудил с черна измама Дянковчето (туй клеветниче!) да натиска някакво червено копче (червено!), записал го с незаконно СРС, и главно - дръзнал, моля ви, да критикува правителството и тъй злоупотребил със своите правомощия! Как не го е срам! Но ако президентът трябва да бъде наказан, щото критикува правителството, какво ли ще сполети всеки друг, дето критикува правителството, при това – без да е президент?! Тъй че – обичайте правителството, хвалете го, ласкайте го и го възпявайте!
И ако според Цъ.Цъ. единственото конституционно право и свещено задължение на президента е да люби правителството и да благодари коленопреклонно за всяка клевета, то за Цвъ.Цвъ. президентът е шеф на ДАНС, поради което му разпореди императивно да приподнесе списък с олигарсите и ако може – лично да ги излови. Наблюдавайте внимателно Цвъ.Цвъ., за да не се изненадате, когато след време разпознаете един нов гаулайтер в това лице, което винаги ми е приличало на фоторобот с чорап на главата. (Обикновено използвам друга дума вместо чорап, ала спазвам благоприличие заради читателите.)
Най-ярко се откроява дрезгавият фалцет на стария велзевул Гаргамел, застинал и замръзнал нейде между 1997-а и 2001-а. За него Първанов не е опонент, нито противник, а мрачна метафора, скръбен символ на личното командирско унижение и поражение, враг, който трябва най-сетне да бъде сразен.
През всичките тия години Гаргамел търси реванш за своя провал и води своите стари войни от своите стари, буренясали окопи, запустели бункери и срутени барикади, с надеждата някак да промени миналото, да ревизира своето присъствие в историята и във времето, да се отскубне от днешното си сектантско битие на крайпътен камък в политическото нищо.
И понеже Гаргамел няма приятели, нито съюзници (той не познава тези думи), вечно гледа да примъкне някого обратно „там и тогава”, да го превърне в свой съучастник, инструмент и заложник в тази егоцентрична, интригантска и порочна война с миналото и заради бъдещето. Не само, за да си отмъсти на някого за нещо. А за да участва в новото преразпределение на политико-икономически територии и да си гарантира място на недосегаем в това статукво, което днес се реди и преподрежда зад кулисите на войната с Октопода. За тези висши цели без никакви колебания, душевни терзания и морални задръжки Гаргамел неизменно злоупотребява с личности, принципи и политика, с надежди, с хора, с народ, с държава. И ги унищожава. Колко му е да злоупотреби с един Бойко, с някаква си Конституция или с персони като Цъ.Цъ., Цвъ. Цвъ. и пр.
Вече седми месец ГЕРБ и Борисов лично, са инструменти и съучастници на Гаргамел, който периодично ги подхлъзва в поредния капан, хвърля ги в минното поле на своя болезнен егоистичен интерес, възлага им да водят една чужда война. Неговата. И да възкресяват едно отминало време. Неговото. И всички ние сме заложници на тази война.
Вярно, че никой досега не е стъпвал в една и съща река. Ама пък как му се иска, особено ако е златоносна!
И сега Гаргамел размахва Борисов като боздуган над главата на президента, „за да бъде блокиран Първанов”. Защо да бъде блокиран? За да не рие. Защото гущерът на Гаргамел е заровен „там и тогава”, където и когато започна хладнокръвното убийство на държавата.
През цялото време Борисов наблюдава как ГЕРБ се нагаргамелва, демонстрира отчуждение като в спектакъл по Брехт и вика – „Аз нямам нищо общо!”.
А тенекето продължава да се търкаля и ще се търкаля и след Великден.
Само дето никой няма намерение да бута, гътва и сваля президента. А да го импийчва. В прекия смисъл на тази дума. Защото главно и преди всичко IMPEACHMENT означава: поставяне под съмнение (нечий авторитет), хвърляне на сянка (върху нечие име), дискредитиране.
Дискредитиране. Това е ключовата дума. Същността и смисъла на цялата акция. Защото тенекето знае прекрасно, че не притежава нито един аргумент, повод или повей за каквото и да било конституционно прегрешение на Първанов.
Целите на празното тенекето, задвижено от Гаргамел, са:
Първо. Президентът да бъде опозорен, омаскарен, унизен и дискредитиран като морален и политически авторитет и фактор. За да бъде лишен от всякакво морално и политическо право да се произнася по който и да било обществен проблем. За да бъде елиминиран от политическия живот. Днес и завинаги.
В един зрелищен парламентарен „дебат” ламариненият съсъд ще избълва своето инфектирано съдържание, за да го облече в парламентарен авторитет. Съдържанието го знаем: от „руско мекере”, „путинизатор и путинист”, „Доганов ибрик”, „Гоце”, „баща, майка, акушерка и архитект на триглавата ламя”, „майкопродавец”, „национален предател”, през „олигарх”, „мафиот” и „глава на Октопода”, та до най-вулгарните и цинични клевети, които задръстват жълтата преса.
Второ. Този „дебат” е всъщност ултиматум пред КС. И понеже няма конституционен съдия, който да се хване на ултиматум, замисълът включва дискредитиране на самия КС и едновременно с това - на Конституцията.
Трето. Пълно заглушаване на всяка критика и плътно затъмнение над политиката на управляващите. От безмозъчната атака на правителствените експерти под надслов „Доубий българина!” до театралната битка с Октопода.
Четвърто. Никакво ровене в генезиса на грабежа през последните 20 години. Тъкмо напротив - легитимиране и амнистия за същия този грабеж.
Пето. Дискредитиране на премиера. Бойко! Недей спа!
Всичко това означава само едно:
Че тия, дето лангъркат тенекето, съзнателно, злоумишлено и целенасочено (или от пиедестала на своето величествено невежествено), спекулират с Конституцията, злоупотребяват Конституцията, произвеждат провокация срещу Конституцията и интригантстват на гърба на Конституцията. КС наистина трябва да защити Конституцията. Но не от президента.
Може адски да не понасяш Първанов, може да го мразиш, да го ненавиждаш, да изпадаш в истерия само като чуеш неговия синкопиран глас, може страстно да ти се иска да го хванеш за яката и да изметеш с него жълтите плочки, да го изринеш от политическия терен, па да го натириш в нейде в Сирищник или в Симитлийския лес. Може. Никой не е длъжен да обича Първанов или когото и да е от българските политици.
Обаче политиката има правила. И тези правила са записани в Конституцията. А Конституцията не е кварталната кръчма. Още по-малко – амбициите на едно тенеке.

15 март 2010 г.
в. "Дума", 19 март 2010 г.